15.3. с. Розино-местност Дълга поляна-вр. Самсъклътепе-седловина Карагьолски преслап-х. Ехо

Оценете
(1 глас)

15.3. с. Розино-блато Шамака-местност Дълга поляна-вр. Самсъклътепе-седловина Карагьолски преслап-х. Ехо - слизане

Денивелация - 1100 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 10.6 км.

Маркировка: бяло-зелено-бяло и ЗКМ

 

2014-01-31 153912

 Изтегли: GPS-трак

      

     В маршрут 15.2. е описана част от основната туристическа пътека, по която може да се слезе от хижа Ехо към село Розино. От върха на планината тази пътека се спуска към Розино по склоновете на рида Беллибурун /Личен нос, Кайряка/, отделящ се на югоизток от най-високия връх над селото - връх Юмрука /1819 м./. От хижата към началото на пътеката се тръгва на юг, като в тази посока се достига след около 5 мин. до новопостроен параклис. Тук пътеката, водеща към с. Розино, се отделя от билото на Балкана и веднага се раздвоява на зимна и лятна. От параклиса зимният й край продължава по главното било на планината с много стръмно изкачване на юг към вр. Юмрука. Точно този край на пътеката е обяснен в маршрут 15.2. При ясно време и при липса на сняг оттук към селото е най-добре да се продължи по летния край на пътеката, който се насочва на изток, траверсирайки почти водоравно отвесните северни склонове на вр. Юмрука. Понеже местността под параклиса е гола, от нея се открива пространна панорама на изток и североизток към дълбоката и много дълга долина на река Дамлъ дере /Капещият дол/ и към разположеното зад нея главно било на планината. 5 мин. след разклона при параклиса се достига до чешма с леденостудена вода /10 мин. след началото/. В близкото минало на това място бе изграден кът за отдих с пейки, който по-късно бе пометен от лавина. Разрушаването на пейките показва съвсем ясно колко опасен може да бъде през зимата северния склон на вр. Юмрука и колко много трябва да се внимава на разклона до параклиса при избора на пътека за слизане към с. Розино. От чешмата се продължава с по-голям наклон в югоизточна посока към дъното на ниската местност Карагьол /Черната локва/, а оттам, с плавно изкачване, се достига след 15 мин. до второто възлово място по маршрута - седловина Карагьолски преслап /30 мин. общо/. Тя се намира вече на самото било на рида Кайряка, като от нея към Розино може да се продължи отново по две пътеки. Първият вариант, по който може да се слезе от седловината към селото, е летен и също е подробно описан в маршрут 15.2. Вторият вариант е зимен и при сняг оттук към селото трябва да се продължи задължително по него. При липсата на сняг, от седловината към Розино може също да се слезе по тази пътека, първо защото тя е по-панорамна от лятната и второ, защото по нея не се изкачва толкова много височина, както е при началния разклон под вр. Юмрука.

   Ако за слизане от Карагьолски преслап към с. Розино се избере зимният вариант на пътеката, тогава по него се продължава с кратко, леко и приятно изкачване на североизток. В тази посока се следват билото на рида Кайряка и гъстата зимна колова маркировка /ЗКМ/ на пътеката, като местността на голямо разстояние оттук напред е гола, панорамна и много удобна за вървене. Над седловината първоначално се заобикаля от запад и от север изровено от пороите дере с отвесни брегове, наречено заради дълбоката си и продълговата форма Къзлар яр /Момина ровина/. Пътеката описва около него нещо като широка дъга с отвор на юг и достига след няколко минути до темето на ниския, гол и безименен връх Кота 1624. През лятото върхът може да бъде заобиколен от юг по широка и равна пътека, но през зимата задължително трябва да се изкачи. При Кота 1624 пътеката завива отново на югоизток и с малки изключения държи все тази посока оттук до края на маршрута. След безименната кота следва леко слизане и изкачване към много красивия и особено панорамен връх Самсъклътепе /Чеснов връх//1643 м./. През лятото темето му също може да се заобиколи от запад и юг по широка и равна пътека. Заради гледките обаче, които се откриват от него, върхът е добре да бъде изкачен по всяко време на годинатаРазстоянието от Карагьолски преслап до Самсъклътепе се изминава за 20 мин., при денивелация от 100 м. /50 мин./. Самсъклътепе е основен за тази част на планината, възлов и средищен връх, при който от билото на Кайряка се отцепват няколко по-къси странични разклонения, разделени от незначителни маловодни потоци. Оттук на север, към отделящата Кайряка от главното било на планината долината на р. Дамлъ дере, текат реките Курбалъ дере /Жабешки дол от курбагъ - жаба/ и Чамтепе дереси /Дол Боров хълм/, разграничаващи един от друг ридовете Беленли бурун /или от белен - хайдушки или от белеме - обработваема земя/, Чам тепе /Боров хълм/ и Сютлендже бурун /Върбов нос/. На юг пък се спускат реките Ада дереси /Островен дол/ и Чанакчийско дере /Паничарски дол/, отделящи ридовете Урлу бурун /Ясенов нос/, Кюрендже бурун /Стръмният нос/ и Чанакчиите /Паниците/.

    От вр. Самсъклътепе следва продължително спускане по голото било на рида Кайряка, заето на голямо разстояние на югоизток от няколко огромни по размер продълговати поляни. Заради формата им, цялото било на рида от вр. Самсъклътепе до горите на юг от него, носи името Чанакчиите /Паниците/. Първата от тези продълговати поляни, започваща от самия вр. Самсъклътепе и спускаща се от него на югоизток, носи съвсем правилното име Дългата поляна. В горният й край пътеката се спуска по-плавно до връх Кота 1537, след което се устремява стремглаво надолу и се разширява постепенно до черен път. По него се заобикаля от север ниската Маркова могила, наклонените на юг Васюви ливади, спускащата се на югоизток Чиликли алан /Ягодова поляна/ и 20 мин. след вр. Самсъклетепе се достига до три големи информационни табели на Национален парк "Централен Балкан" /70 мин./. При тях черният път, спускащ се по билото на рида, се събира с още един черен път, който достига до това място от север. Слизането от табелите на югоизток може да продължи както по обединенения черен път, който започва да извива на серпентини, така и по пряка пътека, съкращаваща част от разстоянието между завоите. Ако се продължи по пряката пътека, тогава, след още 20 мин. по-плавно слизане по нея, се достига до третото възлово място по маршрута - седловина Чанакчиите /Паниците//90 мин./. Денивелацията от вр. Самсъклътепе дотук е 650 м.

   Седловина Чанакчиите /Паниците/ е точно това, което човек си представя, когато чуе думата паница. Равна и кръгла поляна, при която пътят с маркировката, спускащ се по билото на рида Кайряка, се кръстосва с още един черен път. Този страничен черен път се изкачва до седловина Чанакчиите откъм разположеното на изток село Христо Даново и се спуска оттук на запад към малкото заблатено езеро Шамака. Кръстовището на седловината не е добре маркирано, като на това място може да има проблем с намирането на маркировката в обратната посока, от седловина Чанакчиите към Дългата поляна. Тук знаците на основната туристическа пътека трябва да се търсят по средата между гората от изток и опороен склон от запад. Седловина Чанакчиите е важна и с това, че от нея към с. Розино може да се продължи също в два варианта. Първият е да се слезе по черния път на изток до близката седловина Дюз алан /Равна поляна/, в средата на която все още стърчат стените на отдавна изоставен туристически заслон. Оттам към с. Розино води широка и добре отъпкана пътека, маркирана с бяло-сини цветове и описана подробно в маршрут 15.4. По-удобен за слизане към Розино обаче е вторият вариант, при който от седловина Чанакчиите се продължава по черния път на запад. При този вариант, по пътя се пресичат плавно на запад стари букови гори и след 20 мин. се достига до езерото Шамака /110 мин./. Тук зимната маркировка, идваща откъм Чанакчиите, се събира с лятната маркировка, спускаща се откъм Карагьолски преслап. От Шамака към Розино се продължава по обединения черен път на юг, като оставащата част от пътя до селото е обяснена в маршрут 15.2. Разстоянието от езерото до селото се изминава за 70 мин., при денивелация от 400 м. /180 мин./.   

 

44

Хижа Ехо на фона на вр. Кавладан

 

58

От хижа Ехо към вр. Юмрука и разклона при параклиса под него

 

30

Разклонът зад сградата на параклиса 

 

P7280053

 Чешмата с леденостудената вода между параклиса и седловина Карагьолски преслап  

 

143

Седловина Карагьолски преслап

 

49

От вр. Самсъклътепе назад към вр. Юмрука

 

51

Седловина Карагьолски преслап снимана с увеличение от вр. Самсъклътепе

 

58

 От вр. Самсъклътепе към голния край на Дългата поляна

 

59

Трите информационните табели в средата на Дълга поляна

 

60

 От Дълга поляна към седловина Чанакчиите и блатото Шамака

 

63

Разклонът на седловина Чанакчиите

 

2014-01-31 153940

 Профил на маршрута

Прочетена 8401 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм