16.2. с. Христо Даново-Урбасан дере-вр. Голямо Орозтепе-х. Козя стена

Оценете
(0 гласа)

16.2. с. Христо Даново-Урбасан дере-вр. Голямо Орозтепе-х. Козя стена - слизане

Денивелация - 1000 м., време на движение - 3.00 - 3.30 часа, разстояние - 10.7 км.

Маркировка: две водоравни ленти - червена и жълта

 

2014-01-31 214047

 Изтегли: GPS-трак

           

   В маршрут 16.1. е описана подробно основната маркирана туристическа пътека, свързваща село Христо Даново с близката хижа Козя стена. Като се изключи тази пътека, от селото до хижата може да се достигне сравнително бързо, лесно и удобно и по един много стар, позабравен от хората и днес почти заличен от времето римски път, който също е добре маркиран. Към края на турското робство пътят носел наименованието Джелепската пътека, заради прекарваните по него от джелепи /търговци на дребен рогат добитък/ стада с животни от Южна към Северна България. В наши дни старият друм е по-известен като Васильовската пътека, защото води към намиращата се в Предбалкана Васильовска планина. Освен, че е по-пряк от маркираната пътека, маршрутът по римския път е доста по-интересен и като история и като панорамните гледки, а от него може да се надникне отвисоко и към прекрасните долини на двете най-пълноводни местни реки - Дамлъ дере /Капещият дол/ и Коджа дере /Големият дол, Белята/. Запазеното и до днес автентично трасе на древния римски път започва почти от самата х. Козя стена, като от нея се спуска по било на дългия рид Боба далеч на югоизток, чак до самото с. Христо Даново и началото на Карловската котловина.

   От х. Козя стена към запазената част на римския път и с. Христо Даново се тръгва по основната билна пътека Ком-Емине /КЕ/ на изток, като след 10 мин. се излиза на дълбоката и гола билна седловина Ветровити преслап. Тук от върха на планината се отделя маркирана пътека, която се спуска на север към курортното село Чифлик и разположената в близост до него хижа Хайдушка песен. Седловина Ветровити преслап е уникална и с издигнатия в средата й висок каменен паметник на Петко Дачев - бивш хижар на х. Козя стена, застигнат от лавина недалеч оттук. Друго по-забележително край седловината са билните върхове със странни животински имена - Котето /1630 м./ и Кучето /1660 м./, заграждащи я от изток и запад. От Ветровити преслап към с. Христо Даново се продължава по пътеката КЕ отново на изток, като след още 5 мин. равен ход се достига при група ниски скали до първото по-важно място по маршрута - запазената част от античното трасе на древния римски път /15 мин. след началото/. Разклонът е много важен, първо защото при него се отделя пътеката, водеща към с. Христо Даново и второ, защото тук туристите редовно се объркват. Тези от тях, които искат да следват главното било на планината, вместо да се насочат към него по тясната пътека КЕ с изкачване на североизток, продължават по по-широкия римския път водоравно на изток. Обратното е по-рядко, но също се случва понякога - тези, които желаят да се спуснат към с. Христо Даново, се насочват покрай коловете на пътеката КЕ, вместо да продължат по трасето на римския път. Объркването идва оттам, че от х. Козя стена дотук пътеката КЕ е равна и върви само в източна посока. Поради това, при разклона се създава илюзията, че КЕ продължава водоравно на изток, докато тя всъщност започва да се изкачва от това място към билото на планината. Заради трудността при ориентацията, преди няколко години край разклона бе поставена информационна табела, която, за съжаление, днес е вече на земята, а в близко бъдеще сигурно и съвсем ще изчезне. Това, по което двете пътеки могат да се различат най-добре, е всъщност маркировката. Пътеката КЕ е маркирана с традиционните за цялото главно било на планината бяло-червени цветове, докато Васильовската пътека е белязана с жълто-червени. 

   От разклона към с. Христо Даново трябва да се продължи по дясната /южната/ пътека на изток към друг билен връх, ясно открояващ се над целия район - връх Боба /1707 м./. Точно от този връх се спуска на югоизток едноименният рид Боба, по който е и продължението на маршрута. Тук обаче трябва да се споменат силно лавиноопасните през зимата склонове на върховете Боба и Кучето, които трябва да се избягват при сняг. Заради тях, през зимата се налага от разклона към с. Христо Даново да се продължи с изкачване по пътеката КЕ към главното било на планината и темето на вр. Боба. При липса на сняг, от разклона се поема на изток по трасето на римския път /дясната пътека/, който траверсира водоравно южните склонове на вр. Кучето, а след това и западните склонове на вр. Боба. След намиране на вярната пътека, оставащата част от маршрута е лека и приятна. В следващия участък, заключен между седловина Ветровити преслап и рида Боба, трасето на античния друм е запазено най-добре и гледано отдалеч, изглежда като изорана в голяма нива равна и абсолютно права бразда. Напред пътят пресича водоравно горната част на изпълнената с гори и с атрактивни гледки долина на потока Боба дереси, влиза за кратко в гора от югозападната страна на вр. Боба и се изкачва над нея, 15 мин. след Ветровити преслап, до малка седловина, разположена на самото било на рида Боба /30 мин. общо/. В литературата седловината се нарича обикновено със същото наименование, като върха над нея и като рида, на който стои - седловина Боба. Истинското й име обаче е седловина Таш егрек /Каменната кошара/, вероятно защото подобна кошара се е намирала в миналото някъде в близост до нея. Недалеко оттук, по източните склонове на рида Боба, са разположени останките и на друга, по-голяма каменна кошара - Боба мандра, край които е изградена и чешма. Имената на върха, потока, рида и мандрата Боба са преведени навсякъде като Бащин връх, Бащин дол и т.н. /от турската дума боба/баба - баща/, но при шиитите-казълбаши баба е със значението на светец /както е например и при Бабска река под вр. Голяма Кадемлия/. Оттук и топонимът би трябвало да се тълкува като Свещен връх, Свещен дол и т.н., което пък кореспондира със старото наименование на близкото Христо Даново, наричано в миналото Текке /свещен ритуален комплекс от сгради при шиитите/. Селото възникнало край населено с дервиши шиитско текке, като е възможно главният дервиш, наричан боба /баща, светец/, да е погребан някъде тук, а от прозвището му пък да е произлязъл и съответния топоним.   

   След достигане до рида Боба се продължава по дългото му и покрито с гори било на югоизток, като се следват маркировката и тясното, едва личащо тук-там по склона, антично трасе на римския път. От седловината по билото на рида се слиза почти до самото поле, като малко преди с. Христо Даново се завива вляво към дола Урбасан дере /Правият дол/. След Таш егрек обаче, по маршрута следва не слизане, а няколкоминутно кратко изкачване до покритото с хвойна равно и продълговато плато Ардатлъ алан /Хвойнова поляна, от турската дума ярдъч - хвойна//35 мин./. Това плато е най-високото и панорамно място по целия маршрут, като оттук се вижда както цялото землище на с. Христо Даново, така и продължението на пътя чак до самия му край при полето. Наизток, запад и юг ридът Боба е заграден от дълбоките и удивително красиви долини на реките Боба дереси, Дамлъ дере и Коджа дере, а в средата му се издига масивът на връх Голямо Орозтепе /Голям Петльов хълм//1454 м./, доминиращ над цялата околност. От ниски скали в западния край на поляната може да се хвърли поглед на запад и към отсрещния бряг на р. Боба дереси, на който се откроява малката белееща се кутийка на х. Козя стена. На изток пък остава извънредно дълбоката долина на р. Коджа дере, по дъното на която води към Христо Даново широк и нов черен път. Ардатлъ алан се пресича по тънка и трудно проследима сред хвойните пътека, по която се достига след няколко минути до гъста и стара букова гора в южния край на поляната. Тук пътеката окончателно изчезва, но само за кратко, колкото да се появи отново малко по-надолу, но вече като широк и добре запазен римски път. При все, че от Ардатлъ алан се достига много бързо до този път, тук в южния край на поляната е добре да се нацели точното място, при което трябва да се влезе в гората. През нея следва стръмно спускане на юг, като ориентир надолу е сякаш безкрайно дълбоката безименна седловина, разделяща върхове Боба и Голямо Орозтепе. Ако точното място на влизане в гората се пропусне, тогава на юг трябва да се следва самото било на рида, което в горната си част е тънко и много скалисто. Колкото по-надолу по него се слиза обаче, толкова по-широко и по-равно става то, като по някое време се появява вляво от него и тънката пътечка. В края на слизането тя също постепенно се променя, като отблъсква гората настрани и се разширява до широк черен път.

   30 мин. след Ардатлъ алан се достига и до дъното на споменатата дълбока билна седловина, разположена между върховете Боба и Голямо Орозтепе /65 мин./. Разликата във височината между горната и долната седловини е около 200 м. Долната безименна седловина също е много важна, защото при нея през билото на рида Боба се прехвърля нов и широк черен път, водещ по долината на р. Коджа дере на югоизток към с. Христо Даново. Заради този път, оттук към селото може да се продължи в два варианта. Първият е по новия черен път, който е удобен с това, че по него само се слиза. За сметка на постоянното спускане обаче, по пътя много се и заобикаля. Вторият вариант е да се продължи по римския път, като се следва билото на рида Боба. Този вариант е свързан с известно изкачване в първата му част, но затова пък разстоянието по него от седловината до селото е много по-малко /затова и строителите на римския път са го предпочели/.

   Ако за продължение оттук към с. Христо Даново се избере римският път, тогава по него следва стръмно, но пък кратко изкачване на югоизток към темето на вр. Голямо Орозтепе. В началото се върви по слабо използвания път, който над разклона навлиза отново в букови гори и се стеснява постепенно до добре познатата и гъсто маркирана пътека. Разстоянието от седловината до върха се изминава за около 30 мин., при денивелацията от сто метра /95 мин./. Голямо Орозтепе е нещо като превал на маршрута, защото оттук до с. Христо Даново следва само слизане. При върха пътеката завива за кратко на изток, пресича равно и късо плато, залесено с огромни и силно разредени помежду си вековни буки, и излиза в горния край на малката кръгла поляна Текерле алан /Търкалестата поляна, от турската дума текерлек - колело, търкало/. От поляната на юг към долината на р. Дамлъ дере се спуска широка пътека, носеща непреводимото диалектно наименование Котенен саланса. В миналото по тази пътека извеждали говедата на селото на паша към горните по-високи части на планината. Днес трасето на пътеката е отдавна изоставено, а по него липсва и маркировка, затова оттук към Христо Даново е най-добре да се продължи отново по билото на рида Боба. По него следва плавно спускане на югоизток, като през силно разредените букови гори, и 20 мин. след вр. Голямо Орозтепе, се достига до по-голямата като размери поляна Ескимандра /Старата мандра//115 мин./. Това е продълговата, силно наклонена на юг поляна, в горната част на която са разпръснати големи буци сол за паша на животните. В източния край на Ескимандра от пътя се отделя широка и ясно изразена пътека, която навлиза в ширещата се от лявата страна на поляната огромна дъбова гора Мишеликът /Дъбакът, от турската дума меше - дъб/. Тази пътека също не трябва да се следва, защото извитото й като змия трасе се спуска много стръмно и чрез безкрайни заобикалки към долината на р. Коджа дере. При Ескимандра билната пътеката достига до началото на много широк черен път, по който се продължава към Христо Даново със стръмно спускане във все същата югоизточна посока. Оттук почти до полето пътят пресича ниски и гъсти гори, като непрекъснато излиза от тях на безброй малки полянки.

   Под Ескимандра пътят следва оставащото вдясно Кюпюрлък дере /Мостови дол, от кюпрю - мост/, като с много стръмно спускане надолу пресича дългата поредица на споменатите малки поляни. Първата от тях е Юкучу алан /от Юкуч алан - Поляна на седловина/ - кръгла поляна, на юг от която се простира наистина равно като седловина гористо място. По-надолу следват още няколко безименни, с незначителни размери и силно наклонени на юг полянки, като накрая, 30 мин. след Ескимандра, се достига до разклон с друг черен път при поредната малка папратлива полянка Жълтата стена, заградена вляво и вдясно с две по-ниски и слабоизразени над местността връхчета /145 мин./. Денивелацията от вр. Голямо Орозтепе дотук е около 400 м. В миналото, с цел контрол и охрана на римските пътища, покрай тях били изграждани множество различни по големи крепости. Ако в тази част на Васильовската пътека са били изграждани някога такива твърдини, то те би трябвало да се търсят точно тук. Първо, двете връхчета, а и цялата местност край тях, приличат на изровени и изкуствено оформени и второ, оттук се вижда продължението на целия път до самия му край при Христо Даново, както и голяма част от полето край селото. Няколко минути след разклона изгледът се отваря още повече, горите рязко се отдръпват и пътят излиза в горната част на просторната поляна Сарф алан /Стръмната поляна/, цялата напълно покрита от горе до долу с гъста папрат. Заради стръмнината, правият дотук пътят започва да извива на серпентини, част от които могат да се съкратят, като се продължи на югоизток направо през папратта. Другият вариант за слизане е да се следва черния път, който преодолява стръмния склон много бавно, извивайки чрез няколко безкрайно дълги серпентини.

    Папратливата поляна Сарф алан се пресича за около 20 мин., като от южната й страна се слиза много бързо досъщо така обширната и гола седловина Узун алан /Дългата поляна//165 мин./. При тази равна и дълга седловина ридът Боба се разчленява на две по-къси долни части от потока Урбасан дере /Правият дол/. Освен рида, при седловината се раздвоява и пътя, като по-широкият му край завива на северозапад и се спуска към долината на р. Дамлъ дере, а по-тесният се изкачва на североизток към близкият връх Узун алан /1016 м./. Затова пък излязлата тук изпод черния път римска Васильовска пътека се насочва в съвсем правилната югоизточна посока, спускайки се към селото по напълно правото и подобно на улей Урбасан дере. Слизането оттук към селото трябва да продължи, разбира се, по пътеката, като за целта в горния северен край на седловината черния път се напуска. От поляната се продължава на югоизток по тесния дол Урбасан дере, който в горната си част е сух, опороен и залесен с гъста и ниска смесена гора. Долът се спуска в абсолютно права линия на югоизток, като постепенно се разширява, а по-надолу в него се появява и вода. Приблизително по средата на слизането от долът се открива отново и панорама към селото. Някъде тук в гората от лявата страна остават няколко поляни в местността Ороз тарла /Петльова нива/, а от дясната връхчето Чамджа /Борът//772 м./, разположено в едноименният резерват Чамджа. Пресичането на Урбасан дере става за около 30 мин., като в неговия долен край се достига до полето при втрапената в склона местност Алчаклъка /Падината//195 мин./. Ако от това място се погледне на североизток, ще се види при излизането на р. Коджа дере от планината ниско, подобно на могила безименно връхче, на темето на което са останките от средновековната крепост Градище /Текийско кале/. Предвид това, че подбалканският път Друма е минавал далеч оттук, би могло да се предположи, че крепостта е издигната с цел да пази конкретно Васильовската пътека. Местността Алчаклъка е изпълнена със зеленчукови градини, които се пресичат по диагонал на югоизток, като след тях се достига по пътеката до мост над р. Коджа дере. Тук се стъпва на асфалтов път, реката се пресича по моста, като от другата му страна се влиза в северозападния край на Христо Даново. Оттук до центъра на селото се върви по права улица още 10 мин. в източна посока /205 мин./. Разликата във височината между с. Христо Даново и местността Жълтата стена е 500 м. 

 

25

 Хижа Козя стена

 

54

Върховете Котето, Кучето, Боба и седловина Ветровити преслап, снимани от юг

 

26

От х. Козя стена към върховете Кучето и Боба

 

27

От х. Козя стена към рида Боба. На преден план високото плато Ардатлъ алан.

 

30

Разклонът на седловина Ветровити преслап

 

33

От седловина Ветровити преслап назад към вр. Котето

 

57

Разклонът при ниските скали между пътеката КЕ и римския път, водещ към с. Христо Даново

 

59

Седловина Таш егрек

 

67

От Ардатлъ алан към вр. Голямо Орозтепе на югоизток

 

38

С увеличение към седловината, разделяща върховете Боба и Голямо Орозтепе

 

P8110291

По пътеката към вр. Голямо Орозтепе

 

P8110294

Маркировката по пътеката

 

P8110298

Поляната Ескимандра

 

83

От черния път към с. Христо Даново 

 

88

Запазена част от римския път по Урбасан дере

 

191

Разклонът при моста на река Коджа дере

 

2014-01-31 214122

Профил на маршрута

Прочетена 930 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм