Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

23.3. с. Тъжа-хижа Русалка-водопад Бабско пръскало-Бабски рид-вр. Голям Кадемлия

Оценете
(0 гласа)

23.3.с. Тъжа-хижа Русалка-водопад Бабско пръскало-Бабски рид-вр. Голям Кадемлия слизане

Денивелация - 1700 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 16.3 км.

Маркировка: от вр. Голям Кадемлия до х. Русалка - немаркиран, от х. Русалка до с. Тъжа - бяло-синьо-бяло 

 

2014-03-28 141316

Изтегли: GPS-трак

 

       От най-високият връх в масива Триглав - Голям Кадемлия /2275 м./, към намиращото се в неговото подножие село Тъжа може да се слезе по няколко пътеки, най-удобната и най-пряката от които е тази, спускаща се по т.нар. Бабски рид /Рахмански рид/. Това е основен за масива Триглав страничен хребет, който се отделя на югозапад от вр. Голям Кадемлия, вклинявайки се в същото време между оставащата на запад река Тъжа и разположената на изток от нея Бабска река. От билото на Триглав към началото на пряката пътека се поема на юг, като през първите 5 мин. се върви по черен път. При остър завой трасето му се напуска, стъпва се на маркираната с каменни чучки широка пътека и по нея се продължава на югозапад със слизане по билото на Бабски рид /точно при завоя от дясната страна на началото на пътеката остава ниска бетонна постройка, до която се вижда и чешма/. Под разклона следва стръмно спускане през пасажи от натрошени камънаци и блокажи от ниски скали, като по-надолу наклонът по пътеката постепенно намалява. Малко след раздялата с черния път от билото на рида се откриват и първите по-всеобхватни високопланински панорамни гледки, които са най-вече на запад към долината на р. Тъжа, както и на изток към голата местност Лабодалъка /в която се намират изворите на Бабска река/. В посока към р. Тъжа под краката се откроява кръглата и гола поляна Малка Равна, склонът към която е скалист и почти напълно отвесен, а на срещуположната страна, зад Лабодалъка, се извисява друг основен за масива Триглав хребет - ридът Чимколиба, в горния край на който личи и част от трасето на стария римски път Тъжанската пътека /югоизточно разклонение на важния и често използван в миналото Марин проход/.

    След първоначалното по-стръмно спускане пътеката по билото на Бабски рид става по-равна, но затова пък преминава през по-труден за преодоляване терен, покрит с коварно разместващи се под краката камъни и с острови от гъста и ниска хвойна. Тук се заобикалят от ляво и от дясно няколко по-високи групи скали, в които са закрепени за ориентир стволовете на високи и дебели дървени колове. Под тях от пътеката се откриват постепенно гледки и на югозапад, към другата характерна за района кръгла поляна - Голяма Равна, в средата на която е разположена едноименната хижа Равна. Приблизително от това място на югозапад, колкото по-надолу се слиза по билото на рида, толкова повече се стеснява то, като наклонът по него отново се увеличава. 35 мин. след напускането на черния път се достига и до втория разклон по маршрута /40 мин. след началото/. Тук от основната пътека, следваща билото на Бабски рид, се отделя широко странично разклонение, насочващо се на запад към х. Равна. Заради него, оттук към с. Тъжа може да се продължи по два начина. Първият е като се поеме на запад по страничната пътека, водеща към Голяма Равна. Над местността се достига до тесен улей, по дъното на който се продължава със стръмно слизане към сградата на хижата. Точно заради този по-тесен и опасен улей обаче, страничната пътеката може да се ползва само при липса на сняг. По-удобният начин за слизане към с. Тъжа е вторият, при който от разклона се продължава по основната пътека на югозапад, отново със следване на билото на Бабски рид. 15 мин. след разклона пътеката достига в местността Черният камък до равна поляна, разположена на север от група ниски скали /55 мин. общо/. Денивелацията от вр. Голям Кадемлия дотук е 500 м.

     Обширната и равна поляна се пресича от втора добре отъпкана и ясно открояваща се в тревите пътека, идваща откъм х. Равна и водеща на североизток към местността Лабодалъка. Доскоро на темето на Голям Кадемлия имаше военно поделение и достъпът на туристи до него бе забранен, затова в миналото, за да се заобиколи върха и да се достигне от х. Равна до разположената на изток хижа Соколна, се ползваше задължително точно тази пътека. В наши дни достъпът до Голям Кадемлия е свободен и необходимостта от старото вървище е отпаднала, затова трасето му е изоставено, а маркировката по него се е изтрила отдавна. Оттук обаче, маршрутът продължава именно по тази бивша маркирана пътека, като по нея се върви на ляво и на североизток само няколкостотин метра. В тази посока съвсем скоро се достига до извор, водата от който се спуска по стръмен и дълбок дол на юг към Бабската река. На това място старата пътека се напуска и покрай коритото на дерето се слиза стръмно на юг към долината на реката, като за ориентир се ползва извисяващият се точно срещу погледа връх Паунът /1817 м./. Гледан от тази позиция уж нисичкия връх изглежда страховито, със сива, отвесна и почти напълно покрита със скали северна страна, от която към Бабската река се спуска тесен и изключително опасен лавинен улей. Покрай стръмния дол разстоянието от извора до дъното на долината се изминава за около 15 мин. /70 мин./. Тук в близост до реката се достига отново до широка и добре маркирана с чучки пътека, покрай която се продължава с по-плавно слизане на югозапад. Натам пътеката извива покрай Бабска река, като следва течението й, заобикаляйки каменни блокажи и отдалечавайки се на места до стотина метра на север от коритото й.

    По-надолу в същата югозападна посока при своя път към полето Бабската река се прехвърля през два тесни и скалисти прага. Първият е съвсем нисък и силно наклонен, като реката само се плъзга по него. От втория обаче водите й падат отвесно, образувайки високия 54 м. и особено атрактивен за наблюдаване водопад Бабско пръскало. За да се наслаждават отблизо на бялата му лента в местността често се отбиват туристи, затова в наши дни достъпът до нея е улеснен от наскоро изградената и маркирана тук-там с дървени колове Екопътека Бабско пръскало. Скалите от двете страни на водопада са изключително стръмни, затова туристическата пътека ги заобикаля, пресичайки реката по два специално изградени за целта дървени моста. При наближаване на водопада от маркираната с чучки странична пътека се вижда далеч надолу един от маркировъчните колове на екопътеката, поставен на разположена над отвесни скали равна площадка на отсрещния южен бряг на реката. Колът се намира точно над Бабското пръскало и служи като сигурен ориентир за неговото местоположение. След заобикалянето на първия праг пътеката продължава да се спуска плавно надолу през откритата местност Сръпска /Сръпча//от турската дума сарпча - стръмно мястопо- труден за пресичане терен, покрит с бабуни, натрошени камъни и заплитаща се в краката хвойна. На север от това възлово за маршрута място остават високите скали на Черният камък, от южната страна са Бабска река и вр. Паунът, а на запад личи и широкото трасе на самата Екопътека. Прагът се заобикаля за около 30 мин., като в долния край на поляната Сръбча се слиза до екопътека Бабско пръскало /100 мин./. Оттук вече се виждат на юг и двата споменати по-горе дървени моста над Бабска река, западният /долният/ от които е над самия водопад, а по източния /горния/ се преминава на отсрещния южен бряг на реката. При достигане до екопътеката се продължава по нея на юг, като след 10 мин. се слиза до скока на Бабското пръскало /110 мин./. Денивелацията от широката поляна в средата на билото на Бабски рид до водопада е 350 м. За съжаление, въпреки улеснението, което предлага опнатият над Бабската река западен мост, от него така и не се вижда целия скок на водопада, а само най-горната му част.

     Местността край Бабското пръскало представлява дълбок казан, от южната страна на който може да се излезе само, ако се изкачи покрит с големи скали и букови гори стръмен склон. След разглеждане на водопада се преминава по по-високо разположения мост на южния бряг на реката, като оттам веднага започва екстремно изкачване по трасето на екопътеката към видяната по-рано и намиращата се над скалите равна площадка с маркировъчния кол. При това пресичане на Бабска река за първи път от началото на маршрута се напуска Бабски рид и към с. Тъжа се продължава по съседния Светишки рид /странична издънка на основния за масива Триглав хребет Чимколиба/. Наклонът по Светишкия рид обаче е изключително стръмен, затова тук строителите на екопътеката са се досетили да изградят по трасето й няколко десетки дървени стъпала, които, заедно с гъстата лентова маркировка, улесняват до голяма степен краткото, но мъчително душевадно изкачване. По тези стъпала разстоянието от втория мост до равната площадка с маркировъчния кол се изминава за около 15 мин. /125 мин./. Стръмната и скалиста част на екопътеката е най-трудното място по целия маршрут, като от тесния и подобен на дупка казан се излиза изведнъж на обширната, равна и доста панорамна поляна Келебека /Пеперудата/Тук пътеката се раздвоява, като белязаният с жълто-бяла маркировка десен край се спуска на югозапад по тесен и скалист страничен рид. Натам по билото на този хребет се забелязва още една оградена с дървени греди панорамна площадка /от която се открива вече панорама и към целия водопад/, а под нея се вижда и широкия черен път, опасващ цялата западна част на масива Триглав и водещ от с. Тъжа към хижа Тъжа и вр. Голям Кадемлия. Въпреки маркировката обаче, от дървения кол е най-добре да се продължи по другия немаркиран ляв край на пътеката на югоизток, към дълбокия и сух дол Дядодончова вода, първо защото към него се върви водоравно и второ, защото от южната му страна се вижда трасето на споменатия вече римски път Тъжанската пътека. От панорамната площадка се продължава на югоизток по широка и равна немаркирана пътека, като по нея се пресича първоначално поляната Келебека, а след това през стара букова гора и сухия дол Дядодончова вода. От южната страна на дерето се достига при група интересни високи скали и до стария римски път, като разстоянието от маркировъчния кол до тук се изминава за 10 мин. /135 мин./.

     Местността на юг от скалите е заета от продълговатото и силно наклонено на юг пасище Юрук Иляз /Юрук Илясъ/, което е много по-обширно от поляната Келебека и през средата на което преминава римския път. Тук обаче старият друм е вече доста размит от времето, свил се е до тясна пътечка и често се губи в тревите. За сметка на това, по някои от по-ниските скали встрани от пътеката се появяват изневиделица останки от синя маркировка, свързвала вероятно в миналото по-високо разположената х. Равна със застроената по-надолу от нея хижа Русалка. От групата скали в северния край на местността Юрук Иляз се продължава през средата на пасището на юг, като се следват губещото се трасе на римския път и рядко мяркащата се тук-там по скалите синя маркировка. Поляната се пресича за 15 мин., като в южния й край се достига до още една по-широка панорамна площадка, намираща се на върха на група заоблени скали /150 мин./. От нея, все още доста далеч на юг и много ниско надолу, се вижда вече и сградата на самата х. Русалка. На това място пътеката и римския път се разделят, като старият друм завива на югозапад и влиза в букова гора. Оттук към х. Русалка е най-добре да се продължи по широката пътека на югоизток, като натам се пресича равната поляна встрани от групата обли скали и също се влиза в букова гора. Малко след първите дървета трябва да се внимава за разклон, при който от по-широката пътека се отделя наляво и на югоизток по-тясно отклонение, водещо към х. Русалка. Тази странична пътека се спуска към близката река Светишка вада, пресича я и се насочва към източната страна на хижата. Ако разклонът се пропусне, тогава се продължава по по-широката пътека на югозапад. В тази посока вървището постепенно се стеснява и на места изчезва под листата в гората, затова, при изгубването му, трябва да се върви само в южна посока, със следване на съвсем тесен и къс страничен рид. По билото на тази рътлина се преминава покрай овчарска кошара /оставаща вдясно/, като 20 мин. след разклона с римския друм се слиза до съвременния черен път, свързващ с. Тъжа с х. Тъжа /170 мин./. При достигане до черния път се продължава по него на ляво, р. Светишка вада се пресича почти веднага по мост и 5 мин. след разклона с пътеката се излиза в местността Средочето, в която е построена х. Русалка /175 мин./. Денивелацията от горния край на поляната Келебека до х. Русалка е 400 м. От Средочето към полето се продължава отново по черния път, като до с. Тъжа се върви само по него или пък по-пряката и добре маркирана туристическа пътека, съкращаваща част от разстоянието. В зависимост от избрания вариант, от х. Русалка до северния край на с. Тъжа се слиза за около 40-50 мин., като тази част от пътя е подробно описана в маршрут 23.2. /225 мин./. 

 

78

 Туристическият заслон Голям Кадемлия на едноименния връх

 

1177

 Изоставените сгради на бившото военно поделение на вр. Голям Кадемлия

 

P2150408

В най-горната си част пътеката преминава покрай малък заслон 

 

P2150399

 Пътеката по билото на Бабски рид е широка и добре маркирана с каменни чучки

 

P2150402

 От пътеката към местността Равна и едноименната хижа

 

P2150405

 По-стръмната горна част от билото на Бабски рид

 

P2150412

 По-равната средна част от билото на Бабски рид

 

P2150414

 Широката пътека в средата и маркировката с чучки от двете й страни 

 

P2150427

 Най-долната част от Бабски рид, преди да се слезе до поляната в местността Черният камък 

 

P2150428

 В последната част от слизането по билото се преминава покрай няколко ниски скалисти връхчета

 

P2150436

Разклонът на голямата поляна в края на стръмното слизане по билото на Бабски рид 

 

P2150437

 От поляната се слиза покрай поток на юг към коритото на Бабска река   

 

P2150439

 Преди Бабска река се достига до широка пътека и по нея се завива на запад

 

P2150449

 Зад гърба остава тясно и скалисто място, през което Бабска река излиза от пасището Лабодалъка

 

P2150451

 От пътеката на югозапад към площадката с маркировъчния кол в местността Келебека

 

P2150457

 На запад пътеката достига до голата местност Сръпска

 

P2150459

 От местността Сръпска към екопътека Бабско пърскало и идноименния водопад 

 

P2150461

 Към източния /горния/ мост на екопътека Бабско пръскало и местността Келебека над него

 

P2150464

 Двата моста на Бабска река над водопад Бабско пръскало

 

P2150470

 От долният мост се вижда само горния край на водопад Бабско пръскало 

 

P2150485

 От местността Келебека назад и надолу към местността Сръпска и екопътеката

 

P2150492

 Маркировъчният кол с табелката на екопътека Бабско пръскало в местността Келебека 

 

P2150494

 От Келебека към дола Дядодончова вода, местността Юрук Иляз и Тъжанската пътека 

 

P2150497

 От местността Юрук Иляз назад към Дядодончова вода, Келебека, Сръпска и Черният камък   

 

P2150500

 Разклонът в северния край на местността Юрук Иляз 

 

P2150504

 Разклонът в южния край на местността Юрук Иляз

 

226

 Панорамна снимка към някои от местностите около на вр. Паунът

 

P2150509

 От южният край на Юрук Иляз към местността Средочето и хижа Русалка

 

P2150511

Към хижа Русалка с увеличение

 

2014-03-28 141353

 Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 2508 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм