62.1. гр. Габрово /кв. Зелено дърво/-х. Узана-вр. Малуша

Оценете
(0 гласа)

62.1. гр. Габрово /кв. Зелено дърво/-х. Узана-вр. Малуша - качване

Денивелация – 550 м., време на движение 4.00-4.30 часа, разстояние – 13.3 км.

Маркировка: от кв. Зелено дърво до х. Узана – бяло-синьо-бяло и бяло-зелено-бяло, от х.  Узана до вр. Малуша-бяло-червено-бяло и ЗКМ

2014-01-05 134421

Изтегли: GPS трак

    

     От главното било на планината към западната част на гр. Габрово се спускат два дълги рида. Първият се нарича Зеленодръвски рид и се отделя от местността Узана /Вътреполска поляна/ в североизточна посока. Този рид разделя реките Паничарка от север и Белилска река от юг. Краят на Зеленодръвски рид е в габровския квартал Хаджицонев мост /Смирненски/, при водослива на реките Паничарка и Козята река. Вторият се нарича рид Магарьовец и се отделя от връх Малуша /1341 м./, също в североизточна посока. Този рид разделя реките Зеленишка от запад, Белилска от север и Козята река от изток. Краят на рида Магарьовец е в квартал Радецки, при водослива на реките Белилска и Козята река. В миналото по билата на двата рида на североизток към днешния гр. Габрово слизали римски пътища, които били разклонения на основния за района римски път Химитлийски проход. Днес по билата и на двата рида има маркирани туристически пътеки, водещи от гр. Габрово към хижа Узана. Пътеките по двата рида са много удобни, защото по тях може да се направи кръг, като изкачването до х. Узана стане по едната пътека, а слизането по другата. През лятото изкачването и слизането може да стане за един ден. През зимата е добре част маршрута да се съкрати, като се тръгне не от кв. Хаджицонев мост, а от разположения на 2 часа път на запад кв. Зелено дърво. При летният вариант на маршрута от Хаджицонев мост се тръгва на юг покрай редица от промишлени сгради и гаражи. След тях се търси началото на маршрута на около 100 м. отдясно високо над пътя. Тръгва се по изоставен черен път, който се изкачва на билото на Зеленодръвски рид. Пътят минава между върховете Чукара /786 м./ и Баюва могила /831 м./, като кварталите Малуша и Стомоняците остават от юг. По-нагоре пътя изкачва връх Зеленодръвски чукар /815 м./, заобикаля кв. Зелено дърво от север и 90 мин. след началото излиза на шосето при училище-детски лагер „Тота Венкова“. Тук е описан зимният вариант на маршрута, който започва от с. Зелено дърво.

    Днешният габровски квартал Зелено дърво се славел в миналото с производството на различни предмети от дърво. Селото било известно с изработката на дървени бъклици, наричани от местните кофи. Зелено дърво стояло на странично разклонение от прохода Химитлийска пътека към гр. Габрово и през него минавали много пътници. В гъстите гори около Зелено дърво ставали много разбойнически нападения с участие на жители от селото. Много от местностите около селото носят и сега хайдушки имена, като Хайдушки дол и Хайдушкото кладенче. По време на въстания и войни селото било редовно опожарявано от турците, а после отново възстановявано. Заради местоположението на селото на едно от разклоненията на Химитлийската пътека по време на руско-турската война тук бил разположен един от главните лагери на руската армия около Габрово. В този лагер имало и части на българското опълчение. При зимното преминаване на Балкана по Химитлийската пътека през 1877 г. едно от направленията на руската армия било от с. Зелено дърво през поляната Узана към с. Ясеново. В миналото днешните габровски квартали Малуша, Стомоняци и Баевци се водели за махали на голямото за времето си и основно за района с. Зелено дърво.

     При зимния вариант на маршрута от центъра на кв. Зелено дърво се тръгва по шосето на югозапад. След няколко минути се минава край малка махала извън квартала и 10 мин. след нея се достига до училището-лагер „Тота Венкова“ /20 мин. след началото/. При училището от североизток излиза маркираният черен път откъм Габрово. Маркировката е синя и зелена, защото идва откъм два габровски квартала – Недевци и Смирненски. Продължава се по шосето, което заобикаля от юг гористия връх Горния чукар /882 м./ и излиза на продълговата гола седловина. На поляната има бетонен куб, с който е маркиран пътят на българското опълчение при преминаването на Стара планина през 1877 г. До бетонния куб има и паметна плоча. От седловината в западна посока се отделя черен път, по който може да се стигне до хижите Хлебна и Янтра. От лявата южна страна на поляната е местността Суходола, под която е долината на река Белилска. Голата седловина се пресича и 10 мин. след училище „Тота Венкова“ се достига до гората /30 мин. общо/. От края на поляната билото на рида започва да се издига по-стръмно нагоре. Шосето преодолява наклона чрез няколко дълги серпентини. Туристическата пътека съкращава заобикалянето като се изкачва по права линия през гората. В края на поляните шосето се изоставя и започва изкачване през гористата местност Локумите, като маркировката по дърветата е нова и гъста. След 15 мин. пътеката излиза отново на шосето и продължава по него /45 мин./. Минава се край паметна плоча отдясно, заобикаля се от север връх Кота 1013 и след 10 мин. отново се влиза в гората /55 мин./. На вр. Кота 1013 има останки от наблюдателна кула от която било наблюдавано разклонението на Химитлийския проход, водещо от х. Узана към гр. Габрово. След влизане в гората пътеката след няколко минути достига до просека отляво и известно време върви успоредно с нея. След 15 мин. шосето се пресича още два пъти, като след втория път се продължава по него /70 мин./. От дясната западна страна остава дълбоката долина на потока Сухов дол. Върви се със слаб наклон нагоре и след нови 15 мин. се достига до разклон при чешмата Дядо Герги. Десният край на пътя завива на запад към хижите Хлебна и Янтра. Левият край продължава на юг към местността Узана. Шосето се изкачва към ниската седловина между върховете Черни връх /1360 м../ от запад и Кота 1328 от изток и 15 мин. след чешмата Дядо Герги излиза на поляните в м. Узана /85 мин./. Денивелацията от кв. Зелено дърво до м. Узана е около 450 м.

     Местността Узана има две имена - българско и турско. В пътеводителите е написано, че турското име Узана идва от думата узун, която значи дълъг. Истинскито турско име на Узана, обаче е Оузан. Със същото име Оузан в миналото са наричали и прохода Шипка. Иречек също нарича прохода Шипка - проход Оузан. Най-вероятно турската дума оузан означава нещо съвсем различно от думата дълъг и сигурно е слага на места през които минават пътища, т.е. означава нещо като проход. Българското наименование на местността Узана е Вътрополе, което се тълкува като вътрешно поле. Всъщност в миналото поляната Узана била покрита с гъсти гори, които били изкоренени съвсем наскоро, така че думата поле съвсем не приляга на местността. С вековната в миналото гора в местността Узана е свързано и името на близкия връх Куруджа /Исполин//1523 м./. Името Куруджа означава горски пазач. Наименованието вътро най-вероятно идва не от думата вътрешно, а от думата въртоп и означава местност в която има въртопи. Районът около Узана е карстов, а по самата поляна са пръснати няколко големи понора. При силен дъжд водата пропада в понорите, като се образува водовъртеж. Този водовъртеж хората наричат въртоп. Най-интересният от понорите по Узана е понора Дяволската воденица, разположен в средата на поляната.  

    От вр. Кота 1328 на запад към поляните се спуска къс и стръмен рид, на билото на който има красив скален венец. Този рид се вклинява в поляната Узана, като я разделя на две – Малък Узан на север и Голям Узан на юг. След излизането на поляните се продължава водоравно по шосето в южна посока през местността Голям Узан. Минава се покрай сградата на информационния център и след 10 мин. се достига до разклон с билната пътека Ком-Емине /95 мин./. Продължава се по пътеката КЕ, която за известно време върви по шосето. След 10 мин. шосето достига до долината на река Узан дере /105 мин./. Там пътеката КЕ изоставя шосето, пресича реката по дървено мостче и излиза при х. Узана /110 мин./. От х. Узана се продължава с изкачване със слаб наклон по черен път на изток към вр. Марков стол /1352 м./. Пътеката върви на границата с гората и заобикаля от запад вр. Марков стол. По западния му склон се подминава бетонен куб в памет на българското опълчение и 25 мин. след хижата се достига до седловина Марков стол /135 мин./. На тази седловина черният път се раздвоява, като единият му край завива на юг към вр. Исполин и с. Ясеново. Това е старата Химитлийска пътека, която в миналото била често използвана за пресичане на планината. Някога пътниците по тази пътека се изкачвали от юг до поляната Узана. От поляната част от тях продължавали по Химитлийската пътека на север към х. Хлебна, а други слизали на североизток по Зеленодръвски рид към гр. Габрово. На разклона при седловина Марков стол се продължава на изток по пътеката КЕ. Пътеката се спуска по права линия през изкуствени гъсти борови гори към долината на река Голяма Варовита /Бюкдере/. При слизането основният черен път на няколко пъти се пресича от странични горски пътища. Слизането от седловина Марков стол до река Голяма Варовита става за 35 мин /170 мин./, като се губят около 200 м. височина. Пътят достига реката в местността Шадраваните. Името й идва от изворите на реката, които са на около 100 м. северно от черния път. Изворите били наричани в миналото Шадраван кайнак. Пак на север между дърветата се вижда масивна тухлена сграда. При Шадраваните черният път продължава на юг по долината на р. Голяма Варовита. Пътеката КЕ пресича реката по брод маркиран с маркировъчен кол. Излиза се от другата и страна при пресъхнала чешма и се продължава на изток по тясна пътека. Пътеката извива нагоре през букова гора, пресича черен път и 25 мин. след реката се изкачва на равна поляна /195 мин./. От тази поляна се открива панорама назад към огромния водосборен басейн на река Голяма Варовита и към върховете от масива на вр. Исполин. На поляната пътеката повторно пресича черния път и отново влиза за кратко гората. Няколко минути по-нагоре пътеката излиза от дърветата в местността Западна Малушка поляна /200 мин./. От м. Шадраваните до поляната са изкачени 200 м. височина. Билото на планината далеч на изток е покрито с планински пасища, от които се откриват панорами на юг към Казанлъшкото поле и на север към Предбалкана. В източна посока се открояват върховете Шипка и Бузлуджа с паметниците върху тях. Вижда се и групата на Бедеците, чиито върхове са увенчани с многобройни ветрогенератори. Заради голоти си било местността около вр. Малуша била наричана в миналото Лиса планина. Името Малуша пък идва от думата малък, защото върха е по-нисък от околните върхове. От западния край на поляната се продължава на изток. Зимната маркировка е по билото на планината, а лятната по черен път от северната му страна и малко под него. По време на боевете около вр. Шипка по поляните наоколо били разположени оръдията на турската артилерия. Навсякъде все още се виждат следи от окопи и оръдейни гнезда. По билото природата е подредила няколко еднакви по-височина тревисти връхчета, като връх Малуша /1341 м./ е най-източният от тях.      

PC290006

Началото на кв. Зелено дърво

 PC290004

 Разклонът в центъра на кв. Зелено дърво

 PC290007

 Панорамата от квартала на югозапад към главното било

 PC290013

Разклонът на шосето с маркирания черен път

PC290012

От другата страна на разклона е училището-лагер "Тота Венкова"

PC290019

Пред входа на училище "Тота Венкова"

PC290022

Продълговатата гола седловина след вр. Горния чукар

PC290024

Назад към вр. Горния чукар

PC290029

В местността Локумите пътеката на няколко пъти излиза на шосето

PC290034

Изоставени сгради при чешмата Дядо Герги

PC290039

Чешма Дядо Герги

 

PC290042

Разклонътна шосето след чешмата

PC290045

Началото на местността Узана

PC290047

От шосето на югоизток към върховете Марков стол и Исполин

PC290048

За хижа Узана се продължава на юг покрай сградата на информационния център

PC290058

Хижа Узана

PC290061

Хижата от задната страна

PC290063

От подножието на вр. Марков стол назад към вр. Черната могила под който е х. Узана

PC290074

Назад към местността Голям Узан

PC290078

Бетонния куб маркиращ пътя на българското опълчение в западния край на вр. Марков стол

PC290087

Седловина Марков стол

PC290092

Пътят към Голяма Варовита река

PC290095

Панорама към вр. Малуша от пътя към Голяма Варовита река

PC290098

Разклонът в местността Шадраваните

PC290101

Пътят слиза до реката и свършва

PC290103

Реката се пресича по брод маркиран с маркировъчен кол

PC290105

Сухата чешма от източния край на реката

PC290113

Панорама на запад от поляната над Голяма Варовита река

PC290126

От Западната Малушка поляна на изток към вр. Малуша

PC290161

Гледките от вр. Малуша на изток към Шипка, Бузлуджа и Бедеците

PC290151

На вр. Малуша

PC290155

От  вр. Малуша назад към малушките поляни

2014-01-05 134503

Профил на маршрута

Прочетена 1631 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм