Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

61.1. Парк Люляци-рид Осениковец-Осеникова поляна-х. Янтра

Оценете
(1 глас)

61.1. Парк Люляци-рид Осениковец-Осеникова поляна-х. Янтра - качване

Денивелация – 400 м., време на движение 4.00-4.30 часа, разстояние – 14.9 км.

Маркировка: бяло-синьо-бяло и ЗКМ

2013-12-25 151900

   Изтегли: GPS трак

       

     Парк Люляци се намира на 15 км. западно от град Габрово и на 800 м.  височина, което го прави подходяща изходна точка от северната страна на планината за маршрути към хижите Янтра, Мазалат и УзанаПрез 1957 г. в парка е построен профилакториум за лечение на различни видове заболявания. Наскоро сградите са основно ремонтирани и модернизирани, така че могат да се ползват и като  хотел. От хотела започват две маркирани туристически пътеки. Първата се нарича Екопътека “Люляци” и води на северозапад, през осеяната с причудливи скали местност Люляци, към близкото село Дебели дял. Селото е родно място на Лазар Дебелдялски - великомъченик на православната вяра, убит от турците, защото отказал да приеме исляма. Екопътеката минава през местността Гроба, където е намерил смъртта си Тодор Асенов - брат на войводата Хаджи Димитър. През 1868 г. на път за Балкана през с. Дебели дял минава четата на Хаджи Димитър. Четата е вече без Стефан Караджа, който е тежко ранен и пленен от турците в боя при Канлъ дере. В същия бой тежко раняват и Тодор Асенов. Заради раните си Тодор вървял много бавно и четниците решават да го оставят на грижите на Петко Бурунсуза от с. Дебели дял. Петко убил тежко ранения Тодор Асенов, а после отишъл при пашата и поискал пари за награда. Като разбрал какво е направил Петко, пашата го заплюл в лицето. По пътя на екопътека „Люляци“ през 1876 г. на път от гр. Габрово към въстаналото с. Ново село минава четата на габровския войвода Цанко Дюстабанов.

    Втората маркирана туристическа пътека води от парк Люляци към рида Осениковец /осениковец - от думата осен - дървото ясен/. Ридът Осениковец се нарича още и Водораздела, защото разделя водосборите на реките Янтра и Росица. По този рид в южна посока може да се достигне до главното било на планината. От входа на хотел Люляци се тръгва на юг през парка на хотела. След няколко минути алеите на парка свършват при черен път, по който се продължава на запад. Върви се по рид, който се нарича Дебелдялски рид. От южната страна на пътя е долината на река Синкевица, а от северната постепенно се издига нагоре дълъг и много красив скален венец наречен Дебелдялски скали. След 15 мин. пътят с лек наклон нагоре достига до нисък гол превал. Вдясно от превала на най-високата част на скалния венец Дебелдялски скали се намират останките от древна тракийска крепост. На превала от основния черен път на юг към долината на Синкевица се отделя страничен път. На разклона се продължава с леко слизане на запад, като Дебелдялските скали остават зад гърба. Няколко минути по-късно се достига до “прозорец” по билото на рида, от който се открива панорама на север към с. Дебели дял. След “прозореца” се минава край паметна плоча вдясно от пътя. 10 мин. след превала се слиза на седловина Стояново /25 мин. след началото/. Седловината представлява гола поляна, от която се отделя пътека на югоизток по долината на река Синкевица към селата Врабците и Бойновци. В югозападния край на поляната има малка дървена къщичка, наричана Къщата на Баба Яга. От седловина Стояново започва изкачване през букова гора в югозападна посока към билото на рида Осениковец. Изкачването може да стане по два начина - по пряка пътека покрай Къщата на Баба Яга и по черния път. И пътят, и пътеката са маркирани, като 15 мин. по-нагоре двете се събират /40 мин. общо/. След събирането на пътя и пътеката се върви още 15 мин. към билото на рида Осениковец, на което се излиза при възловата седловина Нулите /Трите нули/ /55 мин./. Денивелацията от парк Люляци дотук е едва 100 м. Седловина Нулите е възлова, защото при нея основният рид Осениковец се разделя на три. На северозапад продължава ридът Бухала, който свършва в пролома на река Росица. На североизток се отделя дългият Дебелдялски рид, на който е разположен парк Люляци. При парка ридът завива на изток и продължава още 15 км. в посока Габрово, където завършва в долината на река Янтра. На югоизток се отделя Моровешки рид, на който е известният скален венец Моровешките скали. Моровешкият рид, чрез разклонението си Бакойски рид, също достига до Габрово. При седловина Нулите ридът Осениковец заедно с трите си разклонения образува кръст. От дълбоките долини между ридовете водят началото си четири реки - на север река Липа, на изток Синкевица, на запад Голищица и на югоизток Паничарка /в миналото се е наричала Кочерица/. От седловина Нулите до края на маршрута при х. Янтра се върви само по рида Осениковец. Това е и част от пътя, по който през 1868 г. е вървяла четата на Хаджи Димитър.

    Ридът Осениковец се отделя от главното било на Стара планина при връх Мезева локва /1318 м.//от думата мезин - последно дете в многолюдно семейство, изтърсак/. Осениковец е основен за района рид, разделящ водосборите на реките Росица и Янтра. Голямата дължина и малкият наклон на рида го правят много удобен за слизане и качване, което било забелязано още в най-дълбока древност. По билото на рида е прокаран път, известен като Химитлийската пътека /Ясенски проход/. В миналото тази пътека била интензивно използвана, защото дублирала неудобния за преминаване тогава проход Шипка. Това наложило построяването на множество крепости за охрана на пътеката. От южната страна на планината, над село Ясеново /бившо Химитлий/, има три крепости - Амзонов копак, Момина поляна и Асара. Местността северно от седловина Нулите пък се нарича Трите кули. На север Химитлийската пътека излиза от планината при с. Кастел, като името на селото красноречиво говори за това какво е имало там. Между с. Кастел и с. Батошево, в края на пролома на река Росица, се намира крепостта Градът. Северно от билото на планината от основната Химитлийската пътека се отделят няколко странични пътеки - към селата Зелено дърво, Топлеш и Дебел дял на северозапад и към село Купен на североизток. Тези разклонения също били охранявани от крепости, останки от които има около селата Топлеш, Моровеците, Тодорчетата, Трънито и други. 

    От седловина Нулите маршрутът продължава по черния път, който слиза малко под билото на рида Осениковец по източния му склон. След 5 мин. пътя минава над Дядониколовата чешма, която е един от изворите на р. Паничарка /60 мин./. Чешмата е на 50 м. в дерето под пътя, като пътеката към него е маркирана. От дясната страна над пътя и чешмата остава двуглавия вр. Мечкови чуки /920 м./. 15 мин. след Дядониколовата чешма пътя слиза на продълговатата седловина Преспата в северния край на която е паметника на партизанина Никола Райнов /75 мин./. От тази седловина се отделят два черни пътя, слизащи на запад към махалите на с. Купен. След седловина Преспата пътят заобикаля от запад нисък горист връх, завива на юг и се изкачва в местността Солената локва. Следва водоравно заобикаляне от запад на две оголени от сеч връхчета през местността Вадиците. От тази местност се открива прекрасна панорама на югозапад към главното било на планината, над което стърчат върховете на масива Триглав. Пътят криволичи през гъсти смесени гори и 45 мин. след Преспата достига до седловина Осеникова поляна /120 мин./. На поляната има голям бетонен паметник в чест на загиналите партизани от Габровско-Севлиевския партизански отряд. През 1944 г. в боя западно от Осеникова поляна загиват детето партизанин Митко Палаузов заедно с майка си Ганка и още няколко партизани. От Осеникова поляна в югоизточна посока се отделя страничен рид, разделящ долините на реките Паничарка и Борущица. По този страничен рид слиза черен път от поляната към разположеното на изток от Осениковец село Тодорчетата. Тази пътека към с. Тодорчетата се нарича Геновската пътека. По нея през кварталите Геновци и Гачевци се стига до гр. Габрово. От Осеникова поляна на юг към главното било на планината пътят вече е асфалтиран. Шосето заобикаля от запад връх Осениковец и продължава водоравно на юг през местността Калинските рътлини. Билото на рида силно се стеснява, като 15 мин. след Осеникова поляна се достига до най-тясното му място, при оголена от сеч поляна с фургон на нея /135 мин./. При фургона от шосето се отделя черен път, който в югозападна посока се спуска към долината на река Зелениковец. По този път може да се слезе до местността Лъгът, откъдето има маркирана пътека към х. Мазалат. Това е пътят, по който четата на Хаджи Димитър слиза към р. Зелениковец и по нея достига до главното било при вр. Корита. От поляната с фургона равното досега било на рида Осениковец започва стръмно да се изкачва на юг към вр. Мезева локва. От това място на юг склоновете на рида са гъсто разчленен от началните притоци на река Маришница на запад и от реките Циганската, Средната и Арназовска на изток. Преди да достигнат река Паничарка последните три реки се сливат в една обща река, която се нарича Борущица. С цел да избегне стръмното изкачване напред пътят слиза от билото на рида и продължава със слаб наклон от източната му страна. Ако оттук се продължи на юг по билото нагоре се минава през седловина Паднал кон и се излиза при вр. Мезева локва. 

     След поляната с фургона пътят с няколко по-остри завоя в югоизточна посока пресича страничните ридове Солищата и Голям Боров рът и след 40 мин. достига до чешмата Студения кладенец /175 мин./. Това е малка каменна чешма с два чучура, даващи началото на река Арназовска. 10 мин. след Студения кладенец пътят се изкачва при кръстопът на билото на мощен страничен рид /185 мин./. Местността се нарича Кръстопътеките, защото асфалтовият път се пресича от черен път, слизащ от билото на Осениковец. Страничният рид, който се спуска на изток, разделя реките Борущица и Левичарка. По него от асфалтовия път към долините на двете реки се спускат два черни пътя водещи към с. Тодорчетата. След Кръстопътеките пътят отново завива на юг, минава над изворите на река Левичарка и след 20 мин. достига до втора чешма, източно от вр. Мезева локва /205 мин./.  Около чешмата има още няколко извора заради които местността се нарича Мириините кладенци. Главното било е на метри над чешмата, но вместо да продължи на юг към него пътят завива на югоизток. Подминава се трета чешма и след 15 мин. се достига до маркиран разклон към х. Мазалат /220 мин./. Съвсем близо над разклона е билната местност Равна гора, която е обявена за резерват. На разклона се продължава на югоизток и след 10 мин. се излиза на главното било при голата седловина Новия Крачан /Нова Крачана/ на която е построена х. Янтра /230 мин./. През седловината минава границата между Калоферска и Шипченска планина. Новия Крачан е и превал на Химитлийската пътека. Денивелацията от седловина Нулите до х. Янтра е 300 м.    

 

PC140266

 Хотел Люляци

 PC140267

Указателнитеи табелки пред входа на хотела

 PC140274

Превалът преди слизането към седловина Стояново

 PC140270

Скалният венец Дебелдялски скали

 PC140275

Седловина Стояново

PC140281

От седловина Стояново назад към Дебелдялските скали

PC140288

Седловина Нулите

PC140292

Паметникът на партизанина Коста Райков в северния край на седловина Преспата

PC140298

Седловина Преспата

PC140302

Водоравна част на пътя в местността Вадиците

PC140309

Седловина Осеникова поляна

PC140311

Паметникът на Осеникова поляна

PC140312

Осеникова поляна от паметника назад към парк Люляци

PC140315

Разклонът при фургона в местността Калински рътлини

PC140319

След разклона при фургона пътя слиза от източната страна на рида Осениковец

PC140320

Чешма Студеният кладенец

PC140326

Изглед към вр. Мезева локва от местността Кръстопътеките

PC140333

Седловина Новия Крачан

PC140339

От седловината на изток към х. Хлебна и гр. Габрово

PC140338

От седловината назад към парк Люляци

PC140336

Хижа Янтра /Партизанска песен/

2013-12-25 163600

Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 6010 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм