Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

23.4. с. Тъжа-рид Чимколиба-вр. Каракачански егрек-вр. Мазалат

Оценете
(0 гласа)

23.4.с. Тъжа-рид Чимколиба-вр. Каракачански егрек-вр. Мазалат - качване

Денивелация - 1650 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 10.7 км.

Маркировка: от с. Тъжа до седловина Гьола - немаркиран, от седловина Гьола до вр. Мазалат - бяло-синьо-бяло и ЗКМ 

 

2014-06-29 100607

Изтегли: GPS-трак

 

   На север от село Тъжа се издига една от най-високите и красиви части на Стара планина - масивът Триглав, изобилстваща с добра туристическа инфрастуктура и с безбройни природни и исторически дадености, като древни римски пътища, тракийски могили, антични крепости, скални феномени, водопади, хижи и добре маркирани пътеки. Към тези прелести на Балкана могат да бъдат добавени и множеството дълги и удобни за преходи странични рътлини, които са разпределени равномерно по всички краища на масива, спускат се плавно от неговото било чак до края му при полето и го правят особено подходящ за туризъм. Въпреки всички тях обаче, посетителите на Триглав предпочитат да се съсредоточат, кой знае защо, само в неговия най-западен край, пренебрегвайки централните и източните му части, които си остават самотни, незаслужено изолирани и рядко навестявани от когото и да било. От главното било на масива към тези централни и източни части се спускат няколко от споменатите дълги и основни за Тъжанския Балкан странични хребета, най-важният от които е Чимколиба /името му идва от тревните чимове, с които местните пастири покривали навремето колибите си/. Ридът се отделя на юг от билния връх Пиргос /от бург - кула//2195 м./ и освен, че е най-дългият и най-мощен в сравнение с всички останали странични рътлини, достига и най-близо до с. Тъжа. Друго, което прави този хребет толкова важен, е трасираната по широкото му и добре очертано било овчарска пътека, по която може да се достигне много бързо, лесно и удобно от селото до най-високите части на планината.

    Когато се погледне от с. Тъжа на север към огромното туловище на масива Триглав, погледът се спира най-напред на тесните и дълбоки долини на реките Селска и Казанка, на покритият с гори рид Джуглата, който ги разделя, и на едноименният скален феномен Джуглата /джугла - чука/, открояващ се в най-долната част на хребета. На запад от тази мистериозна скала се вижда и ридът Чимколиба, чиято най-ниска част е заета от изровен от дъждовете, сух и скалист склон. От с. Тъжа до този широк и опороен сипей може да се достигне по два начина. Първият е като се поеме от северозападния край на селото по шосето, водещо към хижа Тъжа. По него се достига съвсем скоро до намиращата се в подножието на планината местност Сакалийските ливади /Брадатите ливади/, като тук широкия друм се изоставя и без пътека се продължава на североизток към открояващият се сред зеленината и оголен от стихиите склон. Вторият е като се тръгне от последните къщи на Тъжа директно към сипея през местността Чаирлъка /от персийската дума чаир - ливада край река/, заемаща равните и голи ливади, разположени на север от селото. Ако за достигане до подножието на планината се избере вторият вариант, тогава от с. Тъжа се поема на север по широк и равен черен път. По него се преминава първоначално покрай масивно бетонно водохващане, намиращо се на върха на изкуствена изградена землена могила, като след няколко минути се достига до Селската река. Покрай нея /и срещу течението й/ се върви до дървен мост, изграден над водите й в самото подножие на Балкана. Тук пътят се напуска, но реката не се пресича, а по пътека се продължава отново покрай коритото й до достигане на тънка вада, иззидана от дялани камъни. От това място се поема срещу течението на вадата на север, влиза се за кратко в гъстата гора Сургунлука /Върбалака/ и зад нея се достига до оголения долен склон на Чимколиба, както и до началото на широката пътека, извиваща по-нагоре по билото на рида чак до неговите най-горни части. Който и от двата варианта за придвижване до сипея да се избере, разстоянието от с. Тъжа до подножието на планината се изминава за около 20 мин.

     След достигането до основата на рида Чимколиба се продължава по него със стръмно изкачване в северна посока, като се пресича сухата му, скалиста и силно опороена от дъждовете най-долна част. В тази местност почвата по склона е измита от природните стихии до камък, затова на места се върви без пътека и по терен, покрит почти изцяло с натрошени скали, драки и ниски дървета. По-нагоре обаче растителността по сипея постепенно се сгъстява, трасето на пътеката става все по-ясно и вече не се губи никъде, а късите му серпентини се насочват в близост до долината на Селската река. Така по скалистия склон се преодоляват за кратко време и на два етапа около стотина метра височина, като 15 мин. след началото на изкачването се излиза на споменатия вече широк черен път, водещ от с. Тъжа към х. Тъжа /35 мин. след началото/. Пътеката достига до шосето в края на най-източната му серпентина, при остър завой и до високи скали, изсечени нарочно заради него. Точно срещу тези скали и завоя, на отсрещния ляв източен бряг на Селската река и на едно ниво с пътя, се вижда уникалната скала Джуглата, представляваща група от огромни канари, слепени сякаш нарочно от природата една за друга и отвесни от почти всичките си страни. На върха на тази тригълна и силно наклонена на юг скална пирамида се намират останките на едноименната антична крепост Джуглата, от която в миналото били наблюдавани пътниците, преминаващи по изградения край цялото подножие на планината подбалкански път Друма. До крепостта на върха на скалата Джуглата може да се достигне по изоставен и гъсто обрасъл с растителност стар път, който се насочва от полето на север по долината на р. Казанка, подминава крепостта и се изкачва над нея, след което се спуска наобратно към стените й в южна посока.

    След като се излезе на шосето се продължава по него за кратко на запад. Пътят преминава през голямата и изсечена точно заради него скала и след стотина метра достига до западния й край. Тук на камък вдясно от трасето му е нарисувана извита черно-бяла стрелка, сочеща на север /40 мин общо./. Продължението на пътеката е закрито с храсти и не се вижда от пътя, но то е точно до камъка със стрелката. На това място шосето се напуска и по извивките на пътеката се продължава с плавно изкачване на север. Над пътя се навлиза в пояс от гъста и ниска габърова гора, в която пътеката е много широка и няма опасност от изгубването й. По-нагоре през сумрачен тунел от плътна растителност се достига и до няколко малки полянки, по които, на местата на които това е възможно, са поставени за ориентация каменни чучки. Изкачването от пътя до края на габъровата гора става за около 40 мин., като в тази част на маршрута гледките напълно липсват /80 мин./. Над горския пояс пътеката излиза при ниски скали в най-долния край на огромната поляна Голяма Папратлива /Голяма Папратливка/, заемаща широките средни части на рида Чимколиба. При навлизане във високите треви на обширното пасище пътеката започва отново да се губи, затова тук трябва да се спазва общата посока на движение /която е нагоре и на север/, а за ориентир да се ползват две групи от високи букови дървета, между които остава и обширна ивица от по-ниска широколистна гора. Разстоянието от края на последните габъри до първата група от с високи буки се изминава за 10 мин. /90 мин./. Огромните дървета се заобикалят от запад, като над тях се достига до широка и отдавна изоставена пътека, започваща на запад от хижа Русалка и водеща на изток към хижа Соколна /100 мин./.

    В миналото това вървище се наричало Сиреолу /Съър йолу или Говежди път/, защото по него прекарвали селските стада с говеда от поляната Голяма Папратлива към разположените на изток пасища Тънка и Къдияка. В наши дни обаче то носи името Мандренската пътека, тъй като води на североизток към друг дълъг и важен страничен хребет по снагата на масива Триглав - рид Мандрата. Заради ширината на пътеката и важните места, през които преминава, в миналото по трасето й била поставена дори и туристическа маркировка, едва личаща днес тук-там предимно в гората. След достигане до Мандренската пътека се продължава по нея на север, като трасето й се следва само няколко минути. По него се достига до място, при което пътеката се разширява до размерите на широк път, спускащ се стръмно надолу към Селската река. Тук Сирейолу трябва да се изостави и от разклона да се продължи със стръмно изкачване през гората по по-тънка пътека, следваща билото на рида Чимколиба. По тази пътека над Сирейолу се излиза съвсем скоро в подножието на продълговата поляна с група интересни скали в нейния най-горен северен край. Поляната се пресича от пътеката по диагонал в северозападна посока, като в най-горния й край се достига при скалите и до втората група от по-високи букови дървета. Тук отново се влиза за кратко в гора, скалите се заобикалят от юг и се достига до западната им страна. От това място пътеката излиза покрай маловоден поток окончателно над гората, завива на север и се изкачва стръмно върху скалите. Разстоянието от напускането на Мандренската пътека до изкачването върху скалите се изминава за около 25 мин., като денивелацията от с. Тъжа дотук е 900 м. /125 мин./.

    Над гората се достига до долния край на заета също както и Голяма Папратлива с обширни поляни и ливади местност, наречена Локвата /самата локва се вижда на петдесетина метра на изток от пътеката/. Името на това пасище идва от извор, даващ началото на потока, който се пресича в западния край на скалите и който преминава по-надолу през Голяма Папратлива, разделяйки я на две приблизително равни части. Поляната Локвата е много красиво, обзорно и кръстопътно място, като дотук, освен пътеката откъм с. Тъжа, се изкачва и още едно вървище, идващо откъм разположената на запад х. Русалка. Другото по-характерно и забележително за местността е извисяващият се в нейния най-горен край връх Чимколиба /1640 м./, който не е много висок, но затова пък е скалист и отвесен от три страни. Директното му изкачване от юг би било много трудно, затова пътеката започва да го заобикаля от изток, губейки се често в покритите с високи треви тучни поляни. Пасището Локвата се пресича за 15 мин. по диагонал на североизток, като за ориентир при движението нагоре служи нисък превал, разположен встрани от най-долния скалист край на вр. Чимколиба /140 мин./. Въпреки че превалът е сравнително нисък, от скалите край него се откриват първите наистина фантастични гледки по маршрута, които са във всички посоки. На юг е поляната Голяма Папратлива с разположеното като на длан под нея с. Тъжа. На югозапад се простира огромният рид Старчовец, по който изпъква най-високият и носещ същото име като него връх Старчовец /1035 м./. От източната страна са двете гористи и много дълбоки долини на Селската река и Казанка, разделени от тънкият и нисък рид Джуглатаа от запад остават отвесните канари на вр. Чимколиба. Нагоре към върха се вижда как пътеката доближава темето му и се насочва към единствения му по-леснодостъпен северен край, изкачвайки се чрез няколко дълги серпентини по почти отвесните му източни склонове.

    Най-красивите гледки обаче, които се откриват от ниските скали край превала, са на север. Натам целият хоризонт е препречен от огромен скален венец, състоящ се от многобройни и плътно подредени една до друга отвесни канари, носещи името Текнетата /Коритата/. Скалите са високи до няколко десетки метра и от юг са напълно отвесни и абсолютно недостъпни. Под венеца се вижда широка полоса от свлечени от стените на Текнетата скални отломъци, която е затревена и силно наклонена към разположената под нея стара букова гора. Тази ивица от натрошени канари се нарича Под камъните, като по средата й се вижда отдалеч и тънка пътека, носеща точно това име - Тънката пътека. От двете си страни венецът Текнетата е разцепен в краищата от проломите на реките Едровица /Кара дере/ на запад и Казанка на изток, водещи началото си от намиращия се точно над скалите билен връх Мазалат /Балабана, Колът, Зли връх//2197 м./. Достигайки в миналото до изградения от всевишния естествен природен бент на Текнетата, реките са започнали да го дълбаят и са го изтънявали в продължение на милиони години, докато най-накрая са го пробили и са преминали през него. Казанка обаче го а напуснала с взрив, сринала е голяма част от Текнетата, разхвърляла е скалите надалеч по склона и го е излъскала до блясък. Едровица пък само го е разцепила и е побързала да скочи от него, образувайки водопад Пръскалото /Тъжанското пръскало/, който се състои се от две отделни части с обща височина на пада от 65 м. и чиято изумително красива и резпенената до бяло лента се вижда също от превала. Под Пръскалото Едровица се смесва с още един поток, от водослива с който продължава да тече на юг към с. Тъжа, но вече под името Селската река.

    От панорамното място при скалите се продължава по равен терен на север, вр. Чимколиба се заобикаля бързо от изток и в най-горния край на местността Локвата се достига до много важен разклон. Тук от основното вървище се отделя тънка и почти невидима пътечка, която влиза в рядка букова гора и продължава през нея водоравно на север към Текнетата и Тъжанския водопад. Основната пътека пък завива на запад и започва рязко и стръмно да се изкачва по склоновете на вр. Чимколиба, насочвайки се към неговата най-северна част. Натам чрез няколко по-дълги серпентини и по каменист и опороен терен, 25 мин. след панорамното място при превала, вървището се изкатерва отново до билото на хребета Чимколиба, излизайки на север от темето на едноименния връх /165 мин./. Тук се достига и до най-тънката част на рида, широка едва до няколко метра, от другата страна на която се виждат в западна и югозападна посока х. Русалка, долината на река Тъжаразположените над нея Петканови водопади, че дори и първенеца на планината връх Ботев. След повторното достигане до билото на рида се продължава по него с по-слаб наклон на север. Пътеката заобикаля група скали от изток и достига до голо и мочурливо място, през което тече вторият поток, даващ началото на Селска река. Оттук се продължава плътно покрай коритото му на североизток към втори нисък превал, около който стърчат последните групи от по-високи скали по билото на рида. Над мочурливата местност гребенът на Чимколиба постепенно започва отново да се разширява, а наклонът по него все повече да намалява, като тази благодатна за пресичане и очарователна като изглед местност се нарича Каракачанско пладнище. Тук при последните скали вляво от пътеката се виждат и каменните останки на заслон, който вероятно е бил и самото пладнище на местните овчари-каракачани. Разстоянието от излизането на билото на рида до каменните останки на заслона се изминава за 15 мин. /180 мин./. При последните скали се достига и до втория по-важен превал по маршрута, след който наклонът към горните части на масива Триглав намалява още повече. В близост до това място и от дясната страна на пътеката остава голият връх Каракачански егрек /1919 м./, който, гледан откъм с. Тъжа, изглежда огромен и недостижим, а оттук прилича на ниска и невзрачна леко заоблена могила. Височината, която е преодоляна от местността Локвата до тук, е 400 м.

   След последните скали в местността Каракачанско пладнище пътеката достига до изворите на потока и продължава от тях нагоре през обширно и напълно голо поле, покрито само тук-там с ниска келява хвойна и с натрошени камънаци. В тази пустош ориентири, разбира се, изобщо няма, но за сметка на това пък поляните й са много обзорни, като от тях се откриват и първите гледки към билото на масива Триглав, в северозападния край на което се извисява първенецът му - връх Голям Кадемлия /2275 м./, втори по височина в цяла Стара планина. Под този връх се очертава тясната долина на Бабската река, като между нея и пътеката се простира огромното и също така напълно голо пасище Лабодалъка. Малко по-нагоре над полето се появяват в северна посока и теметата на върховете Малък Кадемлия /2226 м./ и Пиргос, а на запад се различава римският път Тъжанската пътека /Рахманският път/, зад който стърчи острият и скалист пирамидален връх Паунът /1817 м./. От долния край на голото поле пътеката се насочва на североизток право към вр. Пиргос, следвайки последните извивки на Чимколиба. В този участък от местността за кратко се слиза от билото на хребета, само колкото вр. Каракачански егрек да се заобиколи от запад и от север, след което се достига отново до широкия и разлат гребен. По него, със съвсем слаб наклон нагоре, се продължава към слабоизразения и абсолютно равен на темето си връх Падитът /2001 м./, а оттам постепенно се завива и на изток към появилата се вече в далечината крайна цел на маршрута - вр. Мазалат. Пътеката пресича Падитът през темето му и се спуска леко до плитката седловина с вр. Пиргос, където достига до римския път. От последните скали на местността Каракачанско пладнище до тук се върви около 40 мин. /220 мин./.

    След достигането до римския път се продължава по него за кратко на север. Старият друм се изкачва към южното подножие на вр. Пиргос, преминава покрай извор и завива на северозапад към седловина Гроба, намираща се на билото на масива Триглав между върховете Голям и Малък Кадемлия. Тук някъде пътят трябва да се изостави и към вр. Мазалат да се продължи без пътека на североизток. Първоначалната цел обаче не трябва да бъде изкачването на самия връх, а само достигането до главното било на масива Триглав при неговото най-ниско място - разположената между Пиргос и Мазалат седловина Гьола. Към нея се върви без пътека, като се пресичат оголените и набраздени с два дълбоки улея югоизточни склонове на вр. Пиргос, а за ориентир се ползва оставащият вдясно и даващ началото на р. Едровица широк дол Елли дере /Еллък дере, Ветровитият дол/. Разстоянието от римския път Тъжанската пътека /Рахманският път/ до седловина Гьола се изминава за около 20 мин. /240 мин./. В дъното на седловината се достига до билото на Триглав и до белязаната със зимна колова маркировка /ЗКМ/ туристическа пътека, която идва от север и се спуска по гребена на масива на югоизток към х. Соколна. Оттук обаче, може да се продължи към вр. Мазалат по цели три пътеки. Първата от тях е зимна, белязана е с колове и следва главното било на Триглав в източна посока. Втората е лятна и се изкачва от седловината към върха на серпентини, извиващи през гъстата хвойна на юг от зимната пътека. Трасето на лятната пътека не е маркирано, но затова пък е достатъчно широко, при ясно време се вижда отдалеч и може лесно да бъде следвано. Третата пътека заобикаля почти водоравно от запад цялото огромно гърбище на върха и излиза на разположеното от южната му страна обширно и голо плато. Понеже западните склонове на Мазалат са доста стръмни, затова от седловината към върха е най-добре да се продължи по лятната пътека, която се изкачва за около 20 мин. на серпентини до самото му теме /260 мин./. Денивелацията от последните скали в местността Каракачанско пладнище до вр. Мазалат е 350 м.

Връх Мазалат

    Връх Мазалат е разположен на около двеста метра на юг от маркираната с колове зимна туристическа пътека и представлява купчина скали, извисяваща се само на двадесетина метра височина над северния край на обширно, равно и напълно голо високопланинско плато. Понеже около него няма други високи върхове, макар и съвсем слабо издигнат над околността, Мазалат е особено панорамен. Според туристи с по-добро зрение, освен по-близката околност, от темето на купчината скали можела да се види на север дори и река Дунав. Върхът е известен с няколко имена, най-популярното от които е именно Мазалат. В някои пътеводители върхът е посочен още и с наименованието Балабана, като е пояснено, че то произлиза от старобългарската дума балван /голям камък/. Застъпниците на това име очевидно правят връзка между значението на думата балван и външният вид на скалите, разположени на темето на върха. Балабан обаче е всъщност лично юрушко име и с него е известно не самото възвишение, а ридът, който се спуска от скалите му на север. В близкото до Тъжа село Търничане пък наричат Мазалат още и Колът, като обясняват, че местността край върха е гола и много опасна при мъгла и затова в миналото местните овчари издигнали за ориентация в нея няколко високи каменни пирамиди, а на самото му теме закрепили дървен кол. Днес няколко такива дебели дървени кола все още стърчат от канарите на близкия Бабски рид, покрай които се спуска пътеката от вр. Голям Кадемлия към х. Равна. От този забит в скалите на върха кол дошло уж и името Колът, но то се ползва само в с. Търничени. През 1942 г. вр. Мазалат бил преименуван на Зли връх, но това изкуствено наименование не придобило особена популярност.

     Върхът и днес е наричан от всички Мазалат, като за произходът и значението на името му има две основни теории. Според първата, наименованието му било дадено от руски топографи, които, като не знаели как се нарича върха, му дали името на растението мазало, което растяло край скалите му. Така върхът бил нанесен на руската топографска карта точно с наименованието Мазалат и с него си останал и до днес. Историята за руските топографи и растението мазало обаче е силно неправдоподобна, защото всеки, който се е изкачвал до Мазалат знае, че поради суровите климатични условия около върха край него няма нито мазало, нито каквото и да било друго растение. Оттук като по-правдоподобна се очертава, като че ли, втората теория, която е застъпена от Цанка Константинова в книгата й „Топонимията на Казанлъшко. Според тази теория, топонимът Мазалат е юрушко име и идва от словосъчетанието мaaz allah, означаващо Пази боже. Авторката твърди още, че подобни са наименованията и на най-високият връх на Балканите - Мусала /от мus allah - Близо до бога/, както и това на родопският рид Алабак /от аllah bac - Бог вижда/. Теорията за юрушкият произход на името на върха се потвърждава и от извършеното през 1942 г. масово прекръстване, с което повечето от по-старите тюркски топоними в околността били заменени с български. 

 

P6070001

                    Масивът Триглав от подбалканския път 

 P6070003

Ридът Чимколиба с увеличение 

 P6070004

 От северния край на с. Тъжа се тръгва по черен път на североизток

 P6070005

 От самото начало се вижда долната опороена част на рида Чимколиба 

 P6070008

 Пътят преминава покрай голямо водохващане 

 P6070010

 И останки от бетонни сгради вдясно от водохващането 

 P6070012

 По черния път се върви до дървен мост над Селската река 

 P6070016

 Покрай реката се достига до каменна вада и срещу течението й се влиза в гората

 P6070019

 От най-долната опороена част на рида Чимколиба назад към с. Тъжа 

 13

  От пътеката към скалата Джуглата /Чуката/ 

 P6070024

По-нагоре се излиза на черния път за х. Тъжа и се продължава по него

 P6070028

 По пътя се върви около сто метра, като покрай голям камък се влиза в гората 

 P6070030

Разклонението е маркирано с извита черно-бяла стрелка, изрисувана върху камъка 

 P6070032

 В габъровата гора пътеката е много широка

 P6070035

 По малките поляни над габъровата гора са поставени чучки 

 P6070043

 От края на гората на север и нагоре към поляната Голяма Папратлива   

 P6070045

 Над поляната се виждат две групи от високи букови дървета 

 P6070054

 Първите буки се заобикалят от запад 

 P6070056

 От първите буки назад към долната част на поляната Голяма Папратлива 

 P6070063

 Над първите буки се върви за кратко по Мандренската пътека 

 P6070066

 Над Мандренската пътека се пресича по диагонал продълговата поляна 

 P6070068

 Достига се до втората група от вековни буки и се влиза в нея 

 P6070069

 От буковата гора назад към продълговатата поляна 

 P6070077

Над буковата гора се излиза в голата местност Локвата

 P6070078

 Поляната Локвата се пресича по диагонал, като вляво остава вр. Чимколиба 

 P6070080

 Самата локва се вижда до скали на около петдесет метра на изток от пътеката 

 P6070088

 От местността Локвата назад и надолу към с. Тъжа 

 P6070089

 Пътеката достига до скали и при тях завива на север 

 P6070091

 От скалите с увеличение към поляната Голяма Папратлива   

 P6070097

 Връх Чимколиба се заобикаля водоравно от изток 

 P6070099

 На север се открива панорама към скалите Текнетата /Коритата/ 

 P6070102

 С увеличение към водопад Пръскалото /Тъжанското пръскало/ 

 P6070105

 До вопопада може да се достигне по три пътеки 

 P6070109

 След заобикаляне на вр. Чимколиба от изток, пътеката се качва от северната му страна  

 P6070110

 От пътеката назад към местността Локвата  

 P6070112

 На изток остават гористите долини на Селската река и Казанка  

 P6070115

 Преди да се изкачи до билото на рида, от пътеката се отделя разклонение, водещо към водопад Пръскалото 

 P6070119

 Пътеката се изкачва до билото на рида Чимколиба от северната страна на едноименния връх 

 P6070128

 Панорамата от западната страна на билото е чак до вр. Ботев 

 P6070136

След като се качи на билото на рида, пътеката продължава на североизток покрай група едри скали 

 

P6070144

 Върви се към най-ниското място между скалите 

 

P6070146

 От пътеката назад към вр. Чимколиба

 

P6070149

 В подножието на вр. Каракачански егрек се завива на север, като се следва маловоден поток 

 

P6070150

След края на потока се продължава през алпийски пасища в северна посока 

 

P6070156

 От пътеката назад към последните две скалисти връхчета, които се заобикалят от изток

 

P6070169

 На север вече се вижда главното било на Триглав с върховете Голям и Малък Кадемлия и Пиргос

 

P6070199

 В подножието на вр. Пиргос се пресича римският път Тъжанската пътека

 

200

 От подножието на вр. Пиргос назад към плоския вр. Падитът  

 

201

 От вр. Падитът на изток към вр. Мазалат 

 

202

 Под вр. Пиргос се пресичат началните притоци на река Едровица

 

206

 Седловина Гьола и пътеките, които излизат от нея 

 

208

 Назад към вр. Падитът и най-горната част на рида Чимколиба

 

209

 От седловина Гьола следва изкачване на югоизток към вр. Мазалат. Вр. Пиргос остава зад гърба. 

 

232

 От пътеката назад към широкото Елидере и горната част на рида Чимколиба 

 

233

 Връх Мазалат

 

2014-06-29 100756

 Профил на маршрута 

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1636 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм