22.3. гр. Калофер /местност Паниците/-Русалийска пътека-седловина Русалиите

Оценете
(0 гласа)

22.3. гр. Калофер /местност Паниците/-Русалийска пътека-седловина Русалиите - качване

Денивелация - 1050 м., време на движение - 4.00-4.30 м., разстояние - 11.5 км.

Немаркиран. В частта от м. Долна Заграденица до вр. Юрушка грамада - ЗКМ

 

2014-03-14 093801

Изтегли: GPS-трак

 

   Марин проход

    Маршрутът от местността Паниците до седловина Русалиите /Русалийски гробища/ следва трасето на едно от двете южни разклонения на римския път Марин проходЗападното от двете южни разклонение на прохода е известната още от времето на траките Русалийска пътека. За да наблюдават и охраняват Марин проход, траките построили няколко крепости от двете страни на планината. Най-голямата и известна от тях била крепостта на връх Острец, който се извисява над днешния квартал Острец на град Априлци от северната страна на планината. От главното било на юг проходът се раздвоява, затова от тази страна на планината били изградени две големи крепости. Западното южно разклонение на прохода /Русалийската пътека/ било охранявано от крепоста Звъниград, построена в долината на Бяла река. Източното южно разклонение на прохода /Тъжанската пътека/ било пазено от крепостта Манастира, издигната до мястото, при което река Тъжа излиза от планината. С охраната на прохода е свързано и името на ридът Стражата, който разделя долината на Бяла река от тази на река Тунджа. Дошлите по-късно римляни също използвали важния проход, като го покрили с калдъръм. Тогава Русалийската пътека били наричана Пътят на цар Траян, а сегашният Троянски проход бил известен като Военният път. В рамките на Стара планина римляните построили по прохода три пътни станции. Първата пътна станция била издигната от южната страна на планината в долината на Бяла река, над останките на тракийската крепост Звъниград. Запазени части от нея все още личат в местността Средна Курнидица до моста над Бяла река. Втората пътна станция се намирала от северната страна на планината, като нейните останки трябва да се търсят под днешния гр. Априлци. Третата пътна станция била разположена малко под билото на планината, в близост до хижа Тъжа. Тази станция се наричала Манастирчето и се ползвала чак до средата на турското робство, когато била разрушена. Руините й все още могат да се видят при пресичане на река Тъжа от туристическата пътека.

  По време на римскито владичество по-използвано от двете южни разклонения на прохода било източното, наречено Тъжанската пътека. Това разклонение се изкачва много по-нависоко в планината от западното, но било по-често ползвано, защото през Античността днешното село Тъжа било главен център на Казанлъшката котловина. Западното южно разклонение /Русалийската пътекастава особено популярно в края на турското робство, заради бума на занаятчийското производство и търговията в двете големи населени места от северната и южната страна на прохода - град Калофер на юг и село Ново село /сега квартал на гр. Априлци/ на север. От местността Паниците Русалийската пътека, чрез пресичане на няколко странични рида, се изкачва непрекъснато към възловата седловина Русалиите на север. Заради пресичането на тази важна, високо разположена в планината и възлова седловина, Русалийската пътека била наречена на нейното име. От Русалиите пътеката слиза към главното било на планината, като го пресича при седловина Табиите. Това, че проходът има две южни разклонения и, че слиза към своя превал, вместо да се изкачва към него, поражда множество спорове. Заради тях се налагат няколко уточнения, както по отношение на самия Марин проход, така и по отношение на структурата на планината в частта, която се пресича от Русалийската пътека.

  Марин проход е един от най-високите проходи, пресичащи Централна Стара планина - 1560 м. На север от билото на планината старият път е само един. От гр. Априлци той се изкачва в южна посока към главното било, като го пресича при седловина Табиите. При Табиите проходът се разклонява, като на юг продължават два пътя, които кой знае защо са наречени пътеки. Източният път е Тъжанската пътекакоято от седловина Табиите слиза към с. Тъжа на югоизтока западният е Русалийската пътека, която се спуска към гр. Калофер на югозапад. Първият проблем, свързан с Марин проход, е въпросът за неговото наименование. В повечето пътеводители пътят е наречен Русалийски проход, което очевидно е неправилно, защото Русалийската пътека е само едно от двете му южни разклонения. Същото се отнася и за другото често използвано име на прохода - Тъжански проход. Правилното наименование на прохода е най-добре изяснено от изветният турист и писател Павел Делирадев. Според него, наименованието на прохода е съвсем ясно посочено в името на върха, разположен западно от неговия превал Табиите. Върхът се нарича Мара гидик, което значи Марин проход /или проход Мара/. Повечето автори свързват това име с княгиня Мара /Кера Тамара Българска/ - сестра на цар Иван Шишман, която била дадена за жена на турския султан. На път за Турция княгинята уж минала оттук и оттогава проходът носел нейното име. Тази версия е напълно неправдоподобна, защото многобройни легенди свързват преминаването на княгиня Мара през Стара планина с кой ли не проход. Така например в с. Марян /Еленско/ твърдят, че на път за Турция княгинята минала оттам, затова селото носело нейното име. Товасе говори и в едно севлиевско село, около което също е разположен проход с подобно име. Трети проход с името Мара гидик /но леко видоизменено, според местния диалект, във формата Мара гидия/, се намира в Етрополска Стара планина, над село Мирково. Други автори пък свързват името на прохода с легендарната сестра на Крали Марко, която също се казвала Мара. Според трета теория, името на прохода произлиза от арабската дума магара /пещера/. Тази теория е най-несъстоятелната, защото всеки, който е минавал през прохода, знае, че там няма никаква пещера. Има и четвърта теория, която обяснява произходът на името на прохода по най-прост и близък до народа начин. В миналото за превоз по пътищата били използвани предимно коне. Хората, отглеждащи тези животни, обикновено дават на мъжките коне името Кольо, а на женските Мара, така че е възможно Марин проход да означава просто Кобилин проход. Друго животно, което в миналото се използвало за превоз, бил биволът. На турски език женски бивол е мара, така че е възможно Марин проход да означава и Биволски проход

   Вторият проблем, свързан с Марин проход, се отнася до мястото на неговия превал. Превалът е най-високата точка, през която даден проход пресича главното било на планината. Споровете относно превала на Марин проход са породени от това, че билната седловина Табиите /Пресяката, Загорската кула, Тъжански превал/, при която проходът пресича планината, не е неговата най-висока точка. Седловина Табиите е превал на прохода, защото при нея пътят пресича /преваля/ главното било на планината. От Табиите западната /Русалийската/ пътека завива на югозапад и с лек наклон нагоре описва широка дъга, отворена към долината на р. Тъжа на изток. Пресичайки изворната област на реката, Русалийската пътека се изкачва към седловина Русалиите, която се намира между билния връх Юрушка грамада /2136 м./ на запад и страничния връх Русалиите /1894 м./ на изток. От тази седловина Русалийската пътека се спуска към гр. Калофер на юг. При вр. Юрушка грамада от главото било на планината в източна посока се отделя страничният рид Русалиите, на който се намира вр. Русалиите. Получава се така, че седловина Русалиите наистина е най-високата точка на Русалийската пътека, но тя не е негов превал, защото се намира не на главното било на планината, а на страничния рид Русалиите. Същото се отнася и до другото южно разклонение на Марин проход - Тъжанската пътека. От главното било на планината при седловина Табиите тя се изкачва до седловина Гроба, разположена между върховете Малък Кадемлия /2226 м./ и Голям Кадемлия /2275 м./. Седловина Гроба е изобщо най-високата точка на целия Балкански полуостров, до която достига римски път, но и тя също не е превал на прохода, защото се намира не на главното било на планината, а на страничното му разклонение - масива Триглав.

Рид Пилешки полог

  Друг проблем, отнасящ се до Русалийската пътека, е свързан с ридът, по който тя се изкачва от местността Паниците на север. За да се разбере откъде минава пътеката при изкачването си към седловина Русалиите, трябва по-добре да се познава сложната структура на Стара планина в района на север от местността Паниците. Седловина Русалиите се намира на североизток от възловия билен връх Юрушка грамада. Върхът е възлов, защото при него от главното било на планината се отделят няколко мощни и важни в орографско отношение странични рида.

     1. От Юрушка грамада към долината на р. Тъжа в североизточна посока се спуска страничният рид Русалиите, на който се намират седловина Русалиите и вр. Русалиите. Този рид отделя долината на р. Тъжа от долините на десните й притоци.  

     1.А. При вр. Русалиите от този рид в югоизточна посока се отделя късият и стръмен страничен рид Бялата трева, с по-изявени върхове по него връх Пенчов пряс /пряс - вододел//1844 м./ и Малката Козя стена /Абрашът//абраш - с петна по кожата//1708 м./. Ридът Бялата трева разделя р. Тъжа на изток от десния й приток - Пенчовска река на запад. На север от Бялата трева текат две реки, които са разположени съвсем близо една до друга и които отделят страничния рид от основния рид Русалиите. Двете реки се наричат Кара Гергевски дерета, като на север от тях, в долната част на рида Русалиите, се простира пасището Кара Гергевица.

    2. Пак от вр. Юрушка грамада, но на югоизток, се отделя страничният рид Дюза /Голямата дюза, Равният рид/, който разделя долините на Дълбоката река на запад от Пенчовска река на изток.

   3. Отново от вр. Юрушка грамада, но този път на юг, се спуска широк и стръмен страничен рид, който заема огромно пространство между реките Тунджа на запад и Тъжа на изток. Някои автори наричат този рид Пилешки полог, но той носи това име само в горната си част. Ридът Пилешки полог не трябва да се бърка със седловина Пилешки полог, която се намира на главното било на планината, западно от вр. Юрушка грамада. Ридът Пилешки полог е вододел между водосборните области на реките Тунджа и Тъжа. Според Константин Иречек, Тунджа и Тъжа са едно и също име, видоизменено по два различни начина - нов и стар, като и двете наименования произлизат от древното тракийското име на река Тонзос. Географите са приели, че главната от двете реки е Тунджа, но при вливането си в нея, р. Тъжа е по-пълноводната от двете. От вр. Юрушка грамада, ридът Пилешки полог се спуска към местността Паниците на юг, като минава през три водоравни тераси. Най-горната от трите тераси по рида Пилешки полог е обширната Пирьова ливада.

    3.А. При Пирьова ливада от основния рид Пилешки полог се отделя на югоизток много дълъг страничен рид, който е вододел между реките Рахманица на юг и Дълбоката река на север.

    3.АА. В горната си част този дълъг рид се нарича Рахманица /на арабски рахман означава милостив/,

    3.АБ - в среднатачаст - Мечитски рид /мечит - джамия/,

    3.АВ - а в долната - Средорът.

  3.Б. След първата тераса в местността Пирьова ливада, ридът Пилешки полог се спуска до втора тераса, разположена северно от връх Муньов камък /1790 м./. При тази втора тераса от основния рид Пилешки полог, отново на югоизток, се отделя късият страничен рид Мечата поляна, разделящ река Заграденица на юг от р. Рахманица на север.

    3.В. От втората тераса ридът Пилешки полог слиза до трета тераса, разположена северно от връх Кулата /1516 м./. При тази трета поред тераса, отново на югоизток, се отделя най-дългият от всички странични ридове - рид Седлювец, разделящ река Армучаланка на юг от реките Заграденица и Рахманица на север.

   3.ВА. От своя страна при връх Атанас теп е/1302 м./ ридът Седлювец също се разклонява, като първо в южна, а после и в югоизточна посокаот него се отделя по-късият страничен рид Радобръш /от Радо иобръшстръмна пътека/. На някои карти ридът е отбелязан неправилно под името Радобраш. 

  3.Г. От третата тераса надолу, ридът Пилешки полог се нарича вече рид Заногата. Старинното име Заногата показва, че по ридът минава или в миналото е минавал, широк и удобен за нозете път.

 От местността Паниците, Русалийската пътека се изкачва към Русалийската седловина на север, като последователно пресича всички по-горе изброени ридове, с изключение на рида Бялата трева.

22.3. гр. Калофер /местност Паниците/-Русалийска пътека-седловина Русалиите - качване

  Маршрутът от местността Паниците до седловина Русалиите започва от подножието на рида Заногата. Дотук се достига, като от хотел Райски кът в местността Паниците се тръгне по асфалтовия път на север. В началото се следва маркировката на пътеката за хижа Рай, като при разклона за хижата се продължава без маркировка по асфалта на север. След разклона от дясната страна на пътя остава широката равна поляна Горна Садина, а от лявата е долината на р. Тунджа. В края на асфалта се достига до стопански сгради, които се заобикалят по черен път от запад и от северната им страна се излиза в подножието на рида Заногата. Мястото е много добър изходен пункт за туризъм, защото се намира на голяма надморска височина - 850 м., а освен това, оттук започват и два пътя, водещи нагоре към планината. В пътеводителите е записано, че от местността Паниците, Русалийската пътека се изкачва по рида Заногата на север. Ако се погледне обаче от подножието на Заногата към билото на рида на север, веднага се разбира, че това е невъзможно. Някога Марин проход бил широк и основен за пресичане на Стара планина път, по който, освен хора, се движели и каруци. В горната си част ридът Заногата е изключително стръмен и по-него не може да има нормален коларски път. По билото му наистина се вижда някакъв черен път, но това е съвременен офроуд-път. От западната страна на Заногата е тясната, дълбока и много стръмна долина на р. Тунджа, в която също не може да има нормален коларски път. Това означава, че единственият възможен вариант за продължение на Русалийската пътека към планината нагоре трябва да се търси някъде на изток от рида Заногата.

  От разклона с офроуд-пътя в подножието на Заногата се продължава почти водоравно по широк черен път на изток. Това е камионният път, който води към връх Ботев /2376 м./. Макар, че вр. Ботев се намира на запад, първоначално пътят тръгва към него в противоположната източна посока. От южната страна на разклона остава военно поделение, скрито в гъста гора и оградено с мрежа от бодлива тел. В началото по черния път се появява някаква рядка червена маркировка, която бързо завива на югоизток. От пътя маркировката най-вероятно слиза към долината на р. Армучаланка надясно и води към с. Тъжа. 5 мин. след разклона в подножието на рида Заногата се достига до началото на Национален парк „Централен Балкан“. Мястото е маркирано с няколко информационни табели, като веднага след тях се пресича маловоден поток. При пресичането на потока пътят напуска рида Заногата и се качва на съседния рид Седлювец /по-точно на неговото странично разклонение Радобръш/. По-нагоре по мостове се пресичат още два потока и 15 мин. след табелите се излиза при петорен разклон на широка равна поляна /20 мин. след началото/. От разклона на юг се отделя черен път, който слиза към р. Армучаланка. На запад водоравна пътека над черния път води към рида Заногата назад, а основния черен път продължава към вр. Ботев на североизток. Оттук към билото на планината може да се продължи и по него, но така много се заобикаля. При разклона от основния път се отделя по-слабо използвано разклонение, чието начало е маркирано със самотен кол от зимна колова маркировка /ЗКМ/. Разклонението се изкачва в правилната северна посока, като съкращава част от завоите по основния път, така че оттук към главното било е най-добре да се продължи по него.

  При разклона основния черен път се напуска и от него се продължава на север, по разклонението, маркирано с кол от ЗКМ. Веднага след разклона започва стръмно изкачване, като се върви по тясна, но много удобна пътечка, която е трасирана от източната страна на пътя. Стръмното изкачване от петорния разклон нагоре е кратко, като пътят скоро достига до наклонените поляни на чудно красивата местност Червенковец. В миналото старобългарската думата червен била използвана в смисъл на красив. Тук името Червенковец означава точно това - красива местност. Склоновете в тази част на планината са заети от криви поляни, посипани с причудливи скали. Между скалите са разположени, като в нарочно подреден от природата алпинеум, няколко групи кичести дървета. От Червенковец се откриват гледки назад, към местността Паниците и долината на р. Армучаланка. На запад стърчи темето на вр. Ботев, а над хълмовете на изток се подават и някои от върховете по билото на масива Триглав. Вляво от пътеката остава местността Бичови ниви, в която се виждат големи стопански сгради. Поляните Червенковец са пресечени от дълбоко вкопан в склона път - Русалийската пътека. От Паниците до местността Червенковец, строителите на пътеката са я прокарали по права линия, докато новият черен път заобикаля чрез безброй завои. Дори при бегло вглеждане в Русалийската пътека, веднага се разбира, че това е стар римски път. Широк, с прави линии, дълбоко вкопан в склона и без коловози. Строителите на пътя са го насочвали натам, накъдето има скали. Пътят се качва върху тях, като те му служат за опора отдолу, а останалите от строителството камъни са подложени под ниската му страна, така че да го изравнят.

 След достигане до Русалийската пътека се продължава по нея на североизток и 20 мин. след петорния разклон се излиза отново на съвременния черен път /40 мин. общо/. Русалийската пътека го пресича и от северната му страна влиза в разредена букова гора. Тук природата е започнала да превзема стария път, но широкото му трасе все още си личи. За няколко минути пътеката пресича горския пояс и над него излиза на обширни поляни, разположени южно от вр. Атанас тепе. При тези поляни пътеката завива на северозапад и по тънко седло се изкачва на билото на рида Седлювец. 20 мин. след повторното пресичане на пътя се достига до разклон с изоставен черен път, водещ от вр. Атанас тепе на северозапад /60 мин./. От местността Паниците дотук са изкачени около 400 м. височина, като това е най-стръмната част от маршрута. Оттук до седловина Русалиите има още доста изкачване, но то се преодолява много по-плавно. При достигане до изоставения черен път се продължава по него на северозапад, като заобления тревист вр. Атанас тепе остава зад гърба. Пътят, по който продължава изкачването, е построен върху трасето на Русалийската пътека, така че в този участък от нея не се вижда почти нищо. От вр. Атанас тепе на северозапад следва изкачване по голото било на рида Седлювец. В гората от северната страна на рида тече река Вадата - десен приток на р. Заграденица, а от южната страна остават няколко ниски обли връхчета, подобни на тракийски могили. 10 мин. след достигане до изоставения път той се изкачва до заключена бариера /70 мин./. Веднага след нея се излиза отново на основния черен път при информационна табела, указваща началото на Резерват Джендема.

 От разклона се продължава отново по изоставения черен пътна северозапад,като се следва билото на рида Седлювец. Колкото по-нагоре се отива, толкова по-обзорно става билото на рида. Горната му част е напълно гола и от нея се вижда как пътя се приближава към съседния рид Заногата. 15 мин. след заключената бариера основния черен път се пресича последователно за четвърти и пети път /85 мин./. При петото пресичане се достига съвсем близо до рида Заногата. Оттук се вижда тесният черен път по билото му, маркиран с метални колове. Това не са туристически колове, а маркировка, бележаща пътя на заровения под нея електрически кабел за вр. Ботев. На запад от разклона с основния път остава красивата местност Кьошковете /кьошк - предната част на старите възрожденски къщи/, до която от местността Паниците се организират екскурзии с коне. Оттук на север е най-стръмната част на рида Заногата, като високо горе над пътя се вижда надвесеният над него скалист вр. Кулата. В миналото Русалийската пътека, освен че била охранявана от яки крепости, била наблюдавана и от две кули. Първата кула била разположена на вр. Кулата, както показва и името му. Тази кула се наричала Калоферската, за разлика от втората наблюдателна кула, която се намирала на седловина Табиите и носела името Загорската. При петото излизане на основния черен път Русалийската пътека напълно изчезва. Възможно е да се качва на рида Заногата и по билото му да продължава към вр. Кулата, но по-вероятно е да се намира отдолу под съвременния черен път.

  От разклона се продължава по основния черен път, водещ към вр. Ботев. Пътят завива на север, заобикаля водоравно вр. Кулата от изток и след 10 мин. пресича р. Вадата /95 мин./. След нея пътят се завърта на североизток и 10 мин. по-нагоре пресича и река Сухото дере /105 мин./. Двете реки - Вадата и Сухото дере, се сливат северно от вр. Атанас тепе и образуват р. Заграденица. От коритото на Сухото дере се вижда над пътя напълно голата местност Горна Заграденица. Това име обикновено се дава на местности, в които има останки от крепост. Тук обаче името Заграденица е свързано с една дълга и много странна ограда. В края на 19 в. по Русалийската пътека преминал пътешественикът Феликс Каниц. В местността на изток от вр. Кулата той забелязал дълга дървена ограда, зад която били построени многобройните летни кошари на местните планински пастири-каракачани. По онова време каракарачите се конкурирали с юруците от с. Тъжа за пасищата по рида Пилешки полог и вероятно, за да няма спорове, заградили част от планината с ограда. От тази необичайно дълга и странна за голи пасища ограда идва името на обширната местност Заграденица, която се състои от две по-малки части - Горна и Долна Заграденица. В миналото двете обширни голи местности Горна и Долна Заграденица били главните каракачански пасища в тази част на планината. При пресичането на р. Сухото дере пътят напуска рида Седлювец и се изкачва на рида Мечата поляна, като в началото му се минава край табела, указваща краят на резерват Джендема. След табелата се излиза на просторната поляна Долна Заграденицав средата на която се виждат каменните останки на масивен овчарник. При останките на овчарника в северния край на поляната от основният черен път се отделя по-слабо използвано разклонение, което се насочва на север. По това разклонение изведнъж се появява гъста зимна колова маркировка /ЗКМ/. Тази маркировка съвсем правилно започва оттук. От Паниците до Долна Заграденица се върви само по черен път и на завет покрай хълмове и гори и макар, че се пресичат и голи местности, колова маркировка не е необходима. Над Долна Заграденица се навлиза в обширни открити местности, в които няма никакъв заслон и които през зимата са изключително опасни. При поляната Долна Заграденица основния черен път се напуска и покрай ЗКМ се продължава със стръмно изкачване на север. Нагоре се върви към нисък превал, след който отново се достига до черния път при река Араманско дере /от харманско дере - Равен дол/. Разстоянието от Долна Заграденица до реката се изминава за 15 мин. /120 мин./.

  Тук пътят отново се пресича и от другата му страна се продължава по тясна пътека, като се следва ЗКМ. Пътеката върви по абсолютно правата, опъната като по конец, плитка долина на р. Араманско дере в северозападна посока. От южната страна на реката остава Мечата поляна, а от северната е ридът Рахманица. Склоновете на реката са покрити с ниска и гъста хвойна, сред която на места пътеката се губи. Местността е напълно гола и при мъгла задължително трябва да се върви покрай коловата маркировка. 15 мин. след последното излизане на черния път се достига отново до него, пътят се пресича и по коловата маркировка се продължава към скалите на вр. Муньов камък на северозапад /135 мин./. Пътеката постепенно става водоравна и излиза северно от върха на втората /средната/ равна тераса по рида Пилешки полог /160 мин./. При тази тераса, за кой ли път, отново се излиза на черния път. От вр. Атанас тепе дотук са изкачени още 550 м. височина. При тази втора тераса от основния рид Пилешки полог се отделя на югоизток ридът Рахманица, а от западната страна остава долината на Капаклийска река, която е един от двата начални притока на р. Тунджа. Освен туристическата маркировка, при втората тераса от юг излиза и коловата маркировка, която е над електрическия кабел за вр. Ботев. Двете редици от колове се пресичат и веднага се разделят. Коловете над кабела продължават по права линия на север, а туристическите колове на северозапад. При добро време оттук към билото е най-добре да се продължи по черния път, който върви водоравно между двата реда от колове

  От втората тераса пътят заобикаля от запад плоският и гол на темето си връх Кота 1879 и след 10 мин. достига до гроб с паметник в южния край на обширната трета тераса, наречена Пирьова ливада /170 мин./. Тя заема най-горната част на Пилешки полог, като северният й край опира в подножието на вр. Юрушка грамада. На запад ливадата се спуска постепенно през голата местност Капаклията към долината на Капаклийска река. От изток под Пирьова ливада е широката и също плоска долина на Дълбоката река, чиято горна част е заета от голата местност Лападец. В местността Пирьова ливада старата Русалийска пътека изведнъж се появява изпод черния път и се спуска към долината на Дълбоката река и местността Лападец на североизток. Понеже местността е напълно гола, от нея се вижда далеч напред как Русалийската пътека първо слиза в долината, а после се изкачва от другата й страна по рида Дюза. На пръв поглед би било най-логично от Пирьова ливада пътеката да продължи водоравно към вр. Юрушка грамада на север, но строителите й неслучайно са я насочили към Дълбоката река. Югоизточният склон на вр. Юрушка грамада е разцепен от много дълбок улей, който не се вижда от Пирьова ливада. Русалийската пътека избягва пресичането на улея, като слиза в долината на Дълбоката река. От гробът в южния край на Пирьова ливада към седловина Русалиите може да се продължи както по новия път към вр. Юрушка грамада на севертака и по Русалийската пътека на североизток.

  Ако се продължи по новия черен път на север, тогава след 20 мин. се достига до подножието на вр. Юрушка грамада /190 мин./. Там се завива по пряка пътека на североизток, пресича се дълбокия улей, който разцепва югоизточния склон на върха и след 20 мин. се слиза до Русалийската пътека /210 мин./. През дълбокия улей тече един от началните притоци на Пенчовска река. Малко по на юг от улея се намират и изворите на Дълбоката река. Между Пенчовската река и Дълбоката река има една съвсем тясна ивица земя, през която от вр. Юрушка грамада на югоизток се отделя ридът Дюза. След пресичане на дълбокия улей, Русалийската пътека минава край две дълбоки дупки, от които блика вода. След тях се пресича още един по-малък улей, наречен Пенчов чучур. Водата от двата улея и от двете дупки дава началото на Пенчовска река. След пресичане и на втория улей, пътеката слиза от рида Дюза, на който е била съвсем за кратко и се качва на Русалийски рид. По него следва плавно изкачване и след 10 мин. се достига до  билото му при седловина Русалиите /220 мин./. На тази седловина стария римски път се пресича от съвременната пътека Ком-Емине /КЕ/. Денивелацията от вр. Муньов камък до седловина Русалиите е само 100 м. Седловина Русалиите е възлово място, от което се отделят пътеки във всички посоки. По Русалийската пътека се слиза към гр. Априлци на север, а по пътеката КЕ се върви към вр. Ботев на запад и към х. Тъжа на североизтокОт седловината се отделя и още една пътека, която по страничния рид Бялата трева води към върховете Пенчов пряс и Малката козя стена на югоизток.

Седловина Русалиите /Русалийски гробища/

  Най-горната част на обширната седловина Русалиите се нарича Русалийски гробища. В миналото тук имало няколко големи продълговати камъка, подредени в права редица. Заради големината и начинът, по който камъните били подредени, местността била наречена Русалийски гробища. Предназначението на тези камъни и досега е неясно. Камъните изчезнали съвсем наскоро, като една от версиите за изчезването им е, че са вградени в пирамидите на коловата маркировка на пътеката Ком-Емине. За предназначението на редицата големи камъни се изказват най-различни предположения. В миналото такива редици от камъни имало около високите части на повечето от по-важните проходи в България. Редица от такива камъни описва П. Р. Славейков, който от родния си град Трявна се изкачил до близкия вр. Бедек. Този връх е превал на прохода Верейски друм, а седловината с камъните под него носи почти същото име, като тази над гр. Калофер - седловина Русалски гробища. Други такива редици от камъни има при вр. Васильов във Васильовска планина, както и на билото на планината Ржана. Имената Русалийски и Русалски гробища също се срещат доста често около горните части на планинските проходи. Русалски гробища има около с. Церово в Искърския пролом, до Белоградчик, до с. Бъта /Панагюрско/, над с. Мирково /Пирдопско/, при с. Литаково /Ботевградско/, около гр. Угърчин /Ловешко/ и в Рила над гр. Разлог. В най-източният край на Централна Стара планина се намира обширната и безкрайно красива Беленска котловина, като край всички села намиращи се в нея има местности, които се наричат Русалийски гробища. Предназначението на редиците от камъните вероятно е култово, като се преполага се, че те са служили при изпълнение на религиозните обреди на пътниците, минаващи по проходите.

  Предположение за произходът и значението на думата русалии прави Цветомир Тодоров в книгата си „Следите на миналото в Централна Стара планина“. Според него, в близост до седловина Русалиите има още няколко топонима с корен рус/рос. Това са връх Росоватец и река Росица. Топонимите Русалии, Росоватец, Росица са хидроними от тракийски произход и са свързани с вода. Коренът в тях рус/рос най-вероятно означава опасност, опасна местност. Както стана дума и по-надолу, местността на юг от седловина Русалиите е гола и много опасна през зимата. Връх Росоватец също е гол и много опасен при лошо време, а по северозападния му склон се намира един от най-големите лавинни улеи в Стара планина. От корена рус/рос произлизат и думите Розалии и Росита. При преминаването си по Русалийската пътека пътешественикът Феликс Каниц я нарица Росалита. С думите Розалии и Росита се наричат вид игри - древни мистерии, посветени на тракийския бог на мъртвите Залмоксис. Думата русалия е останала от древния езически празник на розите, свързан с култът към мъртвите. Според древните вярвания, по Спасовден на земята слизали самодиви /русалки/, които играели хоро на точно определени места /обикновено на кръстопътища/. Според Константин Иречек, до седловина Русалийски гробища се намирал Самодивският кладенец /може би извора Пенчов чучур/. Който минел през хорището на самодивите, първо го застигала болест, а после земята се отваряла и го поглъщала. С тези болести можело да се справят само русалиите - тайни мъжки общества, наричани още и калушари. Тези русалии /калушари/ отивали на русалското хорище и разваляли болестта, като изпълнявали специални ритуали. През Средновековието русалските игри били наричани „срамни игри“ и „идолски игри“ и били изпълнявани по време на „поганните“ /езическите/ дни в така наречената Русалска неделя. Според народните вярвания, тогава небето се отваря, за да прибере душите на мъртвите. Днес русалските игри са до голяма степен християнизирани, като езическият им смисъл се е запазил само в топонима Русалийски гробища. Преди няколко десетилетия близо до калоферските Русалийски гробища се появява, случайно или не, още един русалски топоним - името на връх Мара гидик се променя на връх Русалка

 

01

Разклонът хижа Рай-Русалийска пътека в местността Паниците

 

01

 Назад към стопанските сгради в местността Горна Садина

 

02

 Разклонът в подножието на рида Заногата

 

04

 Началото на Национален парк "Централен Балкан" 

 

08

 Разклонът в подножието на местността Червенковец

 

12

По трасето на Русалийската пътека в местността Червенковец 

 

14

 От местността Червенковец към местността Паниците назад

 

18

 Русалийската пътека по голия рид Седлювец 

 

22

 Заобикалянето на вр. Атанас тепе от запад 

 

27

Пресичането на черния път при табелата за начало на резерват Джендема

 

29

 Назад към вр. Атанас тепе и ниските могили над него 

 

31

 От рида Седлювец към местността Паниците на юг 

 

35

 Заобикалянето на вр. Кулата по черния път от изток

 

36

 Разклонът в местността Долна Заграденица

 

38

 Назад и надолу към месността Долна Заграденица с руините на овчарник по средата 

 

42

 Назад към долината на река Араманско дере

 

43

 Към горната част на Араманско дере

  

45

 Разклонът при втората тераса северно от вр. Муньов камък

 

48

 Завоят след вр. Муньов камък 

 

52

 От гроба на Пирьова ливада към върховете Параджика и Ботев  

 

53

 От гроба на Пирьова ливада към вр. Юрушка грамада на север

 

54

 Към вр. Юрушка грамада и ниското връхче Русалиите източно от него

 

55

 От пътя към вр. Русалиите към Пирьова ливада назад

 

57

 Към вр. Русалиите 

 

58

 На изток към голата местност Лападец, Дълбоката рида и рида Дюза зад тях

 

60

 От вр. Русалиите към рида Пилешки полог и началото на Пенчовската река назад 

 

61

 От връх Русалиите към Пирьова ливада и местността Лападец

 

71

 Ридът Пилешки полог и местността Пирьова ливада

 

89

 От вр. Юрушка грамада към седловина Русалиите и вр. Русалиите

 

2014-03-14 093841

Профил на маршрута

 

Прочетена 1269 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм