Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

23.2. с. Тъжа-хижа Русалка-местност Смесите-вр. Голям Кадемлия

Оценете
(0 гласа)

23.2.с. Тъжа-хижа Русалка-местност Смесите-вр. Голям Кадемлия качване

Денивелация - 1700 м., време на движение - 6.30-7.00 часа, разстояние - 28.7 км.

Маркировка: от с. Тъжа до м. Смесите - бяло-синьо-бяло, от м. Смесите до седловина Чим колиба - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от седловина Чим колиба до вр. Малък Кадемлия - бяло-синьо-бяло и ЗКМ, от вр. Малък Кадемлия до вр. Голям Кадемлия - немаркиран

 

2014-03-28 141055

 Изтегли: GPS-трак

   

     Между главното старопланинско било и село Тъжа се простира една от най-красивите и високи части на Балкана, носеща името масив Триглав. Това всъщност е един огромен рид, дял на Калоферска Стара планина, разположен на юг от нея, заграден от долините на реките Тъжа на запад и Габровница на изток и кръстен на три характерни, наподобяващи на глави и извисяващи се в близост един до друг върхове - Голям Кадемлия /2275 м./, Малък Кадемлия /2226 м./ и Пиргос /2195 м./. От с. Тъжа към втория по височина връх в Стара планина - Голям Кадемлия и намиращата се в подножието му кръстопътна местност Смесите водят два широки и равни пътя - пряк черен друм, трасиран през полето в северозападна посока и асфалтово шосе, което се насочва уж право към планината, но всъщност е по-заобиколно от прекия път /а освен това, малко след края на селището по него свършва и асфалта, така че и то се превръща в черен път/. От последните къщи на с. Тъжа към Стара планина е най-добре да се поеме по прекия черен път в северозападна посока, като се върви към висок и бял на цвят паметник, построен в средата на полето. Разстоянието от населеното място до паметника се изминава за 5 мин., като се пресича равната и изпълнена с извори местност Очков кладенец. След каменния паметник се преодолява на северозапад за още около 15 мин. и блатистата местност Сазлъка /саз - папур/ и се достига до подножието на планината /20 мин. след началото/. Тук двата пътя отново се събират и продължават нагоре като един път, носещ името Марагидишки път /защото по него може да се достигне оттук чак до главното било на Балкана при едноименния връх/. На това място обаче от разклона се отделя и една още по-пряка и гъсто белязана с туристическа маркировка пътека, по която част от завоите на черния друм могат да се съкратят.

     Ако се продължи по широката и добре отъпката туристическа пътека, тогава по нея се навлиза на север в млада смесена гора от черен бор и бук. През дърветата започва веднага стръмно и продължително изкачване във все същата северозападна посока, като пътеката се покатерва първоначално по най-долната обширна и разлата част на основния за масива Триглав страничен рид Чимколиба. От подножието на планината нагоре до местността Малка Папратлива /Малка Папратливка/ пътеката се кръстосва с черния път на пет места, като при всички излизания на трасето му към края на маршрута може да се продължи и по него. След първото достигане до черния друм, пътеката преминава последователно през река Петров дол, а после по диагонал на северозапад и през късия вододелен рид с река Равна вада. От този плитък поток следва по-плавно изкачване по диагонал и на следващия, също така тесен като първия, вододелен рид, разделящ Равната вада от река Енкина вада. В с. Тъжа е запазено предание, че през турското робство някъде в близката околност била убита мома на име Янка, откъдето дошло уж и наименованието на последната река. Според езиковедите обаче, и двете части на двойното име на реката са типично тракийски - Енкина идва от думата яна и означава вода, а вада е със значението на река, т.е. името на потока би трябвало да се преведе като Водна река. Малко след пресичането и на това по-тясно деренце пътеката се изкачва до черния друм за пети пореден път, достигайки в близост до руини на сгради в горния край на споменатата вече местност Малка Папратлива. В недалечното минало Марагидишкият път бил построен от трудоваци, които били настанени в три отделни временни лагера. Долният лагер бил на полето при самото начало на туристическата пътека, вторият се намирал на поляната Малка Папратлива /руините, които се подминават тук, са точно от него/, а третият бил разположен в местността Равна /Голяма Равна/, като останалите от него сгради били преустроени по-късно в днешната хижа Равна /Голяма Равна, Триглав/. От подножието на планината до местността Малка Папратлива се върви около 40 мин., като се преодоляват и 450 м. височина /60 мин. общо/. Освен това, по пътеката от полето до тук е изкачена и най-стръмната и трудна част от маршрута, като от това място на северозапад, чак до възловото долинно разширение Смесите, се върви само по черен път, изкачващ се съвсем плавно и спокойно към горните части на планината.

   От местността Малка Папратлива към върха на Балкана се продължава по широкия и сравнително равен Марагидишки черен път на север. По него първоначално се пресича още един по-тесен страничен хребет, разделящ реките Енкина вада и Светишка вада, като 15 мин. след руините на сградите се достига до изпълнената с обширни поляни местността Средочето, в края на която е построена голямата триетажна хижа Русалка /75 мин./. След сградата й пътят завива на запад, пресича и р. Светишка вада и се качва на Светишки рид. Тук се подминава чешма, оставаща ниско долу и вдясно от пътя, а 10 мин. по-нагоре се излиза и на огромната Светишка поляна, дълга няколко километра и заемаща цялата средна част от едноименния Светишки рид /85 мин./. От това място се виждат на югозапад под пътя/ каменните останки на голям овчарник и дълга чешма с бетонно корито за напояване на добитък, построени в средата на равното пасище Отофци. При преминаването през Светишката поляна съвременният черен път пресича древния и често използван в миналото римски път Марин проход, и по-точно едно от неговите две южни разклонения, носещо имената Тъжанската пътека, Шарапйолу /Виненият път/, Севлиджедеси /Севлиевската пътека/ и Йорюкйолу /Панорамният път/. Мариният проход е най-високия римски път на целия Балкански полуостров, изкачващ се до билото на масива Триглав на около 2200 м. н.в., като повече подробности за него могат да бъдат прочетени в маршрути 22.3 и 23.1. 

   От разклона с римския път към местността Смесите и билото на масива Триглав се продължава отново по съвременния черен път на север, като след още 10 мин. се достига до оградена с дървени греди панорамна площадка в местността Сладката вода /95 мин./. Оттук се откриват фантастични гледки на север и на запад към долината на река Тъжа, близката Бабска река и образуваният от водите й водопад Бабско пръскало /54 м./. От северната страна на панорамната площадка се виждат бариерата и сградата на контролно-информационния пункт Сладката вода, свързани с изградените по р. Тъжа и нейните притоци бетонни водохващания. След тях се преминава покрай голямата каменна чешма Сладката вода /разположена вдясно от пътя/, а няколко минути по-нагоре и под високи скали, от които се хвърлят при дъжд и снеготопене два по-ниски безименни водопада. 10 мин. по-късно Бабска река се пресича по мост, вляво от който остава разрушен паметник /110 мин./. След пресичането и на тази река пътят напуска Светишки рид и се качва на съседния Бабски рид /Рахмански рид/. По него за още около 10 мин. се достига до билото му при втора панорамна площадка, от която се открива поредната удивителна панорама към широката и много дълбока тук долина на р. Тъжа /120 мин./. На запад и ниско долу под площадката се вижда водосливът на Тъжа с десния й приток Дълбоката река, високо горе погледът се спира на каскадата на Петкановите водопади, а на север се откроява и отвесният скат на връх Козята стена /Малката Козя стена, Абрашът//1708 м./. При втората панорамна площадка от пътя се отделя и белязаната с табелки и бяло-жълта туристическа маркировка Екопътека Бабско пръскало, която се насочва по билото на Бабски рид на североизток, изкачвайки се през стръмната местност Сръпска /Сръбча//от турското сарпча - стръмно място/ до водопад Бабско пръскало.

    По черния път оттук напред следват нови 10 мин. почти равен ход, до достигане на затънтената местност Лукът /място на изкоренена гора, в която навремето бил засаждан лук//130 мин./. Тук от основния път се отделя изоставено разклонение, което се спуска постепенно на ляво и на северозапад към долината на р. Тъжа. При повече свободно време на това място може да се направи кратко отклонение от основния маршрут и по изоставения път да се слезе до намиращия се съвсем наблизо скален феномен Пиростията /Каменната тринога/. Той представляващо огромен скален блок, стъпил върху три други по-малки камъка. Въпреки че е напълно естествено природно образувание, скалата Пиростията се смята от мнозина за изоставена езическа гробница, а оттам и за свято място. За съжаление, в наши дни началото на разклонението, водещо към Пиростията, е преградено с метална бариера, отдавна не се ползва и е вече силно обрасло с гъста растителност. 5 мин. след разклона при бившите ниви Лукът се достига и до втори разклон в местност, която носи същото име като предишната, само че на турски език - Сованлъкът /от турското соганлик - лук//135 мин./. Тук от основния черен път се отделя равностойно по ширина и по честота на използване разклонение, водещо през Совандере /Луков дол/ с плавно изкачване на североизток към поляната Голяма Равна и построената на нея едноименна х. Равна /Голяма Равна, Триглав/. Разклонът е добре маркиран с табелка, от която към местността Смесите се продължава по левия път водоравно и на север.

     Оттук напред следва сравнително по-еднообразна, но пък също така красива част от маршрута, като от разклона до един от най-големите водопади в Стара планина - Кадемлийското пръскало, се пресичат последователно три реки - Калнаклъдере /някои превеждат името като Калното дере, но то идва по-скоро от туркото каинлък - букак и би трябвало да означава Буков дол/, Равнецка вада /нарича се така, защото започва от поляната Малка Равна/ и Домуздере /от домуз - прасе/. 25 мин. след разклона пътят пресича край стари букови гори първата от тези реки - Калнаклъдере /160 мин./. Тук широкия Бабски рид се напуска и се стъпва на по-тесния рид Малка Равна, който разделя Калнаклъдере от следващата река по маршрута - Равнецка вада. Пътят пресича и този по-тесен страничен рид почти водоравно, като в края му достига до местността Хайдушко хоро. Тя представлява малка полянка, над която е разположено много по-обширното и състоящо се от две отделни части пасище Малка Равна /дало името на целия рид/. Хребетът Малка Равна наистина е сравнително тесен, като от Кайнаклъдере до следващата река - Равнецка вада, се върви само около 5-6 мин. /165 мин./. Напред между следващите две реки - Равнецка вада и Домуздере, пътят преминава през още две по-малки полянки с руини от каменни сгради по тях, намиращи се в местността Старата колиба. Тези останки са от бившия едноименен горски пункт Старата колиба, като, заради него, със същото наименование е наречен и целия страничен хребет, затворен между реките Равнецка вада и Домуздере - рид Старата колиба. Вододелната рътлина Старата колиба също е доста тясна и се пресича за 5 мин. /175 мин./.

   Поредният страничен рид, разположен между р. Домуздере и река Кадемлийско дере, е малко по-широк и се преодолява за 10 мин. /185 мин./. Тук над пътя се намира обширно и голо пасище, което е изписано неправилно във всички карти и пътеводители с името Ченгене егрек /ченгене - циганин и егрек - лятна кошара за добитък, т.е. Циганска кошара/, като така е наречен и ридът, в горната част на който то се намира. Истински им имена обаче, и на пасището и на хребета, са местност Ченгене ере /или Ченгене йере, т.е. Циганското място/ и рид Ченгене йере. Доскоро по поляните над пътя и в гората под тях били разположени мандра и разсадник на горското стопанство, до които достигал и черен път откъм местността Смесите /в с. Тъжа този път се нарича Циганското бързало/. В наши дни обаче от старата мандра и от разсадника няма и следа. За сметка на това пък, на отсрещния десен бряг на р. Тъжа има какво да се види. Натам пред очите се издига невероятният отвес на скалистия вр. Козя стена /с височина до 500 м. над реката/, а точно над Ченгене йере е разположен и най-високия връх в масива Триглав и крайна цел на маршрута - Голям Кадемлия /2275 м./, чиято невероятна мощ се чувства съвсем осезателно. До темето му обаче остават още доста път, както и около 800 м. височина. Малко преди да се достигне до края на вододелния рид Марагидишкият друм описва рязък завой надясно, след който пред изумения поглед на пътника се появява изведнъж и Кадемлийското пръскало /72 м./. Това е изключително красив и леснодостъпен водопад, обявен за природна забележителност през 1965 г. Водите на Кадемлийското пръскало скачат от отвесни скали, част от които са се срутили някога на огромни блокове и са паднали на купчини покрай чашата му. В горната част на скалния венец пък са накацали няколко разкривени от стихиите борови дървета, които придават алпийски вид и допълнително очарование на цялата местност. Според запознати, под водопада /и под пътя/ имало буен карстов извор и малка пещера, в която се задържал сняг до късно през лятото.

   Точно под струята на водопада пътят преминава по каменен мост над р. Кадемлийско дере и продължава на северозапад към следващата река по маршрута - Пашовско дере, пресичайки натам и рид, носещ странното наименование Жабата. В някои пътеводители този рид също е изписан с неправилно наименование като Крачела, заради едноименния невисок връх в средата на билото му. Тук си заслужава да се отвори скоба и да се спомене за една особеност на терена, която не се усеща от преминаващите по пътя. Река Кадемлийско дере /наречена така, защото води началото си от склоновете на вр. Голям Кадемлия/ отделя страничния масив Триглав от главния старопланински масив. Това означава, че ридът Жабата се отделя вече не, както другите ридове дотук, от билото на Триглав, а направо от главното било на Балкана. Макар и с по-малък наклон, от местността Малка Папратлива до това място пътят се изкачва непрекъснато, затова след водопад Кадемлийското пръскало огромната долина на р. Тъжа започва силно да се стеснява и да става все по-плитка, а коритото й почти се изравнява с трасето на пътя. В тази местност долния край на тесния рид Жабата се преодолява много бързо, като след 5 мин. се достига до р. Пашовско дере /190 мин./. Следва пресичане от юг на север и на малко по-широкият в долната си част рид Пашовица, към който се спускат още два потока /само че този път не от изток, а от запад/. Потоците носят събирателното име Кара Гергевските дерета, като от р. Пашовско дере до тях се върви около 10 мин. /200 мин./. Двете дерета извират от виждащото се вляво пасище Кара Гергивец /Кара Гергевец/, което местните овчари наричат с простичкото име Чалът. Това наименование - Чалът, заедно с плиткостта на р. Тъжа и мястото, от което се отделя ридът Жабата, показват, че главното било на планината е вече съвсем наблизо. До по-северния от двата потока се виждат останките на Калоферските стружни, опожарени от партизани по време на Втората световна война, а преди тях се преминава и под отвесната скала Ганьов камък, от която постоянно се откъсват огромни канари, падат на пътя и го препречват. След тази скала се пресича местността Дядохристов гроб и 15 мин. след Кара Гергевските дерета се достига до обширното и равно долинно разширение Смесите /Лъката, Петоречието, Манастирчето//215 мин./. От х. Русалка дотук са изкачени неусетно още около 300 м. височина.

     В началото на Смесите тясната и заобиколена с високи и отвесни склонове долина на р. Тъжа изведнъж се отваря, хоризонтът се разширява и пейзажът се изпълва с гледки към някои от най-високите върхове по главното било на планината. Местността Смесите /Петоречието/ носи това име, защото тук се събират /и се смесват/ водите на пет реки, образувайки по-голямата Тъжа. Другото наименование на местността - Манастирчето, идва пък от името на отдавна изоставена римска пътна станция, която обслужвала пътниците в горния край на Мариния проход и се намирала покрай коритото на реката в близост до сегашната х. Тъжа. В местността Смесите идващият от юг нов черен Марагидишки път достига едноременно до маркировката на основната старопланинска туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/, както и за втори път до трасето на югоизточното разклонение на Мариния проход - Тъжанската пътека. От разклона може да се продължи по пътеката КЕ срещу течението на р. Тъжа на запад към едноименната х. Тъжа, като разстоянието до нея се изминава за около 30 мин. От местността Смесите до билото на масива Триглав и до най-високия връх по него - Голям Кадемлия, може да се отиде по два начина. Първият е на югоизток по маркировката на пътеката КЕ, а вторият - на североизток по черен път /ползващ трасето на римския път Тъжанската пътека/, като се заобиколи през Станцията на МВР. От двата варианта по-прекият е по туристическата пътека, затова от Смесите към вр. Голям Кадемлия е най-добре да се продължи по главното туристическо вървище. В началото на местността черния път се изоставя и към върха на планината се продължава покрай гъстата маркировка на пътеката КЕ. Тя стъпва веднага на най-долните склонове на рида Пашовица и започва да се изкачва стръмно на югоизток, навлизайки в т.нар. Гърмяща гора /наречена така заради многото гръмотевици, които падат в нея при буря/. Сред дърветата пътеката КЕ е широка като алея в парк и е много добре маркирана, като по нея се пресича за около 20 мин. с постоянно изкачване нагоре изпълнената с вековни буки Гърмяща гора /235 мин./. Над дърветата се излиза в долния край на обширната поляна Пашовица, дала името на рида Пашовица и заемаща цялата му горна част.

     Според едни, името на местността Пашовица идвала от богатата паша за животни по поляните й, а според други, от някакъв турски паша, който бил убит или пък загинал в близката околност някъде по трасето на Тъжанската пътека. Целият район от края на гората до билото на Триглав е напълно гол и много обзорен, като оттук за първи път се вижда северната страна на масива, увенчана на темето си с върховете Голям и Малък Кадемлия. Двата исполина са едни от най-високите върхове в Балкана и въпреки, че са вече съвсем наблизо, от края на Гърмящата гора изглеждат като издигаща се към небесата отвесна стена. Триглав се намира на югоизток от гората, и зад дълбоката долина на Кадемлийско дере, което означава, че за да се достигне до масива, долината на реката трябва да се заобиколи от изток. След излизане от Гърмящата гора за известно време се върви през Пашовица водоравно, от северната страна и в близост до черния път, като се следва зимната колова маркировка /ЗКМ/ на пътеката КЕ. Покрай нея първоначално се достига до местността Деветте кладенци /Деветтях кладенци/, намираща се в подножието на връх Кръста /1850 м./. Тук от северната страна на пътеката остава голяма овчарска колиба. На това място пътят и пътеката се разделят, като широкият друм завива на югоизток, минава над изворите на р. Пашовско дере и се качва на съседния рид Жабата, а туристическото вървище продължава през открита местност в източна посока, със стръмно изкачване към най-горната част на рида Пашовица и плоския на темето си вр. Кръста. По пътеката разстоянието от излизането над Гърмящата гора до вр. Кръста се изминава за 45 мин., като денивелацията от местността Смесите дотук е 400 м. /280 мин./.

    При вр. Кръста стръмното изкачване завършва, като, освен това, пътеката КЕ достига и до главното било на планината. Оттук се продължава напред по гребена на Балкана, като за известно време се върви със съвсем слаб наклон нагоре. От Кръста се завива постепенно на югоизток, като от дясно отново излиза черния път, а пътеката го пресича на още две места. Освен през пътя, в тази част на маршрута последователно се преминава през голата и равна седловина Жабата, както и през намиращия се на изток от нея плосък връх Гроба /1887 м./. В този участък от северната страна на пътеката остават паметник на загинал турист с поставен върху камъните му метален кръст /откъдето идва и името на близкия вр. Кръста/ и обраслата с хвойна и оголена от стихиите местност Сюлюманица, от която водят началото си течащите на север реки Бабина локва и Багарещица. От вр. Гроба следва няколкоминутно плавно слизане към седловина Гроба, носеща това име заради поставената на нея плоча с висок кръст в памет на дядо Филю Миленовски - водач на Априлското въстание във виждащото се на север село Кръвеник. От вр. Кръста до паметната плоча се върви около 25 мин. /305 мин./. Седловина Гроба с плочата на Дядо Филю не трябва да се бърка със седловината със същото име - Гроба, която се намира високо горе на билото на масива Триглав между върховете Малък и Голям Кадемлия. Тук при по-ниската седловина Гроба пътеката КЕ и черния път се разделят отново. От това място пътеката КЕ продължава по билото на планината на североизток към връх Карабурун /Росоватец//1971 м./ и хижа Мазалат, а черният път завива на югоизток, насочвайки се към седловина Чимколиба, свързваща главното старопланинско било със страничния масив Триглав. От разклона при паметната плоча се продължава по черния път на югоизток, като след ново леко петнадесетминутно изкачване се излиза в северния край на възловата седловина Чимколиба /320 мин./. 

     При достигане до Чимколиба дълбоката долина на р. Кадемлийско дере е окончателно заобиколена и директното изкачване към билото на масива Триглав и вр. Голям Кадемлия може вече да започне. Освен черния път, дотук достига и белязана с колове и синя лентова маркировка пътека, отделяща се от КЕ при вр. Росоватец. От това място пътеката продължава на юг към вр. Малък Кадемлия, докато черният път пресича по диагонал северните склонове на Триглав, насочвайки се директно към вр. Голям Кадемлия. Причина към най-високите части на масива да водят и път и пътека, са северните склонове на Триглав, които са извънредно стръмни и през зимата са изключително лавиноопасни. Това налага изкачването оттук до вр. Голям Кадемлия да се раздели на две части. Първата е с по-малък наклон и е най-добре да бъде измината /и през лятото и през зимата/ покрай коловата маркировка на пътеката в южна посока. Натам се следва тясното и добре очертано било на рида Чимколиба, силно притиснато от р. Кадемлийско дере на запад и течащата на изток р. Габровница. В миналото при оставащите съвсем близо до пътеката извори на р. Габровница /намиращи се в местността Рачовите стругове/ била разположена дъскорезница, в която работници от габровските села правели гаванки и други предмети от дърво. Покрай тази местност, като се следва маркировката на пътеката нагоре и на юг и няколко минути след седловина Чимколиба, се излиза отново на черния път.

     Тук при повторното излизане на друма коловата маркировка трябва да се изостави и към върха да се продължи с втората част от изкачването, като се следва черния път на югозапад. Трасето на пътя обаче също не трябва да се ползва чак до самия връх, защото изкачва Голям Кадемлия на серпентини и доста заобикаля. Върховете Голям и Малък Кадемлия са разделени от втората /по-високата/ седловина в района с името Гроба, от северната страна на която се намира изворът Кадънбунар /Момин извор, Кадемлийското кладенче/. Изворът дава началото на р. Кадемлийско дере, течаща от него на северозапад през дълбок и много опасен лавинен улей. По черния път трябва да се върви нагоре само до този извор. Тук друмът се напуска и без пътека се продължава по права линия на юг със стръмно изкачване към центъра на обширната и равна седловина Гроба. От разклона при Чимколиба до извора Кадънбунар се върви около 35 мин., а от него до седловина Гроба още 20 мин. /375 мин./. При седловина Гроба се достига едновременно до билото на масива Триглав и до най-високата точна, до която се изкачва Тъжанската пътека. Оттук към вр. Голям Кадемлия се продължава без пътека на запад. Малко под него се достига отново до черния път и по трасето му, 25 мин. след следловина Гроба, маршрутът завършва при темето на втория по височина връх в Стара планина /400 мин./. Доскоро на вр. Голям Кадемлия имаше военно поделение и достъпът на туристи до най-високите му части бе забранен. Днес забрани няма и достъпът е напълно свободен, затова една от постройките на бившото военно поделение е превърната в туристически заслон. 

 

01

 От  последните къщи на с. Тъжа на север към масива Триглав

 

02

 Прекият път от последните къщи на северозапад към белия паметник в полето

  

03

 Разклонът при паметника

 

04

 Разклонът при хижа Русалка

 

09

 Разклонът с римския път Тъжанската пътека при пресичането на Светишки рид 

 

13

 КИП Сладката вода преди пресичането на Бабска река

 

17

 Чешма Сладката вода 

 

22

 Един от двата безименни водопада след чешма Сладката вода 

 25

 Разклонът в началото на екопътека Бабско пръскало

 26

 Панорамната площадка при началото на екопътеката 

 33

 Разклонът към хижа Триглав в местността Сованлъкът 

 87

 Към черния път и разположените над него местности Равна и Малка Равна 

 

81

 Към някои от деретата, които се пресичат от черния път

 

100

 Западните склонове на вр. Голям Кадемлия с реките Кадемлийско дере, Домуз дере и Равнецка вада

 34

 Водопад Кадемлийско пръскало

 

77

 Черният път от Пашовско дере до Калното дере

 80

 И от Пашовско дере до местността Смесите 

 47

 Разклонът в южната част на местността Смесите

 

48

Южната част на местността Смесите

 

44

 От горния край на Гърмящата гора на североизток към вр. Кръста

 

148

 От вр. Кръста назад към Гърмящата гора и местността Смесите

 

50

 С увеличение към местността Смесите 

 

55

 От вр. Кръста към върховете Малък и Голям Кадемлия

 

57

 Към седловина Чимколиба

 

60

 Паметникът с кръст на загинал от лавина турист 

 

62

 Разклонът на в дъното на по-ниската седловина Гроба

 

63

 Гробът на дядо Фильо в средата на седловина Гроба

 

67

 Разклонът на седловина Чимколиба

 

72

 От пътя към вр. Голям Кадемлия назад към седловина Чимколиба 

 

1177

 Изоставените сгради от бившото военно поделение на вр. Голям Кадемлия

 

78

 Заслон Голям Кадемлия

 

2014-03-28 141136

 Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 3305 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм