Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

30.2. с. Енина-чешма Раева тубла-седловина Гиргинца-вр. Гробска могила-вр. Атово падало

Оценете
(0 гласа)

30.2. с. Енина-чешма Раева тубла-седловина Гиргинца-вр. Гробска могила-вр. Атово падало - слизане

Денивелация - 1000 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 11.9 км.

Маркировка: от вр. Атово падало до седловина Гиргинца - немаркиран, от седл. Гиргинца до мест. Кръста - бяло-жълто-бяло, от мест. Кръста до с. Енина - бяло-зелено-бяло  

 

2014-09-01 103515

Изтегли: GPS-трак    

  

     Землището на село Енина е разделено на две приблизително равни части от коритото на Енинска река /Стара река/, което служи и като граница между балканските дялове Шипченска планина на запад и Тревненска планина на изток. Реката е с огромен водосборен басейн, заключен между т.нар. Бедеци на север /подредените в права редица един до друг по главното било на планината и изглеждащи почти еднакво гледани отдалеч върхове Малък Бедек, Голям Бедек, Сечемекът и Караджоолу кула/, връх Българка /1445 м./ на североизток и връх Атово падало /1495 м./ на северозапад. Освен че отводнява гигантска част от планината, Енинската река протича и през много дълбока, тясна и продълговата долина, напълно непроходима в най-долната си част и заобиколена от всичките си страни с високи и стръмни склонове. На запад обаче извитият й като змия каньон опира в страните на два по-специални хребета - Камен чукар и Катунски рид, които се спускат с по-умерен наклон към полето и които са особено подходящи за туризъм. Заради по-голямата им полегатост, в наши дни и по-двата рида са трасирани поне по няколко по-широки туристически пътеки, част от които са белязани и със съответната маркировка. От главното било на Стара планина при вр. Атово падало на югоизток се спуска по-късият от двата рида - Камен чукар, заобиколен от най-пълноводните десни притоци на Енинската река - Камещица /Каменщица/ на запад и Синовръщица на изток. Част от билото на този хребет е голо и много удобно за вървене, а преходът по него от върха на планината към с. Енина е улеснен допълнително и от нов черен път, прокаран по горния край на рида, както и от маркирана пътека, трасирана в по-ниския му горист дял. Наред с това, по най-високата част на рида Камен чукар природата е подредила в права редица и голите върхове Атово падало, Камен чукар /1428 м./, Копривска могила /1452 м./ и Гробска могила /1347 м./, по склоновете на които са монтирани мощни ветрогенератори. Облите темета на върховете, както и високите машини по тях, се виждат отдалеч и образуват нещо като своеобразна маркировка, която може да се ползва като сигурен ориентир при слизането към полето.

    От вр. Атово падало към с. Енина се поема на югоизток, като се следва билото на рида Камен чукар и поставената по него права редица от огромни устройства за събиране на вятърна енергияОт гребена на Балкана първоначално се слиза плавно и по нов черен път, който до вр. Гробска могила е открит и много панорамен. В тази първа част от маршрута билото на рида е тясно и добре очертано, а склоновете от двете му страни са голи, стръмни и изключително дълбоки. При слизането от дясната западна страна на пътя остава покритата с високи треви местност Изворите, от която води началото си късата река Каменлива вада - ляв приток на р. Камещица. На изток пък е друга, също така обширна, гола и стръмносклонеста местност, която се нарича Мертеклика /мертек - тънка греда за строеж, обикновено под керемидите на покрив/ и в която са изворите на р. Синовръщица. По черният път за около 20 мин. се слиза до темето на ниското скалисто връхче Камен чукар, приличащо отдалеч на изкуствено изградена тракийска могила. Оттук се вижда как пътят продължава напред по билото на рида, като се изкачва и слиза през теметата на още няколко от изброените по-горе ниски и подобни на могили върхове. Освен широкият черен друм, прокаран по гребена на хребета, по източните склонове на Камен чукар е трасиран и още един по-нов черен път, чието начало е при издигнатата на североизток от вр. Атово падало ведомствена хижа Младост. Този втори черен път е сравнително равен, като по него част от изкачването и слизането през върховете може да се съкрати. По източните склонове на рида Камен чукар обаче извива и една доста широка пътека, която в миналото била алтернатива на основния за района античен път - проходът Верейски друм. Това по-пряко странично разклонение на прохода се наричало Загорската пътека, защото по него от върха планината на юг към с. Енина често слизали загорци /жители на Северна България/. При вр. Камен чукар пътят по билото на рида достига съвсем близо до по-ниско разположения от него и по-равен втори черен друм /изграден над бившето трасе на Загорската пътека/, затова тук е най-добре гребенът на хребета да бъде изоставен. От Камен чукар за около 5 мин. се слиза до второто ново черно шосе, по равното трасе на което се продължава в югоизточна посока /25 мин. след началото/. В наши дни този участък от Загорската пътека се използва за поддръжката на ветрогенераторите, затова трасето му е променено до широк и равен черен път. Покрай този съвремен друм дори е поставена и колова маркировка, която обаче не е туристическа, а с нея е маркиран електропровод, прокаран под земята.

    След достигане до бившата Загорска пътека /днес черен път/ по трасето й се подсича водоравно и от изток темето на Копривската могила, като след 20 мин. се излиза от югоизточната страна на двуглавия връх при възловата, гола и дълбока седловина, отделяща го от вр. Гробска могила /45 мин. общо/. Местността тук е кръстопътна, като до дъното й, освен двата черни пътя, достига и маркирана със зелена маркировка нова  туристическа пътека, водеща началото си пак от х. Младост. Околностите на седловината са особено панорамни и са заети от обширни, криви и покрити само тук-там с високи треви планински пасища, носещи общото наименование Копривата. От тях пък на югозапад към долината на р. Камещица се спускат два по-къси рида, които са наречени съответно Долната Коприва и Горната Коприва, в зависимост от разположението им спрямо с. Енина. От това място маркираната вече Загорска пътека /представляваща в наши дни широк черен път/ се спуска през местността Копривата към долината на р. Камещица, пресича я и продължава към с. Енина по отсрещния Катунски рид, събирайки се в долната му част с основното трасе на стария Верейски проход. В дъното на седловината Загорската пътека се изоставя, като към с. Енина се продължава на югоизток с изкачване към Гробската могила. В посока към нея се следват рида Камен чукар и трасираният по билото му широк черен път, като разстоянието от разклона до темето на върха се изминава за около 10 мин. /55 мин./. При темето на Гробска могила хребетът се раздвоява, като от основния му масив се отделя към Енинската река на югоизток по-късата му странична издънка - рид Самарят. Освен това, тук Камен чукар завива рязко на юг и започва стръмно да се снишава, насочвайки се към водослива на Енинска река с притока й Камещица.

      От Гробската могила към с. Енина се продължава на юг по билото на рида Камен чукар със стръмно спускане към ниското връхче Гиргинца /1125 м./. Широкият черен път обаче, който се следва от началото на маршрута, свършва внезапно някъде край това място. От него се следва надолу вече широка овчарска пътека, като по трасето й /както и по коловозите на спускалите се оттук на юг автомобили с висока проходимост/ се достига след още около 10 мин. до гъста гора /65 мин./. Вътре сред дърветата се продължава по широката пътека, която по няколко къси серпентини се спуска още по-стръмно надолу. Овчарското вървище обаче, явно е останало от времената, когато по него са прекарвали стада с животни на паша от с. Енина към поляните по най-високите части на Камен чукар, защото в наши дни драки и всякакви други бодливи храсти са започнали да превземат широкото му доскоро трасе. След навлизането в гората по това стеснено трасе на пътеката се описва широка дъга с отвор на югозапад, в края на която се достига до група от ниски скали, надвесени над късия, но пълноводен поток Къпинска вада. Мястото тук е обзорно и много живописно, като от равната му площадка може да се надникне за първи път от началото на маршрута към най-ниските части от долините на Енинската река и на притока й Камещица. Каньонът на първата река е зает от тясното и разкривено по невъобразем начин ждрело Боазът, докато това на втората река е скрито надълбоко в пазви на Резерват Камещица. Целият район край водослива на двете реки е изключително див, горист и каменист, и на пръв поглед изглежда като абсолютно непреходим.

      Заради гъстите гори, от панорамната площадка при скалите се вижда само част от продължението на маршрута на юг към дълбоката седловина Гиргинца /Гергиница/ и към едноименното нисичко връхче Гиргинца зад нея. В миналото Енина била известна с многобройните си стада с кози, заради които през целия период на турското робство била наричана  Кечи дереси /Кози дол/. През зимата обаче, тези стада с кози не зимували като овцете долу на полето, а точно тук в средата на Балкана, край дълбоката и закътана от ветровете седловина Гиргинца. В края на турското робство в близост до с. Енина се заселили няколко татарски семейства, част от които започнали да се занимават с дърводобив, изсичайки горите в най-долната част на местността Гиргинца. По онова време дървените трупи били свличани оттук към полето по специално направена за целта просека в гората, която хората нарекли Татарски панагон /Татаров панагон//панагон - просека в гора за извличане на дървен материал/. Освен седловина Гиргинца и вр. Гиргинца, от панорамните скали може да се види на юг и представляващата дълбок и непроходим джендем долина на р. Камещица, през която е невъзможно да се премине без пътека. Част от джендема е обособен в споменатия Резерват Камещицакато единственият начин да се излезе от него е да се намери точно този останал от по-далечни времена Татарски панагон.

    При панорамните скали се завива на югоизток, като след още около 10 мин. се слиза до дъното на покритата с високи розови храсти седловина Гиргинца /75 мин./. Това е поредното възлово място по маршрута, като при него от билото на рида се отделят две странични пътеки. Първата от тях се спуска на югозапад към потока Къпински вада и продължава зад коритото му в същата посока, като се изкачва към трасето на Загорската пътека. Второто странично вървище слиза от седловината в обратната югоизточна посока, към намиращият се наблизо тухлен туристически заслон Гиргинца. Понастоящем заслонът е в много лошо състояние, с избити врати и прозорци, и не може да се използва по предназначение. През лятото разклонът в дъното на седловина Гиргинца и началото на излизащите от него пътеки се намират трудно, защото местността е гъсто обрасла с всевъзможни коприви, рози, драки и високи до два метра треви. Заради тях, оттук към с. Енина е най-добре да се продължи на юг, като не се следва никаква пътека, а се използват и последните метри от голите поляни, покриващи билото на рида. След седловината първо се изкачва стоящият до нея нисък и объл на темето вр. Гиргинца, след което се продължава без пътека с плавно слизане на юг по оголените му склонове. Тук за кратко се върви през гъсто обрасли с драки поляни, носещи сборното наименование Ливадките. През тях, и 15 мин. след седловина Гиргинца, се достига до най-долната ливадка, в южния край на която се влиза в ниска и гъста габърова гора /90 мин./. Денивелацията от билото на планината до долния край на Ливадките е около 500 м. Именно в началото на тази габърова гора завършва и първата част от маршрута, преминаваща от вр. Атово падало дотук все по гол и много панорамен терен. При последната ливадка се влиза за по-продължително време в гора и въпреки, че от местността липсват обзорните гледки, маршрутът не само, че не става еднообразен, а дори напротив - оттук надолу е все по-интересен.

      След навлизането в гората се продължава с още по-стръмно спускане в югоизточна посока, като след 5 мин. се достига до широка пътека, белязана с жълто-бяла маркировка /95 мин./. Това вървище идва откъм заслон Гиргинца и води на юг към с. Енина, спускайки се дълбоко надолу в бъздънния и непроходим каньон, образуван от долините на Къпинската вада и Камещица. След достигане до туристическата пътека се продължава по нея на югозапад, като се следва жълтата й маркировка. Пътеката се спуска плавно надолу, завива на запад и след още около 15 мин. достига до огромни канари, под които пресича Къпинската вада /110 мин./. В коритото на реката се достига до дъното на дълбок казан, от който може да се излезе само чрез изкачване. Освен това, склоновете от двете страни на Къпинската вада са покрити с отвесни скали, така че напред може да се продължи само покрай коритото йПо десния западен бряг на реката пътеката пресича чрез няколко серпентини долната част на къс страничен рид и след нови 5 мин. достига до водослива с р. Камещица /115 мин./. Тук основната река се преодолява по широк брод, разположен на равно място, изпълнено със собствените й наноси. При пресичането на Камещица пътеката напуска рида Камен чукар и се качва на стоящият на запад от него съседен Катунски рид. При достигането до този хребет по склоновете му започва плавно изкачване, при което последователно се пресичат още няколко по-тесни странични скалисти рида.

    Именно тук е и най-интересната част от маршрута. В тази местност от дясната страна и над вървището се извисяват хаотично разхвърляни групи от скали, преминаването през които е невъзможно без пътека. Самата р. Камещица остава от лявата страна, но изведнъж потъва доста надълбоко, а от пътеката към нея се спускат няколко много дълги и опасни каменни сипея. В източна посока пък, към водослива на реките Енинска и Камещица, се вижда само дива, страховита и немилостива пустош, изпълнена с огромни канари и с разкривени от стихиите чепати дървета. От планината към дъната на двете реки се спускат ридове с отвесни склонове, покрити изцяло с гъсти гори и с невъобразим хаос от причудливи канари. Напред може да се продължи само по пътеката, която, през специално изсечени заради нея порти, пресича няколко тесни скални венци. Противно на очакванията обаче, за дълго, трудно и продължително изкачване, веднага след преминаването през р. Камещица пътеката нито отива много нагоре, нито пък лъкатуши по безброй завои през пресечения терен. За около 20 мин. трасето й чрез още няколко по-къси серентини пресича два-три от споменатите тесни скалисти ридове, изкачва се само с няколко десетки метра по-нагоре и покрай ниско и равно на темето си връхче напуска джендема. Оттук по права линия и в югоизточна посока след още няколко минути се излиза до чешма Раев кладенец /Раева тубла/, като малко преди достигането й пътеката се разширява и става съвсем равна /135 мин./. 

     Раевият кладенец бележи не само края на джендема на р. Камещица, но и началото на последната част от маршрута, характеризираща се със слизане по много по-спокоен и значително по-слабо наклонен терен. Освен това, оттук към с. Енина се продължава и по широка и доста по-удобна за вървене пътека, като няколко минути след Раевия кладенец по нея се излиза от гората на силно наклонена на юг поляна. В селото истинското име на тази местност е Къшлата /къшла - зимна кошара за добитък, зимовище/, но туристите я наричат Стръмната поляна, заради характерния й по-голям наклон. От склоновете на Къшлата се открива панорама към най-тясната и живописна част от ждрелото на Енинската река, както и към разпрострялото се под нея с. Енина. От това място се вижда и продължението на маршрута на югозапад, към равната площадка Кичов топ, в средата на която се откроява отдалеч висок маркировъчен кол, накичен с множество туристически табелки. Между Стръмната поляна и Кичов топ стои плитък суходол, преди пресичането на който се преминава през още една група от скали, специално изсечени, за да премине през тях пътеката. Разстоянието от излизането на поляната Къшлата до площадката Кичов топ се изминава за по-малко от 20 мин. /155 мин./. Кичов топ е малка по размери, но много панорамна скалиста площадка, надвесена над ключово място от долината на Енинската река. От нея се виждат извисяващите се на север скалисти върхове Малък Катун /1100 м./ и Голям Катун /1284 м./, както и голяма част от оставащата на изток долина на Енинска река, заедно с вододелния рид Златевица зад нея.

     От Кичов топ към с. Енина се продължава по широката пътека на югозапад, като се преминава между гората вляво и нисък скален венец вдясно /който отново е изсечен специално, за да премине пътеката през него/. Като се върви надолу покрай този венец се достига бързо до разклон, при който маркировката на пътеката завива на ляво. Оттук със стръмно спускане, и 10 мин. след Кичов топ, се слиза до т.нар. заслон Операта, унищожен преди няколко години от силен пожар /165 мин./. Преди огнената стихия да застигне сградата на заслона той представляваше ниска и кокетна дървена барачка с маси и пейки отпред и с една едва църцореща чешма отзад. Слизането от руините му към с. Енина продължава по сух и опороен терен на югозапад, като в тази посока се върви през изкуствено засадена от хората стара борова гора. В местността Оазиса пътеката пресича още един по-плитък дол, до коритото на който е поставена пейка. След нея се подминават два разклона, при които от основната пътека се отделят преки немаркирани разклонения /водещи също на юг към с. Енина/, като 10 мин. след Операта се достига до едва шуртящата чешмичка Мак /175 мин./. Тук в основната маркирана пътека се влива още едно по-тънко вървище, спускащо се от север. От чешмата следват нови 10 мин. по-плавно слизане, през които пътеката пресича през дълбок улей група от шуплести скали и излиза на възловата поляна Кръстът /Горската колиба//185 мин./. На това място вървището се раздвоява, като към с. Енина се спускат две отделни пътеки, маркирани със синя и зелена маркировки. Ако за слизане към селото се избере пътеката със зелената маркировка, тогава от поляната Кръстът се продължава по нейнота трасе на юг. Натам се слиза плавно и по права линия надолу през местността Бреговете, като от запад остава ниското гористо възвишение Бърдото, а от изток е дълбоката долина на Енинската река. Разстоянието от поляната Кръстът до първите къщи на Енина се изминава за около 10 мин., като пътеката извежда до селското училище /195 мин./. Разликата във височината между долната част на местността Гиргинца и с. Енина е 500 м. 

 

107

На вр. Атово падало

 

108

От вр. Атово падало на югоизток към горната част на рида Камен чукар 

 

120

Под вр. Камен чукар се слиза до новия черен път, трасиран от източната страна на рида

 

124

От билото на рида Камен чукар назад към вр. Атово падало

 

128

Край по-ниско разположения черен път са поставени маркировъчни колове 

 

129

Разклонът на седловината между върховете Копривска могила и Гробска могила

 

138

От вр. Гробска могила на юг към с. Енина 

 

140

И назад към върховете Копривска могила и Атово падало

 

148

От вр. Гробска могила се слиза към поляните в по-ниската част на рида

 

150

Пътеката в гората под вр. Гробска могила

 

154

От пътеката на югоизток към седловина Гиргинца /Гергиница/ и едноименния връх

 

155

От вр. Гиргиница назад към вр. Гробска могила

 

1

 Заслон Гиргинца

 

157

От местността Ливадките на юг към резерват Камещица и с. Енина

 

162

С увеличение към най-долната част на маршрута

 

165

Под Ливадките се влиза в гора и по маркираната пътека се пресича река Камещица

 

167

От резерват Камещица на север към вр. Гробска могила

 

170

На места скалите са изсечени, за да премине пътеката през тях

 

172

Скалите над пътеката

 

175

Маркираната пътека през резерват Камещица

 

179

Чешма Раев кладенец /Раева тубла/

 

184

От поляната Къшлата към местността Кичов топ 

 

186

От Къшлата на юг към ждрелото на Енинска река 

 

187

След поляната Къшлата отново се преминава през изсечени заради пътеката скали

 

190

От местността Кичов топ назад към Стръмната поляна /Къшлата/ 

 

197

След Кичов топ се навлиза в ниска и разредена гора

 

198

Минава се и покрай заслон Операта. Зад него има чешма. 

 

199

По-надолу отново се преминава през изсечени скали

 

19

Разклонът в местността Кръстът /Горската колиба/ 

 

202

От пътеката на юг към с. Енина

 

2014-09-01 103717

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1483 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм