Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

24.2. с. Габарево-хижа Соколна-седловина Киминчето-вр. Пиргос

Оценете
(1 глас)

24.2. с. Габарево-хижа Соколна-седловина Киминчето-вр. Пиргос слизане

Денивелация - 1750 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 16.6 км.

Маркировка: от вр. Пиргос до с. Габарево - бяло-синьо-бяло и ЗКМ

 

2014-03-13 094355

Изтегли: GPS-трак

        

       Маршрутът между разположения на главното било на масива Триглав връх Пиргос /от латинското бург - кула//2195 м./ и близкото село Габарево може да бъде разделен на две части, всяка една от които си има своите характерни особености и по-силни страни. През първата част се върви все по гребена на масива, който се отличава със скалисти и отвесни северни склонове и със затревени и полегати южни. Най-характерното за тези склонове обаче не е формата им, а обзорността, тъй като билото на Триглав е тънко, остро и високо разположено и заради голотата му, от него се вижда надалеч и на всички страни. Втората част от маршрута преминава все по левия източен бряг на река Куру дере /Соколна/, чиято широка и изключително красива долина е изпълнена с безброй групи от фантастични и причудливо разкривени от природата белоснежни канари. От вр. Пиргос към с. Габарево се поема първоначално на югоизток по широка и добре маркирана туристическа пътека, белязана с лятна лентова и със зимна колова маркировки /ЗКМ/. Следвайки главното било на Триглав добре отъпканата пътека се спуска плавно на югоизток и след около 15 мин. достига до седловина Гьола, разположена между върховете Пиргос и Мазалат /Зли връх, Колът, Балабана//2197 м./. Местността тук носи това наименование заради бликащите по поляните й извори, които дават началото на река Кара дере /Едровица/, спускаща се на юг през широкия дол Елидере /Еллък дере, Ветровити дол/. От Гьола се продължава отново по главното било на масива Триглав на югоизток с изкачване към вр. Мазалат, като се пресича заоблената му и покрита с гъсти треви гърбица. През лятото върхът може да бъде заобиколен по водоравна овчарска пътека от запад и юг, през зимата обаче трябва да се достигне задължително до темето му, като се върви пак mf гребена на масива и се следва поставената по него ЗКМ. Разстоянието от седловина Гьола до вр. Мазалат се изминава за около 30 мин., като денивелацията е 170 м. /45 мин. след началото/.

     Темето на вр. Мазалат представлява купчина от ниски скали, която стърчи в северния край на обширно, равно и напълно голо високопланинско плато. Редицата от колове обаче, поставена покрай туристическата пътека, не се изкачва точно до тази каменна грамада, а пресича равното и голо плато на около 200 м. северно от нея. Оттук започва продължително слизане към разположената на изток от върха дълбока седловина Киминчето /Кеминчето, Гъдулката/, намираща се на главното било на Триглав между върховете Мазалат и Тънастепе /Атанасов връх//1875 м./. В началото на слизането, и вдясно от пътеката, се вижда част от скалистата местност Белите извори, от която води началото си споменатата по-горе река Куру дере /Соколна/. В близост до това блатисто място от основната пътека се отделя странично разклонение, извиващо покрай близкия връх Ливадата /1953 м./ на юг към съседното на Габарево село Тъжа. Спускането от вр. Мазалат до седловина Киминчето става за около 35 мин., като също може да бъде разделено на две части /80 мин./. През първата от тях се слиза по-стръмно до няколко ниски скалисти връхчета, наричани от туристите Булките. Тези близкостоящи една до друга по-ниски скали, които се намират на главното било на масива Триглав, не трябва да се бъркат с огромните канари Момите, разположени по отвесните северни склонове на вр. Мазалат. Втората част от слизането, от първата Булка до дъното на седловина Киминчето, става по сравнително по-полегат и по по-спокоен терен. Тук малко преди да се достигне до седловината изведнъж се появява пред очите от дясната страна на пътеката горната широка част от долината на р. Соколна, цялата изпълнена с причудливи групи от сиви и бели на цвят скали. Денивелацията от темето на вр. Мазалат до дъното на Киминчето е 300 м.        

     Седловина Киминчето е възлово място, от което се отделят пътеки във всички възможни посоки. Маркирана със зелен цвят пътека се спуска от седловината на север, насочвайки се по рида Тънката рътлина към долината на другата най-голяма местна река - Ак дере /Габровница/. Втора немаркирана пътека продължава водоравно на североизток от Киминчето към връх Гьолтепе /1730 м./, а трета слиза на юг към с. Тъжа, движейки се по опасния отвесен ръб, надвесен над западните склонове на р. Куру дере. Освен тези вървища, при седловината и основната пътеката се разделя на две - лятна и зимна, като оттук се вижда как жалоните на ЗКМ се изкачват на югоизток към тревистия вр. Тънастепе, на темето на който личи отдалеч висок метален дъждомер. При вр. Тънастепе от главното било на масива Триглав се отделя в югоизточна посока и дългият страничен рид Бакаджик /Погледец/, който се насочва право към с. Габарево, разделяйки долината на р. Куру дере от тази на съседната река Кюй дере /Кьой дере, Селски дол/. Оттук до южния край на планината се върви все по този рид, като зимната пътека следва почти неотклонно билото му, а лятната го подсича ту от запад, ту от изток. При хубаво време и при липса на сняг от седловина Киминчето към с. Габарево е най-добре да се продължи по лятната пътека, траверсираща през голото пасище Баненка западните тревисти склонове на рида Бакаджик. По нея първоначално се подсича двуглавия вр. Тънастепе, след което се излиза от южната му страна при плитката безименна седловина с връх Сахранка /1740 м./. При сняг обаче тази по-пряка пътека трябва да се избягва, защото преминава през няколко много стръмни и особено опасни през зимата лавинни улея. При лошо време от седловина Киминчето към с. Габарево се продължава покрай коловата маркировка на туристическата пътека, която се изкачва за около 15 мин. в източна посока до темето на вр. Тънастепе /95 мин./

     Макар и плосък на темето си, Тънастепе е гол и много обзорен връх, от който се открива незабравима панорама във всички посоки. На запад е прекрасната долина на най-често посещаваната от туристите местна р. Куру дере /Соколна/ с опънатото като по конец над нея право трасе на т.нар. Тънка пътека. Още по-нагоре от тях са скалистата местност Белите извори, от която извира реката, както и една от трите глави на Триглав - връх Мазалат. На север остава главното било на Балкана с красивият алпийски връх Куртбашица /Вълча глава//1660 м./ и хижа Мазалат, а на изток се е ширнало огромно пасище Синаница, по което се виждат няколко продълговати овчарника. От поляните на Синаница на югоизток масивът спуска към близкото село Скобелево последното си най-късо странично ребро - едноименният скалист рид Синаница, по склоновете на който се извисяват покритите с бели скали върхове Курткая /Вълча скала//1652 м./ и Демиркапия /Желязна врата//1551 м./. При темето на вр. Тънастепе зимната туристическа пътека достига до билото на страничния рид Бакаджик, завива по него на юг и се спуска към безименната седловина със съседния връх Сахранка /1760 м./. До същото място в средата на седловината, но по малко по друг път, достига и лятната пътека, която заобикаля по западните склонове на рида Бакаджик, пресичайки лавиноопасните улеи по наклонената поляна Баненка. На седловината с вр. Сахранка двата края на туристическата пътека се събират и веднага пак се разделят. Оттук летният край се спуска по североизточния склон на Сахранка, докато зимният се изкачва към върха. Разликата във височината обаче, от дъното на седловината до темето на Сахранка, е съвсем незначителна, затова е добре върхът да бъде изкачен дори и при най-хубавото време.

       При достигане до разположената на юг от вр. Тънастепе безименна седловина трябва да се направи кратка пауза в описанието на маршрута и да се отдели известно време за изясняването на едно леко недоразумение. Между отделните карти и пътеводители има очевидно разминаване относно наименованията и местоположенията на някои от главните върхове и местности в близката околност. Първо, в почти всички карти и пътеводители ридът, известен на повечето туристи с името Бакаджик, е посочен неправилно като рид Сахранка /така е например в Уикипедия/. Второ, на повечето карти едноименният вр. Сахранка е поставен неправилно на мястото на вр. Бакаджик, докато върхът западно от този, наречен Сахранка, е оставен без име /така е например в т.нар. Планинарска карта/. Лекото недоразумението обаче, се изяснява много бързо, когато турските имена на върховете се преведат на български език и когато местността се разгледа по-подробно на самото място. Името на вр. Бакаджик се превежда на български като Погледец, а това означава, че става въпрос за гол и остър връх, с добра видимост от него. По времето на т.нар. Възродителен процес пък, името на близкия вр. Сахранка било променено на Равнец, което означава, че върхът би трябвало да бъде с равно теме. Ако от вр. Тънастепе се отправи поглед на юг, веднага става ясно кой връх е Погледец и кой е Равнец. В тази посока се виждат два много добре оформени върха, като темето на западния е абсолютно равно и заето от кръгла и плоска поляна, а това на източния е с идеалната форма на пирамида, напълно голо и много остро.

     Сега, след като вече сме наясно кой връх е Сахранка и кой е Бакаджик, би могло още по-лесно да се определи и къде да бъдат поставени на картата едноименните ридове. От равният връх се спуска на юг много стръмен, но пък късичък хребет, по който са се подредили най-интересните скални групи в долината на р. Соколна /Пощата, Падналият бор, Чаталчам и Гаргишки манастир/Ако приемем, че равният на темето си връх е Равнец /Сахранка/, то тогава и ридът, който се спуска от него на юг, би трябвало да носи същото име - рид Сахранка. И това навярно е точно така, защото вр. Бакаджик се намира доста далеч от късия рид и няма логика при този връх да е ридът Сахранка, а пък при вр. Сахранка да е ридът Бакаджик. Следователно, няма нищо по-нормално от това да приемем, че равният връх е Равнец /Сахранка/ и късият хребет, който се спуска от него на юг, е със същото име - рид Сахранка, както и че острият погледен връх е Погледец /Бакаджик/ и дългият рид, в средата на който той се намира, се нарича рид Бакаджик. Като още едно доказателство за местоположението на вр. Бакаджик и на рида Бакаджик /а оттук и на вр. Равнец и на рид Сахранка/ могат да се посочат и имената на двете голи пасища - Голям Бакаджик и Малък Бакаджик, които се намират на север и на изток от острия връх и от дългия рид.   

    След като сме изяснили наименованията и местоположенията на основните върхове и местности в близката околност, би трябвало да обърнем вече внимание и на голямото планинско възвишение, до което бяхме достигнали. Наименованието на връх Сахранка идва вероятно от някой бивш собственик на местността, който е бил жител на някое от по-близките села Горно или Долно Сахране, но може да е свързано и с прякора Сарана /рус, жълт/ или пък с думата съхранение. Темето на Сахранка е заето от малко, равно и кръгло плато, което обяснява и дадено му по времето на т.нар. Възродителен процес най-ново наименование - Равнец. По средата на равното плато се издигна висока каменна пирамида, която се вижда отдалеч и която служи като сигурен ориентир. В миналото овчарите издигали навсякъде по голите поляни на българските планини високи каменни пирамиди, като специално тези в района на масива Триглав се наричат Попници. По зимната пътека разстоянието от вр. Тънастепе до каменната пирамида на темето на вр. Сахранка се изминава за около 15 мин. /110 мин./. От вр. Сахранка следва по-стръмно слизане на югоизток към дълбоката седловина Ливадката, разделяща върховете Сахранка и Бакаджик. На север и на изток от това място остават двете споменати по-горе голи пасища Голям и Малък Бакаджик, заключени между върховете Тънастепе, Сахранка и Бакаджик от една страна и от долината на р. Кюй дере от друга. Тук отново би трябвало да се отвори една по-малка скоба и да се каже, че във всички карти и пътеводители името на р. Кюй дере също е объркано, защото думата кюй не означава нищо, докато кьой е село. Оттук и изписването на топонима би трябвало да бъде Кьой дере /Селски дол/, а не нищо незначещото Кюй дере. За разлика от съседа си Сахранка, който е дебел и плосък, стърчащият от Ливадката на изток Бакаджик е строен и остър връх, от темето на който се открива впечатляваща панорама. От формата на върха и от гледките, която се виждат от него, идва и другото му, много добре подбрано, „възродително“ наименование - Погледец. На седловина Ливадката зимната и лятната пътеки се събират и се разделят за втори пореден път. Оттук зимната пътека изкачва острия връх /чиито странични склонове са особено опасни през зимата/, а лятната го подсича водоравно от запад. Заради добрата панорама обаче, която се открива от темето на Бакаджика, си заслужава върхът да бъде изкачен дори и през най-горещите летни дни. Слизането от вр. Сахранка до седловина Ливадката и изкачването оттам до темето на вр. Бакаджик отнема около 25 мин. /135 мин./. 

      При вр. Бакаджик билото на едноименния рид силно се стеснява и рязко и бързо се снижава в южна посока. Освен това, в подножието на върха свършва и най-горната, по-тревиста и по-спокойна част на хребета, като на голямо растояние от нея на юг билото му е вече покрито с гъста и чудновата плетеница от продълговати, побити в земята и вертикално стърчащи към небесата синкави скали. От върха зимната пътека се спуска стръмно на юг, заобикаля няколко по-ниски скали и след около 10 мин. преминава през широката скална порта Колата /145 мин./. Приблизително за същото време до тук достига от седловина Ливадката и лятната пътека, която заобикаля вр. Бакаджик от запад, преминавайки водоравно над изворите на река Джендем дере /Вълчо дере, Сахране/. От Колата на юг билото на рида Бакаджик е покрито със спомената плетеница от високи скали, носещи заради изправената си форма наименованието Сватбата /Вкаменената сватба/. Покрай тези високи и отвесни канари слизането става още по-бавно и по-трудно отколкото преди, като тук трябва да се върви плътно по трасето на пътеката и да се следи непрекъснато за коловете на зимната маркировка. В този участък от маршрута пътеката непрекъснато криволичи, лавирайки между скалите, като коловете на зимната маркировка не са достатъчно на брой и не се виждат един от друг дори и при по-хубаво време. Предвид стръмният и опасен склон и трудната за ориентация местност, освен поставянето на допълнителни маркировъчни жалони, за в бъдеще е желателно тази част от пътеката да бъде обезопасена и с опънато за осигуровка по нея дълго метално въже.

    15 мин. след канарата Колата пътеката извежда до поредният скален феномен по билото на рида - разцепената скала Портата /160 мин./. Тя представлява естествена природна цепнатина между две по-високи скали, склонът вдясно от които е затрупан с канари, а вляво от тях остава дълбока пропаст. За да се продължи оттук напред, трябва да се премине задължително през процепа в скалата, който обаче е широк едва около петдесетина сантиметра и през него може да се провре само човек с по-нормално телосложение. 10 мин. след преминаването и през Портата се достига до най-стръмното и опасно място в околността /170 мин./. Разстоянието оттук до равната поляна под скалите не е голямо, но слизането до нея, особено през зимата, е изключително трудно и рисковано. В тази част от маршрута пътеката е заградена, също както и при Портата, с висока скала от ляво, като от дясната й страна зее и дълбока пропаст. Освен всичко друго, точно под това място трябва да се пресече и тесен до 2-3 м. участък, покрит с хлъзгави и почти отвесни скали. По тях туристите са издълбали, доколкото са могли, няколко тесни стъпала, които обаче могат да се ползват само през лятото. Преодоляването на тази най-трудна част от пътеката е добре да стане както с помощта на клоните на единствено стърчащо вляво от пътеката хилаво дърво, така и с помощта на захващащите се за скалите ръце, като се слиза при това и с гърба напред /т.е. заднишком/.

     След това по-проблемно място наклонът по склоновете на Бакаджика постепенно намалява. На юг от Вкаменената сватба пътеката преминава през покрита с гъст малинак малка полянка, заобикаля последните по-високи скали по билото на хребета и достига след около 15 мин. до най-ниското място в тази му част /185 мин./. Това е голата, равна и тревиста седловина Чиплаери /Празното място/, разположена между вр. Бакаджик на север и кръглият на темето си връх Параардан /1490 м./ на юг. След продължителното слизане и стръмното заобикаляне на опасните скали тази равна и приказно красива местност в средата на планината е особено подходяща за почивка, като от нея се открива и незабравима панорама на запад към долината на Куру дере, както и назад към амфитеатрално подредения над пътеката ансамбъл от причудливи скали. Успокояващото излъчване на поляната Чиплаери се допълва и от свързаната с нея романтичната легенда за местните хайдути, които се събирали на съседния вр. Параардан, за да положат клетва на темето му. Пак в близост до Чиплаери, някъде в края на буковата гора и вляво от сегашната туристическа пътека, се намира изворът Айдут бунар /Хайдушкото кладенче/, от който споменатите хайдути пиели в миналото вода, докато се криели в горите край вр. Параадран. Именно оттам дружините им се отправяли да върлуват из най-труднодостъпните места на масива Триглав, нападайки преминаващите по близките проходи пътници и криейки ограбените от тях пари в разположената край кладенеца местност. За да намерят по-късно заровеното до Чиплаери имане, хайдутите поставяли по близките до седловината скали специални зцаци във формата на кръг, откъдето пък дошло и наименованието на съседния вр. Параардан /в буквален превод Знак за заровени пари/.

   В южният край на седловината се влиза за кратко в стара букова гора и се преминава покрай голяма информационна табела, предупреждаваща за лавинна опасност. Точно до тази табела от по-широкото маркирано вървище се отделя тънкото странично разклонение Водопойната пътека /Тънката пътека/, по която местните пастири водили в миналото стадата си на водопой към близката р. Кюй дере. Оттук тази странична пътека се спуска през голата местност Малък Бакаджик на североизток към долината на реката, като по трасето й може да се достигне от билото на рида Бакаджик до дългите овчарници в местността Синаница. След разклона туристическата пътека заобикаля покрай ограмните дървета вр. Параардан от север и от изток и с лек наклон нагоре излиза след около 15 мин. от южната му страна в началото на кръглата като темето на върха едноименна поляна Параардан /200 мин./. Това е следващото много обзорно място по маршрута, от което се вижда на юг цялата Розова долина, а на изток и съседния рид Синаница, по билото на който се открояват скалистите върхове Курткая и Демиркапия. Поляната се отличава и с големия понор от южната й страна, в кратера на който е пропаднала голяма част от нея, както и с разположения на югоизток от тревите й гол и слабо изразен на темето си връх Саранка /1436 м./. Тук пътека описва дълъг завой на югозапад, пресича водоравно и по диагонал нагънатата от понора местност и под нея се спуска много стръмно на юг, следвайки тясното било на рида. В тази посока и 15 мин. след излизането от гората се преминава през нисичкият, тънък и изключително дълъг скален венец Гермекая /Каменната ограда, Разпънатата скала/ и почти веднага след него се слиза до поляната Сливката, в средата на която е построена голямата местна хижа Соколна /215 мин./. Денивелацията от седловина Киминчето до тук е 550 м. При х. Соколна маркираната туристическа пътека се раздвоява, като единият й край завива под скалния венец Гермекая на югоизток, насочвайки се към съседното с. Скобелево. Другият край на пътеката обаче продължава да се спуска на юг към с. Габарево, придържайки все така към главното било на рида. В следващата отсечка по маршрута, от хижата до началото на полето, най-характерни са поставените на четири места покрай пътеката дървени пейки, които разделят слизането на същия брой равни части. Другото запомнящо се е, разбира се, невероятната панорамата към долината на р. Куру дере, прекрасните ракурси към която се променят с всяка измината минута. 

    От х. Соколна към с. Габарево се продължава по маркираната туристическа пътека на юг, като се следва и поставената покрай нея зимна колова маркировка. Пътеката достига до долния край на поляната Сливката, завива на запад и навлизайки в тънка и млада букова гора, пресича след първите дървета плитък дол. В него са изворите на река Ялъкдере /Коритски дол/, която разделя най-долната част на рида Бакаджик на два по-къси и по-тесни странични хребета. Западният от тях, по който се спуска пътеката към с. Габарево, се нарича рид Белият пясък. Щом достигне до западния бряг на Ялъкдере, пътеката стъпва на рида Белият пясък, завива по него отново на юг и продължава да се спуска стръмно надолу, достигайки след около 15 мин. до ниско гористо връхче, северно от което е поставена първата група от три дървени пейки /230 мин./. След тях слизането продължава с по-плавен наклон, като от лявата страна остава ниска и закелевяла дъбова гора, а от дясната - дълбоката пропаст на р. Соколна. В този участък се върви по сух и опороен терен, като по-надолу, в сравнително по-равната местност Харманка, наклонът намалява още повече. 15 мин. след първите пейки се излиза от дъбовата гора на голо и обгледно място /245 мин./. Тук на ниска скала вляво от пътеката е закрепена мраморна плоча, а край нея е монтирана и втората група от дървени пейки. От скалата следва по-стръмно слизане, като след още 10 мин. се достига и до третата група от пейки с прекрасна панорама от тях на запад към долината на р. Куру дере /255 мин./. В близост до тези пейки се намират останките на стара крепост, която има няколко имена. Първото от тях е само Калето, като това име е свързано с предание за четири крепости, изградени за отбрана в тази част на планината между землищата на селата Габарево и Ясеново. Второто име на крепоста е Каледооросу /Крепост на две могили/, показващо съвсем ясно и точно местоположението йа третото е Кушбоклуташи /Камък, изцапан с птичи тор/, дадено на крепостта, защото по стените й уж кацали много птици. Калето е изградено във формата на дъга и е без западна стена, заради отвесният скат в тази посока, надвесен над долината на р. Соколна. В древността крепостта вероятно била наблюдателна кула, от която следели преминаващият покрай подножиено на планината главен подбалкански път Друма, като на полето под стените й било разположено и малко селище. Друго интересно за това място е започващата оттук широка овчарска пътека, по която в миналото местните овчари се спускали заедно с животните си на северозапад към коритото на р. Соколна.

      След останките на крепостта пътеката описва голям S-образен завой, влиза отново за по-дълго в дъбовата гора и достига след по-малко от 10 мин. до четвъртата и последна от групите дървени пейки, разположена на няколко метра на запад от извора Дядогъчово кладенче /265 мин./. Слизането оттук на юг продължава по силно опороена пътека, която пресича песъчливата местност Белият пясък /дала името си на целия рид/. Заради песъчливата почва, пътеката тук е вкопана надълбоко в склона и по нея се върви като през дълбок улей. Освен маркираната туристическа пътека, от извора Дядогъчово кладенче към полето се спускат на юг и още няколко по-стари животински вървища, носещи общото наименование Белите пътеки. 10 мин. след Дядогъчовото кладенче се достига и до много оригинална чешма, чийто чучур е прокаран през стъблото на живо дърво /275 мин./. Ако това дърво се погледне отстрани, се създава илюзията, че водата излиза сякаш направо от него. След чешмата се преминава и покрай три информационни табели, като 10 мин. по-надолу се излиза окончателно от гората в началото на равното и голо Казанлъшко поле. Пътеката напуска планината на запад от местност Пчелина и в началото на обширната поляна Контильовият копак /285 мин./. Денивелацията от х. Соколна до тук е 800 м. При излизането от гората вляво от пътеката остават руините на дълги и отдавна изоставени овчарници, а вдясно и навътре под дърветата се виждат още няколко сгради, както и две големи информационни табели. Веднага след излизането от планината се стъпва и на широк черен път, наричан от местните Куру дере йолу /Път към река Куру дере/, по който се продължава водоравно на юг към с. Габарево. В началото си пътят върви плътно покрай коритото на едноименната р. Куру дере, пресича местността Барата и при т.нар. Келяв явор достига до водослива с притока й река Атча дере /Хатидже дере, Беличкия дол, Средния дол/. На това място пътят се отделя от реката, завива на югоизток и през засадените с млади овощни фиданки местности Копаците, Друма, Над лозята, Старите лозя и Кел кър /Голо поле/ достига след около 30 мин. до първите къщи на селото /315 мин./.  

  

50

 От главното било на Стара планина към масива Триглав и върховете Пиргос и Мазалат 

 

57

На връх Пиргос

 

56

От вр. Пиргос към вр. Мазалат и седловина Гьола 

 

60

От вр. Пиргос към вр. Мазалат

 

63

На вр. Мазалат

 

65

От вр. Мазалат на запад към върховете Голям Кадемлия

 

64

От вр. Мазалат на изток към седловина Киминчето и вр. Танастепе 

 

66

Долината на река Куру дере /Соколно/ вдясно от пътеката

 

67

Към ниските връхчета Булките, седловина Киминчето и вр. Танас тепе

 

01

Седловина Киминчето и пътеките, които се отделят от нея

 

02

От вр. Тънастепе назад към седловина Киминчето

 

03

 Металният дъждомер на темето на вр. Тънастепе

 

04

 От вр. Тънастепе на юг към върховете Сахранка и Бакаджик 

 

05

 Вр. Тънастепе, седловина Ливадката и пасището Голям Бакаджик

 

06

От вр. Сахранка към седловина Ливадката и вр. Бакаджик

 

07

 От седловина Ливадката на югоизток към Вкаменената сватба, Чиплаери и Параардан

 

08

С голямо увеличение към същите върхове и местности

 

09

 От билото на рида Бакаджик назад към вр. Сахранка

 

10

 Седловина Ливадката, снимана от юг

 

11

 Лятната пътека при подсичането на вр. Бакаджик от запад

 

12

 От билото на рида Бакаджик назад към едноименния връх

 

13

 Средната част на рида Бакаджик, снимана от съседния рид Синаница

 

14

 С увеличение към горната част на рида Бакаджик

 

15

Разцепената скала Портата

 

16

 От края на опасните скали на юг към седловина Чиплаери 

 

17

 От покритата с малини полянка назад към Вкаменената сватба

 

18

Вкаменената сватба, снимана от съседния рид Синаница 

 

19

Последната група от по-високи скали в средната част на рида Бакаджик

 

20

Чиплаери и Параардан, снимани от изток

 

21

 С голямо увеличение към седловина Празното място

 

22

 От седловина Празното място назад

 

23

 От Чиплаери с голямо увеличение към Вкаменената сватба

 24

 Голяма табела в началото на буковата гора

 

25

Пътеката при излизането й на поляната Параардан

 

26

 Пасището Параардан

 

27

Кръглата поляна Параардан и едноименния връх, снимани от изток

 

28

От пътеката на юг към хижа Соколна

 

72

Хижа Соколна

 

73

От поляната Сливката на юг към Розовата долина и с. Габарево 

 

2014-04-01 142150

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 2476 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм