Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

23.7. с. Тъжа-рид Къдияка-вр. Ливадата-вр. Мазалат

Оценете
(1 глас)

23.7. с. Тъжа-рид Къдияка-вр. Ливадата-вр. Мазалат - качване

Денивелация - 1650 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 11.7 км.

Немаркиран

 

2014-08-01 114424

Изтегли: GPS-трак

    

       Най-важните и мощни странични разклонения на масива Триглав са спускащите се от южната страна на главното му било ридове Чимколиба и Ливадата. Вторият хребет се отделя от билния връх Мазалат /Балабана, Колът, Зли връх//2197 м./, вклинявайки се при снижаването си към полето между реките Казанка /Коритница/ на запад и Куру дере /Сух дол, Соколна/ на изток. При слизането си от върха на планината ридът Ливадата се разчленява на няколко пъти от извиращите по склоновете му реки Ерендере /Правата река/Сухата река и Ачдере /Ашдере, Гладното дере/, отделяйки от себе си по-късите и по-тесни второстепенни рътлини Тънка /Тънката поляна/, Къдияка /Кадийка/ и Люлякът. От тези по-малки странични хребети Тънка попада изцяло в землището на село Тъжа, а Люлякът и долната част на Ливадата - в землището на съседното село Търничени /Търничане/. Собствеността на рида Къдияка обаче е била винаги спорна между двете селища, затова за него са се водили още от турско време безкрайни съдебни дела. Преди Освобождението заплетеният юридически казус бил гледан от местния турски съдия /къдия/, откъдето дошло и сегашното наименование на целия рид - Къдияка /т.е. Съдията/. По билото този хребет е трасирана широка и удобна за изкачване пътека, която извива на север чрез многобройни по-къси серпентини и извежда нависоко към горните части на планина и към главното било на масива Триглав. В миналото това вървище било направено от някой си Васил от с. Търничани специално за извеждането на добитъка до пасищата по склоновете на Къдияка, затова и било кръстено на неговото име - Василева пътека /Васильова пътека/.

     От последните къщи в североизточния край на с. Тъжа към рида Къдияка и началото на Василевата пътека се поема по черен път на север. Натам се върви за кратко покрай водите на р. Казанка, след което се завива на североизток към равната мочурлива местност Балък чаир /от баалък чаир - лозови ливади/, заета от овошни градини и малки ливади. В нейния североизточен край друмът пресича плиткото Калтър дере /Издигнатият дол/ и зад коритото му достига до разклон с новоизграден черен път, водещ през местността Кайряка /от кая - скала, т.е. каменисто място/ към долните части на рида Тънка /20 мин. след началото/. Този най-нисък край на Тънка е покрит с гъсти гори, сред които се различава само плиткият дол Вълчанов трап. Според запазена в с. Тъжа легенда, в миналото в горите край дола се криел прочутият Вълчан войвода, който тук “вардел на пусия” /т.е. стоял в засада/. От разклона се продължава по стария черен път на изток, като след по-малко от 5 мин. се достига до кръгла поляна, покрита с огромен брой пчелни кошери /25 мин. общо/. Заради многото кошери в нея, цялата местност край поляната се нарича Пчелина. Веднага след края й пътят достига до руините на отдавна изоставена двуетажна сграда и при тях внезапно свършва. Оттук към началото на Василевата пътека се продължава на североизток. Зад руините на сградата тече р. Ерендере, която се пресича по брод над малък водопад и от източната й страна се стъпва в най-долната част на рида Къдияка /30 мин. общо/. В тази местност покрай подножието на планината са построени няколко вили, водоснабдени чрез прокопана от р. Ерендере към тях тясна вада. След пресичането на реката се продължава на изток по извиваща покрай тясната вада пътека, която след още 5 мин. достига до самотна вила с чешма и лозе пред нея /35 мин./. Тук се завива на североизток и със стръмно изкачване по най-долните части на Къдияка се пресича по диагонал рядка габърова гора. Над нея се преминава и през покрита с ниски скали продълговата полянка, като след нови 10 мин. се излиза в горния й край и до широката Василева пътека /45 мин./.

     След стъпването на Василевата пътека се продължава по трасето й на север. Пътеката не е маркирана, но пък е много широка и не може да бъде изгубена, а освен това, билото на Къдияка в долната си част е съвсем тънко, което също допринася за по-лесната ориентация. Понеже пътеката е правена нарочно за по-бързото придвижване на селския добитък, изкачването по нея към горните части на планината става леко, плавно и приятно, а многобройните й къси серпентини извиват непрекъснато по стръмния склон и го преодоляват без напрежение. В долната част на рида се върви продължително време през гора, като гледките напълно липсват. 30 мин. обаче, след достигане до основната пътека, се излиза и на първата по-обширна поляна в планинската част от маршрута /75 мин./. Денивелацията от полето до това място е около 400 м. Поляната е покрита с високи треви, в които пътеката се губи за кратко, затова тук трябва да се внимава и да се следва общата посока на движение на север. На някои карти в западния край на поляната са изобразени останки от порутени стопански сгради, които, дори и да съществуват, не се виждат от пътеката. Първата поляна се пресича за няколко минути, като в горния й край се влиза отново за кратко в стара букова гора. Над нея пътеката достига скоро и до втора, по-малка по размери поляна, с разпръснати сред тревите й характерни ниски скали. Над по-малката поляна излиза и на трета обрасла само с ниски треви местност сред гората, като изкачването през нея продължава на серпентини. В горния край на третата поляна се пресича тясна ивица от сухи, разредени и причудливо разкривени от стихиите дървета. Над тях и 30 мин. след достигане до първата поляна се излиза окончателно над горския пояс в най-долната част на обширното пасище Къдияка /95 мин./. Пътеката описва последна серпентина и достига по каменист терен до група заоблени скали, разположени над кривите дървета. Оттук над камъните на голямо разстояние на север и нагоре билото на рида Къдияка е напълно голо и много обзорно.  

     Над гората следва втората по-лека и по-приятна част от маршрута, като до неговия край се върви само през открити и просторни местности. След скалите наклонът по рида постепенно намалява, а над поляната Къдияка се появяват странните високи скали на местността Сиреолу /Съър йолу//от сагир йолу - говежди път/, наречена така, защото навремето прекарвали през нея селския добитък между двете най-големи пасища в масива Триглав - Голяма Папратлива на запад и Къдияка на изток. Местността Сиреолу е заета от огромни купеновидни канари, разположени на известно разстояние една от друга /така, че не образуват венец/, като между тях остава достатъчно разстояние, за да се премине и да се продължи на север към вр. Мазалат. От групата ниски скали в долната част на Къдияка към големите канари над тях се продължава през поляните на пасището Къдияка на север, като за ориентир при движението нагоре се ползва нисък затревен превал, разположен на изток от най-големите купени. Тук от лявата страна на пътеката са дълбоката и гориста долина на р. Ерендере, зад която се откроява също така голият в горната си част рид Тънка. От дясната страна и на изток пък остават долината на Сухата река и средната част на основния рид Ливадата. 15 мин. след първата група скали се достига и до втора група от по-ниски скали, зад които се подминава заблатен извор /110 мин./. Скалите се заобикалят от изток, след което се продължава на северозапад към ниско и блатливо място, от което извира р. Ерендере. 20 мин. по-нагоре пътеката влиза в тясната долина на Ерендере и се спуска до чешма, от която изтича един от началните притоци на реката /130 мин./. На стотина метра западно от чешмата се вижда и годен за подслон овчарник с добре запазен покрив. Местността тук се нарича Коравата вода /наречена е така, заради качествата на водата в нея/, като на някои карти с това име са посочени неправилно бетонните водохващания в средата на съседния рид Тънка. Тук пътеката отново завива на североизток и се насочва към ниския превал в горния край на поляната, като до него се върви със слаб наклон нагоре още около 30 мин. /160 мин./. От превала на север е разположена малката и равна поляна Ливадката, която се пресича от т.нар. Тънка пътека. Това дълго вървище е продължение на пътеката Сиреолу, която пък започва на запад от хижа Русалка, обхожда водоравно почти цялата южна част на масива Триглав и води на изток към другата най-често посещавана от туристите местна хижа Соколна. 

     След достигане до Тънката пътека се продължава по нея на северозапад, с плавно изкачване покрай първите по-високи скали в местността Сиреолу. След заобикаляне им Тънката пътека трябва да се изостави. От нея се продължава отново с изкачване / но вече без пътека/ на север, преминава се между още няколко огромни купеновидни канари и след около 25 мин. се излиза над тях в голата местност Ливадата /185 мин./. Двете голи и близко разположени една до друга местности - Ливадката и Ливадата, са със сходни имена, но са коренно различни една от друга. Малката Ливадка се намира на изток от Сиреолу и представлява обрасла с високи треви и гъсти хвойни тучна поляна, по която пасат многобройни стада добитък. Ливадката се пресича и от Тънката пътека, която е като вкопана в нея и се вижда отдалеч. Ливадата пък, разположена на север от скалите Сиреолу, представлява огромно, сравнително равно и напълно голо плато, което, заради студовете и ветровете в тази част на планината, е почти лишено от почва и е покрито само с натрошени камънаци и с ниска закелевяла хвойна. Денивелацията от първата поляна по рида Къдияка до тук е около 700 м. Въпреки суровият си външен вид обаче, месността Ливадата е много панорамна, като от нея се откриват прекрасни гледки на всички страни. Най-красиви и интересни са те назад и надолу към поляната Къдияка, както и на югоизток към долините на Сухата река и Ачдере. В тази посока се виждат рътлината Люлякът със стърчащият над нея остър връх Пещерата /1320 м./ и долната част на рида Ливадата с голата местност Шопов егрек.

     След достигане до платото се продължава на север по неговия изключително стръмен и надвесен над Ливадката източен склон. По ръба на пропастта се върви 25 мин., като накрая често губещата се пътечка достига до група ниски скали с поредната прекрасна панорама от тях /210 мин./. Тук се завива на запад и след още около 15 мин. си преминава покрай самотна каменна пирамида /225 мин./. При нея пътеката отново завива, този път на север, като се насочва към ниския и едва изпъкващ над околността едноименен връх Ливадата /1953 м./. Това е малка купчина от обли скали, стърчащи едва на няколко метра по-нависоко от ширещото се край тях равно и голо плато. От каменната пирамида до върха се върви 20 мин. със съвсем слаб наклон нагоре /245 мин./. Пътеката заобикаля вр. Ливадата от запад и се спуска плавно към по-ниска и заблатена местност, в която са изворите на р. Казанка. Тази част от най-горния край на рида се заобикаля за около 10 мин., пресича се началния източен приток на реката и се преминава на западния й бряг /255 мин./. Мазалат и главното било на масива Триглав се намират на северозападен оттук точно над изворите на Казанка. Стръмнината към тях обаче е много голяма, затова от изворите на реката има два варианта за достигането имПървият е да се тръгне без пътека директно към върха, със стръмно и продължително изкачване в северозападна посока, а вторият - да се поеме с по-слаб наклон на запад, като първоначално се изкачи не самия Мазалат, а разположеното на юг от него второ равно и голо плато. Ако от изворите на р. Казанка се продължи на запад, тогава 35 мин. след вр. Ливадата се достига до дълга редица от каменни пирамиди, разположени в края на споменатото и намиращо се на юг от Мазалат второ голо плато /290 мин./. Тук наклонът към билото на масива Триглав силно памалява, като покрай купчините на пирамидите се завива плавно на северозапад и по равен и напълно гол терен се достига след още около 15 мин. до върха /305 мин./. Денивелацията от местността Сиреолу до вр. Мазалат е 350 м.

  

01

От с. Тъжа на североизток към ридовете Тънка и Къдияка 

 

202

С увеличение към ридовете Тънка и Къдияка

 

03

През местността Кайряка на изток към началото на рида Къдияка

 

06

Пресичането на река Ерендере над ниския водопад

 

08

Покрай вадата от река Ерендере на изток

 

10

Вилата с лозето и чешмата

 

11

При вилата се завива на североизток и се влиза в гората

 

12

Изкачването през малката полянка в най-долната част на рида Къдияка

 

16

Широката Василева пътека по билото на рида

 

17

От рида Тънка към най-долната поляна по рида Къдияка

 

19

Завоят в гъстите треви на първата поляна 

 

20

Втората и третата поляни в средната част на рида Къдияка

 

26

Излизането над гората покрай последните разкривени дървета

 

33

От края на гората към ниския затревен превал в горния край на пасището Къдияка

 

242

Най-долната част на поляната Къдияка, снимана от изток

 

34

Средната част от поляната Къдияка

 

245

Чешмата и овчарника в местността Коравата вода

 

53

Изворът-чешма в местността Коравата вода

 

254

От чешмата към скалите над нея

 

241

 Горната част на поляната Къдияка

 

56

Разклонът в най-горната част на поляната Къдияка. Тук са завива на север към скалите.

 

263

От поляната Къдияка на север към по-големите скали 

 

71

От скалите наза към пасището Къдияка 

 

2110

Ридът Къдияка, река Ерендере и съседния рид Тънка 

 

274

От скалите към Ливадката, Тънката пътека, Сухата река, Белите камъни и ридът Ливадата

 

2278

 Изкачването от Къдияка към скалистата местност Сиреолу

 

2279

Ливадката, Сиреолу и платото Ливадата над тях

 

75

По платото Ливадата

 

84

Широката пътека в долната част на местността Ливадата

 

88

Първата каменна пирамида по пътя от местността Ливадата към вр. Мазалат

 

90

Без пътека по горната част на платото Ливадата

 

91

Връх Ливадата

 

2215

Местността Ливадката и платото Ливадата, снимани от главното било на масива Триглав 

 

2218

Платото Ливадата и вр. Мазалат

 

71

 Платото Ливадата и вр. Мазалат от друга гледна точка

 

93

Голото плато от вр. Мазалат на юг

 

94

Връх Мазалат

 

2014-08-01 114640

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1385 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм