Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

26.1. с. Ясеново-река Лешница-Тантеления мост-чешма Корита

Оценете
(1 глас)

26.1.с. Ясеново-река Лешница-Тантеления мост-чешма Корита качване

Денивелация - 900 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 14.5 км.

Немаркиран

 

2014-04-02 121829

Изтегли: GPS-трак

      

Село Ясеново /Химитлий/

      Ясеново /бившо Химитлий/ е тясно и продълговато село, проточило се покрай самото подножие на Стара планина на няколко километра на северозапад от областния център град Казанлък. Селището е застроено на слънчево и плодородно място на около 400 м.н.в. върху наносните конуси на четири реки, спускащи се от Балкана към къщите му - Лешница /Бююк дере, Голямата река/, Кесе дере /Пресечен дол/, Улук дере и Каялъдере /Каменната река/. Реките са разчленили нагъсто най-долните южни склонове на издигащата се над Ясеново Шипченска планина, а коритата им са разделени от тесни и дълги ридове, по които извиват широки пътеки, водещи удобно от полето към най-високите горни части на планината. Селото се намира на 5 км. на юг от географския център на България, като е разположено и на самата граница между главните старопланински дялове Калоферска планина на запад и Шипченска планина на изток. В наши дни Ясеново е със сравнително неголямо население от около 800 души, разпределени поравно между двата основни етноса, живеещи в селото - българи и турци. Заради различните религии, които изповядват местните, днес в център на Ясеново могат да бъдат видяни две големи култови сгради - джамия и църква, разположени в непосредствена близост една до друга. Както повечето населени места под Стара планина, в миналото и Ясеново се оформило като селище до важен транспортен кръстопът, при който от главния подбалкански път Друма се отделял изключително популярният и основен за пресичане на Стара планина в миналото Химитлийски проход /Химитлийска пътека, Ясенски проход/. Край този кръстопът селото възникнало още по тракийско време, вероятно като малка пътна станция, която обслужваща пътниците, преминаващи по двата главни друма. В онази епоха районът край днешното Ясеново бил доста гъсто населен, като оттогава до наши дни в околностите на селището се запазили безброй следи от древни антични градежи.

     Най-старото село в землището на Ясеново се намирало точно под сегашното населено място, като от него до днес се запазили множество ценни и все интересни археологически артефакти. Освен под къщите на днешното село, останки от по-стари поселения край Ясеново са разкрити още и в близките до него местности Юртовете, Саалар махле и Армутлука. Край селището могат да бъдат видени още и следи от римски път /наричан от местните Калдъръма/, останки от римска баня в местността Мандалъка, руини на древни църкви в местностите Секирджика, Енчова могила, Асар дере и Клисе дере /Църковен дол/, основи на наблюдателна кула в местността Беклемето, стар некропол в местността Дунавците /носещ наименованието Латинските гробища/, както и запазени стени на крепости в местностите Калето, Кертелът, Харманкая, Къзалан и Амзонов копак. В разположената на билото на Балкана местност Узана има останки и от две дървени турски наблюдателни кули, които били издигнати в по-ново време в близост до трасето на древния Химитлийски проход. От Античността в околностите на селището се запазили още и около 30 тракийски могили, бележещи местата, през които преминавали трасетата на най-важните древни пътища. Според запазило се от памтивека до днес в с. Ясеново предание, през периода на Средновековието старото селище било преместено малко по-навътре в планината, в разположения на североизток от сегашното населено място дол Клисе дере /Църковен дол/.

    При превземането на България от турците древното Ясеново било напълно унищожено, а оцелелите му жители се прехвърлили на север от планината към Габровското краище, където основали съществуващите и до днес малки селища Топлеш и Зелено дърво. В началото на робството от мястото, където било разположено старото с. Ясеново, изчезнали задълго всякакви следи от живот, като временно било преустановено и използването на важната в миналото Химитлийска пътека. След няколко десетилетия на около 4 км. на югоизток от сегашното село били настанени тюркски колонисти от племето салар /от турската дума салмак - пускам на свобода/, които кръстили новопостроеното си селище на своето име - Саалар махле. И това село обаче не просъществувало задълго, като съвсем скоро от него изчезнали всякакви следи. Години по-късно, след като целият Балкански полуостров бил завладян от турците и след като настъпил по-траен мир, в пустата околност край днешното Ясеново се появил някакъв арнаутин /албанец/, вероятно спахия /конник/ от османската армия, който си построил къща насред полето на югозапад от днешното село, върху земя, отстъпена му от държавата като възнаграждение. Заради произходът на този човек, местните нарекли имотът, в който се настанил, Армутлука. В същото време Османската империя продължила да заселва в Розовата долина големи маси тюркски колонисти, които трябвало да пазят важните проходи, пресичащи Стара планина. Тогава на юг от днешното Ясеново, и в близост до Армутлука, се появили две съвсем нови и малки по размер тюркски села - Бичерлий и Базлий, основани навярно от земеделци /писателят Чудомир ги нарича дервиши/, принадлежащи към племената салар, йомут и сагър. Селищата били разположени в близост до голям извор, като, според запазено и до днес старо предание, преместването им на север и сливането им в едно по-голямо общо село било свързано със страшна чумна епидемия, покосила мнозина от техните жители. След края на заразата оцелелите селяни от Бичерлий и Базлий се установили в подножието на планината, където основали ново селище с името Химитлий.

    През годините наименованието на това ново селище под Балкана било изговаряно и изписвано по няколко различни, но пък все сходни начина - Химитлий /15-и в./, Иметлии, Еметли, Хамид-и-сагър, Хамид-и-кебир /17-и в./ и Хамидли кебир /19-и в./, като произходът и значението му е спорен и до днес. Според някои езиковеди, селото било наречено така в чест на султан Химетли. Според други пък, първоначалното наименование на новопоявилото се селище под планината било Емитли /което значи топло място/, като селото се сдобило с това име, защото уж било с южно изложение и снегът се топял напролет най-първо край него. Интересното в тази теория е, че при завладяване на старото Ясеново от турците, избягалите от него на север от планината българи основали там ново село, носещо име с почти същото значение - Топлеш. Трети смятат, че селището било наречено Химитлий, защото било основано от селяни, принадлежащи към тюркското племе йомут. Това племе е едно от най-големите и най-известни тюркски племена, които изобщо са преминавали някога и са се настанявали в българските предели, като коренът на името му е изключително интересен. За този корен езиковедите предполагат, че идва от хуните, като основата му хун по-късно била преосмислена от думата химмет - благоволение, милост, а оттам и от хан хамет - божа благодат. Това пък кореспондира с още една легендарна информация за старото селище, а именно, че при застрояването му то първоначално се наричало Благодатово.

    Както често се случва обаче, и трите теории за наименованието на селото най-вероятно са погрешни, тъй като турците са известни с това, че дават изключително точни имена на местностите, през които преминават, а това пък изключва всякакво двусмислие при тълкуването на отделните топоними. Оттук и като най-правдоподобна би трябвало да се приеме теорията, според която името Химитлий е свързано със започващия от селото проход /и по-точно с неговото опазване/ и означава охрана, стража. Това пък се връзва идеално с информацията, че в началото на турското робство Химитлий било превърнато в главно военно селище на областта, а жителите му изпълнявали жандармерийски функции. Неслучайно при едно документирано официално посещение на Главния везир /Министър-председателя/ на Османската империя в Казанлъшката котловина, важният гост бил настанен точно във военното тогава с. Химитлий. Има и още една теория, която също свързва името на селото със започващия от него проход и според която, наименованието Химитлий означава гладък и е дадено на населеното място, заради равният римски път, преминаващ през него.

     Все заради главният и често използван в миналото Химитлийски проход през цялото робство Ясеново било населено само с турци. След Освобождението в селото започнали да се настаняват и българи /християни и мюсюлмани/, част от тях от Северна България /Етъра, Зелено дърво, Топлеш/, други от съседни селища /като с. Шипка например/, както и от Карловско, трети от Одринско /гр. Чорлу/ и от Беломорието /Гюмюрджинско/, а също така и цигани, евреи и арумъни /власи/, като оттогава до днес то е със смесено население. Преди всичко обаче, Ясеново остава в българската история със зимното преминаване на Балкана от руските войски по време на т.нар. Освободителна война. През декември 1877 г. два военни отряда, водени от генералите Скобелев и Радецки, пресекли Стара планина по две от трите южни разклонения на Химитлийската пътека и излезли в тила на турската армия, дислоцирана по онова време край близкото село Шейново. В наши дни разположеното в миналото край важен транспортен кръстопът Ясеново е почти напълно откъснато от света, като новото подбалканско шосе остава далеч на юг от него, а към селото няма друга пряка пътна връзка, освен тази откъм намиращото се на изток с. Шейново. Химитлийският проход също е отдавна изоставн, а от селището няма нормален път дори и към застроеното в близост до него на запад съседно село Скобелево. Друг важен факт, който също трябва бъде споменат за Ясеново, е промяната на неговото наименование. През 1951 г. селото било прекръстено на Ясен /от дървото ясен/, а през 1966 г. се сдобило и със сегашното си име Ясеново, което, според местните, идва от измислената фамилия на писателят-деец на БКП Христо Павлов Туджаров /Христо Ясенов/.

Химитлийски проход /Химитлийска пътека, Ясенски проход/

    В древността от землището на сегашното Ясеново започвали две от трите южни разклонения /третото води началото си от с. Скобелево/ на много популярния и често използван в миналото римски път Химитлийската пътека, които се насочвали в различни посоки от селото, но пресичали главното било на Балкана през едно и също място. На върха на планината разклоненията на Химитлийската пътека се събирали на кръстопътната седловина Новия Крачан /Нова Крачана/, спускайки се оттам на север по билото на отделящият се в тази посока дълъг рид Осениковец. Западното от двете „ясеновски“ разклонения на прохода се изкачвало от селището към близкия рид Габаревски балкан /заграждащ р. Лешница от запад/, достигайки по него до разположения на билото на Стара планина връх Корита /1492 м./. През Античността и Средновековието това южно разклонение на пътя било пазено от три крепости, две от които се намирали в долната източна част на рида Габаревски балкан. Първата от твърдините се нарича крепост Асарлъка /от хисар - крепост/ и е разположена на ниския връх Калето /981 м./, а втората носи името Бейгир белеш /Конски гръб/ и се издига в близост до потока Икишча дере. Третата крепост, която отбранявала все това западно „ясеновско“ разклонение на древния друм, е известна като Харманкая /Равна скала/ и е построена в долната част на заграждащият р. Лешница от изток едноименен рид Харманкая. В наши дни извиващото по рида Габаревски балкан старо разклонение на Химитлийския проход носи множество имена, повечето от които са все неточни. В някои източници вървището е наречено Химитлийска пътека, което очевидно е невярно, тъй като то е само едно от трите й южни разклонения. В съседното с. Скобелево пък смесват разклонението със съвсем друг проход /който извива на север от селището/, твърдейки, че идващият откъм с. Ясеново друм се нарича Пътеката за Севлиево, а също и Демиркапия /Желязна врата/. Повече подробности за това западно „ясеновско“ разклонение на Химитлийската пътека, както и за започващото от с. Скобелево трето разклонение на същия проход, могат да бъдат прочетени в маршрут 25.4.

     Източното от двете „ясеновски“ разклонения на Химитлийския проход също се нарича най-често Химитлийска пътека /Ясенски проход/, което пак очевидно е неправилно, защото и то е само едно от трите южни разклонения на същия път. В литературата обаче, се е наложило нашироко мнението, че проходът има само едно южно разклонение и че то е именно това, водещо от с. Ясеново на североизток. Освен Химитлийска пътека, местните наричат най-източното разклонение на прохода още и Топчийската пътека, заради преминаването през 1877 г. по него на руските войски и на техните топове /оръдия/ по време на Руско-турската освободителна война. От селото това разклонение се изкачва в споменатата североизточна посока по ридовете Тузлата /Солището/ и Къзалан /Момина поляна/, насочвайки се по тях към първенеца на Шипченска планина - връх Исполин /1523 м./. В древността трасето на тази т.нар. Топчийска пътека било пазено от две крепости, които се наричат Амзонов копак и Къзалан и които се издигат в разположените в долния край на рида Тузлата едноименни местности. По време на турското робство за охраната на пътя в намиращата се на билото на планината местност Узана били построени и още две допълнителни дървени наблюдателни кули. През Средновековието пътниците, преминаващи по източното разклонение, били обслужвани и от църква, разположена в долът Черковища, намиращ се приблизително по средата на изкачването към билото на планината. По-подробна информация за това най-източно разклонение на Химитлийския проход може да бъде намерена в маршрут 26.4. Що се отнася до трасето на прохода на север от билото на Стара планина, повече подробности за него биха могли да се прочетат в маршрут 61.1.

     Освен с богатото си историческо минало и с добре запазилите се древни пътища, които преминават през землището на Ясеново, поради близостта си с планината, околностите на селото изобилстват и с безброй прекрасни и особено подходящи за туризъм природни забележителности. През западният край от землището на селото протича р. Лешница, която е граница на двата споменати дяла на Балкана, а долината й е защитена от едноименния резерват Лешница. На североизток от селището се намира долината на р. Каялъдере /Каменната река/, изпълнена с причудливи скални групи с формата на животни и хора. В коритото на реката, както и в това на съседната р. Кесе дере, са открити две пещери, като тази във втория дол е с течащ поток и с хоризонтален входен участък. Посещаващите района на селото туристи могат да се възползват и от множеството пътеки, трасирани както покрай четирите спускащи откъм Балкана реки, така и по ридовете, които ги разделят. Двете стари „ясеновски“ разклонения на Химитлийската пътека също са все още доста добре запазени, като по трасетата им е поставенена и нова и гъста туристическа маркировка.

    Освен древните пътища, от Ясеново към планината водят и няколко съвременни пътеки, една от които е добре маркирана. От селото тя се насочва на северозапад към най-близко разположения до къщите му рид Тарла /Нивата/, изкачва се по него към върха на планината и през местността Улуците води към близката хижа Узана. Друга немаркирана пътека се насочва на север от с. Ясеново по билото на рида Тузлата, достигайки през местността Бакаджик до най-високия връх в околността - вр. Исполин. Понеже върви все покрай р. Каялъдере, тази пътека носи нейното име - Каялъдере пътека. Още едно вървище води на север от селото по долината на р. Улук дере, изкачвайки се покрай нея до връх Малък Исполин /1523 м./. Към гореизброените пътища и пътеки трябва да бъде прибавен и новият съвременен черен път, който извива по долината на р. Лешница, достига до превала на старата Химитлийска пътека при седловина Нова Крачана и се прехвърля през нея от северната страна на планината. Този нов път не е маркиран, но пък трасето му е много широко и по него няма опасност от изгубване. След построяването на новия път по долината на р. Лешница, той иззел функциите на старата Химитлийска пътека, затова в някои пътеводители трасето му е наречено съвсем правилно Ясенски проход. В наши дни най-лесното и приятно изкачване от с. Ясеново към билото на планината може да се осъществи именно по трасето на този нов черен път.

26.1.с. Ясеново-река Лешница-Тантеления мост-чешма Корита - качване   

      Ясенският проход, както е известен в наши дни извиващият покрай коритото на р. Лешница и водещ към главното било на планината нов черен път, започва от центъра на с. Ясеново, където е изграден красив паметник-костница. В него са положени костите на руски войници, загинали по старата Химитлийска пътека при пресичането на Балкана през зимата на 1877 г. До паметника е поставен метален маркировъчен кол с указателни табелки, от който водят началото си три нови и добре поддържани туристически пътеки. Първата от тези пътеки се насочва от центъра на селото на северозапад към местността Улуците и х. Узана и е с бяло-синя маркировка, втората следва най-източното разклонение на стария Химитлийски прохода и е белязана с бяло-зелени цветове, а третата се изкачва по рида Габаревски балкан към по-отдалечената хижа Мазалат, като маркировката по нея е бяло-жълто-бяло. От маркировъчния кол в центъра на Ясеново към долината на р. Лешница се тръгва по жълтата маркировка в западна посока, като след 10 мин. се достига до последните къщи на селото. След тях се продължава на северозапад по черен път, водещ през полето към тясната и скалиста планинска клисура, от която р. Лешница излиза от Балкана. Местността между Ясеново и коритото на реката носи общото наименование Злар кър /Златно поле, от азлар - златен/, като през нея р. Кесе дере /Пресечен дол/ се преодолява по брод. След долината й се достига до по-широк път, идващ откъм разположеното на юг село Голямо Дряново.

      От разклона в средата на Злар кър се продължава на север по по-широкия и равен черен път, който се насочва към тясното планинско ущелие, издълбано от водите на р. Лешница. В тази посока първоначално се подминават руините на голяма и отдавна изоставена каменна сграда /бивша воденица/, които остават на левия западен бряг на реката, като веднага след тях се достига и до въжен мост, опънат над коритото на Лешница. Някога на това място бил изграден масивен каменен мост, по който старият римски път /западното „ясеновско“ разклонение на Химитлийската пътека/ пресичал реката и продължавал от другата й страна на северозапад с изкачване към крепостта Асара. Днес трасето на този стар римски друм е все още много добре запазено на западния бряг на реката, но камененият мост вече го няма. В наши дни на това място жълтата маркировка се отделя от черния път, преминава по въжения мост от другата страна на Лешница и стъпва в подножието на рида Габаревски балкан. Тук тази маркировка трябва да се изостави и към билото на планината да се продължи по новия черен път, трасиран на север срещу течението на реката. Почти веднага след въжения мост се преминава и покрай сградата на Горски Контролен пункт „Лешница“, качена на невисок хълм, след който се навлиза в тясната, дълбока и усойна клисура на реката, заобиколена от двете си страни с много високи и стръмни скатове /30 мин. след началото/. Вляво от това място остава дългият и сложно разчленен рид Габаревски балкан, вдясно е споменатият вече рид Харманкая /Арманкая/, издигащ се непосредствено над с. Ясеново, а по средата е р. Лешница, чиято долина, освен че разделя двата хребета, се ползва и като граница между старопланинските дялове Калоферска планина на запад и Шипченска планина на изток, както и като разграничителна линия между землищата на селата Ясеново и Голямо Дряново. От устието на реката при горския контролен пункт до нейното начало при главното било на планината, долината й може да бъде разделена на две основни части - долна, изпълнена с изумителни канари, причудливи групи от скали и хаотично разхвърляни каменни венци и горна, която е по-спокойна и е покрита предимно с лескови гори /откъдето идва и най-новото наименование на реката - Лешница/.

     5 мин. след като се навлезе в тясната клисура на Лешница се достига до издигнато над реката водохващане, което остава вляво от пътя /35 мин. общо./. До него е изграден и кът за отдих с бетонна маса и пейки, а от дясната страна на друма остава голямата каменна Рамаданова чешма. Оттук напред пътят следва неоткронно всички извивки на Лешница, преминава покрай още една чешма /която също остава вдясно/, и извежда до място, от което се вижда надвесената над най-долната част от долината огромна скална група Карталкая /Орлова скала/. Това е гигантски комплекс от бели варовикови канари, гъсто осеяли целият район над пътя. В подножието на тези скали /и пак вдясно от друма/ се подминават четири дълбоки ями, облицовани с извадени от реката валчести камъни /45 мин./. Това пък са останки от варници, в които някога претопявали варовика от Карталкая и го превръщали във вар. Тук пътят описва два по-резки завоя наляво и надясно и пак продължава на север покрай реката, като гледките от тази част на долината са предимно на северозапад към Габаревския балкан /затова и всички по-интересни скали и скални групи са от западната страна на реката/. В тази част на маршрута целият източен склон на Габаревския балкан е осеян далеч напред и нагоре с хаотична драперия от причудливи канари, групи от скали и изучително красиви каменни венци.

     Няколко минути след варниците, и след двата си по-остри завоя, пътят достига до още един интересен комплекс от скали, разположен от лявата страна на реката - скалният венец Сарп кая /Стръмната скала//50 мин./. Това всъщност е една обединена доста висока и много широка отвесна канара, чиято долна част е с обратна денивелация и представлява нещо като продълговата ниша, вкопана дълбоко навътре в склона. Тук от пътя към отсрещния бряг на Лешница и към подножието на намиращата се натам Сарп кая водят останки от черен път, който някога пресичал реката по вече отнесен от водите й каменен мост. След скалата Сарп кая се преминава и покрай подпорна стена вляво и руини от сгради вдясно, като няколко минути по-късно се достига и до друга, още по-интересна и импозантна каменна група - скалният венец Саръ кая /Жълтата скала//60 мин./. Това е голям комплекс от няколко пръснати на голяма площ и високо над реката отвесни скални венци, горната част на които е оцветена в яркожълто. Точно над Саръ кая се намира и вр. Калето, на който са останките от крепостта Асарлъка. 5 мин. след жълтите скални венци се достига до невероятен природен шедьовър, разположен отново от лявата западна страна на пътя - защитеният скален феномен Бигоровата скала /65 мин./. Това е заоблен камък с формата на човешки череп, по който реката е издълбала многобройни дупки /някои от които оформят очите на черепа/. Самият бигор пък, наричан още и травертин, е вид мека скала, образувана чрез отлагане на калциев карбонат, извлечен от минерални или термални води. 15 мин. след Бигоровата скала пътят извежда и до бетонен заслон с остър алпийски покрив и голяма чешма до него /80 мин./. Оттук пък се открива панорама и към най-внушителната и най-величествената група от скали и канари в долината на Лешница, наречена Япъ кая /Скалата-сграда/. Точно срещу заслона, и отново от западната страна на пътя и на реката, откъм самото било на Габаревския балкан се спускат почти отвесно надолу два много буйни потока. В средата на заключения между тях рид се виждат няколко огромни канари, една от които е разломена на дребни камъни, разположени на равни и на равномерно подредени един на друг еднакви слоеве, така че, гледана отдалеч, прилича на каменна сграда, построена от човек.

    От подножието на скалата Япъкая се продължава отново срещу течението на реката по широкия и почти равен черен друм, който описва нов рязък завой на изток и 15 мин. след алпийския заслон достига до водослива на Лешница с най-големия й ляв приток - река Узан дере /95 мин./. Местността тук представлява малък казан, разположен в най-тясната и дълбока част от долината на реката и заобиколен от всичките си страни само със стръмни и безкрайно високи канари и склонове. Този път от коритото на реката се открива най-после панорама и на другата източна страна, като натам, някъде много нависоко над долината и кацнал на самото било на рида Харманкая, се вижда и вторият по височина връх в околността - Малък Исполин. Река Узан дере пък, както показва и името й, води началото си от разположената на главното било на Балкана огромна поляна Узана, в края на която е построена най-често посещаваната от местните туристи х. Узана. При водослива от основния черен път се отделя надясно рядко използвано странично разклонение, нарочно подпряно от по-ниската си страна с дялани камъни. Този страничен черен път се изкачва по долината на р. Узан дере на североизток и води именно към х. Узана. В миналото от р. Лешница към х. Узана се вървяло точно по този страничен път, като тогава по него била поставена и туристическа маркировка. Поради това пък, че водeло към х. Узана, разклонението носело и съответното наименование Узанската пътека. Днес този път е отдавна изоставен и е гъсто обрасъл с растителност, затова и достигането по него оттук до х. Узана е бавно и мъчително.

     При водослива с Лешница р. Узан дере се пресича по мост, след който се продължава отново по основния черен път на север. Тук от дясната страна на друма, освен водещото към местността Узана разклонение, остава и широкият рид Коминът /наречен така заради тясната си, стръмна и рязко издигаща се нагоре форма/, който се отделя от главното било на планината при връх Черната могила /1387 м./ и който разделя долината на Узан дере от тази на друг ляв приток на Лешница - Шарпана дере /от шарапана - корито за изстискване на грозде/. Другото по-забележително, което се случва тук е, че се навлиза в горната, по-широка и съвсем различна като излъчване част от долината на Лешница. Над водослива с Узан дере склоновете над реката се успокояват изведнъж и стават по-ниски, а скалите по тях рязко изчезват, отстъпвайки място на гъсти и смесени широколистни гори. 10 мин. след пресичането на Узан дере се навлиза и в първото по-голямо долинно разширение край Лешница, в което се подминава информационна табела, указваща началото на едноименния резерват Лешница /105 мин./. След него се завива леко на северозапад и 10 мин. по-късно се подминава оставаща вдясно поляна, в средата на която са построени няколко сгради /115 м./. Към тях от основния Ясенски проход се отделя и широко разклонение. Веднага след сградите р. Лешница се пресича по мост, като за първи път от началото на маршрута се стъпва на нейния десен западен бряг при бетонна чешма и до ново разклонение от широкия друм. От това място се открива панорама високо нагоре и на запад, към гористото било на рида Габаревски балкан. Денивелацията от с. Ясеново дотук е само 250 м.

     След преминаването на десния бряг на реката пътят постепенно започва да набира височина, като 10 мин. по-нагоре заобикаля оставащите вляво малка поляна с ловно чакало и хранилка за животни /125 мин./. След тях от двете страни на основното трасе на пътя се редят нелицеприятни сечища, при които от основния друм се отделят няколко изоставени трупчийски вървища, водещи към по-високите и вече оголени склонове над долината. Оттук напред следват нови 10 мин. плавно изкачване по пътя, в края на които се достига до водослива на Лешница с р. Шарпана дере при т.нар. Къркеланов мост /къркелан от кърк - гърне и оттам къркелан - грънчар//135 мин./. на това място от Ясенския проход се отделя равностоен по ширина и по честота на използване черен път, който пресича р. Лешница по моста и се насочва на североизток към главното било на планината, поляната Узана и х. Узана. В наши дни изкачването от долината на р. Лешница към споменатите части на планината вече става по този черен път, като разклонът при Къркеланов мост е добре маркиран с три туристически табелки и с бяло-синя лентова маркировка. Оттук към края на маршрута при билната чешма Корита се продължава по левия край на пътя на север, като отново се следва долината на р. Лешница.

     След Къркеланов мост от дясната страна на пътя се извисява вече друг широк и висок страничен рид - Диксърт /Стръмен хребет/, който също се отделя от главното било на планината при вр. Черната могила и който разделя реките Шарпана дере на юг от Киселишки дол на север. От другата лява страна на друма пък, и 10 мин. след Къркеланов мост, се подминава водослива на Лешница с река Чаярджик дере /чая идва от кая - скала и оттук Чаярджик дере би трябвало да означава Скалист дол/, която се спуска откъм билото на рида Габаревски балкан /145 мин./. При този водослив вляво от пътя остават още две по-малки поляни, на едната от които се вижда ловна вишна, а на другата хранилка за животни. Оттук покрай поляните вляво и нагоре се отделя поредното странично разклонение от основния път, което се прехвърля през билото на Габаревския балкан и се спуска от западната му страна към другата най-пълноводна река в района - Габровница. На това място от главния път се отделя и още едно разклонение, което се насочва надясно и надолу към продълговатата поляна Киселицата /киселица - дива ябълка/, разположена до самото корито на р. Лешница. Долу при тази поляна и до реката се виждат останки и от няколко сгради, както и руини на бетонни водохващания. Там от двете страни на реката и на дълго разстояние напред покрай нея личат и останките на стар и отдавна изоставен черен път.

    След пресичането на р. Чаярджик дере основният черен път е опънат по права линия на север и е с почти нулева денивелация, затова по него се напредва много бързо и лесно. Тук покрай друма, и от лявата му по-висока страна, остава спускащият се откъм Габаревския балкан рид Гъбарника, а от дясната му страна р. Лешница постепенно започва да се отдалечава все повече, като коритото й пропада рязко и далеч надолу. На 10 мин. равен ход от р. Чаярджик дере се достига до ново отклонение, което води на дясно към две масивни изоставени сгради /155 мин./. Те са разположени на малката поляна Лагера, под която при друга малка поляна – Киселицата, е и невидимият от пътя водослив на Лешница с левия й приток Киселишки дол. Тази река - Киселишки дол, също се отделя от главното било на планината между върховете Черната могила и Черни връх /1360 м./, разделяйки при спускането си към Лешница оставащият на юг рид Диксърт от разположения на север рид Коконка. От името Лагера пък се разбира, че става въпрос за някой от многобройните трудови лагери, изградени в близкото минало нарочно в най-потайните и слабопосещавани местности от долините на близките реки, така че да останат скрити. Доскоро такива трудови лагери все още работели до коритото на съседната р. Габровница, както и в долината на разположената от другата страна на планината река Мокра Бяла.

    Почти веднага след първото отклонение от пътя, водещо към поляната Лагера, се преминава и покрай второ отклонение, при което обаче под друма този път остава не някаква руина, а съвсем наскоро ремонтирана монолитна триетажна сграда. След нея Ясенският проход описва къса дъга, навлизайки на запад в долината на река Лешник дол - десен приток на р. Лешница. Река Лешник дол се пресича по мост, след който следва по-стръмно изкачване /165 мин./. Тук от дясната страна на р. Лешница се извисява гористият връх Коконка /1306 м./, под склоновете на който също се вижда трасето на широк и отдавна изоставен черен път. 10 мин. след пресичането на р. Лешник дол се преминава и покрай масивно бетонно водохващане и чешма с три чучура /които остават вляво/, като се пресича по мост и още един десен приток на р. Лешница - река Вишненик дере /Фишнелик дере//175 мин./. Двата по-къси десни притока на Лешница - Лешник дол и Вишненик дере, водят началото си от обширната Патарешка поляна /от патрав - крив/, разположена на билото на Габаревски балкан и заемаща почти цялата най-горна част на рида. От водослива с Вишнелик дере напред широката до този момент долина на Лешница започва пак бързо и рязко да се стеснява и да се затваря, като коритото на реката се приближават отново много близо до черния път. Малко след това при остър завой на долината на северозапад, и 15 мин. след Вишненик дере, се достига до важен разклон при т.нар. Тантелен мост /190 мин./. Денивелацията от бетонната чешма при пресичането на р. Лешница до Тантеления мост е около 350 м.

     Името тантелен се дава обикновено на мостове, в чиято основа са оставени, нарочно или не, големи като в дантела дупки, а това на простонароден език означава - слаб, клатещ се мост. В случая, т.нар. Тантелен мост е бетонен, поради което е и доста здрав, и се намира малко след водослива на двата начални потока, които образуват р. Лешница, а именно идващата от запад Коритска река и стичащата се от север река Крачан дере /Батаклъ дере, Блатист дол/. В наши дни освен реката, при моста се раздвоява и черния път, като двата му края продължават оттук напред и нагоре покрай коритата на двата потока. Разклонът е добре маркиран и с голяма информационна табела, насочваща по десния край на пътя /Ясенския проход/ на север към долината на р. Крачан дере и разположената над нея хижа Янтра. Ако от Тантеления мост се продължи по този десен край на пътя, тогава след около 20 мин. ще се достигне до главното било на планината при превала на стария Химитлийския проход /и на новия Ясенски проход/ - седловина Нова Крачана, и до построената в средата й х. Янтра. По-интересен от двата пътя обаче е този, който следва на запад от моста долината на Коритска река /най-пълноводният начален приток на Лешница/ и води до едноименната билна седловина Корита и до разположените на нея шест главни извора на реката. Ако за продължение на маршрута се избере левият край на основния друм, тогава от разклона при Тантеления мост се продължава по черния път, водещ на запад.

     След Тантеления мост по западното разклонение на пътя се навлиза в най-източните части на Калоферска планина, по които разстоянието до началото на Коритска река не е голямо, но оставащата до него височина е от порядъка на около 300 м. От разклона напред първоначално се преминава покрай вдигната метална бариера, след която тясната долина на Коритска река постепенно започва да се отваря. За съжаление, въпреки че местността се намира в границите на резерват Лешница /а той пък е в границите на Национален парк Централен балкан/, и тук от двете страни на реката се редят зловещи сечища, а към тях се отделят от черния път и няколко отдавна изоставени по-тесни разклонения. В тази част на маршрута от лявата южна страна на основния друм се е проточил страничният рид Точилото /отделящ се от билото на Габаревски балкан при източните склонове на Патарешка поляна/, чиито най-горни склонове са почти напълно обезлесени от свръхинтензивна сеч. От северната страна на пътя пък остава главното било на планината, със спускащите се от него към Коритска река два по-къси, но пък доста стръмни рида - Тънкият рът и Дебелият рът. От долината на Коритска река между двата хребета се изкачва разклонение на черния път, водещо към разположената на гребена на Балкана местност Стара Крачана. Често срещащият се в околността топоним крачан пък е всъщност вид болест по животните /епизотия/, при която след пиене на студена вода краката им се схващат и изкривяват. 15 мин. след Тантеления мост се достига до разклона със споменатия черен път, водещ по дола между Тънкия е Дебелия рът към главното било и Стара Крачана, където, от лявата страна на Коритска река, се виждат останки от масивна и отдавна изоставена тухлена сграда /205 мин./. Оттук се продължава отново покрай Коритска река на запад, като след още 5 мин. се достига и до втора масивна двуетажна тухлена сграда, която също е отдавна изоставена /210 мин./.

     След двете сгради долината на реката се разширява още повече, като от пътя се открива панорама вече и на запад и югозапад към най-горната част на рида Габаревски балкан с открояващата се на билото му Патарешка поляна. Напред от това място се подминават последователно още две отклонения, водещи на ляво към Патарешка поляна, първото от които пресича Коритска река по масивен мост. 10 мин. след изоставените сгради се излиза на обширна поляна с ловна вишка в средата, хранилка за животни в единия край и ново разклонение на пътя /220 мин./. Тук освен пътя се разделя и самата река, като към края на маршрута се продължава на северозапад по нейния десен край. 15 мин. по-нагоре се излиза на втора поляна, в чиято среда също се издига ловна вишка /235 мин./. Над това място черният път постепенно се отделя от реката, като тук трасето му трябва да се изостави и към върха на планината да се продължи по широка пътека, извиваща плътно покрай долината на Коритска река. От разклона до билото на планината следва единственото по-стръмно изкачване по маршрута, като пътеката се провира по дъното на издълбаният от водите на реката плитък и тесен дол Яр гьошлюк /Трудният улей/. По него нагоре се пресичат още две по-малки поляни, като 30 мин. след раздвояването на реката се излиза от гората на върха на планината при възловата и напълно гола седловина Корита /разположена между върховете Корита от запад и Мезева локва /1431 м./ от изток//265 мин./. Тук в левия край на седловината, и малко под вр. Корита, се вижда и споменатата масивна каменна чешма Корита. В някои пътеводители е записано, че Лешница води началото си от шест извора, намиращи се в различни точки на седловината, но реката всъщност извира само от един конкретен извор, и това е точно този, върху който е изградена чешма Корита. При въпросната чешма се достига и до важен разклон, от който може да се продължи по главното туристическо вървище Ком-Емине /КЕ/ на запад към х. Мазалат и на изток към х. Янтра. От близкия вр. Мезева локва пък се отделя още една пътека, която се спуска по рида Осениковец на североизток към габровския курорт Люляци. По билото на Габаревския балкан до чешмата достига и споменатото трето южно разклонение на Химитлийския проход, което оттук се насочва на изток към превала на пътя при днешната х. Янтра

 

01

Маркировъчният стълб в центъра на с. Ясеново и паметникът-костница зад него

 

04

По-важните местности по маршрутите и разстоянията между тях

 

07

Жълтата маркировката започва от спирката в центъра на селото

 

13

На север към мястото, при което р. Лешница излиза от планината

 

17

Въженият мост над р. Лешница

 

18

Сградата на контролния пункт в началото на долината

 

21

Рамаданова чешма

 

23

От черния път към скалния комплекс Карталкая 

 

25

Останки от варници под Карталкая

 

27

Скалата Сарпкая

 

29

Комплексът от венци Съръкая /Саръкая/

 

35

Бигоровата скала

 

39

Скалата Япъкая

 

43

Заслонът с чешмата под вр. Япъкая

 

47

Разклонът при водослива с река Узан дере

 

50

Бетонната чешма при пресичането на р. Лешница

 

53

Разклонът при Къркеланов мост

 

54

Черният път край река Шарпана дере, водещ към х. Узана

 

56

Долината на река Лешница в средното й течение, снимана от изток

 

57

Разклонът при водослива с река Чаярджик дере

 

59

Ремонтираната сграда на горското над местността Лагера 

 

61

Тантеления мост при водослива на Коритска река с река Крачан дере

 

65

Руини от сгради при разклона към Стара Крачана

 

66

Руини от сгради на горското в долината на Коритска река

 

67

Разклонът на поляната с ловната вишка

 

87

Долината на Коритска река, снимана от запад

 

79

Най-горната част от долината на Коритска река

 

70

Горният край на Трудният улей при излизането от гората

 

71

От края на гората към главното било и чешма Корита

 

75

Чешма Корита

 

77

Разклонът при чешма Корита

 

2014-04-02 121909

Профил на маршрута

 

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1865 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм