08.4. гр. Златица-Изсипания път-хижа Свищи плаз

Оценете
(0 гласа)

08.4. гр. Златица-Изсипания път-хижа Свищи плаз - слизане

Денивелация - 700 м., време на движение - 2.00-2.30 часа, разстояние - 5.6 км.

Маркировка: Две водоравни бели ленти 

 

2014-05-22 083539

 Изтегли: GPS-трак

   

  Хижа Свищи плаз е построена в близост до главното било на Стара планина, в горния северен край на местността Малката поляна. От хижата към град Златица може да се слезе по два основни варианта, като единият от тях е подробно описан в маршрут 08.1. При него от х. Свищи плаз към града се слиза по черен път, спускащ се плавно на юг по оголения рид Говедарника. В по-голямата си част маршрутът е много панорамен, но затова пък по него доста се заобикаля. При втория вариант, от хижата към гр. Златица се слиза по пряка туристическа пътека, която се спуска стръмно през гората, покриваща планинските склонове на юг от Малката поляна. Под хижата пътеката достига в близост до най-голямата местна река - Куру дере /Сух дол/ и покрай долината й продължава към гр. Златица. При този вариант на слизане гледките по маршрута почти напълно липсват, но пътеката е много по-пряка от черния път. Ако за слизане към гр. Златица се избере пряката туристическа пътека, тогава от х. Свищи плаз се тръгва на юг през средата на Малката поляна. Заради високите треви, пътека в тази посока изобщо не се вижда, затова, като ориентир за нейното начало, трябва да се ползват две високи дървета, разположени в долния южен край на поляната. От хижата до дърветата се слиза за няколко минути, като под тях широката и гъсто маркирана пътека се намира веднага. Освен чрез многобройни табелки и лентова маркировка, пътеката е маркирана допълнително и с бели въженца, завързани за клоните /моторджийска маркировка/. По трасето на пътеката наистина са преминавали много мотори, които така са я разширили и вкопали дълбоко в склона, че по нея няма никаква опасност от изгубване.

  След достигане до широката част от пътеката, по нея започва стръмно спускане през гъста и стара букова гора. В тази част на планината горите започват почти от главното й било, като покриват южни й склонове чак до самото поле. Неслучайно някои автори приемат, че истинското име на близката до пътеката река може и да не е Куру дере /Сух дол/, а Кору дере /Горист дол/, заради гъстите гори в околността. В началото на пътеката се намира и нейната най-стръмна част, сполучливо наречена от туристите Дери магаре. Тази част от пътеката се спуска по билото на тънък, къс и много стръмен страничен рид, заграден на запад от река Трето Керездере /керез - череша/ и на изток от река Мердевен дере /Стълбешки дол/. Ридът се нарича Мердевен кая /Скалата-стълба/, заради няколкото равни тераси, които често прекъсват стръмнината по него. Керездеретата пък са началните притоци на р. Куру дере и са общо 5 на брой, като са номерирани според разположението им от изток на запад. Стръмната част от слизането свършва бързо, като 10 мин. след Малката поляна се достига до място, при което пътеката завива почти водоравно на изток. Натам следва пресичане на потока Мердевен дере /Стълбешки дол/, който също като рида се спуска стъпаловидно надолу и поради това, заслужава напълно името си. Тук пътеката напуска Мердевен кая, качва се на стоящия от изток рид Шипката и по него завива на югозапад. 5 мин. след пресичането на потока се излиза за първи път от гората на малката полянка Шипката, дала името си на целия рид /15 мин. след началото/. От това място, за пръв и последен път по маршрута, се открива по обширна панорама, която е предимно на запад и северозапад, към долината на р. Куру дере и към най-високия старопланински връх над Златица - връх Свищи плаз /1888 м./.

  Под Шипката се описва нов завой на изток, като тук от основната пътека се отделя тънко немаркирано разклонение, спускащо се надясно към Куру дере. Под разклона се пресичат река Второ Керездере, а няколко минути по-късно и река Първо Керездере, като разстоянието от горния край на поляната Шипката до тях се изминава за около 15 мин. /30 мин. общо/. Под двете Керездерета пътеката отново приема обичайната си югозападна посока и спускайки се стръмно надолу, постепенно се доближава до Куру дере. В близост до коритото на реката се пресича скалист опороен терен, заради който тази част от пътеката носи още едно сполучливо име - Бедир йолу /Изсипания път/. Тук гората постепенно се разрежда, като от нея се откриват гледки към гористите склонове на връх Кузу елеси /Агнешка грива//1442 м./, извисяващ се от западната страна на реката. Под панорамното място пътеката пресича поток, който се спуска по интересно скалисто легло, заобикаля няколко вековни буки и 20 мин. след Първо Керездере слиза до малка равна поляна /50 мин./. Тя се намира съвсем близо до Куру дере, като оттук към реката се отделя широка и добре утъпкана странична пътека. В южна посока поляната се пресича за около 5 мин., като в нейния край се достига до най-интересното място по маршрута /55 мин./.

  Пътеката извежда до ръба на стръмен и опасен за слизане сипей, надвесен над водите на Куру дере. От дясната му страна срещу пътеката се извисява отвесна каменна стена, носеща името Острата скала. Под сипея пък склоновете от двете страни на Куру дере изведнъж се разширяват, като под тях реката протича през широка и права част от долината, заравнена със свлечени от планината наноси. Долинното разширение се нарича Ефтимовата поляна, като в горния му северен край се виждат масивно бетонно водохващане вдясно и нова едноетажна къща вляво. И тук склоновете на долината са напълно покрити с гори, като местността на изток се нарича Циганска колиба, а тази на запад е Корията. Сипеят се пресича бавно и внимателно по пътеката, като след няколко минути се слиза до равната и права част от долината /60 мин./. Дотук, освен пътеката Бедир йолу, от североизток достига и маловодния поток Костадиново дере, покрай който също извива пътека. По нея може да се излезе високо горе към билото на рида Говедарника, като по този начин се направи връзка с черния път, идващ откъм х. Свищи плаз.

  След достигане до равната част от долината се продължава през нея на юг. Придвижването става по левия бряг на Куру дере, като по него се върви по-често без пътека, с бавно заобикаляне на големите камънидовлечени дотук от водите на реката. 5 мин. след водохващането се стъпва на черен път и по него се продължава в същата южна посока /65 мин./. Напредването по пътя става вече по-бързо, като в началото му се подминават дървен навес с пейки вляво и второ бетонно водохващане до реката вдясно. Мястото е важен разклон, от който започва маркирана пътека, изкачваща се на североизток по рида Съртова /Хребета/ и водеща към все същия черен път, спускащ се откъм х. Свищи плаз. От разклона се продължава на юг, като след няколко минути се достига до трето бетонно водохващане /75 мин./. То се различава от другите две по това, че по стените му са изписани с боя имената на хижите Свищи плаз и Извора /сега частен дом/, както и стрелки, насочващи да се продължи към тях направо и надясно. 5 мин. по-надолу черния път извежда до новоизграден параклис, наречен Св. Кирик и Юлита /80 мин./. Под него се достига до дълга редица бетонни стъпала, от които се открива чудесна панорама към гр. Златица и полето край него. Оттук към града се продължава по стълбите на юг, като в техният долен край се слиза до малък площад /85 мин./. Денивелацията от х. Свищи плаз до гр. Златица е 700 м.   

  Районът между подножието на Стара планина и гр. Златица е интересен с това, че има свещен /култов/ характер за местното население. Освен Св. Кирик и Юлита, в района са разположени още няколко обекта, които заедно с параклиса, оформят единен религиозен комплекс. Вдясно от площада, зад р. Куру дересе намира оброчното Спасово кладенче, от което изтичала, според местните, лековита вода. До него е построен Златишкият манастир Св. Възнесение господне, известен още и като Свети Спас. На около километър на запад от тях пък се намира местността Св. Георги /Св. Георгий Победоносец/. Преди турското робство там също бил разположен храм, в който били отслужвани молебени за дъжд. Параклисът Св. Кирик и Юлита бил построен в близкото минало с личните средства на местната християнка София. Освен с пари, София помогнала за параклиса и с труд, като сама изнесла на ръце от града до подножието на планината всички материали, необходими за построяването му. В миналото на р. Куру дере в близост до Спасовото кладенче се намирал малък водопад, висок около 7-8 м. През 1922 г., с цел електрификация на града, в Златица било учредено акционерно дружество „Съгласие“. То построило до водопада юзина, която през 1964 г. била разрушена. Материалите от юзината били изнесени с магарета по пътеката Бедир йолу към планината, като с тях била построена днешната х. Свищи плаз. Тогава, възползвайки се от ситуацията, златишките управници разрушили нарочно и параклиса на София. През 1997 г. обаче, параклисът Св. Кирик и Юлита бил възстановен, като оттогава всяка година в средата на юли край него се прави курбан. При Спасовото кладенче пък е поставен оброчен камък, свързан с интересна легенда. В началото на турското робство в горите край кладенчето се укривал последният защитник на златишките българите от края на 14-и в. - войводата Спас. Според легендата, на мястото, на което войводата загинал, бликнал извор с лековита вода, който хората нарекли Спасово кладенче. В наши дни на Спасовден до оброка Св. Спас се провежда голям събор с литургия, водосвет и курбан.

 От площада при Спасовото кладенче към центъра на гр. Златица може да се продължи по два начина. Първият е по улицата на югозапад, като през поляните на местността Горното поле се слиза с лек наклон към разположения под тях град. Вторият вариант за слизане към Златица е да се продължи от площада на запад. Натам р. Куру дере се пресича по построен с масивни дървени греди мост, след който веднага се влиза в двора на манастира. През него се подминават последователно Спасовото кладенче и сградите на самия манастир и по черен път се продължава на западВ тази посока след около 15 мин. леко изкачване се достига до споменатата вече култова местност Св. Георги, при която река Бълъм дере /Братев дол/ излиза от планината /100 мин./. Тук вдясно от черния път е изграден дървен заслон, от който води началото се новата Екопътека Еделвайс. От това място към града се продължава отново на запад, като р. Балъм дере се пресича по брод. След него пътят навлиза в бившата местност Иван Вълчевата сая, днес заета от вилна зона Черешака. При достигането й се завива по някоя от нейните улици на юг и покрай частните вили се слиза към центъра на града /120 мин./.   

 

129

Хижа Свищи плаз

 

134

Разклонът под хижата

 

135

Местността Малката поляна и двете по-високите дървета, под които е началото на пътеката 

 

139

В началото се слиза стръмно надолу, като тази най-горна част от пътеката е наречена Дери магаре

 

140

Завоят при пресичането на потока Мердевен дере

 

141

Второ Керездере. Вляво се вижда провесената по дърветата моторджийска маркировка. 

 

144

Частта от пътеката, наречена Бедир йолу /Изсипаният път/

 

146

Пътеката в началото на опасния сипей с Острата скала отзад

 

147

От сипея на юг. Виждат се Ефтимовта поляна, бетонното водохващане вдясно и новата къща вляво.

 

150

Разклонът при къщата. Зад него се вижда част от опасния сипей.

 

151

Разклонът при къщата, сниман от север на юг

 

153

От началото на черния път към главното било на планината назад

 

154

Третото бетонно водохващане и надписите по него

 

155

Разклонът на север от водохващането

 

156

Пътят от водохващането към гр. Златица на юг

 

158

Параклисът Св. Кирик и Юлита

 

159

Панорамата от горния край на бетонните стълби към гр. Златица

 

161

Спасовото кладенче. В нишата над него се намира оброчен камък.

 

162

Манастирът Св. Възнесение Господне

 

164

Разклонът в местността Св. Георгий Победоносец на запад от манастира

 

165

Заслонът в началото на Екопътека Еделвайс

 

2014-05-22 083625

Профил на маршрута

Прочетена 909 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм