Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

27.2. с. Шейново-рид Бакаджик-вр. Малуша-седловина Марков стол-хижа Узана

Оценете
(1 глас)

27.2. с. Шейново-рид Бакаджик-вр. Малуша-седловина Марков стол-хижа Узана - слизане

Денивелация - 800 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 12.7 км.

Маркировка: от хижа Узана до вр. Малуша - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от вр. Малуша до с. Шейново - немаркиран

 

2014-04-28 105148

Изтегли: GPS-трак

  

     Маршрутът от х. Узана към вр. Малуша и рида Бакаджик е един от най-приятнитe и предпочитани от туристите в тази част на планината, защото през по-голямата му част се слиза по черни пътища и по широки пътеки през гъсти и млади смесени гори. От хижа Узана към вр. Малуша се поема на изток през обширната едноименна билна поляна Узана, като в тази посока се следват главното било на планината и поставената по него колова маркировка на основната туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/Освен по гребена на Балкана, в тази първа част на маршрута пътеката КЕ се движи и по трасето на стария римски път Химитлийски проход /Химитлийска пътека, Ясенски проход/, започващ на юг от разположеното до Шейново с. Ясеново и водещ на север към Севлиевското полеОт х. Узана на изток първоначално се върви по границата между гората и поляната Узана, като след около 20 мин. се достига до важен кръстопът в средата на възловата седловина Марков стол /Кралимарков стол/. Тук от пътеката КЕ се отделя Химитлийският проход, който напуска главното било на планината и се насочва на юг към извисяващия се в тази посока първенец на Шипченска планина - вр. Исполин. От това място към следващата цел по маршрута - вр. Малуша, се продължава отново на изток по главното било на планината и по маркировката на пътеката КЕ. Разположеният в края на билната поляна Узана връх Марков стол /1352 м./ е отделен от следващият по билото на планината вр. Малуша чрез дълбоката седловина Шадраваните, в която са изворите на спускащата се на юг към полето и с. Шейново река Бююк дере /Голяма Варовита река/. Цялата обширна и покрита с гъсти гори местност пък, между върховете Марков стол и Малуша, е известна сред местните като Караманджа. Според живеещите на север габровци, това име уж идвало от някой си овчар Караманчо, който навремето пасял овцете си в близката околност. Други обаче твърдят, че топонимът е свързан с разположената на юг от Марков стол седловина Карамандра, пренесен е погрешка от нея към билото на планината и постепенно се е видоизменил до сегашното Караманджа.

      От разклона при седловина Марков стол към съседната много по-дълбока седлонина Шадраваните се продължава отново по билото на планината и по пътеката КЕ на изток, като натам се върви по много широк черен път. В тази посока пътят се спуска плавно през споменатите гъсти и млади изкуствено засадени смесени гори, пресичайки изворната област на най-пълноводната местна река - Голяма Варовита. Тук на много места от широкия друм се отделят по-рядкоизползвани странични разклонения, водещи в различни посоки. Разстоянието от Марков стол до дъното на Шадраваните се изминава за около 25 мин., като при слизането се губят и 200 м. височина /45 мин. след началото/. Истинското име на местността тук всъщност е седловина Шадраван кайнак /от персийската дума шадраван - водоскок и турската кайнак - извор, т.е. Извор с водоскоци/, като тя е наречена така заради малките изворчета, които бликат като фонтани на сантиметри от земята и дават началото на източния начален приток на Голяма Варовита река. В дъното на седловината се пресича още един нов черен път, който идва от север и покрай коритото на Голяма Варовита води на юг към с. Шейново. На стотина метра над разклона се вижда и отдавна изоставена масивна тухлена постройка, наречена в някои пътеводители Туристически заслон „Малуша“. Извиващият покрай заслона от север на юг широк друм е най-прекия път, който води към с. Шейново, но ако се продължи още оттук по него ще се изгубят прекрасните гледки от Малуша и от разположения под върха рид Бакаджика. Това е причината от седловина Шадраваните към с. Шейново да се продължи не на юг по по-прекия черен път, а отново на изток по главното било на планината и по маркировката на пътеката КЕ.

    При седловина Шадраваните черният път свършва, затова оттук към извисяващият се на изток вр. Малуша се поема по широка и добре маркирана пътека. Напред Голяма Варовита река се пресича по брод, като от другата й страна се излиза при направена с много любов и труд, но пресъхнала каменна чешма. Вр. Малуша е на почти еднаква височина със седловина Марков стол, което означава, че изгубените до тук около 200 м. височина ще трябва да се изкачат отново. Освен това, спускането от поляната Узана до дъното на Шадраваните става постепенно и по широк черен път, докато изкачването към  Малуша е рязко, много стръмно и по доста по-тясна пътека. Това сравнително усилно изкачване до темето на върха започва от разположената до реката пресъхнала чешма, като от нея на изток се пресича за кратко тесен пояс от по-стари букови гори. В началото им за кратко се навлиза в плитко дере, над което пътеката описва няколко по-къси серпентини и 15 мин. след чешмата излиза отново на черен път /60 мин. общо/. Тук е поставена табелка, насочваща на югоизток към близкия Бакаджик. Това е началото на маркираната със синьо пътека, която води от това място водоравно през месността Корита към хребета Бакаджика и с. Шейново. Това обаче, което бе казано по-горе за черния път по Голяма Варовита река, важи и тук за тази по-пряка пътека. Височината от разклона до обзорните поляни край вр. Малуша е съвсем незначителна, затова не си заслужава разкошните гледки от билото на планината да се заменят с водоравното пресичане на гъста гора. Заради гледките от върха, от разклона към с. Шейново е най-добре отново да се продължи по билото на планината и по пътеката КЕ на изток. Почти веднага след разклона се достига и до широка поляна, при която черния път се пресича още веднъж. Оттук се откриват и първите дългоочаквани високопланински гледки назад към огромният и покрит напълно с гори водосборен басейн на Голяма Варовита река, вр. Исполин и поляната Узана, а 10 мин. по-нагоре се излиза над гората и до т.нар. Западна Малушка поляна /70 мин./. В началото на тази местност се стъпва отново на черен път, като по него се продължава почти водоравно на изток през обширни, голи и доста криви пасища. 

    Тук е мястото да бъдат споменати няколко думи и за самия вр. Малуша. Както повечето по-близки местности по билото на планината и Малуша е с двойно име. В миналото върхът бил наричан от живеещите на юг турци Акри Джебел /какво точно означава това наименование не е известно/, докато живеещите на север българи му викали Малуша /Малоша/. Според езиковедът Николай Ковачев, българското наименование на върха идвало от личното име Малуш. Цанка Константинова пък твърди, че името произлизало от думата малош /малък/, като Малуша бил кръстен така, защото бил по-нисък в сравнение с околните върхове. По време на т.нар. Шипченска епопея през Руско-турската освободителна война на вр. Акри Джебел /Малуша/ бил разположен щабът на известният от историята Сюлейман паша /Сюлейман паша Бесни/, както и част от оръдията на армията му, насочени срещу руските позиции на отсрещния вр. Шипка. В казанлъшките села местността се свързва още и с нахлуващите през нея от север на юг студени зимни ветрове, както и с парите за заплати на турските войници, укрити от пашата уж някъде точно край върха. Заради лисите /голите/ поляни край Малуша пък, в миналото на цялата тази част на Балкана й викали Лиса планина. Това довело и до известно недоразумение относно наименованието на самия вр. Малуша, който бил наричан от някои Лисата височина, докато всъщност връх Лиса /или връх Лисата височина//1330 м./ се намира на север от главното било на планината. Точното място на самият Малуша също е трудно да бъде посочено, тъй като в източният край на местността се извисява не един, а няколко еднотипни връхчета с еднаква височина. Това е и причината някои автори да смятат, че Малуша е местност, а други, че е рид. Върхът е свързан и с интересната легенда /приличаща досущ на началото на романа „Под игото“/ за казанлъшкия бей, който при лов се изгубил в близките гори. Привечер владетелят забелязал в далечината малка светлинка и привлечен от нея скоро достигнал до местната мандра, където бил посрещнат от мандраджията и от хубавата му дъщеря Малуша. Продължението е известно - беят поискал момата за жена, тя пък не искала да става ханъма, а накрая укриващият се в съседната стая брат изскочил оттам и избил турците.  

     След излизането от гората се върви малко под главното било на планината /и от северната му страна/, като покрай виждащата се надалеч колова маркировка на пътеката КЕ се достига след около 10 мин. и до мястото, при което ридът Бакаджика се отделя на юг към полето /80 мин./. Гледките оттук са във всички посоки и наистина са разкошни. Далеч на изток главното било на планината е покрито с безкрайни пасища. Пак в тази посока са и върховете Шипка и Бузлуджа с познатите на всички паметници върху теметата им, а зад тях стърчи и групата на Бедеците, увенчана с безброй огромни ветрогенератори. На юг пред погледа се е разпростряла цялата Розова долина, а на север е морето от зелените хълмове на Предбалкана. На това място от извиващият по гребена на Стара планина широк черен път също се отделя на юг по-рядко използвано разклонение, което се спуска по билото на Бакаджика точно към с. Шейново. Разклонът не е маркиран, а спускащото се на юг разклонение е почти невидимо във високите треви, така че и за него също трябва да се внимава. Освен незабележимата отбивка, за намиране на началото на Бакаджика има и още едно препятствие. Хоризонтът от разклона на юг е зает от главното било на планината, което скрива зад себе си целия рид. След достигане до разклона основният черен път с коловата маркировка на пътеката КЕ се напуска и по по-рядко използвания страничен път се продължава със стръмно слизане на юг по билото на рида Бакаджика. Под гребена на планината тревистите до тук поляни веднага се сменят с каменист и силно опороен терен, в който трудновиждащата се и без това отбивка съвсем се изгубва. На това място като единствен по-сигурен ориентир трябва да се ползва плитък и стръмен улей, по дъното на който се слиза много бързо до началото на горския пояс.

      При вр. Малуша от главното било на планината се отделя на север ридът Магарьовец, по който към сегашния град Габрово се спуска много широк, добре запазен и леснопроследим в гората римски път с няколко изградени покрай трасето му крепости. Накъде се спуска този път от южната страна на планината не е ясно, но неговото продължение най-вероятно е именно по билото на най-близкия до Магарьовец рид Бакаджика. При гората в горната част на Бакаджика се стъпва на широка пътека, като по нея, и 10 мин. след напускане на главното било, се достига до каменните руини на изоставен овчарник /90 мин./. Оттук следва продължително и стръмно спускане по рида, чието било в най-горната си част е покрито напълно с гъсти и стари букови гори. Под овчарника пътеката променя посоката си на няколко пъти, като 20 мин. по-надолу достига до северното подножие на най-изявения връх по хребета - едноименният връх Бакаджик /1189 м.//110 мин./. На голата седловина под върха пътеката се разтроява, като левият й край завива на изток и слиза към долината на Средна Варовита река. Десният й край пък се изкачва през малка поляна на югозапад към голото и обзорно теме на вр. Бакаджик /на турски бакаджик означава връх, от който се вижда надалеч/. Средната пътека е най-широка, като от седловината трасето й траверсира вр. Бакаджик водоравно от изток през местност с множество паднали едно върху друго стари дървета. Въпреки тях и трудностите по заобикалянето им обаче, може би точно тук се вижда най-добре, че пътеката е всъщност прав, равен и гладък древен път, който е достойно продължение на извиващият от другата страна на планината широк римски друм. Заобикалянето на върха по този среден край на пътеката става за около 10 мин., като от южната му страна се излиза до разклон с широк и нов черен път. Оттук се продължава по черния път на юг, като почти веднага се излиза в горния край на огромната и напълно гола местност Широката поляна /120 мин./. Тя заема средната част на рида Бакаджика, като от нея се откриват гледки на юг към цялата Розова долина, на запад към масива на вр. Исполин и на изток към съседната Тревненска планина. През поляната се продължава с плавно спускане на юг, като след 5 мин. се достига до нов разклон /125 мин./. От това място левият край на пътя се слиза на югоизток към долината на Средна Варовита река, насочвайки се покрай нея към близкия гр. Шипка.

    Оттук до Шейново следва последната и най-лесна част от маршрута, като от разклона към селото се продължава на югозапад по десния край на пътя. В тази посока след около 5 мин. друмът достига до края на поляната и там внезапно свършва. От това място към с. Шейново се поема по широка пътека, която рязко завива на запад, влиза в гората и няколко минути по-надолу слиза до малка закътана поляна с руини на продълговати овчарници по нея /135 мин./. В северния край на поляната се преминава и покрай дълга каменна чешма с корита за напояване на добитък, а под чучурите й се вижда изоставена къща, която е с все още читав покрив и при нужда може да се ползва за подслон. Денивелацията от главното било дотук е около 300 м. Слизането от овчарниците към с. Шейново продължава по пътеката, която точно под къщата завива на юг. Следва еднообразно и стръмно спускане през изпълнената с гъсти и смесени гори местност Вонеща вода. Името на тази местност идва от разположеният в средата й минерален извор, отделящ вода с неприятна сярна миризма. Според езиковедите обаче, името на извора, идващо от старинната българска дума воня, е още едно доказателство за българския характер на смятаното уж за турско с. Шейново. От тази местност не се откриват никакви гледки, затова пък пътека е широка и се следва лесно, като по част от дърветата край нея е поставена и гъста моторджийска маркировка - дълги ленти от бял плат. От руините на овчарниците до полето се слиза за около 30 мин., като в подножието на планината се достига в местността Джебилиев трап до неголям водоем /165 мин./. Денивелацията от голямата чешма до полето е 500 м. От гората се излиза при дървено бунгало и до началото на отдавна изоставен и вече силно буренясъл бивш черен път. Някога тази местност вероятно била процъфтяваща вилна зона, като от нея обаче до днес са останали само няколко почти напълно погълнати от природата вилни имота и разбити бунгала. Покрай тях пътят завива на югозапад и след 5 мин. достига до първата по-нова тухлена къща с масивна ограда в близост до коритото на Голяма Варовита река /170 мин./. Под тази къща реката се пресича по мост, на север от който остава масивно бетонно водохващане. На южния бряг на реката се преминава през тясна ивица от наскоро засадена млада орехова гора и се излиза отново на широкия черен път, спускащ се до тук от седловина Шадраваните. На това място се излиза окончателно от планината в началото на равното и плодородно поле, наричано от местните просто Къра /Полето/. В южния край на полето се вижда и самото с. Шейново, до което се достига след още около 30 мин. /200 мин./. 

 

01

Разклонът на седловина Марков стол

 

02

Пътят от седловина Марков стол към седловина Шадраваните

 

03

От пътя на изток към вр. Малуша

 

04

Маркировка в долината на Голяма Варовита река при седловина Шадраваните

 

05

Пътеката към Голяма Варовита река

 

06

Мястото, при което Голяма Варовита река се пресича по брод

 

07

Пресъхналата чешма от източната страна на реката

 

08

От черния път под вр. Малуша назад към вр. Марков стол 

 

52

Табелка насочваща към белязаната със синя маркировка пряка пътека

 

09

Западната Малушка поляна

 

72

Началото на рида Бакаджика

 

102

Към най-горната част на рида Бакаджика

 

141

Горната част на рида Бакаджика от друга гледна точка

 

142

Към средната част на рида, с вр. Бакаджик и Широката поляна

 

143

Долната част на рида Бакаджика с местностите Широката поляна, Вонеща вода и Джебилиев трап

 

29

Каменистият улей в началото на слизането по рида Бакаджика

 

30

По улея се достига бързо до гората

 

31

След влизането в гората се преминава покрай руините на изоставен овчарник

 

34

Пътеката минава направо през стената на овчарника

 

35

Широката пътека по билото на рида под изоставения овчарник

 

36

Пътеката преди вр. Бакаджик

 

38

Разклонът на седловината северно от вр. Бакаджик

 

40

Заобикалянето на вр. Бакаджик по източният му склон

 

41

От Широката поляна назад към вр. Бакаджик 

 

45

От Широката поляна на юг към Розовата долина с язовир Копринка

 

51

Завоят при дългата чешма в южния край на Широката поляна

 

152

Вторият завой при къщата, която е под дългата чешма

 

53

На полето се излиза при водоем в местността Джебилиев трап

 

55

Краят на слизането е при изоставена тухлена вила

 

56

От ореховата гора назад към долната част на рида Бакаджика

 

59

На югоизток към местността Къра и с. Шейново 

 

2014-04-28 105218

Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1448 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм