Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

32.2. гр. Мъглиж /Мъглижки манастир/-седл. Хайдушки преслап 1-седл. Марков топ-Горски дом Българка

Оценете
(0 гласа)

32.2. гр. Мъглиж /Мъглижки манастир/-седл. Хайдушки преслап 1-седл. Марков топ-горски дом Българка - слизане

Денивелация - 550 м., време на движение - 8.00-8.30 часа, разстояние - 32 км.

Маркировка: от х. Българка до седловина Синята скала - бяло-червено-бяло, от седловина Синята скала до седловина Марков топ-немаркиран, от седловина Марков топ до разклона към тисово находище - бяло-синьо-бяло, от разклона към Тисово находище до гр. Мъглиж - немаркиран

 

2018 06 22 091915

Изтегли: GPS-трак

    

    Още в най-дълбока древност от град Мъглиж към близкия Балкан били построени два проходни пътя, които се изкачвали към върха на планината по вододелните ридове, заграждащи долината на местната Мъглижка река. Далеч на север от града друмищата по западния и по източния вододели се събирали в един общ път и продължавали заедно към главното било на планината, и понеже започвали от гр. Мъглиж, а и защото били трасирани покрай коритото на Мъглижката река, били наречени от пътниците Мъглижки проход. В маршрут 32.1. е описана частта от старият път по западния /десния/ вододел на реката в отсечката от гр. Мъглиж до село Селце, както и съвременно му продължение на север от последното селище към гребена на Стара планина и разположената на него хижа Българка /Горски дом Българка/. В обратната посока, от хижата към полето, за слизане може да се използва и античното вървище по източния /левия/ вододел на реката, чието трасе е добре запазено, пресича множество красиви местности и се отличава с особено добра панорамност. Този път обаче е вероятно най-дългият в цялата централната част на Стара планина /над 30 км./, като за изминаване на цялото разстояние по него са необходими поне 8-10 часа. Основните причини за прекомерната проточеност на прохода в тази му част са голямата ширина на Балкана в района над гр. Мъглиж, както и трудният за преодоляване планински терен, през който преминава трасето на друма. Голямата ширина на планината е причината и за това, склоновете от двете страни на Мъглижката река да се наричат вододели, а не ридове. Друго характерно за старият път по източния вододел на реката е, че в по-голямата си част той е немаркиран и пресича огромни горски масиви, в които ориентацията е силно затруднена, както и това, че изкачванията и слизанията по трасето му следват едно след друго, въпреки ниската надморска височина на този дял от планината

    От Горски дом Българка /хижа Българка/ към старият трако-римския път по левия вододел на Мъглижката река се поема първоначално на изток, като натам се следват главното било на планината и поставените по него знаци на туристическата пътека Ком-Емине /КЕ/. В тази част на Балкана с маркировката на пътеката е белязано трасето на широк и равен черен път, на който се стъпва още пред самия вход на хижата. По вървището се пресича разположената пред горския дом кръстопътна седловина Виканата скала, като от нея се навлиза на изток в огромен масив от гъсти букови гори. По принцип Мъглижката река извира на запад от х. Българка, така че още от самото начало на маршрута се върви по споменатия й източен вододел. Тук обаче той е изключително широк, а трасираният по билото му стар Мъглижки друм се намира в неговата най-източна част, затова и в тази посока се върви още доста, докато се достигне до античното трасе на прохода. След седловина Виканата скала се продължава по новият черен път на изток, като 20 мин. след хижата се подминава разклон. При него от билото на планината се отделя маркирана пътека, водеща на север към ведомствените хижи Армеец, Планинец и Ивайло. Веднага след този разклон се достига и до местността Мъглижка поляна, която отдавна се е покрила с дебели букови дървета. Нейното наименование се дължи най-вероятно на факта, че в близкото минало бившата вече поляна е била собственост на някой мъглижки жител, тъй като районът е доста отдалечен от града и не се намира в землището му, а в това на съседното село Селце. Тук вляво от пътя се вижда заобиколената с паянтова ограда природна забележителност Големият бук, представляваща вековно дърво с височина на ствола от около 32 м. След интересният феномен се описва лека дъга с отвор на север и се подминава още един разклон, при който от главния друм се отделя пътека, спускаща се на юг към разположената насред най-дивата част от планината хижа Извора. 10 мин. след Големият бук се излиза на голата седловина Синята скала, разположена между безименното връхче Кота 1093 запад и връх Малкият вис /1186 м./ от изток /30 мин. след началото/. От това място се открива впечатляваща панорама на север към огромната долина на Тревненската реката и намиращите се в нея градове Плачковци и Трявна. Освен с красивите гледки, Синята скала е важна и с това, че в средата й билният път се разделя на четири. Оттук първият му край се спуска на юг към х. Извора, а вторият продължава по билото на планината на североизток към ж.п. гара Кръстец. В източна посока пък от Синята скала се отделят още два черни пътя, като единият се изкачва през поляна нагоре към темето на Малкият вис, докато другият подсича върха водоравно от юг.

    При седловина Синята скала билният път и маркировката на пътеката Ком-Емине се изоставят и към гр. Мъглиж се продължава по страничен и почти напълно равен почвен друм в източна посока. Веднага след разклона по този друм се навлиза отново в покриващите местността Каменното мостче гъсти и стари смесени гори, като през тях Малкият Вис се подсича и от юг. При това заобикалянето на върха интерес предизвикват внезапно появилите се туфи от вечнозеленото отровно растение лавровишня (Prunus laurocerasus), което вирее тук на големи площи и на дълго разстояние напред и от двете страни на трасето на пътя. Лавровишнята е реликтно праисторическо храстовидно растение, достигнало до наши дни от времената на ледниковата епоха, като, освен него, в близката околност се е запазил и още един по-забележителен растителен вид от онзи период - дървото тис /Отровачка/(Taxus baccata). Наличието на две праисторически растения на такава малка площ от Тревненската планина показва колко чиста и все още непокътната от човека е природата в тази част на Балкана. За голямо съжаление обаче, днес част от горите в по-близката околност се изсичат интензивно, като вляво и вдясно от основния път се отделят множество странични трупчийски разклонения. 10 мин. след седловина Синята скала се достига до нов важен разклон, при който вървището се разделя на два еднакво широки и еднакво използвани края /40 мин. след началото/. Оттук трябва да се продължи задължително по лявото разклонение на пътя, като в началото си то се изкачва плавно на изток към вр. Малкият вис, след което обаче го подсича водоравно от юг. Ако се завие по десния край на почвеното шосе, тогава по него се достига след още около 10 мин. до поляна с изоставена сграда /50 мин./. В близкото минало тази сграда обслужвала намиращите се на юг оттук и също така отдавна изоставени като нея мини Росна китка, като пред портите й пътят внезапно свършва. От неговият край се поема по тясна пътека със слабо изкачване на изтокпресича се гъста гора, през която и връх Големият вис /Марков топ//1255 м./ се заобикаля от югкато след нови 10 мин. се достига до черен път при поляна с електрически стълбове /60 мин./. Според някои езиковеди, думата вис /въс/ е старославянска и означава планински връх /високо място/, докато други твърдят, че тя е от прабългарски произход и в миналото с нея били наричани малките селища. Местните, като че ли, потвърждават втората теория, изказвайки версията, че в древността на темето на вр. Големият вис била разположена наблюдателна кула /от която бил следен Мъглижкия проход/, като е възможно под нея да е имало и малко селище. Независимо от значението на думата вис обаче, наличието на наблюдателна кула в гъстите гори наоколо означава само едно - трасето на старият Мъглижки път е вече съвсем наблизо.

    От поляната с електрическите стълбове се продължава отново на изток, но вече по черният път, като след още около 5 мин. се достига до пропаднала и запустяла част от трасето му, надвесена над голямата четвъртита поляна Мазалъка /Мазалака//от растението мазало//65 мин./. Някога в района на Мазалъка също имало мини, като в наши дни и те, разбира се, са отдавна изоставени. От тях обаче е останала една дълбоко разорана дупка, над която от пропадналата част на черния път се открива обширна панорама на юг. В тази посока над поляната, и над табаните на бившите мини, се вижда чудна картина - един по-голям ъгъл от гигантската мегадолина на Мъглижката река, огромен и все още напълно див район от планината, покрит от край до край с гъсти и стари смесени гори, както и част от продължението на маршрута далеч напред към високият връх Пиздица /1240 м./, издигащ се на билото на източния вододел на реката. Самият гребен на рида също е вече съвсем наблизо, затова от пропадналото място на пътя се продължава отново на изток по пътека през гората. В тази посока се достига скоро и до друг черен път, като по него, и около 10 мин. след разлома, се слиза до дълбоката, гола и съвсем малка, но пък изключително важна за маршрута седловина Марков топ /75 мин./.

     Във всички карти и пътеводители името на седловината, както и това на разположеният до нея вр. Големият вис, са изписани неправилно като Марков тоК, макар истинското им наименование да е всъщност Марков тоП. Това име пък е свързано с широко разпространената в близкото село Борущица легенда, според която, популярният фолклорен герой Крали Марко сам изкачил на върха огромен топ и оттам гръмнал с него срещу турците. Подобно предание е и още едно доказателство, че в миналото на Марков топ наистина е имало нещо, било то кула или малко селище. В наши дни върхът също е зает, като от темето му стърчи острието на висока телевизионна антена. Седловина Марков топ, както и пресечените дотук по маршрута седловини Виканата скала и Синята скала, също е възлово кръстовище, при което се събират и разделят всички пътища от околността. На първо място, Марков топ се пресича в посока север-юг от римският Мъглижки проход, свързващ гр. Мъглиж с главното било на планината. Тук обаче от този път се отделя и едно странично разклонение, което слиза на югозапад към долината на Мъглижката река. По него също може да достигне до х. Извора, като по средата на слизането се преминава и през бившите мини Росна китка. Друг път се насочва от седловината на югоизток, изкачва се до близкия връх Елата /1208 м./ и по склоновете му се спуска към с. Борущица. Към тези друмища трябва да се добави и пътят, който води от кръстовището на запад към х. Българка. Седловина Марков топ е разположена на самото било на източния вододел на Мъглижката река /като при нея се достига най-после и до трасето на стария римски Мъглижки проход/, така че оттук вече може да започне същинското слизане към Мъглиж.

    От седловина Марков топ към полето и града се продължава в южна посока, като се следват билото на вододела и трасираният по него стар римски път. Върху останките на този античен друм днес е прокарано ново и широко почвено шосе, което в началото си дори е и белязано с бяло-синя маркировка, водеща към местността Тисово находище и х. Извора. На юг от седловината новият път подминава отбивката, изкачваща се към вр. Елата, като 10 мин. по-късно излиза от гората в средата на малка горска полянка /85 мин./. В нейният южен край се извисява огромен бук, при който пътят се раздвоява. По дървото са поставени и безброй туристически табелки, които указват да се завие по десния край на друма, макар че оттук е все едно по кое от двете му разклонения ще се продължи. Напред, и независимо от указанията на табелките, двата края на вървището се събират отново, като след 10 мин. излизат на втора, още по-голяма и по-открита билна поляна, намираща се в северното подножие на вр. Пиздица /95 мин./. При нея от основния път се отделя разклонение, спускащо се на запад към местността Тисово находище и х. Извора, като натам, за съжаление, завива и маркировката. Оттук към гр. Мъглиж се продължава вече без нейната помощ, като за ориентири остават да се ползват гребенът на основния рид и извиващият по него нов черен друм. От втората поляна започва стръмно изкачване към средната и по-висока част на вододелния хребет, като местността, която се пресича тук, се нарича Сведената букачка /Сведената гора/. Изкачването през гъстите гори наоколо наистина е много стръмно, но пък е кратко, като за около 15 мин. се преодоляват стотина метра височина /110 мин./. Темето на вр. Пиздица /от влашкото пизда - вулва, идващо вероятно от вода, която извира някъде от цепнатините в близките скали/ е заето от голяма купчина камъни, като пътят достига почти до нея и в последния момент я заобикаля от изток.

     От вр. Пиздица на юг следва най-спокойната и приятна част от маршрута, като на дълго разстояние напред се върви почти водоравно, и то под сянката на гъсто сплетените корони на дървета, в посока на следващия връх по билото на вододела - Топоришка поляна /1263 м./. Неговото наименование идва от думата топор /дръжка на брадва/ и показва, че някога, чрез изсичане на горите, на темето му била образувана малка поляна. Местността и тук обаче, както и при пресечената по-рано Мъглижка поляна, се е самозалесила отдавна и в момента е покрита напълно с гъсти букови гори. През тях пътят достига до северното подножие на Топоришката поляна, заобикаля го малко под темето му от запад и от южната му страна излиза на слънчевата горска поляна Кланите кадъни. И в трите по-близки населени места под вододела - Мъглиж, Селце и Борущица, е запазен спомен за турски жени, които били избити за отмъщение на това място от български хайдути. Кога е станало това не е известно, но вероятно е било някъде към края на турското робство, когато районът на изток оттук бил превърнат от местните българи в хайдушка република. Това принудило башибозука от Казанлъшко на три пъти да напада и да изгаря близкото с. Борущица, а през Освободителната война да унищожи и съседното му с. Селце. Кланите кадъни е плитка седловина, при която от билото на вододела се отделя на югозапад дългият и широк страничен рид Баликовото /Баликова мандра//личнто име Балик е от кумански произход, като повече за куманите в района може да се прочете в главата за историята на гр. Мъглиж/. В долната част на този хребет е разположен все още работещият къмпинг Дюлята, в който може да се намери и подслон. При Кланите кадъни от гората излиза и една все още много добре запазена част от старият римски друм, който в миналото пресичал вр. Топоришка поляна през самото му теме. Оттук обединеният път завива на югоизток и след още няколко минути се спуска с плавен наклон надолу до доста по-дълбоката и напълно гола седловина Хайдушки преслап 1 /Варниците/. Разстоянието от вр. Пиздица до Хайдушки преслап 1 се изминава за около 35 мин., като денивелацията от х. Българка до това място е само 150 м. /145 мин./.

   Индексът 1 към името на седловина Хайдушки преслап е поставен условно, тъй като на юг оттук по билото на източния вододел на Мъглижката река има още една седловина, която носи същото наименование. Хайдушки преслап 1 е следващото много възлово и особено важно за маршрута място, защото и при него до билото на източния вододел достигат и се отделят множество странични пътища. Както стана дума още в самото начало на настоящото описание, от гр. Мъглиж към главното било на планината водят два антични римски друма, които са прокарани по западния и по източния вододели на Мъглижката река. Пътят по западния бряг на реката обаче следва съответния рид само до неговите средни части. При тамошната възлова седловина Мъглижки уши античният друм напуска този склон, слиза в долина на реката и, като я пресича при с. Селце, се изкачва до билото на източния й вододел при седловина Хайдушки преслап 1. Тук двата стари пътя се събират и продължават заедно по билото на вододела на север като един общ друм, който носи наименованието Мъглижки проход. Освен двете древни римски вървища, до Хайдушки преслап 1 достига и едно по-съвременно разклонение, изкачващо се откъм разположеното на изток с. БорущицаОриентацията при седловината обаче се затруднява не от тези пътища, а от едно съвсем ново почвено шосе, което е прокарано наскоро от Хайдушки преслап 1 на юг към гр. Мъглиж и което донякъде дублира стария римски път по източния склон на реката. 

   В древността античният друм по източния вододел на Мъглижката река продължавал оттук на юг с неотклонно следване на билото на рида, изкачвайки се по него към най-високите върхове в околността - Малкият Панагюр /1234 м./ и Панагюра /Панагюря//1330 м.//от гръцката дума панагюр - годишен пазар на животни/. След тези върхове, през редки гори и силно обрасли с гъсти драки поляни, пътят се спускал към историческия връх Калаянка /Калоянка, Калоянска усойна//1238 м./. През Античността и Средновековието за охраната на стария проход в този най-висок и най-труден за пресичане участък от планината били построени три крепости - една наблюдателна кула на темето на вр. Панагюра и две деми /преградни стени/ на северните склонове на вр. Калаянка. По-близката до вр. Калаянка дема била с фронт на север /поради което се предполага, че е византийска/, докато по-отдалечената била с по-големи размери и била обърната наобратно с фронт на юг. Заради името на близкия връх, както и заради посоката, към която била ориентирана тази втора дема, би могло да се предполага, че това е българска крепост и че е построена по времето на цар Калоян. В близките до района села Борущица и Селце е запазена и легенда за разположен някъде по поляните под вр. Калаянка голям камък, на който през 1205 г. седял самият цар Калоян. Тогава огромната българска армия преминала през Балкана в похода си срещу латинците едновременно по четири старопланински прохода, а пък царят уж седял точно на големия камък под вр. Калаянка и от него наблюдавал марша на войниците си по трасето на Мъглижкия път. Вторият съвремен друм, който се отделя в наши дни от седловина Хайдушки преслап 1 на юг и който също води към гр. Мъглиж, има съвършено друго трасе. То заобикаля върховете Малкият Панагюр, Панагюра и Калаянка от запад и от южната им страна се събира отново с античния Мъглижки проход.

    В миналото от Хайдушкият преслап старият път водел по най-пряката линия към Мъглиж, следвайки билото на източния вододел. Днес обаче, от седловината към града е най-добре да се продължи по новия черен път и то по две основни причини. Първо, античният друм може да се използва нормално само до подножието на вр. Панагюра, тъй като оттам на юг трасето му е отдавна изоставено и е силно затлачено с гъста растителност. Второ, новия път е и по-удобен, тъй като по него има само слизане, докато по стария има и изкачване до темето на вр. Панагюра. Поради тези причини, от Хайдушкият преслап към гр. Мъглиж се продължава по новото почвено шосе, като по него се навлиза на юг за по-дълго време в пояс от стари букови гори. През гъстите лесове пътят започва да се спуска плавно и на дълги серпентини, като постоянно извива, с цел да пресече страничните ридове, отделящи се на югозапад от билото на основния вододел. Първият хребет, който друмът пресича при своето движение от седловина Хайдушки преслап 1 на юг, се нарича Кашана. Тази рътлина се отделя от билото на основния хребет при вр. Малкият Панагюр, като се спуска от него на югозапад към долината на Мъглижката река и разположеното в дъното й с. Селце. В миналото старите строители на Мъглижкия проход решили да направят връзка между вододелите на Мъглижката река именно по Кашана, прокарвайки по него трасето на пътя от западния към източния рид. Понастоящем новият черен друм пресича доста бързо най-горната част на рида Кашана, заобикаля Малкият Панагюр от запад и от юг, и скоро навлиза много надълбоко в долината на потока Панагюра, отделящ върха от по-високия му събрат Панагюра. За голямо съжаление, и тук старите и гъсти доскоро букови гори се изсичат все така интензивно, затова на много места от основния път към сечищата се отделят по-тесни дърварски разклонения.

     След първия поток пътят стъпва на следващия страничен рид /който се нарича Средока и който се отделя от Панагюра пак в посока на Мъглижката река/, като по него заобикаля и този връх от запад и от юг. Оттук напред следва пресичане през местността Торището на дълбокия дол Бряста, както и на изворите на река Зимнишки дол /Зимнишко дере/, която отделя най-високия връх по вододела от много по-ниския от него вр. Калаянка. В миналото целият район между Панагюра и Калаянка бил напълно гол, затова и старият римски Мъглижки проход бил прокаран точно през неговите поляни. Пак заради голотата на местността, в нея бил провеждан и ежегодният местен летен пазар на животни /панагюр/, който дал името на цялата околност и на извисяващите се в средата й високи върхове. През зимата пък оголените склонове в този край на вододела осигурявали слънчева топлина и светлина за част от селченските овчари, които оставали да зимуват в близкия дол, а не слизали като другите чак долу в селото. Оттук дошло и наименованието на разположената точно над новия път местност, която се нарича Зимниците. В наши дни през нейните гъсти букови лесове друмът скоро напуска и хребета Средока, качва се на следващия по-къс, но пък по-широк рид Карагьол, и заобикаля и Калаянка от запад, като 55 мин. след Хайдушки преслап 1 слиза до поляна, разположена от южната страна на върха /200 мин./. На това място новият черен път се събира отново със старият римски друм, достигащ дотук по билото на вододела, като напред обединеното им трасе продължава да се снижава в южна посока. Натам по него следва много стръмно спускане, като няколко минути по-късно се излиза изведнъж от гъстите лесове, забулващи цялата централна част на вододела. От края на горите се отваря нова удивителна панорама далеч на юг към следващата група от по-високи върхове по главния рид - Остра могила /Остра//1151 м./ и Стефанча /1297 м./. До тях билото на хребета е напълно голо, като пътят по него може лесно да се проследи. Оттук на юг ридът е сякаш безкрайно дълъг, много тънък и извънредно крив, като до вр. Остра билото му извива постоянно като змия, а пък светлата лента на друма стои като залепена върху него, следвайки всичките му извивки.

    От края на гората се продължава с по-плавно слизане на юг през поляни, гъсто обрасли с трънаци и с по-ниски дървета. Тук вдясно от пътя остава местността Побитият камък /Пробитият камък/, в която, на малка поляна насред гората, е разположен издълбан като кресло камък. Точно тази скала е свързана и със споменатата легенда за цар Калоян, който седял на издълбаното място и наблюдавал от него преминаването на войските си по Мъглижкия проход. За камъка се отнася и едно по-ново иманярско предание, според което, някакъв грънчар от Северна България уж намерил под него казан с пари. Късметлията споделил за съкровището с човек от с. Селци, след което двамата решили да закупят заедно гората. Вечерта другоселецът преспал в къщата на ортака си в Селце, на сутринта обаче, когато се събудил, видял, че местният селянин е паднал от плевнята си и е умрял под нея. Камъкът със седлото пък бил преобърнат, а казанът с парите под него, разбира се, липсвал. В местността Побитият камък се подминават потоците Синилника /около него расте тревата синилка/ и Капсянски дол /от турската дума капиш - грабеж/, които остават вляво, като след около 20 мин. се слиза до характерната дълбока, гола и много мочурлива седловина Карагьол /Черната локва//220 мин./. Точно под нея, на запад и ниско долу в дъното на Мъглижката река, е разположено с. Селце. На югозапад пък се вижда голият и плосък на темето си връх Чемеришка поляна /1049 м.//чемерика - вид отровно растение/, който се отличава с високата метална антена на темето си. 

    От седловина Карагьол пътят се насочва точно към този връх, пресича тънкия Чемеришки рът /рид Чумелиш керет - изгнил чемериш/ и изворите на река Чемеришки дол, и през местността Мочурлика /също свързана с иманярски легенди за скрити в нея съкровища/ се изкачва почти до антената на темето на върха. От това място се открива отново по-обширна панорама, като оттук за първи път се вижда и разположеното на изток село Радунци /сред къщите на което се различава голямата бяла сграда на известния санаториум за лечение на белодробни заболявания/. От западната страна на върха пък остава местността Белите брегове, в която също има останки от малка крепост. Макар че се намира на изток от Мъглижката река обаче, в миналото тази крепост следяла не римския път, извиващ по съответния вододел, а този на отсрещния западен склон на реката. Освен с бялата си пръст, местността Белите брегове е важна и с това, че е гранична между землищата на Селце и на съседния гр. Мъглиж. При вр. Чемеришка поляна се описва нов завой, този път на югоизток, навлиза се в мъглижкото землище, заобикаля се началото на Балийски дол и 15 мин. след Карагьол се слиза през силно опороен терен до дъното на кръстопътната седловина Пастовански пряслап /235 мин./.

    Малката скалиста седловина Пастовански пряслап е най-ниското място по източния вододел на Мъглижката река от главното било на планината дотук, като при нея от основния път се отделят две странични разклонения, спускащи се към селата Селце и Радунци. Наименованието на местността пък произлиза вероятно от думата пост и е свързано с древните охранители на Мъглижкия проход, които стояли тук на стража, пазейки разклоните от главния път към двете близки селища. От кръстовището в дъното на седловината се продължава с леко изкачване по тънкото и криво било на вододела нагоре към ниското връхче Кота 1027, като при темето му се завива отново на юг. Натам се преминава бързо през равната и гола местност Ръта, в която по гребена на рида се редят няколко ниски могилести връхчета. Пътят ги заобикаля от изток, пресича водоравно голата седловина Купен герис /герис - канал, т.е. място, през което водата се оттича/ и разположеният до нея едноименен връх Купена /1018 м./, и 20 мин. след Пастовански пряслап достига до намиращата се в северното подножие на вр. Остра поляна Загоров егрек /загорец - човек от Северна България//255 мин./. Тази местност също е изключително панорамна, като от нея се откриват гледки във всички посоки и най-вече назад, към оголените южни склонове на гигантите Калаянка и Панагюра. Тук от билото на вододела се отделя и обширният и изключително красив страничен гол рид Мостови поляни /граница между Радунци и Мъглиж/, който се спуска на изток към огромната долина на съседната Поповска река

     При Загоров егрек старото и все още добре запазено трасе на римския друм се отделя от новия черен път, навлиза в близката букова гора и продължава с изкачване по билото на вододела към темето на вр. Остра. Новото почвено шосе също навлиза на юг в гъстата гора, при малка полянка в нейното начало обаче то се раздвоява. Оттук единият му край също се насочва стръмно към вр. Остра, като малко под темето му завива водоравно на юг. Другият край на пътя продължава първо водоравно напред, след което плавно и постепенно също започва да се изкачва нагоре. От разклона е все едно по кой от двата края на вървището ще се продължи, като по някой от тях Остра се пресича по западния му склон. Тук се преминава през отдавна обраслата с гъсти гори продълговата поляна Мъглижката нива, като след 30 мин. се излиза от южната страна на върха при широката гориста седловина Хайдушки преслап 2 /285 мин./. Местността се намира на самото било на вододела между върховете Остра от север и Еловска могила /1140 м.//отбелязан неправилно на някои карти като Еловска поляна/ от юг, като при нея отново се достига до трасето на стария римски друм. За седловина Хайдушки преслап 2 в околните селища е запазено предание, че в местността някога се водил бой между български хайдути и преследващата ги голяма турска потеря. Тук римският друм и новото почвено шосе се разделят отново за кратко, като старият път продължава по билото на вододела на юг, подсича водоравно върховете Еловска могила и Яйцето /1173 м./ от запад и достига до подножието на най-високия връх над гр. Мъглиж - Стефанча. Новото почвено шосе пък траверсира споменатите върхове от изток и покрай Ругочевото кладенче /Рогачева кладенец/ също достига до северното подножие на вр. Стефанча. В наши дне обаче от седловина Хайдушки преслап 2 към града и полето може да се продължи и по още един съвсем нов черен път, който се спуска на югозапад към долината на Мъглижката река. Този съвременен друм е много удобен, тъй като по него се избягва заобикалянето на огромния масив на вр. Стефанча, като, освен това, в последната част от слизането към Мъглиж се върви и по асфалтираното шосе, свързващо града със с. Селце.

     Ако за слизане от Хайдушки преслап 2 към Мъглиж се избере новият черен път, тогава при седловината билото на вододела и изграденият по него стар Мъглижки проход се изоставят. Оттук към града се продължава по трасето на съвременния друм с плавно спускане през местността Дядо Стойков гроб в югозападна посока Натам пътят първоначално извива по страничиня рид Гурела, заобикаля изворите на река Бидрашки /Видрашки дол//името й идва от живялото някога по бреговете й животно видра/ и, като се прехвърля чрез няколко къси серпентини на по-дългия рид Еловица, заобикаля вр. Еловска могила по западния му склон. По-надолу почвеното шосе става все по-стръмно, а серпентините по него все по-дълги и по-гъсти, като трасето му пресича няколко равни тераси с изоставени по тях малки ниви. В края на спускането пътят заобикаля и изворите на по-късата река Дядо Стойков дол, достига до местността Читавски припек /от думата читак - помак/, в която става по-равен, и 50 мин. след началото си при Хайдушкият преслап се влива в шосето Мъглиж-Селце /335 мин./. Денивелацията от билото на вододела до асфалта е около 250 м. След достигане до шосето се продължава по него на югкато в тази посока се пресичат още две местности с мюсюлмански наименования - Манавската сая /от манаф - азиатец и сая - навес, кошара/ и Сюлейманица /от личното мюсюлманско, и също помашко, име Сюлейман, което идва от еврейското Соломон - Мъж на мира/. Те се намират от по-ниската дясна страна на пътя между трасето му и Мъглижката река, като точно срещу тях, и високо горе на отсрещния й западен бряг, се вижда импозантната Жълта скала /Стенака/ - широк и дълъг скален венец, разположен хоризонтално в средната част от склоновете на високия връх Попък /1201 м./. На юг оттук пътят заобикаля по права линия най-долните западни части на рида Еловица и след около 10 мин. достига в местността Станюва гробница до нов разклон /345 мин./.

     В древността до това място се спускало едно от старите разклонения на римския Мъглижки проход, което следвало на югозапад билото на рида Еловица. През Античността и Средновековието, при достигане до северното подножие на огромния масив на Стефанча, старият път се разделял на две, като единият му край заобикалял върха от запад и се спускал по билото на рида Еловица към долината на Мъглижка река, а другият подсичал гиганта от изток, излизал от южната му страна в местността Дългите ниви и оттам продължавал по гребена на главния вододел към гр. Мъглиж. В онези дни спускащият се по рида Еловица страничен друм изглежда бил особено важен, тъй като бил пазен от три крепости /по-скоро следен от три малки наблюдателни кули/. Първата от тях се намирала непосредствено над съвременния разклон на нисичкото безименно връхче Кота 1020То пък е разположено в горния край на отвесния скален венец Гърбата стена, по-голямата част от който е под пътя и остава невидима от него. Втората крепост била изградена малко под разположения на билото на източния вододел връх Кръстилча /1260 м./, намирала се на западния му склон на височина от около 1159 м. и била надвесена над долината на река Еловица, отново точно срещу съвременния разклон на стария път и шосето. Третата крепост, която охранявала в миналото този участък от римския път, била разположена на темето на доминиращият над цялата околност вр. Попък, като от нея било следено и част от трасето на другия римски път, изваващ по западния вододел на Мъглижката река.

    В наши дни, от разклона с римския друм обединеният път завива рязко и с остър завой на изток, като навлиза стръмно и много надълбоко в една гигантска дупка. Това е къс, тесен и обрасъл изцяло с гъсти лесове скалист котел, в който се сливат три реки - издващата откъм вр. Еловска могила река Горни Еловски дол /извира от т.нар. Обцидарско кладенче/, спускащата се откъм вр. Стефанча река Свинишки дол и достигащата дотук откъм вр. Кръстилча река Долни Еловски дол. В дъното на дупката, и в непосредствена близост до пътя, трите реки се вливат една в друга и образуват р. Еловица, като тук е и едно от малкото места по маршрута, при което може да се намери вода. При водослива, и 30 мин. след достигане до шосето, реката се пресича по мост, като след него се завива отново с много рязък завой на югозапад и оттук до града върви приблизително все в тази посока /365 мин./. От това място надолу се пресича още един по-широк страничен рид Свинища, като 30 мин. след моста се подминава оставаща вдясно ниска могила. Точно на върха на тази могила са останките на древната тракийска крепост Мъглиж /Монглосион/, дала наименованието на днешния гр. Мъглиж /395 мин./. Главната причина крепостта да бъде построена точно тук не е само особено подходящото за целта място / склоновете на планината вдясно към Мъглижката река са абсолютно отвесни/, а и фактът, че в разположената малко по-надолу местност Аргилца /Аргелца//от личното гръцко име Аргир - сребро/ от билото на източния вододел до съвремения асфалтов път слиза и вторият край на Мъглижкия проход.

   За разлика от описаните по-горе три по-малки наблюдателни кули, Мъглижката твърдина е голяма охранителна крепост, заграждала навремето и двата подстъпа към билото на източния вододел на Мъглижката река. В древността твърдината била опасана с две високи каменни стени и била оградена откъм пътя с ров, останките от който личат все още доста добре. Към тези изкуствени прегради трябва да се добави и благоприятното за отбрана естествено местоположение на могилата - на запад от крепостта тя е отвесна, а на югозапад от нея се спускат два много стръмни и дълбоко изровени от стихиите улея - дол Аргилца и Киселишки дол. До днес част от външната стена на крепостта е запазена на места до височина от 3 м., а на върха на могилата се забелязват и основите на сгради, от които се открива панорама към Мъглижката река и старата част на града. Освен с името Мъглиж /Монглосион/, крепостта е известна още и като Горненски град, за разлика от разположената на по-ниска надморска височина и намиращата се на изток от нея крепост Долненски град. Двете големи твърдини - Горненски и Долненски град, охранявали най-южните части на Мъглижкия „проход“, заедно с още една особено важна крепост. Нейните руини се намират долу на самото поле в границите на съвременния гр. Мъглиж, в т.нар. от местните Грамадена махала /Долната махала/. За останките от тази крепост се предполага, че са римски, също както и пътищата по двата вододела на реката. Понастоящем обаче, от крепостта в Грамадената махала е останала само малка купчина от добре обработени камъни, която мъглижани наричат Грамадата

     След крепостта Горненски град се продължава със слизане по шосето, като след по-малко от 15 мин. се излиза в споменатата местност Аргелица. Тук асфалтовият път /под който е и второто странично разклонение на Мъглижкия проход, заобикалящо Стефанча от запад/, достига до другото старо разклонение на римския друм, траверсиращо същия връх от изток /410 мин./. От това място обединеният път се спуска по права линия на югозапад през местността Кукувица, заобикаля Мъглижката клисура /най-тясното и скалисто място от долината на Мъглижката река/, която остава вдясно и след около 20 мин. достига до нисичкото голо връхче Гъзи рът /610 м.//от стръмно място, при което хората се навеждат /нагъзват/, за да се изкачат//430 мин./. Тук от склоновете на източния вододел към виждащият се вече под краката гр. Мъглиж /отделни негови къщи са се изкачили почти до самия път/ се отделя късият и тънък рид Царьово гумно /гумно - широко и кръгло като харман място/. За голяма изненада, в града наименованованието на тази рътлина се свърза не с името на цар Калоян /за когото се знае със сигурност, че е преминал по този път/, а с цар Иванко, който уж избягал оттук в посока Търново-Цариград след като убил цар Асен /за Иванко пък също се знае със сигурност, че не е преминал по Мъглижкия проход, а по едно от разклоненията на съседния Дъбовски проход, наречено на неговото име - Иванкова пътека/. В миналото от връхчето Гъзи рът старият път продължавал по билото на Царьово гумно по права линия надолу и на югозапад директно към града. В наши дни обаче, тук новият асфалтов път рязко завива в обратната на Мъглиж северозападна посока, спуска се през местността Квачката и след около 25 мин. достига до т.нар. Усте /мястото или устата, през която Мъглижката река излиза от Мъглижката клисура//455 мин./. Тук на практика се достига до Мъглиж, като пътят се завърта отново на югозапад и покрай коритото на реката навлиза в парка Баралъка и северните покрайнини на града. Денивелацията от стъпването на шосето до парка Баралъка е около 300 м. Освен до града, от тази местност може да се достигне и до разположеният на отсрещния западен бряг на реката Мъглижки манастир Св. Николай, като в тази посока се продължи през парка Баралъка и в неговия край Мъглижката река се пресече по мост. Оттук към основната част на Мъглиж се слиза по шосето на югозапад, като след още около 30 мин. се достига и до самия център на града /485 мин./.  

119

 Горски дом Българка

 

116

 Седловина Виканата скала

 

120

 Големият бук на Мъглижката поляна

 

124

 Разклонът на седловина Синята скала

 

125

 От седловина Синята скала назад към Горски дом Българка

 

128

 Краят на черния път при изоставена сграда на мина Росна китка

 

130

 Разклонът на поляната източно от изоставената сграда

 

133

 На юг към местността Мазалъка. Виждат се западният и източният вододели на Мъглижката река.

 

134

 Разклонът към хижа Извора и Тисовото находище

 

135

 Горската поляна Кланите кадъни

 

136

 Възловата седловина Хайдушки преслап 1 /Варниците/

 

139

 Вр. Малкият Панагюр се заобикаля от юг, след което се пресичат долът Панагюра и седловина Панагюра

 

140

Под вр. Калаянка се открива панорама на юг към продължението на вододела и вр. Остра могила

 

141

 С увеличение към върховете, през които преминава римския път на юг от вр. Калаянка

 

145

 Пътят заобикаля изворите на река Чемеришки дол

 

147

 Назад към върховете Калаянка и Панагюра

 

153

 Пътят завива за кратко на югоизток и се спуска до дъното на седловина Пастовански пряслап

 

156

 От местността Ръта на юг към вр. Остра /Остра могила/ 

 

161

 Седловина Хайдушки преслап 2

 

162

 Разклонът на черния път с шосето Мъглиж-Селце

 

091

 От билото на източния вододел на Мъглижката река към шосето Мъглиж-Селце

 

092

С увеличение към шосето, рида Сюлейманица, Горни Еловски дол и местността Станюва гробница

 

182

Могилата с останките на Горненски град, снимата от билото на източния вододел на Мъжглижката река

 

2014-06-05 163450

 Профил на маршрута от Горски дом Българка до река Еловица

 

2014-06-05 163536

 Профил на маршрута от р. Еловица до гр. Мъглиж и Мъглижкия манастир


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1581 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм