15.4. с. Розино-местност Булски камък-р. Дамлъ дере-местност Алимански егреци-х. Ехо

Оценете
(0 гласа)

15.4. с. Розино-местност Булски камък-р. Дамлъ дере-местност Алимански егреци-х. Ехо - качване

Денивелация - 1100 м., време на движение - 5.30 - 6.00 часа, разстояние - 18.8 км.

Маркировка: от с. Розино до р. Дамлъ дере - бяло-синьо-бяло, от р. Дамлъ дере до х. Ехо - бяло-жълто-бяло  

 

2014-01-31 154333

Изтегли: GPS-трак 

              

  Най-сложният старопланински туристически маршрут над село Розино е този, който води от полето до разположената във вътрешността на Балкана река Дамлъ дере и продължава по долината й на запад към двете местни хижи - Ехо и Козя стена. Освен, че е най-дълъг като разстояние, маршрутът е и доста труден технически, тъй като в началото му се пресича гигантският страничен рид Беллибурун /Личен нос, Кайряка/, отделящ Розино от долината на р. Дамлъ дере и от главното било на планината. Така по пътя от селото до хижите се навърта доста голям километраж, а заедно с това се прави и двойно изкачване - първо от полето до билото на рида Кайряка, а после и от долината на р. Дамлъ дере до някоя от двете хижи. Към тези проблеми трябва да се добавят и сложните за ориентация местности, през които се преминава, както и лошата маркировка, губеща се точно на някои от най-важните места по пътя. Въпреки прекомерната си тежест обаче, маршрутът е характерен и с невероятната си красота, като по него се навестяват и няколко все още диви и недокоснати от човека местности, непознати дори и за мнозина от по-запалените туристи.

    Извисяващият се над Розино рид Кайряка е покрит от долу до горе с гори, като от билото му се спускат към селото на юг две по-къси и тънки странични рътлини, разделени от маловодната река Дерин дере /Дълбок дол/. Хребетът на запад от реката е наречен заради формата си Кабара бурун /Подутият нос/, а този на изток е Кертиклието /Белега/, защото горите по него са прошарени от няколко по-малки поляни. От центъра на Розино към огромния страничен рид Кайряка и разположената зад него Стара планина се тръгва по главната улица на север, като ориентир натам са долината на р. Дерин дере и ясно очертаващите се от двете й страни ридове Кабара бурун и Кертеклието. При последните къщи на селото се минава през тунел под подбалканската ж.п. линия, стъпва се от другата му страна в основата на широка и добре отъпкана пътека и по нея се продължава с плавно изкачване нагоре във все същата северна посока. Понеже пресича част от планината и достига до р. Дамлъ дере, пътеката е известна в селото с името Дервент йолу /Проходен път/. Веднага след тунела по нея се навлиза в широк пояс от гъсти лесове, през който се върви задълго в почти пълен сумрак. Горският масив, покриващ рида Кабара бурун вляво от пътеката се нарича гора Бекир келеме /Глупака Бекир, по прякора на бившия му собственик/, докато този, който е залесил оставащия вдясно рид Кертиклието е гора Кус аркансъ /Сенчестата арка, защото дърветата по нея са много нагъсто/. Тук туристическа маркировка и табелки все още няма, но пътеката се следва лесно, защото се е вкопала надълбоко в мекия терен. По-нагоре по нея се пресича гъсто изровен от пороите склон и 5 мин. след тунела се достига до уникален кът за отдих в местността Радойкина чешма, включващ беседки, пейки, чешма и дори малък лифт. Едва тук, доста след началото на пътеката, се появява първата по нея лентова туристическа маркировка в бяло-сини цветове, както и няколко табелки, насочващи към хижите Ехо и Козя стена. От кътчето за отдих се продължава вече покрай гъстата лентова маркировка на североизток, като 15 мин. по-нагоре се излиза на малка горска полянка при скалният феномен Булски камък /според някои автори от Бухалски камък//20 мин. след началото/. Булският камък е огромна кръгла канара, закрепена от природата по уникален начин върху няколко по-ниски скали. Големият камък се намира от южната страна на пътеката, като от двете му страни се откриват прекрасни гледки към с. Розино и към западната част на Карловското поле.

    Малко преди да се достигне до Булски камък става и първото объркване с маркировката, което обаче все още не е фатално. Пътеката се раздвоява някъде под камъка, като и двата й края са маркирани с бяло-синя маркировка. От разклона единият й край се изкачва към Булски камък на север, докато другият слиза към долината на р. Дерин дере на североизток. Тук разклонът не е добре маркиран и повечето от туристите продължават нагоре към Булски камък по лявата пътека, докато всъщност трябва да се насочат надолу към р. Дерин дере по дясната. Ако от това място се продължи по правилната пътека със слизане към р. Дерин дере, тогава синята маркировка не се губи никъде чак до своя край при р. Дамлъ дере. От разклона пътеката Дервент йолу следва долината на Дерин дере до две поляни, разположени на самото било на рида Кайряка - поляна Аджиминчов уряф /Хаджиминчов орех/ и поляна Аджолтърла /Нивата на Хаджиоглу/. При тях пътеката завива на северозапад и по страничния рид Алмаджик бурун /Ябълков нос/ се спуска до възловата седловина Дюз алан /Равна поляна/. Ако от разклона се продължи по левия край на пътеката, тогава се достига след няколко минути до скалния феномен Булски камък. При него обаче объркването се задълбочава още повече, защото тук пътеката се разклонява за втори път. На поляната при камъка от маркираната със синьо основна пътека се отделя тънко разклонение, продължаващо на север. То между другото води до правилната пътека, но се вижда трудно, заради високите треви и храсти, покриващи поляната през лятото. Така след достигане до Булски камък се продължава най-често по широката, равна и добре маркирана странична пътека на северозапад. Тя пък също води към билото на рида Кайряка, но е малко по-дълга от останалите две пътеки, а и маркировката по нея трябва да се изостави съвсем скоро.

    След Булски камък маркираната със синьо странична пътека навлиза в засадена от хората борова гора, през която се достига след около 10 мин. до каменната Сюлейман чешма /30 мин. общо/. Край мюсюлманските селища чешми се издигат обикновено не само, за да се пие от тях чиста вода, но и по някакъв конкретен повод - например за здраве или за помен на починали близки. Част от чешмите са построени дори и просто за да се направи някаква добро дело, което пък е свързано с постулатите на Свещения Коран, насърчаващ добрите дела и гарантиращ на извършителите им благодат и награда даже и след смъртта им. По тези причини, оттук до билото на рида Кайряка, освен Сюлейман чешма, са изградени още шест сравнително нови и големи като размер масивни каменни чешми. В изкуствено засадената борова гора крайпървата от тях гъстата дотук маркировка внезапно се губи, като от това място е най-добре да се продължи пак на северозапад. В тази посока маркировката се появява отново само след няколко минути, като покрай нея се излиза съвсем скоро на продълговатата камениста поляна Коз алан /Орехова поляна/. Въпреки името й, по поляната и покрай нея са пръснати не орехови дървета, а такива от вида зимен дъб /нарича се още и скален дъб или горун/. В най-долния край на Коз алан се достига до широки прав черен път, при който маркировката и пътеката се изоставят. От разклона към билото на Кайряка се продължава по черния път на север, като в началото на изкачването се подминава втора чешма, оставаща вдясно. Нагоре пътят навлиза в обширната и покрита с дъбови гори местност Гевгеч кая /Вдлъбнатата скала/, в която се забелязват сред разредените дървета множество интересни като форма и ниски като височина скални групи. Над поляната Коз алан вляво от пътя се появява потокът Кръстево дере, в долината на който е построена още една, трета поред чешма /45 мин./. 5 мин. след нея се достига и до четвъртата чешма по маршрута /вероятно Чолакова чешма/, край която е изграден голям кът за отдих с беседка /50 мин./. Тук на камъните над чучура на чешмата е закрепена много оригинална и полезна с информацията си табела, на която са начертани подробно под формата на схема всички по-важни пътища и пътеки в района.

  При четвъртата чешма черният път се напуска и към билото на рида се продължава на север по широка пътеказапочваща от кътчето за отдих. Нагоре пътеката навлиза в местността Чучурагач /Дървеният чучур/, от която води началото си потока Кръстево дере, и след няколко минути излиза отново на черен път. От разклона се продължава по пътя, който за кратко време преодолява чрез няколко дълги серпентини много голяма височина. След множество завои и извивки, и 30 мин. след чешмата, най-после се излиза на билото на рида Кайряка южно от безименния връх Кота 1077 /80 мин./. Денивелацията от с. Розино дотук е 420 м. На билото пътят достига до дълга и равна седловина, по която продължава на северозапад към покрития догоре със смесени гори връх Янакчам /Изгорелия бор//1137 м./. В тази посока седловината се пресича за около 15 мин., като в нейния край се достига до нов разклон /95 мин./. Тук от черния път се отделя широка пътека, по която следва много стръмно вратоломно спускане на север. Надолу се върви през гъсти и стари букови гори, като се следва билото на къс страничен рид. При това слизане /по-скоро тичане/ се губят, също за много кратко време, около 200 м. височина. Накрая, 15 мин. след разклона при седловината, пътеката извежда до малката горска полянка Дюз алан /110 мин./. Тя е пресечена от широк черен път, в гората зад който се забелязваи отдавна изоставен и разбит от времето тухлен туристически заслон. Тук изневиделица се появява отново и гъстата синьо-бяла маркировка на основната пътека, изгубена по-рано някъде под Булски камък.

    От поляната Дюз алан към хижите Ехо и Козя стена може да се продължи по три варианта. Първият е по черния път на запад с изкачване до седловина Чанакчиите, където се достига до маркираната пътека, водеща от с. Розино през местността Дългата поляна до х. Ехо /тази пътека е подробно описана в маршрут 15.3/. Вторият вариант е по черния път на изток със слизане към долината на р. Дамлъ дере, където се достига до маркировката, водеща от село Христо Даново към двете хижи /описана в маршрут 16.1./. Третият вариант е най-пряк, като при него от Дюз алан към долината на р. Дамлъ дере се продължава водоравно по тесен и слабо използван черен път на североизток. В тази посока пътят пресича маловоден поток и се качва от другата му страна накъсия страничен рид Чиликли бурун /Ягодов нос/. По това направление синята маркировка е вече съвсем нова и много гъста, като по нея се върви съвсем за кратко на североизток, колкото да се достигне до горния край от долината на р. Дамлъ дере. След достигане до този край обаче, пътят, вместо да се спусне към дъното на долина, завива на северозапад и продължително време траверсира южните склонове над реката без да слиза към нея. Не стига това, ами тук пътят е и отдавна изоставен, позатлачил се е с растителност и с паднали камъни и се е стеснил до тясна пътека. По нея се напредва бавно, достига се с плавно спускане до около 50 м. над реката, но отново не се слиза към нея, а се продължава на запад водоравно над коритото й. Едва 35 мин. след местността Дюз алан пътеката най-сетне завива надолу и слиза до самата р. Дамлъ дере /145 мин./. Днес по долината на реката е прокаран широк и добре поддържан черен път, на който се излиза на около стотина метра източно от поляната Старата бекчийница /от бичкия - ръчен трион/. При достигането на реката се стъпва вече в самото подножие на главния старопланински масив, което означава, че рида Кайряка е окончателно пресечен. Тук обаче отново трябва много да се внимава, защото и на това място стават доста чести обърквания с маркировката. Разклонът не е добре маркиран и началото на пътеката в обратната посока, от Дамлъ дере към с. Розино, може лесно да се пропусне.

   Дамлъ дере /Текийска река/ е една от най-дългите и пълноводните реки в тази част на Стара планина, като дълбоката й долина, с малки изключения, е покрита от край до край с гъсти и стари смесени гори. В различните пътеводители името на реката се изписва ту слято, ту разделено и се превежда по всевъзможни начини, било като Мъглив дол, било като Плачещ дол или пък като Див дол. Правилният превод на името на реката обаче е Капещият дол /от турската дума дамла - капка/, вероятно заради безбройните потоци, стичащи се към коритото й от всички страни. Освен, че е дълга и пълноводна, реката е важна и с това, че отделя от главния старопланински масив разположения на юг от него огромен рид Кайряка. Същевременно с това, течейки от запад на изток /субмеридионална ориентация/, Дамлъ дере разделя и два от главните дялове на Централния Балкан - Златишко-Тетевенска планина от Троянска планина, а служи и като граница между землищата на селата Розино и Христо Даново. Не на последно място, Дамлъ дере е от особено важно значение и за туризма, най-вече заради прокарания по долината й широк макадамов път, по който може да се достигне почти водоравно до самото сърце на планината. Приблизително по средата на реката се намира и спомената местност Старата бекчийница, представляваща малка продълговата горска полянка /една от малкото поляни в планинската част на Дамлъ дере/, в западния край на която са построени каменна чешма и маса с пейки. На южния склон над поляната се вижда и стара рампа за разтоварване на дърва, откъдето вероятно идва и наименованието на цялата околност. Старата бекчийница се намира на много приятно и заобиколено отвсякъде с гори място, на юг от което остава страничното разклонение на Кайряка - рид Сютлендже бурун /Върбов нос/, а на север - спускащият се откъм върха на планината рид Саалтъагач /Люлей гора/.  

     От Старата бекчийница към хижите Ехо и Козя стена се продължава по черния път срещу течението на Дамлъ дере на северозапад, като след 10 мин. се достига до водослива на реката с нейния ляв приток потока Боба дере /Бабу дереси//155 мин./. Името на този поток е преведено навсякъде като Бащин дол /от турската дума боба/баба - баща/, но при шиитите-казълбаши баба е със значението на светец /както е например и при Бабска река под вр. Голяма Кадемлия/. Оттук и смисълът на топонима би трябвало да бъде Свещеният дол, което пък кореспондира със старото наименование на близкото с. Христо Даново, наричано в миналото Текке /свещен ритуален комплекс от сгради при шиитите/. Преди водослива им реките Дамлъ дере и Бабу дереси се пресичат последователно по два моста, разположени съвсем близо един до друг. Веднага след тях се достига до поредния важен разклон по маршрута, при който от черния път се отделя пряка маркирана пътека, водеща към по-близката х. Козя стена. Началото на пряката пътека е отбелязано с многобройни табелки, като маркировката, водеща към х. Козя стена, е в цветовете бяло-зелено-бяло. Дотук откъм билото на планината се спуска тънкият и дълъг рид Узун бурун /Дълъг нос/, по който пряката пътека продължава на север с много стръмно изкачване към хижата.

    Ако от това място ще се върви към х. Ехо, тогава към нея се продължава по черния път на северозапад, като се следва вече бяло-жълта маркировка. За съжаление, черният път покрай р. Дамлъ дере се поддържа днес само до отбивката за х. Козя стена. От нея на северозапад трасето му е отдавна изоставено, срутило се е на много места и се е стеснило до тясна пътека. Въпреки това, от разклона към х. Ехо се продължава по пътя на северозапад, подминават се по него оставащите вляво река Чамтепе дереси /Дол Боров хълм/ и рид Чам тепе /Боров хълм/ и 30 мин. по-нагоре се достига до водослива на Дамлъ дере със спускащия се от север поток Калан дере /Дол с поляна от алан - поляна, преминало по-късно в диалектното калан//185 мин./. След водослива от основния черен път се отделя слабо използвано разклонение, изкачващо се в обратната североизточна посока към средната част на рида Узун бурун. Този страничен черен път също е много интересен, защото по него може да се обходи огромна част от землището на близкото с. Христо Даново. От долината на Дамлъ дере пътят се изкачва до билото на рида Узун бурун, където достига до бетонна барака. До същата барака се изкачва и маркираната туристическа пътека откъм водослива на Боба с Дамлъ дере, което пък означава, че към х. Козя стена може да се върви и оттук. След бараката пътят слиза в долината на р. Боба, изкачва се на изток до билото на едноименния рид Боба и от другата му страна се спускав долината на река Каваклъдере, по която достига чак до споменатото с. Христо Даново.

    От разклона към х. Ехо се продължава отново по основния черен път на северозапад, като се следват р. Дамлъ дере и поставената покрай нея рехава бяло-жълта маркировка. Оттук напред пътят постепенно навлиза в най-дивата и труднодостъпна част от планината, подминава спускащият се от юг поток Курбалъ дере /Жабешки дол от курбага - жаба/ и оставащият на север стръмен рид Ешек тепе /Магарешки хълм/ и достига след 15 мин. до две отдавна изоставени полуразрушени сгради на горското стопанство в местността Бараките /Горски пункт Дамлъ дере//200 мин./. Те са изградени при водослива на Дамлъ дере с един от поредните й леви притоци, спускащ се от север - Китайски дол /по прякорът Китаеца на бившия собственик на имотите, разположени край дола/. Тук долината на Дамлъ дере силно се стеснява, а околните стръмни ридове се доближават толкова близо един до друг, че сякаш почти захлупват пътя. От Бараките напред реката постепенно започва да завива на запад, като вдясно от пътя остава тънкия рид Петкова рътлина, а вляво - късият, но затова пък огромен като ширина рид Беленли бурун /или от белен - хайдушки или от белеме - обработваема земя/. Покрай тях се върви по пътя още около 15 мин. напред, подминават се водосливите на Дамлъ дере с два потока, спускащи се от север - Маймун дере /по прякора на бившия му собственик/ и Арифово дере и се достига до отнесен от водите на реката мост, от който са останали до днес само каменните му подпори /215 мин./.

    Още при достигане до местността веднага се забелязва, че мостът не е бил изграден на съвсем правилното място. Тук Дамлъ дере не само, че се разлива прекомерно, но е и много пълноводна. Това е наложило на мястото да бъде изграден дълъг и висок мост, но строителите му са постигнали само първото. В миналото тук пътят се е прехвърлял по моста на отсрещния десен /южен/ бряг на реката и по него е продължавал водоравно на запад. Днес обаче на това място се налага Дамлъ дере да бъде пресечена по брод, а това е възможно само през лятото, когато реката е по-маловодна. След преминаването през водите й се продължава по десният й южен бряг на запад през пояс от гъста растителност, подобен на на този в тропическите джунгли. В тази посока е възможно да се продължи, разбира се, и по черния път, но тъй като той много заобикаля, е най-добре да се следва тясна пътека, отъпкана единствено от попадналите тук незнайно как заблудени туристи. Малко след брода р. Дамлъ дере се раздвоява, като напред се продължава покрай левия й начален приток и се следи за табелка от северната му страна. 20 мин. след отнесения мост се достига до тази табелката и тук вече далеч по-тесния ляв поток на реката се пресича по по-удобен за това брод /220 мин./. От него нагоре следва може би най-приятната част от маршрута, защото не се върви по изоставен път, а по истинска туристическа пътека. Тя е много широка и въпреки, че се изкачва стръмно нагоре, е за предпочитане през разкривения и затлачен с растителност черен път. След достигане до пътеката се пресича по нея нагоре пояс от гъста гора, като се върви по приятно пружинираща под краката почва. Тук за кратко време се набира по-голяма височина, като 30 мин. след втория брод се излиза отново на черния път в местността Алимански егреци /Алиман - лично мюсюлманско име, произлизащо от съчетанието Аллах иман - Вярвай в Аллах и егрек - лятна кошара за добитък//250 мин./. Денивелацията от Старата бекчийница дотук е 400 м.

   Алиманските егреци е очарователна горска полянка, покрита с високи колкото човешки бой треви и закътана насред гъстите и диви смесени лесове, покриващи най-затънтената част от Балкана. Оттук за първи път от началото на маршрута се открива панорама на север и към главното било на планината. Гледано откъм поляната то има съвършен алпийски изглед - стърчащи към небесата островърхи канари, покрити само тук-там с разхвърляни покрай тях разкривени ели. Алиманските егреци се намират малко над водослива на двата начални притока на Дамлъ дере, като на север от тях остава местността Дългият мост, в която черният път пресичал някога реката за втори път. Към тази местност от главното било на планината се спуска широкият рид Конско равнище, затворен от Арифово дере и от най-левия начален приток на Дамлъ дере /наричан от някои Конско дере/. На запад от Алиманските егреци пък се е разпрострял друг широк хребет, заграден вече от двата начални притока на Дамлъ дере. Това е ридът Съзлъ бурун /Тръстиков нос/, по билото на който от поляната към х. Ехо продължава и маркираната с жълто и бяло пътека. Да се намери нейното продължението в края на Алимански егреци, обаче, не е толкова просто. След достигане до поляната пътеката я пресича в западна посока и в нейния край излиза отновона черния път. От разклона се продължава по пътя на юг, като след около 300-400 мсе достига до място, напълно затлачено с растителност. Тук трябва да се внимава за оставащ вдясно каменист опороен склон, който заема най-долната част на Съзлъ бурун и по-който е продължението на маркировката. Ако отбивката се пропусне обаче, това отново не е фатално, тъй като хижата и билото на планината са вече съвсем наблизо. При изпускане на разклона трябва да се следва черния път до неговия край под самото главно било на планината. От това място се продължава без пътека със стръмно изкачване на югозапад, като се излиза скоро над горския пояс в подножието на билната седловина Демир капия /Желязната порта/. Под нея се пресича на запад силно наклонена и покрита с гъста хвойна поляна и в нейния горен край се достига до главното било на планината и до самата седловина, на която е построена и х. Ехо. Вариантът, при който се върви до края на черния път, е по-дълъг и по-труден за ориентация от този по пътеката, но по него се пресича напълно девствена и невероятно красива гора. По някой от двата варианта, разстоянието от Алиманските егреци до х. Ехо се изминава за около 60 мин. при денивелация от 500 м. /310 мин./.   

 

P7280080

Тунелът под ж.п. линията северно от центъра на с. Розино

 

P7280003

Оригиналният кът за отдих след тунела 

 

P7280008

Булски камък

 

P7280017

Заслонът в местността Дюз алан /Равна поляна/

 

P7280023

Чешмата на поляната Старата бeкчийница

 

25

 Разклонът към хижа Козя стена

 

27

Пътят в най-дивата част на Дамлъ дере

 

28

От Алимански егреци на север към главното било на планината

 

37

От главното било към долината на река Дамлъдере 

 

33

Напред към Демир капия /Желязната порта/. Хижа Ехо е зад нея.

 

44

 Хижа Ехо на фона на вр. Кавладан

 

2014-01-31 154403

 Профил на маршрута

Прочетена 1039 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм