Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

26.2. с. Ясеново-чешма Улуците-заслон Говедарника-Хайдушката чешма-хижа Узана

Оценете
(0 гласа)

26.2.с. Ясеново-чешма Улуците-заслон Говедарника-Хайдушката чешма-хижа Узана качване

Денивелация - 750 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 10.3 км.

Маркировка: бяло-синьо-бяло

 

2014-04-03 131052

 Изтегли: GPS-трак

    

     В центъра на село Ясеново е поставен метален маркировъчен стълб, от който водят началото си няколко нови и добре поддържани туристически пътеки. Две от тях, белязани със синя и зелена маркировка, водят към разположената на главното било на Стара планина огромна поляна Узана и построената в нейния южен край едноименна хижа Узана. От маркировъчния стълб двете пътеки тръгват първоначално на североизток покрай река Каялъ дере /Скален дол/като след петдесетина метра достигат до църквата на Ясеново и там се разделят. Зелената маркировка продължава в същата североизточна посока, насочвайки се след края на селото по трасето на Химитлийската пътека /Химитлийски проход, Ясенски проход/ към върха на Балкана и х. Узана. Повече информация за това вървище, както и за трасето на Химитлийския проход, може да бъде намерена в маршрут 26.4. Синята маркировка пък поема от църквата на селото в обратната северозападна посока, изкачва се до интересната чешма Олуците /Улуците/ и покрай построения над нея заслон Говедарника води също към х. Узана. За да се придобие по-ясна представа обаче, за трасето на пътеката със синята маркировка, трябва да се познава по-добре структурата на рида, който се спуска от главното било на планината на юг към с. Ясеново и по склоновете на който вървището извива към гребена на планината.

Рид Исполин /Катерик/

      При споменатата местност Узана от главното било на Стара планина се отделя на юг огромен и сложно разчленен безименен рид, който, вместо да се спусне надолу към полето, първоначално се изкачва нагоре, достигайки най-голямата си височина при първенеца на Шипченска планина - връх Исполин /Куруджа, Сух връх, Катерик//1523 м./. Въпреки своята важност и огромните си размери, ридът си няма име, затова някои го наричат условно рид Катерик /по едно от имената на най-високия връх по него/, а други пък, пак поради същата причина, му викат рид Исполин. Хребетът е ясно и отчетливо отделен от останалите части на планината чрез долините на двете най-големи и пълноводни местни реки - Лешница /и притокът й Узан дере/ на запад и Бююк дере /Голяма Варовита/ на изток, а като връзка с главното й било му служи тясната и плитка седловина Карамандра. Поради това, че е по-висок от гребена на Балкана, безспорно отделен от останалите части на планината и силно разчленен в най-ниската си част, ридът може да бъде разглеждан като самостоятелен масив, подобно на другите големи старопланински ридове-масиви, а именно Бърдо, Равнец и Триглав. От поляната Узана ридът първоначално се изкачва плавно на юг до заравнената и гола седловина Карамандра, а оттам се издига много по-рязко и до вр. Исполин. На юг от този връх от билото на масива се отделят три по-тесни и по-къси долни странични разклонения, две от които - Шуни рът /Шуни е съкратено от личното име Рашун/ и Гюлджия /Локвата/, се насочват в източна посока към долината на р. Голяма Варовитадокато третото - Къзалан /Момина поляна/, се спуска през куполовидния връх Чифут /Оструша//1442 м./ на югоизток към трасето на извиващата под него Химитлийска пътека.

    След вр. Исполин основната част на рида продължава в югозападна посока, преминава и през връх Малък Исполин /1523 м./, който уж е малък, но всъщност е висок колкото и вр. Исполин, и достига до равното и голо плато Куруджа /Сухото/ и издигащия се съвсем слабо в средата му връх Бакаджик /Погледец//1480 м./. Тук основният рид-масив се разчленява за втори път, спускайки на югоизток още едно долно странично разклонение - рид Тузлата /Солището/, вододел между реките Каялъ дере и Къзалан дере. По билото на този рид, и покрай р. Каялъ дере, от местността Куруджа към с. Ясеново се спуска много широко и добре отъпкано вървище, което носи наименованието Каялъ дере пътека. След местността Куруджа основният рид продължава във все същата югозападна посока, достигайки до изворите на река Кесе дере /от Кесен дере - Пресечен дол, наречен така, защото е пресечен от пътя за местността Домуз дере/. На това място масивът се разчленява на още две части, като на югозапад се отделя ридът Харманкая /Арман кая, Вършитбена скала/, отбелязан на някои карти като Гористото, а на други и като Говедарника. На юг пък се спуска ридът Тарла /Нивата/, разделен от своя страна в най-долния си край от коритото на река Олук дере /Улук дере/ на още два дяла /основен рид и рид Напречна поляна/.

  26.2.с. Ясеново-чешма Улуците-заслон Говедарника-Хайдушката чешма-хижа Узана - качване

   От разклона при църквата синята маркировка се насочва на северозапад, преминава и покрай близко разположената джамия на селото и през Улук дере махала достига след около 10 мин. до северния край на Ясеново. Над последните му къщи се стъпва в началото на малката поляна Айкъръ алан /Наклонената поляна/, разположена точно до мястото, при което р. Улук дере излиза от планината. На същото това място от с. Ясеново към Балкана се насочва черен път, който навлиза на север в долината на р. Улук дере и затова е наречен от местните с хибридното българо-турско наименование Улук дере пътека. Вляво от пътя, и в средата на поляната, стърчи самотно дърво със закрепена на него малка дървена табелка, от която започва същинската планинска част на маркираната туристическа пътека. Понеже в миналото по това по-плавно изкачващо се към върха на Балкана вървище изнасяли с магарета най-тежките товари, затова и на него му било дадено съответното хибридно име - Ешек пътека /Магарешката пътека/. При табелката черния път се напуска и към х. Узана се продължава по широката Ешек пътека, която се изкачва покрай самотното дърво на северозапад, пресичайки по диагонал малката Наклонена поляна. В края на Айкъръ алан се преминава през изсечена в нисък скален венец тясна порта, след която се навлиза в гъстата гора Корията /Гората/. Тук от лявата страна на скалната порта остава плитко дере, в което с големи дялани камъни е иззидана подпорна стена. Зад скалите се пресича пак по диагонал и ниска закелевяла гора, в която пътеката е много широка, силно опороена и много гъсто маркирана. В тази най-ниска долна част на планината теренът е покрит с дребни камъчета, по които краката често се пързалят, а това силно затруднява и доста забавя придвижването.

    10 мин. след нализането в гората се достига до разклон, при който от маркираната пътека се отделя тясно разклонение, спускащо се на юг към полето /20 мин след началото/. Няколко минути по-късно маркираното вървище заобикаля група високи скали от запад и с рязък завой наобратно и нагоре се изкачва върху тях /35 мин. общо/. Над канарите се достига до равна и гола площадка, от която се открива панорама на югозапад към полето и съседното село Скобелево. След първата панорамна площадка пътеката влиза отново в гората и 15 мин. по-нагоре извежда до второ голо и обгледно място /50 мин./. От него се вижда на юг вече и с. Ясеново, а на изток пък остават долината на р. Улук дере и скалистият рид Напречна поляна. Над втората площадката се очертава на североизток и една много дълбока седловина, разположена под две доста високи, но безименни връхчета. Приблизително от тази седловина, носеща заради улеите под нея името Олуците /Улуците/, води началото си р. Улук дере. Оттук към върха на планината би било най-логично да се продължи с плавно изкачване на североизток именно към тази по-дълбока седловина. Вместо натам обаче, пътеката се насочва доста стръмно на север към доминиращият над цялата околност връх Кота 1296Достигайки до подножието му, вървището рязко завива на запад и продължава стръмно да се изкачва и в тази посока. Оттук след около 15 мин. по-екстремен ход се достига до поредното панорамно място при група ниски и бели на цвят скали, разположени в най-западния край на рида Тарла /65 мин./. Денивелацията от с. Ясеново до тук е 400 м., като това е повече от половината от цялата височина по маршрута. 

    От това място някъде ниско надолу и от западната страна на пътеката се чува грохотът на р. Кесе дере, която протича през изключително красива карстова долина, цялата осеяна с многобройни пещери и с причудливи групи от скални венци. Част от тях, накацали по върхове Карталкая /Орлова скала//723 м./ и Харманкая /Арманкая, Вършитбен камък//1102 м./, се виждат оттук на отсрещния западен бряг на реката. Сред канарите на вр. Харманкая се крият и развалините на малка крепост, охранявала в миналото преминаващият под нея античен подбалкански път Друма. В най-горната гола част на рида Харманкая пък, още оттук се забелязва и сградата на дълъг говедарник, който до неотдавна бил собственост на стопанството на близкото село Горно Дряново и покрай който преминава пътеката при изкачването си по-нагоре. В средата му има специално оборудвана за туристи стая, която при нужда може да се ползва за подслон. Заради тази стая, сградата се нарича още и заслон Говедарника /или Говедарският заслон/, а районът край нея носи наименованието местност Говедарника. От панорамното място при белите скали пътеката се насочва именно към този заслон, изкачвайки се обаче преди това до най-високата част на рида Тарла. За целта тук вървището се завърта на север, пресича белите скали през нещо като каменна порта, и, навлизайки отново в гората, продължава да се изкачва плавно през нея, насочвайки се към най-горната част на хребета Тарла. От това място напред следва подсичане на най-западните, оголени, силно наклонени и особено опасни през зимата склонове на рида, като първоначално се пресича гористата местност Киселицата /киселица - дива ябълка/. Достигайки до нея пътеката слиза от билото на Тарла и продължава напред по западния му склон. Докато това става обаче, най-високата част на рида изведнъж рязко отхвръква нагоре, а самото му било застава някъде много нависоко от дясната източна страна на пътеката. Няколко минути по-късно се достига до разклон, при който от маркираното вървище се отделя разклонение, спускащо се вляво към коритото на р. Кесе дере. Оттук основната пътека продължава на север към група ниски скали, изкачва се точно към тях и стъпва отгоре им. Веднага след това се излиза от гората в горната и напълно гола част от долината на р. Кесе дере. Тук от лявата страна на пътеката и по края на гората се редят няколко огромни вековни буки, странно разкривени от падналите върху тях мълнии. Над короните им се открива отново панорама и към заслон Говедарника, който вече е съвсем наблизо, надвесен над отсрещния западен бряг на реката.

      30 мин. след белите скали пътеката достига в забележителната местност Корита до споменатата чешма Олуците /Улуците/, даваща началото на р. Кесе дере /95 мин./. Целият район край чешмата е изключително интересен и е покрит с нямащи аналог в целия Балкан бели канари, амфитеатрално разположени от природата в идеално правилна елипса и на водоравни пластове един над друг. За съжаление, част от по-правите камъни в този невероятен скален ансамбъл са извадени още в древността, като с тях е построена близката чешма. Тя пък също е във формата на елипса, построена е точно под скалите и с отвор, насочен на юг към долината на р. Кесе дере. Чешма Олуците е дълга около 20 м. и е с височина от 1.2 м., като с извадените от венеца прави скали са изградени под стените й дълги корита за напояване на добитък. Тук идващата откъм с. Ясеново пътека завива на запад, качва се на съседния рид Харманкая и с плавен наклон нагоре достига след 10 мин. до важния заслон Говедарника /105 мин./. При него изкачването по маршрута на практика завършва, защото по оставащото до х. Узана разстояние се върви почти водоравно.

    Заслон Говедарника е построен в най-горната гола част на рида Харманкая, като от него се открива и най-впечатляваща панорама от началото на маршрута. Оттук най-интересните гледки са на запад към дълбоката и много широка средна част от долина на р. Лешница, цялата покрита с гъсти широколистни гори. Единствено в най-горната част на рида Габаревски балкан, който я загражда от другата й страна, се виждат няколко по-интересни скални групи. Пак на запад и в дъното на хоризонта, над Габаревския балкан и долината на р. Лешница, се извисяват и скалистите върхове по билото на масива ТриглавНиско долу в гората пък, и пак от западната страна на заслона, остават няколко малки полянки, носещи сборното наименование Дядо Минчови поляни /делят се на Малка, Голяма и Южна Дядо Минчова поляна/. От заслона се открива интересна панорама и назад, към долината на р. Кесе дере, чешма Улуците и цялата пътека от местността Киселицата дотук. На север пък се вижда крайната цел на маршрута - поляната Узана. Натам пред погледа е нейната югозападна част, която представлява тясна и плитка седловина, разположена между върховете Черната могила /1387 м./ от запад и Исполин от изток. През седловината протича р. Узан дере, която първоначално отводнява цялата едноименна поляна, а след това се спуска през седловината на югозапад към долината на р. Лешница по изключително стръмен и приличащ отдалеч на водопад лавинен улей.

     На север от заслон Говедарника се издига ниска и гола могила, която местните наричат Долното връхче /за разлика от Горното връхче, което е зад Долното и не се вижда от заслона/. Точно зад тези две по-ниски и голи могили са и най-високите върхове в околността - Исполин и Малък Исполин. Покрай заслон Говедарника преминава и черен път, който идва откъм Дядо Минчовите поляни и води на североизток към двата Исполина. Оттук към х. Узана може да се продължи както по черния път, който заобикаля Долното връхче от изток и се изкачва към Исполините, така и по маркираната пътека, която подсича Долното връхче от западната му страна и продължава водоравно към х. Узана, траверсирайки склона на Исполините през неговата средна част. Заради това подсичане на стръмния и оголен западен склон на двата Исполина, оттук на север до началните притоци на река Домуз дере /Свински дол/ пътеката носи наименованието Средният път. Ако за продължение от заслон Говедарника към х. Узана се избере маркираната туристическа пътека, тогава оттук се продължава по нея на север, като могилата на Долното връхче се заобикаля от запад. В близост до заслона тревите в местността /някои я наричат неправилно Сухата поляна/ са ниски и пътеката личи добре, а има и няколко скали, по които е поставена маркировка. На север от тях обаче, районът е гъсто обрасъл с високи треви, по които маркировка не може да бъде поставена. В тях пътеката започва често да се губи, затова някой се е досетил да забие в земята два по-ниски метални кола /110 мин./. През лятото те личат добре и служат като сигурен ориентир, но при по-дълбок сняг не вършат работа, защото са много ниски и не се виждат. При изгубване на пътеката на това място трябва да се продължи водоравно на север, до достигане на близката гора.

     След достигането до дърветата за известно време се върви по границата с тях, а след група скали се влиза за кратко и вътре в гората. Тук обаче маркировката е поставяна отдавна, още във времена, когато границата между поляните и гората не е била гъсто обрасла с бодливи храсти. В наши дни мястото, при което основната пътека навлиза сред дърветата, е препречено от всякакви тръни, което налага в този участък трасето й да бъде изоставено и напред да се продължи по друго, съща така широко, но немаркирано вървище, което следва границата с горския пояс. По него, с леко слизане и изкачване през най-горната част на гората, се пресича на север сравнително тесният безводен дол Долньо Домуз дере, като от другата му страна и 30 мин. след металните колове, се достига по неравен и каменист терен до равна площадка /140 мин./. От поляната при Долното връхче до тук може да се дойде и по малко по-добър терен, ако не се следва никаква пътека, а се върви малко над горския пояс, където местността е обрасла само с треви и затова е доста по-удобна за вървене. Непосредствено под равната площадка се стъпва отново на маркираната туристическа пътека, като по трасето й, и с леко изкачване на север, се излиза след още около 5 мин. до т.нар. Хайдушка чешма /145 мин./. Това е пресъхнала в наши дни голяма бетонна чешма с няколко големи корита за напояване на добитък. Те, заедно с равната площадка, са разположени насред гола поляна и на билото на тесният страничен рид Долен Йозегрек /йозегрек - кошара за ялов добитък/, наричан в селото просто Йозере, на север от който остава и долът Горньо Домуз дере. Двете Домуз дерета, заедно със заключения между тях рид Йозере, образуват една по-голяма обща местност, носеща наименованието Домуз дере. От Хадушката чешма започва и широк черен път, който се насочва водоравно на север към поляната Узана и по който туристическата маркировка продължава към едноименната х. Узана.

     След достигане до черния път се продължава по него на север. Натам широкият друм навлиза веднага в гъсти и стари букови гори, траверсирайки водоравно през тях западните склонове на вр. Малък Исполин. От чешмата с голяма дъга, отворена на запад, пътят заобикаля първоначално долината на потока Горньо Домуз дере, като тук трасето му е препречено от множество паднали върху него и унищожени при сеч стволове на дървета. 15 мин. по-късно се подминава още една по-малка бетонна чешма, даваща началото на Горньо Домуз дере /160 мин./. След нея започва пресичането и на друг, по-тесен страничен рид /може би Горен Йозегрек/,  като се навлиза в долината на къса река, носеща наименованието Фазлъ дере /от азлъ дере - Долът-Гърло//165 мин./. Реката е наречена така заради стръмните си склонове и тясното си корито, което се пълни изключително бързо при силен дъжд и снеготопене, а водата излиза извън него и залива близката околност. Преди да се достигне до реката обаче, се пресича покрита с изсечени трупи широка поляна, при която от главния път се отделя странично разклонение, водещо на изток вероятно към някакво сечище. След поляната се подминава и второ разклонение с фургон до него и тук вече Фазлъ дере се пресича по брод /170 мин./. При преминаването през реката се описва още една дъга, отворена на запад, като от дясната страна и над пътя остават група интересни скали. След тях постепенно се завива на северозапад и се наближава долината на р. Узан дере. 10 мин. След скалите се достига и до втора, по-малка поляна, при която от пътя отново се отделя надясно и на изток още едно по-рядко използвано странично разклонение /180 мин./. Оттук се върви още около 20 мин. по права линия и водоравно на северозапад, като в края на този участък се достига до коритото на р. Узан дере и до най-южния долен край на поляната Узана /200 мин./. От това място се вижда на отсрещния западен бряг на реката още един черен път, по който също е поставена туристическа маркировка, водеща в обратната посока на юг и надолу към долината на р. Лешница. В самото начало на поляната Узана черният път стъпва на асфалтирано шосе при мост над реката. При него се завива надясно, продължава се по асфалта на изток и след около 5 мин. се излиза от задната страна на х. Узана /205 мин./.   

 

01

Маркировъчният кол в центъра на с. Ясеново и паметникът-костница зад него

 

02

От центъра на селото на североизток към долината на р. Каялъдере и рида Тузлата

 

05

По-важните местности по маршрутите и разстоянията до тях

 

09

Разклонът при църквата на с. Ясеново 

 

11

От разклона към чешма Улуците се продължава на северозапад по улица, разделяща църквата и джамията

 

14

В западния край на Айкъръ алан Ешек пътека пресича нисък скален венец

 

20

От втората панорамна площадка на североизток към дълбоката седловина

 

27

Завоят на пътеката в местността Киселицата

 

32

Пътеката в най-горната част от долината на р. Кесе дере

 

33

От пътеката към заслон Говедарника, разположен на отсрещния западен бряг на р. Кесе дере

 

39

Чешма Улуците и заслон Говедарника над нея

 

40

Заслон Говедарника

 

41

От заслон Говедарника назад към рида Тарла

 

43

От заслон Говедарника към чешма Улуците

 

45

Разклонът при заслон Говедарника и Долното връхче

 

946

Пътеката през местността Сухата поляна

 

48

От поляната на север към Узана и главното било на планината

 

961

Заобикалянето по края на гората на река Долньо Домуз дере

 

963

От Хайдушката чешма назад към река Долньо Домуз дере и Долното връхче 

 

66

Пресъхналата Хайдушка чешма

 

69

Времетраенето на маршрута от Хайдушката чешма до с. Ясеново и х. Узана, изписано на бетона

 

70

Началото на черния път при Хайдушката чешма

 

71

От Хайдушката чешма на север към местността Узана 

 

114

Долното връхче, Хайдушката чешма и черният път към х. Узана, снимани от вр. Малък Исполин

 

74

Краят на черният път при поляната Узана

 

76

Разклонът в югозападният край на местността Узана

 

78

От моста над р. Узан дере към поляната Узана и х. Узана

 

84

Хижа Узана

 

2014-04-03 131125

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1762 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм