Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 1412

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

47.3. гр. Етрополе-вилно селище Елен-Дебелия рът-Етрополски зъбери-седловина Петте кладенци

Оценете
(0 гласа)

47.3. гр. Етрополе-вилно селище Елен-Дебелия рът-Етрополски зъбери-седловина Петте кладенци - качване

Денивелация - 1100 м., време на движение - 5.30-6.00 часа, разстояние - 18.9 км.

Маркировка: от гр. Етрополе до главното било - частично маркиран в горната част на рида Дебелия рът, от излизане на главното било при Етрополски зъбери до седловина Петте кладенци-бяло-червено-бяло и ЗКМ

 

2014-05-06 151630

Изтегли:

 

    Маршрутът започва от южния край на град Етрополе, при разклона за село Бойковец. Оттук към билото на планината се тръгва по Златишкият проход на югоизток. Пътят върви срещу течението на река Малък Искър, като веднага след града пресича красиво долинно разширение. Реката е граница на старопланинските дялове Етрополска планина на запад и Златишко-Тетевенска планина на изток. По пътя от Етрополе на югоизток, последователно се подминават производствени сгради и отделни къщи вдясно. След тях, пътят минава край гола и равна местност, наречена Бой поле. Според запазена в Етрополе легенда, при превземането на България от турците, в тази местност българите дали последен бой, преди градът да бъде превзет. Долината от лявата източна страна на пътя е заградена от дългият рид Заногата, чиято най-долна част е карстова и от нея бликат изворите Кърчин, Кривол и Еминчец. 40 мин. след разклона за с. Бойковец се минава през местността Баш Самоков, в която е разположена Пунчовската махала. На около 20 мин. след махалата, пътят достига до разклон в северния край на вилно селище Елен /60 мин. след началото/. При разклона от шосето на Златишкия проход се отделя път, който завива към вилното селище и р. Малък Искър надясно. Тук се продължава по разклонението към вилното селище и след 200 м. се достига до каменна чешма в неговия край. При чешмата асфалтът свършва и оттук на юг се върви по черен път, който се доближава съвсем близо до р. Малък Искър. На много места по пътя личи, че реката го е заливала, като част от него е отнесена и сега само тук-там личат отделни петна от някогашното му асфалтово покритие. 5 мин. след вилното селище се подминава масивно бетонно водохващане вдясно до реката, а след още толкова минути се достига до водослива на реките Малък Искър и Негърщица /от латинското негро - черен//70 мин. общо/. Като много други местности, в които се сливат реки и тази местност носи името Смесите. Двете реки са разделени от ридът Пряслупа, който се отделя от главното било на планината при седловина Бешбунар /Петте кладенци/. Най-долната част на рида, при водослива на двете реки, също носи латинско име и то е Кацамар, което значи заблатена местност. В древността в местността Кацамар се намирали старите етрополски рудници, използвани още от времето на траките. Изкопаната тук руда се обработвана на север, в местността Баш Самоков /самоков - воден механизъм с голям чук за обработка на руда/. Освен богатите рудни залежи, през турското робство, в един дол в близост до Смесите, било експлоатирано и голямо находище на сол.

    В местността Смесите се достига до втори разклон, при който се завива надясно. Пътят навлиза в тясната и усойна долина на р. Негърщица, през която се продължава срещу течението й на югозапад. От лявата страна на долината остава рида Пряслупа, а от дясната е рида Дебелия рът. 5 мин. след разклона се подминава второ масивно бетонно водохващане вдясно /75 мин./. Тук вляво от пътя, от другата страна на реката, започва широка немаркирана пътека, която по билото на рида Пряслупа се насочва към входа на рудник Елаците. По тази пътека в миналото ставало изкачването от гр. Етрополе към билото на планината и хижа Мургана. Пътеката е подробно описана в маршрут 45.2, като днес по средата й се намира огромният кратер на открития рудник Елаците. След водохващането се върви още 5 мин. покрай реката, пътят описва два по-резки завоя и извежда пред входа на съвременна мина, част от рудник Елаците /80 мин./. Мината е от лявата страна на пътя, като пред входа й има охрана и табели, забраняващи влизането. 5 мин. след нея се достига до нов водослив - на р. Негърщица с пълноводният й ляв приток река Влайковица /85 мин./. Двете реки са разделени от ридът Даскалските ливади, който се отделя на североизток от най-високия връх в Етрополска планина - връх Мара гидия /Говедарника//1790 м./. Преди и след водослива, пътят пресича последователно по два моста първо обединената река, а след това и р. Влайковица. Между двата моста има разклон, при който от главния път се отделя вляво и на юг по-слабо използвано разклонение. То също води към рудник Елаците, като в началото му е поставена заключена метална бариера. От разклона се продължава по главния път на североизток, като наклонът нагоре постепенно се увеличава. След пресичането на реките, пътят се качва на рида Дебелия рът и по него описва голям S-образен завой. Минава се край малка кариера за добив на пясък вдясно от пътя и 15 мин. след двата моста се излиза на поляна, при която пътят завива на запад. Тук от главния път се отделя още едно изоставено разклонение, водещо към рудника /100 мин./. При поляната пътят достига до р. Влайковица, следва я известно време и отново се отделя от нея на северозапад. По-нагоре се подминават още два разклона, като и на двата се продължава по основния черен път и 20 мин. след поляната се излиза на главното било на Дебелия рът /120 мин./. От гр. Етрополе дотук са изкачени около 500 м. височина.

   На билото на Дебелия рът се достига до разклон в началото на папратливата поляна Мамучуковото, разположена вляво от пътя. От разклона, основният път слиза от северната страна на рида, а към поляната се отделя широко разклонение. Тук основният път се напуска и се продължава по разклонението, което следва билото на рида. Оттук до подножието на връх Малка Баба /1683 м./, билото на Дебелия рът е заето от няколко обширни поляни, разделени с тънки ивици гора. След излизане над гората се откриват и първите гледки по маршрута. Дебелия рът е основен за района рид, който доминира над околността, затова панорамата от него е във всички посоки. Зад гърба остава дълбоката и гориста долина на р. Малък Искър, с рида Заногата зад нея. На юг Дебелия рът е заграден от долината на р. Влайковица, зад която са Даскалските ливади и главното било на планината. Главното било е назъбено от няколко ниски скалисти връхчета, които в миналото се наричали Зъбите, а днес носят името Етрополските зъбери. Местността към гр. Етрополе на север е заета от многобройни ниски и дълги ридове, напълно покрити с гори. Тези ридове се спускат плавно от вр. Малка Баба към долината на р. Малък Искър на изток и носят събирателното име Ралници /Ралиници/. По билото на Дебелия рид на запад са се подредили терасовидно няколко равни поляни, с пръснати по тях вековни дървета. Над поляните се извисява гористият в долната си част и напълно гол на темето си вр. Малка Баба. В дъното на пейзажа стърчи конуса на изгърбеният връх Баба /Етрополска Баба//1787 м./, белязан на челото си с висока метална антена. След излизането на билото на рида, се продължава почти водоравно по черен път през равните поляни на запад, като се напредва много бързо. За 25 мин. се пресичат първата и втората поляни и се достига до изоставена къща на третата поляна /145 мин./. Къщата се намира на красиво и романтично място, заобиколено от няколко високи „плачещи“ брези.

   Преди къщата се пресича черен път, идващ от север и слизащ към р. Влайковица на юг. От разклона с този път се продължава по билото на рида на югозапад. Над къщата, билният път минава край дървена стопанска сграда, достига до гората и там се разделя. Единият му край слиза към р. Влайковица на югозапад, а другият му край продължава по билото на запад. От разклона се продължава по десния път на запад, като се следва билото на рида. Влиза се в гората, като в нея веднага започва стръмно изкачване. Тук по дърветата внезапно се появява жълтата маркировка на Екопътека „По стъпките на Бенковски“ /150 мин./. Тази пътека започва от Етрополската мандра, разположена от западната страна на вр. Малка Баба. Оттам  пътеката се изкачва към върха, слиза по Дебелия рът до местността Баш Самоков и продължава към селата Ямна и Рибарица на изток. След достигане до маркираната пътека се продължава по нея със стръмно изкачаве на запад. Оттук нагоре се пресичат още две по-малки поляни по билото на рида. Началото на първата от тях е маркирано с голямо паднало дърво, а в нейния край, пътят се разделя на четири. Маркировката е поставена по най-левият /най-южният/ път. По-нагоре пътят пресича още една последна, по-малка поляна, и окончателно влиза в гората. По поляните пътят е частично заличен от времето, но в гората трасето му е добре запазено, като, заради растителността, се е стеснило до пътека. Тази пътека, в най-горната част на рида, се нарича Стойкова пътека. Заради голямата ширина, подпирането с камъни и дълбокото вкопаване в склона е възможно пътят по билото на Дебелия рид да е римски. От южната страна на планината, пътят се изкачва към вр. Баба по ридът Калугера и слиза на североизток към старите Етрополски рудници. Така той свързва римският път и римската крепост на връх Св. Петка над село Буново с важните в миналото рудници в местността Кацамар, както и с местността Баш Самоков, в която рудата била преработвана. Друга податка, че оттук в миналото минавал проход, е името на близкият връх Мара гидия, което вероятно е изменено от Мара гидик - проход Мара. Проход със същото име се намира на изток от първенеца на Стара планина - вр. Ботев. След последната поляна, наклонът нагоре постепенно намалява. Пътеката слиза от южната страна на рида и върви малко под билото му. Смесената до този момент гора става изцяло букова и силно се разрежда. 25 мин. след появата на жълтата маркировка, пътеката окончателно излиза над гората /175 мин./. От изоставената къща дотук са изкачени още около 250 м. височина.

   След излизането над гората, пътеката продължава през голи пасища водоравно на запад. Някои наричат тази гола местност Млаката /млака - блато/. Тя представлява огромен казан, заобиколен от три страни от високите върхове Малка Баба, Баба и Мара гидия. Склоновете им към Млаката надолу са напълно голи и покрити само тук-там с рядка хвойна. От блатистата местност Млаката водят началото си многобройни потоци, които са дали името на местността. Под Млаката, потоците се събират като във фуния и през буковата гора пропадат стръмно надолу, като дават началото на р. Влайковица. Млаката има и друго име и то е същото като реката - местност Влайковица, като с него се наричат както пасището, така и гората под него. Името Влайковица идва от думата влахнина, която означава пасище. В миналото пастирите били наричани с умалителните имена Влайко и Влахко, което значи Пастирко. В началото на 20-ти век по източните склонове на върховете Баба и Камишов камък /1377 м./ били открити богати рудни залежи. Предприемачи поискали от държавата да ги експлоатират, като за целта, върху местността около върховете, била учредена Концесия Богатство. В последният момент парите за новия рудник не стигнали, концесията била прекратена и така, съвсем случайно, природата около вр. Баба била запазена. 10 мин. след излизане над гората, пътеката достига до разклон /185 мин./. Тук от основната широка пътека се отделя тънко разклонение, по което жълтата маркировка завива към вр. Малка Баба. От разклона се продължава без маркировка по основната пътека водоравно на югозапад. Няколко минути по-късно се минава над масивен овчарник, който е разположен в местността Шаламанов егрек долу до гората, на 200 м. вляво и южно под пътеката. След него постепенно се завива на юг, заобикалят се долните склонове на върховете Малка Баба и Баба и се пресича изворната област на р. Влайковица. 15 мин. след изоставяне на жълтата маркировка, пътеката достига отново до гора /200 мин./. Над мястото, при което се достига до гората, е вече главното било на планината и по-точно широката безименна седловина между върховете Баба и Мара гидия. При достигане до гората, пътеката не влиза в нея, а продължава с изкачва към главното било, като се движи по границата с горския пояс. Вляво остава долината на р. Влайковица, а от дясната страна са голите и стръмни източни склонове на вр. Баба. На главното било над пътеката се вижда отдалеч едно по-тясно и ниско място, разположено под западния склон на вр. Мара гидия. Пътеката се насочва точно към него, завива на югоизток и след 15 мин. достига до подножието му /215 мин./. Тук пътеката се разделя на две. Единият й край се насочва към главното било нагоре, а другият продължава водоравно на югоизток, като се качва на северните склонове на вр. Мара гидия.

   От разклона се продължава по основната пътека на югоизток, като водоравно се пресичат голите северни склонове на Мара гидия. От върха на север се отделят два рида, които са съвсем различни един от друг. Първият от тях е къс и много стръмен, като свършва в най-горната част от долината на р. Влайковица. По билото му се вижда плитка седловина, на север от която стърчи скалист връх. Вторият рид е дългият Даскалските ливади, който постепенно завива на североизток и завършва при водослива на реките Влайковица и Негърщица. От разклона под главното било, пътеката се насочва първо към плитката седловина на късия рид, като преди нея пресича буен поток. В миналото потоците около вр. Мара гидия били ползвани за напояване на добитък, откъдето дошло другото име на върха - връх Напоя. Заради водата, около вр. Мара гидик се въртели много стада, като оттам дошло и третото му име - Говедарника. 15 мин. след разклона под главното било, пътеката достига до късия рид, като се изкачва на характерната плитка седловина между вр. Мара гидия от юг и скалистия връх от север. /230 мин./. От скалите на върха се открива смайващо красива панорама към целият изминат път дотук. Виждат се долините на реките Малък Искър и Влайковица, огромният казан Млаката с надвесените над него Баба и Малка Баба, голяма част от Дебелия рът и гр. Етрополе в далечината. Оттук пътеката продължава на югоизток, пресича още един буен поток и след 5 мин. се качва на билото на рида Даскалските ливади /235 мин./. Оттук пътеката за още 5 мин. слиза на югоизток до р. Негърщица /240 мин./. Реката извира от североизточните склонове на вр. Мара гидия и по много стръмен улей се спуска към дупката на рудник Елаците. Краят на рудника се състои от табани с изхвърлена излишна земна маса, като част от нея е изсипана направо в Негърщица. Реката разделя рида Даскалските ливади от няколко по-къси и стръмни рида, които се отделят от главното било на планината между върховете Мара гидия от запад и Челопешка Баба /1722 м./ на изток. Тези ридове носят сборното име Елаците, като долната им част е заета от рудник Елаците, на който са дали името си.

   След пресичане на началния поток на Негърщица, пътеката се качва на първия рид от групата на Елаците, наречен условно рид Елак 1 и продължава на югоизток по много труден за ходене терен. Върви се през гъста хвойна, под която се появяват големи камъни. Движението се забавя, като на места пътеката трудно се следва. Връх Мара гидия е вече заобиколен, като над пътеката се появяват скалите на първият от Етрополските зъбери, наречен Мирковски скали. По тези първи скали отдалеч се вижда закрепена за тях висока бяла антена. От южната страна на Мирковските скали, малко под главното било, наскоро бе построена масивна сграда. Тя, както и голямата антена по скалите, вероятно обслужват близкия рудник Елаците. Пътеката продължава да заобикаля водоравно главното било от север, но вървенето по нея е вече бавно и мъчително. Ако се продължи по пътеката напред, се достига до букова гора в местността Кюмюрорман /Въглищна гора/, която се намира на билото на рида Елак 2. Тази местност е гориста и без панорама, а освен това се намира и под Етрополските зъбери, като така се губят и гледките към тях. След като пътеката се качи на рида Елак 1, е най-добре тя да се изостави и без пътеката да се продължи с изкачване към главното било на планината. В южна посока бавно се  пресича пояс от големи камъни и гъста хвойна, минава се край самотно дърво и 30 мин. след р. Негърщица се излиза на главното било /270 мин./. Мястото, при което се излиза, е плитка седловина, разположена между зъбера Мирковски скали с антената от запад и вторият безименен зъбер от изток. След достигане до главното било се продължава по него на изток, като се следва маркировката на билната пътека Ком-Емин /КЕ/. На изток оттук, пътеката КЕ пресича Етрополските зъбери през местност, която носи името Просяката. В някои пътеводители местността е наречена направо Просяка. Топонимът Просяката се ползва често в планината над Етрополе, като две местности с подобно име се намират на стоящият на изток оттук рид Заногата.

  След излизане на билото, за по-малко от 30 мин. се достига в източна посока до вр. Челопешка Баба, който е последният, най-източен етрополски зъбер /300 мин./. От излизането над гората в местността Млаката до вр. Челопешка Баба са изкачени още 200 м. височина. При вр. Челопешка Баба започва стръмно спускане по каменист терен надолу и след 10 мин. се достига до възловата седловина Бешбунар /Петте кладенци//310 мин./. От седловината се отделят няколко важни пътеки. Оттук може да се продължи на югоизток към х. Мургана, на изток към хижа Кашана и на запад към хижа Чавдар. От седловината може да се слезе и на юг, към рида Чуговица и оттам към селата Мирково или Челопеч. Още една пътека води от седловината по рида Пряслупа на североизток, към гр. Етрополе. От Бешбунар водят началото си и две реки. Между седловината и стоящият на изток от нея връх Мургана /1639 м./ води началото си р. Малък Искър. Пак между седловината и вр. Мургана, но през Зли дол в южна посока, текат началните потоци на река Воздол.   

 

01

Разклонът в южния край на гр. Етрополе

 

02

От Златишкият проход към началото на рида Дебелия рът на юг 

 

04

Разклонът в началото на вилно селище Елен

 

05

Вилно селище Елен

 

06

Чешмата в края на вилното селище Елен 

 

08

Разклонът в местността Смесите

 

110

Разклонът при водослива на реките Негърщица и Влайковица

 

122

От првата поляна по билото на рида Дебелия рът на запад

 

31

От втората поляна на запад 

 

33

Изоставената къща на третата поляна

 

37

Четвъртата поляна с падналото дърво

 

40

Широката Стойкова пътека в буковата гора

 

143

Излизането от гората източно от вр. Баба

 

145

От пътеката към вр. Марагидия на юг

 

152

Назад към вр. Малка Баба и месността Млаката  

65

Разклонът под главното било

 

162

От разклона под главното било към късия рид със скалистия връх 

 

166

Назад към върховете Баба, Малка Баба и горната част на рида Дебелия рът

 

71

От билото на късия рид към вр. Марагидия на юг

 

73

Назад към мястото, при което пътеката излиза на главното било

 

72

Назад към долината с първия поток, спускащ се от вр. Марагидия

 

74

От скалистия връх към Малка Баба и Дебелия рът на север

 

178

Към долната част на Дебелия рът и долината на река Влайковица

 

182

От скалистия връх с увеличение на север

 

85

От скалистия връх на югоизток, към долината на втория поток и рида Даскалски ливади

 

87

От Даскалските ливади към рида Елак 1 и долината на река Негърщица

 

90

Най-горната част от долината на река Негърщица

 

91

От рида Елак 1 към рида Даскалските ливади назад

 

98

На югоизток към Етрополските зъбери 

 

108

От пътеката Ком-Емине към Етрополските зъбери на изток

 

114

По Етрополските зъбери

 

116

От вр. Челопешка Баба към Етрополските зъбери и вр. Малка Баба назад

 

119

Седловина Бешбунар /Петте кладенци/

 

47

От вр. Мургана към Зъберите, Марагидия, Баба и Малка Баба назад

 

49

От вр. Челопешка Баба до вр. Баба

 

2014-05-06 151805

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1198 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм