23.1. с. Тъжа-ВЕЦ Тъжа-Тъжанската пътека-крепост Паунов камък-хижа Русалка-вр. Пиргос

Оценете
(1 глас)

 23.1.с. Тъжа-ВЕЦ Тъжа-Тъжанската пътека-крепост Паунов камък-хижа Русалка-вр. Пиргос качване

Денивелация - 1650 м., време на движение - 6.00-6.30 часа, разстояние - 16.1 км.

Немаркиран 

 

2014-03-13 094134

 Изтегли:

 

Село Тъжа /Бююк оба, Голямо село/

  Село Тъжа е разположено в северозападния край на Казанлъшката котловина, в непосредствена близост до подножието на планината. От всички села с подобно местоположение, с. Тъжа е най-интересно, както от географска, така и от историческа гледна точка. За най-старата история на селото не се знае почти нищо. Около Тъжа са открити следи от многобройни селища в местностите Манастира, Рошава могила, Кокарджа, Атанасца, Дойкова поляна, Бялата чешма, Габрака, Юрталана, Сухата река и Калето. Това прави почти невъзможна конкретната локализация на мястото на най-старото селище под днешното с. Тъжа. Археологическата картина се допълва от трийсетина тракийски некрополни могили, разположени също в непосредствена близост до селото. Според някои историцив древността около Тъжа било построено не отделно село, а голям тракийски селищен комплекс, състоящ се от две огромни по площ селища, 3 крепости, 3 некропола и няколко светилища в планината над тях. Според други историци, именно тук се намирало селището Крън /Потука/, защото разположената в близост до с. Тъжа крепост Манастира била най-яката от всички крепости в Казанлъшката котловина. Трета група историци изказват мнението, че в близост до сегашното  Тъжа съществувало селище с името Трън, Търън или Търнава, което било различно от известното селище Крън. Предполага се, че заради стратегическото разположение на Тъжа при отделянето от подбалканския път на важния в миналото Марин проход, през различните епохи, старото селище било унищожавано на няколко пъти и отново изграждано, но винаги на различно място. Все пак историците и археолозите се обединяват около тезата, че през по-голямата част от Античността старото с. Тъжа се намирало в близост до крепостта Манастира. Заради яката крепост до него, както и заради стратегическото си местоположение при важния пътен разклон, през Античност с. Тъжа било главен център на цялата Казанлъшка котловина. 

  При превземане на България от турците старото с. Тъжа се намирало на около 300 м. югозападно от днешното, в местността Касапкьовото. Името на местността красноречиво говори какво точно се е случило в нея със завареното там българско население. След унищожаване на старото село, местността около него временно останала безлюдна. По-късно в землището на изкланото с. Тъжа се заселили два рода юруци. По-големият род основал селището Бююк оба /Голямо село/ - днешното Тъжа, а по-малкия селището Кючюк оба /Малко село/ - днешното съседно село Манолово. По-късно в юрушките села започнали да се заселват и турци. Към края на турското робство в местността Деде орман в близост до селото се настанили и дидейци последователи на особена мюсюлманска секта, която преследвала българските хайдушки чети в планината, като например четата на Добри войвода от Калофер. Навсякъде в литературата старото име на Тъжа - Бююк оба, е преведено на български като Голямо село. Местните българи също го наричали Голямо село, макар че на турски наименованието Голямо село би трябвало да се изговаря като Коджа кьой. Освен като Бююк оба, името на Тъжа се среща в турските регистри и като Бююк евджик и Йълдинли. Независимо от различните си имена, през целият период на робството с. Тъжа било населено само с мюсюлмани, а малкото българи, които пребивавали временно в него, работели като ратаи на местните юруци и турци. Според езиковедите, около селото се срещат множество старинни български топоними, което означава, че е възможно част от мюсюлманите в Тъжа да са българи, приели исляма след поробването на България. В края на турското робство, заради проходите, които минавали през селото, в него започнали да се заселват за постоянно и българи. Според писателя Чудомир, българите в Тъжа са преселници от различни краища на страната, най-вече от Троянско, Софийско, Одринско, Севлиевско и Карловско. Това обяснява различните български диалекти, на които и до днес се говори в Тъжа.

  В края на робството, турците от селото взели дейно участие в разгрома на Априлското въстание. На север от Стара планина въстанието избухнало в района на днешният град Априлци. В края на бойните действия жени, деца и старци от българските села Ново село, Кръвеник, Батошево и някои други побягнали към Стара планина на юг. На връх Марагидик тъжанските турци ги пресрещнали и ги избили. По време на последвалата руско-турска освободителна война, турците от Тъжа организирали конни партизански отряди в тила на руската армия. Заради участието сиразгрома на Априлското въстание и руско-турската война, след Освобождението повечето местни турци се изселили от Тъжа, а на тяхно място се настанили български преселници от околните селища. След турското робство селото дълги години носило българското име Голямо село, докато през 1950 г. било преименувано на близката река Тъжа.

 Между основния старопланински масив и с. Тъжа е разположен страничния масив Триглав, на който се намира вторият по височина връх в Стара планина - връх Голям Кадемлия /2275 м./. Това означава, че всички туристически маршрути, които започват от селото, се насочват първоначално към масива Триглав. Един от най-интересните и красиви туристически маршрути е този по римския път Тъжанската пътека, която от полето се изкачва до самото било на Триглав.

23.1.с. Тъжа-ВЕЦ Тъжа-римски път Тъжанската пътека-крепост Паунов камък-хижа Русалка-вр. Пиргос-скачване

  От последните къщи в северния край на с. Тъжа се тръгва към откритата и равна местност Чаирлъка /Ливадите/ по черен път на северозапад. Ориентир в тази посока е висок бял паметник в средата на полето, до който се достига след 5 мин. При паметника черният път се разделя на две. Основният път продължава към хижа Тъжа на северозапад. Този път носи името Марагидишкият път, защото води към едноименния вр. Марагидик. При паметника от Марагидишкия път се отделя по-слабо използван черен път, който се насочва към ВЕЦ Тъжа на запад. От разклона при паметника се продължава през полето по черния път на запад. В тази посока след по-малко от 10 мин. се пресича по брод река Петров дол и от другата й страна се достига до втори разклон /15 мин. след началото/. От него се продължава отново на запад, като се навлиза в равното пасище Атанасца /Изворите/. Местността е заобиколена от юг и запад от борова гора, а в северната й част се виждат няколко тракийски могили, около които са открити следи от старо селище. В югозападния край на Атанасца се достига до борова гора, надвесена над дълбоката долина на река Равна вада /25 мин. общо/. Склоновете над реката са много стръмни и покрити с гъсти гори, затова трябва да се заобиколят от юг. В началото на гората черния път се изоставя и без пътека се слиза на югозапад, като се търси широка просека между боровите дървета. В началото на горската просека се стъпва на пътека, по която за 5 мин. се слиза на серпентини до р. Равна вада /30 мин./.

  Пътеката извежда до мост над реката, при който се стъпва на асфалтов път и по него се продължава на северозапад /30 мин./. Заради близко разположения ВЕЦ Тъжа, цялата околност от източната и западната страна на моста се нарича местност ВЕЦ-а. Тук от южната страна на пътя остават р. Тъжа и голата местност Кършията, в която се виждат многобройни тракийски могили. Според археолозите, тракийските могили в тази местност са общо четиридесет и три, което означава, че наблизо се е намирало голямо и важно тракийско селище. Малко след пресичането на р. Равна вада шосето подминава изоставената двуетажна сграда на детски лагер вдясно и след 10 мин. излиза пред ВЕЦ Тъжа /40 мин./. Пред входа на ВЕЦ-а тече река Светишка вада, която също се пресича по мост. От западната страна на реката пътят се качва на Светишки рид, който е един от основните ридове в масива Триглав и разделя реките Светишка вада на изток от Бабска река на запад. При паркинга пред входа на ВЕЦ-а асфалтовия път свършва, като оттук се продължава по черен път на запад. 10 мин. след ВЕЦ Тъжа пътят навлиза в широка и равна поляна, наречена Парк Аязмото. Местността наоколо е превърната в зона за отдих, като са построени множество детски катерушки, чешми, пейки и беседки /50 мин./.

  В западният край на поляната се виждат останките на византийската крепост Манастира /Счупеният манастир/. Те са под формата на правоъгълник, в западният край на който, на около 5 м. височина, са запазени стените на правоъгълна кула. Според археолозите, крепостта е построена на мястото на старо тракийско светилище, посветено на бог Аполон и на римска пътна станция. Зад руините на крепостта тече р. Тъжа, която точно тук излиза от планината на полето и веднага описва голям завой на изток. При завоя на реката се намира Светишкия вир /Светения вир/, в скалите над който е издълбана скална трапеза. За нея също се предполага, че е остатък от древно тракийско светилище. В края на Втората българска държава крепостта Манастира се ползвала вече само като манастир, а не и като крепост. Това е причината при завладяване на Българи от турците, сградата й да не бъде разрушена. Манастирът просъществувал чак до 1606 г., когато бил разрушен при настъпилите в Османската империя безредици. В с. Тъжа е запазена легенда, че при завладяването на Манастира от турците много хора начело с калугера скочили в Светения вир и се удавили. При нападението в близост до Манастира са намирали и баща с дъщеря си, които оряли на нивата си. За да се спасят от турците, те също скочили във вира и се удавили. След смъртта си, момичето се превърнало в получовек-полуриба. Разказват, че оттогава до днес около Светения вир още се чувал вик, а разбъркала ли се водата му, задухвал вятър. Заради вятъра, турците забранили по време на жътва да се пипа водата във вира. Понеже тече край крепостта Манастира, р. Тъжа дълго време носила имената Манастирска река и Манастир дере. При завладяването на манастира част от монасите му успели да се спасят и да се укрият в гората. След като турците си заминали, монасите пресекли на запад р. Тунджа и близкия рид Стражата и се заселили от другата им страна в долината на Бяла река, където основали днешния Калоферски манастир.

  Византийската крепост Манастира е построена върху останките на римската пътна станция Манастира, разположена на стратегически важно място, при разклона на подбалканския път с римският път Тъжанската пътека. Точно при пътната станция Манастира старият път се разклонявал в пет посоки. На изток и запад продължавал подбалканския път. На север се отделяла Тъжанската пътека - най-високият римски път на Балканския полуостров. Този път се изкачва на височина 2130 м. до седловина Гроба между върховете Малък Кадемлия /2226 м./ и Голям Кадемлия /2275 м./ и оттам се спуска към главното било на планината на север. Тъжанската пътека е едно от двете южни разклонения на важния в миналото Марин проход. Другото южно разклонение на този проход е Русалийската пътека, която от главното било на планината слиза към близкия град Калофер на юг. В миналото при пътната станция Манастира от подбалканския път се отделяли още два пътя - към гр. Филипопол на югозапад и към гр. Берое на югоизток.

  От крепостта Манастира към билото на планината се продължава по черен път в североизточна посока, като се върви към огромната и все още слабо проучена тракийска Чоева могила. Тази могила е поне два пъти по-висока и широка от известните със съкровищата си и добре проучени от археолозите могили като Голямата Косматка, Светицата и много други. Щом в по-малките могили се намират безценни съкровища, какво ли се крие в огромната Чоева могила? По южните склонове на могилата се виждат руини на древни сгради, а от югоизточната й страна се пресича много добре запазена част от стария римски път. Археолозите предполагат, че руините по самата могила и около нея са също от голямо тракийско светилище. Около Чоева могила било разположено най-старото с. Тъжа, известно през вековете, като село Манастира. Огромната могила и яката крепост до нея показват, че старото селище вероятно било с многобройно население. От крепостта Манастира до Чоева могила се върви 10 мин., като се минава край новопостроената Илязова чешма /60 мин./. При могилата пътят завива на североизток и 5 мин. по-нагоре достига до голяма тръба, спускаща се по много стръмен склон /65 мин./. От източната страна на тръбата е построена метална релсова линия. На върха на склона над тръбата се вижда водната кула на водохранилище, наречено Дневен изравнител на ВЕЦ Тъжа. По тръбата от водохранилището се спуска вода към ВЕЦ Тъжа. При достигане до тръбата се тръгва покрай нея по релсовата линия нагоре. Тук е и най-големият наклон по маршрута. Върви се приблизително по билото на Светишки рид, което в долната си част е широко и слабо изразено. За 10 мин. стръмно изкачване се преодоляват около 100 м. височина и се излиза при водната кула в източния край на водохранилището /75 мин./.

 След края на тръбатаводохранилището се заобикаля по широка пътека от изток и север. При достигане до водната кула може да се продължи без пътека през рядката гора по билото на рида на север. Така част от пътя ще се съкрати, но ще се пропусне удивителната панорамата към ждрелото на р. Тъжа. При достигане до водната кула е най-добре да се продължи по широка пътека към северозападния край на водохранилището. До него се върви 10 мин., като там се достига до панорамна площадка, надвесена над р. Тъжа /85 мин./. Оттук се вижда най-интересната скалиста част от долината. Тя е тясна, стотици метри дълбока и силно притисната от двете си страни от надвесените над нея огромни скалисти урви, като сред пейзажа се откроява скалната игла Иванчов камък. От Светишки рид към реката се устремяват няколко къси и стръмни странични рида, увенчани със скални венци. Иванчов камък се е отцепил от един такъв широк скален венец и стърчи нагоре към небето точно като игла. По върха на “иглата” са накацали няколко причудливо разкривени от стихиите борови дървета. На запад реката е заградена от рида Седлювец, от който се спускат надолу още няколко страховити скални рида. В продължение на милиони години реката прилежно е заобикаляла слизащите към нея ридове, като е лъкатушела наляво-надясно между тях и така постепенно е оформила дълбок и много красив каньон. Интересна панорамата се открива от равната площадка и на югозапад, към долната част на долината. Там, силно притисната от скалите, се намира най-тясната част от ждрелото на р. Тъжа, наречена Казана.

  При панорамната площадка пътеката отново достига до останките на римския път Тъжанската пътека. По време на турското робство по този път пренасяли вино от Южна към Северна България и по-специално към района на град Севлиево. Заради виното, гр. Севлиево и панорамността си, в този период пътят бил наричан Шарапйолу /Винен път/Севлиджедеси /Севлиевска пътека/ и Йорюкйолу /Панорамен път/. От панорамната площадка, съвременната пътека продължава на север-северозапад, като слиза към долината на р. Тъжа. Пътеката върви върху тръбите на водохващането и продължава далеч на север, към водослива на р. Тъжа с нейния десен приток - река Рахманица /рахман - милостив/. По трасето й са изсечени няколко тунела, за да може пътеката да премине през спускащите се надолу към реката ридове. Според туристи, които са се опитвали да минат през тунелите, входовете им са препречени със заключени метални врати. От разклона на римския път с пътеката се продължава по римския път на североизток. На много места оттук нагоре трасето на стария път е отлично запазено и е дублирано с широка и добре утъпкана пътека, която върви успоредно с него, от западната му страна. От панорамната площадка нагоребилото на Светишки рид постепенно се стеснява и вече се следва много по-лесно. Изкачването продължава с лек наклон край скали и пропасти вляво и изкуствено засадена борова гора вдясно. Минава се покрай още няколко панорамни площадки, надвесени над дълбоката пропаст вляво и се достига до тясно скалисто седло. Стърчащите по него скали се пресичат бавно и внимателно и край ниска трънлива гора, 15 мин. след първата панорамна площадка, се стъпва в най-долния южен край на обширната Светишка поляна /100 мин./. При излизането на Светишката поляна наклонът по рида още повече намалява, а билото му се разширява до около километър. Светишката поляна, освен че е много широка, е дълга поне няколко километра и заема цялата средна част на Светишки рид. След долната напълно гола част на поляната, пътеката се изкачва до покрита с високи тръни местност, в която донякъде се губи ориентация за точното местоположение. Тук като ориентири трябва да се ползват скалата Иванчов камък и висок електропроводкоито се виждат от лявата страна на пътя, както и дълбоката долина на р. Светишка вада, която остава вдясно. Река Светишка вада също образува тесен и скалист пролом, но той не е толкова дълбок и атрактивен, както този на р. Тъжа. Проломът на р. Светишка вада се вижда от долната част на поляната в североизточна посока. Напредването нагоре по затревените и меки склонове на Светишка поляна е бързо, леко и приятно, като 35 мин. след излизане на поляната се достига до тракийското светилище-крепост Паунов камък /135 мин./. Пътеката излиза от тръните и изведнъж вляво от нея се открива панорама към връх със странно заострени и високо стърчащи над пропастта скали.

  Връх Паунов камък /1000 м./ е като, че ли нарочно създаден от природата, за да бъдат изградени на темето му светилище и крепост. Паунов камък, също като Иванчовия камък, представлява тънка и много висока скална игла, която някога се е отцепила от основния Светишки рид и се е надвесил над бездната на р. Тъжа.  Върхът е напълно отвесен от запад, север и юг и е заобиколен от два много дълбоки улея. Този от южната страна се нарича Аинът /Мечката/, а другият от север е Зли улей. Дълбоко долу под скалите е водосливът на реките Тъжа и Рахманица. Оттам се чува силно бучене и се вижда един много висок и разпенен до бяло водопад. От западната страна на водослива и точно срещу Паунов камък е отвесната скала Червената стена, на която също има останки от крепост. От скалната площадка на темето на Паунов камък към р. Тъжа надолу се спускат отвесни скали, високи стотици метри. Върхът е достъпен само от изток. Връзката между Светишки рид и Паунов камък е тънък скален венец, който в най-тясната си част е широк едва няколко метра. Подходът към крепостта от изток е маркиран от няколко дълбоки иманярски изкопа, в дъната на които се виждат обработени камъни. В миналото на стотина от върха се намирала първата крепостна стена, чиито основи сега личат съвсем слабо. От нея към вътрешността на крепостта се слиза покрай скалния венец, по специално изсечени в скалите стълби. Тънката пътека достига до най-ниското и тясно място на скалния венец и там, през изсечена в скалите порта, преминава от южния към северния му край. След портата, пътеката се изкачва няколко метра към върха нагоре и достига до отвесно място. Опитен алпинист би могъл и без специална техника да се изкачи до самия връх, но за неподготвеният турист това е невъзможно. По отвесните скали над пътеката се виждат множество издълбани дупки, в които вероятно са били поставяни гредите на подвижни мостове. Предполага се, че в миналото пресичането на отвесния участък е ставало точно с помощта на подвижни мостове. Крепостта Паунов камък била построена от траките и разширена от римляните при строежа на римския път Тъжанската пътека. При разширението на крепостта, римските роби използвали камъни, които докарвали дотук чак от района на вр. Голям Кадемлия, като ги свличали надолу по Тъжанската пътека. По време на турското робство крепостта на вр. Паунов камък била наричана Кудрет кале /Богата крепост/, а също и Иллик кая /Ръкавична скала/. Тези, които успявали да се качат на върха, в продължение на дълги години постенепно бутали един по един камъните от стените на крепостта към пропастта надолу и сега от Кудрет кале не е останало почти нищо. Освен обикновена крепост, в миналото Паунов камък бил и светилище на траките. Тук е мястото да се споменат няколко думи относно:

Свещеният /култов/ характер на района от крепостта Манастира до връх Голям Кадемлия

  Това, че районът от крепостта Манастира до вр. Голям Кадемлия е свещен, се доказва от огромният брой “свещени“ топоними около него. Такива топоними са Манастира, Светишка поляна, Светишки рид, Светишки вир, извор Светицата, могила Светицата, извор Светата вода, Гаргишки манастир, както и името на самия Паунов камък. При траките паунът бил символ на безсмъртната човешка душа. Приелите христоянството траки изобразявали Христос като яхнал паун. По-нагоре по Светишки рид има и връх с името Паунът /1817 м./. В близките околности се срещат и няколко топонима, свързани с древните Русалийски мистерии, като местностите Русалийски гробища и Росена. Вероятно с тях са свързани и имената на близко разположените връх Росоватец и река Росица. Свещените топоними в околността се допълват от многобройните тракийски светилища - това на бог Аполон под крепостта Манастира, светилището при Светения вир, при Чоева могила и при Паунов камък. Към гореспоменатите светилища трябва да се добавят и 43-те малки тракийски могили в местността Кършията, защото те не са обикновени гробници, а са точно светилища. Тракийските светилища от полето до вр. Паунов камък са само прелюдия към най-голямото /и най-високо разположеното/ тракийско светилище, което се намирало под самия връх на планината, в местността Лабодалъка. Там, на западния бряг на Бабска река, имало голяма скала с гладка страна, на която бил издълбан надпис на непозната азбука. За първи път за този надпис съобщава войводата Филип Тотю. През 1867 г. той, заедно с четата си, се изкачил до скалата откъм село Скобелево. През 50-те години на XX-ти век местни овчари-каракачани взривили скалата, за да търсят съкровище под нея. Като не намерили нищо, в яда си, те нарочно изчегъртали целия старинен надпис от скалата. Според Херодот, прочутото в древността тракийско светилище с прорицалище на бог Дионисий се намирало на върха на планината. Все повече учени смятат, че планината, за която говори Херодот, не е Родопите, а е Стара планина. В миналото хората не разполагали с уреди за измерване на височина и било спорно кой от двата върха - Ботев или Голям Кадемлия, е най-високият връх на планината. Заради насищането на района с огромен брой култови светилища, многобройни тракийски могили, “свещени” топоними, както и заради близко разположените широк пътголям град и най-висок връх на планината, би могло да се предположи, че при гладката стена в местността Лабодалъка е възможно да се е намирал прочутият в древността Храм с прорицалище на бог Дионисий.

  Свещените места в близката околност обаче не свършват дотук. В древността районът бил смятан за свещен от траки, римляни и византийци, независимо дали те били езичници или християни. Освен за тях, районът продължил да бъде свещен и за дошлите по-късно мюсюлмани. По време на турското робство в подножието на планината се заселили юруци, които са дали много от сегашните наименования на местности по масива Триглав. Първоначално дошлите от Мала Азия юруци се заселвали в България на компактни маси, които по-късно постепенно се разпръсвали. Последните компактни маси от юруци останали в Централна Стара планина и то точно в района около с. Тъжа. Между най-горното светилище в местността Лабодалъка и светилището на Паунов камък се намира голата местност Юрук Иляз /Юрук Илясъ/. Пасището било летовище на местните юрушки пастири, затова все още носи юрушко име. Тази поляна също е кръстена на светец. Иляз е един от двамата алевитски светци, в чест на които се провежда пролетният мюсюлмански празник Хъдърлез /хъдърлез - от имената на двамата светци Хъдър и Иляз/. Частта от Тъжанската пътека между вр. Паунът и билото на планината се нарича Рахмански път. Рахман означава милостив, което е едно от имената на мюсюлманския бог Аллах. Както стана дума и по-надолу, на запад оттук има и река с името Рахманица. От вр. Голям Кадемлия пък се спускатна юг Бабска река и Бабски рид, чиито имена също са от тюркски произход. Думата баба, освен баща, означава също и герой, духовен водач. Над Бабска река са върховете Голям и Малък Кадемлия, за чието име се твърди, че идва от турската дума кадем, която значи късмет. Възможно е обаче топонимът Кадемлия да произлиза от името на мюсюлманския светец Кадемли Баба султан. Истинското му име било Муса Чобан, тоест овчар, затова бил много почитан от пасящите стадата си наоколо пастири-юруци. Този светец бил смятан за векил /наместнник на бога/, затова към името му добавяли прилагателното султан. В миналото местните наричали вр. Голям Кадемлия още и Везир тепе, което вероятно е свързано с титлата султан на светеца Кадемли Баба. На старите турски карти имената на Голям и Малък Кадемлия се изписвали и с трето име. Някои го разчитат като Торба-котаран, но то всъщност е Торба-котадан. В случая, под думата торба би трябвало да се разбира тюрбе, т.е. гробница. И днес седловината между върховете Малък и Голям Кадемлия се нарича седловина Гроба. Възможно е в миналото на седловина Гроба да е имало мюсюлманско тюрбе-мавзолей, откъдето да идва името й. Хипотезите за имената на Бабска река, Бабски рид, Кадемлиите и Гроба са подробно изложени в книгата на Цветомир Тодоров „Следите на миналото в Централна Стара планина“.

==============================================================================================

   Разглеждането на крепостта на вр. Паунов камък, достигането до най-високата й точка и връщането оттам до пътеката отнемат около 10-15 мин. /150 мин./. Крепостта Паунов камък разделя Светишката поляна на две приблизително равни части. Долната южна част се нарича Малката Светица, а горната северна част е Голямата Светица. От крепостта по широка пътека се продължава към Голямата Светица на североизток. От крепостта нагоре, Светишката поляна е силно обрасла с високи и гъсти бодливи храсти и ниски дървета. В тях пътеката трябва постоянно да се следи и да се внимава да не се изпусне, защото излизането от гъстите драки без пътека е почти невъзможно. 10 мин. след крепостта се достига до извор Светицата /160 мин./. В миналото крепостта била захранвана с вода от този извор. Според запознати, глиненият водопровод все още си стоял на мястото, но не се виждал заради драките. Малко преди извор Светицата пътеката отново достига до римския път, като оттук до главното било на планината се върви почти само по него. 10 мин. след извор Светицата пътят влиза за кратко в тясната букова гора Росена /170 мин./. В района на масива Триглав има няколко местности с това име. Предполага се, че местностите с името Росена /Росеня/ по планините са похристиянчени езически капища /самодивски игрища/. В миналото здравите хора от с. Тъжа идвали тук рано сутрин, “по роса”, на празника Русалиите /след Гергьовден/. Нервноболните хора пък идвали тук по Спасовден /Петдесетница/. Обличали се с бели дрехи, упоявали се с етерични изпарения от различни билки и при пълна тишина нощували на открито, за да бъдат излекувани от самодивите. В края на гората Росена пътят минава край тракийската могила Светица. Обикновено тракийските могили са разположени долу при полето. Могилата Светица в местността Росена е може би най-високо разположената тракийска могила в България. До могилата е изградена малка крепост с четириъгълна форма, като за югозападен ъгъл на крепостта е използван насипа на могилата. Самата могила е догоре покрита с камъни, поради което се предполага, че е била използвана като наблюдателна кула. След могилата и крепостта, пътят, през специално изсечена в скалите порта, пресича нисък скален венец и завива на север. Следва изкачване по опороен хълм и 10 мин. след могила Светицата се излиза при останки на каменен овчарник на равната поляна Отофци /180 мин./. На няколко метра източно от руините на овчарника е построена дълга каменна чешма с корита за напояване на добитък. Пътят минава между руините и чешмата и веднага след тях достига до съвременният Марагидишки път, водещ от с. Тъжа към х. Тъжа /185 мин./. Денивелацията от ВЕЦ Тъжа дотук е 600 м. На 10 мин. от разклона в източна посока се намира местността Средочето, в която е построена хижа Русалка. Ако е необходимо, оттук бързо може да се отиде до хижата, като слизането до нея и връщането обратно до римския път отнема 20 мин. /205 мин./.

   От разклона със съвременния черен път към главното било на Триглав и връх Пиргос /2195 м./ се продължава по римския път на североизток. Над разклона се върви още няколко минути до края на Светишката поляна и се достига до букова гора /210 мин./. В началото на гората пътят се раздвоява. Римският път завива на север, влиза в буковата гора и пресича нисък рид, който е странична издънка на основния Светишки рид. При разклона от римския път се отделя съвременен черен път, който продължава на североизток и също влиза в гората. Ако се продължи по новия път, тогава се достига до дървена кошара в началото на гората. При кошарата черният път свършва, като оттук нагоре се продължава по широка пътека със стръмно изкачване през буковата гора. Нагоре пътеката става все по-тясна и води към група високи заоблени скали. Те се заобикалят от юг и изток и 25 мин. след началото на гората се излиза окончателно от нея от северната страна на скалите /235 мин./. Малко преди излизането от гората по дърветата се появяват табелки, както и рядка и отдавна изоставена синя маркировка. Над гората пътеката достига до панорамна площадка при облите скали, от която се откриват прекрасни гледки към поляната Средочето с х. Русалка на юг, към долината на р. Светишка вада на изток и към откритата местност Юрук Иляз на север. До същата панорамна площадка достига и римският път, който заобикаля групата скали от запад.

  От панорамната площадка се продължава по римския път на североизток. В голата местност Юрук Иляз пътят е размит от времето и трасето му почти не личи. По пасището се върви по права линия на североизток, като се следва широка и добре утъпкана овчарска пътека. Ориентир нагоре е високият скалист вр. Паунът. За 15 мин. пътеката пресича поляната Юрук Иляз и достига до втора група от скали в югозападното подножие на върха /250 мин./. От северната страна на скалите остава сухият дол Дядодончова вода. При достигане до скалите и дола се завива на изток. Тук римският път е дълбоко вкопан в склона и навсякъде личи много добре. Изкачването продължава на серпентини към трета група скали, като за ориентир при движението към тях служат две самотни тънки дървета. Пътят се качва върху скалите, които му служат като опора отдолу, и от тях продължава водоравно на югоизток. Приблизително на това място пътят слиза от билото на Светишки рид и започва да се движи от източната му страна. Местността се нарича Сечената скала, защото тук пътят пресича водоравно няколко нарочно изсечени заради него скали. Заради равният участък напредването става бързо, като след няколко минути се достига до четвърта група скали, намиращи се от южната страна на вр. Паунът. При тези скали в римския път се влива пътека, която идва откъм х. Русалка. Разстоянието от северният край на поляната Юрук Иляз до този разклон се изминава за 20 мин. /270 мин./. При разклона пътят отново завива на североизток и достига съвсем близо до р. Светишка вада. Тук за известно време също се върви почти водоравно, като се подсичат източните склонове на вр. Паунът. От другата страна на р. Светишка вада и съвсем близо до пътеката е ридът Чимколиба. Местността, която пътят пресича, долината на р. Светишка вада и отсрещния западен склон на рида Чимколиба са изпъстрени със скали, заради цвета на които цялата околност носи името Черният камък. В горната част на Светишка вада пътят достига месността Гьола, в която са изворите на реката, като малко преди тях завива стръмно в северна посока и излиза от долината. Денивелацията от х. Русалка до това място е около 700 м. След излизането от долината на р. Светишка вада пътят отново се качва на билото на Светишки рид в неговият най-горен край, при голата и равна местност Пощата. В тази местност страничният Светишки рид се захваща за основния за масива Триглав рид Чимколиба. Местността Пощата, при която свършва Светишки рид, не трябва да се бърка със скалистата местност със същото име Пощата, която се намира на изток оттук, в долината на река Соколна. Южно от местността Пощата остават изворите на р. Светишка вада, която отделя страничния Светишки рид от основния рид Чимколиба.

   От местността Пощата пътят продължава на североизток, като върви вече по западният склон на рида Чимколиба. Тук от лявата му страна остава местността Сладката вода, през която протича Бабска река. От тази местност чак до вр. Голям Кадемлия на север се простира обширното пасище Лабодалъка. Местността от вр. Паунът към главното било с вр. Пиргос на североизток е напълно гола и при хубаво време е много обгледна. До вр. Пиргос остават още около 400 м. височина, които са равномерно разпределени и по затревения път се изкачват леко, плавно и без напрежение. 25 мин. след излизането от долината на Светишка вада се достига до овчарска каменна пирамида /295 мин./. Това е единственият сигурен ориентир сред голата тревиста местност наоколо. При каменната пирамида пътят завива на север, като заобикаля по западния склон и малко под котата му плоският и слабо изразен на темето си връх Падитът /2001 м./. Разстоянието от каменната пирамида до вр. Падитът се изминава за 20 мин. /315 мин./. След върха пътят постепенно се завърта на северозапад и се насочва към безименната седловина между вр. Пиргос и вр. Малък Кадемлия. 30 мин. след Падитът пътят достига до южното подножие на покритият с камъни Пиргос, откъдето върхът се изкачва за няколко минути без пътека /350 мин./. Името на вр. Пиргос идва от латинската дума бург /кула/. Досега на Пиргос не се правени археологически разкопки, но заради името му се предполага, че на върха в миналото е имало наблюдателна кула, от която бил наблюдаван римския път. Вр. Пиргос се пресича от маркираната със зимна колова маркировка /ЗКМ/ пътека, която идва откъм хижите Тъжа и Мазалат на север и продължава към хижа Соколна на югоизток. В южното подножие на вр. Пиргос римският път завива на северозапад, подсича и вр. Малък Кадемлия от юг и достига до най-високата си точка при разположената между върховете Малък и Голям Кадемлия седловина Гроба.

 

01

От с. Тъжа към масива Триглав на север

 

02

От последните къщи на с. Тъжа се тръгва към бял паметник в полето.

 

03

Разклонът хижа Тъжа-ВЕЦ Тъжа при белия паметник

 

07

От паметника към голата местност Атанацка на запад

 

11

Изоставената сграда на детския лагер преди ВЕЦ Тъжа

 

13

ВЕЦ Тъжа

 

15

Останките на крепостта Манастира

 

26

Разклонът в парк Аязмото

 

25

От парк Аязмото към Чоева могила и водната кула на североизток

 

31

 След Чоева могила се достига до тръбата и покрай нея се продължава към водната кула 

 

33

 От най-горния край на тръбата към ВЕЦ Тъжа надолу 

 

35

Водохранилището над ВЕЦ Тъжа

 

36

 От панорамната площадка към вр. Иванчов камък

 

37

 Ждрелото на р. Тъжа

 

50

 От панорамната площадка се продължава по тясното било на Светишки рид на север

 

57

 Върви се по широка пътека, като римския път Тъжанската пътека остава вдясно 

 

60

 От началото на Светишката поляна към седловината назад

  

64

 От долния край на Светишката поляна се продължава по нея на североизток  

 

72

 Връх Паунов камък с тракийската крепост-светилище на темето си

 

71

 Улей Аинът /Мечката/ от южната страна на Паунов камък

 

66

Зли улей от северната страна на Паунов камък

 

95

 Извор Светицата

 

96

 Римският път Тъжанската пътека минава през специално изсечени заради него скали

 

100

 Руините на изоставения овчарник в местността Отофци и чешмата вдясно от тях

 

108

 Голямата чешма в местността Отофци и руините на овчарника зад нея

 

209

 От съвременния черен път към местността Отофци с руините на овчарника  

 

210

 Мястото, при което Тъжанската пътека пресича черния път, водещ от село Тъжа към хижа Тъжа

 

110

 Хижа Русалка

 

147

 От местността Юрук Иляз към местността Средочето и хижа Русалка 

 

149

 От Юрук Иляз към вр. Паунът нагоре и на североизток

 

150

С голямо увеличение към римския път подсичащ водоравно вр. Паунът от юг 

 

143

 Разклонът при първата група скали в южния край на местността Юрук Иляз

 

140

 Разклонът при втората група скали в северния край на местността Юрук Иляз

 

135

 От местността Келебека към римския път в местността Юрук Иляз

  

226

Панорамна снимка на района южно и западно от вр. Паунът

 

97

 Ридовете и реките от североизточната страна на вр. Паунът

 

98

 Към най-високата, гола и равна част на Светишки рид

 

022417783

 На вр. Пиргос. Зад него се виждат върховете Малък и Голям Кадемлия.

 

2014-03-13 094214

 Профил на маршрута

 

 

Прочетена 2569 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм