16.3. с. Христо Даново-р. Коджа дере-х. Козя стена

Оценете
(0 гласа)

16.3. с. Христо Даново-р. Коджа дере-х. Козя стена - слизане

Денивелация - 1000 м., време на движение - 4.00 - 4.30 часа, разстояние - 14.7 км.

Немаркиран

 

2014-01-31 214538

 Изтегли: GPS-трак

          

   От хижа Козя стена към село Христо Даново може да се слезе бързо, лесно и удобно по двете маркираните туристически пътеки, описани подробно в маршрути 16.1 и 16.2. От върха на планината пътеките се спускат на югоизток по билата на дългите ридове Узун бурун /Дългият нос/ и Боба /Бащата, Светеца/, а трасетата им са удобни с това, че са гъсто маркирани и по тях няма опасност от изгубване. Пътеките, обаче, не преминават по най-пряката линия, водеща от хижата към Христо Даново, а освен това са и дублирани с един по-нов и доста по-широк от тях черен път, прокаран по долината на най-голямата и пълноводна местна река - Коджа дере /Големият дол, Белята/. Макар, че не е маркиран, пътят покрай реката е изключително удобен за излизане от планината с това, че е трасиран по най-пряката линия, водеща от хижата към селото.

    Предлаганият тук начин на слизане от х. Козя стена към с. Христо Даново, е вариант на подробно описаната в маршрут 16.2 пътека, спускаща се по билото на рида Боба. При този вариант от хижата към селото се тръгва по билната пътека Ком-Емине /КЕ/ на изток. В тази посока след няколко минути равен ход се подминава дълбоката седловина Ветровити преслап, както и разклона на изток от нея, стъпва се на запазената част от трасето на римския път Васильовската пътека и по него, 30 мин. след началото, се достига до разположената от южната страна на връх Боба /Бащата, Светеца//1707 м./ характерна възлова седловина Таш егрек /Каменната кошара/. Вдлъбнатата в склоновете ниска местност се намира на билото на споменатия рид Боба, разделящ землището на с. Христо Даново на две приблизително равни части. Едновременно с това ридът отделя и долините на двете най-големите реки в тази част на планината - Коджа дере и Дамлъ дере /Капещият дол/. Макар, че са съвсем наблизо и че са с почти еднакви размери, долините се различават съществено една от друга по своите особени структури. От върха на планината към стоящата на запад от Таш егрек огромна долина на р. Дамлъ дере се спускат безброй ридове с ниски и стръмни склонове. Погледът преминава свободно над тях и достига от единия до другия край на долината, което я прави да изглежда по-голяма, отколкото е всъщност. Разположената на изток от Боба долина на р. Коджа дере е с точно обратната структура - изпълнена е с високи стръмносклонести ридове, които закриват хоризонта и създават впечатление за множество дефилета, образуващи лабиринт. Независимо от многобройните рътлини, обаче, които препречват и изпълват долината, при добро време от Таш егрек се виждат добре както основната р. Коджа дере, така и широкия черен пъттрасиран покрай нея. 

    При седловина Таш егрек добре маркирания римски път се напуска и към долината на р. Коджа дере и с. Христо Даново се продължава без пътека, със стръмно спускане по склонове на Боба в югоизточна посока. Горните части на рида са голи и гъсто набраздени с безброй животински вървища, като по някое от тях, 5 мин. след седловината, се достига до чешма /35 мин. след началото/. Водата от чешмата дава началото на един от началните притоци на р. Коджа дере, носещ наименованието Кору дере /Горски дол/. На изток оттук, между Кору дере и следващия поток - Кичиджи дере /Кози дол/, се простира голо пасище, в което били разположени в миналото още няколко каменни кошари. Първата от тях се намирала при група ниски скали точно под чешмата и се наричала Боба мандра, а другата била построена край втора, още по-висока от първата, група скали при изворите на Кичиджи дере и била известна със същото име като него - Кичиджи егрек /Кози кошари/. Слизането от чешмата продължава пак без пътека във все същата югоизточна посока, като се пресича по диагонал тясната безименна рътлина, заключен между Кору дере и Кичиджи дере. При спуснането от склоновете на хребета се открива изумителна панорама на изток към част от лабиринта на Коджа дере с извисяващия се над реката връх Желязото /1513 м./, едноименното пасище край него и целия рид Сармалъ бурун /Извитият нос/, на който те се намират. При ниските скали в края на голата част от рида Боба се подминават останките на Боба мандра и под тях се навлиза в силно разредена и много удобна за слизане букова гора. През нея спускането от чешмата до черния път в долината на р. Коджа дере става за около 35 мин. при денивелацията от 350 м. /70 мин. общо/.

   Река Коджа дере /Големият дол/ е наречена така, заради огромният си водосборен басейн, обхващаш цялото пространство между вр. Боба на запад и шосето на Троянския проход на изток. От този район извират няколко пълноводни реки, които се спускат много стръмно към с. Христо Даново на юг, вливат се постепенно една в друга и образуват по-голямото Коджа дере. Най-западните от всички начални притоци на реката са Кору дере и Кичиджи дере, към които се присъединява малко по-надолу и течащата от източната страна на рида Сармалъ бурун река Юлен дере /Водният дол/. Наскоро в долината на тази река бе открита дълбока пещера, носеща името Юлен ере /Водното място/. Още по на юг пък, във формиралата се вече р. Коджа дере се влива най-големият й ляв приток - река Дамар дере /от дамар - жила на геологичен пласт/, събрала преди това водите на Корфийско дере, Мазъ дере, Сучаирско /Сувчарско/ дере и Чам дере. При излизането си от планината в близост до с. Христо Даново реката в миналото често се разливала и причинявала големи поразии, откъдето дошло и другото й име - Белята.

    След стъпването на черния път се продължава по него отново в обичайната югоизточна посокаНатам се извива първоначално покрай р. Кору дере, подминава се водослива й с р. Кичиджи дере и се достига до най-долната част на рида Сармалъ бурун. Тук пътят описва невъобразим S-образен завой, за да се преодолее изключително стръмен склон, спуска се главоломно по две дълги серпентини, преминавайки покрай една пресъхнала чешма, и достига след още 40 мин. до водослива с р. Юлен дере /110 мин./. От това място реката продължава да тече все така на югоизток, но вече под името Коджа дере, като оттук до с. Христо Даново от дясната й западна страна остава дългия рид Боба, а от лявата източна също така дългия, много висок и с извънредно стръмни склонове рид Орта бурун /Средният нос/. Този рид, както показва и името му, се е врязал точно в средата на водосбора на р. Коджа дере, отделяйки я от нейния ляв приток р. Дамар дере. При водослива с Юлен дере стръмното спускане по маршрута приключва и оттук към селото се продължава почти водоравно, като 20 мин. по-надолу р. Коджа дере се пресича по мост /130 мин./. Веднага след него се подминава голяма чешма, от която на юг широката и гориста дотук долина на реката започва постепенно да се стеснява и да се изпълва със скали. За да преодолее по-тесния участък, реката тук извива постоянно на къси змиевици, като същото заедно с нея прави и черния път.

     20 мин. след първия мост р. Коджа дере се пресича и по втори мост, след който склоновете на долината й се доближават съвсем близо един до друг и се покриват от долу до горе с причудливи скали /150 мин./. Напред реката навлиза в тясно и живописно ждрело, завива през него за кратко на изток и в края му приема левия си приток Кирешли дере /Дол Гредата/. Долът е наречен така, защото навремето секли за греди в гористата му долина огромни дървета. 40 мин. след втория мост се достига и до водослива на Коджа дере с най-големия й ляв приток - р. Дамар дере /190 мин./. Тук при вливането си в по-голямата река Дамар дере образува нисък, но пък много красив водоскок, плъзгайки се по издълбан в скалите улей. Точно над водоскока са и най-интересните скали в цялото ждрело на Коджа дере, като една от тях, оставаща вляво от пътя, прилича на кула от крепостна стена. На равна площадка на върха на тази своеобразна крепостна кула се е закрепила, като по чудо, голяма триъгълна канара. Оттук високо горе над водослива се вижда по източния склон на реката и т.нар. Военен /или Корфийски/ път, водещ от с. Христо Даново към прекрасния водопад Сувчарско пръскало. Под водослива следва последната част от спускането към с. Христо Даново, като Коджа дере, а заедно с нея и черния път, завиват постепенно право на юг. Натам, след още около 40 мин.реката излиза от планината през дебел пласт шуплести скали, като при самото й устие се подминава оставащ вдясно нисък хълм. Стръмните му склонове са заобиколени от три страни с водите на реката, а на темето му се намират останките на крепостта Градище /Текийско кале/, пазила в миналото най-долната част на римския път Васильовската пътека. След хълма пътят пресича ниската, силно втрапена в склона, местност Алчаклъка /Падината/ и в нейния южен край достига до първите къщи на селото /230 мин./. Оттук до центъра на Христо Даново се върви още около 10 мин. по широка и права улица /240 мин./. Денивелацията от стъпването на черния път до селото е 600 м. 

 

25

 Хижа Козя стена

 

54

Седловина Ветровити преслап и върховете Кучето /Коликон/ и Боба

 

 26

Към вр. Боба и седловина Боба

 

27

От х. Козя стена към рида Боба

 

30

Разклонът при седловина Ветровити преслап

 

33

От седловина Ветровити преслап назад към вр. Котето

 

57

Разклонът с римския път източно от седловина Ветровити преслап

 

59

Седловината Таш егрек

 

67

От Таш егрек към вр. Голямо Орозтепе и долината на река Коджа дере вляво

 

68

Триъгълната канара при водослива на Коджа дере с Дамар дере

 

73

Скалните пластове при устието на Коджа дере

 

08

 Долината на река Коджа дере

 

79

Черният път извежда в северозападния край на село Христо Даново

 

192

Разклонът в северозападния край на село Христо Даново

 2014-01-31 214653

Профил на маршрута

Прочетена 879 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм