15.2. с. Розино-седловина Керкмето-седловина Карагьолски преслап-вр. Юмрука-х. Ехо

Оценете
(0 гласа)

15.2. с. Розино-седловина Керкмето-седловина Карагьолски преслап-вр. Юмрука-хижа Ехо - слизане

Денивелация - 1050 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 12.5 км.

Маркировка: бяло-зелено-бяло и ЗКМ

 

2014-01-31 153244

Изтегли: GPS-трак   

    

     Хижа Ехо е построена на главното било на Стара планина в края на малката проходна седловина Демир капия /Желязната порта/, разделяща върховете Юмрука /1819 м./ на юг от Кавладан /Кавладаня//1710 м./ на север. Макар и да е малка като размери, седловината е особено важна за тази част на планината, защото при нея се събират от няколко страни всички по-важни в района пътеки. Оттук в посока от юг на север по билото на Балкана преминава главната старопланинска туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/, ползваща в този участък трасето на древния римски път Васильовската /Джелепската/ пътека. Освен нея, до Демир капия достигат и още три по-широки вървища /всички белязани с туристическа маркировка/, водещи началото си от селата, разположени от двете страни на планината - Рибарица от север и Христо Даново и Розино от юг. Освен като важен кръстопът, седловината е от съществено значение и за орографията на планината, защото тук се отделят от главното й било три основни странични рида. На югозапад към долината на река Стара Рибарица се спуска хребетът Дългия рътлик, на северозапад към река Бели Вит - Ръждивото било /Риджавото било/, а на югоизток в посока към Карловското поле - огромния рид Беллибурун /Личен нос, Кайряка/.

    Тъй като х. Ехо е на кръстопътно място, вариантите да се слезе от нея към с. Розино са няколко. Първият е по пътеката, водеща към съседното с. Христо Даново. Още от самото си начало тази пътека се спуска към долината на близката река Дамлъ дере /Капещият дол/ и в нейния източен край се раздвоява, като едно от разклоненията води към с. Розино. Вторият вариант е подробно обяснен в маршрут 15.1. При него от хижата се тръгва по билната пътека КЕ на юг към другата възлова седловината в района - Горни Ветровити преслап и оттам се предприема слизане към долината на река Шиндар дере. Посочените пътеки пресичат прекрасни наглед и все още диви и красиви местности, но са рядко използвани от туристите, защото много заобикалят. Така, като основен вариант за слизане от х. Ехо към с. Розино, се очертава споменатата трета маркирана пътека, която се спуска от седловината на югоизток, следвайки билото на рида Кайряка. След Освобождението на България от османско иго на Демир капия бил установен митнически пункт /на турски митница е гюмрук/ между нововъзникналите държави Княжество България и Източна Румелия. След тяхното съединение сградата на митницата запустяла и местните овчари започнали да я използват като заслон. Оттук дошло и новото, по-специфично турско наименование на седловината - Дедилер конак /Дядов стан/. Оттогава и вървището, което се отделяло в долния южен край на местността и се спускало оттам към с. Розино, също започнало да се нарича пътека Дедилер конак. Въпреки, че е по-къса от другите две пътеки, по-добре отъпкана и по-гъсто маркирана, Дедилер конак е и сравнително по-трудна за ориентация, най-вече защото от върха на планината до селото се разклонява на поне 5-6 места. 

     От х. Ехо към началото на пътеката Дедилер конак се тръгва водоравно по главното било в южна посока, като се следва маркировката на основното туристическо вървище Ком-Емине /КЕ/. Ориентир при движението на юг е издигащият се в подножието на вр. Юмрука новопостроен параклис, до който се достига след 5 мин. Пред параклиса от КЕ се отделя маркираната с бяло-зелени цветове пътека Дедилер конак, която веднага се раздвоява. Оттук нейният летен край се насочва на изток, като траверсира почти водоравно отвесните и силно лавиноопасни през зимата северни склонове на вр. Юмрука. През зимата този край на пътеката не може да се ползва, затова при сняг от параклиса трябва да се продължи с изкачване на юг към темето на Юмрука. В тази своя част, от параклиса до горния край на върха, главното било на планината е скалисто и много стръмно, затова и по него е опънато за осигуровка дебело метално въже. Покрай въжето,а на места и с негова помощ, от параклиса до темето на върха се достига за около 25 мин., като се преодоляват и 150 м. височина /30 мин. след началото/. В по-далечното минало вр. Юмрука бил наричан от живеещите на юг турци Карагьол /Черна локва/, а от преобладаващите на север българи Кавладаня /от турското словосъчетание каврадания - обир в прохода/. Днес с името Кавладаня /Кавладан/ е известен върхът от северната страна на х. Ехо /бивш връх Голеш/, а този от юг е станал вече Юмрука - побългарен вариант на турската дума гюмрук /митница/. От всичките си страни вр. Юмрука е гол и много панорамен, като от него се вижда в югоизточна посока продължението на рида Кайряка чак до Карловското поле, а също и сгушеното в южните поли на планината многолюдно с. Розино.

     При триангулачната точка на темето на вр. Юмрука пътеката отново се разклонява, като оттук зимната КЕ се спуска по билото на планината на юг към седловина Горни Ветровити преслап. Зимният вариант на пътеката Дедилер конак пък се насочва на изток, към началото на рида Кайряка и третото възлово кръстовище в околността - седловина Карагьолски преслап. Слизането от Юмрука става по много стръмен и обрасъл с гъсти хвойни склон, като ориентир надолу е добре очертаната и виждаща се отдалеч характерна дълбока седловина. От върха до дъното на Карагьолски преслап се слиза за около 35 мин., при 270 м. разлика във височината /65 мин. общо/. Тук главната пътека се разклонява за трети път от началото на маршрута, като към х. Ехо назад тя е в споменатите два варианта - летен и зимен. От седловината напред към с. Розино Дедилер конак също продължава в два варианта - летен и зимен, като вторият вариант следва билото на рида Кайряка на изток, изкачвайки се към следващия по-висок връх по него - Самсъклътепе /Чеснов връх//1643 м./. При добре време и липса на сняг, от Карагьолски преслап към Розино е най-добре да се продължи по летния вариант на пътеката, първо защото той е по-пряк и второ, защото се спуска на юг към дълбоката и гориста долина на река Ада дереси. В турският език ада означава остров, но тук тази дума е употребена в смисъл на мокри ливади край пълноводна река.    

    От разклона в средата на седловина Карагьолски преслап към с. Розино се продължава по летния варианта на пътеката със спускане на юг, като натам почти веднага се влиза в близката букова гора. Намирането на продължението на лятната пътеката в гората, обаче, не е толкова просто. Седловината представлява гола поляна, покрита през лятото с много високи и гъсти треви. По тях лентова маркировка е невъзможно да се постави, затова, като ориентир относно продължението на лятната пътека, служат няколко съвсем ниски метални колчета, забити надълбоко в земята. След намиране на продължението на пътеката в гората, по нея следва много стръмно спускане на юг. То се извършва между двата начални притока на р. Ада дереси, заграждащи отцепилия се от билото на Кайряка къс и тесен страничен рид Илаклъ бурун /Змийски нос, вероятно от илянлик - змиярник/. Пътеката извива в пълен сумрак покрай вековните буки, покриващи целия рид, като се придържа в близост по десния бряг на източния приток на реката. Няколко минути след разклона при Карагьолски преслап потока се пресича по брод, пътеката се качва на левия му бряг и стъпва в долния край на друг страничен рид, отделил се също от снагата на Кайряка - рид Урлу бурун /Ясенов нос/. Местността тук се нарича Адата /Островът/, като през нея се слиза в абсолютно права линия на юг и 35 мин. след Карагьолски преслап се достига до широк черен път /100 мин./. Денивелацията от седловината дотук е 300 м. След стъпването на черния път се продължава по него в югоизточна посока, като в гората вдясно под пътя остава местността Ада Аркасъ. Някои превеждат това наименование като Остров с воденица, но то всъщност означава Остров Канала. Това е малка поляна, на която в миналото била изградена воденица. Водата за меленето пък била доставяна от близката река по специално изкопана за целта вада, наричана по турски арк /напоителен канал/. Тук се пресича плиткото дере вляво от поляната, стъпва се в средата на много по-дългия страничен рид Кюрендже бурун /Стръмният нос/ и по него се продължава на юг, новече с доста по-плавен наклон. По-надолу пътят навлиза в масив от разредени смесени гори, като 20 мин. след вливането на пътеката в него достига до поредното възлово място по маршрута - седловина Керкмето /120 мин./.

    Керкмето представлява обширна поляна с панорамни гледки в южна посока към долината на най-голямата и пълноводна местна река Шиндар дере /шинда - букова дъска/. В горния край на поляната отново се навлиза в гъсти гори, които покриват силно наклонен на югоизток склон. За да преодолее стръмнината, тук пътят започва да извива на многобройни дълги серпентини, а от него, още в началото на спускането, се отделя пряка туристическа пътека. Маркировката й обаче е вече в цветовете бяло-черно-бяло, което може да доведе до лесно объркване с т. нар. „маркировка на водното“ - две ленти, черна и бяла, поставени хоризонтално една над друга. От седловината към с. Розино може да се продължи както по маркираната пътека, така и по черния път, защото по-надолу те отново се събират. За предпочитане е обаче да се продължи по пътеката, защото тя, разбира се, е по-пряка, но намирането на нейното начало вгорния край на гората създава известни затруднения, а и на най-важните разклони по-надолу маркировката й или напълно липсва или пък е заменена с моторджийска такава - бели въженца, вързани тук-там по клоните. Под Керкмето пътеката пресича на няколко места черния път и след около 30 мин. достига до сечище в близост до долината на река Чанакчийско дере /Паничарски дол, от чанакчия - паница//150 мин./. Край турските села с думата чанакчия обикновено биват наричани равни и кръгли като паница поляни. Над Розино с имената Чанакчията и Чанакчиите са кръстени две такива местности. Първата е покритата с поляни част от главното било на рида Кайряка, която започва от вр. Самсъклътепе и се спуска от него на югоизток до кръглата и сравнително равна седловина Чанакчията. От тази местност води началото си и р. Чанакчийско дере, назовавана понякога и със смешното си, останало от времената на „възродителния“ процес, име - Паничарски дол. Втората местност се намира в долната част на рида Кюрендже бурун на югозапад от маркираната туристическа пътека и представлява верига от няколко свързани една с друга обширни поляни, които са наистина равни и кръгли като паници. След пресичането на р. Чанакчийско дере се излиза отново на черния път и към селото се продължава вече водоравно по него. Напред пътят извива през гората, за да заобиколи няколко ниски и обли като могили връхчета. Покрай тях пресича плитък поток, траверсира от североизток късия рид Кавалъ бурун /Пчелен нос, навярно от кованлъ - кошер на диви пчели/ и излиза след още 25 мин. на продълговатата поляна Папарлия /Папратова поляна//175 мин./. Нейният център е зает от кръглото заблатено езеро Шамака /шамак - вид папур, наричан още и рогозина/, от източната страна на което е изграден кът за отдих с голяма чешма. Тук лятната маркировка на пътеката Дедилер конак, идваща откъм местността Керкмето, се събира със зимната маркировка, спускаща се откъм вр. Самсъклътепе и седловина Чанакчията. Разликата във височината от стъпването на черния път в местността Адата дотук е 350 м.

    От езерото Шамакакъм Розино се продължава по широк и почти равен черен път на югоизток, като маркировката до селото е вече само една. Напред пътят навлиза в стари букови гори, от които излиза съвсем скоро на втора, подобна на Папарлия, поляна, носеща името Тузташ /Солен камък/. В нейното начало се подминава овчарник с дървена ограда /оставащ вдясно от пътя/, а в края й се достига до ниска чешма с мацната до чучура маркировка /вляво от пътя/. Разстоянието от блатото Шамака до чешмата се изминава за 15 мин., като в края на поляната се достига до много панорамно място /190 мин./. От него се откриват гледки назад чак до главното било на планината, на което стърчи и острото теме на вр. Юмрука. На запад от поляната се извисява залесеният с красиви гори връх Домуздам /Свински обор//1019 м./, а на изток пък остава също така покритият чак до темето си с дървета връх Янакчам /Изгорелият бор//1137 м./. Под Тусташ се навлиза отново в гъсти гори, като се върви за кратко покрай започващата от ниската чешма река Баа дере /Лозов дол/. Покрай нея пътят достига след още около 15 мин. до място, при което се раздвоява /205 мин./. От този разклон трябва да се продължи по югоизточния край на пътя направо, като тук, вдясно от раздела на пътищата, остава още една чешма. Тя обаче се забелязва по-трудно, защото остава ниско долу в основата на дърветата. При разклона правилният край на пътя напуска долината на Баа дере и отново продължава на югоизток, като почти веднага излиза на трета продълговата поляна /210 мин./.

   Третата поляна е намира вляво от пътя, оградена е с дървена ограда и се нарича Коджабаштарла /Голяма главна нива/. Тук гледките са на изток от поляната, към друг извисяващ се натам горист и красив връх - Гевгеч кая /от турската дума гювеч - Вдлъбната скала//1051 м./ - последният по-висок връх преди да се достигне до с. Розино. В южният край на Коджабаштарла трябва особено много да се внимава за продължението на маршрута. От това място черният път започва постепенно да завива на изток, като от дясната му страна остават няколко малки полянки. При завоя между черния път и поляните се отделя на юг пряка пътека, по която е и продължението на маршрута. Разклонът обаче не е маркиран както трябва и може лесно да се пропусне. Оттук към с. Розино може да се продължи, разбира се, и по черния път, но и за това място важи правилото, че пътеката е винаги по-пряка. Ако се продължи по нея, тогава веднага се навлиза в поредния масив от гъста смесена гора и още в горния му край се достига до началото на маловоден поток. Той се нарича Даут козлу /Овцете на Даут, от личното мюсюлманско име Даут, което пък произлиза от християнското Давид/, като пътеката извива надолу плътно покрай него и след 15 мин. стръмно слизане достига до чешма /225 мин./. В някои пътеводители, заради извивките на дола, той е наречен още и Витото дере. От чешмата в средата на дерето до полето оставато ще около 10 мин. спускане, като от планината се излиза на полето при покритата с високи тополи местност Каваклъка /235 мин./. Друг ориентир при наближаването на полето е работещ овчарник, който остава вдясно от пътеката. При излизането от планината се стъпва веднага на черен път и по него се продължава на изток, към виждащото се вече Розино. След 10 мин. пътят пресича подбалканската линия на влака при ж.п. прелез и влиза в западния край на селото /245 мин./.

       

44

Хижа Ехо на фона на вр. Кавладан

 

58

От хижа Ехо към вр. Юмрука и разклона под него

 

30

Разклонът от задната страна на параклиса

 

143

От параклиса към вр. Юмрука. Вижда се опънатото в тази част на главното било метално въже.

 

31

Хижа Ехо и параклиса, снимани от зимната пътека 

 

34 

На вр. Юмрука  

 

43

От вр. Юмрука към седловина Карагьолски преслап и пътеките, които се отделят от нея

 

142

От вр. Юмрука към седловина Керкмето

 

49

Вр. Юмрука и седловина Карагьолски преслап, снимани от вр. Самсъклътепе 

 

51

От вр. Самсъклътепе с увеличение към седловина Карагьолски преслап

 

53

Началото на пътеката към местността Керкмето

 

57

Вливането на пътеката в черния път в местността Адата

 

63

Разклонът при езерото Шамака

 

62

 Голямата чешма от източната страна на Шамака

 

66

От поляната Тусташа назад към р. Юмрука

 

73

От с. Розино назад към ж.п. прелеза 

 

2014-01-31 153314

 Профил на маршрута

Прочетена 1089 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм