09.1. гр. Пирдоп-х. Паскал-вр. Паскал

Оценете
(1 глас)

09.1. гр. Пирдоп-х. Паскал-вр. Паскал - качване

Денивелация - 1350 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 9.8 км.

Маркировка: от гр. Пирдоп до вр. Косица-бяло-синьо-бяло и ЗКМ, от вр. Косица до вр. Паскал-бяло-червено-бяло и ЗКМ

 2014-01-30 141215

Изтегли: GPS-трак   

       

Град Пирдоп

   Град Пирдоп се намира в центъра на Златишко-Пирдопската котловина, на около два километра на юг от Стара планина и на също толкова на север от Средна гора. Както повечето подбалкански селища, така и Пирдоп, вероятно е възникнал в далечното минало като група от ханове край главния подбалкански път Друма. Старият Пирдоп се намирал на север от днешния град, в подножието на Стара планина и в близост до мястото, при което реките Славци и Скока излизат от нея. В древността земите, под които сега е Пирдоп, били покрити с големи блата. Едва след тяхното пресушаване, от подножието на планината селището се преместило към средата на полето, където е и днес. Кога станало това преместване е неизвестно, но град с името Пирдоп се появил чак в края на 17-и в. В писмените сведения, за населено място с такова име, се споменава за първи път през 1727 г. в един от помениците на Гложенския манастир. Относно произхода и значението на наименованието на града се спори много, но убедителен отговор така и не е даден. Според едни автори, името на града произлиза от думите При вода, според втори от При паница, а според трети от При дъб. Други автори свързват името Пирдоп с някои от многобройните народи, населявали котловината през различните епохи. В книгата си „Град Пирдоп в миналото и сега“, авторът Методи Стоянов посочва цели десет възможни варианта за произхода и значението на името Пирдоп. В турски тимарски регистър от 1430 г., касаещ Златишка кааза, се споменава за селище, с името Протопопинци. Това име показва, че в съответното населено място се намира седалището на главния християнски свещенник за региона. Някои историци приемат името Протопопинци за най-старото наименование на града, като според тях, то се видоизменило първоначално в Пирдопци, а по-късно преминало и в Пирдоп. В съседната община Панагюрище обачеима село с близкото по звучене име Попинци, което означава, че записката в турския регистър може да се отнася и за него.

   Според Константин Иречек: „В Пирдоп старини няма“. Околностите на града обаче са населявани от най-дълбока древност и изобилстват с всякакви старини и с най-различни други ценни исторически артефакти. Най-старото селище край днешния Пирдоп е от праисторическата епоха и се намира в местността Керемидчийницата, на около 500 м. на изток от последните къщи на града. Друго праисторическо селище е разкрито при прокарването на ж.п. линията на около 3 км. на североизток от Пирдоп, в долината на река Канджа. Следи от трето древно селище могат да се видят и на запад от града, в разположената натам местност Тяовене. Според някои историци, това селище било унищожено след завладяването на България от турците, а жителите му се изселили в западната част на котловината и там основали днешното село Мирково. През Античността земите край града били обитавани от тракийското племе великокойлалети. От тях в землището на Пирдоп останали около 180 тракийски могили, които свидетелстват за това, колко древни са селищата край днешния град и колко многобройно е било тяхното население. Най-големите тракийски могили край Пирдоп са разположените в близост една до друга Тартарица и Дервиш могила. Според запазена в града легенда, на теметата на могилите стояли двама великани - този на Тартарица бил татарин, а другият на Дервиш могила - дервиш. Двамата често се присягали един към друг и взаимно си палели чибуците.

  Освен от древни селища и тракийски могили, в района на Пирдоп са открити следи и от няколко крепости. На североизток от града се намират руините на оградения с дебели каменни стени манастир Св. Елия /Еленска базилика/, разположен в близост до стария подбалкански път. В Пирдопско се пази спомен, че в манастира живял и починал Св. Патриарх Евтимий /Св. Евтимий Търновски/, след като турците го прокудили от старата българска столица Търново. Освен от крепостни стени, манастирът бил укрепен допълнително и с овални кули, останки от които могат все още да се видят в четирите ъгъла на манастирския двор. Св. Елия просъществувал до 1700 г., когато бил разрушен от армията на турския военачалник Яхия паша. На юг от манастира се намира черковището Св. Тодор, край което в древността било разположено голямо тракийско селище. На север от Св. Елия, на две чуки над Еленска река, се издигали две по-малки крепости, вероятно за охрана на стария път Друма. На юг от Пирдоп пък тече река Тополница, която образува край града два завоя под формата на буквата Г. При тях се намират останките на още две крепости -по-голяма и по-малка, известни като Пирдопските градища. По време на робството по-голямата от тях била наричана от местните турци Дженевез калеси /Генуезката крепост/. Още по на юг от двете крепости, в разположените в близост до билото на Средна гора местности Мухча, Балгурник и Дядо Лалова поляналичат следи от траншеи, могили и жертвени камъни, вероятно от тракийски произходКрай Пирдоп са запазени и доста оброчища, което показва, че в миналото в околностите на града живеело многобройно християнско население.

  От периода на Средновековието за Пирдоп липсват каквито и да било сведения. Запазен е единствено спомен за войводата Момчил Пирдопски, оказал ожесточена съпротива при превземането на котловината от турците. След падането на България под робство, съседният на Пирдоп град Златица бил заселен само с турци, които го превърнали в главен административен център на областта. По същото време Пирдоп бил натоварен с особени, войнишки задължения, за сметка на които жителите на града се ползвали и със съответните специални привилегии. Заради тях, в Пирдоп масово започнали да се заселват българи от околните селища и той станал най-многолюдното населено място в котловината. Макар, че в града живеели и известен брой турци, българите винаги доминирали над тях и постоянно имали числено и културно превъзходство. Така Пирдоп се превърнал в главно културно и духовно средище за угнетеното местно българско население. По този начин в котловината постепенно се оформили два големи градски центъра единият български, а другият турски, които били в постоянно съперничество помежду си. Заради многото българи в Пирдоп, още в далечната 1618 г. първо тук от цялата котловина била издигната православна църква. С дарения на местни жители, през 1698 г. за нуждите на църквата бил закупен т.нар. Протопопински дамаскин - книжовен паметник на Етрополската книжовна школа. През 1874 г. в църковната библиотека бил открит Пирдопският апостол - старобългарска книга от 13 в. В града работел и известния дамаскинар /преписвач/ на книги Даскал Тодор Пирдопскикойто ни завещал 17 дамаскина и препис на История славянобългарска. В Пирдоп още през 17 в. било открито килийно училище, а през 1820 г. било отворено и общинско.

  В периода на Възраждането Пирдоп благоденствал благодарение на силно развитото в него производство на гайтани. За това производство в града край р. Тополница работели повече от 700 гайтанджийски стана. Пирдоп се прочул и с производството на аби, шаяци, пастърма, свещи и сапуни. По онова време, българите в града много забогателиместното землище им се сторило тясно, та затова започнали да изкупуват и земите на север от главното било на Балкана. Освен със занаятите си, Пирдоп се прочул и с предприемчивите си търговци, които продавали своите стоки навред из цялата Османска империя, че дори и във Виена и Будапеща. След Кримската война икономическият просперитет на Пирдоп се засилил още повече, защото в града бил отменен данъкът ангария. През 1870 г. лично Васил Левски основал в Пирдоп революционен комитет, а в навечерието на Освобождението 37 души от града се включили в българското опълчение. След Берлинския конгрес границата между държавите Княжество България и Източна Румелия преминала покрай самия Пирдоп. Тогава част от населените места край града, като Петрич, Душанци и Антон, останали в съседната държава Източна Румелия, а близкия голям турски гр. Златица бил напуснат от цялото си население. Така Пирдоп изгубил по-голямата част от пазарите си и бързо западнал, превръщайки се от занаятчийски в земеделски център. Градът се съживил частично едва през 60-те години на 20-и в., главно заради построения между него и Златица гигантски медодобивен комбинат. След края на робството, главно по политически причини, Пирдоп бил обявяван на няколко пъти за главен административен център на областта. По времето на комунизма пък последвало обединение със съседната Златица, като от двете селища бил образуван нов град, с името Средногорие. Съперничеството между старите областни центрове обаче се запазило и изкуствено създадения гр. Средногорие бързо се разпаднал на съставните си части.

  Освен върху сливането на двата града, конкуренцията между Пирдоп и Златица се отразила и на топографските наименования в близката околност. Така например, официалното наименование на старопланинския дял над гр. Пирдоп е Златишко-Тетевенска планина, но местните, естествено, я наричат Пирдопска планина. Същото важи между другото и за близкия град Клисура, в който частта от Балкана над селището се нарича Клисурска планина. Съперничеството между градовете довело и до появата на две хижи - Свищи плаз и Паскал, построени съвсем близо една до друга. Основният туристически маршрут от гр. Пирдоп към Стара планината, пак съвсем естествено, води към местната "пирдопска" х. Паскал, а не към близката „златишка“ х. Свищи плаз. Други по-интересни маршрути от гр. Пирдоп към Стара планина могат да се предприемат по ридовете Ръжана, Широка занога и Граматнишки рът.

09.1. гр. Пирдоп-х. Паскал-вр. Паскал - качване

  Маркировката, водеща от гр. Пирдоп към х. Паскал, започва от ж.п. гара Пирдоп. От сградата й към хижата се тръгва покрай релсите на влака на изток, като зад гърба остават засадените в миналото по перона огромни иглолистни дървета от вида Гигантска секвоя /Гигантея/. Веднага след напускане на гарата се излиза на ширналата се на север равна полска местност Кюнта /вероятно е имало извор със затъкнат в него кюнк - тръба/, над която се открива панорама към главното било на Стара планина. По него могат да се различат дълбоката седловина Табиите /Косишки превал/, покрай която преминава маршрута, както и крайната му цел - връх Паскал /Паскаля//2029 м./. 10 мин. след гарата се достига на изток до ж.п. прелез, при който линията на влака се изоставя. Оттук към х. Паскал се продължава по широк черен път, водещ водоравно в северна посока. Разклонът при напускането на ж.п. линията е добре маркиран с туристическа табелка, поставена на висок електрически стълб. При него, вляво от черния път, е разположена местността Бобешка, в която все още личат няколко малки глинени къщурки, а от дясната страна е плитката долина на р. Славци /славци - славеи/, заета от местността Глогинките. В миналото вървището, водещо от града към планината, се наричало Воденичният път, защото по него се отивало към местните пирдопски воденици, застроени в долината на р. Славци. Доскоро местността оттук на север била напълно гола, затова встрани от пътя била поставена зимна колова маркировка /ЗКМ/. Покрай коловете й за няколко минути след разклона при ж.п. линията се достига до оградата на хвостохранилището на големия пирдопски медодобивен завод. Той е построен на огромна площ в бившата местност Горното поле и заема цялото пространство между града и Стара планина. Над завода се извисява най-големият комин на Балканския полуостров, който си съперничи по височина с някои от върховете в планината и гледан откъм нейното било, служи като сигурен ориентир относно местоположението на гр. Пирдоп.

   След хвостохранилището пътят навлиза в изкуствено засадени брезови гори, покриващи друга бивша гола местност - Лага /от лъг - крайречна поляна/. В миналото тук вдясно от пътя се намирала местността Балджиовец /от турската дума балджи - медарник/, в която били разположени кошерите на Пирдоп. От това място напред и нагоре, като маркери по пътя към хижата, се подминават няколко големи чешми. 15 мин. след разклона при ж.п. прелеза се достига до първата от тях - чешма Аджи Личовец /Хаджиличовец, Хаджи Личова чешма//25 мин. след началото/. Чешмата е построена от месния жител Алипия Влайков в памет на дядо му Хаджи Личо - вуйчо на родения в Пирдоп писател Тодор Влайков /и герой в някои от неговите книги/. Водите на чешмата са покрити с бетонен навес, под който е поставена пейка. До Аджи Личовец пътят се движи само в северна посока, а оттук напред завива постепенно на североизток и подминава две добре маркирани отбивки - първата водеща наляво, към две самотни къщи и пчелин в местността Братоев кладенец /Драгошина/, а втората - надясно, към местността Аджи Минин кладенец. Освен туристически табелки, за по-добра ориентация, при двете отбивки е поставена и допълнителна колова маркировка. Отбивката, водеща надясно, е всъщност част от стария римски подбалкански път Друма, който в миналото минавал съвсем близо до подножието на планината. Пътят е все още много добре запазен и доскоро бил дори често използван. В края на робството например, по него преминавали турските войски, защото им било забранено да влизат в гр. Пирдоп. В този район трасето на стария подбалканския път е гъсто маркирано с тракийски могили. На изток от пътя се намира рида Широка заногав подножието на който са Кьосова могила и Дервиш могилаНякога изкачването от гр. Пирдоп към х. Паскал ставало точно по този рид. От западната страна на пътя пък остава Голямата могила, над която се намира параклисът Св. Никола летни.

   След двете отбивки р. Славци се пресича по мост, след който пътят се качва за кратко на рида Стръмната занога /занога - път, удобен за нозете/. Както показва името му, в древността по него минавал широк и стръмен път, водещ към главното било на планината. Неслучайно в подножието на рида, и в близост до р. Славци, са открити керамика и цели глинени кюпове, за които се предполага, че са останки от древно селище. Напред пътят пресича долния край на местността Чакъла, извива покрай р. Славци и след няколко минути достига до водослива с левия й приток р. Скока /35 мин. общо/. Реките Славци и Скока извират в близост до х. Паскал от два изобилни извора, носещи имената Мали извор и Големия извор /Аджи Цанов извор/. Малко преди да се достигне до водослива им се подминава разклон, при който от пътя, водещ към х. Паскал, се отделя разклонение, насочващо се на северозапад към рида Ръжана и параклиса Св. НиколаМестността между водослива и разклона носи странното на пръв поглед име Задниците, което обаче може лесно да се обясниНавремето местните си набавяли дърва от горите над водослива и понеже склонът над него бил много стръмен, оставяли в подножие му задната част на каруците си, а нагоре продължавали само с предната. От водослива маркираният черен път, водещ към хижата, продължава по долината на р. Скока, като започва стръмно да се изкачва през горите, покриващи долината й. Точно над водослива се намира и най-стръмната част от трасето на пътя, която се преодолява чрез няколко къси серпентини. Местността наоколо се нарича Каменна стръга /стръга - пътека, изстъргана от копитата на животните/, като тук пътят се отделя от р. Скока и се качва на рида Солаков рът, заключен между нея и основната р. Славци. С няколко извивки по източния край на рида, и 25 мин. след водослива на двете реки, се достига до местността Данчов агъл /60 мин./. В нея, от дясната страна на пътясе намира втората голяма чешма по маршрута, до която е изграден голям бетонен заслон. При чешмата от основния черен път се отделя разклонение, спускащо се на запад към долината на р. Славци. 

   Над втората чешма пътят продължава покрай р. Скока на североизток, като се изкачва нагоре чрез две по-дълги серпентини, разстоянието между които може да се съкрати по пряка маркирана пътека. 20 мин. след Данчов агъл се достига до трета голяма чешма със зелена беседка над нея, които се намират в местността Скока /80 мин./. Чешмата и беседката са изградени до едноименната р. Скока, в началото на много остър завой. Тук пътят пресича реката, завива на изток и се изкачва до обширната поляна Голямото торище, разположена на билото на рида Стръмната занога. От поляната за пръв път се открива по обширна планинска панорама, която е както към гр. Пирдоп и цялата Златишко-Пирдопската котловина назад, така и към главното било на планината на север. В горния край на поляната се виждат сградите на няколко ведомствени хижи, които туристите често бъркат с тази на х. Паскал. В някои от тези хижи може наистина да се нощува, но истинската х. Паскал се намира малко по-нагоре, над гората започваща о тполяната. В долния край на Голямото торище пътят завива отново на североизток, пресича поляната по права линия нагоре и в нейния край достига до четвъртата голяма чешма по пътя. Това е Туристическата чешма, до която съвсем наскоро бе изграден нов дървен заслон /90 мин./. Тук черния път е най-добре да се изостави и към х. Паскал да се продължи по пряка пътека, пресичаща на север започващата зад чешмата тясна ивица букова гора. Покрай дърветата се върви стръмно нагоре, като 10 мин. след края на поляната се излиза окончателно над горския пояс в местността Мали извор, в която е построена х. Паскал /100 мин./. До хижата се намира и самия Мали извор, даващ началото на р. Скока. Денивелацията от гр. Пирдоп до х. Паскал е 650 м., като оттук до главното било на планината остава приблизително още толкова височина.

  От х. Паскал към вр. Паскал може да се продължи по два начина. При първия главното било на планината се изкачва по т.нар. Втора чернивитска пътека /Косишки проход/, която минава покрай западната страна на хижата. Това е остатък от стар римски път, който започва от разположеното на север от билото на планината тетевенско село Черни Вит. Уточнението Втора пък идва оттам, че планината на запад оттук се пресича от още една пътека, която също започва от с. Черни Вит и затова се нарича Първа чернивитска пътека. Покрай Аджи Цанов извор /Големия извор/ Втора чернивитска пътеката пресича на север голата местност Равна и се изкачва до гребена на планината при дълбоката седловина Табиите /Косишки превал/. Там се достига до билната пътека Ком-Емине /КЕ/ и по маркировката й се продължава към вр. Паскал, като се следва главното било на планината. Вторият начин заизкачване от х. Паскал до едноименния връх е оттук към него да се продължи по маркирана със ЗКМ пътека, започваща от източната страна на хижата. Пътеката се изкачва много стръмно на североизток, насочвайки се директно към един от най-високите местни върхове - връх Косица /2001 м./.

   Ако за изкачване се избере вторият вариант, тогава към вр. Паскал се тръгва от източната страна на хижата, като се следва коловата маркировка на пътеката. Тя пък следва приблизително билото на рида Стръмната занога, който в тази му най-горна част е напълно гол, много широк и слабо изразен. От хижата до главното било се пресича открита местност, по която подредените в права редица колове на маркировката се виждат надалеч и са толкова много, че нагоре сякаш нямат край. 10 мин. след хижата се достига до каменна чешма с два чучура и няколко пейки от източната й страна /110 мин./. Оттук следва продължително и много стръмно изкачване през каменистото пасище Лътя, чиято долна част е гъсто обрасла с ниска хвойна. Думата лътя е от влашки произход и поради своята старинност е все още с неясно значение. По пасището почти липсват ориентири, като в долната му част за такъв може да се приеме единствено дълбоката и покрита с вековни буки долина на река Бучум /Буков дол/, разположена на изток от пътека. В горната част на Лътя, отново от източната страна на пътеката, се появяват две ниски скалисти връхчета, с каменна пирамида на темето на едното от тях. Понеже са обли и с еднаква форма, туристите ги наричат Боската. Двуглавото връхче Боската се вижда отдалеч, високо горе и вдясно от пътеката, в началото на отделящия се на югозапад от вр. Косица рид Широката занога. В най-горната си част, Широката занога е равен и гол, също както и съседната му от запад местност Равна, затова и прилича по-скоро на обширно високопланинско пасище, отколкото на вододел. По средата на изкачването пътеката минава над изворите на р. Бучум, прехвърля се от Стръмната занога на рида Широката занога и по поляните му, 60 мин. след хижата, достига до главното било на планината /170 мин./. При него се излиза в близост до темето на Косица, на около 5 мин. път на запад от върха.

  След излизане на главното било се продължава към вр. Паскал вече по билната пътека КЕ на изток, като след няколко минути се достига до голямата бетонна пирамида, поставена на темето на вр. Косица /175 мин./. Това е много красив, тревист и обзорен връх, при който от главното било на планината се отделят в южна и северна посока няколко важни странични рида. На север се спускат широкият рид Косица, по билото на който продължава Втора чернивитска пътека, както и един по-тесен рид, вододел между две малки реки, носещи интересните имена Изсипаната река и Издънената река. В южна посока от върха се отделят цели пет рида - Стръмната занога, Широката занога, Камъка, Малък мечит /мечит - джамия/ и Голям мечит. На около 350 м. на запад от вр. Косица се извисява ниско, безименно и плоско на темето си връхче, на което в миналото се издигала крепост, охраняваща мястото, при което Втора чернивитска пътека пресича Косишкия превал. Крепостта била с елипсовидна форма и с размери 80 на 90 м. От нея до днес не е останало почти нищо, като по терена си личи съвсем бегло само трасето на стените й. Вр. Косица е първия двухилядник по билото на Стара планина от граничния вр. Ком на изток. Според някои езиковеди, наименованието Косица идвало от това, че в миналото по него уж растяла келява гора, която била като рядка коса и оттам и умалителното име на върха. Твърдящите това явно никога не са се изкачвали до билото на тази част от планината, защото на километри на запад и на изток по него гора няма и не може да има. Според друга, по-правдоподобна версия, навремето върхът се покривал през лятото с много високи треви, косени от местните за храна на добитъка.

   От вр. Косица се продължава към вр. Паскал на изток или по пътеката КЕ или по наскоро прокарания по главното било широк черен път. Най-интересното в оставащата последна част от маршрута е зрелищната панорама, която се открива от голото и остро било на планината на всички страни. На север се вижда цялата водосборната област на Косишка река, образувала в планината огромна по размери, много дълбока и стръмносклонеста дупка. На юг пък се стеле безкрайният зелен килим от ниски треви на пасището Бобча, от което извират началните притоци на Еленска река. Днес тя е граница между землищата на Пирдоп и съседното с. Антон, а след Освобождението била за кратко и граница между държавите Княжество България и Източна Румелия /т.е. България е достигала само дотук/. Заради външния си вид, пасището Бобча носи още и името Качаница /качаница - подут корем на крава/. Разстоянието от вр. Косица до скалистото подножие на Паскал се изминава за около 20 мин., като пътеката не се изкачва до покрития с камъни връх, а го заобикаля малко под котата му от юг /195 мин./.

  Макар, че е най-високият връх над Пирдоп, гледан откъм подсичащата го пътека КЕ, Паскал е само една ниска купчина от натрошени скали, която може да се изкачи за 2-3 минути. Езиковедите предполагат, че името на върха идва от думата Пасха /Великден/. Според някои пътеводители, в миналото на вр. Паскал било разположено голямо тракийско светилище. Траките празнували най-големия си празник в началото на пролетта, използвайки върха за ритуалите си. След покръстването, езическия пролетен празник и християнската пролетна Пасха се смесили, откъдето дошло и новото име на върха. На вр. Паскал няма триангулачна точка, но за сметка на това пък има много добра панорама във всички посоки и най-вече към стръмния и почти отвесен северен склон, при който от билото на планината се отделя ридът Оджови срядуле /оджови - от ходжа/. Според историците, някога на вр. Паскал, освен тракийско светилище, се издигала и крепост с кръгла форма, която била с диаметър 90 м. и обхващала цялото му теме. 

 

92

От ж.п. прелеза към ж.п. гара Пирдоп назад

 

03

От ж.п. прелеза към черния път на север

 

P5200218

Хаджиличова чешма

 

05

Чешмата в местността Данчов агъл

 

06

Третата чешма със зелената беседка до р. Скока 

 

13

Туристическата чешма с Дядодончовото бунгало, което вече не съществува

 

P5200233

Хижа Паскал

 

P5200235

Чешмата с двата чучура над хижа Паскал

 

 22

Местността Лътя

 

23

Каменна пирамида на връхчето Боската

 

P5200243

На вр. Косица

 

65

 От вр. Косица към вр. Паскал

 

58

Вр. Косица, сниман от изток

 

50

Вр. Паскал

 

2014-01-30 141249

Профил на маршрута

 

Прочетена 1859 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм