07.2. с. Църквище-Голямата поляна-вр. Орльова скала-хижа Свищи плаз

Оценете
(1 глас)

07.2. с. Църквище-Голямата поляна-вр. Орльова скала-хижа Свищи плаз - качване

Денивелация - 700 м., време на движение - 4.30-5.00 часа, разстояние - 14 км.

Маркировка: от с. Църквище до Голямата поляна - немаркиран, от Голямата поляна до хижа Свищи плаз - жълто-червено-жълто и частична КЗМ 

 

2014-05-22 083257

 Изтегли:  GPS-трак 

 

Златишки проход

  Маршрутът в частта му от село Църквище до местността Голямата поляна /Голямата Занога/ следва шосето на Златишкия проход, свързващо град Златица от южната страна на планината с град Етрополе от северната й страна. Златишкият проход е много удобен за преминаване през Балкана, защото е сравнително къс, а и превалът му при седловина Кашана е с малка надморска височина - 1380 м. Заради удобствата, които предлагал на пътниците, проходът бил ползван интензивно още от най-дълбока древност. От северната страна на планината пътят минава край старите етрополски рудници, за контрола над които се водили постоянни войни между двете най-големи и силни тракийски племена - беси и одриси. През Античността и Средновековието през Златишкия проход преминали армиите на Александър Македонски, Исак I Комнин и Исак II Ангел. По време на римското владичество в южното подножие на прохода била построена пътна и охранителна станция, чийто наследник е сегашното с. Църквище. Шосето, което води от селото към планината и днес носи името Старият път, а околностите му изобилстват с латински топоними като Капула, Кордуна, Курбула, Пилгур, Мачеш, Велесек, Кацамар и Негърщица. В миналото за наблюдение и охрана на пътя били изградени множество крепости, две от които се намират от южната страна на планината. Първата от тях носи името Кулата /Калето/ и се издига на ниското връхче Момина скала /Момин камик//990 м./, кацнало на западния бряг на река Клисекьойска /Църквищенска/. Точно срещу него, в местността Пилгурите на отсрещния източен бряг на рекатасе намират и останките на втората крепост. Двете твърдини пазели най-тясната част от долината на р. Клисекьойска, наречена Боаза /боаз - теснина/. По време на Освободителната война турците допълнително завардили южната страна на Златишкия проход, като изградили над Момина скала няколко землени табии /укрепления/. Оттогава местността над върха носи името Табиите. 

  За разлика от другите проходи, които имат по няколко разклонения на юг и на север от планината, Златишкият проход се спуска от двете й страни само по едно трасе. Следваща разлика в сравнение с останалите проходи е, че докато те са прокарани по билата на дълги и голи ридове, то Златишкият проход е напъхан в тесните и дълбоки долини на реките Клисекьойска от южната страна на Балкана и Малък Искър от северната. Според Константин Иречек, в миналото проходът бил една от основните пътни артерии за преминаване от Южна в Северна България и бил толкова често използван, че живеещите от двете му страни златичани и етрополци се смесили напълно помежду си и образували една нова и единна етнографска група. По време на турското робство гр. Етрополе се ползвал с особени привилегии, затова по-голямата част от българите, живеещи в Златишко-Пирдопската котловина, се изселили към него на север. През Освободителната война пък помаците, населяващи т.нар. Лопянски колиби /разпръснатите махали на изток от Етрополе/, побягнали от настъпващата руска армия през прохода на юг, като се изсипали с хиляди в Златишко. Заради силната връзка, създадената от прохода между Златица и Етрополе, двата града били смятани от всички за нещо единно. Това е и причината след Освобождението Етрополе да бъде поставен в Златишка околия /макар градът да се намира от северната страна на планината/, а по-късно, по политически причини, Златица да бъде придадена към нарочно създадената Етрополска околия.   

  На юг от главното било на планината проходът е трасиран по долината на р. Клисекьойска, която е граница на два старопланински дяла - Етрополска планина на запад и Златишко-Тетевенска планина на изток. Долината на реката е тясна и гориста и може да бъде разделена на две сравнително равни по големината си части. Долната част е стръмносклонеста, разположена по права линия от югоизток на северозапад и съвсем правилно наречена Боаза /Теснината/. В древността някъде там, в тази най-тясна част от долината, била поставена метална порта, през която преминавали само онези пътници, които успявали да си заплатят пътната такса. Горната част от долината на реката започва на около 2.5 км. на север от с. Църквище, в местност, наречена Каменна мос. Към това място от околните склонове на планината се стичат няколко потока, които се вливат един в друг и образуват р. Клисекьойска. От запад на изток потоците, даващи началото на реката, са Гарван дере, Главанчаирско дере, Бежан дере, Маза дере, Тотомир дере, Мачешко дере и Пилгурското дере. В местността Каменна мос тясната долина опира в стръмните южни склонове на върховете Капалу и Кордуна и изведнъж се разтваря като ветрило на всички страни, а склоновете й полягат и се издигат плавно към главното било на планината. До Каменна мос шосето на прохода върви в почти права линия на северозапад, а оттам нагоре, за да преодолее стръмнината, започва да извива чрез многобройни завои. При седловина Кашана пътят се прехвърля през билото на планината, влиза от северната му страна в долината на р. Малък Искър и я следва плътно до гр. Етрополе.  

07.2. с. Църквище-местност Голямата поляна-вр. Орльова скала-хижа Свищи плаз - качване

  Маршрутът започва от малък площад в северния край на с. Църквище. В долният южен край на площада е разположен малкият семеен хотел Модерния хан, а в северния - оградено с мрежа изоставено кафене, с детски катерушки и два паметника в двора му. От площада в западна посока се отделя черен път, който пресича р. Клисекьойска по мост и се насочва към съседното село Челопеч. Площадът в северния край на Църквище е разположен на сравнително голяма надморска височина - 800 м.н.в., което означава, че изкачването от селото до главното било на планината ще бъде кратко, леко и приятно. От последните къщи се поема по шосето на прохода на северозапад и веднага се навлиза в тясната клисура на Клисекьойската река. През нея се върви срещу течението на реката, по левия долинен склон, като след 10 мин. се достига до голяма бетонна чешма. Вляво от нея остава селската гора Корията, а вдясно - изкуствено засадена борова гора, покриваща долната част на късия страничен рид Падеш. 5 мин. по-нагоре се подминава масивна подпорна стена, след което пътят описва два по-къси завоя и достига до разклон /15 мин. след началото/. Тук от шосето се отделя черен път, който се насочва покрай потока Синьото дере на североизток. От разклона в противоположната северозападна посока се вижда ясно открояваща се над околността купеновидна скала, високо стърчаща над дърветата. Това е гореспоменатата Момина скала, на темето на която са останките от крепостта Калето /Кулата/. Като всяка друга Момина скала, така и тази, е свързана с известната легенда за девойка, хвърлила се от скалите в пропастта, за да се спаси от турците. Точно срещу Момина скала на изток е местността Пилгурите /от латинското бург - кула/, на която се издигала и втората крепост, охранявала в миналото Златишкия проход. 20 мин. след първия разклон се минава покрай оставащата вляво поляна Петеловия егрек, на която е изграден кът за отдих с маси и пейки /35 мин. общо/. Приблизително тук е и мястото, около което се вливат един в друг няколко потока и образуват р. Клисекьойска. След поляната пътят навлиза в стара букова гора, пресича реката по каменният мост, дал името на местността и започва стръмно да се изкачва. След вторият по-остър завойаречен Ненчова кривулсе минава над страничния поток Бежан дере и се достига до разклон, при който от пътя се отделя пряка пътека, водеща към хижа Кашана. Оттук нагоре, от шосето към хижата се отделят още няколко преки пътеки, заради които цялата местност носи наименованието Преките пътеки. Разклонът, при който от шосето се отделя първата пряка пътека към хижата, е добре маркиран с голяма туристическа табела /40 мин./.

  От това място нагоре пътят започва да извива чрез многобройни къси завои, като често пресича потоците, образуващи р. Клисекьойска. 15 мин. след разклона с пряката пътека към х. Кашана се достига до мост над р. Тотомир дере /55 мин./. Тук вдясно и на изток от шосето се отделя черен път, който се изкачва към местността Грошовица. Това е най-прекият път, водещ към хижа Свищи плаз, но ако се тръгне още оттук към нея, ще се пропусне прекрасният преход между местностите Голямата поляна и Грошовица. От разклона е най-добре да се продължи по шосето, като нагоре по него се подминават още две разклонения. Първото от тях води наляво, към изоставеното от години ново трасе на Златишкия проход, а второто надясно, към сгради, разположени в долния край на местността Голямата поляна. 25 мин. след разклона с черния път, водещ към Грошовица, се излиза над горския пояс, при последната по-дълга серпентина на пътя /80 мин./. Денивелацията от с. Църквище дотук е 500 м. В най-източния край на серпентината пътят достига до разклон, около който е разположена обраслата с ниски храсти Голяма поляна. Понеже местността е вече над гората, затова от нея се откриват първите високопланински гледки по маршрута, които са предимно към седловина Кашана на северозапад и към долината на р. Клисекьойска на юг. Най-интересната панорамата обаче е на изток, към огромният масив на връх Свищи плаз /1888 м./, запълващ дъното на хоризонта. Оттук се вижда и продължението на маршрута, което също е на изток, към гористите долини на Маза дере и Тотомир дере с дългия рид Мачешко било зад тях. Макар и разделени, долините на двете реки са разположени съвсем близо една до друга и образуват една гигантска, дълбоко потънала в планината и обрасла с гъсти лесове мегадолина, отделяща шосето от намиращите се на изток от него голи поляни Мачеш. За да се достигне оттук до х. Свищи плаз, трябва първо да се пресече гигантската долина, след което да се заобиколи от юг масивът на едноименния връх. В миналото при Голямата поляна от трасето на Златишкия проход се отделяли две широки пътеки, които се насочвали към близкия вр. Кордуна. Заради него, пътеките били наречени Горна и Долна кордунски пътеки. Макар, че отдавна не се ползват толкова интензивно, пътеките все още личат в местността. Оттук Горна кордунска пътека се изкачва към темето на върха, докато Долна кордунска пътека го заобикаляла водоравно от юг. От разклона при шосето към х. Свищи плаз се продължава водоравно по Долна кордунска пътека, известна още и като Връвища. Разликата във височината между Голямата поляна и хижата е около 200 м., така че оттук до края на маршрута се върви почти водоравно. Пътеката Връвища е широка и добре маркирана, като по пътя си към хижата пресича няколко обширни поляни. По тях, освен стандартната лентова маркировка, за допълнителна сигурност е поставена и зимна колова маркировка /ЗКМ/.

  При разклона в местността Голямата поляна шосето на Златишкия проход се напуска и към х. Свищи плаз се продължава по Долна кордунска пътека на изток. Доскоро началото на пътеката се виждаше съвсем ясно от шосето, маркирано добре с висок метален кол от зимна маркировка /КЗМ/. Днес местността при разклона е покрита с високи храсти, които са закрили целия кол и началото на пътеката трябва да се търси. Голямата поляна също е доста обрасла с тръни и ниски борчета и по нея трасето на пътеката се следва трудно. За да не става объркване, от шосето до началото на гората трябва да се върви водоравно и само в източна посока. Натам пътеката пресича няколко тесни опороени дерета, минава покрай втори метален кол и след 10 мин. достига до горския пояс /90 мин./. Тук е много важно да се намери точното място, при което Връвища влиза в гората. В нея пътеката се веднага се разширява и макар, че на места също е обрасла, се следва много по-лесно. По дърветата се появява и гъста лентова маркировка, която е в старите цветове на пътеката Ком-Емине /КЕ/ - жълто-червено-жълто. 10 мин. след навлизане в гората се достига до пълноводната р. Маза дере /100 мин./. В миналото гъстите гори край Връвища били свърталище на разбойници, които обирали пътниците в близкия Златишкия проход. След края на турското робство в хралупите на вековните буки край пътеката били намирани скрити предмети, откъдето дошло и името Маза дере. Мястото, при което реката се пресича, също е много интересно, а при пълноводие е и изключително красиво. Точно над пътеката Маза дере се разделя, като водите й се плъзгат по стръмни скали, образувайки две отделни каскади от малки водопади. След пресичането на реката пътеката се качва на рида Аджи Димитровото, разделящ долината на р. Маза дере от тази на р. Тотомир дере. По този рид пътеката се извърта на югоизток и съвсем скоро достига до плоското му било, покрито от тясна и дълга поляна. Тук пътеката отново се губи, като на това място пак трябва да се следва общата посока на движение - водоравно и само на изток. Вододелният рид Аджи Димитровото се пресича за около 20 мин. и в неговия източен край се достига до р. Тотомир дере /120 мин./.

  Според езиковедите, Тотомир е лично име от прабългарски произход и е от групата на т.нар. Тедици. Присъствието му в тази част на страната би трябвало да е странно, но се оказва, че освен него, в Златишко-Пирдопската котловина се срещат и още няколко подобни топонима /например Калиман и Фириман/. Тотомир дере извира от местността Улеите, разположена малко под главното било на планината между върховете Кордуна и Свищи плаз. Началото на реката дава най-дългият от всички улеи, носещ името Узун чакъл /Дългият камънак/. Понеже извира откъм вр. Кордуна, някои наричат реката още и с името Кордунско дере, а в долното й течение и Клисурдере. Местността от долината й към билото на планината пък е известна с почти същото име като върха - местност Кордуня. При достигане до долината на Тотомир дере няколко от тези стръмни и силно лавиноопасни улеи се виждат над гората в североизточна посока. Реката се пресича по брод, след който пътеката завива на югоизток и се качва на рида Мачешко било. Този рид се отделя от вр. Свищи плаз на юг, като по него се върви през стара и силно разредена букова гора, наречена Бук торище. В нея се пресича нисък скален венец и при голяма скала се достига до панорамна площадка, надвесена над долината на Тотомир дере /125 мин./. Оттук се вижда целият изминат път назад, от шосето на Златишкия проход до брода над реката. От панорамната площадка следва леко спускане, при което се минава през няколко малки поляни, заемащи местността Козарника. В края на тази местност пътеката заобикаля оградена нива вдясно и достига до черен път /135 мин./. По него се продължава на изток и след стотина метра се подминават двойно водохващане и чешма, изградени над двата потока, образуващи р. Мачешко дере. Потоците извират малко над черния път от местност, наречена Грошовските изворе. Тук пътят пресича по-пълноводният от двата потока над висока каменна подпорна стена и след 5 мин. излиза от гората в началото на голата местност Грошовица /140 мин./. Това са няколко поляни, чиято кръгла като на монета форма е дала името на местността. При поляните Грошовица от двете страни на пътя се редят оградени с плетове имоти, повечето от които са отдавна изоставени. В началото на местността се подминава и оставащата вляво чешма Савата /Водопоя/, под която са поставени големи корита за напояване на добитък. След нея се достига до черния път, който се отделя от шосето на Златишкия проход под най-горната му серпентина.

  Местността, в която двата пътя се събират, се нарича Гимнастиката. Това е нов топоним, свързан със стръмното изкачване от шосето дотук, което според местните се равнява на една гимнастика. Пътят пък, понеже пресича местността Грошовица, носи производното от нея име Грошовски пряод /пряод - път между две стръмнини/. В миналото селяните от Църквище пресичали по този път Грошовица на североизток, за да секат дърва в близката гора Бук торищеОт разклона обединеният път продължава с плавно изкачване през голи поляни, като се насочва на югоизток към най-ниското място на рида Мачешкото било. Това най-ниско място е напълно голата седловина Мачеш, разположена между върховете Гарван кая /1477 м./ от север и Курбула /1338 м./ от юг. Мястото, при което пътя се качва на седловината, е маркирано със самотен кол от ЗКМ, който се вижда отдалеч и служи като сигурен ориентир относно продължението на маршрута. От края на гората до кола на седловината се върви около 20 мин. /160 мин./. Преди да достигне до Мачеш обаче, пътят пресичат два сипея. Долният от тях носи името Клъкларето /Сухите храсти/, а горният се нарича Синия сипей, заради синкавия цвят на почвата в него. Малко преди да се достигне до седловината се подминават и сградите на масивен овчарник, който се вижда в края на поляните на стотина метра вдясно под пътя. Денивелацията от Голямата поляна до седловина Мачеш е само 30 м.

  При достигане до седловина Мачеш пътят завива водоравно на изток, като вдясно остават ниското голо връхче Белите камъни /1330 м./ и гористият на темето си вр. Курбула. Думата мачеш е влашка и означава шипка, като по поляните край пътя наистина са пръснати няколко големи шипкови храста. Понеже е гола, местността тук е и много панорамна, като в източна посока погледът се спира над шипките на няколко високи островърхи чуки, придаващи характерен облик на тази част от Златишката планина. Вдясно и на югоизток под пътя остава връх Кабата /1389 м./, а на изток стърчат Кузу елеси /1442 м./ и Орльова скала /1430 м./. Право на юг под пътя ридът Мачешко било се разделя на две от дълбоката долина на река Велесек дере /от влашките думи вале и сек - сух дол/, а на север се извисява вр. Свищи плаз, от темето на който се спускат по права линия надолу два улея, подобни на плазовете на шейна. Продължението на маршрута също се вижда далеч напред и на изток към вр. Орльова скала, вляво от който се откроява плитка седловина със забит в средата й маркировъчен кол. За 15 мин. след стъпване на седловината пътят пресича на изток голите поляни Мачеш, минава покрай още няколко маркировъчни кола и достига до гора /175 мин./. Оттук вр. Орльова скала изглежда съвсем близо, но за да се достигне до него, първо трябва да се пресече следващата гориста долина по маршрута - тази на река Балъм дере /Братев дол/. В източния край на поляните Мачеш пътят влиза в букова гора и през нея се спуска стръмно на североизток към р. Балъм дере. Надолу пътят постепенно се стеснява до широка пътека, която след няколко минути достига до реката. Балъм дере се пресича на място, при което се сливат двата начални потока, образуващи реката. След пресичането й пътеката напуска рида Мачешко било и се качва на друг дълъг рид, който също се спуска от вр. Свищи плаз към гр. Златица - рид Бигюс /Гнездото//от турските думи бик - улей за оттичане на вода от нива и гюс - гнездо/. Ридът Бигюс разделя плиткия и къс дол на р. Балъм дере от огромната долина на най-голямата местна река - Куру дере /Сух дол/. По рида Бигюс следва отново кратко, но стръмно изкачване през разредена букова гора на североизток, като се върви по средата между двата потока, образуващи реката. Тук, в мекия килим от листа под дърветата, пътеката често се губи, а маркировката е рядка и трябва да се търси. Над това по-трудно за пресичане място и 10 мин. след навлизане в гората се излиза над дърветата на обширни поляни в местността Златишката мандра /185 мин./.

  Местността носи това име, заради стърчащите руини на стара мандра, в която навремето приготвяли прочутия с високото си качество златишки кашкавалСградата била построена от местната Млекарска кооперация „Свищи плаз“ в далечната 1941 г. Тогава до поляните под вр. Свищи плаз не достигал черен път, затова строежът бил съпроводен с големи трудности. От шосето на Златишкия проход пренесли с магарета по пътеката Връвища дотук 10 т. вара циглите за покрива били изнесени на ръце от златишките ученици, като всяко дете пренесло по 2-3 бройки. По онова време по поляните край пътеката пасели 20 стада от по 300 овце, а мандрата преработвала 100 т. мляко, от които се получавал 18 т. кашкавал „Балкан“. Продукцията на мандрата се отличавала с изключителните си вкусови качества и били предназначена предимно за износ. Днес при руините на мандрата пътека описва нов завой, насочвайки се покрай няколко огромни буки на югоизток, към неособено високия вр. Орльова скала. Натам следва плавно изкачване през голото пасище Влашките колиби /Мандрата/, като след 15 мин. се достига при билото на рида Бигюс до плитката седловина, разположена от северната страна вр. Орльова скала /200 м./. Местността тук е възлова, защото от нея се отделят няколко важни пътеки. От това място по билото на голия рид Бигюс се изкачва на север пътека, която води към вр. Свищи плаз. На юг пък втора пътека заобикаля водоравно вр. Орльова скала от изток и слиза към гр. Златица. Трета пътека се спуска стръмно през голата местност Старата бачия на изток, към дълбоката долината на р. Куру дере. Дотук са изминати около две трети от маршрута, като вр. Свищи плаз е заобиколен от запад и от юг. За да достигне до х. Свищи плаз, пътеката трябва да заобиколи върха и от източната му страна.

  Последната отсечка между седловината и х. Свищи плаз е най-леката и приятна част от маршрута, защото през повечето време се върви почти водоравно и дори с лек наклон надолу. От вр. Орльова скала се продължава по широка пътека в североизточна посока, с пресичане на силно наклонената на изток поляна Старата бачия. До Освобождението най-голямата местна мандра била разположена точно на тази поляна. През 1867 г. край Старата бачия обединените чети на Панайот Хитов и Филип Тотю водили сражение с турска потеряидваща да ги залови откъм гр. Златица. Веднага след пресичане на билото на рида Бигюс от пътеката се откриват невероятни панорами към огромната долина на р. Куру дере на изток и разположеното зад нея главно било на планината. Оттук се вижда и бялата сграда на х. Свищи плаз, сгушена в горния край на горският пояс, покриващ източния бряг на р. Куру дере. Няколко минути след седловината пътеката достига до разклон, под който блика извор. Тук от пътеката, водеща към хижата, се отделя маркираната Екопътека Еделвайс, която се спуска през средата на Старата бачия към Куру дере и покрай него продължава към гр. Златица. След разклона с екопътеката се минава покрай няколко КЗМ, слиза се леко надолу и се навлиза в гъстата гора Лещака /215 мин./. 5 мин. след нейното начало пътеката пресича два потока, които са разположени един до друг и които дават началото на река Пето Керездере /според едни, керез означава череша, а според други, стомна//220 мин./. Керездеретата са главните начални притоци на р. Куру дере и са общо 5 на брой. Река Пето Керездере протича през дълбок дол, който започва от обширно пасище, разположено непосредствено под билото на рида Бигюс. Заради дълбокия дол, който го пресича през средата, пасището носи името Сръпча алан /Дълбоката поляна/.

   След р. Пето Керездере пътеката излиза от гората Лещака на втора, също силно наклонена на изток поляна, която се нарича Караалан /Черната поляна/. Тя се пресича за няколко минута, като по нея се преминава покрай последните КЗМ по маршрута и в северния й край се достига до няколко плитки канала. Разстоянието от Пето Керездере до тези канали се изминава за около 10 мин. /230 мин./. Тук отново се навлиза в гора и с плавно слизане се достига след още 10 мин. до р. Куру дере /240 мин./. При пресичането й вдясно от пътеката остава черен път, който се спуска покрай реката на югоизток, а вляво и високо горе сред дърветата се вижда сипей, образуван от изкопана от земята руда. Куру дере извира от североизточния склон на Свищи плаз, което означава, че при пресичането на реката върхът е окончателно заобиколен. Между пътеката долу и темето на Свищи плаз, което е някъде точно отгоре, остават две обширни пасища, носещи имената Влъчите дупки и Писарков черджик /Високата ливада/. Оттук пътеката се изкачва плавно по права линия на изток и след стотина метра достига до широк черен път. По него се завива водоравно на североизток и след 10 мин. се излиза от гората на поляната Юсин пача /от личното име Хюсеин и пача - долен край на панталон//250 мин./Българите наричат местността и с името Крачола, защото над нея спускащият се откъм главното било страничен рид се раздвоява като крачоли на панталон. Поляната е известна още и с името Станцията на геологопроучвателите, защото по нея са пръснати руините на отдавна изоставена геоложка станция. Пътят заобикаля поляната водоравно от юг и изток и веднага минава под изключително красивата каменна река Грамадите, заградена от огромни дървета светъл бук. Оттук към хижата пътят продължава по границата между гората от юг и голите алпийски пасища от север, като след няколко минути пресича поредната поляна, носеща името Чукур алан /Поляната-дупка/. По нея, на около стотина метра на север, се вижда малък тухлен заслон. Следвайки границата на гората пътят постепенно се завърта на югоизток и 20 мин. след руините при Юсин пача достига до река Четвърто Керездере /270 мин./. Тя извира от разположената на главното било на планината седловина Гроба и оттам се спуска на юг през плитък, но много широк дол, който заема голяма част от планината и се нарича Чукура /Дупката/. След него пътят навлиза в силно разредена вековна букова гора, пресича река Трето Керездере при интересни скали и достига до местността Малката поляна, на която е построена х. Свищи плаз /285 мин./. Денивелацията от седловина Мачеш до х. Свищи плаз е само 140 м. 

 

01

Началото на с. Църквище

 

02

Разклонът при площада в северния край на с. Църквище

 

07

Първата чешма по пътя от селото към хижа Кашана

 

09

От шосето към вр. Момина скала

 

13

Панорамата от Златишкия проход към главното било с трите пътеки от хижа Кашана на изток

 

14

Разклонът при последната серпентина на пътя от южната страна на планината

 

16

От разклона към седловина Кашана. Вдясно се вижда и част от местността Голямата поляна.

 

20

Началото на пътеката Връвища не е добре маркирано и едва личи

 

21

Маркировъчен кол в местността Голямата поляна

 

22

От Голямата поляна към вр. Свищи плаз

 

24

От пътеката към долината на р. Клисекьойска на юг

 

28

Водоскоците на Маза дере над пътеката

 

33

От Маза дере към долината на Тотомир дере

 

41

Пресичането на Тотомир дере под местността Улеите

 

43

Стената над потока с двете водохващания преди излизането в местността Грошовица

 

47

От местността Грошовица към седловина Мачеш

 

57

Назад към седловина Кашана и горната част от долината на р. Клисекьойска

 

60

От седловина Мачеш към върховете Кабата, Кузу елеси и Орльова скала

 

65

Седловина Мачеш с върховете Курбула и Белите камъни

 

69

По пътя през поляните Мачеш към вр. Орльова скала

 

72

От края на поляните Мачеш към местността Мандрата и рида Бигюс 

 

75

От местността Мандрата към вр. Орльова скала

 

86

От билото на рида Бигюс назад, към долината на р. Балъм дере и местността Мандрата 

 

87

Разклонът на седловината северно от вр. Орльова скала. Назад остават р. Балъм дере и вр. Кабата. 

 

90

Седловината северно от вр. Орльова скала с отбивката към гр. Златица 

 

94

От седловината на североизток, към главното било на планината и хижа Свищи плаз  

 

98

Разклонът в местността Старата бачия

 

132

Връх Орльова скала, Старата бачия, Пето Керездере и Караалан

 

131

С увеличение към Пето Керездере и поляната Караалан

 

100

Поляната Караалан

 

101

От Караалан към вр. Орльова скала назад

 

110

Бродът на р. Куру дере с насипа от руда над пътеката  

 

136

Източните склонове на вр. Свищи плаз с Пето Керездере, Караалан и Куру дере

 

137

Към най-горната част от долината на р. Куру дере

 

112

Излизането от гората в месността Юсин пача

 

113

Руините от Станцията на геологопроучвателите на поляната Юсин пача

 

114

От Юсин пача към долината на каменната река Грамадите на североизток

 

120

По черния път към Грамадите

 

121

Каменната река Грамадите

 

122

Поляната Чукур алан с виждащият се от пътя тухлен заслон

 

124

Трето Керездере

 

128

От местността Малката поляна към билната седловина Гроба и долината на Трето Керездере 

 

129

Местността Малката поляна с хижа Свищи плаз 

 

2014-05-22 083350

Профил на маршрута

 

Прочетена 2591 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм