22.4. гр. Калофер /местност Паниците/-рид Заногата-Дълбоката река-вр. Малка Козя стена-седловина Русалиите

Оценете
(0 гласа)

22.4.гр. Калофер /местност Паниците/-рид Заногата-Дълбоката река-вр. Малка Козя стена-седловина Русалиите - слизане

Денивелация - 1050 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 12.8 км.

Немаркиран. В частта от вр. Кулата до м. Паниците само ЗКМ

 

2014-03-14 094012

 Изтегли: GPS-трак 

   

  Частта от Стара планина, затворена между връх Юрушка грамада /2136 м./ на запад и долината на река Тъжа на изток, се нарича Пенчовска планина. Тук всичко е „пенчовско“ - връх Пенчов пряс, седловина Пенчов преслап, Пенчовска река, водопад Пенчовско пръскало, извор Пенчов чучур. Със своите водопади, дълбоки долини и обзорни върхове Пенчовска планина е изумително красива, но поради отдалеченост, трудна достъпност и липса на маркирани пътеки, рядко се посещава от туристи. Най-популярната част на планината е около връх Малката Козя стена /Абрашът//абраш - с петна по кожата//1708 м./ и водопад Пенчовско пръскало, до които може да се достигне по широка пътека. Добър изходен пункт за посещение на върха и водопада е седловина Русалиите /Русалийски гробища/, която се пресича от две широки пътеки - Русалийската пътека и билната пътека Ком-Емине /КЕ/. От главното било на планината при вр. Юрушка грамада в североизточна посока се отделя ридът Русалиите. Седловина Русалиите се намира на билото на рида, в близост до ниското връхче, носещо същото име - връх Русалиите /1894 м./. При вр. Русалиите от основния рид Русалиите се отделя в югоизточна посока късото му странично разклонение - рид Бялата трева, който е вододел между Пенчовска река на запад и р. Тъжа на изток. Основният рид Русалиите и страничната му издънка Бялата трева се разделят от две реки, които се наричат Кара Гергевски дерета и от вр. Русалиите се стичат към р. Тъжа на изток.

  От седловина Русалиите към вр. Малката Козя стена и водопад Пенчовско пръскало се тръгва по рида Бялата трева на югоизток. Върви се с лек наклон надолу през голи поляни, покрити тук-там с ниска и рядка хвойна, като се следва едва видима в храсти тънка пътека. От лявата страна остава слабо изразения вр. Русалиите, а от дясната е плитката и гола долина на Пенчовска река, зад която се издига също напълно голия рид Дюза /Равният рид/. Ориентир при движението на югоизток е най-високият връх по рида Бялата трева - връх Пенчов пряс /пряс - вододел//1844 м./. От вр. Русалиите пътеката се спуска леко към седловината северно от вр. Пенчов пряс, след което с плавно изкачване излиза на темето му /25 мин./. Пенчов пряс е гол и много обзорен връх. От него се открива панорама към вр. Малка Козя стена и долината на Пенчовска река на юг. На югозапад от върха са голите склонове на рида Дюза, а на изток - долината на р. Тъжа и издигащият се като стена към небесата огромени масив Триглав, отделен от главното било на планината чрез дълбокото Кадемлийско дере. Зад гърба на северозапад остава вр. Русалиите, зад който се извисяват върховете Юрушка грамада и Калпака /2020 м./. Източният склон на вр. Юрушка грамада е разцепен от огромен дълбок улей, през който тече началният поток на Пенчовска река. В северна посока пък се виждат някои от върховете по главното било на планината, като Колата, Зелениковец, Плочата и Устриката. От вр. Пенчов пряс към вр. Малката Козя стена се продължава с плавно слизане към седловина Пенчов преслап на югоизток, до която се достига след 10 мин. /35 мин. след началото/. До Пенчов преслап, освен пътеката по билото на рида Бялата трева, достига и още една пътека. Тя се нарича Робовата пътека и идва откъм разположената на север хижа Тъжа. На юг от хижата, Робовата пътека пресича пасището Кара Гергевица и двете Кара Гергевски дерета и след тях заобикаля водоравно вр. Пенчов пряс през местността Робова пътека от изток. От седловина Пенчов преслап се открива панорама и надолу, към сякаш необятната долина на р. Тъжа. В нея от север на юг се виждат равната местност Смесите, в която реката приема четири от големите си притоци, черния път, водещ от село Тъжа към х. Тъжа, водопад Кадемлийското пръскало и хижа Триглав.

  При седловина Пенчов преслап ридът Бялата трева и пътеката завиват заедно на юг. В тази посока билото на Бялата трева е изключително асиметрично. Западните му склонове са къси и тревисти и слизат правно към Пенчовска река, а източните са дълги, скалисти и почти отвесно се спускат на стотици метри надолу към долината на р. Тъжа. От седловина Пенчов преслап на юг по билото на рида се появяват първите скали, които пътеката заобикаля ту отляво, ту отдясно. От запад долината на Пенчовска река е широка и равна, като по затревеното й дъно се вижда още една пътека. 25 мин. след седловина Пенчов преслап билната пътека достига до подножието на вр. Малката Козя стена и го подсича водоравно от запад, на 20-30 м. под темето му /60 мин./. Самият връх е гол и лесно достъпен от три страни, като изкачване му става без пътека. Гледките, които се откриват от върха, трудно могат да се опишат. На северозапад е правата линия на Пенчовска река с вр. Пенчов пряс зад нея. На север се вижда средната част от долината на р. Тъжа с местността Смесите и вр. Зелениковец. Точно срещу върха на изток е бялата ивица на водопад Кадемлийското пръскало, над който се извисяват стръмните склонове на връх Голям Кадемлия /2275 м./. На югоизток е извитото като змия ждрело на р. Тъжа, в което стръмно свършват десетки ридове. Картината се затваря на запад от спокойните тревисти склонове на ридът Дюза.

  Името си вр. Малката Козя стена дължи на източния си склон, който представлява отвесна скална стена, висока няколкостотин метра. От южната страна на върха се виждат група причудливи скали, при които билото на рида Бялата трева стои като отсечено. За да се продължи оттук към водопад Пенчовско пръскало, трябва да се слезе обратно до пътеката и по нея да се тръгне на юг. В тази посока след 5 мин. се достига до панорамна площадка при виждащите се от върха причудливите скали /65 мин./. Билото на рида от площадката на юг е покрито с хаос от скали, наречени Трите купни. Слизането към тях по билото е възможно, но е много опасно. Склонът от източната страна на равната площадка е напълно отвесен, като някъде безкрайно надолу, на стотици метри под краката, се вижда тънката лента на р. Тъжа. От площадката към водопада се продължава, като билото на рида се напуска и се слиза към долината на Пенчовска река на югозапад. В тази посока вече се чува и бученето на водопад Пенчовско пръскало. От пътеката към водопада се спускат два къси скалисти рида. Единият е с високи скали, изкачването по които е невъзможно. Другият рид е гол и плавно се спуска към реката на тераси. Слизането надолу трябва да стане или по билото на този рид или по долината между двата рида, като разстоянието от панорамната площадка до водопада се изминава за 15 мин. /80 мин./. Водопад Пенчовско пръскало е разделен на две части. Горната му част се спуска по тесен улей, издълбан в скалите от водите на реката. От края на улея водопадът прави красив скок с височина около 20 м. и пада в дълбока кръгла „чаша“. От Пенчовското пръскало се продължава по широка пътека на югозапад, с плавно слизане към красиво и равно долинно разширение, в което Пенчовска река тече бавно и спокойно. Денивелацията от седловина Русалиите дотук е около 300 м. Долинното разширение се пресича от север на юг за 5 мин. /90 мин./.

  В южния долен край на долинното разширение реката трябва да се изостави и по пътеката да се продължи на югозапад, с изкачване по източния склон на рида Дюза. На юг от мястото, при което пътеката се отделя от реката, се чува бученето и на втория, по-малък водопад по Пенчовска река. След изоставянето на реката, пътеката плавно набира височина и през местността Купните бързо пресича водоравно от изток на запад най-долните южни склонове на рида Дюза. Над Пенчовска река пътеката завива на югозапад, пресича плитко дере и след 20 мин. достига до река Петканова вода /110 мин./. В горната си част Петканова вода тече през плитък затревен дол, а в долната пропада в дълбок скалист казан. Дерето, през което протича реката, се нарича Чемериков дол или Чимерчица /чемерика - вид отровно растение/. По това дере на юг от пътеката и невидими от нея остават Петкановите водопади. Това са няколко малки водопада, разположени близо един над друг и образуващи каскада. От р. Петканова вода следва по-стръмно изкачване на югозапад, като се върви през открита местност, цялата обрасла с гъста хвойна. 10 мин. след реката се достига до гола поляна, при която на петдесетина метра северно от пътеката се вижда овчарска колиба в добро състояние /120 мин./. Под нея пътеката завива на запад и стръмно слиза към долината на Дълбоката река, която разделя ридовете Рахманица на запад от Дюза на изток. Склоновете на реката са напълно покрити с гора, като само на едно място, ниско долу при Дълбоката река, се вижда широка поляна и пътеката се насочва точно към нея. На билото на рида Рахманица на отсрещния бряг на реката се вижда високият и гол безименен връх Кота 1595 и ниска седловина западно от него. 10 мин. след овчарската колиба пътеката слиза при поляната до Дълбоката река /130 мин./. Реката се пресича по брод, след който следва стръмно изкачване през стара букова гора към ниската седловина, стояща западно от вр. Кота 1595. Пътеката изкачва склона по диагонал и след 10 мин. излиза на билото на рида Рахманица при голата седловина /140 мин./. Денивелацията от Пенчовска река дотук е почти нулева.

  От билото на Рахманица в югозападна посока се вижда черния път, който свързва местността Паниците с връх Ботев. Пътеката продължава по южния склон на рида Рахманица и се насочва към черния път, като след 15 мин. го достига /155 мин./. След излизане на черния път се продължава по него на югозапад. Пътят пресича река Араманско дере /от харманско дере - Равен дол/, ляв приток на река Рахманица /рахман - милостив/ и се качва на рида Мечата поляна. Ридът се пресича плавно на югозапад и 20 мин. по-надолу се слиза до откритата местност Долна Заграденица, в северният край на която личат каменните останки на овчарник /175 мин./. До тази местност от север се спуска още един черен път, маркиран със зимна колова маркировка /ЗКМ/, слизащ откъм главното било на планината. От разклона с коловата маркировка се продължава по черния път на югозапад. Пътят влиза в букова гора и пресича последователно реките Сухото дере и Вадата. Двете реки дават началото на река Заграденица, която загражда от юг ридът Мечата поляна. След пресичане на реките пътят се качва на рида Седлювец и по него продължава на юг. Следва водоравно заобикаляне на връх Кулата /1516 м./ от изток и 20 мин. след местността Долна Заграденица се излиза от гората при кръстопът /195 мин./. До този кръстопът от югоизток се изкачва стария римски път Русалийската пътека. От юг, по билото на ридът Заногата, до разклона достига още и един черен път, под който е електрическия кабел за вр. Ботев. От кръстопътя този път продължава към вр. Кулата на север. Денивелацията от билото на рида Рахманица до кръстопътя е 200 м.

   От разклона южно от вр. Кулата започва същинското слизане към местността Паниците. Тук широкият черен път се напуска и към Паниците се продължава по по-тесния черен път на юг, като се слиза по билото на рида Заногата. От източната страна на пътя остава долината, която разделя Заногата от ридът Седлювец, а от западната страна е долината на река Тунджа. От разклона на юг, ридът Заногата е много стръмен и почти напълно гол, като билото му е тясно и каменисто. Тесният черен път по билото е добре маркиран с гъстата колова маркировка над електрическия кабел, като покрай нея се слиза бързо и удобно. 20 мин. след началото на спускането се достига до основния черен път, който на кратко разстояние се пресича последователно на два пъти /215 мин./. След второто пресичане, черния път по билото на Заногата постепенно се разширява, а наклонът по него намалява. Оттук към местността Бичови ниви на изток се виждат няколко стопански сгради, а съвсем близо на запад е тясната и дълбока долина на р. Тунджа. След двойното пресичане на пътя се минава през темето на обзорният връх Кота 1192, на който е поставена триангулачна точка /220 мин./. Склонът от него надолу е все още стръмен до достигане на няколко тераси със засадени по тях овощни дървета. При овошките стръмнината по склона съвсем намалява. От западната страна на терасите остава местността Милковица, при която р. Тунджа образува къс, но много дълбок каньон. 20 мин. след вр. Кота 1192 се минава край масивен трафопост вляво и под него се излиза отново на черния път при стопански сгради в северният край на местността Горна Садина /245 мин./. При достигането до черния път се продължава по него на запад и след още 5 мин. се излиза на асфалтов път в местността Паниците /250 мин./. Денивелацията от кръстопътя южно от вр. Кулата до местността Паниците е 600 м.

 

89

От вр. Юрушка грамада към седловина Русалиите, вр. Русалиите и горната част на рида Бялата трева

 

62

 От вр. Русалиите към вр. Пенчов пряс 

 

64

 От вр. Пенчов пряс към вр. Малка Козя стена /Абрашът/

  

67

 От вр. Пенчов пряс към вр. Русалиите и седловина Русалиите назад

 

73

Разклонът на седловина Пенчов преслап 

 

83

 Вр. Малката Козя стена и долината на Пенчовска река от седловина Пенчов преслап

 

84

 От вр. Малка Козя стена назад 

 

93

 На югозапад към рида Рахманица и седловината, след която се излиза на черния път

  

95

 Към скалистата местност Трите купни и долината на Дълбоката река

 

96

 Към долната част на рида Бялата трева и долината на р. Тъжа

 

102

 Слизането покрай голямата отвесна скала към водопад Пенчовско пръскало

 

103

От пътеката край скалистия рид назад и нагоре към билото на рида Бялата трева

 

104

 Долната част на водопад Пенчовско пръскало

 

107

 В долинното разширение на Пенчовска река

 

108

 От рида Дюза назад към Пенчовска река, водопад Пенчовско пръскало и вр. Абрашът

  

109

 От рида Дюза към долината на Дълбоката река на югозапад   

 

111

 От билото на рида Дюза към вр. Малката Козя стена назад

 

112

 Към вр. Малка Козя стена с увеличение

 

113

 От рида Дюза към горната част на рида Рахманица

 

114

 И към средната и долната част на рида Рахманица, които се наричат Мечитски рид и рид Средорът

 

116

 Към овчарската колиба северно от пътеката по рида Дюза

 

118

 От рида Дюза към седловината на рида Рахманица, до която достига пътеката 

 

120

Пресичането на Дълбоката река при поляната и преминаването от рида Дюза на рида Рахманица 

 

121

 От седловината на рида Рахманица към Дълбоката река, рида Дюза и вр. Абрашът назад 

 

124

 От седловината към черния път и рида Мечата поляна на югозапад

 

129

 По черния път към рида Пилешки полог с вр. Муньов камък 

 

131

 Разклонът в местността Долна Заграденица

 

35

Заобикалянето на вр. Кулата по черния път от изток

 

133

 В горния край на рида Заногата

 

137

 От билото на рида Заногата към местността Паниците на юг

 

140

 Широката средна част на рида Заногата 

 

143

 Най-долната част на рида Заногата

 

2014-03-14 094054

 Профил на маршрута

 

Прочетена 974 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм