Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

25.3. с. Скобелево-река Габровница-Тънката рътлина-седловина Киминчето

Оценете
(2 гласа)

25.3. с. Скобелево-река Габровница-Тънката рътлина-седловина Киминчето слизане

Денивелация - 1250 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 18.6 км.

Маркировка: От седловина Киминчето до горски пункт Габровница - стара и рядка маркировка - бяло-зелено-бяло, от горски пункт Габровница до с. Скобелево - бяло-синьо-бяло

 

2014-08-05 133709

Изтегли: GPS-трак  

 

      Село Скобелево се намира в южното подножие на огромния старопланински масив Триглав, от чието било към селището се спускат множество дълги и тънки странични рътлини. По всяка от тях извива широка и добре отъпкана пътека, по която може да се слезе бързо, лесно и удобно от върха на планината към нейния край при полето. На билото на Триглав се намира и дълбоката възлова седловина Киминчето /Кеминчето, Гъдулката/, която вече бе коментирана в част от разгледаните до тук маршрути и от която се отделят във всички посоки няколко често използвани от туристите широки пътеки. Най-бързо и най-лесно от това важно кръстопътно място може да се слезе към полето в южна посока, като се ползват споменатите по-горе хребети и извиващите по тях добре познати на туристите пътеки. От Киминчето към с. Скобелево обаче, може да се слезе и по още един, доста по-оригинален и далеч по-нетрадиционен начин, а именно в северна посока, към намиращата се натам долина на най-пълноводната местна река - Ак дере /Белият дол, Габровница/, като се ползва при това и спускащият се от седловината към коритото й рид Тънката рътина. Река Габровница е ляв приток на река Тунджа, дълга е около 20 км. и извира от най-високите части на Триглав, заключени между върховете на масива - Мазалат, Пиргос и двуглавия Кадемлия от една страна и главното старопланинско било с върховете Кара бурун /Росоватец/, Пеещите скали и Куртбашица /Вълча глава/ от друга. В началото си реката протича в източна посока през много тясна и дълбока долина, завиваща в средната си част постепенно на югоизток и на юг и излизаща от планината покрай огромния рид Габаревски балкан при първите къщи на с. Скобелево. Друго, с което се характеризира долината на р. Габровница, е нейната девствена природа, като горните й части са обхванати в резерват Пеешите скали, а средните в резерват Зън орман /Еленова гора/. Тънката рътлина пък, е наистина много тесен и с извънредно стръмни склонове рид, който се отделя от билото на Триглав при ниската скална група Булките и се забива от нея на север точно в средата на най-дивата и най-слабо посещавана част от долината на Габровница, намираща се на границите между двата споменати по-горе резервата.  

      Ако се погледне от Киминчето на северозапад към отделящата се в близост до него Тънка рътлина, ще се види един много остър и тесен рид, разделен на две приблизително равни части. Горната е много стръмна и е напълно гола и открита, докато долната е с по-умерен наклон и е покрита с гъсти и стари смесени гори, а дъното й опира в най-затънтената и девствена част от долината на р. Габровница. Това обаче, което прави най-силно впечатление, е извиващата по билото на рътлината широка и добре виждаща се отдалеч дълга пътека, по която може да се слезе много бързо, лесно и удобно от върха на планината до коритото на реката. Тази пътека е всъщност добре запазил се фрагмент от сравнително по-слабо познат и по-неизвестен на историците и на туристите, но пък доста често използван в миналото стар римски път, носещ имената Демир капия /Желязната порта/, Неби боаз /Проход на божия пратеник/ и Пътеката за Севлиево. Според жителите на най-близкото до пътеката с. Скобелево, през епохата на турското робство прохода Демир капия бил главният път, водещ оттук на юг към Пловдив и Асеновград и свързващ Стара планина с Родопите. По онова време този път бил дори толкова важен и толкова често използван, че по него пренасяли турската хазна, а тя пък била постоянно нападана и бастисвана от всякакви кърджалии и даалии, които покрай нея опожарявали и ограбвали и по-близко разположените до трасето й малки населени места. Доскоро този, днес поизоставен и постеснил се до широка пътека стар римски път, бил добре маркиран и често използван и от преминаващите оттук туристи, като неговото трасе се насочва от Киминчето в идеално права линия към средната част на Тънката рътлина, а продължението му от другата страна на Габровница е по т.нар. Крива пътека, изкачваща се от коритото на реката на север към близката хижа Мазалат.

     От Киминчето към рида Тънката рътлина и р. Габровница се тръгва в северозападна посока, като началото на маршрута е белязано със самотен маркировъчен кол, поставен от северната страна на седловината на няколко метра под главното било на масива Триглав. Както стана дума и по-горе, в миналото пътеката /старият римски път Демир капия/, водеща към Тънката рътлина, била добре маркирана и често се използвала от преминаващите оттук туристи. В наши дни обаче, заради отнесените от водите на р. Габровница мостове, вървището се води “Затворено”, а маркировката по него е отдавна изоставена и на места е вече доста остаряла и оредяла. От седловина Киминчето пътеката /старият път/ се насочва директно към оголената и сравнително по-полегата средна част от билото на Тънката рътлина, избягвайки по този начин нейната най-стръмна горна част. За тукашният участък от планината трябна да се знае, че е силно лавиноопасен, най-вече заради извънредно стръмните северни склонове на Триглав, като в него от дясната страна на пътеката остава дълбоката долина на още една по-къса рекичка, носеща красноречивото наименование Джендем дере /Адски дол/. Водосборната зона на тази река е почти отвесна и заема огромно пространство на север от седловина Киминчето, като цялата местност натам е напълно гола и прорязана от дълга поредица много дълбоки и стръхопасни при сняг и при лошо време лавинни улеи. Най-дългият от тях започва от разположения от източната страна на Киминчето връх Тънастепе /1875 м./ и се нарича Студеният улей, заради суровата си алпийска красота. През този гол, силно надвесен над Дженден дере и опасен през зимата участък от планината пътеката се спуска покрай скалите Булките, преминава в подножието им в близост до няколко извора, даващи началото на р. Джендем дере, и 15 мин. след началото на маршрута достига до билото на Тънката рътлина.

      В горната си част ридът Тънката рътлина е по-широк и се спуска много стръмно в северна посока, насочвайки се към коритото на Габровница. По-надолу обаче, в близост до вековната букова гора, покриваща цялата долина на реката, билото му постепенно се стеснява до няколко метра ширина, откъдето идва и специфичното му наименование Тънката рътлина. За отбелязване при достигането до рида е фантастичната панорама, която се открива от тънкият му, но много остър гребен. Заради стръмните и голи склонове на Тънката рътлина, както и заради широките долини на реките, разположени от трите страни на рида, той изглежда така, сякаш виси във въздуха в средата на огромната Габровнишка долина, а гледките от билото му са разкошни и са във всички посоки. От западната страна на хребета протича още една „адска“ река - Януздере /Елхов дол/, отводняваща северните склонове на близкия вр. Мазалат. Според едни, реката е кръстена на пръснатите покрай долината й елхови дървета /с тях е обрасъл и долния край на Тънката рътлина/, а според други, на починалия в дерето юрушки пастир Юнуз /от турското юн - слава/. В същата западна посока се виждат зад потока и дългият и висок като стена скален венец Ак кая /Бялата стена/около който все още растат редките еделвайси, отвесните скали Момите и стръмният рид Балабан егрек. Още по на запад от тях е редицата на най-високите и скалисти алпийски върхове в околността - Мазалат, Пиргос и Малък Кадемлия, заемащи горните части от билото на Триглав. Вдясно от тях се различава стърчащата насред долината на Габровница висока и равна като харман на темето си скала Харман каяплоската и дълга седловина Чимколиба, чрез която Триглав се свързва с билото на Стара планина, както и възловият вр. Росоватец. Интересна е панорамата и назад, към седловина Киминчето и върховете Тънастепе и Гьолтепе, покрити от горе до долу с килим от гъсти и зелени треви. На север пък, точно срещу Тънката рътлина, извива главното било на Стара планина, по което се откроява скалистият и удивително красив вр. Куртбашица /наричан Българският Матерхорн“/ и поляната Мандратав средата на която се издига х. Мазалат. Под вр. Вълчата глава се вижда и уникалната местност Еди дере /Седемтях дерета/, състояща се от седем ветрилообразно и вертикално разположени една до друга долини, които се доближават постепенно една до друга, сливайки се по-надолу в една обща река, носеща същото име като местността - река Седемтях дерета. Единственото нещо, което не се вижда от билото на Тънката рътлина е самата р. Габровница, криеща се нейде надълбоката в тъмна дупка, зееща от северната страна на рида.

    При достигане до билото на Тънката рътлина се продължава по него на север, като се следва и виждащата се отдалеч стара и права пътека. Въпреки липсата на маркировка и слабата посещаемост на района, в средната част на рида вървището по гребена му е все още достатъчно широко и се проследява лесно по голия и покрит само с треви и рядка хвойна стръмен терен. Откритата и оголена част от билото на хребета се пресича за около 15 мин., като под него се достига до рядка и стара букова гора /30 мин. след началото/. Тук се преминава набързо и на зиг-заг през тясна ивица от ударени от мълнии вековни буки и под тях се стъпва в началото на крива поляна, от която се откриват последните гледки назад към главното било на масива Триглав. В северния край на поляната се влиза отново в гъста гора и през нея се продължава с по-стръмно спускане надолу, като се следват все така билото на Тънката рътлина и извиващият по него стар римски път. При навлизане в гъстия лес пътеката става още по-широка, отколкото е била в горния гол край на рида, като по дърветата се появяват и поставена преди кой знае колко години рядка и стара бяло-зелена маркировка, както и няколко по чудо запазили се и до днес поизтрити от времето туристически табелки. 20 мин. след края на поляната се достига до могила от обли камъни, оставаща вдясно от пътеката /50 мин. общо/. На пръв поглед тази покрита с мъх ниска купчина от камъни изглежда като естествено творение на природата, но опитното око лесно би могло да разпознае останките на малка крепост, вероятно наблюдателно кула, използвана за следение на стария път във времена, в които близката околност била все още напълно гола. От руините на крепостта следва последното по-стръмно спускане на север, като чуващото се отдалеч мощно бучене на пълноводната Габровница се засилва все повече. Под каменната могила се навлиза в пояс от още по-гъсти и по-тъмни смесени буково-борови гори, като в тях се преминава и покрай няколко огромни вековни бора. Тук се върви почти в сумрак, като пътеката започва често да се губи. Следва обаче приятна изненада. Изведнъж насред най-дивата и тъмна част от гората се появява съвсем нова и прясна бяло-зелена маркировка, покрай която се пресича млада елхова горичка. През нея и 30 мин. след купчината от камънаци се слиза до извиващите покрай коритото на Габровница останки от широк черен път, водещи покрай реката към с. Скобелево /80 мин./. Денивелацията от седловина Киминчето до р. Габровница е 650 м.

     На пътя се излиза при счупена етернитова тръба, на която се вижда и поизбеляла от времето бяло-зелена стрелка. Маркировка за начало на пътеката от черния път наобратно /т.е. нагоре и на юг/ няма, затова нейното начало трябва да се търси точно при тази етернитова тръба. Ако онези, които вървят в обратната посока, от с. Скобелево към Тънката рътлина, подминат разклона и продължат нагоре и на запад по черния път, тогава след около 200 м. ще достигнат до водослива на реките Габровница и Януздере. Там се намира отдавна изоставена двуетажна постройка с пробит покрив, която може да се ползва за подслон само при крайна нужда. За тази сграда, както и за още няколко по коритото на Габровница на югоизток оттук, се разказва следната зловеща история. В миналото в горната по-отдалечена и по-труднодостъпна част от долината на реката били построени два трудови лагера - мъжки и женски. Мъжкият лагер бил разположен на голяма поляна в подножието на близкия рид Алатлъ бурун /Крушов нос/, по който извива Кривата пътека, водеща от р. Габровница към х. Мазалат. Тази поляна и досега се нарича Лагера, а в средата й стърчат все още две ниски тухлени сгради, запазили се и до днес в много добро състояние. Малко по на запад от поляната Лагера е и началото на споменатата Крива пътека, която е продължение на прохода Демир капия и която се изкачва от долината на р. Габроница към х. Мазалат. В близкото минало, за да се достигне от с. Скобелево до началото на Кривата пътека, се искало специално разрешение, тъй като се преминавало през самия мъжки трудов лагер. Женският лагер пък бил разположен при водослива на р. Януздере с р. Габровница, на около 200 м. от разклона на пътеката с широкия черен път, като сградата му била наричана иронично Телевизията, защото от нея се откривала прекрасна панорама на северозапад към възловата седловина Чимколиба. Двата лагера се допълвали взаимно, като мъжете сечали гората, а жените залесявали оголените от тях участъци. След изоставянето на женския лагер сградата му при водослива на Януздере и Габровница била използвана за известно време като база от алпинисти, които се изкачвали от нея към отвесните северни склонове на масива Триглав. Заради пълните с дивеч гори по долината на Габровница пък, навремето тук редовно идвали на лов и бившите партийни величия. За да разнообразят ежедневието им, по онова време от бившето УБО /Управление за безопасност и охрана/ изградили покрай коритото на реката специален мечкарник, намиращ се там, където днес се отделя разклонение от основния черен път, водещо на запад към билото на Триглав и  разположената в близост до него местност Синаница. В наши дни този мечкарник също е отдавна изоставен, както и двата лагера край реката, като до черния път се вижда само част от старата му тенекиена ограда. Всъщност обитателите на трудовите лагери и ловците се ползвали от изградения специално заради тях удобен черен път покрай реката, който днес в най-горната си част е също отдавна изоставен и е напълно запустял. Ловът по Габровница бил окончателно забранен през 1961 г., когато горната част от долината на реката била включена в резерватите Пеещите скали и Зънорман.

     След достигане до коритото на р. Габровница се продължава покрай него на изток, като се следват жалките останки на широкия в миналото черен път. Днес и този път, както и неговия бивш събрат - старият римски друм Демир капия, е силно обрасъл, срутил се е тук-там на места и се е свил до тясна пътечка. По изоставеното му трасе се пресича първоначално широка поляна, гъсто обрасла с високи до два метра треви и жилещи коприви. След нея се преминава и покрай високи скали, част от които са се отцепили от склона, паднали са на големи камари върху пътя и са го затрупали почти напълно. 15 мин. след края на Тънката рътлина се достига и до първия отнесен от водите на Габровница стар каменен мост /95 мин./. През лятото реката тук не е много широка и пълноводна, затова може да се пресече лесно по брод, намиращ се точно под останките на моста. Няколко минути след него се преминава и покрай втора група от високи скали, под които обаче по-голямата част от пътя е пропаднала в самата Габровница. Останала е само една съвсем тясна ивица земя между дълбокото до към 10 м. дере вдясно и високите отвесни скали вляво. Тук почвата е песъчлива, затова реката ще погълне съвсем скоро и тези последните останки от земя и така ще прекъсне напълно достъпа до Тънката рътлина и до горната част от долината си. След преминаване по срутения бряг се достига и до водослива на Габровница с р. Седемтях дерета. За да заобиколи дълбокото й корито, черният път завива на север и навлиза дълбоко в долината на реката. Ако се продължи по трасето му, ще се навлезе доста навътре в планината /откъдето после ще трябва и да се излиза/, затова оттук е най-добре да се върви право на изток, като р. Седемтях дерета се пресече по брод. След него се стъпва отново на пътя, който става по-широк и 20 мин. след отнесения мост достига до разклона с Кривата пътека /115 мин./. Началото й е при малка горска поляна с руини от каменни сгради, веднага след които се пресича по мост и маловоден страничен поток. От този моста на изток, по левия бряг на р. Габровница продължава широка и добре утъпкана пътека, която обаче не трябва да се следва в никакъв случай.

      В миналото тук вдясно и над Габровница бил построен още един мост, който днес също е отнесен от водите на реката и чиито основи изобщо не личат. Освен това, ориентацията на това място се затруднява допълнително и от пълната липса на каквато и да било маркировка. След моста над страничния поток водещата на изток широка и равна пътека трябва да се изостави и р. Габровница да се пресече при най-широкия й разлив. Няколко минути по-късно се излиза на десния й южен бряг, където се достига отново до продължението на черния път /125 мин./. В неговото начало на огромно вековно буково дърво се вижда ясна маркировка, насочваща наобратно към широкия разлив на Габровница. Именно при това голямо вековното дърво бил построен някога моста, отнесен днес от водите на реката. След преодоляване и на това по-проблемно и по-трудно за ориентация място по маршрута и след излизане на десния бряг на реката се стъпва на широкото и добре поддържано продължение на черния път, по което вече няма никакви проблеми оттук до неговия край при с. Скобелево. По този път първоначално се продължава отново на изток, като след още около 100-200 м. се достига до напълно здрав метален мост, построен над коритото на р. Джендем дере. След преминаването му се стъпва в подножието на широкия страничен рид Ергелебурун /Конски нос/, по билото на който се изкачва пътека, водеща от долината на Габровница към горните части на масива Триглав и разположеното под тях огромно пасище Синаница. Оттук напред извиващият покрай реката път става все по-широк и постепенно завива на югоизток. По-надолу по мост се пресича още един страничен поток, минава се край оставаща вляво поляна с ловна вишка в средата и 25 мин. след Джемдем дере се достига до първият запазен мост над самата р. Габровница /150 мин./. Тук коритото й се пресича отново /този път вече по мост/, подминава се разклон, водещ назад към оставащата зад гърба ловна вишка и след няколко минути се излиза на голямата и равна поляна Лагера /155 мин./. В началото й, както и в нейната среда, се подминават двете добре запазени и споменати по-горе масивни тухлени постройки, от дясната страна на които се забелязват няколко лехи с наскоро засадени плодни фиданки. 10 мин. след Лагера пътят извежда при водослива на р. Габровница с нейния най-голям ляв притокрека Балаклъдере /Рибен дол/, наречена така, заради многото въдеща се в нея балканска пъстърва. Точно при този водослив от основния черен път се отделя разклонение, следващо на североизток коритото на р. Балаклъдере и водещо към главното било на Балкана. Малко по-нагоре и това разклонение на пътя се раздвоява, като единият му край продължава към билния връх Бухала /1528 м./, а другия към билния връх Корита /1492 м./. Освен страничното разклонение, при водослива с Балаклъдере от основния черен път се отделя и втора маркирана пътека, която по билото на рида Алатлъ бурун се изкачва също към х. Мазалат. Тази пътека достига главното било на планината при връх Мали Бухал /1491 м./ и оттам се насочва на запад към хижата. Цялата местност пък, от реките Габровница и Балаклъдере нагоре към главното било на Балкана, се нарича Алатлъка /Крушака/защото в миналото била заета от отделни ниви и малки крушови градини. При водослива, освен до важния разклон на пътя, се достига и споменатия рид Габаревски балкан, който препречва коритото на р. Габровница и я принуждава да завие постепенно на юг.

     От това по- важно и по-възлово място по маршрута се продължава към с. Скобелево по основния черен път с плавно слизане на югоизток. Натам се следва коритото на р. Габровница, като се стъпва и в подножието на спускащият се откъм Габаревския балкан къс страничен рид Каса бурун /може би от каз - гъска и оттук рид Гъсков нос/. В началото му р. Балаклъдере се пресича по мост, след който се подминават оставащи вляво поляна с построена в средата й голяма сграда. От пътя към поляната се отделя и широко разклонение, като под няколко високи дървета до него се вижда и кът за отдих с пресъхнала чешма и пейки. На някои карти този обект встрани от пътя е отбелязан като Кантон Балаклъдере, а на други като г.с. Габровница. Малката поляна с кантона се намира в подножието на страничния Каса бурун, чиято горната част пък е заета от огромната Патарешка поляна /от патрав - крив/. В миналото от коритото на р. Габровница по билото на рида към по-голямата поляната на върха му се изкачвала широка пътека, дублирана днес с нов черен път, който обаче не достига до Патарешка по Каса бурун, а по оставащия южно от него друг също така тесен и къс страничен хребет, носещ добре познатото наименование Тънката рътлина. Срещу кантона пък, на отсрещния десен бряг на реката се вижда долната част на още един страничен рид - Зънорман /Еленова гора/, по който също се изкачва широка пътека, водеща към другата най-голяма поляна в околността - разположеното под билото на Триглав пасище Синаница. Оттук надолу по пътя се подминават последователно водосливите на Габровница с две спускащи се откъм Габаревския балкан къси реки - Ошавдере и Патарешка, както и една самотна сграда, която остава вляво, и 20 мин. след кантона при р. Балаклъдере се достига до нов разклон /185 мин./. При него от основния път се отделя разклонение, което слиза надясно, пресича р. Габровница и покрай река Карамандра дереси се изкачва на югозапад към горните части на Триглав и поляната Синаница. Срещу този разклон, но на другия десен западен бряг на Габровница, се вижда широка поляна, оградена с висока ламаринена ограда. Точно това е и споменатият по-горе изоставен мечкарник на бившето УБО. Няколко минути след като подминава поляната с мечкарника и още една изоставена къща вдясно, пътят достига до кът за отдих при голямата каменна чешма Кьосерлика /190 мин./. Тя носи името на страничния рид Кьосерлика /Кьосерлъка, от кьосе - гол/, издигащ се от нея на изток към билото на Габаревски балкан. Ридът пък се нарича така, защото гората по него била изсечена и част от склоновете му останали напълно голи. 5 мин. след тази чешма се преминава и покрай високи скали, стърчащи вляво от пътя /195 мин./. Някъде в тях се намира входът на интересната пещера Ефкая /Скалната къща/, в която са открити следи от първобитните хора. В миналото Ефкая се виждала от черния път, но днес гората край нея е много гъста и входът й остава скрит. След скалите при Ефкая пътят описва дъга с отвор на изток, подминава разклон при водослива с р. Карамандра дереси и 15 мин. по-надолу извежда до красива поляна в местността Чамкюпрю /Боров мост//210 мин./. Тук вляво от пътя се подминава изоставена тухлена сграда, а на поляната вдясно се вижда новопостроена ловна хижа с хубава каменна чешма пред нея. Тази нова постройка е една от трите наскоро построени ловни хижи на ДДС „Мазалат“, в които отсядат предимно ловци. От нея надолу пътят завива на юг и до с. Скобелево върви само в тази посока.

      Няколко минути след местността Чамкюпрю р. Габровница се пресича по едноименния и направен в миналото от борови греди мост Чамкюпрю, след който се подминава отклонение, водещо на дясно. При пресичането на реката се приминава за пореден път на десния й бряг, като до устието й при с. Скобелево се върви само по него. От това място на юг пътят и Габровница постепенно се отдалечават един от друг, като реката остава ниско долу и от лявата страна на широкия друм. След моста се преминава покрай още едно разклонение, водещо към няколко сгради, разположени на оставащата на левия бряг на реката поляна Бивака. След края на турското робство оттук преминала границата между държавите Източна Румелия и Княжество България, като на Бивака била разположена българската гранична стража. В по-близкото минало пък, сградите на поляната се използвали като почивна станция. 20 мин. след местността Чамкюпрю се достига до дълъг сипей вдясно, при водослива на Габровница с река Чиръкая и до извиващият от южната й страна едноименен рид Чиръкая /Чаръкая, Борова скала//230 мин./. В миналото боровите трески, наричани от турците чъра, се употребявали за осветление и за подпалки, и понеже тук било най-близкото до селото място с борове, до него идвали местните овчари, които си отсичали по няколко клонки. Под огромния сипей са изградени подпорни стени, които задържат склона да не се изсипе върху пътя. От това място до с. Скобелево се подминават още няколко такива сипейни склона с изградени под тях подпорни стени, като до първия Габровинца описва рязък завой. При него в коритото на реката се вижда широк пясъчен разлив, наричан от местните Ак кум /Белият пясък/. Покрай този разлив Габровница описва лека дъга, на юг от която долината й постепенно започва да се разширява все повече, да се отваря и да става по-плитка. Заради широкото й корито, оттук за първи път се открива и по-всеобхватна панорама от него към високите склоновете над пътя, по част от които, най-вече на изток в намиращата се на Габаревския балкан местност Кисче /Близнаци/, се редят красиви и дълги венци от белоснежни канари. В тази част от долината от дясната страна на пътя остава широкият рид Алагьоне /Алагюн, Алаген - Шарен припек/, покрит със ширещата се по него едноименна прекрасна букова гора Алагьоне.

     20 мин. след първата подпорна стена пътят навлиза в скалиста местност и пресича по мост река Горно Каялъдере /Горен скален дол//250 мин./. Тук точно до пътя и от дясната му страна Горно Каялъдере скача от малък, но пък много красив няколкометров водопад. Веднага след него се пресича и огромната скала Чиръкая, в която е пробита порта, за да премине пътя през нея. По-надолу се преминава по мост и над река Долно Каялъдере и 15 мин. след скалната порта се достига до чешма, оставаща вдясно /265 мин./. След нея пътят започва постоянно да лъкатуши и да описва къси завои, с цел да заобиколи последните и най-ниски ридове, спускащи се откъм билото на Триглав. Тук склоновете над пътя се оголват изведнъж, побеляват, стават скалисти и силно опороени и се покриват с множество опасни сипеи, спускащи се опасно надолу към коритото на реката. В намиращата се в тяхното подножие местност Варниците /Варджийниците/ се подсичат и споменатите многобройни подпорни стени, построени специално, за да не позволят на сипеите да се изсипят върху пътя. В тази местност някога били построени варници, в които белите варовикови скали от сипеите над пътя били претопявани и превръщани във вар. Днес и тази дейност е вече отдавна изоставена, затова на места склоновете са се срутили, прехвърлили са се през подпорните стени и са затрупали отделни части от пътя. 25 мин. след чешмата се излиза от планината при оградената от всичките си страни с високи скали местност Женски вир и се достига до първите къщи на с. Скобелево /290 мин./. Денивелацията от излизането на черния път под Тънката рътлина до с. Скобелево е 550 м.

 

112

Седловина Киминчето и пътеките, които се отделят от нея

 

121

 Седловина Киминчето, снимана от изток 

 

122

Пътеката към билото на Тънката рътлина, снимана от вр. Тънастепе

 

118

Маркировъчният кол под Киминчето, бележещ началото на водещата към Тънката рътлина пътека

 

117

От седловината в северозападна посока се отделя пътеката, маркирана със самотния кол

 

119

От седловина Киминчето се слиза покрай скалите Булките на северозапад

 

107

Седловина Киминчето и началото на пътеката към Тънката рътлина, снимани от изток

 

116

 Голите източни склонове на Тънката рътлина

 

122

Пътеката се насочва към най-средната част от билото на Тънката рътлина

 

124

От билото на Тънката рътлина назад към седловина Киминчето

 

115

 Пътеката се качва на билото на Тънката рътлина от северната страна на скалите Булките

 

108

Най-горната част на рида Тънката рътлина и пътеката към нея

 

109

Средната гола и по-равна част на рида Тънката рътлина

 

 

126

По билото на рида се слиза към долината на река Габровница на североизток

 

134

От източната страна на Тънката рътлина е долината на река Джендем дере

 

143

Пътеката следва голата част от билото на рида до неговия край при старата букова гора  

 

144

От последната поляна по билото на рида назад към скалите Булките

 

150

През гората се слиза по широка пътека с останала стара маркировка 

 

106

 Най-долната гориста част на Тънката рътлина

 

151

Долу до река Габровница се излиза при счупена етернитова тръба

 

152

Началото на пътеката, снимано от тръбата

 

153

От тръбата се тръгва покрай река Габровница на изток, като се следва изоставен черен път

 

154

От пътя назад към мястото с тръбата и началото на пътеката 

 

155

На изток черният път достига до отнесен от водата мост

 

157

Река Габровница се пресича по брод, който е под моста

 

158

От източния бряг назад към брода 

 

159

Черният път след разклона с Кривата пътека

 

160

Първият неотнесен от водата мост над река Джендем дере

 

161

Равната поляна Лагера 

 

162

Разклонът към хижа Мазалат при горски пункт Габровница

 

165

Чешма Кьосерлика в едноименната местност

 

166

Новата сграда на ДДС "Мазалат" в местността Чамкюпрю /Боров мост/

 

170

Скалата Чиракая, която пътят пресича през изсечена в нея скална порта

 

2014-08-05 133743

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1730 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм