Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

31.2. с. Горно Изворово-крепост Калето /Градът/-седловина Ясова поляна-крепост Маркови прегради-вр. Саръяр

Оценете
(0 гласа)

31.2. с. Горно Изворово-крепост Калето /Градът/-седловина Ясова поляна-крепост Маркови прегради-вр. Саръяр - слизане

Денивелация - 750 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 8.5 км.

Маркировка: от вр. Саръяр до крепостта Маркови прегради-бяло-зелено-бяло, от крепостта Маркови прегради до седловина Ясова поляна-немаркиран, от седловина Ясова поляна до м. Равната кория - бяло-синьо-бяло, от местността Равната кория до с. Горно Изворово - немаркиран

 

2014-10-06 121001

Изтегли: GPS-трак

      

     Най-високият, красив и важен в хидрографско и в орографско отношение старопланински връх над казанлъшките села Горно и Долно Изворово безспорно е Саръяр /Жълти бряг, Прахачка//1485 м./, който, наред с прекрасните си природни дадености, като пасища, извори, гъсти гори и дълбоки долини, се отличава още и с приятния си пирамидален външен вид, както и с изящните си меки и овални очертания. При огромния му масив вододелният рид, който идва откъм главното било на планината и отделя една от друга долините на най-пълноводните местни реки - Енинската и Мъглижката, се разчленява, спускайки страничните си разклонения Златювица и Баба егрек към двете по-големи населени места в района - село Енина на югозапад и град Мъглиж на югоизток. Освен споменатите странични хребети, при върха се отделят от вододела и още няколко по-къси второстепенни рътлини, сред които са Ечемика, Беля, Малката Прачка, Габровът рът и други. Най-големите реки пък, които водят началото си от туловището на балканския исполин, са Далащица, Дълбокият дол, Мандра дере, Дермен дере, Кара дере /Новомахлянско дере/ и още няколко по-маловодни потока. Силно накъсаният, нагънат и надълбоко всечен в гръдта на планината терен обуславя и множеството подходи от дъното на Казанлъшката котловина към темето на върха. В наши дни до Саръяр водят няколко добре маркирани туристически пътеки, които се изкачват по гребените на главния вододел и на основните му разклонения Златювица и Баба егрек, по билата на по-второстепенните рътлини Беля и Малката Прачка, както и по долините на реките Далащица, Дълбокият дол и Новомахлянско дере. Българското име на върха - Прахачка, идва именно от две от тези вървища - извиващата по рида Беля пътека Прахачка /от думата правачка, т.е. права пътека/ и трасираната по едноимения рид пътека Малката Прачка. Турското си наименование пък - Саръяр, върхът носи от една много дълга и дълбока ровина с пясъчнозлатист цвят на почвата в нея, която прорязва целия му южен склон и за която никой не знае кога и как се е появила и защо се е образувала. Саръяр е известен още и с поставената по склоновете му митница след Освобождението на България от турско робство, която се намирала в местността Гамсъзовите азмачки от южната страна на върха. Митницата служила като пропускателен пункт между тогавашните държави Княжество България и Източна Румелия и била доста използвана, но просъществувала само за кратък период от време. В по-близкото минало Саръяр бил посетен и от известеният ни философ и основател на ново религиозно учение Петър Дънов /Учителя, Беинса Дуно/, който определил върха като второто най-енергийно място в България след Седемте рилски езера.

   Освен туристическите пътеки, от полето към Саръяр водят трасетата и на два стари римски друма - идващият откъм с. Енина едноименен Енински проход и разклонението му Стръмният път, което се изкачва до върха откъм селата Долно и Горно Изворово. Непосредствено под темето на Саръяр двата пътя се събират, продължавайки заедно на север към главното било на планината. Слизането по тези пътища от темето на върха обратно на юг към полето е кратко и приятно и отнема не повече от два часа. При наличието на повече време обаче, преходът към Долината на розите може да се разнообрази с посещение на близката антична крепост Маркови прегради, чиито останки се намират на не повече от десетина минути път от Саръяр в противоположната северна посока. От върха към твърдината се слиза по маркирана с бяло-зелени цветове стръмна пътекакоято следва гребена на огромния вододелен рид, водещ на север към главното било на Балкана. Заради крепостта Маркови прегради /която е построена на самия гребен на този вододел/, цялата най-горна част на рида носи наименованието Япъ сърт /Сграда на хребет/. От темето на Саръяр пътеката се спуска първоначално много стръмно на север, като почти веднага навлиза в рядка букова гора и в нея преминава покрай група от няколко по-ниски скали. Под тях, и 5 мин. след началото на маршрута, се достига при малка наклонена поляна до стария римски път Енински проход /Енинската пътека, Райнежа/, чието трасе тук е почти недокоснато от времето и стихиите, и личи добре на дълго разстояние както напред, така и назад.

     След достигане до античния друм се продължава по трасето му на север, като натам наклонът по вододела рязко намалява, а билото му се изравнява и стеснява точно толкова, колкото е необходимо, за да премине по него една обикновена старовремска каруца. След поляната се пресичат напред още няколко, нарочно изсечени заради пътя групи от скали, като 5 мин. след разклона се достига и до крепостта Маркови прегради /10 мин. след началото/. Това е твърдина от типа дема /преградна стена/ с височина от 1 м. и дължина от около 80-100 м., която, според историците, е обърната с фронт на север и в миналото напълно преграждала най-тясното място по билото на вододела. Такива обърнати с фронт на север каменни прегради били построени по най-тесните места на повечето от старопланинските ни проходи по време на управлението на византийския император Юстиниан I /6 в./, с цел опазването на Византия от нахлуващите от север конни народи. Тогава с минимални усилия и средства бил постиган максимален резултат, като чрез една ниска и къса каменна редица били преграждани най-тесните места по планинските пътища. Името на крепостта пък, Маркови прегради, идва от широко разпространеното сред местните предание, че стените й били издигнати лично от легендарния народен герой Крали Марко. Маркови прегради е свързана и със запазената в гр. Мъглиж легенда за използването на твърдината по време на Второто българско царство, както и със съхраненото в близкото с. Енина предание, че край нея Крали Марко нападнал и ограбил пренасяната по Енинския проход турска хазна. След построяването на крепостта стените й били пресичани през специално поставена за целта порта /която не е запазена/, а тя пък била охранявана от нарочно издигната до нея четвъртита кула, иззидана от ломени камъни, споени с бял хоросан. За съжаление, останалите непокътнати от Античността до наши дни Маркови прегради днес са грозно обезобразени от иманярски набези, като точно до римския път и в средата на най-интересната част от твърдината зее огромна дупка.

    След разглеждането на покритата с дъхав здравец гладка стена на Марковите прегради се завива обратно на юг и по римския път се достига отново до наклонената поляна и до разклона с маркираната туристическа пътека. Оттук към селата Долно и Горно Изворово се продължава по трасето на стария друм на югозападкойто натам заобикаля почти водоравно темето на вр. Саръяр, подминавайки една съвсем слабо църцореща ниска чешма. Тя пък се вижда едвам между дърветата на около десетина вдясно от пътя, а бликащата от нея вода дава началото на споменатата р. Дълбокият дол. Освен водата от тази чешма, при слизането на юг живителната течност може да бъде намерена само на още едно място, при пресичането на по-западния от двата начални притока на рМандра дере. След чешмата, и 20 мин. след крепостта Маркови прегради, пътят се спуска с лек надолу до възловата седловина Ясова поляна , при която се събират и разделян всички пътеки в околността /30 мин. общо/. Тя заема дъното на ниския и гол дол между вр. Саръяр и неговото продължение на запад - връх Малък Саръяр /1350 м./, като местността, въпреки своята важност, доскоро била безименна. При трасирането на туристическите пътеки в района обаче, към доброволците-маркировачи се присъединил и живеещият в близкия гр. Шипка японец Ясу Оно, на името на който била кръстена тази малка и кръгла равнинка. Седловина Ясова поляна е заобиколена от три страни със засадени в близкото минало гъсти борови гори, но от незалесеният й западен край се открива забележителна панорама към извиващата ниско долу Енинска река, притокът й Сеновръщица и разположените над него голи върхове Атово падало, Копривска могила и Гробска могила /целите накичени с огромен брой гигантски ветрогенератори/. Ясова поляна е важна и с това, че при нея Енинският проход се раздвоява, като основното му трасе продължава по рида Златевица на югозапад към с. Енина, а страничното му разклонение Стръмният път се спуска по рида Малката Прачка на юг към селата Долно и Горно Изворово. Освен старият друм, от седловината към Изворовските села се отделят и две по-нови туристически пътеки, като първата от тях е белязана със зелена маркировка и следва черен път на юг към с. Горно Изворовоа втората е със синя маркировка и се насочва на югозапад към с. Долно Изворово. Понеже двете села са разположени съвсем близо едно до друго, затова оттук към тях може да се продължи по която и да е от двете маркирани пътеки. По-интересната от тях обаче, безспорно е тази със синята маркировка, тъй като тя следва античното римско трасе на Стръмния път, преминавайки при това и покрай построената точно заради него крепост Калето /Градът/.

    Ако за слизане към селата Долно и Горно Изворово се избере белязаната със синя маркировка пътека, тогава от седловина Ясова поляна се продължава с плавно слизане на югозапад през изкуствено засадена иглолистна гора. Цялата тази гъсто залесена местност от южната страна на върховете Саръяр и Малък Саръяр носи странното наименование Митлите, което идва може би от по-особената форма на ниските борове, иглите на които наподобяват на метли. В нейното начало пътеката /следваща трасето на стария Стръмен път/, е много добре маркирана. 10 мин. след Ясова поляна обаче, се достига до наскоро прокаран през гората черен път, който служи за извличане на дървен материал от околните сечища /40 мин./. Тук гъстата до този момент маркировка по пътеката се губи на няколко места, като това най-вероятно се дължи на факта, че са отсечени точно тези дървета, на които в миналото са били поставени туристическите знаци. Поради тази причина, за това място е особено важно да се знае, че при достигане до черния път не трябва да се продължава по него, а по маркираната пътека /която се намира под трасето му/, като, освен това, трябва да се ползва за ориентир и маловодния поток Мандра дере, оставащ вдясно. 5 мин. след пресичането на черния път се достига отново до него, като при второто стъпване на друма, вместо да се продължи по трасето му на ляво, се завива на дясно и почти веднага се слиза до коритото на р. Мандра дере /45 мин./. Местността тук носи друго странно наименование - Пещица, или заради извитата си и надълбоко вдлъбната в терена форма на подкова, или заради наличието на стари жижни /пещи/ за претопяване на руда.

    Тук Мандра дере се пресича по брод, след който се продължава по тясната и права пътека право на юг покрай реката, като се следва нейния десен долинен склон. Няколко минути по-надолу вървището излиза от боровата гора Митлите в горния край на обширната продълговата поляна Малката Прачка, дала името на целия рид и заключена в неговата средна част между Мандра дере вляво и оставащият вдясно друг приток на Новомахлянското дере - Ташлък дере /Каменен дол/. При излизане на поляната на изток и до границата с гората се вижда причината местността да бъде наречена Прачка /от думата правачка, т.е. права пътека/ - дълъг и много добре запазен участък от стария римски път, който е и абсолютно прав. След напускането на гората се продължава със слизане през средата на поляната Малката Прачка на юг, като надолу пътеката става все по-тънка и накрая напълно се изгубва в гъсти и високи треви. При лошо време на това място също трябва доста да се внимава и да се върви приблизително по средата на поляната, като се следва при това и главната посока на движение на юг, както и оставащото вляво изоставено трасе на стария римски път. Друго характерно за местността е прекрасна панорама, която се открива от нея на югоизток към голяма част от Розовата долина, както и на изток към дълбоките долини на реките Кара дере и Дермен дере. Също в източна посока, и зад долините на споменатите реки, остава дългият и стръмен рид Баба егрек /Бащини кошари/, по билото на който се издига характерно едноименно възвишение. Някъде пък далеч надолу под обзорната поляна се вижда вече и част от намиращото се в подножието на планината с. Горно Изворово.

    Малката Прачка се прекосява за няколко минути, като под нея се пресича изпълнената с малки ниви местност Арпа тарлъ /Ечемичена нива/ и се навлиза отново в ниска, но този път широколистна и доста разредена гора. Слизането покрай дърветата продължава по дъното на силно опороен дол, като 25 мин. след пресичането на Мандра дере се достига до останките на крепостта Калето /Градът//65 мин./. Пътеката се спуска до малка и равна поляна и тук изведнъж пред погледа се появява купчина от подредени на правилни редове камъни, приличащи досущ на останки от висока четириъгълна кула. Освен това, очевидно личи и че местността е била изкуствено подравнявана, като острото и скалисто теме на възвишението е било нарочно притъпено, за да се издигне на него крепостта. Твърдината е с неправилна елипсовидна форма и с размери 100 на 70 м., като на места стените й са запазени до височина от около един метър. За Градът е запазено и предание, че от него на изток към дълбоката долина на Мандра дере водел тунел, който, след превземането и изоставянето на крепостта, се срутил сам, а от него пък уж останал оврага, който и сега може да се види да се спуска от стените надолу към реката. За съжаление, в наши дни и тук, както и при Марковите прегради, се забелязват дълбоки иманярски изкопи, които силно загрозяват местността. Денивелацията от вр. Саръяр до твърдината е около 500 м.  

     Под крепостта Градът пътеката влиза отново в тясно и силно опороено дере, по което след около 15 мин. стръмно спускане достига до черен път /80 мин./. От разклона се продължава по широкия друм на изток, като оттук до с. Горно Изворово се върви само по трасето му. Пътят заобикаля от север и под самото му теме ниския горист връх Ак тепе /Бяло възвишение//770 м./, слиза до р. Кара дере и покрай коритото й завива на юг, извеждайки след 10 мин. до поляна с голямо бетонното водохващане в горния й край /90 мин./. На това място слизането от планината на практика завършва, като разликата във височината между крапостта Градът и поляната е около 250 м. Водохващането е оградено с дървени колове и с мрежа от бодлива тел, като при северната му страна от основния черен път се отделя по-рядко използвано разклонение. Този по-тесен страничен друм пресича реката по брод, преминава от лявата й страна и се отправя на изток към Горно Изворово. Ако ще се върви към това село, тогава тук основния път трябва да се изостави и по разклонението му да се продължи наляво и на изток с пресичане на р. Кара дере. За съжаление, разклонът не е добре маркиран и отклонението от главния път може лесно да се пропусне. Ако това се случи, тогава Кара дере може да се пресече и малко по-надолу при водослива на реката с притока й Ташлък дере, където в началото на дългата и равна поляна Узунбюлма се отделят вляво от черния път няколко по-тесни пътечки.

     След пресичането на р. Кара дере при водохващането /или пък по-надолу в местността Узунбюлма/ се продължава по черен път от източната й страна. По трасето му се върви около 10 мин. на юг до достигане на втори разклон, намиращ се между реката вдясно и стара борова гора вляво /100 мин./. Този разклон вече е доста добре маркиран, като от него синята маркировка продължава по основния черен път на юг към с. Долно Изворово. На това място към с. Горно Изворово трябва да се завие по пътя, който води вляво и на изток към боровата гора. Широкият друм изкачва основата на ниското, но обширно възвишение Самаря /770 м./, и продължава водоравно на югоизток през боровата гора Равната кория, като след по-малко от 10 мин. достига до важен кръстопът /110 мин./. При него от южната страна на пътя остава засадената с лавандула обширна Пашова нива, под която са къщите на бившето село Средно Изворово /днес част от с. Долно Изворово/. От разклона се продължава отново на изток, като се пресича водоравно и едноименната местност Самаря, разположена на границата между гората и нивата. 15 мин. по-надолу се заобикалят от север още няколко по-малки ниви в местността Боза Амед /бивши имоти на местния бей Ахмед Боза-Сивия, или Сивия бей/ и се достига до тясната и плитка низина Мазарлък дере /Гробищен дол//125 мин./. Тук е едно от най-интересните места по маршрута, в което, под няколко ниски дървета вляво от пътя, се виждат многобройни, побити с острия си връх в земята и високо стърчащи над нея дълги камъни. Това са старите и отдавна изоставени турски гробища на с. Горно Изворово, които местните мюсюлмани продължават да почитат и днес. При тях пътят завива на североизток, пресича изпълнена с ниви и овощни градини равна местност и след около 5 мин. влиза в с. Горно Изворово /130 мин./.  

 

484

От вр. Саръяр на север

 

147

Информационният кръг на вр. Саръяр 

 

149

Табелката на маркировъчния кол на върха, която насочва на север

 

494

От вр. Саръяр към крепостта Маркови прегради се тръгва по билото на вододела на север

 

495

Разклонът на маркираната пътека, идваща откъм вр. Саръяр, с римския път Енинска пътека

 

151

От разклона се продължава по Енинския проход на север към крепостта Маркови прегради 

 

156

Крепостта-дема Маркови прегради

 

157

Мястото, при което пътят пресича преградната стена

 

161

От Маркови прегради се продължава с връщане назад и заобикаляне на вр. Саръяр от север и от запад

 

163

Пътят достига до седловина Ясова поляна, разположена между върховете Саръяр и Малък Саръяр

 

164

Седловина Ясова поляна и пътеките, които се отделят от нея

 

167

От Ясова поляна на юг продължават две маркирани пътеки, водещи към селата Горно и Долно Изворово

 

168

По Стръмният път през местността Митлите

 

170

Маркировката пресича на две места широк черен път, но не продължава по него

 

1171

Под гората се излиза на обширната поляна Малката Прачка /Арпа тарлъ/

 

1174

От поляната на югоизток към полето и село Горно Изворово

 

177

Под поляната се влиза в ниска гора и се продължава със спускане по дъното на плитко опороено дере

 

181

Минава се край разкопаните от иманяри останки от крепостта Калето /Градът/

 

182

Запазена част от стената на крепостта Градът

 

183

Разклонът при каптажа. Тук към Горно Изворово се продължава наляво, като широкия път се изоставя.

 

184

Вторият разклон от източната страна на р. Кара дере. Тук отново се завива наляво.

 

185

Пътят влиза в боровата гора Равната кория 

 

188

След Равната кория се върви по границата между нивите и гората

 

191

Изоставените турски гробища в местността Мазарлък дере

 

192

От турските гробища към село Горно Изворово

 

2014-10-06 121039

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1721 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм