Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

28.4. гр. Шипка-Градишки рид-чешма Мушатка-чешма Качица-седловина Варниците

Оценете
(1 глас)

28.4. гр. Шипка-Градишки рид-чешма Мушатка-чешма Качица-седловина Варниците - качване

Денивелация - 600 м., време на движение - 2.00-2.30 часа, разстояние - 5.4 км.

Маркировка: от гр. Шипка до седловина Варниците - бяло-синьо-бяло

 

2014-09-01 100959

Изтегли: GPS-трак

 

Шипченски проход /Шибка дербент-тахсилдар, Едийол джаадеси, Малий друм/

      Името на град Шипка винаги се е поставяло редом до това на започващият от него Шипченски проход /Проход Малий друм/ - един от най-важните и често използвани транспортни коридори, по които може да се осъществи връзка между Южна и Северна България. Пътят е с дължина от около 29 км. и с височина на превала от 1195 м., а трасето му е разположено между намиращата се от северната страна на Балкана долина на река Янтра и ширналото се юг от планината Казанлъшко поле. Най-характерното за прохода е изключително големият наклон по трасето му, който е и от двете страни на планината и който се преодолява чрез множество остри завои и поредица от дълги серпентини. Другите по-интересни факти за пътя са свързани с неговата старинност и с огромното му значение за най-новата история на България. Първите писмени сведения за този така древен и важен за страната ни проходен път са от 4-и в. пр.н., когато, според някои историци, през 335 г. пр.н.е. по неговото трасе преминал самият Александър Македонски в похода си срещу тракийското племе трибали. Други древни хронисти свързват стария друм с използването му през 279-278 г. пр.н.е. от келтското племе галати, които пресекли по него Балкана и се установили в разположената от южната му страна Казанлъшка котловина, създавайки там своя държава със столица гр. Туле. По-късно по времето на римляните пътят бил допълнително разширен и укрепен с няколко наблюдателни кули и крепости, като през 1961 г. край гр. Шипка била открита интересна каменна плоча с надпис, според който, това било извършено при управлението на император Антонин Пий /138-161 г./ - един от петте т.нар. Добри императори.

      Още по-голямо значение Шипченският проход придобил в периода на Втората българска държава, тъй като се оказал една от най-преките връзки между градовете Велико Търново и Константинопол - столици на тогавашните съседни и съперничещи помежду си държави България и Византия. Въпреки стратегическата си важност обаче, дори и по онова време Шипченският път си останал в сянката на съседния много по-широк, по-удобен и по-популярен проход Верейски друм, който бил трасиран на изток от сегашния гр. Шипка. Точно заради по-слабото си използване в миналото Шипченският проход бил известен още и като Малий друм, в противовес на съседния по-често използван и по-популярен път, наричан от всички Големият друм. На места в литературата се изказва дори и съвсем погрешното мнение, че Малий друм не е самостоятелен проход, а е само странично разклонение на Верейския друм, тъй като и двата пътя започвали и завършвали на едно и също място /античният град Нове на север и по-новият град Казанлък на юг/. Всъщност обаче, Шипченският път винаги си е бил напълно самостоятелен проход, тъй като по цялото протежение на планината трасето му не се засича на нито едно място с това на Верейския друм и следователно не е негово странично разклонение.

      В древността започващият от гр. Шипка едноименен проходен път, наричан още и Малий друм, се изкачвал към Балкана не на север, както е днес, а на североизток, достигайки до главното му било при дълбоката възлова седловина Варниците /Ниският превал/. Причината, пътят да бъде насочен именно към Варниците, била не само ниската надморска височина на седловината - 1180 м. /оттук и второто й име Ниският превал/, а и по-умереният наклон по южните склонове на планината от гр. Шипка към въпросната местност. При достигането си до билото на Балкана при седловина Варниците старото римско трасе на Шипченския проход се разтроявало, като единият му край /пътеката Големият бук/ продължавал на североизток към дола Сапатьовец /Сапатуиц/, през който протичат началните притоци на р. Янтра. Вторият край на пътя се насочвал право на север от Варниците, спускайки се по рида Копривата към днешните габровски квартали Езерото, Потока, Априлово и Чарково, а третият завивал на запад, водейки по главното било на планината в посока към историческия връх Шипка /1329 м./. Преди да достигне до известния връх Малий друм /старото трасе на Шипченския проход/ преминавал през няколко билни седловини - Конака, Високият превал и Копаците, като при всяка от тях от пътя се отделяло по още едно странично разклонение, което се спускало също на север. Така изброените по-ниски места по билото на планината се явявали превали по отношение на отделните разклонения на прохода, затова и били наричани с общото наименование Портите. Заради многото превали /предели/ пък, в тази част на Балкана, цялото му главно било от седловина Варниците на изток та чак до вр. Шипка на запад станало известно като Пределът.

      В периодът на Античността и Средновековието старото трасе на прохода Шипка било пазено от няколко крепости, две от които били разположени от южната спрана на планината на късия Градишки рид. Най-долната южна част на пътя била охранявана от крепостта Градищница /Градешница/, която се намирала на извисяващият се над трасето на прохода връх Градишка могила /1140 м./. В миналото върхът носел още и простонародното разговорно наименование Шибока, откъдето пък дошло и името на целия тогавашен път - Проход Шибока. Оттам, между другото, идва и наименованието на намиращото се при началото на пътя голямо населено място, което било известно като село Шибока /или село Шибка/. Крепостта на вр. Градишка могила /Шибока/ била изградена на два етапа, през Античността и ранното Средновековие, с разлика във времето от 800 години, което показва, че проходът бил ползван през цялото това време. В гр. Шипка дори е запазено и едно по-старо предание, според което, при завладяване на района от турците Градищница била отбранявана от някой си Ангел войвода, т.е. крепостта просъществувала чак до падането на България под османска власт. Твърдината имала визуална връзка с разположените на изток от нея крепости Градовете и Калето, които охранявали съседния проход Верейски друм /Големият друм/, както и с намиращите се на запад крепости Амзонов копак и Къзалан, отбраняващи преминаващия покрай тях Химитлийски проход. Под вр. Градишка могила на самия път Малий друм била построена и втора охранителна крепост, която била от типа дема /преградна стена/. В този участък трасето на прохода пресича широка каменна река, камъните от която били използвани за изграждането на демата. Малка крепост от типа наблюдателна кула имало и на самото главно било на планината, на темето на разположения на него връх Градищица /Мала Градищица//1318 м./, а друга кула се извисявала на станалия широко известен в хода на Руско-турската освободителна война връх Орлово гнездо /1323 м./

     Най-важното, най-дълго и най-добре охранявано северно разклонение на прохода Малий друм /всъщност основното трасе на пътя/ се спускало от билната седловина Шипка по едноименния рид Шипка към днешния град Габрово. Това разклонение се пазело и от най-много крепости, които, заедно със старото трасе на пътя, са подробно описани в маршрут 61.2. Останалите по-къси и по-маловажни странични разклонения на Малий друм от северната страна на планината били охранявани от още няколко преградни крепости-деми, наричани от местните със сборното наименование Преградите. Най-голямата от тях се намирала във високите части на дола Сапатьовец /Сапатуиц/, заемащи най-горното течение на р. Янтра. Според езиковедите, това старо влашко наименование Сапатуиц означавало изровен и идвало точно от построеният /изровеният/ в дола голям землен преграден вал от типа дема. На ниското връхче Тъпана /1320 м./ пък, разположено на изток от седловина Варниците, също имало малка наблюдателна кула. В миналото щом някой керван се доближавал до такава по-малка наблюдателна кула, оттам започвали да удрят с тъпан, за да съобщят на пътниците, че покрай друма няма разбойници. Това е причината на много места край почти всички по-важни проходните пътища по цялата територия на България да има върхове или местности с името Тъпана. Връх с такова именапример, има и в близост до съседния проход Верейски друм.

     Въпреки временното затишие в началото турското робство, Шипченският проход пак не изгубил докрай своето важно военно, политическо и икономическо значение, като трасето му постепенно започнало да се използва отново. По време на най-големия разцвет на Османската империя пътят се споменава в документи от 1479-1480 г., като приблизително тогава от двете страни на Балкана възникнали и започнали да се развиват бурно в икономическо и в политическо отношение две напълно нови селища - гр. Казанлък и гр. Габрово, които се оказали с особено благоприятно местоположение по отношение на прохода, застроени точно срещу неговите северен и южен изходи от планината. Пак по това време намиращото се при южното подножие на Балкана селище Шипка било натоварено чрез нарочен ферман от султана с дервенджийски функции, а именно да охранява и поддържа прохода, както и да дава подслон и да насочва пътниците, преминаващите по него. Появата на новите и доста големи селища Казанлък и Габрово от двете страни на планината, както и специално въведената допълнителна охрана на пътя, отново засилили трафика по него. Поради тази причина, след 1700 г. разположеното при начало му селище Шипка било превърнато в основен пункт при размяната на стоки между Южна и Северна България. Приблизително по това време селото се сдобило, пак заради друма, и с наименованието Куру скеля /Сухо пристанище/. В този период проходът Малий друм бил пазен толкова добре, че по него започнали да пренасят турската хазна. Заради нея пък, пътят станал известен и с още едно по-специфично турско наименование - Шибка дербент-тахсилдар /тахсилдар - бирник/, т.е. Проход на Бирника.

      Там където преминават пари обаче, се появяват и много хайдути, като точно това твърди и използвалият прохода по онова време известен пътешественик Евлия Челеби. През 1622 г. той преминал по Малий друм заедно с въоръжен отряд от 500 души на път от Цариград за Австрия, като в границите на Балкана керванът бил нападнат на две места от местните хайдути. Именно заради многобройните разбойници над Шипка, освен Куру скеля, селището било наричано още и Шибка хайдуту. В самото с. Шипка пък на основното трасе на Малий друм му викали Градишкият път, защото се изкачвал към планината по Градишки рид и водел към т.нар. градища - крепостите по едноименния рид, които го пазели. Към края на турското робство най-старото, основно и единствено разклонение на пътя от южната страна на планината - Малий друм, се сдобило с двойник. Това бил т.нар. Читашки път /Турски път/, който бил прокаран по долината на шипченската Стара река на изток от по-старото трасе на Малий друм. Този път бил предпочитан от турците, първо, защото те нямали право да преминават през дервентджийското селище Шипка и второ, защото новото трасе било по-пряко и по-безопасно в сравнение с по-старото. Заради многото разклонения на Малий друм на север от главното било на планината, пътят носел и още едно особено популярно сред турските пътници в онези времена наименование - Едийол джаадеси /Седемте разклона/.

     След завладяване на България от османците за известно време Шипченският проход бил изоставен и изобщо не се поддържал. Въпреки голямото си военно, политическо и икономическо значение, до средата на 19-и в. от вр. Шипка на юг към полето се спускала само разрушена от времето и от честото преминаване по нея тясна и вкопана като улей в склона конска пътека. Така описва пътят и преминалият по трасето му през 1826 г. френски посланик в Цариград Арман-Шарл Гийеминьо. През 1837 г. по времето на султан Махмуд II обаче, най-вече от военно-стратегически съображения, както и заради бумът на търговията и занаятите в градовете Казанлък и Габрово, южното разклонение на Малий друм било изместено с около 10-12 км. на запад от по-старото му трасе и заело приблизително сегашното си местоположение, пресичайки вр. Шипка почти през темето му. На следващата 1838 г. по това ново трасе преминал през планината и френският геолог и пътешественик Ами Буе, който описал прохода като широк коларски път, засипван на места обаче със срутили се камъни и скали, а на други пък оголван и издълбаван от пороите. Въпреки това, твърди той, пътят можел да се използва и за превозването на артилерия, стига завоите му да се укрепяли допълнително с камъни и дървета. В периода 1846-1855 г. по време на управлението на султан Абдул Меджид българското население от Габровско и Казанлъшко било принудително заставено да ремонтира пътя, да го разшири и да го покрие с пясък, като трасето му било завършено окончателно чак през 1875 г. в навечерието на Освободителната война. Неслучайно точно край превала на това ново и стратегически важно трасе на пътя се разиграла и историческата Шипченска епопея, превърнала се в синоним на Освобождението на България от турско робство. След преместването му към историческия вр. Шипка, проходът Малий друм постепенно приел неговото наименование и започнал да се нарича Проход Шипка /или Шипченски проход/. Древното трако-римско трасе на пътя пък - Шибока или Малий друм, станало известно като Старият проход Шипка. В наши дни това по-древно трасе на пътя е все още доста добре запазено и дори е маркирано с нова и гъста бяло-синя туристическа маркировка, като по него може да се предприеме много интересен и приятен преход от гр. Шипка до билото на планината.

28.4. гр. Шипка-Градишки рид-чешма Мушатка-чешма Качица-седловина Варниците

      В центъра на гр. Шипка са поставени два високи и накичени с множество табелки маркировъчни стълба, от които започват повечето от туристически маршрути, водещи от селището към Стара планина. Оттук към старото трасе на прохода Малий друм и неговия превал седловина Варниците се поема по широка улица на североизток, като се следва двойна маркировка - синя и жълта. В тази посока първоначално се преминава покрай градската църква Успение на св. Богородица, като след 20 мин. се достига до малък площад при последните къщи в най-източната част на населено място. Тук в близост до чешма е поставен поредният маркировъчен стълб, на върха на който са закрепени още няколко туристически табелки. При чешмата маркировките се разделят, като и в двете посоки табелките насочват към близката хижа Бузлуджа. От това място синята маркировка завива на север към планината, изкачвайки се през местността Водоема към Градишки рид и водейки по неговите склонове към главното било на Балкана, а жълтата продължава на изток, като при устието на Стара река се раздвоява отново. Оттам единият й край /Читашкият път/ се изкачва през местността Азбеста също към Градишки рид, а другият води директно към х. Бузлуджа през местността Босилковец и рида Градовете. От площада в източния край на града към главното било на планината може да се продължи и по двете маркировки, като по интересна е тази, която води на север, тъй като тя следва трасето на древния исторически римски път Малий друм /Старият проход Шипка/. От площада към началото на античния друм се поема по черен път в северна посока, като почти веднага се навлиза в тясната и усойна долина на река Доганищница /Доганщица, Соколищница/, заградена на запад от рида Харманът и на изток от Градишки рид. Според запазено в града старо предание, в миналото Доганищница заедно със съседната Стара река преминавали покрай построеният между тях средновековен град Крън.      

      В началото на долината на Доганищница, и на по-малко от 10 мин. след площада, черният път се изоставя, като по широка и добре маркирана пътека се продължава срещу течението на реката на север, със следване на нейния десен долинен склон /30 мин. след началото/. По него пътеката преминава първо покрай малко водохващане, а след това и покрай нисък изкуствен бент над реката /от който водите й падат като от водопад/, като скоро излиза на широката поляна Водоема /35 мин. общо/. На това място вляво от пътеката остават няколко сгради, свързани с хващането на водите по р. Доганищница, откъдето идва и най-новото име на поляната - Водоема. На запад от сградите пък се издига гористото възвишение Петкова кула, от името на което някой може да си извади погрешното заключение, че там в миналото имало наблюдателна кула, свързана със следенето на прохода Малий друм. Всъщност на връхчето Петкова кула се намира гробът на един доста значим за историята ни, но сравнително по-слабо познат на широката публика български войвода. Това е роденият в гр. Шипка Петко Чернев /Петко Шипчанов/, който като дете бил даден за ратай в съседното изцяло турско тогава село Крън. Явно юношеството на бъдещия хайдутин не било никак лесно, защото веднага след като поотраснал, Петко започнал да мъсти на крънските турци, причаквайки ги на полето между Шипка и тяхното село. За съжаление, както често се случвало в онези времета, най-накрая войводата бил убит не от турчин, а от българин, и бил погребан на вр. Петкова кула. От благодарност, местните шипчани натрупали на гроба му голяма камара /кула/ от камъни, откъдето дошло и сегашното наименование на върха. В северния край на поляната Водоема маркираната пътека пресича по брод р. Доганищница, качва се на Градишки рид и започва да се катери на серпентини по стръмните му и сухи склонове, насочвайки се на изток към гребена на хребета. В гората пътеката постепенно започва да се разширява все повече, добивайки постепенно очертанията на широк черен път. Долната част на Градишки рид е съвсем ниска, като по две по-дълги серпентини се преодоляват за кратко време около стотина метра височина и съвсем скоро се достига до билото на рътлината в местността Ечеменника. В наши дни склоновете на хребета са изкуствено залесени с борова гора, но в миналото местността тук била напълно гола, и понеже се намирала и в близост до града, местните започнали да я обработват, засаждайки по нея ечемик. Също като и близката р. Доганищница, и името на Ечеменника също се свързва със средновековния гр. Крън, който според местните бил разположен на границата между полето и планината точно под местността и в близост до сегашния параклис Св. Троица.

    След достигане до билото на Градишки рид пътеката го пресича и преминава от източната му страна. Там за известно време се върви водоравно и дори с лек наклон надолу в северна посока, като 35 мин. след преминаването през р. Доганщница се излиза на равна поляна с впечатляваща панорама към вр. Градишка могила /70 мин./. Голото място се пресича за около 5 мин., като в неговия най-горен северен край се достига до разклон /75 мин./. На това място от основната пътека се отделя маркирано разклонение, водещо към разположената на по-малко от 5 мин. път оттук чешма Мошатка /Мушатка//от влашкото словосъчетание муш ат - хубав, или пък от  влашката дума мушак - мека сърцевина на дърво/. Понеже чешмата се намира съвсем наблизо, а и от нея към върха на планината води пряка пътека, затова от разклона е най-добре да се направи кратко отклонение, като се продължи по дясната пътека на североизток с плавно изкачване към Мушатка. В тази посока след още около 5 мин. се достига до чешмата, като при нея излиза и втората маркирана пътека, изкачваща се до това място откъм гр. Шипка през местността Азбеста /80 мин./. Тук на малка горска полянка на изток от чешмата се вижда сградата на масивния тухлен заслон Мушатка, който е в много добро състояние и в него може да се нощува. Чешма Мушатка пък дава началото на река Долноелова вада, разделящ най-ниската част на Градишки рид на две по-къси странични разклонения. В гр. Шипка името на този поток е свързано с легенда, за заровено край коритото му голямо имане.

    От чешма Мушатка към върха на планината се продължава по споменатото пряко вървище на север, като след няколко минути по него се излиза отново на основната пътека, ползваща трасето на стария римски път Малий друм. От разклона следва изкачване с по-плавен наклон нагоре, като почти веднага се достига и до широка каменна река, извиваща в подножието на вр. Градишка могила. Тук с течение на времето пътеката се е вкопала на повече от метър в покриващите склона заоблени камъни, като постепенно се е превърнала в дълбок и тесен улей. Скалното струпване се пресича за няколко минути, като в неговия горен край се излиза и пред преградна крепост от типа дема, охранявала в миналото долната южна част на прохода Малий друм. Разстоянието от чешма Мушатка до демата се изминава за около 15 мин. /95 мин./. Каменната преграда представлява нисък заоблен вал от старателно натрупани от хората камъни, които са подредени напряко на пътя, преграждайки напълно най-тясната му част. Никой не знае кога, от кого и защо е изградена тази крепостна стена, но от историята е добре известно, че повечето от демите по старопланинските ни проходи са издигнати по времето на византийския император Юстиниян I Велики /6 в./ за защита от нахлуващите от север конни народи. Днес запазената част от градишката дема е с дължина от едва няколко десетки метра, а височината й е не повече от 2-3 метра. Демата е разположена в местността Черковището, като с топонимите Черковище, Манастирище, Требеж и други подобни в миналото обикновено били наричани местата, край които били разположени древни тракийски светилища.

   След пресичането на преградната крепост-дема се достига и до най-приятната част от маршрута, като тук за известно време се върви само водоравно и през много спокойно място, изцяло покрито с разредена букова гора. Заради формата си, местността съвсем правилно е наречена Равният път, като в нея от дясната страна на пътеката остава дълбоката долина на Стара река, от която се чува бученето на падаща вода. От пътя към реката се спуска и стръмен дол, носещ красноречивото наименование Дълбокото торище. През местността Равният път вр. Градишка могила се заобикаля много бързо от изток, като 10 мин. след демата се достига до началото на черен път при широко обръщало за камиони /105 мин./. На това място от основната пътека се отделя маркирано разклонение, водещо на северозапад към почивната станция М+С Хидравлик и местността Козарни. След достигането до черния път се продължава по него на североизток с пресичане на старо сечище, към което се отделят вляво и вдясно няколко по-тесни трупчийски разклонения. 20 мин. след първия кръстопът с водещото към М+С Хидравлик и Козарни вървище се достига и до началото втора маркирана пътека, насочваща се към същите станция и местност /125 мин./. Веднага след разклона пътят завива на изток и скоро достига до старата историческа чешма Качица /Качевец, Глушковата чешма/.

    Името на Качица идва от поставяните в миналото под чешмите край мандрите каци без дъно, с цел в тях да се събере по-голямо количество чиста неразмътена вода, използвана при преработката на събраното от животните мляко. Качица се намира вляво от пътя и ниско долу под него, като, освен това, е частично вкопана в земята и е силно обрасла с гъсти треви и коприви, така че е напълно възможно човек да премине покрай нея дори и без изобщо да я забележи. Според местните, някога водата от чешмата била хваната в един от главните водопроводи, водещи към намиращата се в подножието на планината средновековна крепост Крън. Това показва, че Качица е много стара чешма и че е била използвана през целия период от Средновековието до днес. Оттук през просека в гората за първи път от началото на маршрута се открива панорама на изток и към историческия връх Бузлуджа /1440 м./, чието теме прозира в далечината над короните на наъ-високите дървета. Веднага след чешмата черният път се раздвоява, като маркировката продължава вдясно към почивна станция, състояща се от няколко островърхи бунгала. От разклона към билото на планината обаче може да се продължи и по по-прякото ляво разклонение, защото след почивната станцията двата края на пътя отново се събират. При заобикалянето на станцията вляво от черния друм се чува бликащата вода на скритата в дърветата нова чешма Качица, която е по-голяма и със значително по-силен дебит от по-старата чешма. Почивната станция и новата Качица са разположени непосредствено под равното шосе Шипка-Бузлуджа, като от тях може да се тръгне и без пътека право нагоре през гората към трасето му, или пък да се продължи отново по по-заобиколния черен път, който след около 20 мин. също извежда до шосето /145 мин./. От разклона към превала на Малий друм се продължава на изток по асфалта, като след още 5 мин. се излиза в източния край на възловата седловина Варниците, разположена на главното било на планината между върховете Градищица от запад и Бузлуджа от изток /150 мин/. Денивелацията от гр. Шипка до седловина Варниците е само около 600 м., което напълно оправдава другото наименование на местността - Ниският превал.

     Седловина Варниците е най-важното кръстовище в тази част на планината, като от нея се отделят множество черни пътища и добре маркирани туристически пътеки, водещи в различни посоки. В краищата на местността има отделни разклони, като от западния се отделят две маркирани пътеки. Първата от тях се насочва на северозапад към вр. Градищица и води към вр. Шипка, а втората през местностите Хайдушкото кладенче и Умата следва на север старото разклонение на пътя Малий друм, спускащо се към габровския кв. Потока. От източния разклон на Варниците се отделя още едно маркирано вървище, наречено Пътека Големият бук. Тя следва едно от най-древните и най-често използвани в миналото разклонения на Малий друм, като заобикаля вр. Бузлуджа от запад и се изкачва от северната му страна до билото на дългия рид Християнското. По него пътеката слиза на североизток към споменатия дол Сапатьовец, който е най-голямата и най-важна част от изворната област на р. Янтра. През 1867 г. на път към вр. Бузлуджа през седловина Варниците преминала четата на Хаджи Димитър, която била нече без единия си водач - Стефан Караджа, заловен малко преди това от турците. Преди вр. Бузлуджа бунтовниците се разделили на две групи, като напред се движела основната част от четата, начело с войводата Хаджи Димитър. По-назад останала група от 13 души, която вървяла малко по-бавно, тъй като част от четниците в нея били ранени, а други пък били силно преуморени. Когато на вр. Бузлуджа започнал боят между турците и основната част от четата, начело с войводата Хаджи Димитър, втората по-бавна група преминавала точно през седловина Ниският предел /Варниците/. Чувайки грохота от започналата на върха битка, втората група с ранените и преуморени четници завила на североизток по пътеката Големият бук и така се спасила от турците. Сегашното си име пък - Варниците, седловина Ниският предел носи от изкопаните тук в близкото минало дълбоки ями-варници, в които били преработвани мраморните скали, извадени от западните склонове на близкия вр. Бузлуджа.   

 

01

Храм-паметник Рождество Христово в гр. Шипка

 

02

Чирпанлиевата къща в центъра на гр. Шипка

 

03

Маркировъчните колове с табелки в центъра на гр. Шипка 

 

04

Подробна указателна табела с цвета на маркировката и часовете между отделните по-главни местности 

 

06

Разклонът на площада в източния край на гр. Шипка

 

09

От площада на изток продължават маршрутите към х. Бузлуджа пред Азбеста и Босилковец

 

11

От площада на север са маршрутите към х. Бузлуджа през Хармана и Качица

 

12

Тук черният път се изоставя и по широка пътека се навлиза в долината на р. Доганщица /Доганищница/

 

13

Малък изкуствен водопад на р. Доганщица в местността Водоема

 

17

Поляната от източната страна на Градишки рид с панорама н север към вр. Градишка могила

 

18

Разклонът преди чешма Мушатка

 

20

Чешма Мушатка и пътеките, които се отделят от нея

 

21

Заслон Мушатка до едноименната чешма 

 

25

Над чешма Мушатка пътеката пресича каменна река

 

27

След каменната река се достига до крепост-дема /преградна стена/, която преграждала пътя Малий друм

 

29

След демата се върви водоравно през букова гора в местността Равният път

 

31

Разклонът Качица-Козарни при обръщалото за камиони в началото на черния път

 

35

Оттук към чешма Качица се продължава на ляво и на североизток

 

36

Чешма Качица

 

40

Почивната станция с островърхите бунгала в местността Качица

 

66

От вр. Бузлуджа на югозапад към Градишки рид 

 

141

Разклонът към гр. Шипка и чешмата Качица на шосето Шипка-Бузлуджа 

 

179

Разклонът в западният край на седловина Варниците /Ниският превал/

 

178

Табелките и маркировката при разклона в западният край на седловина Варниците

 

77

Седловина Варниците

 

176

Паметникът и разклона пред него в източния край на седловина Варниците

 

175

От вр. Бузлуджа към седловина Варниците

 

2014-09-01 101034

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1305 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм