Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

30.4. с. Енина-местност Златевица-вр. Българка-вр. Караджова кула

Оценете
(0 гласа)

30.4. с. Енина-местност Златевица-вр. Българка-вр. Караджова кула - слизане

Денивелация - 1050 м., време на движение - 7.30-8.00 часа, разстояние - 29.2 км.

Маркировка: от вр. Караджова кула до чешма Бабинрайкин чучур-бяло-червено-бяло и ЗКМ, от ч. Бабинрайкин чучур до местността Дядов Николов чучур-немаркиран, от м. Дядов Николов чучур до м. Златевица-бяло-синьо-бяло, от м. Златевица до с. Енина - немаркиран 

 

2014-09-17 093345

Изтегли: GPS-трак   

 

      Настоящият маршрут от връх Караджова кула /Караджоолу кула//1512 м./ през връх Българка /1445 м./ до село Енина е изключително интересен, оригинален и специален и то по няколко основни причини. Първо, планината над с. Енина е разделена по специфичен начин на две от долината на Енинската река, което предопределя и главните направления на туристическите маршрути, започващи от селището. Пътищата, които водят от населеното място към Балкана, се изкачват към върха му по двата основни вододела на реката, както и по нейната по-особена долина, която е тясна, крива и недостъпва в най-долната си част и широка и равна в най-горната. В маршрути 30.1 и 30.3. бяха обяснени пътищата, извиващи по западния вододел на Енинската река и по нейната долина. Третият основен маршрут в планинската част от землището на с. Енина преминава преди всичко по източния вододел на реката, като е заключен между няколко основни точки - вр. Караджова кула, вр. Българка и с. Енина. Така посоченият маршрут е лесен технически и се преодолява без особено напрежение, но пък е изключително дълъг. Трасето му е около 30 км., а за изминаването на такова голямо разстояние са необходими поне 7-8 часа или цял един ден. Второ, началната точка на маршрута е при най-високия връх в Тревненска планина - вр. Караджова кула, който се намира на западния вододел на Енинската река. Оттам в източна посока се вижда почти цялото трасе на маршрута, по-голямата част от което преминава все по билото на отсрещния източен вододел. За да се достигне от западния до източния вододел обаче, е необходимо да се пресече реката, а тя пък, освен че разделя землището на с. Енина на две и служи и като границата между Шипченския и Тревненския дялове на Стара планина, е с изключително широка и дълбока долина в най-горната си част, преминаването през която би довело до допълнително усложняване и забавяне по и без това дългия маршрут. Поради тази причина, първото, което трябва да се направи в началото на прехода, е горната част от долината на реката да се заобиколи, а това става от север, като се следват главното било на планината и маркировката на билната пътека Ком-Емине /КЕ/

    Трето, предвид извънредно дългото и сложно трасе на маршрута и гористият район, през който то преминава, се налага поне в началната му част да се ползват като ориентири най-високите върхове в околността. Така например, при заобикалянето на Енинската река вр. Българка е постоянно пред погледа. На юг от масива му трябва да се ползва като ориентир най-високия връх по източния вододел - огромният силует на връх Саръяр /Жълти бряг//1485 м./, който се мержелее някъде далеч на хоризонта. Под него пък трябва да се следят и някои други по-ниски върхове и така, докато се достигне до с. Енина. Четвърто, по време на римското владичество по билото на източния вододел на Енинската река бил построен широк и нарочно застлан с калдъръм проходен път, който започвал от разположените на юг от планината села Енина и Долна Изворово и бил известен с имената Енински проход, Енинска пътека и Райнежа. По гребена на вододела пътят достигал на север до подножието на огромния масив на вр. Българка, там завивал на североизток, пресичал главното било на планината през местността Предела и по рида Столища се спускал на север към сегашния град Плачковци. Днес трасето на този римския път все още съществува, като в по-голямата му част върху него е построен нов черен път, допълнително улесняващ слизането към с. Енина. Пето, въпреки че преминава предимно през горист район, в тази част от планината маршрутът пресича най-високите й краища, затова и трасето му е характерно с изключителната си обзорност.

    Както бе споменато и по-горе, първото, което трябва да се направи в началото на маршрута, е да се достигне от западния до източния вододел на Енинската река. За целта от вр. Караджова кула се поема на север към близките върхове Малък Бедек /1488 м./ и Голям Бедек /1460 м./, като се следват главното било на планината и зимната маркировка на туристическата пътека КЕ. Гребенът на Балкана от вр. Караджова кула до двата Бедека е гол и много панорамен, като от него може да се надникне на запад в дълбокия дол Сапатьовец, през който текат началните притоци на река Янтра, както и на изток в долината на Пожарска река, която пък е част от изворната област на Енинската река. Далеч зад гърба в югозападна посока остават накиченият с огромни ветрогенератори връх Атово падало /1495 м./, както и двуглавият връх Бузлуджа /1440 м./, характерен с големия бетонен паметник на темето му. От вр. Караджова кула първоначално се слиза за няколко минути до дъното на тясната, дълга и равна седловина Плоският рът, разделяща водосборите на реките Янтра и Енинска. Тук пътеката КЕ следва съвременен черен път, построен върху трасето на стария римския проход Верейски друм. При Плоският рът зимната и лятната пътеки КЕ се събират и продължават заедно по Верейския друм на север към плитката безименна седловина, разположена между двата Бедека, като разстоянието от вр. Караджова кула до нея се изминава за около 20 мин. Бедешката седловина е превалът на прохода Верейски друм, тъй като на това място римският път пресича главното било на планината и по рида Мъхченица се спуска на север към старинното село Боженци. Относно имената на двата Бедека пък трябва да се има предвид една специфична местна особеност, според която, при два върха с еднакво име, по-високият задължително се кръщава Малък, а по-ниският Голям. Теметата на двата Бедека са покрити с гъсти и меки треви и са много панорамни, като при тях главното било на планината рязко завива на изток.

     На седловината между Бедеците Верейския друм се напуска и по билото на планината се продължава на изток, като се следва маркировката на пътека КЕ. От разклона между двата върха пътеката се спуска по голия североизточен ръб на вр. Голям Бедек /който всъщност е по-ниският от двата Бедека/ и след около 10 мин. достига до стара и гъста широколистна гора в местността Трите бука /30 мин. след началото/. Оттук вр. Българка изглежда още по-близо, като до него остава да се пресече само дълбоката седловина Равните егреци. При Трите буки пътеката КЕ влиза в гората, спуска се плавно надолу през нея и постепенно се разширява до черен път, като след 15 мин. достига до малката горска полянка Черната вада /45 мин. общо/. Това е равна и заблатена местност, разположена между Бедеците и слабо изразения връх Мъхнатата стена /1312 м./. Северните склонове на този връх са заети от красивият скален венец Мъхнатите скали, обявен за природна забележителност. От заблатената поляна Черната вада води началото си едноименната река Черната вада /черна в смисъл на буйна, бърза, стръмна/, която, наред с Пожарска река, е един от двата начални притока на Енинската река. След пресичането на Черната вада пътят слиза за по-малко от 10 мин. до дълбоката и много широка седловина Равните егреци, като денивелацията от вр. Караджова кула до нея е около 250 м. /55 мин./. В близкото минало край Равните егреци избухнал голям пожар, от който до днес са останали множество изсъхнали и изпочупени дървета, придаващи зловещ вид на цялата местност. Заради падналите дървета обаче, от седловината се открива прекрасна панорама назад към двата Бедека и към вр. Караджова кула. Друго интересно за тази седловината са откритите тук находища на желязна руда, както и останки от рудничарска дейност на древните траки, които явно са открили и оброботвали тези залежи още в периода на Античността. Преминаването от западния към източния вододел на Енинската река продължава и след Равните егреци, като от тях следва изкачване по главното било на планината и по маркировката на пътеката КЕ на изток към купола на вр. Българка. В по-далечното минало туристическата пътека следвала неотклонно гребена на Балкана, като се изкачвала до самия връх. Наскоро обаче старото вървище било напълно погълнато от растителност, което наложило премаркиране на пътеката КЕ и заобикаляне на вр. Българка от север. От седловина Равните егреци следва плавно изкачване на изток, като главното било се напуска за кратко и след около 15 мин. се достига до известната с леденостудената си вода чешма Бабинрайкин чучур /70 мин./. Тук е изграден малък, но важен кът за отдих с маса и пейки, особено подходящ за по-продължителна почивка.

     Бабинрайкин чучур се намира от северната страна на вр. Българка, което означава, че долината на Енинската река вече е окончателно заобиколена и че слизането към с. Енина по източния вододел може да започне. Поради тази причина, при чешмата пътеката КЕ трябва да се изостави и към с. Енина да се продължи с плавно изкачване на юг към вр. Българка и към главното било на планината. В миналото от Бабинрайкин чучур в тази посока водели два черни пътя, които в наши дни също са почти напълно затлачени с растителност и могат да се ползват само като ориентири. От чешмата към върха се тръгва по някой от тези пътища на юг, като на места се върви през гората покрай трасетата им. Изкачването нагоре става плавно и внимателно през покрита с гъсти лесове местност, като след 20 мин. се достига до края на гората /90 мин./. Малко преди да се излезе над последните дървета черните пътища внезапно свършват. След тях плавното изкачване нагоре продължава по тясна пътека, по която след още около 10 мин. се достига до темето на вр. Българка и до главното било на планината /100 мин./. Котата на върха е заобиколена от три страни с гъсти гори и е гола само от изток. В тази посока обаче от Българка се открива необятна панорама към по-голямата част от Тревненската планина. Балканът на изток от върха е с ниска надморска височина, затова пък е изключително широк, както на юг, така и на север от главното си било. Поради тази причина, навред по него се вижда чудната картина на океан от обсипани със зелени гори върхове, много от които са по-високи от тези по главното било на планината. Сред тях на североизток оттук се белеят сградите на градовете Трявна и Плачковци, а на изток се мярка и силуетът на връх Чумерна - последният по-висок старопланински връх, преди да се достигне до морето.

     Макар почти да не се вижда от гъстите гори, които го покриват, в миналото вр. Българка имал особено голямо икономическо значение, тъй като служил като граница между Казанлъшкото и Габровското краища. Върхът е важен и в орографско отношение, защото при него от главното било на планината се отделят няколко основни странични рида. От върха на северозапад и на североизток се спускат ридовете Остър чукар и Столища, а на юг извива огромен безименен рид, който разделя реките Енинска на запад от Мъглижка на изток. Този хребет е толкова дълъг, че дори няма свое собствено име, а заради размерите му би трябвало да се разглежда не като отделен рид, а като вододел. Вр. Българка е покрит с гъсти и трудно проходими гори, като единствено източният му склон е зает от продълговата поляна, в средата на която се виждат дървена ловна вишка и началото на черен път. Заради горите, от върха към с. Енина е най-добре да се поеме първоначално не направо на юг по билото на вододела, а на изток към голата поляна. По нея се върви без пътека, като за няколко минути се слиза до ловната вишка и до началото на черния път. След достигане до широкия друм се продължава по трасето му с по-стръмно спускане на югоизток, като след още около 15 мин. се слиза до възлова и гола билна седловина /115 мин./. От нея се отделят черни пътища във всички посоки, като оттук към с. Енина трябва да се продължи по пътя, плавно спускащ се на юг. На това място друмът се отделя от главното било на планината, спуска се на юг през гъста букова гора и след около 10 мин. се влива под заключена метална бариера в трасето на Енинския проход /125 мин./. Тук от двете страни на разклона остават дълбоките долини на потоците Тихолов чучур на изток и Дядов Николов чучур на запад, даващи началото на Мъглижка река. От това възлово място до с. Енина се върви вече по широк и гъсто белязан с бяло-синя лентова маркировка черен път, който до северното подножие на вр. Саръяр следва билото на източния вододел на Енинската река и трасето на стария римски Енински проход.

     От разклона към с. Енина се продължава по Енинския проход, който веднага пресича потока Дядов Николов чучур, завива на юг и започва плавно да се спуска. 10 мин. след разклона се излиза в северния край на дългата и равна поляна Големият бук, на която в с. Енина й викат още и Едното дърво /135 мин./. Местността тук е изключително красива, но за съжаление в момента смесените й широколистни гори се изсичат интензивно. При Големият бук от основния черен път се отделя разклонение, което по рида Дебелият рът и покрай река Козарска вада се спуска на запад към долината на Енинската река. 10 мин. след голото място пътят достига до още една, също така малка и равна горска полянка, която се нарича Козарниците /145 мин./. Тя представлява плитка седловина, разположена между няколко по-ниски, гористи и слабоизразени на теметата си връхчета. В миналото седловината попадала в землището на близкото село Селце и се ползвала от неговите козари, откъдето дошло и сегашното й наименование. Както при седловина Равните егреци и при разположените на отсрещния западен вододел ридове Каменливи рът и Плоски рът, така и тук, са открити находища на различни видове железни руди и стари огнища за добив на метали, експлоатирани от траките в древността. При седловина Козарниците пътят се раздвоява, като единият му край слиза на изток от билото на вододела в посока към Мъглижката река и близката хижа Извора.

   От възловата седловина Козарниците към с. Енина се продължава по пътя на юг, като се следват синята маркировка и билото на вододела. В тази посока първо се пресича гористата местност Баба Гурла, след което, в близост до малката Солна поляна, се завива постепенно на югозапад. Натам се преминава през още едно по-ново сечище, като 15 мин. след Козарниците се слиза до дълбоката и гола седловина Разсадника /Мандрата//160 мин./. Някога тук се издигала масивна тухлена сграда, от която до днес са останали само руини. От тази сграда пък навремето се отделяла широка пътека, по която от билото на вододела можело да се слезе на запад към долината на Енинската река и разположеният в дъното й Горски пункт Карталска вада /Горски пункт Енина/. Днес обаче пътеката е напълно погълната от гората и вече не съществува. От седловина Разсадника пътят продължава с плавно изкачване към близкия горист връх Висока могила /1283 м./, като малко под темето му го подсича водоравно от изток, преминавайки над гористия дол Индриджука. В древността на този връх била разположена малка наблюдателна кула, от която бил следен трафика по Енинския проход, а това пък предполага, че на голямо разстояние оттук билото на вододела било открито и годно за наблюдение. В наши дни обаче далеч на север и на юг от върха местността е напълно покрита с гъста растителност.

    От върха се слиза малко по-стръмно в южна посока, като 15 мин. след Разсадника се достига до безименна, но пък много важна седловина, разположена между Високата могила от север и ниското връхче Кота 1201 от юг. /175 мин./. На тази безименна седловина се подминават два възлови разклона. В северния край на местността от основния черен път се отделя по-рядко използвано разклонение, което се спуска на северозапад към Горски пункт Карталска вада. Това разклонение се нарича Кривият панагон, като по него е поставена зелена маркировка, водеща на запад чак до доста отдалечената хижа Бузлуджа и големия туристически комплекс край нея. В буквален превод думата панагон означава: товар, който се поставя отгоре, между двете страни на самара на впрегатно животно. В преносен смисъл обаче с този термин в нашите планини обикновено се наричат просеки в горите, по които се извлича дървен материал от сечища. В южния край на седловината се достига и до второ разклонение, при което съвременният черен път и старият римски път се разделят. Римският път и синята маркировка продължават по билото на вододела, докато новият черен път слиза от източната му страна. Разклонът е без маркировка и на това място може лесно да стане объркване. Ако разклонът, с отделящата се към билото на вододела маркировка, се пропусне, тогава може да се продължи и по новия черен друм, който оттук на юг носи наименованието Иванов път. Известно време маркираният път по билото на вододела и Ивановият път вървят в една и съща посока, като остават съвсем близо един под друг.

   От безименната седловина маркираният римски път пресича с леко изкачване нагоре гористата местност Кръстатата локва, а няколко минути по-късно и ниското връхче Сините камъни /123м./, достигайки на юг от тях до обширната билна поляна Драголца /Драгулца, Драгулица/. Разстоянието от безименната седловина до поляната се изминава за около 30 мин. /205 мин./. Личните имена Драгул, Радул, Видул, Нягул, Секул са от тракийски произход, а добавката -ица към наименованието на местността само потвърждава неговата старинност. От Драголца за първи път от вр. Българка насам се открива по-обширна панорама, която е най-вече на запад към долината на Енинската река. В тази посока от поляната към реката се спуска широк и изключително стръмен страничен хребет, който се нарича, заради наклонът по него, рид Драгулски стенак. В северния край на поляната Драголца се преминава и покрай останките на старо турско беклеме /стражарница/, заради което цялата местност край него носи наименованието Беклемята. След Кримската война /1853-1856 г./ бил подписан Парижкият мирен договор, по силата на който Турция се задължила да развива в пределите на своята територия търговията и в тази връзка да поддържа и планинските проходи. До този момент охраната на балканските пътища се осъществявала от въоръжени конни отряди от дервентджийските села под планината, които били въоръжени само с по-едно късо копие, наречено харба. Заради името на това копие, охранителите били наричани харбалии. Енинският проход бил охраняван от дванадесет такива харбалии, част от които били родом от тревненските колибарски махали Пунговци, Късовци, Ганев хан и Димиев хан /сега квартали на гр. Плачковци/, а другата част били от с. Енина. След Кримската война охраната на проходите била поета от турската жандармерия, като за нея в средата на източния вододел на Енинската река било издигнато специално беклеме, останките на което все още стърчат в северния край на поляната Драголца. След като охраната на прохода била поета от жандармерията, турците си въобразили, че е възможно да превозват по Енинския проход султанската хазна. В гъстите гори на източния вододел обаче хазната била нападната веднага, а в с. Енина бил пуснат слух, че я ограбил лично Крали Марко.

    Равната поляна Драголца се пресича само за няколко минути, като в южния й край пътят отново се раздвоява. Старият римски друм продължава на юг към вр. Саръяр с изкачване по рида Япъ сърт /Сграда на хребет/. Този рид е част от основния източен вододел, а името му Сграда на хребет идва от това, че на билото му в близост до вр. Саръяр се намират останките на дълга крепост от типа дема /преградна стена/. Тя била изградена на най-тясното място по билото на рида и в миналото напълно преграждала трасето на Енинския проход. Крепостта най-вероятно била построена по времето на византийския император Юстиниян /6 в./, като до средата на 19-и в. си останала безименна. След обира на турската хазна обаче, и след слухът, че нападението било извършено лично от самия Крали Марко, хората от близките селища започнали да наричат твърдината Маркови прегради. От този топоним пък дошло и наименованието на цялото било на източния вододел между поляната Драголца и вр. Саръяр, което в тази си част се нарича Преградите. От разклона през дърветата на юг се вижда и огромният и много стръмен силует на вр. Саръяр, който се извисява към небето точно като стена.

     Освен, че е най-високият връх в околността, Саръяр е важен и в орографско отношение, защото при него от билото на вододела се отделят няколко основни странични рида. От върха на северозапад към долината на Енинската река се спуска хребет, който носи странното праславянско наименование Габровът рът /често го изписват със съвременното, но неправилно име Габров рът/. Към с. Енина на югозапад пък се спуска ридът Златевица /Златювица/, наречен така вероятно заради плодородната почва по поляните в най-долния му край. При разклона от билото на вододела и от римския път се отделя в югозападна посока съвременен черен път, по трасето на който е поставено продължението на синята маркировка. Оттук към Енина може да се върви и по двата пътя, по-прекият обаче е този със синята маркировка, затова към селото е най-добре да се продължи по него. Под разклона новият черен път влиза в гората, качва се на страничния рид Габровът рът и достига до билото му при гола поляна с впечатляваща панорама на юг към връх Малък Саръяр /1330 м./, който се намира на отсрещния рид Златевица /225 мин./. Двата стоящи един срещу друг рида - Габровът рът и Златевица, са разделени от много дълбок дол, който носи точно това наименование - Дълбокият дол. Едноименната река Дълбокият дол пък, която протича през дерето, извира почти от темето на вр. Саръяр, отделяйки го от по-ниската му глава Малък Саръяр. Денивелацията от вр. Българка дотук е съвсем незначителна и с всички слизания и изкачвания е общо около 250 м.

   От поляната на билото на рида Габровът рът започва същинското слизане към с. Енина, като разликата във височината е приблизително някъде от порядъка на около 800 м. Оттук пътят се насочва стръмно надолу към дъното на Дълбокият дол, като при първите дървета подминава голяма бетонна пресъхнала чешма с корита за напояване на добитък. Под нея по стръмен и опороен улей се достига след още няколко минути до коритото на р. Дълбокият дол, от другата страна на което остават северните и западни склонове на вр. Малък Саръяр. Те са гористи и много стръмни и се издигат пред погледа подобно на отвесна стена, която пътят, като не може да изкачи, започва да заобиколя водоравно. Това заобикаляне на широкия връх е монотонно и продължително, като на голямо разстояние се върви само през гора, гледките в която напълно липсват. След преминаването през реката се стъпва на големия страничен рид Златевица, като по склоновете му се описва водоравна дъга с отвор на югоизток и се подсичат северните склонове на Малък Саръяр и тънкия страничен рид Ечемика, който се отделя от върха на северозапад. 35 мин. след поляната на билото на Габровът рът вр. Малък Саръяр е заобиколен вече и от запад, като пътят достига до извора Малкият чучер /изписван навсякъде неправилно като Малкия чучур//260 мин./. Той се намира вляво от трасето на друма и дава началото на потока Малкият чучер, който също протича през много дълбок дол. След този извор заобикалянето на стръмната стена вляво продължава, като напред се пресича още един по-къс и по-тесен страничен рид - Боньов камък, който се спуска от Златевица на северозапад. 20 мин. след Малкия чучер се подминава кръстопът на малка горска поляна, като веднага след нея се излиза отново от гората на равна и особено панорамна площадка /280 мин./. Оттук се открива уникална панорама на север и на запад към огромен отрязък от Балкана. Вижда се цялата планинска част от долина на Енинската река от самото й начало при вр. Бедек до нейния край при с. Енина. От западния вододел към ждрелото й са се надвесили заоблените скалисти върхове Малък и Голям Катун, а на север от тях остава дълбоката и гориста долина на десния приток река Камещица. Между Енинската река и Камещица се спуска ридът Камен чукар, целият накичен с ветрогенератори, а в ъгълчето между върховете Голям Катун и Гробска могила се вижда нещо доста интересно, което, след като се увеличи с фотоапарата, се оказва, че е паметникът на темето на вр. Бузлуджа.

   От панорамната площадка следва кратко, но пък много стръмно слизане към голата местност Бойкова нива, по която пътят описва още една по-малка дъга, с цел да заобиколи долината на река Пенков боб. Тази река води началото си от голямата каменна Бойкова чешма с корита за напояване на добитък, която се намира в южния край на Бойкова нива. Разстоянието от малката полянка с кръстопътя до каменната чешма се изминава за около 10 мин. /290 мин./. Оттук към с. Енина се продължава отново на югозапад с пресичане на Дългият рид, като след още 10 мин. се излиза при разклон в североизточния край на обширна поляна /300 мин./. Разклонът се намира вече на главното било на самия рид Златевица, като при него съвременният черен път със синята маркировка се събира отново със старото римско трасе на Енинския проход. От разклона в южния край на поляната Драголца римският път достига дотук, като подсича вр. Саръяр малко под темето му от запад, преминава през вр. Малък Саръяр и се спуска от него на югозапад по билото на рида Златевица. От това място двата пътя продължават под едно общо трасе на югозапад към с. Енина, като следват билото на Златевица. В средата на обширната поляна обединеният път подминава новата Родопова чешма /с дървен заслон зад нея/ и се спуска към долината на реката със странното наименование Урумбейца /Урумбейовица/, преведено в литературата като Гръцкият бей. От една страна, вярно е, че през турското робство гърците били наричани урумци /т.е. римляни/. От друга страна обаче, точно поради това обстоятелство буквалният превод на топонима би трябвало да бъде Римският бей, а той пък, разположен до Енинския проход, показва съвсем ясно през коя епоха бил построен пътя. 

     15 мин. след Родоповата чешма се достига до маркиран разклон при коритото на р. Урумбейца /315 мин./. При него от черния път се отделя маркирана пътека, която покрай реката води на изток към разположените на около 5 мин. оттук чешма Урумбейца и заслон Урумбейца. Под разклона пътят пресича р. Урумбейца и се качва на късия страничен Самаринов рид. Между реката и с. Енина се намира крепостта Чилечито, която в миналото охранявала най-долната южна част на Енинския проход. При построяването на Чилечито от р. Урумбейца към крепостта бил прокаран глинен водопровод. По-късно водопроводът бил прекъснат и от реката започнали да пренасят водата към крепостта с помощта на впрегатни животни. Според местните, от натоварените с вода самари на животните дошло и сегашното наименование на хребета - Самаринов рид. След пресичането на р. Урумбейца се продължава с по-стръмно слизане надолу, подминават се няколко странични разклонения на пътя и след около 20 мин. се достига до възлов разклон в северният край на поляната Златевица /335 мин./. При този разклон съвременният черен път отново се разделя с римския. Оттук, следвайки билото на рида, старият проход слиза по поляната Златевица на югозапад към с. Енина, като този път синята маркировка продължава покрай неговото трасе. От разклона новият черен път завива на юг и се спуска към река Шейтанова вада, чиято дълбока долина е изкуствено залесена с борови гори. От разклона към с. Енина може да се продължи и по двата друма, но понеже оставащата част от първия е подробно описана в маршрут 30.3, затова тук ще бъде обяснено слизането по новия черен път.

     Ако за слизане от разклона към с. Енина се избере новият черен път, тогава оттук се продължава по неговото трасе със стръмно спускане в южна посока. При това слизане от западната страна на пътя остава късият рид Шавов рът, а от изток е ридът КестенитеПрез боровите гори пътят се спуска бързо на юг по няколко по-къси серпентини, като след около 30 мин. достига до малка поляна при коритото на река Курцелска вада /Куруселска вада, Скорцелска вада//365 мин./. Според езиковедите, името й идва от турската дума куру /сух/ и е дадено на реката заради коритото й, което редовно пресъхва през лятото. Тук между пътя и долината на Курцелска вада е изграден кът за отдих, състоящ се от дълъг дървен навес, под който са поставени маси и пейки. Няколко минути по-надолу друмът се спуска до вилната зона Кукови орехи на с. Енина, намираща се в самото подножие на Балкана под опороената местност Бял бряг. В началото на тази зона е изградена голяма каменна чешма, а в самия й център се преминава и покрай новия параклис Св. Димитър. Веднага след него основния черен път трябва да се изостави и към с. Енина да се продължи по по-рядко използвано странично разклонение на югозапад. По трасето му следва по-полегато слизане към полето през местността Черешето, като тук пътят заобикаля отделни лозя, черешови градини и вилни имоти, повечето от които са отдавна изоставени. 20 мин. след кътчето за отдих при р. Курцелска вада се слиза до разположената на границата между полето и планината местност Манастирът /385 мин./. За това място в с. Енина е запазено предание, че някога тук се намирал старинният манастир Св. Никола. Като потвърждение на тази легенда наскоро в местността наистина били разкрити основите на градежи, както и масивен каменен кръст. Под Манастирът пътят пресича потока Шейтанова вада и достига до сметище. Северно от него се извисява връх Цепенова могила /Чилечито//711 м./, на темето на който се издигат руините на едноименната антична крепост Чилечито. При сметището се пресича и потока Дзънов дол, като в западна посока, и 15 мин. след местността Манастирът, се влиза в източния край на с. Енина /400 мин./. Оттук до центъра на селото се върви още около 10 мин. /410 мин./. Денивелацията от билото на рида Габровът рът до с. Енина е 800 м.   

 

100

Връх Караджова кула - западен край

 

105

От вр. Караджова кула на север към двуглавия вр. Бедек

 

106

Долината на р. Пожарска и вр. Българка зад нея

 

107

От вр. Бедек назад към вр. Караджова кула

 

112

От вр. Бедек се слиза до местността Трите бука и там се влиза в гората 

 

114

От местността Трите бука на изток към вр. Българка

 

115

Слизането през гората от местността Трите бука към поляната Черната вада

 

116

Седловина Черната вада

 

117

Седловина Равните егреци

 

118

От Равните егреци назад към върховете Караджова кула и Бедек 

 

123

Чешма Бабинрайкин чучур

 

126

Връх Българка

 

127

Поляната от вр. Българка на изток

 

130

От поляната назад към вр. Българка

 

133

Възловата седловината на главното било източно от вр. Българка

 

134

Разклонът с Енинския проход 

 

136

Седловина Големият бук

 

139

Разклонът на седловина Козарниците

 

142

Поляната Баба Гурла

 

143

Солна поляна

 

147

Седловина Разсадника /Мандрата/ и вр. Висока могила

 

150

Тройният разклон на седловината преди местността Кръстатата локва

 

151

Поляната Драгулица

 

153

От билото на рида Габровът рът на юг към вр. Малък Саръяр 

 

154

Пътят в долината на река Дълбокият дол

 

158

Панорамата от поляната при излизането от гората

 

165

Бойкова нива

 

166

Бойкова чешма в южния край местността Бойкова нива

 

167

Местността Родопова чешма

 

170

Разклонът в източния край на местността Родопова чешма

 

171

Родопова чешма

 

173

От пътя назад към местността Родопова чешма и долината на река Урумбейца 

 

26

Разклонът на римския път с новия черен път в горния край на поляната Златевица

 

177

Големият навес с пейките до река Курцелска вада

 

178

Чешмата в началото на вилната зона

 

179

Параклисът Св. Димитър във вилната зона

 

2014-09-17 093435

Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1623 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм