61.2. Парк Люляци-с. Тодорчетата-язовир Христо Смирненски-х. Янтра

Оценете
(0 гласа)

61.2. Парк Люляци-с. Тодорчетата-язовир Христо Смирненски-х. Янтра - слизане

Денивелация – 400 м., време на движение  4.30-5.00 часа, разстояние – 17.6 км.

Маркировка: от х. Янтра до седловина Нулите – немаркиран, от седловина Нулите до курорт Люляци – бяло-синьо-бяло и ЗКМ

2013-12-25 152109

   Изтегли: GPS трак

       Хижа Янтра се намира на главното било на Стара планина на седловина Новия Крачан. През седловината минава границата между Калоферска и Шипченска планина. Седловината е и превал на известната от дълбока древност Химитлийска пътека /Ясенски проход/. При Новия Крачан Химитлийската пътеката пресича главното било и продължава през гъсти гори на север по рида Осениковец. Ридът е много дълъг и достига чак до долината на река Росица. От Химитлийската пътека има няколко странични разклонения - от поляната Узана към с. Зелено дърво и от седловина Новия Крачан към с. Топлеш /сега под водите на язовир Христо Смирненски/. След появата на гр. Габрово разклонението към с. Топлеш станало толкова популярно, че пътниците го отъждествили с главния проход и започнали неправилно да го наричат Химитлийската пътека. През руско-турската война армията на генерал Скобелев преминала Стара планина точно по пътя от с. Топлеш към с. Химитлий, за да обкръжи турците при с. Шейново. Днес от х. Янтра на изток водят два пътя. Първият е нов съвремен асфалтов път, минава пред хижата и води към местността Узана и гр. Габрово. Вторият път е черен, минава зад хижата и слиза към язовир Христо Смирненски, откъдето може да се продължи към парк Люляци. Този втори черен път е старото разклонение от Химитлийската пътека към с. Топлеш.

      От задната страна на х. Янтра към парк Люляци се тръгва по черния път в източна посока. Пътят се спуска плавно през гъстите гори северно от главното било. 25 мин. след хижата се достига до разклон, при който от основния път се отделя разклонение, слизащо на север между Рашейски и Грустов дол към долината на река Левичарка. На разклона се продължава по основния път на изток и след още 20 мин. се слиза при кръстопът на обширна поляна /45 мин. след началото/. От главното било на планината към поляната стръмно се спуска страничен черен път. На поляната основният път завива рязко на юг и през местността Пиздица продължава към с. Зелено дърво. При кръстопътя основният черен път се изоставя и се продължава на североизток по страничния черен път. От х. Янтра дотук денивелацията е 150 м. Следва стръмно спускане към язовир Христо Смирненски по късия рид Цволакът /цвол - вид растение, което се яде/. В началото на спускането отпред непрекъснато се вижда язовирната стена, която служи като сигурен ориентир. В тази си част старата пътека към с. Топлеш представлява отдавна изоставен черен път, който по-надолу за кратко излиза на широки разорани поляни. При поляните рида Цволакът се разделя на две. Основната част на рида продължава на североизток към язовира. Черният път за кратко завива на север и продължава по билото на страничния рид Ломът. След поляните се навлиза в гъсти гори, където пътят е затлачен с растителност и постепенно се стеснява до пътека. 50 мин. след кръстопътя с основния черен път се слиза до задната част на язовира при водослива на реките Левичарка и Паничарка /Кочерица/ /95 мин./. Денивелацията от кръстопътя дотук е около 500 м. Долината, в която се излиза, е широка, с изкуствено обезлесени долни склонове и с черен път по средата. Тази долина, между селата Топлеш и Тодорчета, била прочута с хайдушките си нападания над пътниците по разклонението на Химитлийската пътека и затова била наричана Хайдушки дол. На юг от пътя се вижда задната част на язовира, като водите му достигат съвсем близо до пътя. От западната страна долината е заградена от високия и основен рид Осениковец, а от източната от неговото странично разклонение Моровешки рид. По долината на р. Паничарка на изток минава границата между Предбалкана и Стара планина. Друго интересно е, че при вливането си в р. Янтра река Паничарка е по-пълноводната от двете реки. След слизането в долината се продължава водоравно по черния път на северозапад по дъното на долината. Почти веднага след слизането реките Левичарка и Паничарка последователно се пресичат по два бетонни моста. След мостовете долината на река Левичарка завива на запад, като напред се продължава по долината на река Паничарка. Границата на Стара планина следва на запад долината на р. Левичарка, което означава, че от това място на север маршрутът навлиза в Предбалкана. След 20 мин. в северозападна посока черният път достига до разклон с асфалтов път /115 мин./. Шосето е с електрически стълбове край него и слиза към долината по западния склон на Моровешки рид.  

     При разклона се продължава все по дъното на долината на река Паничарка на северозапад вече по асфалтовия път. Пътят постепенно навлиза в прекрасно долинно разширение. Местността тук много прилича на местността Лъгът, която е от другата страна на рида Осениковец. Долината на р. Паничарка представлява дълга и широка права линия с плоско дъно, което може да бъде използвано за летище. “Летището” се вижда най-добре от главното било на Стара планина при вр. Малуша. По зелените поляни наоколо са пръснати къщите на село Тодорчетата. Заради разположението си на широка и равна долина с. Тодорчетата е използвано като лагер от руските войски по време на руско-турската война. Заедно с главния отряд, който се намирал в съседното с. Топлеш, руските войски разположени в с. Тодорчетата участват при зимното преминаване на Балкана по Химитлийската пътека през 1877 г. От западната страна на селото, на около 300 м. почти отвесно над него, се извисява вр. Остра чука /890 м./. 10 мин. след разклона с асфалтовия път се достига до водослива на река Паничарка с река Нонин дол, където е основната част от селото /125 мин./. В центъра има красиво оформен кът за отдих с чешма до него. По-нагоре пътят минава покрай още две чешми и 10 мин. след центъра излиза в северния край на селото при Ловната хижа /135 мин./. Хижата е построена в най-красивото място на долината, при водослива на река Паничарка с река Борущица. Ловната хижа е широка едноетажна къща, зад която са построени няколко стопански сгради. Пред Ловната хижа асфалтовият път свършва и напред се продължава по черен път. От хижата в западна посока се отделя страничен черен път, който се качва на билото на рида Осениковец при Осеникова поляна. Този черен път към Осеникова поляна се нарича Геновската пътека, защото по нея на изток през кварталите Геновци и Генчевци се стига до гр. Габрово. След Ловната хижа широката долина на река Паничарка постепенно започва да се стеснява. Пътят продължава по дъното на долината на северозапад и 30 мин. след хижата достига до малка полянка с дървена ловна вишка /165 мин./. След още 25 мин. се излиза на втора поляна с дървена хранилка за дивите животни и масивна ловна вишка до гората /190 мин./. На тази поляна черният път свършва. От водослива на  Паничарка с Левичарка дотук пътят е със съвсем слаб наклон, като денивелация по него е само 150 м.

     Напред долината на река Паничарка е тясна и стръмна и по нея не може да се продължи. Реката извира малко под билото на рида Осениковец, от извора Дядониколова чешма, който е под двуглавия вр. Мечите чуки /920 м./. Северно от вр. Мечите чуки, при седловина Нулите, от рида Осениковец се отделя Моровешки рид. От края на черния път към парк Люляци трябва да се продължи с изкачване към седловина Нулите, която е най-ниското място между двата рида. От поляната с вишката и хранилката на север към Моровешки рид водят няколко широки пътеки. Избира се някоя от пътеките и се продължава по нея. Пътеката се изкачва стръмно почти до билото на рида и продължава водоравно на северозапад. Зад гърба остава голият вр. Грамадата /870 м./, а напред е двуглавият и горист вр. Крайния чукар /920 м./. Напред пътеката пресича няколко странични рида, излизащи от билото на Моровешки рид и 50 мин. след края на черния път достига до голата седловина Нулите /240 мин./. От края на черния път до седловина Нулите се изкачват около 200 м. височина. От седловината на североизток към парк Люляци се продължава по маркиран черен път, който се спуска по друг страничния Дебелдялски рид. До хотел Люляци в парк Люляци се стига след 40 мин. /280 мин./.

 

PC140336

 Хижа Янтра /Партизанска песен/

 PC140342

 От пътя към язовир Христо Смирненски към долината на река Левичарка

 PC140344

 Разклонът от основния път към язовир Христо Смирненски 

 PC140345

 Язовирната стена с увеличение

 PC140347

 От рида Цволакът на северозапад към рида Осениковец

 PC140350

 Поляните при които от рида Цволакът се отделя рида Ломът 

 PC140351

 Разклонът и панорамата към язовира 

 PC140356

 От рида Ломът на север към седловина Нулите

 PC140359

 Краят на рида Ломът при задната част на язовира

 PC140361

 Мостът над река Левичарка

  

PC140362

 След моста се продължава по черния път по дъното на долината 

 PC140366

 Мостът над река Паничарка

 PC140372

 Разклонът с асфалтовия път

 PC140373

 Шосето води към "щат" Тодорчетата

 PC140377

От долината на река Паничарка назад към главното било на планината

 PC140378

 Началото на с. Тодорчетата 

 PC140384

 Указателни табелки в центъра на селото

 PC140387

 Ловната хижа 

 PC140388

 Първата поляна с ловната вишка

 PC140390

След първата поляна с ловната вишка долината на р. Паничарка бързо се стеснява

 PC140391

 Втората поляна с ловната вишка

 2013-12-25 163651

 Профил на маршрута

 

Прочетена 1130 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм