16.4. с. Христо Даново-водопад Сувчарско пръскало-седловина Хармана-х. Козя стена

Оценете
(0 гласа)

16.4. с. Христо Даново-водопад Сувчарско пръскало-седловина Хармана-х. Козя стена - качване

Денивелация - 1000 м., време на движение - 5.00 - 5.30 часа, разстояние - 17.1 км.

Немаркиран

 

2016 12 23 155706

Изтегли: GPS-трак       

    

   Маршрутът от Христо Даново през водопад Сувчарско пръскало до хижа Козя стена е най-дългият в селското землище и обхваща неговите крайни източни и северни предели. Въпреки голямата си продължителност, обаче, маршрутът си има и своите собствени особени предимства. Първото от тях е, че в долната му част се върви почти изцяло по широко асфалтирано шосе. В Христо Даново наричат това шосе Военният път, защото е строен за военни цели, а също и Корфийският път, защото води към т.нар. Корфия /от гръцката дума корфос - пазва/ - пасище, закътано в пазвите на планината и носещо фамилното име на бившите си собственици /вероятно някакво семейство български преселници от Беломорието/. Второто голямо предимство на маршрута е разнообразният терен, през който преминава, очарователните местности, които посещава, както, разбира се, и намиращото се в средата му Сувчарско пръскало - един от най-големите и красиви водопади в целия Балкан.

   От центъра на Христо Даново към асфалтирания път и водопад Сувчарско пръскало се поема първоначално на североизток. Над последните къщи на селото се достига до шосето и по извитото му и широко трасе се продължава с плавно изкачване към планината в северна посока /10 мин./. Корфийското шосе е останал от времената на Студената война стар военен път, изкачващ се над Христо Даново по западните склонове на същия дълъг безименен рид, по който е трасирано и шосето на близкия цивилен Троянски проход. При стъпването на Корфийския път веднага се забелязва, че уж важното допреди няколко години военно шосе е строено доста набързо - липсват подпори откъм по-ниската му отвесна страна, както и преградни стени срещу падащи камъни откъм по-високата. В близкото минало това бе позволило на част от склона да се срути върху пътя и да го затлачи с каменни отломки до степен на непроходимост. Наскоро, обаче, пътят бе добре почистен, така че днес по трасето му може да се достигне чак до подножието на Сувчарското пръскало дори и с обикновен лек автомобил. Над селото пътят поема плавно към планината по сухите западни склонове на безименния рид, пресичайки още в началото си долината на маловодния поток Бамбал дере /от турската дума бамбал - групак, по личния прякор на собственика/. Ниско долу и вляво под асфалта остава също така сухата, извънредно дълбока и изпълнена с живописни скали долина на най-голямата местна река - Коджа дере /Големият дол, Белята/, по дъното на която се вижда още един широк път. Високо горе и вдясно пък се чува бученето от Троянския проход, трасиран по самото било на рида. Колкото по-нагоре по Военния път се отива, толкова повече тясното устие на р. Коджа дере затваря изгледът назад. За сметка на това пък, напред се отварят гледки към две дълбоко врязани в планината и подобни на лабиринти долини - на р. Коджа дере и на левия й приток река Дамар дере /дамар - жила на геологичен пласт/, разделени от тънкия рид Орта бурун /Среден нос/.

   35 мин. след края на селото пътят навлиза на североизток в долината на р. Дамар дере и пресича тесен поток, спускащ се откъм билото на рида. В повечето карти този поток е вписан като Чам дере /Боров дол/, но истинското му име е Чам ере /Боровото място//45 мин. след началото/. От долината на потока се открива спираща дъха панорама на северозапад към склоновете на рида Орта бурун, покрити с множество интересни скали и причудливо разкривени от стихиите ниски борове. Удивителното природно scenario се допълва и от разпененото Дамар дере, спускащо се стръмно и с оглушително бучене по издълбан в скалите дълъг и подобен на писта за бобслей тесен улей. След Чам ере пътят се успокоява, става по-равен и навлиза в тунел от гъста растителност, през който достига след около 20 мин. до къс бетонен мост, поставен над поредния ляв приток на Дамар дере /65 мин. общо/. В картите и пътеводителите този ляв приток се нарича ту Сувчарско дере, ту Сухчеирско дере, докато всъщност правилното му наименование е Сучаирско дере /от су чаир - водни ливади/. Съответно и водопадът, който образува реката в средната си част, би трябвало да носи същото име като нея - Сучаирско пръскало. Тук кратката отбивка до прекрасния водопад е просто задължителна, още повече, че до бялата му лента се достига за неповече от 10 мин. Началото на пътеката, водеща към пръскалото, започва веднага след моста, а като маркировка, насочваща към водния феномен, служи само думата "водопад", изписана с жълт спрей върху асфалта. При моста шосето се напуска и към Сувчарското пръскало се продължава по широка пътека, изкачваща се плавно на североизток. В тази посока се върви над самото Сувчарско дере през гора от вековни буки, като след 10 мин. се достига до метална информационна табела, забита над чашата на водния пад /75 мин./. Сувчарското /Сучаирското/ пръскало /54 м./ е изумителен по красотата си тънък и висок водопад, „скачащ” от отвесен скален венец. Невероятният скок може да се съзерцава по-отдалеч от равна площадка под металната табела, а от север може да се достигне и до самия му воден стълб по широка и естествено всечена сред скалите пътека. Връщането от водопада до шосето става по същата пътека и за същото време - 10 мин. /85 мин./.

   От бетонния мост към главното било на планината се продължава на северозапад по асфалтовия път, който върви все по-близо до водите на р. Дамар дере. Въпреки плавното изкачване по шосето, по него от селото дотук са изкачени неусетно около 400 м. височина, като до главното било остават още 600 м. 10 мин. след разклона с пътеката, водеща към водопада, се подминават чешма вдясно и пейка вляво, а след още 10 мин. се достига и до втори бетонен мост, построен вече над основната р. Дамар дере /105 мин./. След пресичане на реката шосето се качва на рида Орта бурун и по стръмните му склонове завива рязко на юг, с цел да заобиколи острия и много висок едноименен връх Орта бурун /1188 м./. Ако се продължи в тази посока по шосето, тогава от западната страна на върха се пресича местността Киришал /Гредата/, от която на югозапад към Коджа дере се спуска потокът Кирешли дере /Дол Гредата/. В местността, както и в долът под нея, навремето секли за греди огромни дървета, откъдето произлезли и съответните топоними. На север от тях пътят достига до красивата и равна седловина Самара, над която рида Орта бурун продължава да се изкачва чрез няколко тераси в посока към главното било на планината. При втория мост, обаче, част от разстоянието по маршрута може да се съкрати, като напред се продължи не по шосето, а по пряка пътека, излизаща отново на пътя от северната страна на седловина Самара. Пътеката започва веднага след моста вдясно, като на отбивката, разбира се, маркировка няма. За сметка на това пък, пътеката е достатъчно широка и началото й се хваща лесно. По нея се навлиза отново в гъсти и стари букови гори, през които следва кратко, но много стръмно изкачване в правилната северозападна посока. Натам се траверсират източните склонове на връх Корфия /Пазвата//1398 м./, преодоляват се набързо около 100 м. височина и след около 20 мин. се излиза отново на Корфийския път /125 мин./.  

   По шосето, обаче, асфалтът е вече свършил някъде далеч преди пътеката да го достигне повторно, така че оттук нагоре се продължава по обикновен черен път. Близо на север от този втори разклон на пътя с пътеката е разположен водосливът на началните притоци на р. Дамар дере - река Корфийско дере, идваща от северозапад и река Маазъ дере, достигаща дотук откъм североизток. След разклона пътят навлиза водоравно на северозапад в долината на р. Корфийско дере, като билото на рида Орта бурун и вр. Корфия остават вляво. Вдясно пък протича самата река, която тук е много плитка и извива съвсем наблизо. Точно в тази част на маршрута Корфийският път, също както и по-надолу в близост до селото, е отдавна изоставен, затлачил се е с растителност и се е стеснил до обикновена туристическа пътека. Напред тя се приближава все повече до р. Корфийското дере, като 25 мин. след повторното излизане на пътя достига до него и до края на гората при чудноватата възлова седловина Говедарника /150 мин./. Това е обширна гола поляна, разположена на тясното и скалисто било на рида Орта бурун между върховете Корфия и Корфийски голям крачол /1528 м./.Тук на самото било на рида, на няколко метра вляво от пътя, се отваря през скалите любопитен „прозорец”, от който се открива безкрайна панорама към огромната бездънна долина на р. Коджа дере и масивът на връх Голямо Орозтепе /1454 м./ в нейната среда. Точно на юг под „прозореца“ се вижда и заградената отвсякъде с вековни гори малка, равна и кръгла полянка Чаира /Ливадата/.

   От Говедарника следва последната най-къса, но и най-обзорна част от изкачването към главното било. От върха на планината към дълбоката възлова седловина се спускат много стръмно на юг два по-дълги и тесни рида, разделени от началните притоци на р. Корфийско дере. Заради формата им, рътлините носят общото наименование Крачолите, като западната от тях се нарича още и Големият крачол, а източната - Средният крачол. В най-ниската точка на седловина Говедарника черният път се раздвоява, като оттук към главното било се продължава на запад,към издигащата се натам дървена овчарска колиба, заградена с рядка и пробита телена ограда. Пътят подминава колибата от по-високата й северна страна и веднага след нея навлиза отново в стара букова гора. Няколко минути по-късно се достига до маловоден поток, завива се за кратко срещу течението му и покрай водите му се продължава с плавно изкачване на север. Малко по-нагоре долината на потока се изоставя, като пътят се насочва на изток, качва се на рида Средният крачол и описва по стръмните му склонове голям S-образен завой. Тук за кратко време се набира голяма височина, като по две дълги серпентини пътят достига до билото на рида, завива по него отново на север и напуска горския пояс.

   Над дърветата се излиза в долния край на просторно и голо пасище, заградено от три страни със същите като него голи местности - пасището Агнешка поляна вдясно, пасището Крачолите вляво и т.нар. Горяла планина /Горяла гора/ нагоре към главното било на планината. През голите поляни пътят се издига стръмно по права линия на север, като 20 мин. след седловина Говедарника извежда до втора дървена колиба /170 мин./. Тя е в много добро състояние, със затварящи се врата и прозорци и при нужда може да се ползва за подслон. На север от нея пътят достига до по-равен участък и завива по него на североизток, за да избегне широката долина на поредния маловоден поток. Оттук нагоре се продължава към най-ниското място по главното било на планината - седловина Хармана, до която се достига 20 мин. след втората дървена колиба /190 мин./. Както показва името на седловината, това е обширна, равна и гола като харман поляна, в югоизточния край на която се забелязват руини от стар каменен овчарник. Освен Горялата планина, тази част на Балкана се нарича още и Бальова планина, по името на богатия троянски род Балевски, който в края на турското робство владеел по-голямата част от нея. Бальова планина се състои от три еднакво ниски, голи и закръглени като могили връхчета, разположени на самото главно било на Балкана. Източният и средният връх са разделени от споменатата седловина Хармана, докато средния и западния - от седловина Падалото /Падалата/. Тук, освен до главното било и маркираната туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/, се достига и до стария римски път Прякопите, който в миналото дублирал от запад основния Троянски проход.

  От седловина Хармана към х. Козя стена се продължава по главното било на запад, като вече се следва маркировката на туристическата пътека Ком-Емине. В западния край на седловината пътеката се разделя на зимна и лятна, като първата извива по главното било, а лятната го заобикаля водоравно от север. При липса на сняг, от седловина Хармана се продължава водоравно по лятната пътека КЕ на запад, като се достига след 20 мин. до разклон с черен път, ползващ трасето на римските Прякопи /210 мин./. Тук от главното било на планината се отделя дългият рид Сергев дял, който се спуска заедно с пътя на север, към долината на река Бели Осъм и селата Чифлик и Бели Осъм. В тази посока от главното било се вижда връх Мишата поляна /1291 м./, заел най-тясното място вгорната част на рида. На темето на този връх се намират руините на землена крепост от типа дема /преградна стена/, която в миналото преграждала трасето на стария римски път. От разклона с Прякопите към х. Козя стена се продължава отново по лятната пътека КЕ на запад, като вляво точно над трасето й остава малката билна седловина Падалото. В миналото тази седловина също била свързана с римския път, като в най-ниската й част бил разположен неголям пътнически хан. След разклона лятната пътека КЕ се насочва постепенно към главното било на планината и след 20 мин. го достига при безименна седловина, увенчана смалък каменен паметник /230 мин./. През 1945 г. тук при полет над планината загиват двама съветски летци. Седловината е безименна, но много важна, тъй като разделя тази част на Троянската планина на два по-малки съставни дяла - Горялата планина на изток и Кендабалкан на запад. Макар и части на една и съща планина, двата дяла се различават съществено един от друг. Докато билото на Горялата планина е изцяло голо, тревисто и заоблено, то това на Кендабалкан е с отвесни северни склонове и е покрито с островърхи скали, носещи сборното име Трионите.      

    На запад граничната безименна седловина е заградена от скалистия връх Козята стена /1670 м./, чиито отвесни северни скални зъбери са дали името на цялата по-близка околност. От паметника на съветските летци към х. Козя стена се продължава отново на запад по лятната пътека, като вр. Козя стена и главното било се подсичат този път водоравно от южната им страна. Заради трудният терен, през който преминава в тази част на планината, пътеката, от седловината с паметника на изток до билният връх Ушите /1637 м./ на запад, носи интересното и типично за сложни терени име Коликон. Под вр. Козя стена лятната пътека извива почти водоравно на запад, слиза до неособено дълбоката седловина Червената локва и от нея се изкачва към следващия по билото връх Боба /Баба//1707 м./. В тази част на пътеката от южната й страна остават обширното панорамно пасище Герана, над което погледът обхваща цялото землище на с. Христо Даново, както и дълбокия дол Каменливия трап, даващ началото на р. Коджа дере. При липса на сняг Боба се подсича малко под темето му от юг, като пътеката прехвърля през нисък превал спускащият се от върха на юг едноименен рид Боба. Под превала следва малко по-стръмно спускане на запад, като се траверсират южните склонове на връх Кучето /Коликон//1620 м./ и 45 мин. след паметника на летците се достига до нов разклон /275 мин./. Тук от основната пътека Ком-Емине се отделя втори римски път, който се спуска на югоизток към с. Христо Даново. 5 мин. след този разклон се достига до по-дълбоката седловина Ветровити прислап, в средата на която се издига каменен паметник в чест на загиналия от лавина Петко Дачев - бивш хижар на х. Козя стенаТук от билната пътека КЕ се отделя още една маркирана пътека, която се спуска в северна посока към курортното село Чифлик и хижа Хайдушка песен. От седловина Ветровити преслап се продължава водоравно по пътеката КЕ на запад и след още 10 мин. се достига до х. Козя стена /290 мин./.

 

94

От центъра на село Христо Даново към асфалтовия път 

 

05

След достигане до Корфийския път се продължава по него към върха на планината

 

 06

Асфалтът е изронен, но все пак личи, че пътят наскоро е бил почистван 

 

11

От асфалтовия път назад към село Христо Даново

 

08

Долината на река Коджа дере под пътя

 

14

 Панорамата от пътя към рида Орта бурун

 

13

От пътя към дългият и тесен улей, през който протича р. Дамар дере

 

16

Разклонът към водопад Сувчарско пръскало при първия бетонен мост 

 

P8110228

Водопад Сувчарско пръскало - 54 м. 

 

20

Естествената пътека сред скалите, по която може да се достигне в близост до водния стълб

 

24

От мястото, при което пътеката свършва назад

 

36

Масата с пейките след първия бетонен мост

 

35 

Чешмата след първия бетонен мост

 

40

Разклонът на седловина Говедарника  

 

41

От седловината се продължава на запад, като се минава северно от овчарска колиба

 

 44

По черния път към главното било 

 

P8110249

Обитаемата овчарска колиба по средата на рида Средният крачол

 

46

Назад към долината на река Корфийско дере и вр. Корфия

 

49

Разклонът от главното било към с. Чифлик на север

 

P8110255

Паметникът на съветските летци 

 

57

Разклонът източно от седловина Ветровити преслап

 

26

 Към върховете Кучето и Боба

 

30

Разклонът на седловина Ветровити преслап

 

33

От седловина Ветровити преслап към вр. Котето на запад

 

54

Към седловина Ветровити преслап и хижа Козя стена вляво от нея

 

25

Хижа Козя стена

 

2014-01-31 215444

Профил на маршрута

Прочетена 1795 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм