38.2. гр. Твърдица-крепост Твърдица-местност Плочата на ОФ-местност Докса-местност Преслопа-хижа Чумерна

Оценете
(0 гласа)

38.2. гр. Твърдица-крепост Твърдица-местност Плочата на ОФ-местност Докса-местност Преслопа-хижа Чумерна - слизане

Денивелация - 1050 м., време на движение - 4.30-5.00 часа, разстояние - 15.6 км.

От хижа Чумерна до местността Нивката - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от местността Нивката до местността Сировете – немаркиран, от местността Сировете до гр. Твърдица - бяло-червено-бяло

 

2014-11-05 092452

Изтегли: GPS-трак

   

   Двата най-преки пътя за слизане от хижа Чумерна към град Твърдица са по долината на Студената река и по билото на рида, който я загражда от запад. Под х. Чумерна блика изворът Кръстатият бук, който дава началото на Студената река. Това означава, че долината на реката започва още от самата хижа, като пътят по нея е подробно описан в маршрут 36.1. Понеже Студената река извира изпод х. Чумерна, затова и ридът, който я загражда от запад, също започва от хижата. В горната си част обаче ридът е много широк, а пътят, който се спуска по него към гр. Твърдица, следва билото му. Това налага от хижата до началото на този път да се върви продължително време в западна посока.

  От х. Чумерна към гр. Твърдица се тръгва първоначално по главното било на планината на северозапад, като се следва маркировката на пътеката Ком-Емине /КЕ/. Характерно за Елено-Твърдишка планина е, че по-голямата част от билото й е покрито с гори, затова някои я наричат и Тъмната планина. Районът около х. Чумерна не прави изключение и в началото на маршрута се пресичат гъсти и стари букови гори. През тях първоначално се подминават два разклона, при които от билото на планината се отделят маркирани пътеки, спускащи се към село Мийковци на север. Освен билната пътека КЕ и една по-къса екопътека над гр. Твърдица, единствените други маркирани пътеки в Елено-Твърдишка планина са тези, водещи от х. Чумерна към с. Мийковци. Първото разклонение към селото се намира още в самото начало на маршрута, в северния край на поляната Харамията, на която е построена х. Чумерна, а второто е насред гората, на по-малко от 10 мин. път от хижата. След разклоните пътеката КЕ постепенно завива на запад и пресича равната и гола седловина Тройния бук /20 мин. след началото/. Оттук следва леко изкачване нагоре към ниския и скалист връх Чуката /1373 м./, който се пресича през темето му. От върха се слиза плавно надолу през борова гора и след 30 мин. се достига до разклон в местността Нивката /50 мин. общо/. Нивката са няколко малки поляни, закътани сред гъстите гори, покриващи билото на планината. В миналото поляните вероятно са били обработвани, откъдето идва и името им. Разклонът между пътеката КЕ и отклонението, водещо от нея към гр. Твърдица, се намира в началото на най-източната от поляните.

  При разклона от билната пътека КЕ се отделя отдавна изоставен и силно опороен коларски път, който в югозападна посока се спуска стръмно към извиващото под пътеката КЕ шосе Твърдица-Шишкинград. Разклонът е немаркиран и трябва да се търси при самотен кол от зимната колова маркировка /ЗКМ/, стоящ от дясната страна на пътеката. Под Нивката шосето описва дъга, като навлиза дълбоко на север в долината на Студената река. Това означава, че в местността Нивката пътеката КЕ и шосето се доближават най-близо едно към друго и затова точно тук е най-добре билото на планината да се напусне и да се продължи със слизане към гр. Твърдица на юг. При разклона билната пътека КЕ се изоставя и по тесния черен път се продължава със стръмно слизане на югозапад. На много места пътят е силно размит от времето и трябва да се търси, а при повече сняг през зимата дори изобщо не личи. Това налага при слизането да се спазва общата посока на движение, която първоначално е на югозапад. Като ориентири натам трябва да се ползват Студената река, която протича през дълбокото дере от изток, и билото на вододелния рид, което остава на запад. 15 мин. след началото на слизането се достига до по-запазена част от пътя /65 мин./. По нея се продължава с по-плавен наклон надолу, пресичат се сечище и няколко изоставени дърварски пътя и след 5 мин. се слиза до шосето /70 мин./. При достигането му се продължава почти водоравно по него на югозапад и след още 15 мин. се излиза в местността Преслопа, разположена на билото на западния вододел на Студената река /85 мин./.

   Местността Преслопа е възлово място, при което шосето пресича стария римски път Твърдишки проход. В миналото римският път се изкачвал от гр. Твърдица на север, като следвал неотклонно билото на вододелния рид. Пътят пресичал местността Преслопа и достигал главното било на планината в разположената на северозапад от Нивката местност Иванов гроб. Заради своята важност, в древността пътят бил охраняван от множество крепости и наблюдателни кули. Най-голямата и важна от тях била крепостта Градище /Твърдица/, която се намира в най-долната южна част на стария път и под която през вековете постепенно се оформил днешния гр. Твърдица. За наблюдение на Твърдишкия проход в близост до крепостта Твърдица били изградени още четири наблюдателни кули. Над тях старият път бил охраняван от още две кули и две крепости от типа дема /преградна стена/. Горната преграда се намира на самото било на планината в местността Иванов гроб, а долната е в местността Преслопа. При достигане до Преслопа преградната стена веднага се набива на очи. Това е дълъг около два километра вал от натрупани камъни, като шосето го пресича на място, при което камъните са натрупани върху естествени скали. При прокарването на новия път част от скалите под преградата били изсечени, затова, освен Преслопа, местността тук се нарича още и Сечената скала. Местността Преслопа /Сечената скала/ е възлова, не само защото тук се пресичат стария път и новото шосе, а и защото в древността на това място Твърдишкият проход се раздвоявал. Оттук единият му край слизал по западния вододел на Студената река към гр. Твърдица на юг, а другият продължавал към седловина Шишкинград и сливенското поле на югоизток.

   При Преслопа шосето се напуска и към гр. Твърдица се продължава на юг, като се следва трасето на стария Твърдишки проход. Днес върху прохода е изграден съвременен черен път, но на много места край него старото римско трасе все още личи. От шосето се тръгва с лек наклон надолу през гъсти смесени гори, като първоначално се върви покрай преградната стена-дема, оставаща вляво. На юг черният път следва гребена на вододелния рид, като от изток е дълбоката долина на Студената река, а от запад е тази на река Асенов дол - един от двата начални притока на Топлата река. В долния край на вододела Студената и Топлата река се сливат и образуват Твърдишка река. Макар, че е много важен в орографско, хидрографско и историческо отношение, вододелът на Топлата и Студената река е безименен, което води до различни интерпретации относно наименованието му. Едни го наричат рид Сировете, заради две местности с това име, намиращи се от източната и западната страна в най-долната му част. Други пък му викат рид Докса, по името на няколко големи поляни, заемащи средната му част. 10 мин. след Преслопа се слиза до голата и равна седловина Нивищата, южно от която се издига безименният връх Кота 1130 /95 мин./. Макар, че са с почти еднакви имена, седловина Нивищата и местността Нивката няма нищо общо помежду си и са отдалечени на няколко километра една от друга. Еднаквите имена на двете местности показват само, че в миналото дори и малките и разположени на голяма надморска височина поляни в тази част на планината били обработвани от хората.

   При седловина Нивищата в пътя, следващ билото на вододела, се влива още един черен път, достигащ дотук от север. От това място обединения път продължава на юг, като заобикаля водоравно вр. Кота 1130 от запад. Невисокият и объл като тракийска могила връх също е много интересен. Макар, че стърчи едва на няколко метра над околността, върхът доминира над нея, затова и в древността на темето му била изградена крепост. Тя се нарича Гребена, вероятно защото се намира точно на самия гребен на вододела. В миналото крепостта Гребена контролирала голяма част от Твърдишкия проход, като от нея се наблюдавало трасето му на север чак до главното било на планината, а на юг - до голите поляни Докса, заемащи средната част на вододела. Крепостта Гребена е на една линия с разположената на изток оттук крепост Шишкинград, която охранявала югоизточното разклонение на Твърдишкия проход. В миналото между двете крепости имало и визуална връзка. Освен, че доминира над околността и че на темето му има крепост, вр. Кота 1130 е важен и с това, че от него в посока изток-запад се спускат два стръмни скалисти рида, които го преграждат като крепостни стени. От седловина Нивищата обединеният път заобикаля през гъсти гори вр. Кота 1130 и след 10 мин. достига до разклон /105 мин./. Тук от основния билен път се отделя разклонение, спускащо се към близкия връх Коритата /1043 м./ на запад. Коритата е следващото любопитно място по маршрута, защото местността около него е карстова. За милиони години природата успяла да издълбае в меките скали от източната страна на върха пропастта Мъгливият сняг, в която пък се намира едноименната пещера Мъгливият сняг /една от най-дълбоките пещери в България/. От вр. Коритата разклонението, водещо към него, продължава към р. Асенов дол и в близост до миньорското селище Твърдица достига шосето Твърдица-Елена. В миналото до мястото, при което черния път слиза до шосето, бил изграден планински спасителен дом, в който целогодишно можело да се намери подслон.

   От разклона към гр. Твърдица може да се продължи както по пътя, следващ билото на вододела, така и по шосето Твърдица-Елена. Разбира се, пътят по билото е много по-интересен, както заради гледките, които се откриват от него, така и заради факта, че се върви по старото трасе на Твърдишкия проход. От разклона се продължава по билото на вододелния рид, като на юг следва най-панорамната част от маршрута. Гъстите гори, през които се върви от хижата дотук, постепенно се отдръпват и от билото се откриват гледки във всички посоки. Панорамата се засилва и от това, че на юг билото на вододела се стеснява все повече и повече, силно притиснато от долините на Студената и Топлата река. Надолу пътят постепенно завива на юг и 20 мин. след разклона слиза до голата седловина Докса, разположена между върховете Кота 1041 от север и Кота 1057 от юг /125 мин./. Местните наричат с името Докса няколко големи поляни, заемащи средната част от билото на вододела. Отделните поляни са разделени от ниски могилести връхчета, между които пътят лъкатуши, заобикаляйки ги ту отляво, ту отдясно. На гръцки докса означава слава, но в Твърдица е запазена легенда, според която, значението на думата може и да е друго. Според легендата, веднъж по стария път преследвали беглец, който достигнал с последни сили до поляните и казал: Докса съм! /Дотук съм!/. През 1867 г. четата на Филип Тотю водила сражение по поляните Докса с преследваща я турска потеря, а в края на турското робство тук издигнали специално беклеме /стражарница/, в което била настанена стражата, охраняваща прохода. В началото на 20-и в. на поляните била изградена детска колония, подпалена и унищожена от полицията в края на Втората световна война. След първата поляна пътят заобикаля вр. Кота 1057 от запад и достига до нов разклон. Оттук е все едно по кой от двата пътя ще се продължи, защото по-надолу те отново се събират.

  20 мин. след първата поляна Докса се пресича и последната, най-долна и най-южна поляна, и покрай ниския връх Кота 990 се влиза за по-дълго време в гора /145 мин./. Тук вододелът е изключително крив, затова пътят слиза за кратко от източната страна на билото му и се спуска по права линия на юг. Надолу се подминава разклон отдясно и след 15 мин. се излиза от гората в началото на продълговата поляна /160 мин./. В средата на поляната отдалеч се вижда единствената постройка по билото на вододела. Това е малка тухлена сграда, от която навремето обслужвали лифта на близката мина Твърдица. Над сградата все още виси отдавна изоставена масивна бетонна конструкция, на която някога били закрепвани въжената на лифта. В миналото лифтът започвал от разположената на изток седловина Шишкинград и оттам се спускал към намиращото се на запад шосе Твърдица-Елена, минавайки над долините на Студената и Топлата река и разделящия ги вододелен рид. При сградата от основния билен път се отделят разклонения, спускащи се към долините на двете реки на изток и запад. Оттук към гр. Твърдица може да се продължи и по тези разклонения, но така се губят гледките от билото, затова от сградата се продължава отново по римския път на юг. В миналото тази част от стария път била охранявана от две крепости, намиращи се не на билото на вододела, а много далеч от него, на отсрещните източен склон на Студената река и западен склон на Топлата река. Крепостта на източния склон на Студената река е разположена на височина 862 м. на билото на страничния рид Жеркаф и от северната си страна е заградена от долината на Циганската река. Крепостта на западния склон на Топлата река е разположена на връх Итоколо /673 м./ и от северната си страна е заградена от Каменска река. Под изоставената сграда пътят заобикаля от изток малка поляна, в средата на която стърчат няколко интересни овални скали и пресича масив от борова гора. В миналото тази най-долна част от вододела била напълно покрита с гори. Днес под боровия масив до билото на рида достига огромен електропровод, заради жиците на който, на дълго разстояние на югот гората по билото е изсечена широка полоса. Движението оттук надолу продължава по средата на полосата, което много улеснява ориентацията.

  През изсечената просека в гората се напредва бързо и лесно, заобикаля се водоравно от изток овалния връх Кота 832 и под него, 25 мин. след сградата на билотосе достига до най-стръмнатачаст по билото на вододела /185 мин./. За да я преодолее по-плавно, пътят извива чрез няколко дълги серпентини, като част от завоите по тях могат да се съкратят по преки пътеки. Стръмната част от билото се пресича за 15 мин. и в долният й край се достига до възлова поляна, при която един в друг се сливат четири пътя /200 мин./. Оттук към града се продължава отново по билото на юг и след 5 мин. се достига до втори важен разклон /205 мин./. При него от билния път се отделят равностойни разклонения, спускащи се към Студената и Топлата река. Оттук към гр. Твърдица е удобно да се продължи и по пътя, водещ на запад. Той пресича местността Сировете и при стария Куцов мост достига до шосето Твърдица-Елена. Ако за слизане се избере отново пътя, следващ билото на вододела, тогава по него се продължава на юг с плавно изкачване към оголената от сечта могила на връх Кота 680. Разстоянието от разклона до триангулачната точка на върха се изминава за 5 мин. /210 мин./. Темето на вр. Кота 680 е голо, плоско и много обзорно. Оттук може да се хвърли поглед назад към стръмната част от билото на вододела, а напред за първи път от началото на маршрута се виждат и част от сградите на гр. Твърдица. Слизането от върха продължава по билото на юг, като в тази част от вододела старият римски път е запазен най-добре. За да направят пътя по-гладък, строителите му изкуствено подравнили билото на рида, а извадените изпод него камъни подложили едновременно под двете му по-ниски страни. Днес по-големите камъни отстарото трасе на пътя все още личат на голямо разстояние от върха на юг.

  Под вр. Кота 680 старият път се спуска към дълбока седловина, като някъде над нея се изгубва в сечище. От мястото, при което пътят изчезва, се продължава по билото на юг, като се следва широка пътека, пресичаща гората западно от сечището. Местността тук се нарича Свинското кладенчекато през нея се слиза до дъното на седловината, там се стъпва отново на римския път и по него се продължава на югоизток. 10 мин. по-късно пътят достига до най-долната и тясна част на вододелния рид, заета от местността Меховете /220 мин./. Името й идва от това, че в миналото, заради стръмнината в долната част на рида, до сградата й не можело да се достигне с каруци и млякото от нея било извозвано в мехове. Тук черният път достига до червената маркировка на започващата от Твърдица Екопътека Градище. Екопътеката е изградена в кръг, като на север от града трасето й минава край крепостта Твърдица, достига местността Меховете и от нея се спуска към шосето Твърдица-Елена на запад. От разклона се продължава по екопътеката на юг, като се следва маркировката й, а тя пък за известно време следва стария римски път. На юг от разклона широкото до този момент било на вододелния рид силно се стеснява, като от двете му страни все по-осезателно се чува бученето на Студената и Топлата река. В края на вододела отново се достига до стръмен участък. Под него се вижда местността Смесите, в която двете реки се смесват /сливат/. В началото на стръмния участък екопътеката изоставя затлачения с растителност римски пътзавива на югоизток и през скали и сипеи се спуска до импровизиран дървен мост над Студената река. Разстоянието от дълбоката седловина до моста над Студената река се изминава за 15 мин. /235 мин./. Реката се пресича по моста и на отсрещния й източен бряг се излиза на широк и равен черен път. Местността, в която Студената река се пресича по дървения мост, се нарича Плочата на ОФ. Самата плоча се намира на мястото, при което екопътеката стъпва на черния път. Слизането оттук към града продължава по пътя и е подробно описано в маршрут 36.1. От плочата на ОФ до северния край на гр. Твърдица се върви още около 45 мин. /280 мин./. 

 

139

хижа Чумерна

 

63

От хижата се тръгва по билната пътека Ком-Емине към хижа Буковец на запад

 

64

Първо се пресича покритата с букови гори местност Тройният бук

 

65

Подминават се два разклон с маркирани пътеки, водещи към село Мийковци на север

 

66

После се пресича през темето му плоският вр. Чуката

 

67

Достига се до разклон в местността Нивката

 

68

При разклона пътеката Коме-Емине се изоставя и по черен път се слиза през гората на югозапад

 

69

Разклонът не е маркиран, като отделянето от пътеката КЕ става при самотен маркировъчен кол 

 

71

Пътят слиза до шосето Твърдица-Шишкинград /Шешкинград/

 

72

На юг от разклона остава Студената река с голямо сечище зад нея

 

73

След достигане до шосето се продължава по него на запад

 

74

Достига се до местността Преслопа, при която шосето пресича стария римски Твърдишки проход

 

75

В местността Преслопа римския път е преграден от дълга преградна стена.

Част от преградната стена е изсечена, за да мине през нея съвременното шосе.

 

79

Римският път и част от преградната стена в местността Преслопа

 

80

Седловина Нивищата и вр. Кота 1130, на темето на който е крепостта Гребена

 

81

От римския път към вр. Коритата, под който е пропастта Мъгливият сняг

 

83

Римският път и част от поляните в местността Докса

 

87

От пътя на юг, към голата средна част от билото на вододелния рид

 

88

Пътят минава под изоставени съоръжения на лифта на мина Твърдица 

 

93

Под изоставения лифт билото на рида се разширява, като до пътя достига огромен електропровод

 

94

Заради електропровода, по билото е изсечена широка ивица гора

 

95

От най-стръмната част по билото на вододела към вр. Кота 680 на юг

 

98

От вр. Кота 680 към края на вододелния рид и гр. Твърдица

 

37

В края на рида се достига в местността Меховете до екопътека и по нея се слиза към Студената река

 

2014-11-05 092529

Профил на маршрута

Прочетена 1250 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм