Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 1412

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

42.1. с. Бяла паланка-Голямата река-седловина Пейбунар

Оценете
(0 гласа)

 42.1. с. Бяла паланка-Голямата река-седловина Пейбунар - слизане

Денивелация - 500 м., време на движение - 3.00-3.30 часа, разстояние - 11.1 км.

Немаркиран

 

2014-11-19 090244

 Изтегли:

 

Село Бяла паланка /Белу джешлидже/

    Село Бяла паланка се намира в северният край на котловината Белялик /Беленска котловина/, в много красиво долинно разширение, при водослива на реките Малката и Голямата. След сливането си, двете реки образуват река Бялопаланска - десен приток на основната за района Беленска река. По долините на реките Беленска, Бялопаланска и Голямата река в древността минавал път, който пресичал планината при връх Бялата крава /1057 м./ и от северната й страна слизал към днешните села Костел и Божевци. Най-старите археологически находки около Бяла паланка са от времето на траките и със сигурност са свързани с прохода, който минавал през селото. Над Бяла паланка е оградената с големи камъни местност Аул кая, която вероятно е старо тракийско светилище. Подобно тракийско светилище има и в местността Дикили таш /Изправен камък/ над съседното село Градско. За охраната на прохода, над с. Бяла паланка били построени две крепости - едната на връх Кириз кая /Наблюдателна скала/, а другата на доминиращият над околността връх Коджаташ /Големият камък/. Най-старото селище около Бяла паланка се намирало в местността Перемесчи, в началото на долината на Голямата река, на северозапад от днешното село. Срещу тази местност, от другата страна на Голямата река, е местността Клисе дюзю /Равната църква/, чието име подсказва, че някога там имало християнски храм. На североизток от селото е местността Мезар баши /Главните гробища/, в която се забелязват останки от стари гробища. Местностите Клисе дюзю и Мезар баши говорят за това, че някога под днешното Бяла паланка се намирало голямо християнско селище с църква, което вероятно е възникнало като пътна станция на важния проход. 

    Най-старите писмени сведения за с. Бяла паланка са от средата на турското робство. Дотогава населението в областта било чисто българско, но постепенно било изтласкано от турски колонисти. За пръв път селото се споменава в турският Джизие-регистър, т.е. Списък на неверниците, които плащали данък джизие /данък, заплащан само от немюсюлмани/. По онова време, името на селото било Белу джешлидже /Беле чешлиджи, Беле чешлиси/, което означава мандра или къща на село Бяла. На изток от Бяла паланка се намира с. Бяла, което е най-голямото селище в района и вероятно имотите около Беле чешлиджи били негови. Според друга версия, думата чешлий означава помак /българо-мохамеданин/. Възможно е част от българското население на с. Бяла да е приело исляма и да се е изселило в близкото Беле чешлиджи. Според запазено в Бяла паланка предание, първоначално селото било малко по на югоизток, към с. Жълт бряг, но поради чумна епидемия се преместило на сегашното си място. По време на Възраждането, селото се наричало Беле чешлиси и било населено само с мюсюлмани-сунити. След Освобождението, името на селището било Бяло Чешлий, а през 1934 г. било сменено на Бяла паланка. Въпреки, че след Освобождението много от турците се изселили и на тяхно място дошли българи, в момента в селото все още преобладава турското население. От Бяла паланка към планината могат да се предприемат два много леки и интересни прехода по долините на реките Голяма и Малката, както и един, малко по-екстремен, по скалистия рид Ортабурун /Среден нос/, разделящ двете реки. 

Проход Бялата крава

    Заради ниската надморска височина и широките долини на реките, областта Белялик била използвана още от най-дълбока древност, за пресичане на Стара планина. В най-западната част на котловината, Беленска река оформила дълъг и тесен пролом, през който някога минавал важен път. Той се наричал Бинкоски боаз по името на село Бинкос, стоящо на южния му вход. На юг от главното било, Бинкоския боаз бил охраняван от няколко крепости. В началото на прохода, южно от с. Бинкос, са крепостите Малката и Голяма Асара. На връх Солу кая, намиращ се на 2.5 км. североизточно от същото село, имало наблюдателна кула. Северно от сегашната ж.п. гара Чумерна, пътят бил охраняван от тракийските крепости Големият Яран над град Шивачево и Калята на десния бряг на Беленска река. Северно от крепостта Калята, старият път се раздвоявал. Единият му край продължавал на северозапад и през местностите Големият и Малкият Гечит /гечит - проход/ водел към местността Иванов гроб, където се събирал с основния за района Твърдишки проход. В тази най-горна част, пътят бил охраняван от крепостите Шишкинград, Диавена, Зимника и Гребена, както и от крепостта дема /преградната стена/ Иванов гроб, разположена на билото на планината. Понеже се събира с Твърдишкия проход, пътят през Големия и Малкия гечит трябва да се разглежда като част от него и по-точно като едно от двете му южни разклонения.

     От крепостта Калята, другият край на пътя продължавал по долината на Бялопаланска река на север, към селата Жълт бряг и Бяла паланка. След водослива на Голямата и Малката река при днешното с. Бяла паланка, пътят следвал долината на Голямата река на северозапад, поради което, в тази най-горна част, той носел името Вода гедик /Водният проход/. Проход с подобно име - Ода гидик, се намира съвсем близо оттук, на разположеният над Бинкоския боаз рид Кичеста планина. Преди да достигне до долината на река Кешкек дере /Булгурената река/, пътят се качвал на билото на рида Ортабурун /Среден нос/, пресичал седловина Пейбунар и достигал главното било на планината при вр. Бялата крава. Там пътят се раздвоявал и се спускал на север към селата Костел и Божевци. На юг от главното било, тази част на пътя била охранявана от три крепости. Първата от тях е римска и се намира южно от днешното с. Жълт бряг. Другите две крепости са на върховете Коджаташ и Кириз кая, северно от с. Бяла паланка. В землището на с. Жълт бряг се намира и местността Мартолоз ери /Място на пазачи/, по името на която може да се предположи, че в миналото селото изпълнявало охранителни функции. Друг интересен обект по трасето на прохода е разположен малко под връх Червената пръст /1115 м./, в близост до превала на пътя. Там на вече превзета от гората полянка се виждат побити в земята и разположени в кръг камъни, подобни на многобройните Русалски гробища около превалите и на други проходи. Днес по долината на река Чам дере /Боров дол/ е построено шосе, което е иззело функциите на западната част на Бинкоския боаз. Източната му част, над селата Жълт бряг и Бяла паланка, представлява добре поддържан черен път, който е известен сред местните като Пътят за Елена. Поради това, че старото име на прохода не е запазено и че пресича Стара планина при вр. Бяла крава, старият римски път през с. Бяла паланка може условно да бъде наречен проход Бялата крава

40.1. с. Бяла паланка-Голямата река-рид Ортабурун-седловина Пейбунар - слизане

   Възловата седловина Пейбунар /Пейов кладенец, Пеевото кладенче/ се намира от южната страна на главното било на планината, под вр. Червената пръст. Седловината е възлова, защото се пресича от два важни за района пътя. Първият от тях върви в посока изток-запад и дублира билната пътека Ком-Емине /КЕ/. По този път, от седловината в западна посока, могат водоравно да се заобиколят от юг няколко от върховете по билото, като Червената пръст, Бялата крава, Сливката, Буюк каин вели и така без много слизане и изкачване да се излезе направо под връх Чумерна. Вторият път, пресичащ седловина Пейбунар, е стар римски път, който от с. Бяла паланка се изкачва по рида Ортабурун /Среден нос/ на север, пресича главното било при вр. Бялата крава и продължава от другата му страна към селата Костел и Божевци. Седловината Пейбунар е възлова и защото от нея се отделят две реки и един рид, който е основен за района. От седловината на югозапад се отделя реката Кешкек дере /кешкек - вид ястие от булгур и месо/ - ляв приток на Голямата река, а на югоизток реката Чарк дере /чарк - механизъм, който се задвижва от водата/ - десен приток на Малката река. От седловина в южна посока, между Кешкек дере и Чарк дере, се отделя ридът Ортабурун, който е вододел между двете най-големи реки в района - Голямата и Малката.

    От седловина Пейбунар към с. Бяла паланка се тръгва по римския път на юг, като се следва билото на рида Ортабурун. От двете страни на пътя остават дълбоките долини на Кешкек дере и Чарк дере, които в началото са много близо една до друга и са разделени само от една съвсем тясна ивица земя. Самият извор Пейбунар се намира в едно дълбоко и усойно дере от западната страна на пътя. В началото на слизането се върви през гъсти букови гори със слаб наклон надолу, като се подминават няколко изоставени разклонения от пътя. От Пейбунар за 5 мин. се слиза до плитка седловина, при която от основния път се отделят разклонения наляво и надясно. Те водят към долините на Кешкек дере и Чарк дере и по тях също може да се слиза към с. Бяла паланка. От разклонът при седловината е най-добре да се продължи по билото на рида Ортабурун в южна посока. Следва плавно изкачване, при което се преодоляват около 100 м. височина. 20 мин. след разклона при седловината, пътят достига до най-високата си точка, при поляна, обрасла с диви круши /25 мин. след началото/. Поляната се намира югозападно от безименният горист връх Кота 1153. Оттук покрай вековни буки се слиза стръмно на юг, пресичат се няколко малки полянки и след 15 мин. се достига до руините на огромен овчарник /40 мин. общо/. Някога овчарникът бил разположен в средата на голяма поляна, която в момента е гъсто обрасла с бодливи храсти. При руините на овчарника, пътят описва завой на югозапад, пресича тясна ивица гора и 5 мин. след нея слиза до местността Махмуд бунар /45 мин./. Това е обширно пасище сред гората, около което бликат няколко изобилни извора. Главният от тях е изворът Махмуд бунар, разположен северно от пътя. Под него са останките на втори овчарник и голямата каменна чешма Махмуд бунар. Под чешмата е изградено малко изкуствено езеро за напояване на добитък. При чешмата, пътят завива на запад и подминава масивен дървен заслон в много добро състояние. След него се пресича ивица ниски скали и 10 мин. след чешмата се достига до разклон /55 мин./. При него в основния черен път се влива още един път, идващ от север. Оттук надолу, обединения път слиза от западната страна на рида Ортабурун и стръмно се спуска към долината на Голямата река.

   Римските пътища били строени по билата на голи ридове, така че слънцето да топи  снега първо по тях и пътят да може да се ползва през повече дни от годината. Тук обаче, на юг от местността Махмуд бунар, билото на рида Ортабурун е покрито с непристъпни скални венци. Това е причината строителите на пътя да са предпочели да го спуснат в долината на Голямата река. Поради това, че пътят върви покрай Голямата река, тази част на прохода се нарича Вода гедик /Водният проход/. След разклона, пътят влиза в разредена гора и 15 мин. по-надолу отново се разклонява /70 мин./. Новият черен път завива в северна посока и плавно се спуска към Голямата река. Старият римски път завива на юг, като трасето му е отдавна изоставено и силно затлачено с бодливи храсти. На картите старият път е нанесен като пътека, което би заблудило някой да я следва. Това не бива да става, защото от много бодли, по нея вече не може да се върви. Ако при разклона все пак се продължи по стария път, тогава е по-добре да се върви през гората встрани от него. Покрай стария път за 25 мин. се слиза от разклона до Голямата река, където отново се стъпва на съвременния черен път /95 мин./. По него се продължава покрай реката, като се върви по левия долинен склон на югоизток. В тази посока се подминава водохващане и бликащ извор вляво и след 10 мин. се пресича по мост страничен поток /105 мин./. Тук от дясната страна над пътя и реката остава ридът Индже бурун /Красивият нос, Тънкият нос/, а отляво се показва първият скален венец по билото на рида Ортабурун. Гледани отдолу, скалите по левия венец приличат на фигури на хора. Този първи венец по рида Ортабурун се нарича Таш ардъ /Зад камъка/. Наречен е така, защото, гледан откъм с. Бяла паланка, се намира зад основния скален венец Коджаташ /Големият камък/. След пресичането по мост на страничния поток, реката завива на юг, като на завоя под пътя е изградена масивна подпорна стена. След нея се навлиза в долинно разширение, намиращо под скалния венец Таш ардъ. Тук на западния бряг на реката се виждат кът за отдих с барбекю и чешма. Към тях водят черен път, който пресича реката по плитък брод, и дървен мост с въжени парапети. От лявата страна над пътя се вижда в скалите отворът на малка пещера, към който води тясна пътека. В миналото скалният венец препречвал пътя на реката, тя го разсякла и той се срутил. Сега по-голямата част от венеца е на изток по рида Ортабурун, но има и една по-малка част, която се намира на отсрещния, западен рид.

    След долинното разширение се навлиза в тясно и усойно дефиле, над което се издигат високи и много стръмни склонове. Заради тях, местността се нарича Каракуз /Черната сянка/. Тук реката минава през тясно до два метраскалисто корито, от което скача в кръгъл вир. След него реката и пътят отново вземат правилната югоизточна посока и 20 мин. по-надолу Голямата река се пресича последователно по два моста /125 мин./. При първото пресичане на реката, на поляна вляво от пътя остава маса с пейки, а на друга поляна вдясно се подминава голяма бетонна чешма. След нея се минава край още една чешма, която е пресъхнала и се намира вдясно над пътя. Оттук се върви 15 мин. по права линия на югоизток и се достига до най-забележителното място по маршрута /140 мин./. От билото на западният вододел към реката надолу се спуска тънък скалист рид, който препречва речното корито. За разлика от другите скални венци, които са пробити от реката, този все още се крепи, макар да е силно изтънен. Реката го заобикаля от изток, като образува късо и много дълбоко ждрело. Венецът продължава и по източния бряг на реката, като се губи някъде нагоре, към невидимият от пътя вр. Коджаташ. Дотук пътят и Голямата река вървят близо един до друг, като водите на реката са само на няколко метра под пътя. Тук реката изведнъж рязко пропада надолу, като разцепва дълбоко планината на две. Заради пропадането на реката, местността тук носи името Скока.

    Пътят заобикаля скалния венец от изток и от южната му страна достига до най-интересното място. От тънкият скалист рид, заобиколен от три страни с вода, се е отцепила огромна скална игла, която се е наклонила силно към реката и всеки момент ще падне в нея. Тук реката остава толкова дълбоко под пътя, че дъното й не се вижда. За да не стане злополука, по ръба между пътя и пропастта е поставен парапет от метално въже. Над скалният венец от запад се извисява връх Картал кая /Орлова скала//789 м./. Между венеца и върха се издига непристъпна отвесна стена, като по цялото й протежение, от нея към реката надолу, се спускат широки и дълги сипеи от натрошени скали. Ждрелото е изключително красиво и не прилича на никое друго, но е много късо и се заобикаля само за 5 мин. /145 мин./. Под него пътят пресича сухият дол Куру пелит /Сух жълъд/ отляво, след който се минава край бетонно водохващане. По-надолу долината на реката постепенно се разширява и се открива панорама към първите къщи на с. Бяла паланка. Следва по-стръмно слизане и след 10 мин. се минава под вдигната метална бариера в началото на местността Перемесчи. Вдясно от бариерата под пътя остават няколко големи стопански сгради. В тази местност са останките от най-старото селище в околностите на Бяла паланка. Срещу стопанските сгради, по поляните от другата страна на реката, е местността Клисе дюзю, в която са останките на старата селска църква. След пресичане на бариерата се стъпна на асфалт и по него след 5 мин. се влиза в селото /150 мин./. Денивелацията от седловина Пейбунар до с. Бяла паланка е само 500 м. 

 

01

В началото на с. Бяла паланка

 

03

От с. Бяла паланка към рида Ортабурун и извисяващият се на него вр. Коджаташ 

 

02

Разклонът в началото на с. Бяла паланка

 

2014-11-19 090321

Профил на маршрута 

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1676 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм