Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

28.3. гр. Шипка-рид Харманът-вр. Голям Търсовец-седловина Варниците

Оценете
(0 гласа)

28.3. гр. Шипка-рид Харманът-вр. Голям Търсовец-седловина Варниците - слизане

Денивелация - 600 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 7.3 км.

Маркировка: от седловина Варниците до местността Двойния завой-маркировка по шосето с различни цветове, от местността Двойния завой до гр. Шипка - бяло-синьо-бяло

 

2014-09-01 101157

Изтегли: GPS-трак

     

     Разположената на главното било на Централна Стара планина възлова седловина Варниците /Ниският предел/ е второто по значимост кръстопътно място в землището на град Шипка след превала на Шипченския проход. В древността започващият от селището едноименен проходен път, наричан още и Малий друм, се изкачвал към Балкана не на север, както е днес, а на североизток, достигайки до главното му било именно при седловина Варниците. Причината, пътят да бъде насочен към Варниците, била не само ниската надморска височина на седловината - 1180 м. /оттук и второто й име Ниският превал/, а и по-умерения наклон по южните склонове на планината от гр. Шипка към въпросната местност. След достигането си до билото на Балкана при седловина Варниците старото римско трасе на Шипченския проход се разтроявало, като единият му край /пътят Големият бук/ продължавал на североизток към дола Сапатьовец /Сапатуиц/, през който протичат началните притоци на река Янтра. Вторият край на пътя се насочвал от Варниците право на север, спускайки се по рида Копривата към днешните габровски квартали Езерото, Потока, Априлово и Чарково, а третият завивал на запад и по главното било на планината водел към историческия връх Шипка /1329 м./. Преди да достигне до известния връх Малий друм /старото трасе на Шипченския проход/ преминавал през няколко билни седловини - Конака, Високият превал и Копаците, като при всяка от тях от пътя се отделяло по още едно странично разклонение, което също се спускало на север. Така изброените ниски места се явявали превали по отношение на отделните разклонения на прохода, затова и били наречени с общото наименование Портите. Заради многото превали /предели/ пък, в тази част на планината, цялото й главно било от седловина Варниците на изток та чак до вр. Шипка на запад станало известно като Пределът. В наши дни трасето на преминаващият през този Предел стар римски път Малий друм е отдавна изоставено, но пък от южната страна на билото на Балкана е изграден нов и почти равен асфалтов път, част от който може да се използва при обратното връщане от седловина Варниците към гр. Шипка.    

     Северните склонове на планината от Портите към град Габрово са с по-умерен наклон, затова и по тях в миналото били прокарани множество по-къси странични разклонения на основния проходен път. За разлика от северните страни на Балкана, южните му части от Пределът към гр. Шипка са изключително стръмни /с изключение на тези, по които бил прокаран Малий друм/, поради което по тях няма дори и до днес широк и удобен за придвижване пряк път, а само няколко съвсем тесни туристически пътеки. Най-близкото до седловина Варниците вървище, което се отделя от билото на планината към гр. Шипка, следва трасето на стария римския път Малий друм, спускайки се покрай чешмите Качица и Мушатка на югозапад. Втора пътека слиза от Пределът на юг през местността Градишка поляна /Крачола/ и почивната станция М+С Хидравлик, а трета започва от т.нар. Двоен завой на съвременното шосе Шипка-Бузлуджа, насочвайки се към града в същата южна посока покрай връх Голям Търсовец /1198 м./ и рида Харманът. Първата пътека е много удобна и приятна за слизане и за изкачване и е подробно описана в маршрут 28.4., а втората е само неин по-къс вариант. Що се отнася до третото вървище, то също е доста приятно за преходи в планината и е с изключително интересни гледки в най-горната си част. Наред с това, макар да е най-отдалечено от седловина Варниците в сравнение с останалите две пътеки, трасето му също може да се ползва, защото достигането до началото му е улеснено от споменатия по-горе равен и доста рядко използван в наши дни широк асфалтов път.

    От седловина Варниците към началото на спускащата се по рида Харманът пътека се поема по шосето Шипка-Бузлуджа в западна посока. Натам пътят следва донякъде почти всички по-отчетливи извивки на планината, достигайки до главното й било при седловините и отдалечавайки се на юг от тях при заобикалянето на върховете. След седловина Варниците шосето първоначално траверсира водоравно от юг двуглавия билен връх Градищица /1318 м.//името му идва от древните крепостни съоръжения на темето му, които охранявали в миналото намиращия се на изток от него Висок превал/, като 5 мин. след началото достига до първата от маркираните пътеки, спускаща се от Пределът към гр. Шипка покрай чешмите Качица и Мушатка. От този разклон към рида Харманът се продължава отново по шосето на запад, подминава се и маркираната отбивка, водеща към почивната станция М+С Хидравлик, като след още около 20 мин. се излиза на билото на Градишки рид в горната част на обширната Градишка поляна /Крачола//25 мин. след началото/. Продълговатата и наподобяваща на крачол местност е разположена между върховете Градишка могила /1140 м./ от юг и Градищица от север, като от нея се открива необятна панорама към голяма част от Розовата долина. При Градишка поляна се достига и до важен кръстопът, като тук шосето пресича още една маркирана пътека, идваща откъм гр. Шипка и водеща към вр. Градищица. На това място от асфалта се отделя и маркиран черен път, спускащ се на югозапад към виждащата се между клоните на дърветата малка горска поляна Козарни /Козарните/, на която са построени няколко сгради за почивка. В близкото минало на нея бил разположен лагерът на трудоваците, които построили шосето Шипка-Бузлуджа.

    При билото на Градишки рид пътят завива рязко на северозапад с цел да заобиколи обширната и доста дълбока изворна област на спускащата се към гр. Шипка река Доганищница /Соколищница/. В тази посока съвсем скоро се подминават разклоните с още две маркирани туристически пътеки, които водят на север към вр. Градищица и габровския кв. Потока, като 20 мин. след поляната Крачола се достига до плитката, равна и почти напълно гола седловина Конака /45 мин./. Според спомени на по-старите хора от гр. Шипка, тази местност била наречена така, защото в миналото точно на нейните поляни обичали да си почиват пътниците, преминаващи по прохода Малий друм. Тук на юг от седловината остават още три терасовидно разположени една над друга голи местности - Долна, Средна и Горна Преслика, носещи общото наименование Пресликите /преслика - местност, изложена на слънце/, а от тяхното подножие водят началото си и потоците Долна, Средна и Горна Ракова вада, както и Явровската вада, които образуват р. Доганищница. При седловина Конака от шосето се отделя и още една пряка маркирана туристическа пътека, която заобикаля разположения на запад връх Малък Търсовец /1355 м./ и води към следващото ниско място по билото на Балкана - седловина Копаците. От Конака към рида Харманът и гр. Шипка се продължава отново по шосето, което започва да заобикаля отдалеч вр. Малък Търсовец, подцепвайки водоравно първо източните, а след това и южните му склонове.

      25 мин. след седловина Конака пътят достига с почти равен ход и до споменатата местност Двойният завой /70 мин./Тук в по-далечното минало шосето заобикаляло ниско връхче от юг, но склонът под трасето му пропаднал. За да избегнат опасния участък, строителите на пътя го прокарали на север от върха и така завоите в местността станали два. Освен до близко разположените един до друг виражи, на това място се достига и до билото на отделящият се от вр. Малък Търсовец на юг стръмен хребет Харманът. Малко преди да се стъпи на гребена на рида, покрай пътя се появява внезапно и лентова туристическа маркировка в бяло-сини цветове, която се насочва към по-южния от двата завоя. При този по южно разположен завой гъстата до тук гора изведнъж се отдръпва и от шосето се открива панорама на юг към обширната Търсовска поляна, в долния край на която се вижда и ниската могила на връх Голям Търсовец /1198 м.//който всъщност е доста по-нисък от вр. Малък Тръсовец/. Търсовската поляна пък, чието име идва от думата тръса - тресавище, е покрита с високи треви и наистина е много мочурлива. Над нея остава леко наклонената и покрита с гъсти лесове местност Равната гора, а вляво са слабоизразения връх Явровец и местността Чумените колиби, по поляните на която шипчани се укривали в миналото по време на големите чумни епидемии. Що се отнася до използваните от местните прилагателни „голям“ и „малък“ може да се каже, че в топонимията край гр. Шипка се наблюдава интересен феномен. Там, където два съседни върха носят еднакви имена, противно на всякаква нормална логика, по-ниският винаги бива наричан Голям, а по-високият Малък. Така е с Търсовците, Бедеците и Градишките върхове, както и с двете Бузлуджи. От Търсовската поляна, освен на юг към вр. Голям Търсовец, се открива панорама и на север към вр. Малък Търсовец, както и на северозапад към вр. Шипка с внушителния Паметник на свободата на темето му. Гледките в западна посока пък са както към първенеца на Шипченска планина - връх Исполин /1523 м./, така и към почти цялото Казанлъшко поле. 

     В горния край на Търсовската поляна шосето Шипка-Бузлуджа най-накрая се изоставя, като към гр. Шипка се продължава направо през тревите със стръмно спускане на югозапад в посока на приличащият отдалеч на изкуствена тракийска могила нисък и гол вр. Голям Търсовец. Денивелацията от седловина Варниците до Двойният завой е нулева, затова почти цялата 600-метрова разлика във височината между билото на планината и гр. Шипка следва да се преодолее в оставащата по-къса част от маршрута. В началото на слизането за кратко може да се ползва тесен черен път. Малко преди Голям Търсовец обаче и той трябва да се изостави и към върха да се продължи по широка и стръмна пътека на югозапад. От Двойният завой до Голям Търсовец се слиза за около 10 мин., като от темето на върха се откриват още по-всеобхватни гледки, отколкото от горната част на Търсовската поляна /80 мин./. Заради тази обзорност на местността, по време на боевете за вр. Шипка през Руско-турската освободителна война на Голям Търсовец била разположена една от главните батареи на турската армия. Тогава по цялото протежение на поляната край темето на върха били прокопани дълбоки траншеи и окопи, част от които личат и до днес. След вр. Голям Търсовец широката пътека влиза за кратко в рядка и ниска широколистна гора и почти веднага излиза от нея на леко наклонена поляна, покрита с интересна река от малки натрошени морени. Такива каменни реки са много характерни за тази част на Шипченската планина, с които тя наподобява по-скоро на Рила, Пирин или пък на Витоша, отколкото на Балкана. Тук пътеката е надълбоко вкопана в склона и каменната река се пресича през плитък улей, като се следва при това и ръба на много стръмен, оголен и опасно надвесен над пропаст склон. За сметка на по-трудният за преминаване участък, от това място се откриват наистина смайващи гледки, най-вече на запад към близката долина на шипченската Селска река, наричана още и Есейна /Исейна, Исейка - от Св. Елисей, ученик на пророк Илия/, билната седловина Копаците и вр. Шипка. На отсрещния западен бряг на реката се вижда и новото трасе на Шипченския проход /изместено с около 12 км. на запад от седловина Варниците към края на турското робство/, като се чува и бученето на някои от преминаващите по него автомобили. В долния край на каменната река и 5 мин. след вр. Голям Търсовец се достига отново до гора /85 мин./. От това място до гр. Шипка се върви вече само през гъсти лесове, гледките от които напълно отсъстват.

      При влизането си в гората пътеката изведнъж се разширява от преминавалите по нея безброй мотори, които са издълбали в средата й дълбок улей. По него, както и покрай него, се преодоляват за кратко време около 200 м. височина, като пътеката описва широка дъга с отвор на югоизток, пресича черен път и 15 мин. след влизането си в гората достига до малка, равна и кръгла като харман поляна в местността Харманът /100 мин./. На поляната е изграден кът за отдих с пейка и голямо огнище. Слизането оттук към гр. Шипка става вече по друго вървище, известно сред местните като Пътека на здравето. Няколко минути след поляната с пейката по него се достига до долът Драганов полеган, който разчленява най-ниския край на рида Харманът на две по-къси долни странични части. Тук пътеката описва малко по-рязък завой и преминава покрай няколко изворчета в местността Димовец, заемаща най-горната част на дола. На един от изворите е изградена чешмата Димовец, водата от която дава началото на едноименната река Димовец. По-надолу при полето тази река преминава през средата гр. Шипка, разделяйки го на две равни части - Чифликът на изток и Двъдня майля /Отвъдня майля/ на запад.

     След чешмата наклонът на местността вече не е толкова голям, а пътеката продължава да се спуска по-плавно надолу, извивайки по късия и тесен рид, разположен на изток от коритото на р. Димовец. Докато природата е залесила горната част на рида Харманът предимно с букови дървета, тук долу хората са засадили бившите оголени склонове на планината с борови гори. През тях за няколко минути след чешмата Димовец се достига до местността Нейков тръбеж /изписана неправилно на картите като Нейков требеж/, от която навремето някой си Нейко направил неуспешен опит да прокара водопровод до гр. Шипка. Тук пътеката взема южна посока, като 20 мин. след чешмата Димовец достига до разклон в местността Петкова кула /120 мин./. Името на това място идва от намиращият се в него гроб на известния шипченски войвода Петко Чернев, върху който гроб навремето хората от града натрупали голяма грамада /кула/ от камъни в знак на признателност. При кръстовището от основната Пътека на здравето се отделя тясно, но добре маркирано разклонение, което покрай р. Доганищница се изкачва на север към поляните Крачола и Козарни. Понеже тук маркираната пътека се разклонява, затова някои наричат местността и с името Разклона. От него се продължава по маркираната със синьо Пътека на здравето на югозапад, като след още няколко минути се достига до нов разклон. На това място от основната пътека се отделя поредното разклонение, което се спуска през местността Вълча могила по права линия на юг, насочвайки се към източната част на града. Понеже този разклон е вече в непосредствена близост до гр. Шипка, затова от него надолу е все едно по кой от двата края на пътеката ще се продължи. Разстоянието оттук до града и по двете пътеки се изминава за около 10-15 мин., като денивелацията от Двойният завой до полето е 600 м. /135 мин./.  

 

175

От вр. Бузлуджа към седловина Варниците

 

176

Паметникът в източния край на седловина Варниците и разклона пред него 

 

77

Разклонът в източния край на седловина Варниците /Ниският превал/

 

178

Табелките при разклона в западния край на седловина Варниците

 

179

Разклонът в западния край на седловина Варниците

 

141

Разклонът към гр. Шипка през чешмата Качица /старото трасе на Шипченския проход/

 

43

От шосето на юг към Градишката поляна и вр. Градишка могила 

 

44

От шосето към поляната Козарни

 

48

Разклонът на седловина Конака

 

50

Разклонът от северния към южния завой в местността Двойният завой

 

51

Разклонът към гр. Шипка в местността Двойният завой

 

59

От шосето се слиза по Търсовска поляна на югозапад към вр. Голям Търсовец 

 

62

От връх Голям Търсовец назад към Търсовска поляна и вр. Малък Търсовец

 

65

След вр. Голям Търсовец пътеката влиза за кратко в ниска и гъста гора

 

66

Под гората се пресича каменна река

 

67

Каменната река и пътеката през нея

 

73

В края на каменната река се влиза отново в гората

 

84

В гъстия лес пътеката е много широка и добре маркирана

 

176

Кътчето за отдих в местността Хармана

 

177

От кътчето за отдих към гр. Шипка се слиза на юг по Пътеката на здравето

 

178

Чешма Димовец

 

179

Разклонът Хармана-Козарни в местността Петкова кула 

 

82

От разклона Хармана-Козарни до гр. Шипка се слиза за 10 мин., като се следва синята маркировка

 

2014-09-01 101231

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1266 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм