22.4. гр. Калофер /местност Паниците/-рид Заногата-Дълбоката река-вр. Козя стена-седловина Русалиите

Оценете
(0 гласа)

22.4.гр. Калофер /местност Паниците/-рид Заногата-Дълбоката река-вр. Малка Козя стена-седловина Русалиите - слизане

Денивелация - 1050 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 12.8 км.

Немаркиран. В частта от вр. Кулата до м. Паниците само ЗКМ

 

2014-03-14 094012

 Изтегли: GPS-трак 

     

     Частта от Балкана, затворена между две от най-пълноводните му реки - Тунджа на запад и Тъжа на изток, носи името Пенчовска планина /с думата планина в миналото били наричани най-големите пасища/. Тук всичко е „пенчовско“ - връх Пенчов пряс, седловина Пенчов преслап, извор Пенчов чучур и водопад Пенчовско пръскало. Дори потокът, който се спуска през средата на тази покрайнина и я разделя на две по-малки части, носи все същата добавка към името си - Пенчовска река. Освен природните дадености и интересните гледки от района, предоставящи съвсем нов и неочакван ракурс към по-отдалечните върхове, гори и местности, интерес тук заслужава и просторът, който не се среща май никъде другаде в такава близост до главното било на Стара планина. Точно заради този простор местностите от двете страни на Пенчовската планина се казват чал, т.е просторно и голо място, покрито само с треви. На запад е огромният Юрушки чал, от двете страни на който текат началните притоци на р. Тунджа, а на изток е пасището Кара  Гергивец /Кара Гергевец/, наричано от местните пастири просто Чалът.  В същите две посоки встрани от това място се извисяват и Ботеввръшкият гранитен навлак и масивът Триглав, увенчани на теметата си с най-високите върхове на Балкана - Ботев /2376 м./ и Голям Кадемлия /2275 м./, а цялото пространство в ниското под тях е заето от безкраен простор, който, вместо да омръзва с оголените си от бурите и стихиите южни склонове, напротив, дава свобода на душата, омайва сетивата и ги подбужда да съзерцават околността с часове. Със своята разнообразна природа, дълбоки долини, обзорни върхове и пенливи водопади, Пенчовската планина е изумително красива. Поради отдалечеността си обаче, трудната си достъпност и липсата на пътеки, както и поради това, че се намира на границата с резерват Джендема, местността рядко се посещава от туристи. Най-популярната част от този закътан надълбоко в пазвите на Балкана край е районът около връх Козя стена /1708 м./ и разположения в близост до него водопад Пенчовско пръскало, до които може да се достигне по сравнително добре отъпкана и лесно проследима в тревите пътека. Добър изходен пункт за посещение на тези обекти е седловина Русалиите /Русалийски гробища/, която се пресича от две по-широки вървища - Русалийската пътека и билната пътека Ком-Емине /КЕ/. От главното било на планината при връх Юрушка грамада /2136 м./ се спуска на североизток ридът Русалиите, на гребена на който се намират едноименните седловина Русалиите и връх Русалиите /1894 м./. При тях от основния рид Русалиите се отделя на югоизток по-късото му странично разклонение - рид Бялата трева, който е вододел между споменатата Пенчовска река и по-голямата й посестрима р. Тъжа. Точно по билото на този по-късичък и по-слабоизвестен на туристите хребет може да се слезе от Русалиите към вр. Козя стена и водопад Пенчовско пръскало, а оттам и да се продължи на юг към град Калофер.

     От седловина Русалиите към вр. Козя стена, водопад Пенчовско пръскало и гр. Калофер се поема по билото на рида Бялата трева с плавно спускане на югоизток, като за ориентир натам се ползва затревеният и заоблен на темето си връх Пенчов пряс /пряс - вододел//1844 м./. В тази посока се пресичат покрити само тук-там с ниска и рядка хвойна поляни, през които се следва едва виждаща се в храсталаците тънка пътечка. Тук вляво от вървището остава слабо изразения вр. Русалиите, а от дясната страна е плитката и оголена долина на Пенчовската река, зад която се издига също така голият като нея рид Дюза /Равният рид/. От вр. Русалиите пътеката се спуска първоначално до плитката седловина, разположена на север от Пенчов пряс, след което се изкачва плавно и до най-високата точка на самия връх /25 мин./. Пенчов пряс е гол и много обзорен, въпреки че се намира на доста по-ниско и по-странично място в сравнение с останащите назад Русалии. От темето на върха се открива панорама на юг към вр. Козя стена и продължението на Пенчовската река, на югозапад към голите склонове на рида Дюза и на изток към долината на р. Тъжа с издигащият се от другата й страна огромен рид-масив Триглав /отделен от останалите части на Балкана чрез дълбокото Кадемлийско дере/. Зад гърба на северозапад остават Русалиите с надвесените над тях билни върхове Юрушка грамада и Калпака /2020 м./, както и дълбокият и дълъг улей, който е разцепил целия източен склон на първия връх и от който води началото си Пенчовската река. На север пък се виждат още няколко от върховете по главното било на Стара планина, като Колата, Зелениковец, Плочата и Устриката. От вр. Пенчов пряс се продължава на югоизток по билото на Бялата трева с плавно слизане към по-дълбоката седловина Пенчов преслап, до дъното на която се достига след около 10 мин. /35 мин. след началото/. До това място, освен пътеката, спускаща се по билото на рида, достига и още едно вървище. То се нарича Робовата пътека, идва откъм разположената на север хижа Тъжа и е разклонение на стария римски друм Марин проход /Русалийската пътека//подробно описан в маршрут 22.3./. На юг от сградата на хижата трасето на древния път пресича пасището Кара Гергивец /Кара Гергевец/ и двете Кара Гергевски дерета, заобикаля през местността Робова пътека вр. Пенчов пряс водоравно от изток и достига до седловината. Интересните гледки от Пенчовската планина продължават и оттук, като от преслапа се открива невероятна панорама на изток и надолу, към бездната на огромната и сякаш бездънна долина на р. Тъжа, в която се виждат /от север на юг/ равната местност Смесите /в която реката приема четири от по-големите си начални притока/, черният път, водещ от село Тъжа към х. Тъжа, един от най-красивите водопади в Стара планина - Кадемлийското пръскало и хижа Триглав.

    При седловина Пенчов преслап хребетът Бялата трева и тънката пътечка, следваща билото му, завиват рязко на юг. Натам пък гребенът на рида изведнъж става силно асиметричен - западните му склонове си остават къси и тревисти и се спускат плавно към Пенчовската река, докато източните се издължават, покриват се със скали и се спускат на стотици метри надолу към дъното на тъжанското ждрело. Освен завоя на Бялата трева, друго характерно за тази част от маршрута е, че тук за първи път от неговото начало се появяват и скали /които пътеката заобикаля ту отляво, ту отдясно/. В тази част на местността оставащата на запад долина на Пенчовска река се разширява, като по затревеното й и равно дъно се вижда продължението на Робовата пътека, извиващо на юг към гр. Калофер. 25 мин. след седловина Пенчов преслап тънката билна пътека достига най-накрая и до подножието на вр. Козя стена, подсича го водоравно от запад /на около 20-30 м. под темето му/ и продължава да се спуска на юг от него /60 мин./. Самият връх е гол и леснодостъпен от три страни, като изкачването от пътеката до котата му става направо през тревите. Името си вр. Козя стена /туристите му викат Малката Козя стена в противовес на по-популярния връх с името Козя стена, който остава на запад от Троянския проход/ дължи на източния си склон, който представлява отвесна скална стена, висока до няколкостотин метра. В миналото турците от близкото с. Тъжа наричали върха още и с името Абрашът /абраш - с петна по кожата, белезникав/, вероятно заради задържащите се до късно през лятото по склоновете му петна от бял сняг.      

    Лекото отклонение от пътеката до темето на Козята стена се отплаща стократно, защото гледките, които се откриват от върха, трудно биха могли да бъдат описани. На северозапад е правата линия на Пенчовската река с вр. Пенчов пряс зад нея. На север се вижда средната част от долината на р. Тъжа с местността Смесите и вр. Зелениковец. На изток, точно срещу Козята стена, но на отсрещния ляв бряг на р. Тъжа, е бялата лента на водопад Кадемлийското пръскало, а над него се извисява със стръмните си и отвесни склонове и самият вр. Голям Кадемлия. На югоизток пък е шокиращото с вида си, надълбоко връзано в склоновете на планината и извито като змия ждрело на р. Тъжа, към което се спускат десетки дълги и стръмни ридове. Най-накрая картината се затваря на запад от спокойните, заоблени и тревисти склонове на рида Дюза, който остава на срещуположния десен бряг на Пенчовската река. Въпреки прекрасните гледки обаче, които се откриват от Козята стена във всички възможни посоки, най-фрапиращата панорама е всъщност точно под него. Достатъчно е да се хвърли само бегъл поглед от билния ръб на Бялата трева надолу към отвесната стена под върха и да се зърне оставащата на стотици метри под нея р. Тъжа, за да се прозре истинското величие и могъщество на необятната Стара планина. Освен стената от източната страна на Абрашът, в близост до върха, но от юг, се вижда и още една група от причудливи скали, при които билото на рида Бялата трева стои като отсечено.

     За да се достигне от вр. Козята стена до водопад Пенчовско пръскало, първо трябва да се слезе наобратно до пътеката и по нея да се продължи на юг. В тази посока след около 5 мин. се достига до панорамна площадка, разположена в началото на споменатата група от причудливи скали /65 мин./. Оттук на юг цялото било на хребета, а донякъде и страничните му склонове, са покрити с хаотично разхвърляна, но невероятна красива като форма скална драперия, носеща името Трите купни. Продължаването напред през скалите, покриващи гребена на рида, е възможно, но е твърде опасно, тъй като склонът от източната им страна е напълно отвесен. Това е причината тук билото да се напусне и към водопад Пенчовско пръскало да се продължи със слизане на югозапад към долината на Пенчовската река. В тази посока се чува вече и бученето на самия водопад, към който се спускат откъм пътеката два по-къси, но пък покрити почти изцяло със скали рида. Първият от тях е с много високи канари, изкачването по които също е невъзможно, а вторият е гол и се спуска плавно към Пенчовското пръскало, преминавайки през няколко по-равни тераси. Слизането надолу към чашата на водопада може да стане или по билото на втория хребет, или по долината между двата рида, като, независимо от избрания вариант, разстоянието от панорамната площадка до реката се изминава за около 15 мин. /80 мин./. Денивелацията от седловина Русалиите до това място е около 300 м. Пенчовското пръскало е невероятно красив водопад, разделен на две по-малки части. В горния край пръските на струята му се спускат стремглаво през тесен улей, издълбан в скалите от водите на реката, а в средния се хвърлят от двадесетметрова височина, разтварят се леко като ветрило при невероятния си скок и се сгромолясват с тътен и бумтеж в идеално кръгла и дълбока „чаша“. Понеже водопадът е заобиколен от всичките си страни с високи скали, освен че към него е трудно да се слезе, не е лесно и да се излезе.

     Най-лесно и бързо от чашата на Пенчовското пръскало се излиза по широка пътека, спускаща се покрай високи скали на югозапад към красиво и равно долинно разширение. То е съвсем късо и се пресича от север на юг за няколко минути, като в най-долният му край трябва да се излезе от долината на Пенчовската река /90 мин./. Ако от това място се продължи на юг покрай течението й, ще се достигне до втория /долния/ водопад по коритото на реката /оттук се чува дори и бученето му/, който е по-малък от първия /горния/. Пътеката обаче продължава на югозапад, излиза от долината на реката и се покатерва по източните склонове на рида Дюза. След отделянето от Пенчовската река се набира известна височина през голата местност Купните, пресичат се набързо от изток на запад най-долните южни склонове на рида Дюза /както и едно по-плитко дере/ и се достига до река Петканова вода /110 мин./. В горната си част реката протича през плитка затревена котловина, но в долната пропада изведнъж в дълбок и скалист казан. Дерето, през което преминава реката, се нарича от местните Чемериков дол или Чимерчица /чемерика - вид отровно растение/, като по неговото протежение, на юг от пътеката и невидими от нея, остават т.нар. Петканови водопади. Това са няколко по-ниски водопада, разположени на близко разстояние един над друг и образуващи очарователна каскада. От р. Петканова вода следва по-стръмно изкачване на югозапад, като се върви през открита местност, обрасла изцяло с гъста хвойна. В нейният най-горен край се достига отново до правото трасе на Робовата пътека, което тук е до голяма степен заличено от природата и е покрито с храсти. След достигането му се продължава по него на юг, като 10 мин. след реката се излиза на гола поляна, в северния край на която, на около петдесетина метра северно от пътеката, се вижда овчарска колиба в сравнително добро състояние /120 мин./. Под нея пътеката завива на запад и се спуска стръмно към долината на Дълбоката река, разделяща ридовете Рахманица /от арабската дума рахман - милостив/ на запад от Дюза на изток. Склоновете на долината са покрити с букови гори, като само на едно място сред тях, ниско долу в близост до водите на Дълбоката река, е останала една малко по-широка поляна. На билото на рида Рахманица пък, на отсрещния десен бряг на реката, се виждат високия и гол безименен връх Кота 1595, както и една по-плитка седловина на запад от него, към които се насочва Робовата пътека.

     От ръба на поляната към гр. Калофер се продължава по Робовата пътека със стръмно спускане към Дълбоката река, като 10 мин. след овчарската колиба се достига до коритото й при широката поляна /130 мин./. Тук реката се пресича по брод, след който следва и съответното стръмно изкачване от другата й страна към плитката седловина, разположена на запад от вр. Кота 1595. През старите букови гори пътеката пресича склона по диагонал, като след още около 10 мин. се изкачва до билото на рида Рахманица при неговата най-ниска точка /140 мин./. Денивелацията от Пенчовска река дотук е почти нулева. От дъното на седловината пред очите се разкрива на югозапад и на юг съвсем нов простор. Оттук се виждат гъсто разчленена от стихиите част от планината, насечена с поредица от тънки хребети и по-къси рекички, както и съвременния черен път, свързващ калоферския курорт Паниците с вр. Ботев. На места този път е построен върху древното трасе на Мариния проход, част от който е и Робовата пътека. От седловината се продължава по вървището с пресичане на южните склонове на рида Рахманица в посока към по-новия и по-широк съвременен друм, до трасето на който се достига за около 15 мин. /155 мин./. След излизане на пътя се продължава по широкото му трасе на югозапад, като се пресича първата от споменатите реки - Араманско дере /от харманско дере Равен дол/. Тя е ляв приток на река Рахманица, като от другата й страна се стъпва в горната част и на първия от поредицата тесни странични ридове, носещ името Мечата полянаТози хребет също се пресича с плавно спускане на югозапад, като 20 мин. по-надолу се слиза и до откритата местност Долна Заграденица /в северния край на която личат каменните останки на масивен овчарник//175 мин./. Мястото е кръстопътно, като дотук се спуска от север и още един черен път, маркиран със зимна колова маркировка /ЗКМ/. От разклона се продължава отново на югозапад, като обединеният път навлиза в букова гора и пресича последователно през нея още две реки - Сухото дере и Вадата. Потоците дават началото на река Заграденица, която загражда рида Мечата поляна от юг. След пресичане и на тези реки пътят се качва на рида Седлювец и се спуска по него в южна посока. По склоновете му следва водоравно заобикаляне от изток на високия и скалист връх Кулата /1516 м.//надвесен със стръмните си стени директно над пътя/, като 20 мин. след местността Долна Заграденица се излиза от гората при нов кръстопът в близост до билото на следващия рид - Заногата /долният край на по-големият рид Пилешки полог//195 мин./. Тук основния черен път се пресича с още един по-нов друм, следващ гребена на Заногата от север на юг, като в същото време, пак оттук, се отделя на югозапад и старото трасе на Мариния проход /Русалийската пътека/. Денивелацията от билото на рида Рахманица до кръстопътя е около 200 м.

     От разклона към гр. Калофер /и по-точно към намиращата се в подножието на планината местност Паниците/ може да се слезе по три начина - по широкия път, идващ откъм вр. Ботев, по тесния път, следващ билото на рида Заногата, или пък по старата Русалийска пътека, извиваща по средата между тях. Всеки от трите варианти си има своите слаби и силни страни, за предпочитане е обаче да се ползва пътя по билото на Заногата, защото той е най-кратък. По него от кръстовището надолу следва същинската част от слизане към полето, до което остава да се преодолеят още около 600 м. височина. В началото на слизането вляво от тесния път остава дълбоката долина на потока, разделящ Заногата от съседния рид Седлювец, както и гората Бичова кория, а от дясната страна е все още плитката долина на голямата р. Тунджа. Под кръстовището склоновете на Заногата са изключително стръмни и почти напълно голи, като билото му е извънредно тясно и покрито с групи от ниски скали и натрошени камънаци. Пътят по него също е много тесен, но пък е добре маркиран с гъста колова маркировка, която обаче не е туристическа, а показва откъде преминава електрическия кабел, водещ от местността Паниците към вр. Ботев. Покрай гъстата редица от колове се напредва бързо, лесно и удобно, като 20 мин. след началото на спускането се достига отново до главния черен път /215 мин./. Тук на кратко разстояние той се пресича последователно на още две места, след последното от които трасето му постепенно се разширява, а наклонът по него прогресивно намалява. От това място на изток се виждат няколко по-големи селскостопански постройки в местността Бичови ниви, а на запад остава напълно голата местност Мандрата. Веднага след второто пресичане на пътя се преминава и през темето на обзорния връх Кота 1192, на който е поставена триангулачна точка /220 мин./. От него на юг склонът на Заногата е все още доста стръмен до достигане на няколко равни тераси със засадени в прави редици по тях овощни дървета. Тук стръмнината съвсем намалява, което позволява да се хвърли поглед вдясно към местността Милковица, където р. Тунджа образува къс, но затова пък много дълбок каньон. 20 мин. след вр. Кота 1192 се преминава и покрай масивен трафопост и под него се излиза отново на черния път при група стопански сгради в северния край на местността Горна Садина /245 мин./. При достигането до черния друм се продължава по него на запад, като след още около 5 мин. се излиза на асфалтов път в местността Паниците /250 мин./. Оттук до гр. Калофер остават още 4 км., които се преодоляват по извиващото водоравно на юг шосе.

 

89

От вр. Юрушка грамада към седловина Русалиите, вр. Русалиите и горната част на рида Бялата трева

 

62

 От вр. Русалиите към вр. Пенчов пряс 

 

64

 От вр. Пенчов пряс към вр. Козя стена /Малка Козя стена, Абрашът/

  

67

 От вр. Пенчов пряс назад към вр. Русалиите и седловина Русалиите 

 

73

Разклонът в средата на седловина Пенчов преслап 

 

83

 Вр. Козя стена и долината на Пенчовска река, снимани от Пенчов преслап

 

84

 От вр. Козя стена назад 

 

93

 От Козя стена на югозапад към рида Рахманица 

  

95

 Към скалистата местност Трите купни и долината на Дълбоката река

 

96

 Към долната част на рида Бялата трева и долината на р. Тъжа

 

102

 Слизането покрай скалистия рид към долината на Пенчовска река

 

103

От скалистия рид назад и нагоре към билото на рида Бялата трева

 

104

 Водопад Пенчовско пръскало

 

107

 В долинното разширение на Пенчовската река

 

108

 От рида Дюза назад към Пенчовска река, водопад Пенчовско пръскало и вр. Абрашът

  

109

 От рида Дюза на югозапад към долината на Дълбоката река   

 

111

 От билото на рида Дюза назад към вр. Малката Козя стена

 

112

 Към Малка Козя стена с увеличение

 

113

 От рида Дюза към горната част на рида Рахманица

 

114

 И към средната и долната част на рида Рахманица, които се наричат Мечитски рид и рид Средорът

 

116

 Към овчарската колиба северно от пътеката по рида Дюза

 

118

 От рида Дюза към седловината на рида Рахманица, през която преминава пътеката 

 

120

Пресичането на Дълбоката река при поляната и преминаването от рида Дюза на рида Рахманица 

 

121

 От седловината на рида Рахманица назад към Дълбоката река, рида Дюза и вр. Абрашът  

 

124

 От седловината на рида Рахманиа на югозапад към рида Мечата поляна и новия черен път

 

129

 По черния път към рида Пилешки полог  

 

131

 Разклонът в местността Долна Заграденица

 

35

Заобикалянето по черния път на вр. Кулата от изток

 

133

 От горния край на рида Заногата на юг към местността Паниците

 

137

 От билото на рида Заногата към местността Паниците

 

140

 Широката средна част на рида Заногата 

 

143

 Най-долната част на рида Заногата

 

2014-03-14 094054

 Профил на маршрута

 

Прочетена 1040 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм