Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

25.2. с. Скобелево-Асенската поляна-хижа Соколна

Оценете
(1 глас)

25.1с. Скобелево-Асенската поляна-хижа Соколнаслизане

Денивелация - 750 м., време на движение - 2.00-2.30 часа, разстояние - 7.0 км.

Маркировка: Остаряла и много рядка маркировка в различни цветове

 

2014-09-01 095942

Изтегли: GPS-трак

       

        Хижа Соколна е построена в местността Сливката, намираща се на южните склонове на старопланинския масив Триглав в близост до границата между землищата на села Габарево, Скобелево и Асен. На запад от хижата са пропастите на река Куру дере /Соколна/, а в разположената на северозапад от сградата й местност Пощата цъфти рядкото цвете еделвайс. Соколна е изходен пункт за преходи към красивия връх Мазалат, едноименната хижа Мазалат и целия Триглавски масив. Гъбарската хижа, както й викат още местните, възниква през 1972 г. като заслон, а през 1984 г. става вече и хижа. Сградата й е построена с доброволен труд и с доброволни средства от жителите на съседните подбалкански села, като материалите за строежа й са извозвани до местността с коне. През 2005 г. Соколна е умишлено опожарена, но след това почти веднага е отново напълно възстановена. От хижата започват няколко маркирани туристически пътеки, първата от които води на север към горните части на масива Триглав, втората към близкото с. Габарево, а третата към с. Скобелево. До преди няколко години третото вървище, водещо към с. Скобелево, се изкачваше първоначално на север от хижата към разположеният над Сливката нисък и дълъг скален венец Герме кая /Гермек кая, Каменната ограда, Разпънатата скала/, отделящ по-малката поляна от ширналото се над нея огромно пасище Саранка. В онези времена под извитата като дъга отвесна каменна ограда на Герме кая /думата герме означава още и ограда на кошара/ оставаше една съвсем тясна и много стръмна затревна полоса, по която към с. Скобелево се вървеше в източна посока. В наши дни обаче тази продълговата ивица от буйни треви е вече гъсто обрасла с бодлива растителност, което е наложило премаркирането на трасето на пътеката.

     Днес от Соколна към с. Скобелево се поема направо в източна посока, като се слиза първо до чешмата и тоалетните на хижата. От тях започват две немаркирани пътеки, дясната от които води към сметището на Соколна, а лявата към селото. Макар и да не е маркирана в началото си, пътеката, водеща към с. Скобелево, е широка и добре отъпкана, като по нея се продължава със стръмно слизане на изток към дълбокото корито на река Атча дере /от Хатидже дере - Беличкият дол/. Наименованието на тази река е свързано с легенда за красивата девойка Хатидже /името е изговаряно от местните помаци като Атча или Атче/, която била отвлечена от кърджалии. Те я пленили високо горе в Балкана и докато я водели покрай дола надолу към полето, се изпокарали кой да я вземе за себе си. Накрая, излизайки от планината, се сбили и започнали да се гърмят един друг, като в настъпилата суматоха няколко от разбойниците били убити. Оттогава реката носи името на девойката, а местността, в която станала стрелбата, била наречена Кърджалийски гробища. При смяната на турските наименования с български обаче, топонимът Атча дере бил променен на Средният дол, защото долината на реката е заобиколена от лявата и от дясната си страна с още два по-пълноводни потока. Атча дере извира от споменатия скален венец Герме кая, като непосредствено под него коритото й е все още доста плитко. От х. Соколна до това по-плитко корито се достига само за няколко минути, като при него водите на реката се пресичат по брод. От другата му страна следва съответното кратко изкачване до поляна, разположена между гъстата гора от юг и скалния венец Герме кая от север. В миналото на тази поляна гасели вар /на турски вар е киреч/, откъдето дошло и наименованието на местността - КиречийницатаВ нея новата пътека се губи често в тревите, затова тук трябва да се следва общата посока на движение на изток, като се върви приблизително по средата между разположената вдясно гора и стърчащият вляво скален венец. В края на поляната се пресича плитко безводно дере и около 20 мин. след началото на маршрута се стъпва на трасето на широката и добре маркираната стара туристическа пътека. След достигане й се продължава по нея с плавно слизане на югоизток, влиза се за кратко в широколистна гора и след няколко минути се излиза от другата й страна в средата на обширната и дълга Юренлийска поляна /Асенска поляна//25 мин. след началото/.

     Голямото пасище Юренлийска поляна /наричано понякога и само Поляната/ е кръстено на близкото с. Асен /бившо Юренлий/, като на някои карти новото му наименование е изписано погрешно като Асанска поляна /вместо правилното Асенска/. Огромната ливада, заедно с протичащата на изток от нея река Кюй дере /Кюю дере, Кьой дере, Селски дол/, както и със започващата от най-долния й край река Сънър дере /Граничен дол/, се ползват от векове като граница между землищата на селата Асен и Скобелево. В миналото по Юренлийската поляна пасели многобройни стада с добитък, собственост на няколко населени места, сред които и тези на по-отдалечените селища Габарево, Долно Сахране и Горна Сахране /оттук и името Саранка на разположеното над х. Соколна пасище/. В долният край на поляната бликат няколко бистри извора, чиито води са вкарани в т.нар. Асенски чешми. Те се намират по края на пасището и гората, където доскоро се издигали летни навеси за животните, както и една по-голяма и изградена от масивни речни камъни зимна кошара. От източната Асенска чешма води началото си споменатата р. Сънър дере, покрай която се върви към с. Скобелево, а от западната - река Козлу дере /Козлук дере, Козлука, Орешака - от турската дума козлук - орех/, покрай която се спуска пътека на юг към полето и към с. Асен. В миналото по второто вървище, извиващо покрай Козлу дере, се изкачвали до поляната местните асеновски селяни, които веднъж седмично /предимно в неделя/ изкачвали до тук за добитъка си ярма и сол. В най-долната част на планината пък, и при самото устие на реката, в древността се издигала малка и все още непроучена каменна крепост. Доскоро Асенската поляна бе разделена на две от плитък дол, който старата пътека следваше от източната му страна. Заради липсата на животни обаче, днес и тази поляна е вече силно обрасла с растителност, като долът едва личи, а от източната му страна не се вижда никаква пътека. Това е причината при слизането тук да се ползва като ориентир дълбоката долина на р. Кюй дере, която бучи някъде далеч на изток чак към края на рида, както и издигащият се там причудлив и странен скален ансамбъл Саръ кая /Жълтата скала, Жълтата стена/.

       Асенската поляна се пресича през средата й от север на юг за около 15 мин., като в най-долният й югоизточен ъгъл се достига до гъста гора /40 мин. общо/. Тук в миналото се извисявали част от споменатите летни навеси за животни, поради което и местността се наричала Кечи игрек /Козя кошара/. На това място старата пътека личи все още сред гъстите трънаци, като през тях, както и покрай няколко по-дебели дървета, трасето й се провира напред и излиза след няколко минути на още една по-малка горска полянка. В нейния горен край се достига и до руините на дългият каменен овчарник, дал името Кошарите на цялата по-близка околност. В тази местност около дивата гора са засадени няколко плодни дръвчета, по които в миналото личеше нова и гъста лентова маркировка, а продължението на пътека се виждаше между тях далеч напред. Днес знаците ги няма, а ориентацията е още по-силно затруднена и от изченалото трасе на старото вървище. За да се продължи оттук към с. Скобелево, трябва да се тръгне през средата на разредената гора на югоизток и да се търсят останките на отдавна изоставен черен път, свил се в наши дни до тясна пътека. При достигане до пътя първоначално се следва трасето му във все същата югоизточна посока, след което се завива постепенно на югозапад и 10 мин. след овчарника р. Сънър дере се пресича по брод /50 мин./. Под него се върви известно време покрай коритото на реката /по десния й западен бряг/, като пътеката става все по-лесно проследима и 20 мин. по-надолу достига до широк черен път /70 мин./. Оттук към селото се продължава вече по основния друм, а той пък се спуска на серпентини, първата от които може да се съкрати по пряка и добре маркирана пътека. При второто излизане на пътя от южната му страна и малко под него се вижда през пролука между дърветата обширната кръгла поляна Юкюзалан /Йокюз алан, Бича поляна или Волска поляна/. Тази местност също е свързана с легенда за две девойки, които били нападнати от кърджалии, като оттам идва и другото й име - Къз алан /Момина поляна/. Ако от разклона се тръгне на юг без пътека към поляната Къз алан, тогава от долния й край може да се продължи към полето по широка и пряка пътека, като се следва сухият, тесен и изключително дълбок дол Чукур дере /Дол Дупката/.

       За да няма объркване обаче, и от втория разклон към с. Скобелево е най-добре да се продължи отново по черния път. Оттук към полето трасето му описва най-дългата си серпентина, като навлиза дълбоко на североизток към водослива на р. Сънър дере с р. Кюй дере. Достигайки почти до коритата на двете реки, пътят завива обратно на юг, като в най-долната част на рида описва още няколко по-къси серпентини /които също могат да бъдат съкратени по преки пътеки/. 20 мин. след втория разклон се достига до спусната бариера, а веднага след нея се излиза от гората и на малка поляна, с панорама към полето и към с. Скобелево /95 мин./. Тази местност в края на планината се ползва от местните за сечище, като дърветата тук не се оставят да надебелият и се отсичат веднага след израстването им. От това изсичане на гората идва и името на местността - Чалията /Чарпията//от турската дума чалъ - храст/. Поляната се намира в самото подножие на планината, на около стотина метра на север от полето. На това място пътят се раздвоява, като оттук към с. Скобелево се продължава по левият му край, водещ с плавно спускане на югоизток. На полето пътят излиза в равната местност Горно Кюй дере, намираща се в близост до едноименната река и закътана от двете си страни с ридовете, които заграждат водите й. В древността от това място започвал проходът Демир капия /Желязна врата/, наричан към края на турското робство още и Пътеката за Севлиево. В наши дни този стар римски път е почти напълно заличен от времето, като от него са останали само няколко фрагмента по т.нар. Тънка рътлина, извиваща по северните склонове на масива Триглав, както и по т.нар. Крива пътека, изкачваща се от долината на река Габровница към х. Мазалат. През първите векове на османското робство в близост до местността и до началото на прохода били настанени умишлено турски колонисти, които уседнали в две нови села - Неби боаз /разположено съвсем близо до Горно Кюй дере/ и Мосучилар /намирало се при устието на р. Атча дере/, явяващи си предшественици на днешното с. Скобелево. След напускане на старото селище Мосучилар, турските преселници от него се настанили първоначално именно в местността Горно Кюй дере, където изкарали една зима, а след това, поради събиращите се тук дълбоки снегове, се преместили на изток към мястото на сегашното с. Скобелево. До средата на 20-и в. в местността покрай коритото на реката имало три воденици, както и множество колиби на пастири, а поляните й били превърнати от местните селяни в разкошни овощни градини.

      В края на местността Горно Кюй дере, освен до полето и до по-плодородна и равна местност, се достига и до старият подбалкански път Друма. В по-отдалеченото оттук и предимно българско с. Габарево наричат този път точно така - Друма. В по-близките и преобладаващо турски в миналото села Асен и Скобелево обаче му викат, заради ширината и гладкостта му, още и Йолу йол /Известният път - т.е. Най-добрият път/, както и Ели йолу /Ветровитият път/, защото преминава през напълно гола местност. В тази част от Подбалкана трасето на стария Друм е очевидно и изключително добре запазено и до днес, като на запад от местността е изградено върху висок землен насип, а към с. Скобелево на изток е вкопано надълбоко в земята /и съответно е заградено с два землени насипа/. От северният край на Горно Кюй дере към с. Скобелево се продължава на юг покрай едноименната река, като 15 мин. слез излизането от планината се навлиза в обширната и равна полска местност Сийчук /Водици, от турската дума су - вода//110 мин./. Тук се стъпва на още по-широкият и главен черен път Друма, по трасето на който се завива постепенно на изток. Натам, към виждащото се вече в далечината Скобелево, се пресича първоначално по мост р. Кюй дере, а след това през местностите Сърт тарла /Нива на хребет/ и Аладжилъка /аладжа - пъстър/ се достига 25-30 мин. по-късно и до къщите на селото /140 мин./. Денивелацията от х. Соколна до с. Скобелево е 750 м.   

 

72

Хижа Соколна

 

29

 От поляната Киречийницата назад към хижа Соколна

 

30

 През средата на Киречийницата на изток 

 

31

 При Асенската поляна се завива на югоизток и през средата й се слиза стръмно в същата посока

 

32

 От средата на Асенската поляна назад и нагоре към вр. Саранка и едноименното пасище

 

33

 Руините на каменния овчарник в местността Кошарите

 

34

 От Кошарите се слиза към полето по отдавна изоставен черен път

 

35

 Саранка и Асенската поляна, снимани от изток 

 

37

Долината на р. Кюй дере с Асенската поляна и скалата Саръкая 

 

196

 Пътят излиза на полето при устието на р. Кюйдере

 

198

 От полето назад и нагоре към Асенската поляна

 

2014-09-01 100025

 Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1749 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм