Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

29.2. гр. Крън /местност Барата/-местност Градовете-седловина Пряслопа-хижа Бузлуджа

Оценете
(0 гласа)

29.2. гр. Крън /местност Барата/-местност Градовете-седловина Пряслопа-хижа Бузлуджа - слизане

Денивелация - 850 м., време на движение - 2.00-2.30 часа, разстояние - 7.6 км.

Маркировка: от хижа Бузлуджа до местността Барата - бяло-жълто-бяло

 

2014-09-01 102329

Изтегли: GPS-трак

 

Проход Верейски друм /Големият друм, Боруйският път, Крънски проход/

       В миналото от землището на днешния град Крън започвал древният трако-римски път Верейски друм, който наред с Троянския проход бил един от двата основни пътя, пресичащи през Античността и Средновековието централните части на Стара планина и осъществяващи връзка между Южна и Северна България. Старите хора в гр. Крън и в съседното село Енина все още си спомнят за дългите кервани с камили, които прекосявали прохода чак до началото на 20-и в., отсядайки преди тръгване в някой от многобройните ханове край двете селища. В древността пътят носел името на град Верея /едно от средновековните наименования на днешния град Стара Загора/, защото се смятало, че трасето на друма започва от него. По-късно обаче проходът бил споменаван в различните исторически източници и като Боруйският път /най-старото и най-дълго запазило се древно наименование на Стара Загора/, вероятно пак поради същата причина - защото приемали, че пътят започва именно от този град или пък, че трасето му води точно към него. Заради голямата си надеждност и особено висока си популярност, доскоро Верейският друм бил наричан още и Големият друм, в противовес на съседния Шипченски проход, който бил по-рядко използван и затова бил известен като Малий друм. Извиващият над гр. Крън стар римски път се свързва с разигралата се през 1190 г. край трасето му битка между оттеглящите се от Северна България войски на византийския император Исак II Ангел и българския цар Асен I, при която нашествениците били напълно разбити. В началото на турското робство на път към мястото на своето заточение в Бачковския манастир през прохода преминал и Патриарх Евтимий, който се сбогувал с търновските първенци и боляри при могилата Светица, издигаща се в южното подножие на планината. По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. по Верейския друм пресякла Балкана армията на османския военачалник Али паша, който изпреварил по добрата каменна настилка на прохода руския корпус и пристигнал преди него в гр. Одрин. Пътят бил ползван и по време на Освободителната война, когато през лютата зима на 1877 г. по него преминал през планината и отрядът на генерал Николай Святополк-Мирски.

      Освен че старото римско калдъръмено трасе на Верейския друм било много широко и съвсем сигурно и че покрай него били издигнати множество крепости за охраната и наблюдението му, проходът бил доста експлоатиран и поради още една причина. Това били четирите разклонения на пътя от южната страна на Балкана, по които можело да се продължи в различни посоки след пресичане на главното му било. В литературата е застъпено нашироко погрешното схващане, че разликата между Верейския друм и свързаният с близкото с. Енина едноименен Енински проход се състои в това, че първият път започвал от гр. Крън, а вторият водел началото си от селото. Истината обаче е, че при гр. Крън от подножието на планината се отделяли само три от южните разклонения на Верейския друм, докато четвъртото тръгвало от с. Енина. Всички тези четири южни разклонения на Верейския друм се събирали на главното било на Балкана при разположената на изток от историческия връх Бузлуджа /днес Хаджи Димитър//1440 м./ дълбока седловина Царят и оттам продължавали като един път на изток към т.нар. Бедеци. Между върхове Голям и Малък Бедек обединеният път пресичал гребена на планината, спускайки се по Мъхченишки рид на север към намиращото се в тази посока старинно село Боженци. Многото трасета на прохода от южната страна на Балкана били възможни благодарение на голите в най-горната си част, плавно снижаващи се към полето и удобни за прокарване на път хребети, заемащи планинските склонове над Крън и Енина. От главното било на Стара планина на юг към двете селища се отделят дългите и основни за района ридове Градовете и Катунски рид, които заграждат най-пълноводната местна река - Дере азлъ /Крънска река, Селската река/, от двете й страни. В древността при края на полето Верейският друм се разклонявал на четири трасета, първите две от които се изкачвали към върха на планината по споменатите основни хребети Градовете и Катунски рид, а другите две по техни по-къси долни странични разклонения.

  Първото /най-западното/ от споменатите четири разклонения на Верейският друм преминавало покрай разположената в наши дни при устието на р. Дере азлъ местност Барата /Крънската бара/, насочвайки се от нея на северозапад към билото на рида Градовете. Заради удобството от прокарването на път по този хребет, в близкото минало по него било построено и ново асфалтово шосе, дублиращо донякъде трасето на стария римски път и водещо към най-често посещаваните от туристите вр. Бузлуджа и хижа Бузлуджа. Заради тях пък, новият друм се сдобил с наименованието Бузлуджанския път, като някои го наричат още и Крънския път. Когато се погледне от местността Барата на северозапад, в основата на рида Градовете се виждат три еднакво високи и напълно покрити с гори по-ниски възвишения, разположени на равно разстояние едно от друго. Те носят сборното наименование Градовете, като на тях е кръстен и целият извисяващ се над теметата им дълъг хребет. На най-западното от тези три по-ниски гористи възвишения се намират останките на крепостта Градът, охранявала в миналото долната част на най-западното от четирите южни разклонения на Верейския друм. В древността от местността Барата това разклонението се изкачвало по билото на рида Градовете до безименната седловина между върховете Хаджи Димитър /Бузлуджа/ и Малка Бузлуджа /1420 м./, над която се извисява днес известният на всички отдавна изоставен бетонен паметник. Там пътят пресичал главното било на планината, преминавал от северната страна на вр. Малка Бузлуджа и в източна посока достигал отново до гребена на Балкана при споменатата възлова кръстопътна седловина Царят. От вр. Бузлуджа на юг ридът Градовете е монолитен, като от билото му не се отделят никакви по-важни странични разклонения. За разлика от него, съседният Катунски рид се разтроява в средната си част, като останалите три трасета на Верейския друм се изкачвали към върха на планината именно по тези долни странични части на хребета.

   В миналото второто разклонение на Верейския друм започвало също от местността Барата и носело името Средният пътОт тази местност пътят се насочвал на североизток към една от страничните издънки на Катунския хребет - рид Сиврията /сиврия - остър/, в най-долната част на който се издига нисичкото скалисто възвишение Калето. В древността на темето му била построена още една крайпътна твърдина, която охранявала второто разклонение на Верейския друм и която, според повечето от историците ни, е извесната от Античността крепост Мезидеве /наричана по-късно Крън/. През Средновековието това била най-голямата, яка и здрава крепост в Казанлъшката котловина, като от нея била управлявана т.нар. Крънска хора - огромна област в подножието на Стара планина, включваща целия район между сегашните градове Сливен на изток и Карлово на запад. Понеже в наши дни второто разклонение на Верейския проход е отдавна изоставено, затова в гр. Крън под името Средният път /а също и Казакйолу и Демирдеш /Демирдаш, Демердеш - Железният път//, разбират новия черен друм по долината на р. Дере азлъ, който е трасиран на запад от рида Сиврията и който в миналото изобщо не е съществувал. В древността от крепостта Крън Средният път продължавал нагоре към местността Гушеви ниви, изкачвал се до местността Седлото и при нея се събирал с третото от южните разклонения на прохода.

    Преди да бъде изоставено  третото от южните разклонения на Верейския друм се изкачвало от полето на север по друга странична издънка на Катунския хребет - рид Тричковица, преминавало през местността Хамбарът и достигало, заедно с второто разклонение на пътя, до възловата седловина Хашката мандра /хашка - принадлежаща в миналото на село Хасът /днес гр. Крън//. Това трето разклонение на прохода носело наименованието Прекият път, вероятно защото по него се достигало най-бързо от гр. Крън до върха на планината. Долните по-къси и по-тънки рътлини Сиврията и Тричковица обаче, са части на друга, много по-мощна долна странична издънка на Катунския хребет, а именно на по-дългият от тях и значително по-дебел рид Крачола. Самото име на тази рътлина подсказва, че в най-ниският си край тя се разделя подобно на крачол на две по-къси долни странични части. В местността Седлото ридовете Сиврията и Тричковица се вливат един в друг, като там заедно с тях се вливат един в друг и второто и третото южни разклонения на Верейския друм /Средният път и Прекият път/. От това място обединеният път продължавал по билото на Крачола на север към Хашката мандра, при която страничният хребет се захващал за основната част на Катунския масив.

     По билото на Катунски рид от с. Енина към върха на планината се изкачвало четвъртото южно разклонение на Верейския друм, което, заедно с това по рида Градовете, било едно от двете основни трасета на прохода в древността. В миналото това четвърто поред южно разклонение на пътя започвало от енинската Баренска махала, като до своя край при седловина Царят следвало неотклонно билото на Катунски рид. В с. Енина на разклонението му викат Свети Маринов път, защото през 1234 г. по време на царуването на цар Иван Асен II по него били пренесени мощите на Св. Марина Епиватска /Българска/ от Тракия към тогавашната българска столица гр. Велико Търново. Тази част на Верейския друм обаче, е известна в Енина и с името Западният проход, защото освен него, от селото се отделял в източна посока и още един древен път, носещ имената Енинският или Източният проход. При седловина Хашката мандра пътят по Катунски рид се събирал с другите две южни странични разклонения на прохода, изкачващи се дотук по ридовете Тричковица и Сиврията, и оттам продължавал като един общ друм на север. При намиращата се на главното било на планината седловина Царят обединеният път по Катунски рид и този по рида Градовете се сливали, насочвайки се на североизток към върховете Малък и Голям Бедек. Въпреки че за известно време пътят следвал билото на планината, а изкачващото се по рида Градовете разклонение дори го и пресичало при двете Бузлуджи, истинският превал на Верейският друм бил именно при безименната седловината между Бедеците, и то поради две основни причини. Първо, защото при тази седловина проходът достигал до най-високата точка, при която пресичал главното било на планината и второ, защото при нея трасето му напускало окончателно гребена на Балкана, спускайки се от северната му страна.

29.2. гр. Крън /местност Барата/-местност Градовете-седловина Пряслопа-хижа Бузлуджа - слизане

      От х. Бузлуджа към гр. Крън може да се слезе най-бързо и лесно по трасирания в близкото минало по долината на р. Дере азлъ черен път, или пък като се следват запазените части на античния Верейския друм по рида Градовете и извиващото по склоновете му ново шосе Крън-Бузлуджа. Ако за придвижване към града се избере пътят по хребета, тогава от хижата се поема първоначално по каменни стълби на юг, като след няколко минути се слиза по тях до асфалтово шосе. По трасето му се продължава почти водоравно на запад, като след 15 мин. се подминава отбивка, водеща към разположената вляво ведомствена хижа Розалия. Веднага след нея се достига и до важен разклон при възлова седловина, наричана от някои Пряслапът /Пряслопът/, а от други УшитеВсъщност наименованието Ушите не се отнася точно до тази седловина, а до съвсем друго, наподобяващо именно на уши по-тясно място, при което шосето се промушва през билото на рида Градовете, прехвърляйки се от западната му страна към т.нар. местност Пределът. Седловината обаче, най-вероятно не и е Пряслапът, тъй като местност с такова наименование се намира съвсем близо оттук, на самото било на рида. За по-голяма точност при обяснението на маршрута, би могло, само условно, да се приеме, че седловината с разклона се нарича Пряслопът. При нея шосето се разтроява, като единият му край продължава на запад към връх Шипка, другият на изток към близкия връх Атово падало, а третият се спуска по рида Градовете на юг към равната Розова долина. Заради важността на разклона, вдясно от него е поставен висок маркировъчен стълб с табелка, насочваща на юг към крепостта Градът и гр. Крън. За крепостта обаче трябва да се знае, че въпреки написаното на табелката, маркираната пътека не преминава през нея, а само я доближава, пресичайки едноименната местност. От разклона към гр. Крън се продължава по шосето, водещо на югозапад, като оттук до полето маркировката по него е в жълто-бели цветове, а наклонът, поне в началото му, е съвсем слаб.

    Под разклона шосето постепенно се доближава до билото на рида Градовете, покрито в най-горната си част с обширната и продълговата Ашка поляна /нарича се Ашка, защото някога била част от землището на с. Хасът /днеса гр. Крън/. От лявата източна страна на друма пък остава дълбоката и покрита от долу до горе с разкошни широколистни гори долина на р. Дере азлъ, разделяща хребета Градовете от съседния Катунски рид. 10 мин. след разклона се подминава изоставена автобусна спирка, от която се открива чудесна панорама назад, към оставащият зад гърба вр. Бузлуджа и ширналото се под него голо пасище Чалът, както и на изток към вр. Атово падало, целият накичен с огромни ветрогенератори /25 мин. след началото/. От спирката на юг пътят продължава да се спуска в абсолютно права линия надолу, като след 15 мин. достига до нов разклон. Тук от шосето се отделя маркирана пътека, която през местността Босилковец слиза на югозапад към близкия град Шипка /40 мин. общо/. След този разклон наклонът по пътя постепенно се увеличава, а оставащото вдясно било на рида Градовете се заема от друга гола местност, която съвсем неслучайно носи наименованието Стръмната поляна. 15 мин. след втория разклон шосето достига до малка и равна поляна, която се нарича точно така - Равна поляна /55 мин./. Мястото тук наистина е съвсем равно, като под него обаче наклонът по склоновете на хребета става още по-голям. И понеже пътят не може да го следва повече по права линия на юг, описва първия си по-остър завой. От това място до своя край при полето шосето преодолява голямата стръмнина чрез многобройни серпентини, а между тях са трасирани преки туристически пътеки, които непрекъснато пресичат извивките на пътя, спускайки се между тях по права линия на юг. При Равната поляна от шосето се отделя първата от тези преки туристически пътеки, по която може да се съкрати най-горната от дългата поредица серпентини. Заради тази пътека, тук трябва доста да се внимава, тъй като жълтата стрелка, която сочи да се завие на юг към гората, не е поставена върху дърветата, а върху самия асфалт и трябва допълнително да се търси. Пропускането обаче, на някоя от преките пътеки, изобщо не е фатално, защото към гр. Крън може да се слиза и по-дългия и по-заобиколен асфалтов път.

      При Равната поляна шосето е най-добре да се изостави и към гр. Крън да се продължи по първата от преките пътеки със стръмно слизане на югозапад. Под поляната следва спускане през разредена букова гора, изпълваща местност, която носи именно това наименование - Под Равната поляна. През тази местност и 10 мин. след като шосето се напуска за първи път, се достига отново до него при масивна тухлена спирка /65 мин./. Оттук се продължава по асфалта на запад, като се пресича водоравно обширното пасище Тублата, изпълнено навремето с множество овчарски колиби. Тук от двете страни на пътя са изградени широки паркинги за почивка, като на северния от тях се намира чешма Тублата /тубла от стубел - извор или плитък кладенец с дървен или каменен чучур /качка, коруба//, дала името си на цялата местност. При южния паркинг пък, е началото на втората пряка пътека, при която шосето отново е най-добре да се изостави. По трасето на втората пътека се влиза отново за кратко в широколистна гора, като след няколко минути се достига до мемориален път, покрит с интересни декоративни павета /70 мин./. Този път /или по-скоро специална алея/ води оттук към западния край на местността Тублата, където вероятно се намира някакъв паметник. По паважа се върви само няколко минути, като се следи за появата на черен път от ляво. При достигане до черния път се завива по него на юг, като разклонът тук също не е добре маркиран и за него трябва да се внимава.

     Местността под павираната алея се нарича Равните пътища /Сините пътища/, както заради няколкото равни, успоредни и дълбоко вкопани в склона черни пътя, които се спускат по права линия на юг, така и заради ниските и сини на цвят скали, осеяли гората край тях. Точно за тези пътища /вероятно части от стари трасета на Верейския друм/ в гр. Шипка е запазено предание, че са римо-византийски, че започвали от изчезналия древен град Потука и че водели към Северна България. По най-широкият и главен от тях се слиза с по-плавен наклон надолу през гъста и млада смесена гора, приминава се покрай масивен трафопост и 10 мин. след напускането на павирания път се излиза от източната страна на голямата ведомствена хижа Тонзос /80 мин./. Няколко метра преди да достигне до хижата черният друм завива на юг и последователно пресича шосето на още две места, като след втория път се продължава по асфалта на запад. В тази част на маршрута вляво и от източната страна на пътя остава голата местност Боганови ниви /от изчезналото лично име Боган/, в която навремето имало кошари на крънски овчари, а от западната страна пък е втрапената като гнездо в склона ниска и гориста местност Орловото гняздо - дива и рядко посещавана от хората част на планината, покрита с букови и дъбови гори и смятана от крънчани за свърталище на орли и други страшни горски зверове. Тук по шосето се върви само няколкостотин метра, като скоро се достига до малък паркинг на равната Абанова поляна. От него на юг се отделя поредната пряка пътека, както и широк черен път /90 мин./. На това място пътят пак се напуска и по тясната пътека се навлиза отново в пояс от гъсти и млади смесени гори, като се продължава с малко по-стръмно слизане на югозапад, приблизително по средата между черния път и шосето.

    Местността под Абанова поляна носи интересното наименование Селище /Селища/, като през нея пътеката завива рязко на запад, заобикаля ниска могила и 10 мин. по-надолу достига до голямата чешма Боганка /Чешмата на Селища/ с маса и пейки до нея /100 мин./. Цялата по-близка до чешмата околност се нарича Селище, заради запазено във всички населени места под планината старо предание, че някога в нея се намирал голям и много древен град. До стените на този град имало и параклис /или манастир/, както и извор с лековита вода. Според същото предание, в края на Втората българска държава ранени войници на цар Иван Шишман уж пили веднъж от водата на извора и оздравели. От този извор води началото си и река Светишка вода, която долу при полето тече покрай известната с намерената в нея златна маска на цар Терес тракийска могила Светица /Светицата/. За тази могила пък се твърди, че в миналото била старо светилище /черковище/, откъдето идвало и името й. До нея също имало извор с минерална и лековита вода, като, според друга легенда, при заминаването си на заточение Патриарх Евтимий нощувал точно до тази могилата и дори се измил на лековития извор до нея.

    Някога долната и гориста в наши дни част на рида Градовете била напълно гола, затова местността Селища била заета от ниви. Днес обаче, цялата околност е изкуствено залесена с гъсти борови гори, носещи типичното бригадирско наименование Лопатката. През тях, и няколко минути след чешма Боганка, се излиза отново на шосето, като този път по него се върви само около стотина метра. В края на това разстояние пътя отново се изоставя, като по следващата пряка пътека се слиза към гората по няколко бетонни стълби. Под тях се преминава покрай руини на паметник, който остава вдясно от вървището. След паметника през гората се описва отново широка дъга с отвор на запад, като 10 мин. след чешма Боганка се достига до втора чешма с масивен дървен заслон до нея /110 мин./. Веднага след чешмата се излиза пак на шосето, тук обаче то не се пресича, а се върви през гората на няколко метра встрани от асфалта му, като покрай него постепенно се завива на югоизток. Точно от южната страна на това място се намират руините на крепостта Градът, като от основната пътека към тях се отделя широко, но немаркирано разклонение. След разклона с вървището, водещо към твърдината, основната пътека влиза за кратко в плиткия и тесен дол Асър дере  /от Хисар дере - Крепостен дол/, който е разположен от източната страна на крепостта Градът. Тук за известно време се върви в сумрак и по дъното на дерето, като след 10 мин. се достига до устието му в края на планината /120 мин./. След излазане от гората се стъпва отново на шосето и по широкото му и право трасе се продължава с плавно слизане на изток, като след още около 10 мин. се достига до устието на р. Дере азлъ в споменатата местност Барата /130 мин./. Денивелацията от х. Бузлуджа до полето е 600 м. 

 

37

Хижа Бузлуджа снимана от чешмата под нея 

 

243

От хижа Бузлуджа се слиза до шосето и по него се продължава на запад 

 

246

Разклонът на седловина Пряслапът /Пряслопа/

 

47

Табелката на седловина Пряслапът, насочваща към гр. Крън през крепостта Градът /Градовете/

 

49

От седловина Пряслапът на югозапад към рида Градовете

 

73

Ашка поляна, седловина Пряслапът и вр. Бузлуджа

 

74

 С увеличение към Ашка поляна, седловина Пряслопа и вр. Бузлуджа

 

57

От шосето за гр. Крън назад към вр. Бузлуджа

 

58

По горната част на шосето се слиза с плавен наклон на юг  

 

75

С увеличение към Ашка поляна и седловина Пряслопа

 

76

 Към южния край на Ашка поляна

 

262

Разклонът към гр. Шипка през местността Босилковец

 

102

 Към горната и средната части на рида Градовете с Ашка поляна и Стръмната поляна

 

64

Първият разклон на шосето с пряка пътека в местността Равна поляна

 

65

Стрелката за напускане на шосето е поставена върху асфалта

 

69

Под Равната поляна се излиза отново на шосето при тухлена спирка

 

70

Следващото отклонение от шосето е при широкия паркинг в южната част на местността Тублата

 

72

След Тублата се слиза за кратко по павирана алея на юг

 

75

Под паважа се преминава покрай източния край на ведомствената хижа Тонзос

 

76

Под хижа Тонзос се слиза пак до шосето и при Абанова поляна се достига до ново отклонение от него 

 

78

Под Абанова поляна се достига до голямата чешма Боганка с кът за отдих до нея

 

80

След чешма Боганка шосето се пресича и по бетотни стълби се навлиза отново в гората 

 

81

От стълбите назад към мястото, при което се излиза от гората 

 

84

По-надолу се достига до още една голяма чешма с масивен заслон до нея

 

72

 Към най-долната част на рида Градовете

 

85

В подножието на планината се излиза за последно от гората и отново се стъпва на шосето

 

86

От мястото на излизане на шосето на изток към местността Барата

 

287

От мястото на излизане от планината на юг към гр. Крън

 

289

От разклона в местността Барата назад към трите възвишения, наречени Градовете

 

2014-09-01 102410

Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1701 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм