Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

47.4. гр. Етрополе-вилно селище Елен-седловина Кашана-вр. Мургана-седловина Петте кладенци

Оценете
(0 гласа)

47.4. гр. Етрополе-вилно селище Елен-седловина Кашана-вр. Мургана-седловина Петте кладенци - слизане

Денивелация - 1000 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 19.2 км.

Маркировка: от седловина Петте кладенци до седловина Кашана - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от седловина Кашана до гр. Етрополе - немаркиран

 

2014-05-06 152022

 Изтегли:

 

   От седловина Бешбунар /Петте кладенци/ се тръгва по черен път на изток, като се следва главното било на планината и маркировката на пътеката Ком-Емине /КЕ/. Първоначално, с лек наклон нагоре, се изкачва плоският двуглав връх Мургана /Бузлукая//1639 м./. Словосъчетанието бузлукая означава леденостудена скала. Връх Мургана бил наречен така, заради леденостудените извори, които бликат по южния му склон. Малко видоизменено, но със същият смисъл е и името на историческия връх Бузлуджа. От седловина Бешбунар до вр. Мургана се върви 20 мин., като денивелацията е по-малко от 50 м. Триангулачната точка за връх е поставена на източната кота на Мургана. От вр. Мургана до седловина Кашана на североизток, главното било на планината непрекъснато се понижава. От върха следва стръмно слизане към дългата и равна седловина Равна /Равна поляна/. Слиза се по пътека, като в подножието на върха се стъпва на черен път. При слизането се губят около 100 м. височина, което означава, че седловина Равна е разположена с около 50 м. по-ниско от седловина Бешбунар. По черния път се продължава на изток, към два ниски хълма, разположени в източния край на седловина Равна. При движението към хълмовете от лявата северна страна на пътя остава ниско, голо и безименно връхче, с малка сграда на темето му. От него на север се отделя късият рид Дебели рът, по билото на който слиза пътека към долината на р. Малък Искър. Няколко минути след заобикаляне на ниското връхче се достига до разклон, при който от основния път се отделя странично разклонение, водещо към хижа Мургана на югозапад. Оттук до хижата се върви около 15 мин. От този разклон може да се слезе без пътека и на юг, към асфалтовият път, водещ от седловина Кашана към х. Мургана. Малко след разклона, на около 20 м. вляво от пътя и северно от главното било, се вижда голямата каменна Попова чешма /Попова чучурка/. От чешмата на север се спускат два потока, които по-надолу се събират и образуват река Равна. Покрай западния поток слиза черен път, маркиран със синя маркировка, водеща към гр. Етрополе на север. Разстоянието от вр. Мургана до Попова чешма се изминава за 10 мин. /30 мин. след началото/.

   След чешмата се продължава на изток, минава се край малкото езеро Кайлъгьол /Гьола, Попов гьол/ и се достига до източния край на седловина Равна. Думата кайлъ означават място, около което има скали. Въпреки името му, около езерото Кайлъгьол няма никакви скали, а само две ниски, голи и покрити с треви връхчета,  по-високото от които се нарича Равна чука. В края на седловината главното било, а с него и черния път, завиват леко на североизток. Пътят минава между двете връхчета и достига до трети хълм вляво от пътя. Ниското обло хълмче се нарича Севля сърт /Кипарисово бърдо//1508 м./ и на темето му се вижда голям паметник. По време на Освободителната война на вр. Севля сърт бил разположен командният щаб на руските войски, начело с генерал Брок. Върхът е избран за армейски щаб, заради панорамата, която се открива от него. Въпреки, че стърчи съвсем малко над пътя, Севля сърт е истинска наблюдателница. От юг и от изток върхът е гол, затова пътят за кратко може да се изостави и Севля сърт да се изкачи за няколко минути без пътека. От върхът, пак без пътека, се слиза по източния му склон и отново се достига до пътя при седловина Прешнакова поляна, разложена между Севля сърт и стоящият на изток от нея връх Невижда тепеси /1481 м./. По източният склон на Севля сърт наистина има кипариси, както и останки от стар път. От чешма Попова чучурка през вр. Севля сърт до Прешнакова поляна се върви общо 20 мин. /60 мин. общо/. На седловината се достига до важен разклон. Черният път завива на югоизток, подсича вр. Невижда тепеси от юг и слиза към седловина Кашана. Тук пътеката КЕ се отделя от черния път, подсича водоравно вр. Невижда тепеси от запад и север и също слиза към седловина Кашана, като върви по билото на планината. Оттук към Кашана може да се продължи както по пътя, така и по пряката пътека. Ако от седловина Прешнакова ливада се избере варианта за слизане по пътеката, тогава се завива на северозапад и веднага се влиза в букова гора. Слиза се по североизточният склон на вр. Невижда тепеси, който се нарича Шишков рът, а спускащата се по него пътека - Шишков път. Склонът представлява тънък рид, по който пътеката постепенно се разширява до черен път. Върви се през стари и гъсти букови гори, които дават началото на два потока. Под шосето за гр. Етрополе потоците се сливат и образуват река Невижда - десен приток на река Малък Искър. След заобикалянето на вр. Невижда тепеси, наклонът надолу постепенно се увеличава и след 20 мин. се излиза на малка полянка, в северният край на която стърчи ниското връхче Айдук камък /1385 м.//80 мин./. На поляната се издига висок метален паметник, според който, през зимата на 1877 г. тук бил лагерът на руски войски, превзели Златишкия проход. В източният край на поляната се достига до най-високото място /превала/ на Златишкия проход - възловата седловина Кашана /85 мин./. Денивелацията от вр. Мургана дотук е 250 м.

   Седловината Кашана е граница между старопланинските дялове Етрополска планина на запад и Златишко-Тетевенска планина на изток. От поляната с паметника се открива панорама към амфитеатрално разположените на изток върхове Капалу, Кордуна и Свищи плаз. Вдясно от седловината се виждат сградите на хижа Кашана. Седловина Кашана е възлово място, защото оттук се отделят няколко пътища и пътеки. От седловината в южна посока слиза шосето към село Църквище. По това шосе на около 100 м. в югоизточна посока от седловината се вижда голяма каменна чешма. От задната страна на чешмата продължава в източна посока лятната пътека КЕ. Зимната пътека КЕ тръгва от самата седловина стръмно нагоре и на североизток, по широк черен път към вр. Капалу. От седловината се отделя още един черен път, който води водоравно на северозапад, към хижа Стражата. В миналото от седловина Кашана, Златишкият проход продължавал, не както е сега  към с. Църквище на юг, а по главното било на планината и Шишковия рът на югозапад. Пътят излизал над горите и оттам се спускал по голите поляни на рида Заногата на юг. Сега по същите поляни ще минава новото трасе на Златишкия проход, което е почти напълно завършено.

   От седловина Кашана към гр. Етрополе се продължава по шосето на северозапад. Пътят заобикаля от север вр. Айдук камък и слиза стръмно надолу, към долината на р. Малък Искър. В миналото гористият район северно от седловина Кашана бил свърталище на хайдушки чети, нападащи пътниците по прохода. Най-известната   чета била тази на Яко войвода и неговия помощник, помакът Качамачко. В самото начало на слизането, над пътя се вижда самотна скала, която била наблюдателният пункт на разбойниците. От Кашана на север, пътят пресича долината на р. Малък Искър, която се отделя от главното било при седловина Бешбунар. Първоначално реката тече в посока изток-североизток и след като достигне пътя, завива към Етрополе на север. От главното било към завоя на реката текат през широка долина няколко нейни десни притока. След като реката приеме притоците си, тя завива на север и за кратко протича през тесен пролом. 15 мин. след седловина Кашана пътят минава край бетонна чешма с ръждива тръба вляво и достига до просторно долинно разширение /100 мин./. В западния му край се вижда вход на минна галерия, а в източния е новият тунел под седловина Кашана. Въпреки, че официално не е пуснат в експлоатация, тунелът под Кашана е отдавна прокопан и през него минават автомобили. Около тунела, пътят пресича двата потока, спускащи се от вр. Невижда тепеси на север и в края на долинното разширение завива на северозапад. 15 мин. по-надолу се пресичат още двата потока, слизащи откъм чешмата Попова чучурка /115 мин./. Покрай тези два потока се спускат черни пътища, като на пътя покрай западният поток е поставена синя маркировка. 

    5 мин. след разклона със синята маркировка, пътят слиза до р. Малък Искър в местността Кантона /120 мин./. Тук от шосето се отделя черен път, който завива на запад и срещу течението на реката се изкачва към рудник Елаците. След достигането до Малък Искър, пътят продължава покрай нея на север, като до гр. Етрополе непрекъснато я следва. 10 мин. след разклона от шосето надясно и на североизток се отделя маркиран черен път, който по стръмните склонове на рида Заногата се изкачва към х. Стражата /130 мин./. След това разклонение, пътят влиза в тесния пролом на реката, като тук рида Пряслупа от запад и рида Заногата от изток се приближават съвсем близо един до друг. Реката и пътят вървят по права линия между тях на север, като след 15 мин. излизат от пролома при чешма вдясно от пътя и разклонение, водещо от шосето към рудник Елаците наляво /145 мин./. От седловина Кашана дотук асфалтът е силно изровен и шосето е покрито с безброй дупки. Заради рудник Елаците, пътят оттук до Етрополе се поддържа и е в много добро състояние. Местността от разклона на север се нарича Радин дол и в нея от склоновете на околните хълмове към долината на р. Малък Искър се стичат многобройни потоци. В Радин дол пътят завива на запад, като от северната му страна остава късият страничен рид Черешовица. 10 мин. след разклона за рудника, се достига до нов разклон, като тук от пътя се отделя втора маркирана пътека, която по билото на рида Черешовица също води към х. Стражата /155 мин./. Пътеката е с жълта маркировка и се нарича Пътека По стъпките на Бенковски. Оттук напред, пътят постепенно отново заема северна посока. През следващите 20 мин. се минава последователно край устията на реките Негърщица отляво и Черешовица отдясно и се достига до Вилно селище Елен /175 мин./. Вилното селище е разположено в началото на голямо долинно разширение, като тук стръмното слизане надолу завършва. Денивелацията от седловина Кашана до вилното селище е 600 м. От вилното селище до гр. Етрополе се върви още 50-60 мин. почти водоравно, като се минава през местността Баш Самоков, в която е разположена Пунчовската махала /235 мин./.  

 

119

 Седловина Бешбунар /Петте кладенци/

 

47

 От вр. Мургана на запад

 

129

 От вр. Мургана към седловина Равна на изток

 

130

Попова чешма /Попова чучурка/

 

131

 Езерото Попов гьол /Кайлъгьол/

 

134

 Връх Севля сърт /Кипарисова бърдо/

 

137

 От вр. Севля сърт към вр. Мургана назад

 

133

Към долината на река Малък Искър на север

 

140

От вр. Севля сърт към седловина Прешнакова поляна и вр. Невижда тепеси на изток

 

142

 Седловина Прешнакова поляна

 

148

 Седловина Кашана и хижа Кашана

 

150

 Паметникът на седловина Кашана с вр. Капалу над него

 

153

 От шосето на Златишкия проход към долината на река Малък Искър на север

 

154

 Долинно разширение с входът на една от мините на рудник Елаците

 

156

 Входът на тунела под седловина Кашана

 

157

 Разклонът към хижа Мургана

 

04

 Разклонът при вилно селище Елен

 

02

 От Пунчовската махала на юг, към вр. Рогачов, под който е рудник Елаците

 

03

 От Пунчовската махала към гр. Етрополе на север

 

01

 Разклонът в южния край на гр. Етрополе 

 

2014-05-06 152124

 Профил на маршрута 

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1346 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм