38.1. гр. Твърдица-крепост Твърдица-Студената река-местност Шишкинград-хижа Чумерна

Оценете
(0 гласа)

38.1. гр. Твърдица-крепост Твърдица-Студената река-местност Шишкинград-хижа Чумерна - качване

Денивелация - 1050 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 17.2 км.

От гр. Твърдица до местността Плочата на ОФ - бяло-червено-бяло, от местността Плочата на ОФ до хижа Чумерна - немаркиран

 

2014-11-05 092245

Изтегли: GPS-трак

 

Град Твърдица /Фердич/

  Град Твърдица се намира в подножието на Стара планина, на стратегически важен кръстопът, при който се пресичат пътищата от Сливен за Казанлък и от Нова Загора за Елена. Местността около града била заселена от хората още от времето на неолита. В самия град има останки от антично селище, а в близката до него местност Лагуна е разкрит тракийски могилен некропол. За важността на кръстопътя и селището край него говорят и монетите с образи на македонски царе, намерени в разположената на юг от града Кицова могила. През 3-и в. пр.н.е. келтите превзели района на Твърдица и принудили местното тракийско население да напусне полето и да се укрие на североизток в намиращата се в подножието на планината местност Чакаларе. През 1-и в. н.е. днешните български земи попаднали под властта на Римската империя, която включила Твърдишката котловина в новата си провинция Хемимонт. След идването на римляните околностите на днешната Твърдица придобили особено важно геополитическо значение. Причина за това бил Твърдишкият проход /проход Твърдица Елена/, който се превърнал в една от основните пътни артерии за присичане на Стара планина и поради това бил охраняван от множество крепости. Най-голямата от тях била крепостта Градище /Твърдица/, разположена на 2 км. на север от днешния град. Приблизително по онова време жителите на селището в месността Чакаларе се преместили отново. За по-сигурно те се заселили под самата крепост Градище и чак след завладяване й от турците слезли към мястото, където е днешния град. През 5-и в. на юг от Дунава се настанили славянски племена, които на своя език наричали крепостите твърдини. Постепенно крепостта в планината станала известна със славянското име Твърдица, а по-късно с това име се сдобило и селището под нея. Оттогава градът никога не променил името си и до днес все още се нарича Твърдица.

 По време на Първата българска държава, когато столици били Плиска и Преслав, по-важни във военно-стратегическо отношение били проходите в Източна Стара планина. По време на Втората българска държава обаче, когато столица станал гр. Велико Търново, значението на проходите в Централна Стара планина нарастнало особено силно. Тогава, освен че били труднопроходими, проходите между Сливен и Калофер били и допълнително укрепени с верига от десетки крепости. Точно в този период гр. Твърдица и крепостта над него се оказали в центъра на събитията, защото през тях минавал най-краткият път между Търновград и византийската столица Константинопол. От това време с крепостта Твърдица са свързани две големи победи на българската армия над византийската. През 1190 г. цар Асен I разгромил под крепостта армията на Исак II Ангел, а през 1278 г. цар Ивайло победил войските на византийския военачалник Михаил Глава Тарханиот. За този период се отнасят и сведенията на византийския писател Мануил Фил, според когото, в началото на 13 в. крепостта и градът под нея се наричали Вердица.

  При завладяването на България от турците войските им превзели първо някои от по-важните селища около Твърдица, като Нова Загора и Сливен например, след което се отправили към столицата Търново. Така гр. Твърдица и крепостта над нея останали в български ръце и попаднали под турска власт чак през 1399 г., цели шест години след като била завладяна столицата Търново. Първите сблъсъци между българи и турци в близост да Твърдица станали около сегашния Ловен дом, където и до днес могат да се видят следи от окопи. Отбраната на Твърдица и района около нея била много героична и се превърнала в легенда, записана и достигнала до нас благодарение на войводата Панайот Хитов. Според него, най-голямата битка между българи и турци се разиграла на седловината южно от първенеца на Твърдишка планина - връх Чумерна /1536 м./. В битката били избити 11 000 яничари, но загинал и един от най-близките военачалници на българския цар Иван Шишман - войводата Шишкин. Тогава, в негова чест, на име му били кръстени както седловината, на която се провело сражението, така и крепостта на юг от нея.

 В началото на робството в Твърдица се настанили турски преселници, които заживели заедно с местните българи. Макар, че било със смесено население, селището запазило българското си име Твърдица, но местните турци го изговаряли на своя си език като Фердич, Фертиджи. Първите писмени сведении за Твърдица от османския период се намират в списъците на населението от 1472 г., според които, селището се състояло от 76 къщи. Изглежда много от жителите на Твърдица загинали при завладяване на България от турците, защото по тогавашните стандарти това не било голям град, а обикновено село. В същите списъци на населението името на селището било изписвано като Вервидж-и-гюберан. Някои автори превеждат името буквално като Невернически Вервидж, но думата гюберан /кюберан/ има по-специално значение и носи много богата информация. Кюберан е административен център със смесено население, в който има джамия, църква, конак, училище и седмичен пазар. С други думи, макар и село, Твърдица си останала важно средище и център на неголяма селска община. След идването си турците наложили на поробеното българско население редица нови данъци, най-страшният от които бил данъкът испенч /кръвен данък/. С този данък е свързано едно особено важно за града събитие. За да не отидат децата им в яничарския корпус, през 1660 г. българите от Твърдица се изселили в планината на 3 км. на север от града и там прекарали цялата зима в дървени бараки.

  Това, че в Твърдица по време на робството живеели и българи и турци, личи особено ясно от именатана местностите около селището. Топонимите по полето са само турски, което показва господстващото положение на турците спрямо останалите етнически групи. Изглежда обаче, че местните турци се страхували да влизат в планината, защото там пък имената на местностите са само български. В горите над Твърдица бродили многобройни хайдушки чети, начело с войводите Пейо Буюкли, Панайот Хитов, Филип Тотю, Желю войвода, Стоян Войвода и Хаджи Димитър, а туркините плашели децата си с думите: „Не плачи мама, че Пейо Буюкли гелди”. Дори и сега много места в планината все още пазят спомен от хайдушките времена, като местностите Хайдушка песен, Хайдушка поляна и Хайдушки чукар. Главното хайдушко сборище над града била поляната Харамията, на която днес е построена хижа Чумерна, а на самия вр. Чумерна се намирала хайдушката лечебница. Заради минаващия през нея проход, в периода на кърджалийските безчинства Твърдица била нападана многократно от преминаващи по пътя разбойнически банди. Първото нападение станало през 1795 г., а последното и най-тежкото през 1800 г. Тогава Твърдица била завладяна от легендарния кърджалийски граватар Кара Фейзи, който напълно унищожил селището. За да се защитават от кърджалиите, българите се сдобили с разрешение от турците да се въоръжават и организират в специални чети, наречени панти. Начело на твърдишката панта застанал местният българин Стоян Трухчев. По време на руско-турската война през 1806-1812 г. руснаците достигнали до северното подножие на Стара планина. Тогава твърдишката панта се отправила към Балкана с цел да се присъедини към руската армия, но турците я причакали на билото на планината. На превала на Тисовата пътека на запад от сегашната хижа Буковец се разиграло сражение, в което загинали няколко от членовете на пантата. За да се спасят от гнева на турците, още тогава десетки българи от Твърдица и околността, сред които и Стоян Трухчев, се изселили в Русия. След войната в района на Твърдишкият проход действала четата на войводата Генчо Къргов от близкото село Колупчий /сега Гурково/, в която, от 120 четници, 60 били от Твърдица. При следващата руско-турска война от 1828-1929 г. от емиграция в Русия се върнал Стоян Трухчев, който започнал да убеждава местното население да вземе участие в бойните действия на страната на руската армия. Тогава твърдичани и селяни от близките села образували отряд от 200 въоръжени четници, но главнокомандващия руските войски генерал Дибич-Забалкански отказал да ги включи в състава на армията си.

  Изглежда омразата между двата етноса в Твърдица била особено силна, защото още със слизането на руснаците на юг от планината местните българите се отдали на необуздано отмъщение и избили част от турското население. Заради този акт и опасявайки се от турско отмъщение, след неуспеха на войната голяма част от твърдишките българи заминали с руската армия на север. Броят на изселилите се от Твърдица и околностите й бил около 1200 души. В Русия преселниците били настанени в областта Бесарабия и там основали селище, носещо името на родната им Твърдица. Въпреки напускането на по-голямата част от българите, през 1834 г. в Твърдица били открити българска църква и българско училище. В края на турското робство в селището идвал и Васил Левски, който основал революционен комитет. Твърдица взела участие и в Априлското въстание, а в Освободителна война дала четирима опълченци. В края на турското робство полски емигранти прокарали ново трасе на Твърдишкия проход. За да пресекат евентуално преминаване по новия път на руската армия, турците изградили от южната му страна шест табии /редути/. През ноември 1877 г. през Твърдица на път за град Елена преминала част от тридесетхилядната армия на Сюлейман паша. Тогава местните българи начело със Симеон Стойков отново реагирали, като веднага образували чета и нападнали в гръб турската армия. Заради разигралите се край Твърдица сражения, цялото българско население на селището го напуснало и се укрило в планината. След войната местните турци също се изселили от Твърдица, а на тяхно място се настанили българи от околните селища и Еленско. Така населението отново се увеличило и през 1964 г. село Твърдица било обявено за град. През 1850 г. в планината над Твърдица били открити залежи на каменни въглища и оттогава в главни поминъци за жителите на града се превърнали рудодобива и рудопреработката.

36.1. гр. Твърдица-крепост Твърдица-Студената река-местност Шишкинград-хижа Чумерна - качване

 От гр. Твърдица до хижа Чумерна може да се достигне по няколко маршрута. В пътеводителите са описани маршрутите по шосето Твърдица-Елена и по стоящия на запад от него рид Пченякоито са неудобнизащото първия от тях е почти изцяло по шосе и много заобикаля, а втория е безкрайно отдалечен от х. Чумерна и води по-скоро към х. Буковец. Освен горепосочените маршрути, от Твърдица към хижата водят още два, много по-интересни и удобни маршрута - по долината на Студената река /Студената вода/ и по билото на рида, който я загражда от запад. От центъра на гр. Твърдица към началото на последните два маршрута се тръгва покрай Твърдишка река /Ферджус, Селската река/ на север. Върви се по десния източен бряг на реката, като се следи за широк черен път над последните къщи на града в североизточна посока. При достигане до североизточния край на Твърдица се търси пряка пътека, по която чрез стръмно, но кратко изкачване, се достига до черния път. Разстоянието от центъра на града до пътя се изминава за около 20 мин. Друг вариант за достигне на пътя е като се тръгне от центъра на града в източна посока. Натам се върви почти същото време, като при последните къщи на града се достига до малкия парк Ваял и началото на пътя. Според запазено в Твърдица предание, от планината към източния край на града често слизал изключително красив елен. Хората много му се радвали, но веднъж местните ловци стреляли по него и го убили. В момента на смъртта му един турчин извикал съжалително „Вай, аллах!“ и оттогава местността в източния край на града се нарича Ваял.

  След достигането до черния път се продължава по него на север, като се следва бяло-червената маркировка на Екопътека „Градището“. В миналото най-долните подстъпи на Твърдишкия проход били охранявани от крепостта Твърдица, която носи още едно име - Градището. Като се следва маркировката след няколкостотин метра се достига до скална порта, специално изсечена в скалите, за да мине пътят през нея. Оттук напредпо маршрута се пресичат още няколко такива скални порти. От първата порта се открива панорама към крепостта Твърдица, разположена на дълъг и тесен полуостров, заобиколен от три страни от меандрите на Твърдишка река. От горната част на полуострова към реката под него се спуска отвесен скален венец, наречен Каскатийската стена /Каскатийската скала//от турското словосъчетание каш кати - съвсем твърд/. На полуострова няма водоизточник и в миналото защитниците на крепостта взимали вода от Твърдишка река, като от горния край на Каскатийската стена спускали надолу кофи, вързани с въжета. Черният път от първата скална порта към крепостта също е много интересен, защото е изцяло изсечен и дълбоко вкопан в скалите над реката. Самата река остава ниско долу вляво, на около стотина метра под пътя, като от него към водите й се спускат почти отвесни склонове. Долу покрай реката се вижда още един интересен път, който я пресича по мост и от другата й страна продължава като тясна пътека. Реката непосредствено над гр. Твърдица протича през много тесен пролом, наречен Боаза /боаз - теснина/. Местните изговарят името като Буваза. В миналото по труднодостъпните места навътре в пролома имало воденици, на които викали Тарджук дермен /от тарджук - торба/. Заради тесния пролом, до водениците не можело да се стигне с каруца, затова мливото за тях се пренасяло в торби, натоварени на животни. Това наложило в скалите високо над реката да се изсече сегашния широк черен път. След пресичане на първата скална порта пътят завива на североизток и описва къса дъга с отвор към реката на запад, за да заобиколи историческия Вайлов дол /Ивайлов дол, Ваела/.

   След успешно въстание през 1278 г. селският водач Ивайло станал български цар. Тогава Византия решила да се възползва от вътрешната нестобилност на България и й обявила война. Византийският пълководец Михаил Глава Тарханиот насочил войските си към Твърдишкия проход и държал крепостта Твърдица три месеца под обсада. През това време българският цар Ивайло събрал войските си начело с болярите Стан от Загорието, Огнян Крънски и Момчил Въглищаря. В долината на река Блягорница на няколко километра на изток от крепостта Ивайло използвал военна хитрост, подмамил византийската армия да влезе в нарочно наводнени от него тресавища и там я разгромил. В чест на победата, местните започнали да наричат широкото дере южно от крепостта Ивайлов дол. Потокът, който протича през доласъщо се нарича Ивайлов дол, а най-дълбоката му част е Ивайлов трап. При заобикалянето на дола се откриват едни от най-живописните гледки по целия маршрут. Южните части на планината са изградени от твърди монолитни скали. Твърдишка река не могла да ги пресече и, за да излезе на полето, дълго време извивала покрай тях. Така, за милиони години, водите й прокопали в скалите късо, но много живописно ждрело. От западната му страна се извисяват оголените скалисти склонове на рида Пченя, а от изток остават отвесните скални венци на рида Кутра, странична издънка на огромния рид Кичеста. Пътят заобикаля Ивайлов дол за 10 мин. и достига до втора скална порта, прокопана пред самия вход на крепостта Градището /30 мин. след началото/. До входа е поставена мраморна плоча, с изсечен на нея план на крепостта. От черния път към полуострова на запад води широка и дълбоко изсечена в скалите древна пътека. В началото й е най-тясната част на полуострова, препречена в миналото с висока и яка крепостна стена. Днес последният запазен фрагмент от стената е пропаднал на няколко десетки метра под пътя в посока на Твърдишка река. Според археолозите, в началото на крепостта личат и основите на голяма църква.

  В полуострова и в разположената на него крепост може да се навлезе по изсечената в скалите древна пътека. Тя се намира от южната им страна, като навсякъде покрай нея се виждат останки от зидове на крепостните стени и разхвърляни купчини дялани камъни. Полуостровът, на който е разположена крепостта, се състои от две части - ниска и висока. Същинската част на крепостта или т. нар. цитадела е в неговия най-западен край, на по-ниската част от полуострова. От входа при черния път се достига за няколко минути до края на високата част на полуострова и от нея се разглежда по-ниската. Полуостровът е гол и съвсем тесен, като от горната му част се открива прекрасна панорама във всички посоки. Оттук на север се вижда продължението на черния път по долината на Твърдишка река, а от запад остава шосето Твърдица-Елена. Освен от голямата крепост Градище, долната част на прохода Твърдица-Елена била охранявана и от няколко по-малки наблюдателни кули. Наблюдателна кула от западната страна на реката била разположена на ниския и гол връх Дъсченица /750 м./. Според легендата, крепостта на този връх била дървена, откъдето дошло и името му. Наблюдателните кули на източния бряг на реката били три и се намирали на върховете Калугера /542 м./, Малка Кутра /649 м./ и Голяма Кутра /Стражераница//881 м./. Името на вр. Стражераница не е случайно и съвсем ясно показва какво е имало на него - стражарница за охрана на пътя. Разглеждането на горната част от крепостта и връщането до черния път отнема около 10 мин. /40 мин. общо/.

  След разглеждане на Градището се продължава по черния път на север. 10 мин. след крепостта се достига до водослива на двата начални протока на Твърдишка река - Топлата река /Топлата вода/ и Студената река /50 мин./. Понякога в литературата двете реки се изписват под общото име Твърдишките реки. Местността при водослива се нарича Смесите, а след сливането обединената река тече на юг под името Твърдишка река. Имената Топлата и Студената са дадени на реките заради формата на долините им. Западната долина е широка и огряна от слънцето, затова реката, протичаща през нея, се нарича Топлата река. Широката долина на Топлата река е причина през нея да бъде прокарано новото шосе на Твърдишкия проход. Източната долина е точно обратното - тясна, усойна и неогрявана от слънцето, затова през нея протича Студената река. На север от крепосттаниско долу край реката, се появяват голяма тръба и нов черен път, който я следва до водослива. На широка поляна при самия водослив пък се забелязват различни бетонни водохващания и други хидросъоръжения. Над водослива и съоръженията горният път завива на североизток и навлиза в долината на Студената река. В същата североизточна посока се появяват на хоризонта и няколко от по-високите върхове по източния вододелен рид Кутра, като връх Душков рът /1090 м./ и връх Калтина /1256 м./. Долината на Студената река наистина е изключително тясна, колкото потокът да мине през нея. И тук, както и по-надолу към града, пътят е дълбоко вкопан в изсечените заради него скали. Разликата сега е само тази, че пътят и реката са съвсем близо. Няколко минути след водослива пътят рязко завива на север и минава край паметна плоча вдясно, над която остава тесен рид, носещ странното име Пропулени /55 мин./. Заради плочата, цялата местност наоколо се нарича Плочата на ОФ. Тук от основния път се отделя изоставено разклонение, което се спуска към реката. Долу над водите й е изграден импровизиран дървен мост, по който Студената река може да се пресече и да се премине на западния й бряг. При Плочата на ОФ маркираната Екопътека Градище слиза към реката, пресича я по дървения мост и се качва на рида, разделящ Студената от Топлата река. Оттук към х. Чумерна може да се продължи както по пътя покрай Студената река, така и по екопътеката. Тези, които са добре подготвени, може да направят и кръг, като се изкачат до хижата по единия път, а се върнат към града по другия.

  Ако за изкачване към хижата се избере варианта да се вървипо пътя покрай Студената река, тогава от разклона при Плочата на ОФ се продължава на север и след няколко метра се минава през трета скална порта. След нея се пресича долната част на рида Узунска нива и маловодната река Асеница, спускащи се отдясно, и се достига до красивата горска полянка Бобенището, разположена вляво до реката /60 мин./. На поляната са изградени масивен дървен заслон и голяма каменна чешма. След тях склоновете от двете страни над реката постепенно започват да се издигат нагоре и да закриват всички гледки. Тук от дясната страна остава широкия и стръмен рид Чуката, след който пътят започва да следва всичките извивки на реката. В рамките на десетина минути се минава край няколко подпорни стени, малки бетонни водохващания и разклонение, отделящо се към долината на спускащия се отдясно поток Мартинов трап. След разклона и 25 мин. след Бобенището пътят достига до местността Скоковете /85 мин./. Тук, при своето движение на юг,реката среща масивна твърда скала и я заобикаля от запад. При това заобикалянето водите й се спускат рязко надолу през издълбано в скалите тясно корито, като образуват каскада от няколко малки водопада. Каскадата Скоковете не се вижда от черния път и, за да се стигне до нея, се ползва тясната пътека, отделяща се при няколко стърчащи скали вляво от пътя. Срещу водопад Скоковете, на отсрещния западен бряг на реката, се вижда скалиста местност с отвесни склонове, която се нарича Сировете. В долната част на рида, разделящ Топлата и Студената река, има още две местности с това име, което кара някои автори да наричат вододела Сировете.

  След Скоковете се подминава величествена отвесна скала, стояща вляво от другата страна на реката. Водите й са подкопали най-долната част на скалата и така се е образувал причудлив и плитък скален навес. Оттук напред долината постепенно се разширява, гората става букова, а скалите по склоновете временно изчезват. Местността след водопад Скоковете вляво от пътя е изключително красива, затова съвсем основателно носи старинното славянско име Червенака, което значи красив. В гората вдясно от пътя пък растат кестени, затова и местността там носи това име - Кестените. След тези местности и 15 мин. след водопад Скоковете Студената река се пресича по първи мост /100 мин./. Оттук до края на пътя движението напред става по левия долинен склон на реката. Напред се подминават още няколко водохващания и изоставени черни пътища отляво и 30 мин. след моста се излиза при водослива на Студената река и Циганската река /130 мин./. Тук навсякъде, вляво и вдясно от пътя, както и по долините на двете реки, се забелязват масивни бетонни водохващания. В северна посока над водослива се вижда още един широк черен път, водещ на запад, към билото на вододелния рид Сировете. Колкото и да е странно, на това затънтено и диво място в миналото била изградена крепост. Тя се намира на разположеното на изток от водослива ниско връхче Кота 862 и от нея вероятно наблюдавали минаващия по билото на Сировете Твърдишки проход. 5 мин. след водослива с Циганската река се достига до важен разклон, при който пътят се разделя на две еднакво използвани разклонения /135 мин./. Местността тук също е много красива, като вдясно над разклона остава огромна остра скала, с накацали по нея разкривени борове. Оттук левият край на пътя завива покрай поток и огромно буково дърво нагоре и на запад и се качва на вододелния рид Сировете, а дясният продължава водоравно покрай Студената река. От този разклон към х. Чумерна също може да се продължи по двата края на пътя.

   Ако се избере пътят покрай реката, тогава по него се продължава водоравно на североизток. Напред реката става все по-бърза, като коритото й е изпълнено с огромни камъни, влачени от буйните й води. За да не бъде разрушен от побеснялата река, на много места пътя е подпрян откъм нея с дълги бетонни подпорни стени. Това обаче не е попречило на водите й да го разрушат, като на много места се виждат подкопани и отвлечени части от пътя. 20 мин. след разклона при голямата скала се достига до водослива на двата начални притока на Студената река 155 /мин./. По-пълноводният поток е източния, но на картите като Студената река е отбелязан западния поток, защото той е по-дълъг и извира от по-високо място. При водослива пътят пресича западния поток по мост и продължава по долината на по-пълноводния източен поток, като постепенно завива покрай него на изток. 5 мин. по-нагоре се достига до живописни отвесни скали, които затварят долината и от двете й страни /160 мин./. Местността се нарича Зли дол, защото тук бреговете на долината са изключително стръмни. Реката пресича отвесните скали през процеп, широк едва няколко метра, като образува каскада от няколко малки водопада. Заради тясното място, строителите на пътя са предпочели да не го продължават нагоре покрай реката, а са го прехвърлили по мост от източната й страна. Оттам пътят завива наобратно в югозападна посока и се връща към Циганската река. Денивелацията от гр. Твърдица дотук е около 500 м.

 Ридът на изток от скалите се нарича Свинска глава, като по него, съвсем близо над отвесните скали, се издига средновековната крепост Зимника. Ридът се нарича така, заради формата на една огромна скала по него, която прилича на главата на свиня. Крепостта пък се нарича Зимника, защото до нея е разположено закътано от ветровете пасище, в което местните овчари пасели стадата си чак до началото на зимата. В миналото на юг от главното било на планината Твърдишкият проход се разделял на две. Единият му край слизал към гр. Твърдица, а другият продължавал към гр. Сливен на югоизток. Крепостта Зимника, заедно с още три крепости, разположени в близост до нея - Шишкинград, Диавена и Гребена, охранявали горната част на югоизточното разклонение на Твърдишкия проход. От това място към х. Чумерна също може да се продължи по два варианта. Първият е да се следва черния път, който продължава на изток, заобикаля тясната и скалиста част на долината, след което слиза към миньорското селище Шишкинград /Шешкинград/ на север. При това заобикаляне се губи много време, но пък изкачването става все така водоравно и без напрежение, както и дотук. Вторият вариант е пътят да се изостави и оттук да се продължи без пътека на север. Ако се избере втория вариант, тогава се тръгва наляво и нагоре покрай скалите. Изглежда, че и други туристи са избирали този вариант, защото в тази посока се забелязва тънка пътека. Със стръмно изкачване по нея се достига скоро до билото на вододелния рид, разделящ двата начални притока на Студената река. По това било е трасирана още по-широка пътека, по която наклонът нагоре постепенно намалява и 50 мин. след изоставяне на черния път се излиза на темето на безименния скалист връх Кота 1074 /210 мин./. От върха се продължава с плавно слизане покрай огромна канара в североизточна посока и 5 мин. по-надолу се достига до друг черен път /215 мин./. По него се тръгва на север и след 30 мин. се излиза на шосето Твърдица-Шишкинград, при равната и гола седловина Шишкинград /245 мин./. Седловината се намира под вр. Чумерна и е важна в орографско отношение, защото чрез нея огромният рид Кичеста се захваща за останала част на планината. Миньорското градче Шишкинград остава съвсем близо оттук, на няколко минути в източна посока. Денивелацията от изоставянето на черния път до седловината е около 300 м.

  След излизане на шосето се завива по него на северозапад. В тази посока се върви водоравно около 20 мин. до местността Циганска поляна, при която се достига до маркиран разклон /265 мин./. Тук от шосето Твърдица-Шишкинград се отделя черен път, водещ към х. Чумерна. Някога пътят бил покрит с асфалт, като в момента се прави ремонт и скоро асфалтовото покритие по пътя ще бъде напълно възстановено. При разклона главното шосе се напуска и към хижата се продължава по черния път. С плавно изкачване се достига отново до Студената река и покрай нея, 20 мин. след разклона, се излиза при първия запазен асфалт по пътя /285 мин./. Оттук постепенно се завива на изток като се следва долината на Студената река и след 30 мин. се достига главното било на планината в местността Харамията. Местността представлява гола поляна, в средата на която е построена х. Чумерна /315 мин./. Денивелацията от шосето до хижата е 250 м. Съвсем близо на юг под хижата се намира изворът Кръстатият бук, който дава началото на Студената река.

 

01

От центъра на гр. Твърдица се тръгва по източния бряг на Твърдишка река на север

 

02

Над последните къщи на града се вижда черен път

 

03

До черния път се достига по стръмна пътека

 

05

След достигане до черния път се продължава по него на север

 

09

От първата скална порта се вижда втора порта, до която са останките от крепостта Градище /Твърдица/

 

10

От черния път към крепостта Твърдица на север

 

17

Входът на крепостта Твърдица е при втората скална порта

 

18

Паметна плоча с изсечен план на крепостта

 

19

След разглеждане на останките от крепостта, се продължава по черния път на север

 

29

От крепостта Твърдица на север

 

30

Вижда се водослива на Топлата и Студената река и рида Сировете между тях

 

34

От черният път към крепостта Твърдица назад

 

35

Към водослива на Топлата и Студената река

 

37

При водослива черният път завива по долината на Студената река на североизток

 

38

Плочата на ОФ

 

39

Заслонът и чешмата в местността Бобенището

 

45

Разклонът след Циганската река

 

46

Вляво от разклона остават поток и голямо буково дърво

 

47

Вдясно от разклона се издига висока и остра скала

 

48

Краят на черния път в основата на рида Свинска глава

 

50

Пътят пресича реката по мост и от другата й страна продължава в обратна посока

 

52

От края на черния път се изкачва тънкото било на рида отляво

 

54

Минава се през триангулачната точка на вр. Кота 1074

 

55

След вр. Кота 1074 се достига до черен път и по него се върви до седловина Шишкинград /Шешкинград/

 

72

 Черният път от вр. Кота 1074 към седловина Шешкинград

 

56

Разклонът на седловина Шишкинград /Шешкинград/

 

128

 Седловина Шишкинград /Шешкинград/ и долината на Студената река

 

57

От седловината се продължава по шосето на запад

 

58

Достига се до разклон от шосето в местността Циганска поляна

 

139

Хижа Чумерна

 

2014-11-05 092322

Профил на маршрута

 

Прочетена 1504 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм