Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

31.1.с. Горно Изворово-седловина Мъглижки уши-седловина Изворовски уши-Купените-вр. Саръяр

Оценете
(0 гласа)

31.1. с. Горно Изворово-седловина Мъглижки уши-седловина Изворовски уши-Купените-вр. Саръяр - качване

Денивелация - 750 м., време на движение - 6.00-6.30 часа, разстояние - 18.3 км.

Маркировка: от с. Горно Изворово до седловина Мъглижки уши-бяло-синьо-бяло, от седловина Мъглежки уши до седловина Изворовски уши-немаркиран, от седловина Изворовски уши до местността Далакбунар - бяло-жълто-бяло, от местността Далакбунар до седловина Беля-немаркиран, от седловина Беля до вр. Саръяр - бяло-жълто-бяло

 

2018 03 19 080743

Изтегли: GPS-трак

 

Гюсово

    В южното подножие на Балкана между съвременните градове Казанлък, Крън и Мъглиж се простира равно, голо и много плодородно плато, извисяващо се с около 200 м. над останалата част от Розовата долина. По време на турското робство районът бил известен с името Дюс ашаа /Долното равно/, което местните селяни изговаряли за по-кратко като Дюсово, а то пък по-късно бавно преминало в известното днес на всички Гюсово. Под това наименование жителите на околността постепенно започнали да наричат не само равното и голо плато, но и цялата околност покрай него, както и онази част от Стара планина, която се извисява високо над поляните му. След превземането на България от турците на платото били построени три села, кръстени по името на местността с имената Долно, Средно и Горно Гюсово. В началото на 20-и в. обаче било прието съвсем неправилно, че топонимът Гюсово произлиза от турските думи и су /чиста вода/, затова и през 1906 г. селищата били преименувани на Долно, Средно и Горно Изворово. През 1943 г. Долно Изворово било слято със съседното село Енина, но през 1971 г. било отново възстановено като самостоятелно населено място. През 1981 г. пък със специален указ Средно Изворово било присъединено към Долно Изворово и така до днес на платото останали само две села, отстоящи на около 7-8 км. разстояние от общинския център гр. Казанлък. Заради близостта на селищата едно до друго обаче, маршрутите, които водят от тях към планината, ще бъдат описани с начало само откъм с. Горно Изворово.

   За древната история на трите селата в Гюсово не се знае почти нищо, но известният местен краевед - писателят Чудомир, е твърдо убеден, че Средно Изворово е най-старото населено място в целия район. Селището се намира в подножието на Мъглижкия балкан под ниското заоблено връхче Ак тепе /Бял хълм//696 м./, като в недалечното минало в разположената на югозапад от него местност Градище бил открит интересен камък със запазен надпис на гръцки език. Чудомир съобщава още и за старо градище от римската епоха на километър на запад от селото, както и за две конусовидни могили /всъщност могилите са четири/, които се намирали в същата посока. Наскоро край Долно Изворово била разкрита и голяма надгробна могила със зидана куполна гробница в нея, останките от която са разположени в местността Кушльовец /Кантар чаир/ пак на югозапад от населеното място. Че Средно Изворово е много древно селище твърдят и местните, според които, то било създадено далеч преди идването на османлиите в България. Друго старо предание пък гласи, че първите жители на съседното Долно Изворово били българи, които дошли от близкото село Субашкьой /днес квартал на гр. Казанлък/, настанявайки се първоначално в местността Татарската могила непосредствено преди заселването на турците в региона. По някаква незнайна причина обаче по време на робството българските обитатели на околността изчезнали напълно, като до Освобождението и в трите гюсовски села живеели само турци. В наши дни етническата картина е съвсем различна, като в с. Долно Изворово има само българи, а махалата му Средно Изворово е смесена /от всички пълнолетни жители на селото 322 са се самоопределили като българи и 157 като турци/. През 1878 г. в сегашното обединено с. Долно Изворово започнали да се настаняват българи балканджии от близките села Борущица, Селце, Яворовец, Дъскарито, Бънзарето и др., а през 1960 г. придошли и помаци от Благоевградско, които, заедно с изселването на голяма част от местните турци, коренно променили етническия облик на селището. Старините в землището на Горно Изворово пък, наричано от местните още и Исово, са една голяма землена могила на около километър на югоизток от населеното място /която е разположена на 70 кв.м. площ и е с височина от десетина метра/, следи от изоставен стар проходен път в местността Гидика /Прохода/, както и руини от малка наблюдателна кула на връх Сандъкчитепе /1250 м./, от която в миналото бил следен същия друм. Освен тези по-древни артефакти, в местността Кюпреник край селището могат да бъдат видени и интересните останки на старо турско гробище. До Освобождението и с. Горно Изворово било заселено почти само турци, като по-късно в него започнали да се настаняват и български преселници от съседните селища Мъглиж, Селце, Радунци и Яворовец, както и помаци от Благоевградско. Понастоящем от 222 пълнолетни жители на селото 193 са се самоопределили като българи и само 27 като турци.

   Освен че бил гъсто населен, в древността районът на равното Гюсово бил важен и с главните пътища, които преминавали през него. Първият от тях бил основният подбалкански път Друма, който по онова време извивал покрай цялото подножие на Стара планина. Вторият пък бил често използван за времето си проход, който се отделял от основния път Друма в района на с. Средно Изворово, насочвал се оттам към Балкана и покрай най-високите местни върхове - Саръяр /Жълти бряг, Прахачка//1485 м./ и Българка /1445 м./ пресичал билото му, спускайки се от другата му страна към сегашните градове Плачковци и Трявна. Този втори път носел имената Енински проход и Енинска пътека, тъй като едно от разклоненията му започвало от съседното с. Енина, а също така и Райнежа /днес село Стоевци/, защото на север от планината водел началото си от едноименното селище. Наред с връзката между трите гюсовски села и близката Енина, пътят осъществявал контакт и с разположеното в средата на планината с. Селце, поради което бил често наричан още и Селченски проход. При това селище друмът достигал до трасето на т.нар. Мъглижки проход /който всъщност е част от Яйканлийския /Дъбовския проход//, като така бил пък в досег и с този втори за околността важен презбалкански път.

    В древността главните пътища, които преминавали по онова време през Гюсово, били охранявани от общо четири големи крепости. Първата от тях била крепостта Калето /Градът/, разположена в местността Малката Прачка от южната страна на вр. Саръяр. Втората крепост била от типа дема /преградна стена/, наричала се Маркови прегради и се намирала в местността Преградите от северната страна на вр. Саръяр. На изток от все същия Саръяр /Жълти бряг/ се извисява връх Голям Купен /1331 м./, който в миналото носел наименованието Демирхисар /Желязната крепост/. На темето на този остър връх била построена третата основна твърдина за охраната на планинската част от проходния път. През Античността при разклона на Енинската пътека с подбалканския път Друма в разположената на юг от с. Средно Изворово местност Кушльовец /Кантар чаир/ била издигната и голяма римска пътна станция. Това била четвъртата крепост, която охранявала главните местни друмища, тъй като по време на римското владичество пътните станции били изграждани като яки твърдини, в които бил настаняван и голям гарнизон с войници. Доскоро в местността Кантар чаир все още личали основите на гигантска сграда /от която местните вадели дялани камъни и си ги вграждали в къщите/, а разположената в близост до руините й могила носи и до днес наименованието Шехиртепе /Град на хълм/. Край тази голяма римска пътна станция възникнало и се оформило най-старото населено място в района на Гюсово, което било предшественик на днешните Долно и Горно Изворово. През 1932 г. в Кантар чаир били проведени детайлни археологически разкопки, след които обаче местността била напълно разорана и така старата римска пътна станция изчезнала завинаги. Освен руините на четирите крепости, друга по-забележителна старина, запазила се и до днес край двете гюсовски села, са споменатите останки от древни турски гробища, които се намират край дола Мазарлък дере /Гробищен дол/ на юг от с. Горно Изворово. Заради важните пътища, които преминавали през района на Гюсово, по време на османското владичество и трите села в района били заселени умишлено само с мюсюлмани. Освен турци, на около километър на юг от селищата били разположени на постоянен стан и голям брой пастири-юруци, които пасели стадата си в Балкана, контролирайки и по-високата планинска част на гюсовското краище. Преди Освобождението от трите села по платото единствено в днешното Горно Изворото се настанили няколко семейства българи, които обаче били само ратаи на местните турци.

    Въпреки че били разположени на съвсем близко разстояние едно от друго, че имали обща история и че били заселени само с турци, между трите гюсовски села все пак имало и известни различия. Като пазачи на Енинския проход, жителите на Горно и Средно Гюсово били освободени от по-тежките данъци и ангарии в империята, докато тези от Долно Гюсово трябвало да ги заплащат. Заради изпълнението на тези прекомерни фискални тежести, останалите местни турци се отнасяли с презрение към долногюсовци и ги наричали сбирщина. Писателят Чудомир пък намира известна разлика и в езика на турците от отделните селища, като, според него, жителите им били или от различни тюркски племена, или пък поне част от тях били потомци на потурчени в миналото българи. Гюсовците били известни с производството на хубав барут, който нерядко продавали дори и на тайните български революционни комитети, в това число и на съзаклятниците от Старозагорското въстание. Към края на робството местните жители се прославили и като големи разбойници, постоянно нападащи не само живеещите в съседните села българи, но и преминаващите по близкия проход пътници, включително и групите на т.нар. романки /жътварки от Северна България, които ходели на „ромяна“, т.е. на жътва в Южна България/. Конкуренция на гюсовци в нападенията над пътниците обаче правели и българските хайдушки чети, които се събирали по поляните на изток от платото край съседния Яйканлийски /Дъбовски/ проход и които имали за ятаци жителите на близкото българско с. Борущица. Заради многобройните разбойнически нападения на българските чети, на гюсовските турци се наложило на три пъти да опожаряват с. Борущица, а в края на Руско-турската освободителната война опожарили и разрушили и съседното с. Селце. При пресичането на Балкана от руската армия по време на Освободителната война турците от Гюсово оказали яростна съпротива, поради което повечето от тях били избити, а онези, които се спасили, избягали в Турция. След Освобождението на мястото на напусналите турци в района се настанили българи, голям брой от които слезли към полето от най-близките балкански колибарски селища.

     Днес, като много други села, край които старите проходи престанали да функционират, Горно и Долно Изворово са изолирани почти напълно от останалата част на страната и макар да са разположени съвсем близо до градовете Казанлък и Мъглиж, нямат пряка връзка с тях. Гюсово е свързано със света с един единствен малко по-добър съвременен път, който заобикаля далеч на запад, преминавайки през селищата Крън и Енина. В туристическо отношение обаче и двете гюсовски села са същински рай, тъй като се намират в самото подножие на планината и то под най-високия местен връх - Саръяр, а освен това, от тях започват и стари проходни пътища, по трасетата на които може да се достигне лесно до най-високите части на Балкана. Наред с прекрасните природни дадености, чистият и свеж планински въздух, множеството бистри реки и потоци и честите слънчеви дни, туризмът в района е допълнително улеснен и от изграденият в с. Горно Изворово голям хотелски комплекс Изворово, както и от разположената над селището малка местна хижа Поглед, към която водят няколко добре маркирани пътеки. По тези вървища могат да бъдат предприети много приятни излети към вр. Саръяр, гр. Мъглиж, с. Селце, крепостта Градът и острите като пирамиди върхове Купените, а по трасето на стария Енински проход може да се достигне до главното било на планината и до разположената на него хижа Българка. Най-интересният и панорамен маршрут от Гюсово към Стара планина обаче е този, по който се преминава през двете най-възлови балкански местности в района - седловините Мъглижки уши и Изворовски уши, изкачва се вододела между Енинската и Мъглижката реки, преминава се през трасетата на почти всички стари римски проходи в околността и през Купените се достига до вр. Саръяр.

31.1. с. Горно Изворово-седловина Мъглижки уши-седловина Изворовски уши-Купените-вр. Саръяр - качване

     Планината над с. Горно Изворово е с много необичайна чаталеста форма, наподобяваща на обърната буква У и обусловена от един огромен и изключително дълъг старопланински рид. Този гигантски безименен хребет се отделя от главното било на Балкана при вр. Българка, спуска се оттам на юг до Саръяр /Жълт бряг/ и при темето му се разчленява на две, като единият му край продължава на югозапад към с. Енина, а другият на югоизток към гр. Мъглиж. На юг от върха пък остава да зее нещо като дълбока и стръмносклонеста пропаст, в която са самите жълти ярове /ровини с жълтеникав цвят на почвата в тях/, дали името Саръяр, а под бреговете им са местната х. Поглед, двете села Горно и Долно Изворово и равното плато Гюсово. В наши дни в центъра на Горно Изворово се издига висок маркировъчен стълб, от който започват две основни за района туристически пътеки, водещи към най-горните части на планината. Първата от тях е белязана с бяло-зелени цветове, като трасето й се насочва на север от селото към близката х. Поглед и масива на Саръяр. От най-високия връх в околността пътеката продължава на север и скоро се раздвоява, като лявото й разклонение се насочва на северозапад към по-отдалечената хижа Бузлуджа, а дясното на североизток към по-близката х. Българка. Втората пътека е с бяло-синя маркировка и от центъра на селото води на югоизток към съседния гр. Мъглиж и възловата седловина Мъглижки уши /Бъчовишки уши/, от която може да се продължи във всички посоки. Интересното е, че и по двете маркирани пътеки може да се достигне до разположеното в средата на планината с. Селце, където да се направи връзка с новия черен път по Мъглижка река, както и със стария римски Мъглижки проход. Най-привлекателният обект за туристите над Горно Изворово обаче безспорно е изключително обзорния Саръяр, който е и най-високият връх над селото. То пък е най-подходящият изходен пункт към темето му, тъй като се намира точно под самия масив на върха, а освен това е разположено и на сравнително голяма надморска височина - около 700 м. Заради краткото разстояние и малката денивелация до вр. Саръяр обаче, от селото е най-добре да се тръгне към масива му не по пряката пътека със зелената маркировка, а по-другото по-дълго вървище, с цел да се направи по трасето му по-широк кръг в планината и да се обходи по-обстойно тази изключително красива част от нея.  

     От центъра на Горно Изворово към вр. Саръяр се поема по улицата на югоизток, като се следва синята маркировка. В тази посока още от самия площад на селото се виждат разположените в близост до възловата седловина Мъглижки уши заоблен връх Побък /Попък, Попа//1201 м./ и голямата поляна Бъчвища /Бъчовища/, ширнала се непосредствено под него. 10 мин. след началото на маршрута се достига до източния край на Горно Изворово, където асфалтът свършва. Оттук се продължава на югоизток по широк черен път, като първоначално се върви покрай добре обработените селски ниви и овощни градини. Веднага след последните къщи на селището се преминава покрай голяма бетонна чешма, която остава вляво от пътя, както и покрай дълги стопански сгради, които остават вдясно. Под тях следва леко спускане надолу през местностите Марашлъка /мараш - изоставено лозе/ и Керезлик алтъ /Под черешите/, в края на което покрай орехови и черешови дървета се пресича потока Козлук дере /Орехов дол/ и се подминава разклонение, водещо вляво към местността Алан алтъ /Под поляната/. Тук от северна страна на пътя остава нисък паметник. Веднага след първия разклон се пресича по брод и плиткия дол Ташлък дере /Каменистият дол/ и се достига до втори разклон, от който се продължава по левия край на пътя на североизток. Натам, 20 мин. след напускане на селото, се достига до две близко разположени една до друга чешми, които се намират в кръстената на тях местност Двете чешми /30 мин. след началото/. На юг от чучурите им пък остава малък, но много красив микроязовир, наричан от местните Патешкият гьол. От това място се пресича на югоизток и потока Сърна дере, заобикаля се от юг голата и силно опороена от дъждовете могила Бялата глина и се навлиза в гората Корийката, покриваща най-долната част на оставащият вляво тънък, прав и много дълъг рид Коджа баир /Вълчарника/. 10 мин. след Двете чешми се излиза при красива горска полянка вдясно от пътя, на която е изграден кът за отдих с чешма, маси, пейки и голямо огнище /40 мин. след началото/.

   След кътчето за отдих пътят продължава да завива на североизток, като навлиза в планината и в обширния Уменски дол /Умин дол//името му идва от думата хума - бяла глинеста хумусна почва/, през който протича пълноводната река Хумата /Асащица/ и който служи като граница със землището на близкия гр. Мъглиж. Тук от пътя се открива и панорама в същата североизточна посока към дъното на долината, в която между върховете Побък от юг и Добрина могила /1181 м./ от север се вижда споменатата възлова седловина Мъглижки уши. От южната страна на реката пък остават обширната поляна Бъчвища и широкият тревист Дебели рид, който се отделя от вр. Побък към полето. 30 мин. след навлизането в долината пътят подминава чешма вляво и пресича потока Къркъмдере /70 мин./. След него се преминава по брод и през р. Хумата и се достига до разклон, от който трябва да се продължи по пътя, водещ на североизток към седловина Мъглижки уши. На това място от дясната страна на разклона остава високо единично дърво, което се вижда отдалеч и служи като сигурен ориентир. След него пътят се изкачва на около стотина метра над р. Хумата и се насочва срещу течението й към дълбоката седловина в края на долината. Натам маркировката постепенно се отделя от черния път и продължава по пряка пътека, която извива приблизително по средата между друма и реката. По трасето на тази пътека, и 20 мин. след разклона, се достига с леко и плавно изкачване до първото основно кръстопътно място по маршрута - седловина Мъглижки уши /90 мин./.

     Местността, както показва и името й, е изключително важна за тази част на планината, тъй като при нея се събират и отделят всички основни пътища и пътеки в района. До тук от от юг достига римският път Мъглижки проход, по запазеното трасе на който е положена съвременна бяло-синя лентова туристическа маркировка. От Ушите този основен за района стар път продължава на север към с. Селце, като маркировката натам вече е с бяло-жълти цветове. Друго древно вървище пък, което се нарича Пасковата пътека и което също е белязано в наши с бяло-зелена туристическа маркировка, се отделя от седловината на югоизток, водейки към разположения натам вр. Побък. По тази пътека може да се изкачи темето на върха и от него да се слезе на юг към скалния феномен Винишки камъкМъглижкия манастир и гр. Мъглиж. Освен до възлово място, при седловина Мъглижки уши се достига и до билото на вододелния рид, който отделя една от друга най-пълноводните местни реки - Енинска и Мъглижка и който през вр. Саръяр води на север към билото на планината и другия най-висок връх в околността - Българка. Заради своята важност, местността тук служи и като граница между землищата на три селища - Горно Изворово, Селце и Мъглиж.

      От седловина Мъглижки уши към вр. Саръяр се продължава по рядко използван черен път на северозапад, като за ориентир в тази посока служи облият и гол на темето си вр. Добрина могила. Изкачването към този връх става вече по основния вододел между Енинската и Мъглижката реки, като пътят, който следва неговото било, е немаркиран, но пък е много широк и никъде не може да бъде изпуснат. Макар в литературата да не се споменава нищо за този по-специфичен друм, дори и бегъл поглед към трасето му е достатъчен, за да се забележи, че става въпрос за отдавна изоставен древен римски път, който в миналото правел връзка по билото на вододела между т.нар. Мъглижки проход /т.е. Дъбовския проход/ и Енинската пътека. По този стар път от седловина Мъглижки Уши започва стръмно изкачване по сух и опороен терен, като първоначално се върви през ниска и силно разредена дъбова гора /в която се пресичат и два по-тесни странични черни пътя/. От седловината по билото на вододела за около 30-35 мин. се преодоляват 200 м. височина, като над дъбовата гора се излиза до ниско и голо връхче, отбелязано на картите неправилно като вр. Добрина могила /125 мин./. Всъщност тук е само началото на доста широката на темето си Добрина могила, чийто огромен масив се състои от няколко отделни, ниски и заоблени тревисти връхчета. От първата височинка изкачването продължава, но вече с доста по-умерен наклон, в северозападна посока, като натам се пресичат няколко тучни поляни, винаги покрити след дъжд с огромни ядливи гъби. Цялата тази оголена и доста крива местност край върха се нарича Пареш /Париш или Парешка поляна/, като вдясно от нея към долината на Мъглижката река се спуска страничният рид Пареш, на който се намира и поляната Малък Пареш. Навремето просторните и голи пасища в района били използвани от известния местен куцовлашки род Пареш, чиято фамилия произлиза от името на митичния древногръцки герой Парис. Куцовлашка фамилия със същото наименование като тукашната - Пареш, живяла преди години и в далечния гр. Дупница. На това място гората се отдръпва постепенно встрани от пътя, като панорамата, която се открива от билото на вододела във всички посоки, просто не подлежи на описание.

       Вляво и на юг от вр. Добрина могила пред погледа се разстила цялата Розова долина с гр. Казанлък в средата, а зад гърба остават извитата и заоблена точно като бъчва местност Бъчвища с изключително красивия вр. Побък зад нея. На изток е дългото било на източния вододел на Мъглижка река, по който се извисяват най-високите му върхове Малтепе и Стефанча, а далеч на северозапад се вижда и силуета на крайната цел на маршрута - вр. Саръяр, като оттук до него се върви почти все по билото на западния вододел на реката. В тревите под вр. Добрина могила старият римски път постепенно се стеснява до тясна пътека, вдясно от която извива плиткият дол Елова река, а вляво се е разпростряла гъстата гора Деньов участък. По пътеката напред се изкачват още две по-ниски могили, като 25 мин. след първото връхче се достига и до истинската Добрина могила /150 мин./. Денивелацията от с. Горно Изворово до тук е 500 м. Добрина могила е гол от три страни и много обзорен връх, при който от основния вододел се отделя на североизток към с. Селце широкият рид Меча. Оттук на северозапад в посока към вр. Саръяр пък се вижда само скалистото теме на иначе покрит изцяло с гори връх, който носи странното наименование Куртделик /Вълча лудост//1220 м./ и към който е продължението на маршрута. От Добрина могила пътеката би трябвало да се насочи директно към Куртделик по билото на вододела. Натам обаче стои дълбоката като пропаст седловина Трепетлашки уши, склонът към дъното на която е почти отвесен. За да заобиколи трудното за пресичане място, римският друм трябва да се спусне или на юг, или на север. На някои карти на север от вр. Добрина могила е отбелязан широк черен път, който през рида Меча води точно към вр. Куртделик. За този път обаче трябва да се знае, че отдавна е погълнат от растителност и вече не съществува.    

    От вр. Добрина могила към дъното на седловина Трепетлашки уши трябва да се продължи задължително със стръмно спускане на юг към дългата и гола поляна Каркъма /Къркъма/. През турското робство на тази поляна събирали и стрижели пасящите в околността овчи и кози стада, откъдето дошло и другото й наименование - Стрижбата. Под поляната остава долината на потока Къркъмдере, който отделя основния вододел от страничната му издънка - рид Коджа баир. От вр. Добрина могила за няколко минути се слиза през Къркъма до гората под поляните й, като там се достига до широка пътека, завива се по нея на северозапад и след около 15 мин. се излиза по трасето й до дъното на седловина Трепетлашки уши /165 мин./. Красивата и заобиколена от всичките си страни с трепетликови /осикови/ дървета местност е кръстопът на множество животински пътеки, които от дъното й продължават на югозапад покрай Каменистият дол към с. Горно Изворово и на североизток по рида Меча и долината на река Чифлишки дол към с. Селце. Тук се достига отново до билото на вододела, като по него следва стръмно изкачване на северозапад вече директно към Куртделик. Към темето на върха се върви по тясна и гола ивица, която е покрита с ниски треви и е оградена от двете си страни с много гъсти гори. Изкачването до Куртделик става за около 20 мин., като се преодоляват стотина метра височина /185 мин./. Темето на върха е покрито с натрошени скали, които са единствените в района и рязко се отличават от околните зелени хълмове. Заради белият им цвят, местните ги наричат Самсаркая /Скалата-белка/, като някъде в тях уж имало и отвор на малка пещера, използвана от вълци за леговище. Куртделик също е изключително панорамен и обзорен връх, като при него от билото на вододела се отделя на север гористият рид Черешата, под който е и с. Селце. Оттук пък в южна посока се насочва тънкият, прав и много красив рид Коджа баир /Вълчарниката/, на билото на който изпъкват голямата поляна Алаян тарла /Поляната-нива/, както и още една по-малка възлова седловина, носеща, разбира се, отново наименованието Ушите. Склонът от дъното на седловина Трепетлашки уши до темето на вр. Куртделик е последното по-стръмно място оттук чак до по-острите и високи върхове Малък и Голям Купен. От бялата скала Самсаркая на северозапад следва най-приятната част от маршрута, като на дълго разстояние напред се върви почти само водоравно и по голото и обзорно теме на рида, от което пък се редят коя от коя по-интересни и невероятни гледки както вляво, така и вдясно. 

    След Куртделик пътеката пресича продълговата поляна, като няколко минути по-късно се изкачва до ниското и двуглаво връхче Сандъкчитепе. Според едни, върхът е наречен така заради формата си, наподобяваща тази на сандък, докато според други, името му идвало от четвъртитата крепост, която се издигала в древността на неговото теме. Под Сандъкчитепе се преминава през свързаната с безброй иманярски легенди поляна Парайля /Параяйла/, която носи това наименование, защото е кръгла като пара /или защото по краищата й били скрити уж много пари/, като след нея се излиза в подножието на друго, все така ниско, голо и много обзорно връхче - Дюдюкча /Дюдюкче, Дидикче, Свирковска могила//1297 м./. Според запазена във всички околни селища романтична легенда, в миналото до темето на върха се изкачвали овчари, които свирели оттам с дюдюк на овцете си. Разстоянието от вр. Куртделик до подножието на вр. Дюдюкча се изминава за около 15 мин. /200 мин./. Пътеката заобикаля масива на Дюдюкча водоравно от юг и от запад, но заради панорамата, която се открива от темето му, върхът трябва да бъде изкачен задължително /още повече, че достигането до темето му отнема само около 5 мин.//205 мин./. Дюдюкча е най-високият връх по вододела дотук, а освен това, темето му е голо и също доста панорамно, като от него се откриват поредните прекрасни гледки от околността. Оттук на юг и зад гърба се редят теметата на Куртделик, Добрина могила и Побък, а на изток се вижда цялата средна част от долина на Мъглижката река с много от върховете по източния й вододел и със с. Селце в дъното й. На север за първи път се открива панорама и към двата пирамидално извисяващи се върха - Голям Купен /1331 м./ и Малък Купен /1314 м./, отделени от Дюдюкча чрез дълбоката, много широка и напълно покрита с гъсти гори долина на река Далащица. И накрая, но не и на последно място, вр. Дюдюкча е важен и с това, че при него от основния вододел се отделят още няколко странични разклонения, най-дългите и големи от които са спускащите се на североизток ридове Гъзака и Репея /по които може да се слезе към долината на р. Далащица и с. Селце/. От красивият връх се вижда и продължението на маршрута далеч напред и на северозапад към следващата възлова седловина - Изворовски уши /Ушите, Гидика/ и вр. Саръяр.

     От вр. Дюдюкча се продължава по широката пътека на запад с плавно слизане към приятно заоблената и оголена седловина Юртгидик /Изоставен проход/, поляните по която някога били ограждани и обработвани. Нейното наименование, както и това на черния път, който я пресича, са изключително интересни. В миналото от с. Горно Изворово към с. Селце водел поредният стар римски друм в околността, който се наричал Деди Йол /Път на дервиша/ и който по долината на р. Козлук дере се изкачвал до Юртгидик. Според историците, разположената на близкия вр. Сандъкчитепе древна наблюдателна кула следяла точно този стар римски друм. При седловина Юртгидик Пътят на дервиша пресичал билото на вододелния рид, спускайки се от другата му страна към долината на Мъглижка река и с. Селце. Друг друм, но със същото наименование - Път на дервиша, се намира и над сегашното подбалканското село Скобелево. В края на турското робство обаче, юруците, които живеели в южните покрайнини на платото Гюсово, прокарали на запад оттук сегашния път между Горно Изворово и Селце, който тогава бил наречен Гьорюкйолу /Панорамен път/. Този друм се изкачва към билото на вододела по долината на река Дермен дере и го пресича през много по-ниско разположената седловина Изворовски уши, като от нея се спуска също на изток към Мъглижката река и с. Селце. След прокарването на новото трасе старият Път на дервиша бил изоставен, а седловината западно от вр. Дюдюкча запустяла и се сдобила с наименованието Юртгидик /Изоставен проход/.

     От вр. Дюдюкча за няколко минути се слиза до дъното на седловина Юртгидик, където се пресича все още добре запазеното и личащо отдалеч трасе на Пътя на Дервиша. Местността тук обаче е важна и с това, че в дола от южната страна на седловината се намира построената през 1938 г. чешма Дюдюкча /Дюдюкче, Дюдюкчи/, до която е издигнат и малък дървен заслон. Тази чешма е с два чучура, затова някои изговарят името й още и в множествено число като Дюдюкча-чешмите. От нея пък води началото си потокът Козлук дере /ореховите дървета по долината му са отдавна изсечени/, който се спуска към с. Горно Изворово, разделяйки разположения на изток страничен рид Тютюна от оставащия на запад рид Дюдюкчи. От северната страна на Юртгидик пък се намира покритата изцяло с гори долина на р. Далащица, към която от седловината се спуска потокът Солуджака /Мокрият дол/. Оттук към горната част на долината се насочва и пряка пътека, която през гъстите борови гори на местността Чифлишка усойна извива водоравно в посока на възловата седловина Изворовски уши. От това място някои предпочитат да продължат за по напряко по тази пътека, губейки панорамата от оголения и плосък на темето си връх Пладнището /1260 м./, който загражда Юртгидик от запад. Заради гледките от този връх обаче, от дъното на седловината е най-добре да се продължи с изкачване на запад към вр. Пладнището, като се следва при това и билото на вододела. Подобно на темето на вр. Добрина могила, и това на Пладнището е заето от късо, равно и голо плато /по което се редят две-три по-ниски височинки/, затова може да се говори за източен и за западен край на върха. От вр. Дюдюкча до западния край на вр. Пладнището се върви около 20 мин., като се преминава над оставащата на юг просторна поляна Дюдюкчи /225 мин./.

    Западната кота на вр. Пладнището е много панорамна, като от нея за първи път от началото на маршрута се откриват гледки от върха на планината и към с. Горно Изворово /което се вижда точно под краката ниско долу и на югозапад/. Оттук селото изглежда съвсем близо, сгушено в един тесен ъгъл в подножието на Балкана. От върха на юг към къщите му се спуска голият в най-горната си част рид Интирилек /от антерия - къса горна дреха/, чието име идва от местните овчари, постилали навремето антериите си по поляните му, за да приседнат върху тях за кратка почивка. От тези овчарски почивки, между другото, идва и наименованието на самия вр. Пладнището, на запад от темето на който зее споменатата по-горе огромна пропаст, заета от близко разположените една до друга долини на реките Дермен дере и Кара дере /Новомахлянско дере/. Хоризонтът зад празното място пък е заграден от високият и много дълъг рид Златевица, който се спуска от вр. Саръяр към с. Енина. На северозапад под Пладнището остава разположената на билото на вододела дълбока седловина Изворовски уши /чието дъно не се вижда от върха/, а над нея е тънкото и дълго продължение на основния рид, който се изкачва по права линия към вр. Саръяр и който към него носи милото и родно наименование Бабаигрек /Бащини кошари/. Гледан откъм Пладнището, Саръяр изглежда като разпнат, заради двата дълги рида, които се отделят от него на изток и на югозапад /и приличат на протегнати ръце/, както и заради разположеното над тях теме на върха, което наподобява на главата на човек. Тук лявата ръка на Саръяр е споменатият рид Златевица, а дясната е по-късият рид Беля /от турската дума бел - ниско място, седловина/, спускащ се от другата страна на върха на изток към острите пирамиди на Купените.

    От вр. Пладнището към върховете Саръяр и Купените се продължава със стръмно слизане по билото на вододела на северозапад към дъното на изглеждащата оттук бездънна седловина Изворовски уши. Западният склон на Пладнището е зает от раздвоена и силно наклонена към долината на р. Дермен дере поляна, която се нарича, заради разчленената си форма, Крачоля. Пътеката обаче заобикаля стръмнината по Крачоля, като влиза за кратко в гората на северозапад от нея. От върха по изровен от стихиите терен се слиза за около 10 мин. до черен път, който идва откъм с. Селце и по който е поставена бяло-синя лентова туристическа маркировка /235 мин./. В участъка от Селце до седловина Изворовски уши този път носи наименованието Суварака /суварак - място със сухи дървета/, а също така и Кавалерийският път. При достигането до пътя Суварака се продължава по трасето му на запад, като по него се излиза след още няколко минути до кръстопътната седловина Изворовски уши /Гидика//240 мин./. При слизането от вр. Пладнището до тук се губят около 150 м. височина. Седловина Изворовски уши представлява малка и равна полянка, при която обаче се събират и отделят всички най-важни пътища и пътеки от цялата околност. От това място по долината на р. Дермен дере на юг към с. Горно Изворово се спуска пътят Гьорюкйолу, а на изток към с. Селце се отделят още два други черни друма. Първият от тях е маркираният със синя лентова маркировка път Суварака /който първоначално върви водоравно над р. Далащица/, а вторият слиза от седловината до коритото на реката и плътно го следва чак до с. Селце. Освен черни пътища, оттук се отделя и една пряка маркирана пътека, която по билото на вододела се изкачва през местността Бабаигрек на северозапад към Саръяр. Ако ще се върви директно към върха, тогава оттук е най-добре да се продължи направо към него по това по-пряко вървище. Ако ще се изкачват обаче и двата Купена, тогава от седловината се продължава към тях по широк и равен черен път в северна посока.

     От седловина Изворовски уши черният път навлиза почти водоравно и много надълбоко на север в долината на р. Далащица, като извива през гъсти гори, гледките в които напълно липсват. По трасето му обаче е поставена нова и гъста бяло-жълта туристическа маркировка, покрай която, и няколко минути след седловина Ушите, се достига до нов разклон. Тук от черния път се отделя втора пряка пътека, която е белязана със зелена маркировка и която отново по билото на рида Бабаигрек води директно към темето на вр. Саръяр. От този разклон се продължава пак по черния път водоравно и на север, като 15 мин. по-късно се достига до малка поляна в местността Далакбунар /Данакбунар//255 мин./. На това място в гората вдясно от поляната и невидима от пътя се крие голямата и важна за този дял на планината чешма Далакбунар. Част от жителите на селата Изворово и Селце смятат, че нейната студена вода е лековита и изцелява болистите далак, синя пъпка и треска, затова в миналото нарочно водели овцете си тук на водопой. Други пък твърдят точно обратното, че водата от чешмата не само, че не е добра за пиене и не лекува, а дори напротив - причинява болестта далак. И за едните, и за другите обаче мястото е свещено, поради което в миналото идвали заедно на него по Илинден и палели свещи, чакайки, според широко разпространено местно поверие, от Далакбунар да потече бяла вода. Чешмата е свързана и с интересна легенда, според която двата момци сключили облог, че ще пренесат на ръце млада девойка оттук чак до Купените. По пътя обаче и двамата младежи издъхнали от преумора и били погребани някъде в близост до чешмата.

    В местността Далакбунар пътят рязко завива на северозапад и след няколко минути достига до втора, по-обширна и по-дълга поляна, намираща се в дола Куру дере /Сухият дол/, през който протичат началните притоци на р. Далащица /260 мин./. В началото на тази поляна от основния път се отделя по-рядко използвано разклонение, което, заедно с жълтата маркировка, завива покрай коритото на Куру дере на северозапад. Тук маркировката трябва да се изостави и към двата Купена да се продължи по трасето на основния черен път. Той пресича р. Далащица, описва нов рязък завой на изток и заобикаля водоравно вр. Голям Купен от юг. 20 мин. след разклона при Куру дере друмът отново завива на север и с плавно изкачване извежда до голяма каменна чешма, разположена в средата на голата седловина Междукупните /280 мин./. Името на местността показва съвсем ясно къде точно е разположена - между двата Купена /Малък Купен е на изток от нея, а Голям Купен - на запад/. Гледани оттук, в горните си части и двата Купена са идеално оформени от природата с тънки, изшилени и пирамидално издигащи се към небесата масиви, а голите им темета са същински наблюдателници. Склоновете им пък са наистина много стръмни и неслучайно са породили гореописаната легенда за смъртоносното пренасяне на девойка от чешмата Далакбунар до тях. Купените са свързани помежду си и с широка затревена ивица, която започва от темето на единия, пресича седловина Междукупните и води до темето на другия. Ако ще се ходи до разположения на запад вр. Саръяр, тогава оттук е най-добре да се изкачи първо вр. Малък Купен, който се намира на изток.

   Изкачването от седловина Междукупните до вр. Малък Купен е доста стръмно и отнема около 20 мин., като се върви все по споменатата затревена ивица /300 мин./. Панорамата обаче, която се открива от върха, е във всички посоки и е на далечно разстояние, затова е най-добре да бъде видяна от самото място. Точно под върха са къщите на с. Селце, което е разположено в дъното на р. Мъглижката река. На юг са върховете Дюдюкча и Пладнището с дълбоката седловина Изворовски уши до масивите им, като между тях и Купените е широката, много дълбока и покрита изцяло с гъсти гори долина на р. Далащица. На изток се вижда продължението на Стара планина чак до вр. Чумерна, а в северна посока, заобиколен с море от върхове, се извисява другият най-висок връх в околността - Българка. В същата посока под него се простира и огромната високопланинска котловина Вътрополе, към която от вр. Малък Купен се спуска гол, скалист и много стръмен рид. Далеч на северозапад пък извива и продължението на черния друм, което в тази посока се нарича вече Иванов път. Неговото трасе се изкачва оттук до билото на западния вододел, събирайки се северно от крепостта Маркови прегради с Енинския проход. От вр. Малък Купен следва слизане наобратно до седловина Междукупните и изкачване в западна посока и на вр. Голям Купен. Разстоянието от Малкия Купен през седловината до Големия Купен се изминава за около 30 мин. /330 мин./. Панорамата от вр. Голям Купен също е невероятна, като оттук се вижда и продължението на маршрута на запад към вр. Саръяр. Двата върха са свързани с тънкия рид Беля, стръмните склоновете на който също са почти изцяло покрити с гъсти гори. Само на билото на хребета се е запазила една по-широка затревена ивица, наподобяваща на тази между Купените. От вр. Голям Купен към вр. Саръяр се продължава по билото на рида Беля на запад, като се следва затревената ивица. По нея е трасирана широка пътека, която местните наричат Прахачка /Праачка, Баба Прахачка, Баба Прачка/ и чието име идва от думата правачка, указвайки, че вървището се изкачва към върха по права линия. От вр. Голям Купен първоначално се слиза до по-плитката седловина Беля, като от нея се продължава с плавно изкачване на запад към вр. Саръяр. 10 мин. след вр. Голям Купен във вървището Прахачка се влива пътеката с жълтата маркировка, която достига дотук откъм долината на р. Куру дере /340 мин./. От разклона се продължава на запад по обединената и гъсто белязана с жълта маркировка пътека, която след няколко минути извежда до ниско скалисто връхче и над него влиза за кратко в гора. Над дърветата се излиза при голото теме на Саръяр, като изкачването от разклона с маркираната пътека до върха става за около 20 мин. /360 мин./. Денивелацията от седловина Изворовски уши до вр. Саръяр е 350 м.

 

01

Разклонът в центъра на с. Горно Изворово

 

02

Маркировъчният кол в центъра и началото на зелена маркировка, водеща към вр. Саръяр

 

05

Табелката на маркировъчния кол

 

08

От центъра на изток към вр. Попък 

 

04

Табелката в началото на синята маркировка

 

10

От черния път назад към с. Горно Изворово

 

17

По-голямата чешма в местността Двете чешми. По-малката чешма е от долната страна на пътя. 

 

18

От местността Двете чешми назад към с. Горно Изворово

 

21

Чешмата с кътчето за отдих в местността Корийката

 

23

По долът Умата на североизток към седловина Мъглижки уши 

 

25

Чешмата преди да се пресече р. Хумата

 

26

Разклонът под седловина Мъглижки уши

 

33

От местността Бъчвища на североизток към седловина Мъглижки уши

 

35

Седловина Мъглижки уши

 

37

Разклонът на седловина Мъглижки уши

 

38

От седловината назад към местността Бъчвища 

 

39

Вдясно римският път Мъглижки "проход" и вляво пътят към вр. Добрина могила

 

46

От пътя към вр. Добрина могила назад местността Бъчвища и вр. Попък

 

55

От връхчето, отбелязано на картите като Добрина могила, рна северозапад към истинския връх  

 

58

От вр. Добрина могила към вр. Попък 

 

61

И напред към вр. Куртделик /Вълча лудост/

 

65

От вр. Добрина могила се слиза през голата местност Къркъма на юг

 

70

От местността Къркъма /Стрижбата/ към вр. Куртделик

 

71

Седловина Трепетлашки уши и вр. Куртделик

 

72

Назад към седловина Трепетлашки уши

 

75

От вр. Куртделик назад

 

76

От вр. Куртделик ва югоизток към Къркъмски дол и рид Вълчарник. Вижда се и част от Самсаркая. 

 

180

И на север към върховете Сандъкчитепе и Дюдюкче

 

85

Седловина Параяйла /Кръглата поляна/ и вр. Дюдюкче

 

86

От вр. Дюдюкче назад

 

87

И на запад към седловина Юртгидик /Изоставен проход/ и вр. Пладнището

 

97

 От вр. Пладнището назад  

 

98

 На югоизток към върховете Куртделик и Попък 

 

101

 От източния край на вр. Пладнището към западния му край 

 

103

 От западния край на вр. Пладнището назад към вр. Дюдюкче

 

107

На северозапад към разпнатия вр. Саръяр. Вижда се продължението на вододела, наречено Бабаигрек. 

 

108

 Към върховете Саръяр и Голям Купен 

 

109

 Към Малък и Голям Купен и седловина Междукупните

 

172

 Връх Пладнището и седловина Изворовски уши /Гидика/, снимани от запад

 

173

 С увеличение към вр. Пладнището, седловина Гидика и стръмната поляна Крачола

 

111

 Мястото, при което пътеката откъм вр. Пладнището слиза до черния път, идващ от с. Селце

 

112

 Седловина Изворовски уши /Гидика/

 

114

 Двата черни пътя, които се отделят от Гидика към с. Селце 

 

116

 Пътят и пътеката към вр. Саръяр

 

117

 Разклонът към вр. Саръяр в местността Далакбунар 

 

121

 Голямата чешма на седловина Междукупните

 

122

 От седловина Междукупните към вр. Малък Купен

 

132

 От вр. Малък Купен на юг към седловина Гидика

 

131

 И на югоизток към вр. Дюдюкче

 

134

 От вр. Малък Купен към седловина Междукупните и вр. Голям Купен /Демирхисар, Желязната крепост/

  

136

От седловина Междукупните на запад към вр. Голям Купен /Демирхисар/ 

 

137

 От вр. Голям Купен назад към седловина Междукупните 

 

140

 От вр. Голям Купен на запад към седловина Беля

 

142

 От седловина Беля назад към вр. Голям Купен

 

143

 И напред в посока на вр. Саръяр  

 

144

 От пътеката Прахачка към седловина Гидика

 

145

 На вр. Саръяр /Жълти бряг/

 

148

 Табелките на маркировъчния кол на вр. Саръяр

 

147

 Информационният кръг на вр. Саръяр 

 

2014-10-06 120843

Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1637 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм