Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

26.3. с. Ясеново-рид Тузлата-вр. Исполин-местност Карамандра-хижа Узана

Оценете
(0 гласа)

26.3.с. Ясеново-рид Тузлата-вр. Исполин-местност Карамандра-хижа Узана слизане

Денивелация - 1000 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 9.9 км.

Маркировка: от х. Узана до местността Карамандра-бяло-зелено-бяло, от местността Карамандра до с. Ясеново - немаркиран

 

2014-04-03 131304

Изтегли: GPS-трак

          

Седловина Узана /Вътро поле/

      Огромното високопланинско пасище Узана /от 1942 г. се нарича вече Вътро поле/ се намира на гребена на Стара планина между върховете Черната могила /1387 м./ и Черни връх /1360 м./ от запад, Марков стол /Кралимарков стол//1352 м./ от изток и първенеца на Шипченска планина - връх Исполин /Куруджа, Коруджа//1523 м./ от юг. Местността е заобиколена от всичките си страни с гъсти и стари букови гори и е разделена, заради гигантските си размери, на две по-малки части - Малкия Узан и Големия Узан, а площта й от над 2000 декара я превръща в най-обширната билна поляна в Балкана. Освен край гори и върхове, пасището е разположено и в близост до два големи планински парка - Национален парк Централен Балкан на запад и Природен парк Българка на изток, а поляните му разделят както Габровското от Казанлъшкото краище, така и землищата на няколко по-малки населени места. В Узана се намира измереният през 1991 г. географски център на България, за който в средата на местността е поставен специален знак във формата на пирамида. В древността гигантската поляна била средищно място по трасето на един от най-важните проходи, които пресичали тогава централните части на Стара планина - Химитлийският проход /Химитлийската пътека, Ясенският проход/, свързващ Казанлъшката котловина с долината на река Росица и Севлиевското поле. По-късно в периода на турското робство местността била дори още по-популярна, като с нейното име бил кръстен целият по-близък дял на Балкана, наричан по онова време Узан планина. Пак тогава покрай пресичащото Узана трасе на Химитлийския проход били изградени в краищата на поляната и две нови дървени наблюдателни кули, от които турската жандармерия следяла трафика в тази най-висока и най-важна част на стария презбалкански друм. В наши дни достъпът до местността също е изключително улеснен от водещото до тук асфалтово шосе, което започва от разположения съвсем близо на североизток областен център град Габрово. От 2008 г. поляната Узана е със статут на курорт, в периферията на който са изградени няколко нови хотела, както и осем писти за практикуване на зимни спортове. В туристическо отношение Узана разполага с редица предимства пред всички останалите по-близки местности в околността, както заради преминаващата през поляната главна старопланинска туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/, от която тук се отделят няколко разпръскващи се в различни посоки по-къси вървища, така и заради функциониращата в южния й край едноименна хижа Узана, разполагаща с около 80 места.

     Местността Узана е известна с красотата си, добре съхранената си природа, чистият и свеж планински въздух, бистрите планински ручеи, прохладните зелени гори и впечатляващата панорама към близкия масив Триглав и приличащият оттук на висока сграда вр. Исполин. Това обаче, което отличава поляната от другите части на планината, е нейният по-особен релеф, характерен с разположените в средата и в горния североизточен край на местността високи до 7-8 метра скални венци, отделни каменни блокове на морени и няколко по-големи понора, в които при дъжд събраните от пасището води се завъртат и изчезват в дълбоките недра на земята. Заради тези чудновати дупки, някои дори твърдят, че уж цялата поляна била разположена в някакъв огромен по размери и невиждан никъде другаде в Балкана фантастичен понор. Пак тук, в североизточния край на Узана, се намира и странната и дълбока до 30 м. пещера Ледника /Ледницата/, в която се задържа лед до късно през лятото. Според едни, това е само един малко по-голям по размери понор, докато според други, е огромен карстов извор. За тази пещера в съседното село Ясеново разказват, че се намирала във връзка с друга, също така дълбока и доста особена на вид и форма пещера - Дяволската воденица, която е разположена в близкия до селището дол Клисе дере /Църковен дол/ и чието гърло е заобиколено от някакви плитки трапове /вероятно също понори/. Според местните овчари, ако при дъжд се пуснела слама в по-високо разположената пещера Ледницата, по-късно стъблата уж излизали именно в Дяволската воденица. Говори се още, че между двете пещери имало подземна река, огромно езеро и дори водопад, чийто грохот се усилвал при обилни валежи, заприличвайки на шума от кречеталата на воденица. За съжаление, след изсичането на горите край долната пещера, водите в нея намалели и водопадът изчезнал.    

      Друг факт, който също е безкрайно интересен и е свързан пак с поляната, е въпросът за нейното име. Според част от историците, в миналото местността се наричала не Узана, а Оузан. Точно по този начин я споменава в книгите си и преминалият в края на 19-и в. оттук академик Константин Иречек, който подчертава, че в близкото минало местността край поляната носела наименованието Оузан планина, близкият Шипченски проход бил Проход Оузан, а разположеният под тях сегашен град Шипка бил известен като Оузан кьой. Пак според академика, думата оузан означавала уж ловджия. Проф. Стоян Заимов пък твърди, че срещащият се и в Пирдопското краище топоним Узана идва от турската дума аазан /или агсан/ и означава дървено корито за напояване на добитък /или поище/. В този смисъл се изказва и Н. Ковачев, който заявява, че турското Узан е точен превод на широко разпространеното сред българите Корита и е свързано именно с водопоя на животните. Според него, началната буква А била преминала в О, както при заетите от гръцкия език думи оцет и олтар, и оттам се стигнало и до Оузан. Други езиковеди смятат, че името идва от турската дума аззан - вид шипка, наричана в древността дива роза. Трети пък извеждат наименованието от съвсем различна по смисъл турска дума - хизан, която има няколко значения - колиба в градина, нива сята само една година, а също и орница. Лалчев пише, че наименованието идва от Уз алан - горска поляна, преминало по-късно в Куза алан - усойна поляна, където К-то било изпаднало, твърдейки в същото време обаче, че топонимът би могъл да идва и от коренът юс - кръгъл, както и от юз - равен. Своя версия предлага и етнологът Атаниязов, който, разбира се, свързва наименованието на местността с етнонима на тюркското племе узън /узънлар/, идващо от думата узанмак - протягам се, разпростирам се, т.е. в случая - просторна, обширна поляна или пък от уз - вятър и оттам ветровита поляна.

    В географско отношение местността Узана е важна кръстопътна седловина, при която от трасето на главната туристическа пътека Ком-Емине се отделят няколко по-къси странични вървища, водещи към най-близките населени места. От намиращата се в края на местността х. Узана към разположеното от южната страна на планината с. Ясеново се спускат три такива по-къси и добре маркирани туристически пътеки, две от които, белязани със синя маркировка, се насочват на югозапад и на юг от поляната, към долината на река Лешница и голямата чешма Улуците. Най-пряката и интересна пътека обаче, която води от Узана към селото, е маркираното с бяло-зелени цветове вървище, насочващо се на югоизток от хижата към виждащия се в тази посока вр. Исполин.

26.3.с. Ясеново-рид Тузлата-вр. Исполин-местност Карамандра-хижа Узана слизане

       Най-пряката пътека, която води от поляната Узана към с. Ясеново, започва от задния южен край на едноименната хижа Узана. На двайсетина метра зад сградата й се достига до шосе, при разклона с което /и от южната му страна/, остава ведомствената хижа Исполин. Оттук се продължава по асфалтовия път на изток, като след няколко минути се достига и до втори разклон. Той е добре маркиран с две големи дървени стрелки, а вляво от него /и на север/ се вижда сградата на Хотел Узана. Приблизително тук от главното било на планината /и от разположената на него поляната Узана/ се отделя в южна посока огромен безименен хребет, който някои наричат условно рид Катерик /по едно от имената на вр. Исполин/, а други - рид Исполин. Повече подробности за този рид могат да бъдат прочетени в маршрут 26.2. На това място шосето и основния гребен на планината се напускат, като към с. Ясеново се продължава на юг по обширното, слабоизразено и плавно изкачващо се към вр. Исполин странично било на рида Катерик. В тази посока първоначално се върви по много широка и добре маркирана пътека, пресичаща напред млада, гъста и смесена широколистна гора. Тук по част от клоните край вървището са поставени интересни указателни табелки с подробна информация за това, кое дърво от кой ботанически вид е. В началото на пътеката наклонът по трасето й е съвсем слаб, като след няколко минути по него се подминава ниско бетонно водохващане вляво, а 5 мин. по-нагоре се излиза и на малка поляна с оставащи от дясната страна маса и пейки /15 мин. след началото/. След тях постепенно се завива на югоизток и се достига до по-стара вековна букова гора. Тук започва по-стръмно изкачване, като 15 мин. по-нагоре се излиза над последните дървета до изоставена беседка, разположена в северния край на равната и напълно гола местност Карамандра /25 мин. общо/. От Узана до това място може да се достигне и по малко по-заобиколен начин, като от хижата се следва на изток трасето на стария Химитлийски проход. 

      Силно притисната на запад от притоците на р. Лешница и на изток от тези на река Бююк дере /Голяма Варовита/ местност Карамандра е всъщност тясна и дълга седловина, чрез която огромният рид Катерик се захваща за основния масив на Стара планина. В западният край на поляната се виждат останките на отдавна изоставената туристическа хижа Карамандра, както и порутените сгради на все още действащата Шейновска мандра, дала името си на цялата местност. В миналото с думата мандра обикновено били наричани тези овчарници, в които се добивало само сирене и извара /но не и кашкавал/, а добавката кара /черен/ била прибавяна към онези, които, за да избегнат данъци, преработвали млякото на скрито /на черно/. Заради благоприятното си местоположение между вековната букова гора от север и спиращият южните ветрове вр. Исполин от юг, както и заради бликащият в западния край на местността изобилен извор със студена вода, доскоро седловината била особено удобна и подходяща за разполагане на мандра. Освен това, понеже е единствена връзка между рида Катерик и останалите части на Балкана, в древността точно през седловината било прокарано и трасето на водещият към с. Ясеново Химитлийски проход. Все заради стръмните странични склонове на мястото, през зимата на 1877 г. пак през него преминал и отряд на руската армия начело с генерал Радецки, спускайки се от Карамандра на юг към полето именно по трасето на древния римски път. Най-интересната гледка от северната част на поляната обаче, не е към оставащата вдясно стара мандра, а към извисяващият се в южния край на местността вр. Исполин, който, въпреки че оттук изглежда съвсем нисък, е първенец на цялата Шипченска планина. Друго по-интересно, до което се достига в северната част на поляната, е трасето на стария Химитлийски проход, белязано в наши дни с жълта туристическа маркировка и представляващо широк черен път.

      След излизане от гората в северната част на поляната Карамандра се продължава водоравно по черния път към южния край на местността, където се достига до нов важен разклон /35 мин./. Тук от дясната страна на друма, и малко под него до границата с буковата гора, се вижда голяма каменна чешма с корита за напояване на добитък. Тя се нарича Чешмата на Карамандра, а бликащите от нея води дават началото на късия поток Фазлъ дере /Долът-гърло/ - ляв приток на отводняващата поляната Узана река Узан дере /Узански дол/. На това място събралите се малко по-рано до изоставената беседка зелена и жълта маркировки пак се разделят, като този път зелената продължава по трасето на Химитлийската пътека на югоизток, подсичайки водоравно източните склонове на Исполин, докато жълтата се изкачва по западните му части, насочвайки се към темето на върха. От разклона към с. Ясеново може да се продължи и по двете маркировки, като по-пряка е зелената. Ако се поеме по нея обаче, ще се пропусне горната част на вр. Исполин и невероятната панорама, която се открива от темето му. Ако за придвижване оттук към селото се избере жълтата маркировка, тогава по нея и по извиващият към върха нов черен път се продължава със стръмно, но кратко изкачване на югозапад. В тази посока пътят се насочва право към тясната и плитка седловина, разположена по средата между Исполин и неговата втора глава - връх Малък Исполин /който е висок точно толкова, колкото и другия връх/. До темето на Исполин обаче може да се достигне и по-бързо, ако черния път се изостави преди седловината и към върха се продължи по пряка немаркирана пътека. Западният склон на първенеца на планината е почти напълно гол /само в най-горната му част се виждат няколко по-ниски скали/, което го прави особено удобен за изкачване. По този склон, и с използване на пряката пътека, от пътя до върха се достига за около 20 мин., като денивелациято от х. Узана до тук е само 270 м. /55 мин./.

      Исполин е гол куполовиден връх, от който се открива прекрасна панорама във всички посоки /според някои туристи, оттук се виждала дори и р. Дунав/. На темето на върха е поставена триангулачна точка, метален кръст и кръгъл метален показалец с указания, какви върхове и местности се виждат от него. Исполин е и възлов връх, при темето на който от основния рид Катерик се отделят няколко по-тесни и по-къси долни странични разклонения - Горен и Долен Йозегрек /йозегрек - ялова кошара/ на запад, Шуни рът /от личното име Рашун/ и Гюлджия /Локвата/ на изток и Къз алан /Момина поляна/ на югоизток. Неразборията, която съпътства името на поляната Узана, е достигнала и до вр. Исполин, отбелязан в старите руски карти като Чифут /макар това да е наименованието на далеч по-ниския от него остър връх, стърчащ от югоизточната му страна/. Кога и поради какви причини върхът се е сдобил с най-новото си наименование Исполин не е известно, като, освен това, съществува спор и относно по-старите му български и турски имена. Така например, българите от намиращото се от северната страна на планината Габровско краище все още викат на върха Катерика, заради стръмните му и отвесни склонове, изискващи доста труд и усилия за тяхното изкачване. Според мнозина езиковеди, глаголът катеря е от тракийски произход и показва древността на това прастаро типично старопланинско наименование. Турците пък, в селата от южната страна на планината, също продължават да наричат върха с неговото предишно име - Коруджа /Куруджа//от турската дума куруча - сухото/, идващо уж от сухата поляна край него. Същото твърдят, между другото, и местните овчари, които, като не можели да намерят вода край върха за стадата си, се принуждавали да слизат с тях на север чак до Чешмата на Карамандра. Според някои езиковеди обаче, наименованието идвало не от куруча, а от турската дума коруча - горското, който топоним бил даден уж на върха, защото покрай него извивал най-прекият път от Ясеново за големите гори край Узана. Трети пък извеждат наименованието пак от подобна по звучене турска дума - куручу, която означавала горски пазач. В с. Ясеново, освен това, правят и ясно разграничение между двете глави на върха, наричайки северната Коруджа, а южната Бакаджик /Погледец/. Пак в това село смятат Бакаджик за по-високият от двата върха. В съседното село Шейново обаче твърдят, че целият двуглав връх се нарича Катерик, а Коруджа е само сухата поляна на юг от него.

    При вр. Исполин жълтата маркировка свършва, затова оттук към с. Ясеново трябва да се продължи без маркировка. Освен това, преди да се слезе от Исполин към селото, е добре да се посети и другата глава на върха, както заради близостта му, така и заради впечатляваща панорама и от неговото теме. От обявения за първенец на планината вр. Исполин към вр. Малък Исполин води широка пътека, следваща на югозапад билото на рида Катерик. По нея от единия до другия връх се достига за около 15 мин., като по средата на разстоянието се пресича новия черен път и споменатата тясна и плитка седловина, често наричана от туристите Седлото на Крали Марко /70 мин./Освен двата главни върха, впечатление в тази част на планината правят още и разположената на изток от тях втора дълбока и гола седловина, носеща често срещащото се в Балкана име Трите гроба, както и оставащият зад нея и приличащ отдалеч на пирамида връх Чифут /Оструша//1442 м./. Точно през тази седловина, и покрай вр. Чифут, преминава и белязаното със зелена маркировка право трасе на Химитлийската пътека, което е отлично запазено в този участък и също се вижда отдалеч. Като своя събрат Исполин, и Малък Исполин е гол и много обзорен връх, а от почти отвесния му западен склон се откриват прекрасни гледки на запад към изключително широката и дълбока средна част от долината на р. Лешница. Това потвърждава ясеновската информация за него, а именно, че в миналото името му е било Бакаджик /т.е. Погледец/. Слизането оттук към с. Ясеново продължава на юг, с пресичане на сухо, равно и голо пасище, наричано в различните източници ту Коруджа, ту Бакаджик. По принцип, бакаджик означава връх, от който се вижда надалеч. И макар че на някои карти местността тук е отбелязана именно като връх, по нейните абсолютно равни поляни не се вижда нищо изпъкнало, затова би трябвало да приемем, че името й не е Бакаджик, а е Коруджа. Това се потвърждава както от острия и панорамен вр. Малък Исполин /който по всяка вероятност е истинският Бакаджик/, така и от наименованието Курджа, с което е известна местността в близкия гр. Шипка. Там за нея твърдят още, че в средата й имало уж някакъв минерален извор и я свързват с бродещите през лятото по поляните й овчари, както и с мъглите и непроходимия сняг, които я покривали през зимата.

     В южния край на платото Коруджа /Бакаджик/ основният рид Катерик се разчленява за втори път, спускайки на югоизток още едно по-късо долно странично разклонение - рид Тузлата /Солището/, вододел между реките Каялъ дере /Скален дол/ и Къз алан дере /Дол Момина поляна/. По билото на този рид, и покрай р. Каялъ дере, от местността Коруджа към с. Ясеново се спуска много широко и добре отъпкано вървище, което носи наименованието Каялъ дере пътека От това място към с. Ясеново също може да се продължи по два варианта - по продължението на основния рид на югозапад или пък по по-късия рид Тузлата на югоизток. По-прякото, по-широко и по-добре отъпканото вървище обаче е споменатото Каялъ дере пътека, още повече, че от платото Коруджа към неговото начало води широк черен път, спускащ се до седловината с едноименния връх Тузлата /1435 м./. Ако за слизане от Коруджа към с. Ясеново се избере извиващата по билото на рида Тузлата широка пътека, тогава от разклона в южния край на платото се продължава по черния път със стръмно слизане на югоизток. В тази посока пътят пресича по диагонал последните голи и сухи поляни и 20 мин. след вр. Малък Исполин достига до дъното на дълбоката безименна седловина, от другата страна на която остава острият вр. Тузлата /90 мин./. Тук се достига и до добре отъпканата пътека, която заобикаля близкия връх малко под темето му от запад и се спуска на юг към селото. От темето на върха обаче, се открива прекрасна панорама, затова е най-добре и то да бъде изкачено.

      При голия и изключително обзорен вр. Тузлата билото на едноименния рид Тузлата завива на юг и изведнъж става тънко и много стръмно. Над него от темето на върха се открива чудесна панорама на югозапад към най-горната част от долината на р. Каялъ дере, намираща се непосредствено под поляната Коруджа. Местността от платото към реката е заета от впечатляващият с красотата си сюрреалистичен скален венец Баш Каялъ дере /Главата на Каялъ дере/, описващ огромна дъга с отвор на юг. Венецът е много дълъг и широк, като камъните по него са се подредели в правилни редове един над друг и отдалеч приличат на трибуните на стадион. Под тях се намира и изворът на реката, който се нарича Куш бунар /Птичи кладенец/. От него р. Каялъ дере се спуска на юг през много суха долина, приемайки до селото само един постоянен пълноводен приток идващата от запад Ханзъбунарска река /Ханзъ бунар - Кладенецът на Хамза/. От източната страна на вр. Тузлата пък остава долината на р. Къз алан дере /Дол Момина поляна/, отделяща едноименния хребет Тузлата от съседния много по-нисък от него рид Къз алан. Горният и средният край на този по-нисък рид са оголени, което позволява оттук да се види голяма част от извиващото по тях трасе на старата Химитлийска пътека. От седловината под вр. Тузлата към с. Ясеново се продължава с много стръмно спускане на юг, като широката пътека подсича главния връх малко под темето му от запад. Под него се слиза и до втората му по-ниска кота, на която е поставена триангулачна точка. 15 мин. след заобикаляне на вр. Тузлата се достига до група интересни скали, подредени в идеално прави редове /105 мин./. Под тях билото на хребета става още по-тънко и стръмно, като тук пътеката слиза от източната му страна и скоро достига до ниска и гъста гора. От това място надолу следва по-еднообразна част от маршрута, изпълнена със стръмно спускане през гъсти гори, гледките в които напълно липсват. Пътеката пресича няколко по-малки поляни и след около 20 мин. слиза до дъното на характерната дълбока и гола седловина с връх Таш тепе /Каменно възвишение//998 м.//125 мин./. Това е по-голяма и извита във формата на дъга поляна, при която от основната пътека се отделя странично разклонение, спускащо се на изток към долината на р. Къз алан дере. Пак оттук, само че на запад към долината на р. Каялъ дере, се отделя и широк, дълбок и доста сух дол, носещ наименованието Широкият трап. Точно при него завършва и първата по-стръмна част от същинското слизане към с. Ясеново, като денивелацията от вр. Исполин до тук е 550 м. 

      От безименната седловина под вр. Таш тепе към с. Ясеново се продължава отново по широката пътека, но с по-плавно слизане през обширни дъбови гори. От това място основната пътека подсича водоравно вр. Таш тепе от запад и след около 10 мин. излиза от южната му страна до равна и гола панорамна площадка /135 мин./. От нея се откриват прекрасни гледки назад към най-горните краища на рида Тузлата и долината на Каялъ дере, накъдето, сред зелените гори в средната част на източния бряг на реката, изпъква красива и бяла на цвят скала. Там от земята нагоре стърчат тесни и високи канари с формата на ледени висулки, които заприличали на някого на полилеи в църква и затова били наречени Черковата. Край панорамната площадка под вр. Таш тепе ридът Тузлата завива два пъти - първо на югозапад, а после отново на юг, като слизането продължава отново по билото му, но вече по доста по-каменист и опороен терен. 15 мин. след панорамната площадка пътеката пресича на юг млада дъбова гора и слиза до малка поляна в местността Соленото място /150 мин./. В миналото по такива малки и закътани сред горите полянки нарочно били поставяни буци сол, за да се въртят стадата с животни край тях и да не напускат местността. Точно от тези буци сол дошли и имената на поляната и на рида, в долната часта на който тя се намира.

      При Соленото място пътеката се раздвоява, като основната й част завива за кратко първо на югоизток, а после се връща на югозапад и 5 мин. по-надолу достига до интересни скали с първи гледки към с. Ясеново /155 мин./. От тези скали се продължава на югозапад към виждащото се вече село, като тук от дясната страна на пътеката започва да се чува все по-осезателно силното бученето на р. Каялъ дере. 15 мин. по-надолу се достига и до втора панорамна площадка с изумителна панорама към тясното и късо ждрело, което реката образува непосредствено преди да излезе от планината /170 мин./. Над местността водите на Каялъ дере достигат до тясно и скалисто място, от което се спускат много стръмно към по-широк продълговат казан, заобиколен от всичките си страни с всякакви групи от причудливи скали. Отвесните склонове от западната страна над реката, например, се наричат Каменната къща. Тези от изток пък се издигат на отделни по-тесни тераси, над които стърчат тук-там множество остри и тънки скални игли. Сред тях местните разпознават отделни фигури на животни и хора, като Котката, Кобрата, Орела и много други. Местността под казана също е осеяна с много интересни скали, макар и не толкова впечатляващи, като тези по отвесната Каменна къща. Под панорамната площадка се слиза за около две минути до широк черен път, който се оказва отново все същата, добре позната и белязана със зелена маркировка Химитлийска пътека /175 мин./. Тук вляво от разклона остава висок метален стълб от зимна колова маркировка, а при намиращата се на няколко метра на юг първа къща на селото се вижда и голям бетонен куб, бележещ пътя на българското опълчение през зимата на 1877 г. Веднага след куба се влиза в разположената в североизточния край на Ясеново Каялъ дере махала, от която до центъра на селото се върви още около 15 мин. /190 мин./. Денивелацията от седловината при вр. Таш тепе до мегдана на с. Ясеново е 500 м.     

 

84

Хижа Узана

 

85

Хотел Узана, при който асфалта се напуска в южна посока

 

86

Началото на маркираната пътека, водеща към вр. Исполин и с. Ясеново 

 

87

Пътеката към вр. Исполин

 

88

Седловина Карамандра и вр. Исполин 

 

94

На вр. Исполин

 

95

Металният кръст на вр. Исполин

 

96

От вр. Исполин назад към Карамандра и Узана 

 

97

Поляната Карамандра отблизо

 

104

Металният показалец на вр. Исполин

 

107

От вр. Исполин на югозапад към вр. Чифут и Химитлийската пътека

 

108

 От върха към местността Куруджа /Бакаджик/ и острия вр. Тузлата зад нея

 

109

 Разклонът на седловината между върховете Исполин и Малък Исполин

 

112

 От седловината назад към поляните Карамандра и Узана 

 

118

 От вр. Малък Исполин към вр. Исполин

 

123

Към голата местност Бакаджик /Куруджа/

 

127

 От Бакаджик назад към Исполин и Малък Исполин 

 

130

 Връх Тузлата и началото на рида Тузлата

 

132

  На вр. Тузлата

 

147

Ридът Тузлата от вр. Тузлата на юг към с. Ясеново 

 

150

 Ридът Тузлата и долината на река Каялъ дере

 

154

 От пътеката назад към вр. Тузлата 

 

156

 От пътеката на юг към вр. Таштепе 

 

157

Връх Таштепе се заобикаля по равната пътека от запад

 

159

 Назад към вр. Таштепе

 

160

 Назад и нагоре към вр. Тузлата и местността Бакаджика

 

165

 Скалният каньон на река Каялъ дере

 

172

 От най-долната част на рида Тузлата към с. Ясеново

 

173

 Разклонът при последните къщи на селото

 

2014-04-03 131329

  Профил на маршрута 

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1986 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм