Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

25.4. с. Скобелево-рид Габаревски балкан-седловина Сечен камък-чешма Корита

Оценете
(1 глас)

25.4. с. Скобелево-рид Габаревски балкан-седловина Сечен камък-чешма Корита слизане

Денивелация - 900 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 14.6 км.

Маркировка: от чешма Корита до седловина Сечен камък - бяло-жълто-бяло, от седловина Сечен камък до с. Скобелево - бяло-зелено-бяло

 

2014-04-02 135141

 Изтегли: GPS-трак    

 

Югозападната Химитлийска пътека и ридът Габаревски балкан

    В древността от землището на село Скобелево започвали два важни проходни пътя, които пресичали на север Централна Стара планина и свързвали Казанлъшката котловина със Севлиевското поле. Първият от тези пътища носел наименованията проход Демир капия /Желязната порта/, Неби боаз /Проход на божия пратеник/ и Пътеката за Севлиево и водел началото си от разположена на запад от сегашното село местност Горно Кюй дере. Над полето старият друм се изкачвал през средните части от землището на с. Скобелево по труден и опасен за преминаване терен, затова бил сравнително по-непознат и по-слабо използван, а повече подробности за него могат да бъдат прочетени в маршрути 25.1 и 25.3. Вторият път, който също започвал в близост до сегашното с. Скобелево, бил югозападно разклонение на един от най-важните и най-главни пътища, преминаващи през Централна Стара планина, а именно т.нар. Химитлийска пътека /Химитлийски проход, Ясенски проход/. Друмът водел началото си от местността Гюргеня /Габрака, Вехто Габарево/, разположена на левия източен бряг на най-пълноводната местна река - Ак дере /Белият дол, Габровница/, при нейното устие в самото подножие на Балкана. В миналото в тази местност и при началото на прохода се издигало малко селище, носещо почти същото наименование като околността край него - село Габарево. От къщите му разклонението на Химитлийската пътека се насочвало към главното било на планината, пресичайки крайните източни части от сегашното землище на Скобелево по дълъг хребет, който в древността принадлежал на габаревци и затова бил наричан рид Габаревски балкан. По-късно жителите на с. Габарево се преместили да живеят насред равното и плодородно Казанлъшко поле и изоставили предишните си имоти под планината, а те пък били завладени от жителите на съседните селища и най-вече от тези на сегашното с. Скобелево, което се появило доста по-късно на това място, чак към средата на турското робство.

     В наши дни Габаревският балкан отдавна не е вече част от землището на с. Габарево, но предишното наименование на рида си останало, а заедно с него се запазило и трасето на югозападното разклонение на Химитлийската пътека, извиващо по билото на хребета от с. Скобелево към горния край на планината. Старият път бил интензивно използван чак до зимата на 1877 г., когато по него преминал през Балкана отряд на руската армия, воден от известния генерал от войната Михаил Дмитриевич Скобелев. Ридът Габаревски балкан пък води началото си от кръстопътната седловина Корита, разположена на гребена на Стара планина между билните върхове Корита /1492 м./ на запад и Мезева локва /1431 м./ на изток. В западния край на седловината /и малко под вр. Корита/ се издига масивната каменна чешма Корита, водата от която дава началото на другата най-пълноводна местна река - Лешница. Тази чешма и едноименната седловина Корита се намират на възлово място, от което се отделят най-важните и най-често използвани пътеки в околността. Оттук по билото на планината и по трасето на главното туристическо вървище Ком-Емине /КЕ/ може да се достигне за около час до разположената на запад хижа Мазалат, както и до намиращата се на изток хижа Янтра. На север пък, покрай вр. Мезева локва и по билото на спускащият се от него на североизток рид Осениковец, е продължението на Химитлийската пътека, водещо към Севлиевското поле. Още едно вървище се насочва оттук и на югоизток към долината на р. Лешница и близкото село Ясеново. Последната пътека, която се отделя от билото на планината при чешма Корита, е споменатото югозападно разклонение на Химитлийския проход, извиващо по гребена на Габаревския балкан към с. Скобелево. В наши дни покрай този друм е поставена нова и сравнително гъста лентова маркировка в жълто-бели цветове, дублирана с многобройни туристически табелки. По нея може да се предприеме много красив преход от върха на Балкана към селото, съчетаващ прекрасните планински гледки от околността със спускането по стар исторически път и с евентуалното посещение на древните крепости, построени за неговата отбрана в близост до трасето му.

   Ако за слизане от върха на планината към с. Скобелево се избере югозападното разклонение на Химитлийската пътека, тогава за него трябва да се знаят още две по-важни неща. Първото от тях са крепостите, които могат да бъдат посетени в най-ниския край на Габаревския балкан. В средата на хребета се намира местността Сечен камък, в която са разположени изворите на река Асар дере /Крепостен дол/. Тази река разделя ниската част на рида на две по-къси и по-тесни крайни долни части, източната от които се нарича рид Асара /Асаря, Крепостта/, а западната - рид Бейгир белеш съртъ /Хребет Конски гръб/. На същото място при изворите на р. Асар дере, където се разклонява рид, се разделя и римския път, като от Сечения камък единият му край се спуска на югоизток към с. Ясеново, а другият продължава на югозапад към с. Скобелево. Заради раздвояването на стария път, на древните му строителите се наложило да построят за неговата отбрана не една, а две крепости, които били разположени в средните части на спускащите се от Сечен камък към полето по-къси странични разклонения на основния рид. Твърдината, издигната в долната югоизточна част на Габаревския балкан, се нарича крепост Асарлъка и се намира на връх Калето /981 м./, а тази в долната югозападна част е разположена на височина 650 м. край потока Икишча дере /Дол Близнаците/ и носи същото наименование, като разклонението на рида, на който се издига - крепост Бейгир белеш /крепост Конски гръб/. Второто важно нещо, което също трябва да се знае за югозападното разклонение на Химитлийската пътека е, че от билото на Балкана към началото на трасето му водят две маркирани пътеки. Едната от тях е всъщност широк черен път, който започва от споменатата чешма Корита, заобикаля едноименния вр. Корита от изток и, спускайки се плавно покрай гребена на Габаревския балкан, достига до безименната седловина от южната страна на върха. Другата пътека, която също води от върха на планината към горната част на рида Габаревски балкан и към югозападното трасе на Химитлийския проход, се отделя от билната седловина Бухала, разположена между върховете Корита на изток и Бухала /1528 м./ на запад. В източният край на това по-ниско място маркираната пътека заобикаля изворите на река Балаклъ дере /Рибен дол/, изкачва се почти до темето на вр. Корита, където достига до билото на Габаревския балкан и от западната му страна се спуска към същата седловината, разположена на юг от върха.

Село Скобелево-рид Габаревски балкан-седловина Сечен камък-чешма Корита - слизане

     От кръстопътната чешма Корита /или пък от близката до нея местност Бухала/ се тръгва по някоя от двете споменати маркировки, като след около 30-40 мин. се слиза по тях до седловината, разположена от южната страна на вр. Корита. Тази безименна, но много важна в случая седловина, при която двете маркирани пътеки се събират, се намира в подножието на огромната Патарешка поляна /от патрав - крив/. Обширното пасище на юг от вр. Корита е всъщност едно гигантско, голо и много криво плато, стърчащо на около стотина метра над околността в горната част от билото на Габаревския балкан. В миналото доминиращата над около една трета от рида Патарешка поляна давала името си на целия район, който бил наричан заради нея Патарешка планина. Точно това наименование дава на тази част от Балкана и войводата Панайот Хитов, който преминал оттук с четата си към края на турското робство. През 1867 г. през Патарешката поляна преминала и четата на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която преспала в разположената насред пасището мандра на българи от близкото с. Шипка. Друго характерно за поляната е и това, че тя се извисява с няколко метра над самото главно било на планината, а по нея са поставени и цяла редица огромни ветрогенератори, които се виждат отдалеч и я правят да изглежда още по-висока. При възловата седловина в северния край на Патарешка поляна двете маркировки се събират и веднага се разделят, като едната, поставена по широка пътека, се насочва по билото на Габаревския балкан на юг към пасището, а другата продължава на югоизток по черния път. Маркираната пътеката е по-пряка от пътя, но по нея има и стръмно изкачване, затова от седловината към с. Скобелево е най-добре да се продължи по широкия друм. Той също се изкачва леко, но само до върха на ниско възвишение, преминава покрай дълга каменна чешма и изоставена кошара и, като заобикаля за около 20 мин. високата Патарешка поляна от север, излиза от източната й страна до руините на друг изоставен овчарник, разположен в средата на равната и гола седловина Вишнелика /Вишненик, Фишнелик//60 мин. след началото/.

    Седловина Вишнелика също е голо и криво плато, което, макар и по-ниско от Патарешка поляна, е все така обзорно като нея. Оттук се открива прекрасна панорама назад към билото на планината с вр. Корита, на североизток към оставащият под пътя обширен и горист водосборен басейн на р. Лешница и на изток към близката Шипченска планина, с извисяващият се в средата й връх Исполин /1523 м./. На това красиво място пътят се раздвоява, като единият му край се спуска към долината на р. Лешница, а другият се изкачва към южното подножие на Патарешката поляна. От разклона към с. Скобелево се продължава по десния край на пътя с плавно изкачване на юг, като насечените и оголени склонове на Патарешка поляна се заобикалят и от източната им страна. 35 мин. след разделянето си в средата на платото Вишнелика дясното разклонение на пътя достига от южната страна на Патарешката поляна до своя край, белязан с голям метален трафопост /95 мин. общо/. Монолитният продълговат куб се намира от югоизточната страна на поляната, като от него се открива пак същата необятна панорама във всички посоки. Най-интересна е тя, разбира се, на югозапад, накъдето е оставащата доста надолу под пътя дълбока и гориста долина на р. Габровница, от другата страна на която се извисява величественият масив Триглав с подредилите се в права редица по темето му високи алпийски върхове Мазалат, Пиргос и Кадемлия. От това място се вижда и продължението на рида Габаревски балкан далеч на юг към ниския, гол и заоблен на темето си връх Парата /1428 м./. 

     От трафопоста на югоизток билото на рида Габаревски балкан изведнъж се стеснява рязко и силно се разкривява. И понеже в края на Патарешка поляна черният път внезапно свършва, затова оттук надолу се продължава с плавно слизане през средата на продълговата и крива поляна, като се търси и началото на широка пътека. То пък се намира на стотина метра под трафопоста и е маркирано със забит в средата на поляната дървен кол, увенчан на върха си с миниатюрна тенекиена табелка. След намиране на пътеката се продължава по нея на югоизток, като се следва вече кривото било на рида, както и извиващото по него древно трасе на Химитлийската пътека. От това място до с. Скобелево старият път е добре запазен на много места, като трасето му личи най-ясно в споменатата по-горе местност Сечен камък. От маркировъчния кол се продължава през кривата и гола поляна на югоизток, като след 15 мин. се слиза по нея до дъното на дълбока и важна кръстопътна седловина, носеща странното наименование Гивинди конак /Гивинджи конак//110 мин./. В българските планини турската дума конак се дава винаги на някой оживен крайпътен хан, а гивинди /или гивинджив случая би трябвало да означава доверен, т.е. Сигурен хан. Възможно е в миналото тук наистина да е имало някакъв хан или пък поне малка крайпътна станция за нощувка и отмора на преминаващи по Химитлийската пътека пътници, още повече, че в близост до местността са и изворите на река Чаярджик дере /чая идва от кая - скала, т.е. река Скалист дол/от които може да се набави вода. За това глухо и затънтено място в средата на Габаревския балкан е запазена легенда в близкото до планината село Горно Дряново, според която, местни турски разбойници нападнали, ограбили и избили край Гивинди конак голяма група пътници. Освен важно място за почивка, тук някога се раздвоявал и старият римски път, като единият му край продължавал на север под билото на Габаревския балкан, докато другият следвал на северозапад самия гребен на рида.

     От дъното на тревистия Гивинди конак към с. Скобелево се продължава със стръмно изкачване на югоизток към издигащият се над седловината заоблен и горист връх Кота 1400, като в близост до него тясната до тук пътека постепепно се разширява до черен път. Връх Кота 1400 не се преодолява догоре, а се заобикаля през букова гора малко под темето му от север и от изток. Това заобикалянето обаче става изключително бавно и мъчително, тъй като в този участък се преминава през изоставено сечище с множество паднали по пътеката дървета. От югоизточната страна на Кота 1400 се излиза на гориста седловина, след нея се пресича през темето му и още един по-нисък и заоблен връх и 25 мин. след Гивинди конак се достига до втора седловина /135 мин./. През средата й от запад на изток преминава черен път, свързващ долините на реките Лешница и Габровница. От тази седловина се продължава с плавно изкачване по черния път, водещ по билото на рида на юг, като след още около 15 мин. се достига до облото теме на вр. Парата /150 мин./. Върхът е горист от три страни и се пресича точно през котата си от широкия черен път. Според едни, вр. Парата носи това наименование заради кръглата форма на разположената на юг от него малка поляна, а според други, заради намерените край него скрити пари. На юг от вр. Парата гората за кратко се отдръпва от билото на Габаревския балкан, затова оттук също се открива прекрасна панорама не само далеч напред и настрани от билото на рида, но и назад, към Патарешката поляна със стърчащите по нея огромни ветрогенератори. Пресичането на разположената на юг от върха малка и кръгла поляна става бързо и лесно, като някъде в средата й обаче пътят постепенно започва да се губи в тревите. Това налага при движението от средата на поляната напред да се използва като ориентир стоящата под нея дълбока седловина Кесик кая /Отсечената скала, Сечен камък/, както и обсипаните със сивкави скали северни склонове на близкия билен връх Сечен камък /1342 м./. Разположената под вр. Парата дълбока седловина Сечен камък със сигурност е най-любопитното, интересно и възлово място по целия маршрут. Преди милиони години природните стихии са разцепили точно тук хребета на две, отделяйки южните от северните му части, като въпросната седловина се намира в най-ниското пропаднало място между тях. Освен че тази част на рида се е разкъсала доста надълбоко, но и склоновете от двете й страни са останали почти без почва и оттогава до днес са покрити само с натрошени скали. В древността това разделяне на местността довело дотам, че строителите на стария римски път разклонили за пореден път трасето му, като прокарали единия му край през разцепените скали, а другия насочили от източната им страна. За да премине друмът през скалите обаче, се наложило част от тях да бъдат изсечени, откъдето дошли и специфичните наименования на седловината, разцепената скала, близкия връх, съседното пасище, околната част на пътеката, че дори и на част от гората.

     От средния край на поляната Парата към с. Скоболево не трябва да се продължава на юг по главното билото на Габаревския балкан, както изглежда най-логично, а на югоизток. Натам трябва да се търси горист, дълбок и силно опороен дол, по който се слиза до дъното на седловината. Разстоянието от вр. Парата до дъното на Сечения камък се изминава за около 20 мин. /170 мин./. Оттук напред може да се продължи и по двете древни разклонения на римския път, белязани в наши дни с нова и гъста туристическа маркировка. Оттук десният край на друма следва билото на рида със стръмно изкачване нагоре и на юг към скалите по северните склонове на вр. Сечен камък. В наши дни в тях е изсечена широка пътека, която чрез множество по-къси серпентини и тесни стъпала преодолява бързо и удобно сравнително малката височина. По-лекият вариант за преодоляване на разцепената част от рида обаче е да се продължи водоравно и на югоизток от най-ниското му място, по гъсто маркираното ляво разклонение на римския път, което навлиза в стара букова гора и бързо заобикаля от север и от изток огромни величествени канари. Тук дори и през най-ясните летни дни местността е тъмна, тайнствена и мистична, което пък я прави и много удобна за засади и нападения. Точно поради тези причини в миналото местните хайдути издебвали и нападали именно в нея преминаващите по прохода пътници, както и прекарваната оттук по време на турското робство богата султанска хазна. Съвсем неслучайно и пак заради тайнствеността на мястото във всички селища под пътя се разказват многобройни легенди и истории за скалите край Сечен камък. В с. Скобелево например е запазено предание, че при преминаването на войските на ген. Скобелев оттук през 1877 г., отстъпващите турци скрили златото си в пещера до Сечен камък, а генералът уж я открил, но я зазидал нарочно. Заради тази пещера, години наред след Освобождението районът бил основно претърсван от всякакви иманяри, които дирели в него скритото при отстъплението на турците злато и оръжие. В с. Габарево за Кесик кая, както се нарича там местността, разказват легендата, че при преминаването на руските войски през нея, скалите били сечени на ширина колкото да премине двуколка през тях, за да могат войниците да прекарат оръдията си. Накрая голямото изсичане било завършено уж от самия ген. Скобелев, който се появил изневиделица и с един замах на сабята си разсякъл и последната канара. В село Горно Сахране пък се разправя хайдушката легенда за някакъв войвода, който убил тримата си другари, за да им вземе златото, а после го зазидал точно в скалите край Сечения камък. Покрай тези легендарни канари пътят се изкачва леко нагоре и 20 мин. след седловината излиза от гористата част на рида на разположеното от източната страна на вр. Сечен камък обширно пасище, наричано ту местност Сечен камък, ту Чечева поляна /190 мин./. В северния край на поляната е издигната дървена барака, която пък носи наименованието Ловен заслон Сечен камък, а на няколко десетки метра под нея бликат и изворите на р. Асара, разделяща долната част на Габаревския балкан на две по-къси крайни странични рътлини. В миналото тази река била толкова пълноводна, че водите й били използвани за влаченето на дървени трупи от билото на рида надолу към равното поле. В наши дни при изворите на реката е построена каменна чешма, която обслужва близкия ловен заслон.

     Местността при заслона е поредното възлово и трудно за ориентация място по маршрута, при което, освен сложността му, и всичко се разделя. Тук долният край на Габаревския балкан се разчленява на две по-къси крайни странични части - рид Асара и рид Бейгир белеш съртъ. Черният път също се разделя на две, като единият му край се спуска по рида Асара на югоизток към с. Ясеново, а другият продължава по рида Бейгир белеш съртъ на югозапад към с. Скобелево. Покрай хребетите и извиващите по тях пътища се разклонява и туристическата маркировка, жълтата част на която завива към с. Ясеново, а новопоявилата се зелена към с. Скобелево. Оттук към това село се продължава на югозапад по зелената маркировка и по дясното разклонение на пътя, което подсича по края на поляната вр. Сечен камък от изток, влиза в стара букова гора и през нея се изкачва към разположените на билото на Бейгир белеш съртъ върхове Кота 1328 и Кота 1300. Двата върха се пресичат почти през теметата им, като от ловния заслон до по-отдалечения вр. Кота 1300 се върви около 25 мин., а денивелацията е едва 100 м. /215 мин./. Оттук към полето обаче започва последната част от маршрута, характерна с по-стръмно и по-продължително спускане. 5 мин. след вр. Кота 1300 пътят излиза на продълговатата поляна Кръстът, в чийто южен край се вижда връх Сечимека /Сечемека//1248 м.//от турското секемек - граница, водораздел//220 мин./. Малко преди да достигне до върха, черният път завива на югоизток и влиза отново в гората. Няколко минути по-надолу се достига и до важен разклон, при който от друма се отделя пряка пътека, спускаща се по билото на рида на юг /225 мин./. Въпреки важността си, разклонът тук не е добре маркиран и за него трябва да се внимава. Ако обаче мястото на отделянето на пряката пътека все пак се пропусне и се продължи по черния път, тогава това не трябва да се приема толкова фатално, защото малко по-надолу двете вървища отново се кръстосват. 

      Ако споменатият разклон се уцели, тогава при него черния път трябва да се изостави и към с. Скобелево да се продължи на юг по пряка и доста зле маркирана пътека, следваща главното било на рида. По нея се излиза бързо от гората в най-горния край на обширната и стръмно наклонена на югозапад билна поляна Икишча /Икисча, Екисча, Екишча, Юкюзча/. Икишча е умалително от думата икиза - близнак, а поляната е наречена така, защото се състои от две еднакви като близнаци по форма и по големина части, разположени близо една над друга и разделени само от една съвсем тънка ивица гора. По-горната поляна е изключително стръмна, затова в миналото при качване и слизане от нея местните селяни връзвали задните колела на каруците си, за да не тръгнат заедно с тях много бързо надолу. В ниския край на тази по-високо разположената поляна се вижда отдалеч заобления и гол на темето си връх Кота 1060. Пътеката се спуска много стръмно през поляната към него, като лъкатуши постоянно покрай гъсто израслите бодливи храсти и 25 мин. след напускане на черния път достига до темето му /250 мин./. Оттук се открива поредната разкошна панорама на юг към полето, както и на север към гористия вр. Сечимека. От това място следва ново стръмно слизане на югоизток, но този път през гъстата букова гора, разделяща двете поляни. За съжаление, от няколко години тук постоянно се сече, затова, въпреки голямата си ширина, на места пътеката често се губи. При евентуална й загуба слизането през гората трябва да продължи на къси серпентини в източна посока, като 10 мин. след вр. Кота 1060 се достига отново до черния път /260 мин./. По него се завива на ляво и след няколко минути се излиза пред възловата чешма Икишча. Денивелацията от вр. Кота 1300 до тук е 300 м. Икишча е голяма бетонна чешма с дълги корита за напояване на добитък, слави се с хубавата си пивка вода и е построена насред лескова гора точно на границата между двете големи едноименни поляни. На изток от чешмата вече се вижда и долната поляна Икишча, отличаваща се с поставената в началото й висока ловна вишка. Според информация на местните, навремето, когато фуражът свършвал напролет, добитъкът бил воден първо тук „да лови зеленко“, защото поляните Икишча са с южно изложение и тревата по тях пониквала най-рано. В миналото районът край чешмата бил ползван и за втора почивка при изкачването от полето към горните части на планината. Първата спирка на стадата с животни пък била разположената под Икишча по-малка и по-неплодородна поляна Тамай ерду /от тамаклар акгюзлу - гладни, лакоми, алчни очи, т.е. в буквален превод поляна Алчната земя/, наречена така заради нейната слаба продуктивност. 

      От чешмата Икишча към с. Скобелево се продължава по черния път на изток, в посока към високата ловната вишка и към по-ниско разположената долна поляна Икишча. По този път обаче се върви едва няколко десетки метра до достигането на друг важен разклон. Тук от черния друм се отделя пряка пътека, която влиза в гората и покрай започващият от чешмата Икишча едноименен поток Икишча дере се спуска на юг през местността До Икишча дере. Пропускането и на това разклонение също не е особено фатално, защото, ако се продължи по черния път, тогава по него ще се опише дълъг завой и след около 10 мин. ще се достигне отново до пряката пътека в близост до пресъхнала чешма /275 мин./. От тази чешма към с. Скобелево се продължава пак по широкия друм на югоизток, като след още няколко минути се достига до нов разклон. От това място може да се слиза към полето както по черния път, така и по пряката пътека, защото по-надолу те отново се събират. Друмът заобикаля повече, но ако сега се продължи по него, тогава ще се премине покрай останките на крепостта Бейгир белеш /крепост Конски гръб/, която в миналото охранявала най-долната югозападна част на стария римски път. Ако от разклона се продължи по пътеката, тогава по нея се навлиза в ниска и гъста широколистна гора, през която по сух и опороен терен се слиза плавно на югозапад. Натам пътеката пресича потока Юзекдере /може би от юксек - високо/ и след 15 мин. се събира отново с черния път на място, от което се открива първата панорама към с. Скобелево /290 мин./. Оттук до него може да се достигне най-бързо и най-лесно със стръмно слизане по пътеката във все същата югозападна посока, като по-надолу гората край нея постепенно се разрежда, а в края на рида и изчезва почти напълно. Под дърветата вървището се спуска по диагонал през продълговатия каменен сипей Кайряка /Камънака/, останал в наши дни почти без почва и растителност. Тук маркировката липсва /защото няма къде да бъде поставена/, а наоколо се виждат още няколко пътеки, така че ориентацията в местността е силно затруднена. Поради това, при слизането по сипея трябва да се спазва общата посока на движение на югозапад, като 15 мин. след последния разклон с пътя се пресича широко и равно животинско вървище /305 мин./. Веднага след него се слиза до полето, където се стъпва отново на черния път и по трасето му се продължава водоравно към селото в западна посока. Непосредствено преди първите къщи на Скобелево от пътя се отделя широка и пряка пътека, която пресича засадената в местността Над текето и оставаща вдясно млада борова гора. Оттук и пътят, и преминаващата през боровата гора пряка пътека, водят все до каменния мост над р. Габровница, след който се влиза в източния край на селото. От слизането на полето до първите къщи на Скобелево се върви около 10 мин., като денивелацията от чешма Икишча до тук е 450 м. /315 мин./.  

  

71

Главното било и чешма Корита, снимани от юг 

 

75

Чешма Корита

 

78

От чешма Корита се тръгва по черен път на юг към началото на рида Габаревски балкан 

 

80

От черният път назад към чешма Корита и седловина Корита 

 

82

От черния път на юг към Патарешка поляна 

 

84

Разклонът на седловината в северното подножие на Патарешка поляна

 

86

От черния път на югоизток към седловина Вишнелика

 

92

Преди да се достигне до седловина Вишнелика се преминава покрай чешма и останки от овчарник

 

94

От седловина Вишнелика към южния край на Патарешка поляна

 

96

От седловина Вишнелика назад към вр. Корита. Вижда се и черния път с маркировката.

 

101

От Патарешка поляна към вр. Парата

 

104

От края на черния път назад към вр. Мезева локва и седловина Вишнелика

 

112

Ридът Габаревски балкан от Патарешка поляна на югоизток

 

113

Седловина Гивинди конак

 

114

Черният път пресича темето на вр. Парата

 

117

От вр. Парата с увеличение към Патарешка поляна

 

115

От вр. Парата на юг към поляна Парата 

 

119

От поляната Парата към вр. Сечен камък

 

99

Ридът Габаревски балкан и седловина Сечен камък, снимани от изток

 

100

Седловина Сечен камък с голямо увеличение

 

122

Мястото, при което се влиза и излиза от гората в близост до ловния заслон

 

123

Разклонът на поляната Сечен камък 

 

127

Ловен заслон Сечен камък

 

125

Завоят на маркировката при заслон Сечен камък

 

126

От разклона при заслон Сечен камък на югозапад към вр. Кота 1300 

 

134

Горната поляна Икишча и голият връх Кота 1060  

 

135

 От вр. Кота 1060 назад към горната поляна Икишча и вр. Сечемек 

 

141

 Чешма Икишча

 

142

 Влизането в гората след чешма Икишча и ловната вишка в началото на долната поляна Икишча 

 

146

 От сипеят Кайряка на югозапад към с. Скобелево   

 

147

 Най-долната югозападна част на Габаревски балкан със сипея Кайряка 

 

2014-04-02 135221

 Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1738 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм