Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

23.5. с. Тъжа-рид Джуглата-водопад Тъжанско пръскало-вр. Мазалат

Оценете
(0 гласа)

23.5.с. Тъжа-рид Джуглата-водопад Тъжанско пръскало-вр. Мазалат - слизане

Денивелация - 1650 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 9.7 км.

Немаркиран

 

2014-07-17 131045

Изтегли: GPS-трак

         

     Мазалат /Зли връх, Балабана, Колът//2197 м./ не е най-високият връх в масива Триглав, но заема средищно местоположение в него, спускайки от темето си във всички възможни посоки няколко изключително мощни, плавно снижаващи се към полето и особено удобни за туризъм дълги рътлини. Върхът се издига в средата на равно и голо плато, в южният край на което се вижда странната лента на подредени в права редица каменни пирамиди, изградени за ориентация в миналото от местните планински пастири. От вр. Мазалат към намиращото се в подножието му село Тъжа е най-добре да се слезе именно по билото на някой от спускащите се на юг дълги хребети, като за достигане до начало му се ползва и редицата от високи каменни пирамиди. Понеже директна пътека от върха към селото няма, затова първоначално трябва да се тръгне покрай каменните купчини на юг, да се достигне до края на равното плато и оттам да се предприеме слизане по някой от спускащите се към полето ридове, като по Ливадата на югоизток например или пък по Чимколиба на югозапад. Слизането по оголените им склонове е дълго и еднообразно, но затова пък е много удобно, тъй като в близост до билата им липсват каквито и да било по-трудни или пък по-опасни за пресичане места. Най-интересното слизане обаче, което може да се осъществи от вр. Мазалат към с. Тъжа, е по склоновете на съвсем тънкият и покрит почти изцяло с гъсти гори рид Джуглата /джугла - чука/, разделящ долините на две от най-пълноводните местни реки - Селската река на запад и левият й приток Казанка /Коритница/ на изток. И двете реки извират от склоновете на вр. Мазалат, като в долния си край един друг приток на Селската река - Едровица /Кара дере/, скача от високите скали Текнетата /Коритата/, образувайки високия 65 м. водопад Пръскалото /Тъжанското пръскало/.

      Ако за слизане от Мазалат към с. Тъжа се избере тънката гърбица на рида Джуглата и бялата лента на водопад Тъжанското пръскало, тогава от върха се поема на  югозапад през простиращото се натам равно и голо плато. В тази посока първоначално се пресича абсолютно гола пустош, в която липсват дори и типичните за горните части на Балкана натрошени скали и ниска хвойна. Единственият по-сигурен ориентир тук са оставащите вляво високи каменни пирамиди, които заприличали в миналото на някого на поп с килимявка и затова били наречени от него Попници. Тяхната опъната като по конец редица обаче се насочва в противоположната югоизточна посока към долината на р. Казанка /Коритница/. Други по-ясни ориентири, които могат да се ползват сред равното и пусто поле в горната част от слизането към с. Тъжа, са виждащата се на югозапад малка част от широкия иначе дол Елли дере /Еллък дере, Ветровити дол/, през който протича р. Едровица, както и стоящият зад нея напълно гол и огромен като размери рид Чимколиба. Слизането към с. Тъжа по принцип става именно по долината на р. Едровица, но от Мазалат е все още рано да се навлиза в нея, защото ширещото се на юг от върха равно и голо плато е обзорно и много удобно за вървене. Освен долината на р. Едровица, в югозападния край на платото се виждат и още три по-слабо изпъкнали над околността скалисти връхчета, като от Мазалат се върви първо именно към тях. През равното и голо плато, и 5 мин. след началото на маршрута, се пресича широка лятна пътека, която заобикаля върха от южната му страна. От нея се продължава отново водоравно към трите по-ниски връхчета, които се траверсират от изток. След като се отминат и техните темета платото се накланя по-силно в южна посока и едва тогава се предприема слизане към долината на р. Едровица. При това спускане към реката се вижда на юг как коритото й е заградено от всичките си страни с още няколко по-ниски и скалисти връхчета. От източната страна над Едровица се е надвесил остър безименен връх, по склоновете на който винаги подскачат стада с диви кози, а от западната е връх Каракачански егрек /1919 м./, на темето на който също стърчат няколко по-едри скали. Най-интересен е обаче един по-нисък, но пък по-остър и по-скалист връх от тях, който се намира вътре в корито на реката, разположен по средата между по-високите скали по източния и западния й бряг. В най-долната част на платото се слиза стръмно надолу, като за ориентир се ползва именно този по-остър средищен връх, поставен по уникален начин от природата вътре в самата долина на Едровица. На югозапад и 25 мин. след пресичане на заобикалящата вр. Мазалат пътека се достига до извор при големи скали, под който се слиза и до коритото на р. Едровица /30 мин. след началото/. Въпреки че теренът от вр. Мазалат до тук изглежда почти равен, по него за кратко време са преодолени около 300 м. височина.

    При достигане до коритото на реката се стъпва на широка и добре отъпкана овчарска пътека, по която се продължава покрай течението й почти водоравно на юг. Наименованието Едровица е старинно, особено звучно и малко заблуждаващо, тъй като в миналото думата едър била давана не на големи, а на бързи и буйни реки. В горният си край Едровица протича през широката, спокойна и изключителна красива тревиста долина Еллък дере, отличаваща се с добре оформена от ледовете V-образна форма. През нея се продължава водоравно на юг, като след още 10 мин. се достига до острото скалисто връхче, стърчащо точно в средата й /40 мин. общо/. Тази канара е част от споменатия по-горе голям скален венец Текнетата /Коритата/, с който равното и голо плато завършва стръмно и рязко на юг. От северната си страна Текнетата са тревисти и полегати като самото плато, а скалите по тях изглеждат съвсем ниски. От южната си страна обаче венецът е отвесен, а канарите по него са с височина до няколко десетки метра. Освен че вертикалната му стена е абсолютно непреодолима за туристи, Текнетата е и много дълъг венец, заемащ цялото пространство между реките Едровица на запад и Казанка на изток. А това пък означава, че за да се премине през него оттук на юг, трябва да се следва коритото на реката, която го е прокопала и разсякла на две още преди милиони години. При достигане до скалистото връхче Едровица завива за кратко на запад, като от източната й страна остава страшен, много дълбок и особено опасен през зимата лавинен улей. В западна посока реката е издълбала в скалите на венеца къс пролом, който заедно с водопада под него е всъщност и най-интересното и красиво място по маршрута. Навлизайки в тясното планинско ущелие равната до тук Едровица изведнъж рязко пропада, спуска се стремглаво надолу по издълбано от водите й скално легло и блъскайки се и пенейки се между камъните, образува прекрасна каскада от няколко по-ниски водоскока. Под тях коритото й завива отново на юг, а водите й пропадат още по-мощно в съвсем тесен жлеб, който, макар и почти да не се вижда от пътеката и да не изглежда като водопад, се смята заедно с водоскока за горната част на Тъжанското пръскало. Втората по-ниска, но пък по-красива част на водопада, е на около 200 м. оттук по-надолу по течението на реката.

     Проломът в скалите е широк едва няколко метра, така че за тънката пътечка изобщо не остава никакво място. Слизането оттук на юг-югозапад става бавно и внимателно по десния долинен склон на Едровица, като местността през цялото време изглежда така, сякаш от нея изобщо не може да се излезе. Под водната каскада пътеката се насочва някак си по ръба над реката към висока скала с козирка над нея, извива покрай отвесните й стени и достига до по-широката долна част на пролома, откъдето продължава с по-плавно слизане на юг. Натам се достига първо до малка поляна, в средата на която стърчи още едно по-ниско и остро скалисто връхче. Едровица го заобикаля от изток и пак се хвърля от скалите, като образува вече долната, същинска, по-красива и виждаща се отдалеч част на Тъжанското пръскало. Под острото връхче се продължава покрай долината на реката до мястото, от което тя скача. Оттам пътеката се спуска стръмно на югоизток и слиза до втора обширна и гола поляна, разположена вече под огромните отвесни канари на скалния венец Текнетата. Поляната се нарича Под камъните, като името й показва, че венецът е вече преодолян. Слизането от най-горната част на водопада до местността Под камъните става за около 30 мин. /70 мин./. Интересното за долната част на водопад Пръскалото е, че самата тя също се състои от две отделни части, разположени в непосредствена близост една над друга и образуващи нещо като единна и непрекъсната струя. Водата от нея обаче пада на различни страни и се закрива от отделни скали, така че цялото Пръскалото не може да се види едновременно от която и да било точка на поляна. За да се зърне долната част от водопада в нейната цялост, трябва да се слезе отново към реката, закриващите скали да се заобиколят от юг и да се застане точно под струята му. Другото интересно тук е, че при по-обилен дъжд и при по-мощно снеготопене от скалите на запад от Тъжанското пръскало се хвърля още един по-тънък, но пък също толкова красив и висок като него, дублиращ водопад. Двете невероятни пръскала, приличащият единствено на себе си скален венец Текнетата, страховитият пролом на Едровица и разположената под него огромна долина на Селската река образуват единен природен комплекс, шокиращ с дивотията си и смайващ сетивата с все още неподправената си от човека сурова планинска красота.

  Слизането от Тъжанското пръскало към виждащото се вече под него с. Тъжа може да стане по две пътеки. Първата се насочва от водопада на югозапад към скалистия връх Чимколиба /1640 м./, в чието подножие се качва на едноименния рид Чимколиба. Там идващата откъм пръскалото пътека се влива в по-широко вървище, спускащо се по билото на хребета на юг към полето. Втората е т.нар. Тънка пътека, водеща през местноста Под камъните водоравно на изток към долината на р. Казанка. Ако за слизане към с. Тъжа се избере втората пътека, тогава от Тъжанското пръскало се поема през голи поляни в източна посока. Местността Под камъните е не по-малко интересна от ждрелото на р. Едровица и от Тъжанския водопад, защото е изпълнена с огромно количество свлечени от Текнетата скални отломъци, пресичането на купчините от които може да стане и без пътека. През тях се върви водоравно и на няколко метра под скалния венец, зает от гигантски продълговати купеновидни канари, които са подредени вертикално една до друга, високи са десетки метри и образуват отвесна и дълга до няколко километра непреодолима стена. Под каменните отломки остават дълбоките и гористи долини на Селската река и Казанка, разделени от тесния рид Джуглата. Понеже хребетът е много нисък /а в горната си част е и слабо изразен/, гледани отстрани, долините на двете реки изглеждат като слети помежду си в една огромна и извънредно широка мегадолина. От водопада на изток Тънката пътека трябва да се следва само до достигане на старата букова гора, започваща направо от най-горната част на Джуглата. Ридът е покрит изцяло с гори, което го прави много удобен за слизане през лятото, а освен това се насочва и право към виждащото се под дърветата с. Тъжа. Разстоянието от водопада до горната част на Джуглата се изминава за около 20 мин., като се пресичат и няколко плитки и сухи опороени дерета /90 мин./. При достигане до горната част на рида Тънката пътека се изоставя и без ориентир се навлиза в широк пояс от гъсти и стари букови гори.

    Джуглата е много широк и разлат в горната си част рид, който се отделя плавно и спокойно от местността Под камъните на юг. По-надолу обаче ридът става все по-стръмен и силно се стеснява, като слизането по него става първоначално без каквато и да било пътека. Растителността тук е букова и силно разредена, така че пресичането й е навсякъде безпроблемно, а билото на Джуглата е добре очертано и се следва лесно. В различните части на широколистната гора се виждат и множество надписи по дърветата, което потвърждава възможността да се слиза отвсякъде и без пътека. На отделни места в горната част на рида все пак може да се ползва и едно по-старо вървище, което обаче е съвсем тънко, губи се често под листата и трябва постоянно да се търси. Понеже горната част на Джуглата е стръмна, слизането през нея е добре да става на широки серпентинипо диагонал и в югоизточна посока, като целта е да се достигне до отвесния ръб на рида, надвесен над долината на р. Казанка. 35 мин. след началото на спускането се достига до дългата пътеката Сиреолу /Съър йолу, Говеждия път, Мандренската пътека//125 мин./. Това е широко колкото черен път животинско вървище, което започва от разположената на запад хижа Русалка и води на изток към другата най-често посещавана от туристите местна хижа Соколна. В миналото по Мандренската пътека били прекарвани селските стада с говеда от обширното планинско пасище Голяма Папратлива към двете други още по-големи поляни в околността - Тънка и Къдияка, намиращи се в района на рида Мандрата. От тези стада с говеда и от връзката с хребета Мандрата идват и имената на пътеката. Заради голямата си ширина, както и заради местата, през които преминава, по вървището навремето била поставена дори и туристическа маркировка, останки от която могат да се срещнат и досега.

     След пресичане на Мандренската пътека се достига до източния ръб на Джуглата, стръмно надвесен над дълбоката долина на р. Казанка. В този край на рида се стъпва най-сетне и на по-широка и лесно проследима сред дърветата пътека, която оттук на юг се следва лесно и не се губи никъде чак до своя край при полето. По нея, 20 мин. след пресичане на Мандренската пътека, се слиза до малка поляна, на която за първи път се появяват и каменни чучки /145 мин./. Оттук към с. Тъжа може да се продължи по два начина - със слизане без пътека на изток към коритото на р. Казанка или пък отново на юг със следване на пътеката, извиваща по билото на рида Джуглата. Ако се избере вторият вариант, тогава от поляната се продължава на юг по широката и добре вкопана в земята пътека, като по нея се достига скоро и до група интересни скали с панорама към полето. При тях се  завива на изток и 20 мин. след поляната с чучките се слиза до р. Казанка /165 мин./. Денивелацията от влизането в гората до това място е 600 м. Пътеката се спуска нарочно до най-ниското и най-тясно място по билото на рида Джуглата, при което реките Селската и Казанка достигат съвсем близо една до друга, разделени от широка едва до няколко метра ивица земя. Това е и единственото място в близост до вода при цялото слизане от Тъжанското пръскало към полето. От тясното място към с. Тъжа може да се продължи отново по две пътеки. Първата следва р. Казанка, като върви ниско долу и плътно покрай нея, по десния й долинен склонВтората продължава на юг по тясното било на рида Джуглата, като не се отделя от него чак до края му при полето. Слизането по първата пътека не представлява никаква трудност и е много бързо, лесно и удобно. По-интересната и панорамна от двете пътеки обаче е втората, като в нейния най-долен край се преминава и покрай още един невероятен природен феномен - фамозната скала Джуглата, на темето на която се издига едноименната тракийска крепост Джуглата. Освен всичко друго, след тясното място втората пътека достига и до добре запазен античен път, по останките на който се слиза към стените на крепостта. От седловината на юг ридът Джуглата се издига отново към нисичкия безименен връх Кота 1066, което означава, че ако се избере втората пътека, тогава по нея не следва слизане, а всъщност изкачване. От ниското и тясно място по билото на рида вървището се покатерва с плавни извивки към темето на безимения връх, където през ниска и разредена тънкостеблена гора се откриват гледки назад към Текнетата, както и настрани към двете долини на Селската река и Казанка.

    След тясното и ниско място на билото на Джуглата се продължава по втората пътека на юг, като 10 мин. след седловината се излиза на споменатия вече отдавна изоставен черен път /175 мин./. Това е античен друм, който води от полето към останките на тракийската крепост Джуглата, разположена на едноименната скала в най-долната част на рида. В повечето пътеводители калето Джуглата е определено като малка крепост от типа наблюдателна кула, от която в миналото следели преминаващият покрай цялото подножие на планината подбалкански път Друма. След достигането до стария път се продължава по него на юг, макар че трасето му е вече силно обрасло с растителност и на места е почти напълно погълнато от природата. В началото по стария друм се върви по-бързо, защото гората край него е силно разредена, като 10 мин. след разклона се пресича и малка поляна /185 мин./. От нея на юг обаче растителността започва да се сгъстява все повече, като пътят преминава и покрай група от интересни скалисти връхчета, по някои от които се виждат и останки от стари зидове. Те, заедно със специално изградения път, водещ от север на юг към твърдината показват, че калето Джуглата най-вероятно не е било само малка наблюдателна кула, а много по-голямо като размери и значение и основно за района крепостно съоръжение. 15 мин. след поляната се достига и до нарочно изсечена в скалите порта, през която пътят се провира при движението си на юг /200 мин./. Под нея следват нови 15 мин. още по-стръмно спускане до достигане на скалата Джуглата /215 мин./. Това е огромна и отвесна от почти всичките си страни триъгълна канара, висока около стотина метра, силно наклонена на юг и съставена от няколко по-малки, плътно прилепени една до друга скали. До темето на Джуглата може да се достигне само от север по специално изсечения в скалите древен път, плътно обрасъл в наши дни с ниски дървета и всевъзможни видове бодлива растителност. От това място към с. Тъжа трябва да се продължи задължително на югоизток, тъй като тясната пътека, спускаща се на югозапад към казана на Селската река, достига до тесен пролом, заобиколен с отвесни скали и непроходим през определени дни на годината. Покрай запазените на места до два метра височина стени на крепостта Джуглата се слиза на югоизток към коритото на Казанка, като след 15 мин. се достига до него в близост до устието на реката /230 мин./. Оттук към Тъжа се продължава водоравно и на юг по извиващ през полето черен път, като до първите къщи на селото се достига след около 20 мин. /250 мин./. Денивелацията от ниската седловина на билото на рида до полето е 400 м. 

 

233

Връх Мазалат

 

135

От вр. Мазалат се тръгва на югозапад към долът Ели дере /Ветровити дол/ 

 

139

След като отпред се появят скалите Текнетата се слиза към коритото на реката

 

143

По средата на реката има едно "текне", което служи за ориентир

 

145

На юг не трябва да се върви, защото от ръба надолу има пропаст 

 

148

Слиза се в коритото на реката и се върви към острата скала в дъното й

 

150

От коритото на река Едровица назад към вр. Мазалат 

 

151

При острата скала се завива покрай коритото на реката на запад

 

156

Отвесният улей от източната страна на острия връх

 

152

В подножието на острата скала се завива на запад, като се следва реката

 

162

Горната част на водопад Пръскалото се заобикаля по тясна пътека от север и запад

 

168

Достига се до скала с козирка и под нея се завива на юг

 

165

Под скалата с козирката следва нов завой на югоизток

 

170

Под скалите се продължава покрай коритото на реката

 

174

Излиза се под Текнетата в голата местност Под камъните

 

175

Долната част на водопад Тъжанско пръскало

 

P6070102

Текнетата и водопад Пръскалото, снимани от юг

 

P6070105

Трите пътеки, по които може да се достигне до водопада

 

173

Най-западното "текне"

 

177

И от него скача един сезонен водопад

 

180

От водопада на югозапад към рида Чимколиба 

 

182

И на юг към рида Джуглата и с. Тъжа

 

183

От водопада към горната част на рида Джуглата се тръгва водоравно на изток

 

187

Достига се до най-горния край на гората и се влиза в нея

 

189

От пътеката в местността Под камъните назад към водопада 

 

190

От пътеката на запад към рида Чимколиба 

 

188

През голите поляни може да се слезе по диагонал към гората

 

192

От края на гората назад и нагоре към Текнетата 

 

194

Младостта ми тук остана, разпиляна по Балкана

 

196

В средната част на рида се достига до широка пътека и по нея се продължава на юг

 

197

В средната част на Джуглата гората силно се разрежда, а билото на рида се стеснява

 

198

Покрай пътеката се появяват каменни чучки

 

199

От пътеката назад към Текнетата и водопада

 

204

В най-долната част на рида се достига до скалният финомен Джуглата и покрай него се слиза на югоизток

 

207

От края на рида Джуглата на юг към с. Тъжа 

 

2014-07-17 131120

Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 2023 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм