16.1. с. Христо Даново-р. Дамлъ дере-рид Узун бурун-х. Козя стена

Оценете
(0 гласа)

16.1. с. Христо Даново-р. Дамлъ дере-рид Узун бурун-х. Козя стена - качване

Денивелация - 950 м., време на движение - 3.30 - 4.00 часа, разстояние - 13.1 км.

Маркировка: бяло-зелено-бяло

 

2014-01-31 213204

 Изтегли: GPS-трак   

 

Село Христо Даново /Текке, Текия/

    Разположеното в северозападния край на Карловската котловина Христо Даново е типично подбалканско селище, застроено на равен терен покрай самите поли на планината. Селото се намира на плодородно място с ограничена, заради планината, видимост на север и на запад, но пък с прекрасна панорама на изток и на юг. Местността тук е отлична за земеделие, първо защото през нея протича река, която е пълноводна през цялата година и служи като естествен водоизточник и второ, защото същата река е свличала в продължение на милиони години наноси от планината, които са от типа ливадни и съчетани с наличието на вода, са много плодородни. Въпреки добрите условия за земеделие обаче, най-старото селище под днешното Христо Даново едва ли се е появило в тази местност, само заради нейното плодородие. Възникването, оформянето и по-нататъшното развитие на тези така характерни за Балкана населени места е свързвано обикновено с някой от най-натоварените в древността разклони, при които от основното подбалканско вървище Друма се отделяли и се насочвали към върха на планината един или повече от по-важните проходни пътища. Такъв типичен случай е и този с Христо Даново, при което, още в периода на Античността, се отклонявали от Друма два основни по онова време за Стара планина проходни пътя - Васильовската пътека и Троянския проход. Васильовската пътека се изкачвала от полето по Урбасан дере /Урубасан дере, Правият дол/ на северозапад, преминавала покрай днешната хижа Козя стена и достигала при връх Ушите /Капуджика, Портата, Вратцата//1637 м./ до другото си разклонение, идващо откъм съседното село Розино. При върха обединеният път пресичал главното било на планината и продължавал на север към разположената в Предбалкана Васильовска планина. Вторият път, който в миналото се отделял от Друма при Христо Даново и се насочвал от него към върха на планината, е използваният и до днес Троянски проход /Проход Троян-Кърнаре/. Пътят съществувал още по времето на траките, когато бил наричан Солната пътека, заради пренасяната по него сол от Карпатите към намиращата се в Тракия Одриска държава. За разлика от съвременното шосе на прохода обаче, което в южнотоподножие на Балкана завива към близкото село Кърнаре, в древността при излизането си от планината, пътят се насочвал към землището на днешното Христо Даново. 

   Двата проходни пътя се отделяли от Друма в източния край на сегашното населено място, като при важния кръстопът, още през втората половина на I-во хилядолетие пр.н.е., възникнало и постепенно се оформило малко тракийско селище. Дошлите по-късно римляни веднага оценили важното стратегическо местоположение на Троянския проход, покрили го с калдъръм и го превърнали в един от своите най-главни и най-използвани пътища, пресичащ централната част на Стара планина. За да контролират и охраняват най-важния си презбалкански проход, новите завоеватели построили в планинската му част три по-големи пътни станции, разположени върху останките на съществувалите дотогава по-малки тракийски селища. Така върху руините на древното село в южното подножие на планината се появила римската пътна станция mansio Sub Radices /станция „Под планината/. На латински mansio означава да остане, като под този термин трябва да се разбира станция за нощуване /т.е. основна пътна станция/. Втората станция в планинската част на пътя била изградена в близост до превала на Троянския проход при сегашното курортно селище Беклемето и била наречена mutatio Monte Hemno /станция „Планина Хемус“/, като тук с mutatio се обозначава по-малка, междинна пътна станция или пък просто станция за по-кратка почивка. Третата станция по пътя издигнали в северното подножие на планината при днешното село Бели Осъм и съвсем закономерно я нарекли mansio Ad Radices /станция „Зад планината/. Разполагането на трите нови пътни станции върху останките на по-древни тракийски селища показва, че построеният от римляните калдъръмен път съвпадал напълно с предишното трасе на по-стария тракийски проход. Нововъзникналата пътна станция Суб радицес /Субрадице/ била деветата поред на пътя, който започвал по онова време от разположения на р. Дунав военен гр. Ескус и водел към намиращия се в римската провинция Тракия голям гр. Филипопол. Станцията заемала огромната за времето си площ от 15 дка. и включвала четири по-големи двуетажни постройки /сред които казарма и преториум/, оградени с дебела до 1.5 м. крепостна стена. Край пътните станции римляните обикновено изграждали и fora /тържище/, чиято цел била да задоволява по-пълно нуждите на преминаващите по прохода пътници. След построяването на пътната станция Субрадице и на фората до нея, край сградите им се оформило ново селище, на юг от останките на което наскоро бил разкрит могилен некропол, съставен от няколко по-малки могили /вероятно издигнати в предримската епоха от жителите на по-старото тракийско селище/.    

   Разположената в южното подножие на планината римска пътна станция Суб радицес просъществувала през целия период на римското владичество - 1-5 в. По това време стратегически важния римски път, известен още и като Виа Траяна и Филипопол-Ескус, както и пътните станции по него, били постоянно поддържани. С разцвета на Римската империя се развило допълнително и селището край станцията Суб радицескато постепенно се разширило и уголемило, проточвайки се покрай трасето на подбалканския път Друма в източна посока. Според някои историци, това по-голямо населено място започвало на запад от пътната станция и завършвало далеч на изток от нея в близост до сегашното село Певците. Според други известни наши автори, селището край Суб радицес дори прераснало в огромен град, разпрострял се покрай цялото подножие на планината от днешното с. Христо Даново на запад та чак до град Карлово на изток. Руините на този голям град на изток от Суб радицес се виждали добре и в периода на турското робство, когато били наричани от местните, заради дължината им, Узун кабаса /Дългият град, видоизменено от арабската дума касба - укрепен град/. По това време все още личали основите и на самата римска пътна станция Суб радицес, които пък били известни като Сарай йери /Мястото на двореца/, защото се смятало /и то съвсем основателно/, че там „Царят живеел и заповядвал над Узун кабаса“. За подобен дълъг град в близкото подножие на Стара планина пише и Константин Иречек, само че той го поставя в района между Сопот и Карлово и нарича останките му Узун шехир /което също означава Дълъг град/. Дали става въпрос за две отделни селища или пък за един по-дълъг град, днес можем само да гадаем.

   След края на римското владичество Виа Траяна и пътните станции по него били напълно изоставени, а проходът престанал да се ползва почти до самия край на турското робство. Дългият град край пътната станция Суб радицес обаче продължил да съществува, което е видно от намерените край близкото с. Кърнаре останки от ранносредновековно селище и от голяма византийска християнска базилика. Те показват, че и по времето на Византия, ако не в целия Дълъг град, то поне в отделни негови частипродължили да живеят хора. От малко по-късен период са и останките на разположената на около километър на северозапад от с. Христо Даново средновековна крепост Градището /Текийско кале/, която вероятно охранявала точно такива запазили се части от по-старото и по-голямо населено място. Кога дългият град в подножието на планината престанал да съществува не е известно, но повечето историци са на мнение, че това станало още преди турското робство, по време на някоя от безкрайните войни между България и Византия.

   След унищожаването на стария град животът в неговите околности замрял напълно чак до края на турското робство, когато се появило днешното с. Христо Даново. Според запазени легенди, причина за възникване на ново селище в района били чумните епидемии, при избухването на които жителите отпо-близките села в полето бягали да се скрият нагоре към най-затънтените части на планината. В памет на загиналите от болестта, мюсюлманите от близкото село Слатина, както и от изчезналото днес село Йъхшлу, издигнали на север от сегашното Христо Даново текке /малък мюсюлмански манастир/. В теккето се заселили дервиши, а в полето под него - техните последователи, които избягали от чумата към планината и потърсили там опора в новосъздадения манастир. Интересното за това текке е, че сградата му била построена върху останките на много по-древно светилище, което вероятно обслужвало в миналото жителите на най-старото тракийско село в околностите на Христо Даново. Постепенно в подножието на планината пак се оформило ново селище, което, заради манастира над него, започнали да наричат Текке /Текия/. Макар, че култовата сграда на теккето бързо запустяла, селото продължило да носи нейното име чак до 1934 г., когато било прекръстено на Христо Даново, по името на родения в близкия град Клисура известен български книжовник Христо Г. Данов. От възникването му до края на турското робство, жителите на новото селище били само мюсюлмани. По време на руско-турската война в него живеели само две български семейства - на Ганчо Купачев /Пумпала/ от близкото с. Слатина и на Васил Манчев от с. Кнежа /Троянско/. След Освобождението в Христо Даново започнали да се заселват българи от по-близките населени места, както и от по-далечни краища, като например от Кюстендилско. Въпреки тях обаче, повечето от местностите край селото продължили да носят предимно турски имена.

   Христо Даново се намира в самото подножие на Стара планина и в близост до границата с Национален парк „Централен Балкан“, което превръща селото в основен изходен пункт за туризъм. Основните маршрути, които могат да се предприемат от него към Балкана, са по долините на реките Дамлъ дере /Капещият дол, Текийска река/Урбасан дере /Урубасан дере, Правият дол/ и Коджа дере /Големият дол, Белята/. Пътят по първата долина води към хижите Козя стена и Ехо, а тези по другите две - само към х. Козя стена. Друг интересен маршруте и този по стария военен път, който се насочва от полето на север към водопад Сувчарско пръскало и т.нар. Горяла планина /Горяла гора/. Христо Даново е главен изходен пункт за достигане на х. Козя стена от юг, като от селото до хижата водят две основни маркирани пътеки. Първата извива по долината на р. Дамлъ дереоткъдето продължава към хижата по билото на стръмния рид Узун бурун /Дълъг нос/, а втората води по дола Урбасан дере на северозапад, като над него се качва на билото на рида Боба /Бащата/. Освен по тези основни маркирани пътеки, до х. Козя стена може да се достигне и по немаркираните черни пътища, следващи долините на други две от местните по-пълноводни реки - Коджа дере и Корфийско дереИнтересното за всички тези маршрути е, че те са свързани, повече или по-малко, един с друг посредством по-къси странични пътища и пътеки, така че е възможно от селото да се тръгне към хижата по един маршрут, а да се достигне до нея по друг. Най-западният от всички маршрути, който води от с. Христо Даново към х. Козя стена, е този по долината на р. Дамлъ дере.

16.1. с. Христо Даново-р. Дамлъ дере-рид Узунбурун-х. Козя стена - качване

     От центъра на Христо Даново към долината на р. Дамлъ дере се тръгва по широка и права улица на запад. В края й се подминава чешма и със завой на север, 10 мин. след началото, се слиза до мост над р. Коджа дере /на някои карти тази река е отбелязана като Каваклъ дере/Преди моста от улицата се отделя надясно черен път, който продължава по долината на р. Коджа дере на север, навлиза далеч навътре в планината и се изкачва до билото на рида Боба. По този път, с продължение по билото на рида Боба, може също да се достигне до х. Козя стена. След моста пък от улицата се отделя, също надясно, маркирана пътека, която се изкачва по дола Урбасан дере /Правият дол/ на северозапад и по разположеното над него било на рида Боба води също към х. Ехо. Това всъщност е стеснилото се трасе на споменатия древен път Васильовската пътека, маркирано днес с жълто-червена маркировка. От моста към долината на р. Дамлъ дере се продължава наляво, по извиващото в югозападна посока широко асфалтово шосе. Веднага след моста пътят описва завой, като тук от северната му страна остават зеленчукови градини в местността Алчалъка /Падината/, а от южната - изоставен детски лагер и стадиона на селото. На югозапад пътят подминава Урубасан чушмъ и покрай старите турски гробища в местността Баба мезарлък /Бащини гробища/ заобикаля най-долната част на рида Боба. При заобикалянето от южната страна се виждат ж.п. гарата на селото, както и градини, простиращи се в равната местност Камлъджевиз /вероятно от канъ джевиз - Големите орехи/На север пък е разположена долната част на рида Боба, заета от местността Чамджа. Тази местност също е много интересна, защото е покрита с едно от последните останали в Балкана естествени находища на дървото черен бор /Pinus nigra/, опазвано днес в т.нар. Поддържан резерват Чамджа. Пътят заобикаля резервата от юг и със завой на северозапад навлиза в тясната и усойна долина на р. Дамлъ дере, разделяща оставащия вдясно главен старопланински масив от разположения на юг от него огромен страничен рид Кайряка. Освен, че отделя планината от нейното странично разклонение, р. Дамлъ дере служи и като граница между землищата на с. Христо Даново и това на съседното с. Розино.

   След навлизане в долината на р. Дамлъ дере се продължава по нея водоравно на северозапад. Асфалтовото шосе е дълго около 4 км. и свършва внезапно пред портала на военни складове, оградени с бодлива тел. Разстоянието от моста над р. Коджа дере дотук се изминава за около 50 мин., при почти нулева денивелация /60 мин. след началото/. Заради военните, шосето е в много добро състояние и до складовете може да се достигне и с обикновен лек автомобил. Така пътят до хижата ще се съкрати с около 1/3, а автомобилът може да се остави на сигурно място пред зорко охранявания военен портал. От складовете към х. Козя стена се продължава вече по черен на запад. Пред самия портал пътят пресича потока Доньовско дере /Доновски дол - лобно място на разбойника Дончо/, а няколко минути по-късно и потока Чамлъ дере. 20 мин. след военните складове се достига до разклон, при който от пътя се отделя странично разклонение, изкачващо се в източна посока /80 мин./. Както може и да се предположи, този страничен път също води към билото на рида Боба и към х. Козя стена. От долината на р. Дамлъ дере разклонението се изкачва над военните складове и при голяма поляна се събира с пряката пътека, идваща откъм дерето Урбасан. От разклона със страничния път към х. Козя стена обаче е най-добре да се продължи по равния основен път на северозапад, като се следва долината на р. Дамлъ дере. След разклона се подминават чешма вдясно, единична пейка и маса с навес вляво и 10 мин. по-нагоре се достига до поляна и нов разклон /90 мин./. Тук по-широкият край на пътя, маркиран с бяло-жълта маркировка, завива наляво и слиза към р. Дамлъ дере, в коритото на която се вижда сред дърветата сградата на Водохващане “Дамлъ дере”. По този по-щирок край на пътя може да се достигне както до разположеното на юг с. Розино, така и до построената на запад оттук х. Ехо.

   Разклонът в местността Водохващането се намира в подножието на два много стръмни рида - Алмаджик бурун /Ябълков нос/, спускащ се откъм заграждащия хоризонта на юг хребет Кайряка и Сюлейман тарла /Сюлейманова нива, в селото го изговарят като Силюман тарла/, достигащ дотук откъм стоящия на север главен старопланински масив. Двата рида рязко стесняват долината на Дамлъ дере, като покритите им със скали била достигат почти до самия път. От разклона при водохващането към х. Козя стена трябва да се продължи по по-тесния десен път, който веднага навлиза в образувалата се от стръмните ридове тясна клисура. През нея се напредва бързо в северозападна посока, подминават се чудновати скали, спускащи се откъм оставащия вляво рид Чиликли бурун /Ягодов нос/ и стоящият вдясно рид Чавдарлъка /Ръженището/ и 20 мин. след втория разклон се достига до отвор на пещера или на минна галерия /110 мин./. Веднага след нея се излиза пред информационна табела, указваща началото на Национален парк "Централен Балкан". След табелата пътят пресича най-тясната и усойна част от долината на Дамлъ дере, в която част от бреговете се бяха срутили наскоро и бяха затиснали черния път. За да преодолее плътния масив от високи монолитни скали, тук реката извива на няколко пъти, като след водослива със спускащото се отдясно Чавдар дере коритото й се пресича по нов мост, оставащ южно от широкия рид Саатлъагач /Люлей гора/. 15 мин. след табелата се подминава маркиран разклон с идваща откъм с. Розино пътека и след него се излиза на малката продълговата полянка Старата бекчийница /някъде я изписват неправилно и като Голямата бичкия/ с построени в края й чешма, маса и пейка /125 мин./. Водата от тази чешма е последната оттук до х. Козя стена. 10 мин. по-нагоре пътят извежда до водослива на Дамлъ дере с река Боба дереси /135 мин./. На това място реките се пресичат последователно по два моста, разположени съвсем близо един до друг. Веднага след тях от черния път се отделя пряка маркирана пътека, водеща към х. Козя стена. Разклонът на пътя с пътеката е добре маркиран с безброй туристически табелки и не може да бъде пропуснат. От военните складове дотук пътят изглежда водоравен, но по него неусетно се изкачени около 350 м. височина. Оттук към хижата обаче следва много стръмно и продължително изкачване по пряката пътека, при което трябва да се преодолеят още около 750 м. денивелация.

    От главното било на планината при връх Котето /1600 м./ се отделя в южна посока тесният и дълъг рид Узун бурун, заграден на запад от река Калан дере /Дол с поляна - от алан - поляна, преминало по-късно в диалектното калан/ и на изток от река Боба дереси. От дъното на р. Дамлъ дере маркираната туристическа пътека стъпва в основата на този рид, изкачва се до билото му и го следва неотклонна чак до самата х. Козя стена. След напускането на черния път се продължава по пряката пътека със стръмно изкачване на северозапад, като в тази посока, 30 мин. след разклонасе излиза отново на черен път при отдавна изоставена тухлена постройка /бивш склад към хижата//165 мин./. Тук основния черен път само се пресича, като към хижата се продължава по по-слабо използвано негово странично разклонение, водещо отново на северозапад. Маркировката и на този разклон е много добра, освен през ранното лято и то в обратната посока - от хижата към р. Дамлъ дере. Проблемът идва от това, че маркировката в обратната посока е поставена върху една от страничните стени на постройката, а мястото пред нея обрасва нагъсто с високи къпинови храсти. При слизане през лятото оттук към с. Христо Даново трябва да се знае, че продължението на пътеката е от лявата източна страна на постройката. От разклона към хижата се продължава с все същото стръмно изкачване по слабо използвания черен път, който след няколко минути достига до самотна пейка с впечатляваща панорама на изток към огромната гориста долина на р. Боба дереси. Оттук нагоре пътят постепенно се стеснява до пътека, по която се навлиза във вековна букова гора, извива се покрай няколко високи канари и 50 мин. след склада се достига до Айдут чешмъ с руини от сгради западно от нея /215 мин./. Веднага след чешмата се излиза над горския пояс до обширно пасище, долната част на което се нарича Айдут поляна, а горната - Айдут гюнеси /Хайдушки припек/. В средата на пасището някога имало овчарници - собственост на селяни от разположеното на север от билото на планината село Чифлик. Заради собствеността върху овчарниците, местността се нарича още и Чифлишки кошари. Хижа Козя стена е построена в местността Чифлишки кошари, в средата на пасището, на около 5 мин. над Айдут чешмъ /220 мин./. Освен пътеката от долината на р. Дамлъ дере, до хижата достига и стария римски път, който от с. Христо Даново се изкачва дотук по дола Урбасан дере и билото на рида Боба.   

 

192

Разклонът преди моста над р. Коджа дере в западния край на село Христо Даново

 

191

Вторият разклон след моста над река Коджа дере

 

01

Краят на асфалта при охраняемия портал на военните складове

 

03

Вторият разклон след военните складове

 

07

Един от двата моста преди началото на пряката пътека

 

08

Маркировката при разклона с пряката пътека

 

09

Черният път и началото на пътеката, водеща към хижа Козя стена

 

10

Тухлената постройка-склад по пътеката към хижа Козя стена

 

12

Айдут чешмъ

 

15

Хижа Козя стена

 

17

Панорамата от хижа Козя стена към долината на река Дамлъдере

 

54

Главното било с х. Козя стена, снимани от юг

 2014-01-31 213251

Профил на маршрута от охраняемите складове до х. Козя стена

Прочетена 1390 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм