Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

59.1. с. Кръвеник /махала Троенци/-рид Мусин дял-вр. Устриката-х. Мазалат

Оценете
(0 гласа)

59.1. с. Кръвеник /махала Троенци/-рид Мусин дял-вр. Устриката-х. Мазалат - качване

Денивелация – 1400 м., време на движение 7.00 – 7.30 часа, разстояние – 23.4 км.

Маркировка: от с. Кръвеник до седловина Жабата-немаркиран, от седловина Жабата до х. Мазалат – бяло-червено-бяло и ЗКМ

2013-12-09 085415

    Изтегли: GPS трак

         

    Думата „кръвеник“ означава отдалечено, скрито и потайно място. Село Кръвеник е получило това име, защото махалите му са пръснати далеч на север от главното било, в заградена с лабиринт от хълмове малка котловина. Гористите околности принудила много от селяните да се занимават с изработка на предмети от дърво. Кръвенишките майстори били прочути с изработката на различни видове крини /крина – дървен цилиндричен съд, използван, като мярка за зърнени храни/. Крините продавали на търговец от Габрово, а той ги изнасял чак в Палестина. Още в ранна пролет майсторите излизали в планината и си устройвали бивак в най-закътаното място, така че никой да не ги намери. Дървените предмети изработвали от особен вид бук с бяла и мека дървесина. Този бук расте само по най-високите части на планината, на границата с алпийските пасища. Това карало майсторите да се изкачват нагоре по върховете, до отдалечени и трудно достъпни места. Хората работели цяло лято в планината и я напускали чак към края на есента около Петровден.

     Поради тази отдалеченост и изолираност на Кръвеник преходът от него към хижа Мазалат трябва да започне от най-южната му и близка до планината махала. Най-удобна за това е махала Троенци, разположена на около 4-5 км южно от селото. От центъра на с. Кръвеник към Троенци се отделя асфалтиран път с табелки, насочващи към друга близко разположена махала - Табашка. Изкачването от махала Троенци към планината е най-добре да стане по черния път през долината на река Мокра Бяла /на някои карти реката е отбелязана като Черна Бяла/. Пътят от махалата на юг към Мокра Бяла е препречен от горист заоблен хълм, който е част от рида Кривия дял. С цел да се избегне изкачване и слизане по този хълм от центъра на махала Троенци се тръгва не към планината на юг, а на югоизток. Върви се по черен път край долината на маловоден поток. Пътят пресича рида Кривия дял през най-ниското му място, между гористия хълм от юг и високия вр. Липова могила /767 м./ от север. След 30 мин. слизане пътят извежда до разклон с по-широк черен път. Широкият път води на запад по долината на река Суха Бяла към обезлюдената махала Бараката. Край пътя за махала Бараката има електрически стълбове с все още опънати жици по тях. От разклона се продължава на югоизток и след 100 м. се достига до втори разклон на голата и равна седловина Стоките /сток - място, към което се стичат няколко реки/. На няколкостотин метра западно от седловина Стоките става сливането на реките Мокра и Суха Бяла, които образуват Бяла река. От това сливане идва и името на седловината. Седловина Стоките не трябва да се бърка с близко разположеното село Стоките, при което се сливат реките Росица и Негойчевица. От източната страна на седловина Стоките, на южния склон на вр. Липова могила, се виждат няколко къщи от също изоставената махала Стоките. От разклона при седловината се продължава на запад, като Бяла река се пресича по бетонен мост. Над бетонният мост далеч на хоризонта в западна посока се вижда купола на билния вр. Зелениковец /1684 м./. Оттук върхът със своите отвесни северни и източни скалисти стени има алпийски вид и служи като сигурен ориентир за движението напред.

     След като пресече моста над Бяла река черният път със слаб наклон нагоре бързо навлиза в тясната долина на река Мокра Бяла. От лявата страна на реката е дългият рид Мусин дял. Името на рида идва от рода Мусите от с. Кръвеник. Имената Муса, Муси и Мусо са съкратени от името Мустафа. Обикновено името Мустафа давали на християни, приели мюсюлманската вяра /българомохамедани/. Ридът се отделя от главното било на планината при вр. Устриката /1840 м./, достига далеч на изток до местността Лъгът и там завършва в долината на р. Росица. От дясната страна на реката е рид Илийчовица, който я разделя от долината на р. Суха Бяла. Върви се срещу течението на реката, като 5 мин. след моста се минава край вдигната бариера /35 мин. след началото/. След бариерата от дясната страна на пътя се появява телена мрежа, която ограничава възможността за слизане към реката. Напред долината, а заедно с нея и черният път постепенно завиват на юг. 30 мин. след бариерата се достига до бетонната чешма Чучура вляво от пътя /65 мин. общо/. При чешмата от пътя нагоре към билото на рида Мусин дял се отделя затлачена с растителност пряка пътека. Към билото на планината може да се продължи и по нея, но пътеката отдавна не се ползва и затова е по-удобно да се продължи по черния път. 10 мин. след чешма Чучура се достига до малък парцел, ограден с висока метална ограда вляво от пътя /75 мин./. Оградата е дълга няколкостотин метра и след нейния край пътят се раздвоява. Десният път продължава на юг по долината на река Мокра Бяла. Левият път завива обратно на североизток, минава над ограденото място и започва да се изкачва към билото на рида Мусин дял. На разклона се продължава по левия път на североизток, към билото на рида Мусин дял. От седловина Стоките до разклона са изкачени едва 200 м. височина. Стръмното изкачване към билото на планината започва оттук. Пътят минава край пресъхнала чешма с пейка, разположени над металната ограда и 10 мин. след разклона излиза на гола поляна с ловна вишка в горния и край /85 мин./. Пряката пътека от чешма Чучура излиза на същата поляна, зад ловната вишка. Пътят описва малък S-образен завой, продължава с по-стръмно изкачване нагоре и 15 мин. след поляната с вишката достига до нов разклон на билото на рида Мусин дял /100 мин./. Единият край на пътя слиза по билото на рида на североизток към вр. Гарванов чукар /895 м./. Продължава се по другия край на пътя с рязък завой на юг и изкачване нагоре по билото на рида. Гората от двете страни на пътя на продължително разстояние напред се сече, но в умерени количества. Сечта изглежда така, като че ли искат само да разширят пътя. 10 мин. след качването на билото пътят излиза на обширна обработена поляна. От поляната се открива панорама на североизток към долната част на рида с вр. Гарванов чукар /110 мин./. При обработената поляна пътят слиза малко от западната страна под билото на рида. След поляната се върви още 15 мин.  по пътя, той навлиза в най-гъстата букова гора и в нея внезапно свършва /125 мин./. От долината на река Мокра Бяла до края на черния път са изкачени още 250 м. височина.

    След края на пътя изкачването продължава по широка пътека, намираща се само на 20 м. над черния път. Широката пътека се нарича Кръвенишката пътека и е остатък от стар римски път. Този страничен и второстепенен римски път се отделя от основния римски път Тъжанската пътека южно от главното било на планината в долината на река Тъжа. Отделянето става в местността Смесите, откъдето основния римски път продължава на запад и се изкачва на главното било при седловина Табиите. На същата седловина от юг идва и друг римски път - Русалийската пътека. От седловина Табиите двата обединени пътя слизат на север към гр. Априлци. Русалийската и Тъжанската пътеки са двете южни разклонения на Марин проход. От м. Смесите страничният римски път Кръвенишката пътека се изкачва на североизток към главното било по долината на река Кръвенишки дол. Пътят минава край останките на Кръвенишката мандра и излиза на главното било при седловина Мандрата. От седловината пътят слиза на североизток по рида Мусин дял и най-вероятно достига до долината на река Росица при село Стоките. По време на турското робство по този път пренасяли вино от Южна към Северна България и по-специално към гр. Севлиево. Заради виното, гр. Севлиево и своята панорамност пътеката била наричана Шарапйолу /Винен път/, Севлиджедеси /Севлиевска пътека/ и Йорюкйолу /Панорамен път/.

     След излизането на пътеката се върви по нея 10 мин. в южна посока и се достига до голата седловина Стойчова поляна /135 мин./. От седловината се открива панорама на юг към връх Горната кукла /1299 м./, стърчащ над билото на Мусин дял и на запад към главното било на планината. От източната страна на седловината остава връх Долната кукла /1191 м./, който е закрит от гората и не се вижда от поляната. Стойчова поляна не е билна седловина, а странична, рътова седловина. Седловината не е на билото на главния рид Мусин дял, а западно под него, на един слабо изразен страничен рид. От Стойчова поляна пътеката завива на югоизток и с по-стръмен наклон за 15 мин. се изкачва на билото на рида Мусин дял при седловина Куклите /150 мин./. Седловина Куклите е между върховете Горната и Долната кукла. По средата на седловината има малко езеро, до което от северозапад достига изоставен черен път. На север над езерото се е надвесил вр. Долна кукла, на чието теме се виждат характерни бели скали. Такива по-особени бели скали има и на темето на съседния вр. Горната кукла. Върховете са наречени „кукли“ точно заради тези скали по теметата си. На седловина Куклата пътеката пресича билото на рида Мусин дял, минава от източната му страна и стръмно продължава нагоре към вр. Горната кукла. През местност, покрита с разхвърляни камъни и паднали дървета, пътеката пресича източните склонове на върха и след 20 мин. се изкачва от южната му страна на седловина Грохода /170 мин./. Седловина Грохода е малка горска полянка, над която от север се е надвесил покритият с причудливи скали вр. Горната кукла. При седловината ридът завива на югозапад, пътеката за втори път пресича било му и минава от северната му страна. Няколко минути след седловина Грохода се достига до напълно запазена част от римския път. На около километър напред се върви по широка и равна алея, по която за кратко време се изминава голямо разстояние. 15 мин. след седловина Грохода пътят минава край останки от каменен заслон /185 мин./. Над останките, от южната страна на билото, е голата местност Рударника, в която има извор. Следва по-еднообразната част от маршрута, при която пътеката последователно пресича няколко стръмни странични рида, спускащи се от Мусин дял на север. Римският път се стеснява до тясна пътека и след 50 мин. достига до местността Сухия улей /235 мин./. Сухият улей е тясна и опасна лавинна долина, спускаща се от разположения на главното било вр. Устриката и въпреки че наистина е суха, дава началото на река ... Мокра Бяла. По-нагоре пътеката отново се разширява, излиза над горския пояс и 20 мин. след пресичането на Сухия улей се изкачва на голата седловина Мандрата /255 мин./. Седловината се намира на главното било на планината, между върховете Плочата /1713 м./ от северозапад и Устриката от югоизток. От края на черния път до седловина Мандрата са изкачени още 650 м. височина. На 5 мин. югозападно под седловината, в долината на Кръвенишки дол и до останките от Кръвенишката мандра, има чешма. Останките от римския път пресичат седловината и слизат покрай чешмата на югозапад към долината на река Тъжа и местността Смесите.

    От седловина Мандрата до х. Мазалат се върви само по билото на планината през напълно голи местности. Маршрутът продължава с изкачване през море от гъста хвойна в югоизточна посока към вр. Устриката. От седловината до върха има около 200 м.  височина, като голата местност е разделена на две части от ниско скалисто връхче вляво от пътеката. До скалистото връхче стърчи висока овчарска каменна пирамида, от която се открива панорама на север към долината на река Мокра Бяла. Изкачването от седловината до върха става за 30 мин. /285 мин./. Темето на вр. Устриката е плоско като тепсия и също е увенчано с висока каменна пирамида. Освен на север към река Мокра Бяла, от върха се откриват гледки във всички възможни посоки. На юг е  масива Триглав с върховете Голям и Малък Кадемлия, на запад е долината на р. Тъжа и вр. Марагидик над нея, а на изток е вр. Росоватец с много дълбоката долина на р. Багарещица под него. От Устриката пътеката продължава на югоизток през местността Сюлюманица. Пътеката пресича водоравно от северната им страна ниските връхчета Кръста /1850 м./ и Гроба /1997 м./, както и седловина Жабата, която ги разделя. В местността Сюлюманица са изворите на река Бабина локва - ляв приток на река Багарещица. Реките Бабина локва и Багарещица текат южно от рида Мусин дял и го отделят от главното било на планината. При вр. Гроба билната пътека от вр. Устриката се събира с пътеката Ком-Емине и двете заедно продължават по черен път в източна посока. 25 мин. след вр. Устриката се минава край паметна плоча с висок метален кръст в памет на загинал от лавина турист /310 мин./. След още 5 мин. се слиза на седловина Гроба, където е лобното място на Дядо Филю /Филю Радев Миленовски/ - ръководител на Априлското въстание в с. Кръвеник /315 мин./. На гроба е поставена масивна паметна плоча, над която също има висок метален кръст. На север от гроба, на около 20 м. под пътеката, има вода при един от изворите на река Багарещица. Близо до седловина Гроба с паметника на дядо Филю има още една седловина Гроба. Тя се намира на около километър на юг на билото на масива Триглав, между върховете Голям и Малък Кадемлия. 

       От гроба на дядо Филю следва последната част от изкачването. Черният път се изоставя и се продължава по пътека, която през пасажи от хвойна за 35 мин. изкачва 100 м.  височина и излиза на вр. Росоватец /Карабурун - черен нос/ /1971 м./ /350 мин./. Върхът е възлов в орографско отношение, защото от него се отделят няколко важни рида. На север се спуска ридът Солището, който разделя долините на реките Багарещица от запад и Цървулщица от изток. На северозапад се отделя къс и стръмен рид, който разделя реките Багарещица и бабина локва. На юг се отделя ридът Триглав. Триглав е обособен в отделен масив, но това всъщност е един огромен рид, който се отделя от главния старопланински масив при вр. Росоватец. Връх Росоватец е възлов и в хидроградски отношение, защото ридовете, които излизат от него, разделят водосборите на реките Тъжа, Росица и Габровница. Чрез седловина Чим колиба, която е южно от него, върхът се свързва с масива Триглав. Седловина Чим колиба служи и като вододел между реките Тъжа и Габровница.

     През лятото върхът се заобикаля по водоравна подсичаща пътека от юг, малко под темето му. От вр. Росоватец за пръв път се вижда и крайната цел на маршрута - хижа Мазалат. Хижата е все още далеч оттук на изток, като до нея остава само слизане. От върха пътеката за няколко минути се спуска на обширната затревена седловина Белия кладенец, разделяща Росоватец от вр. Пеещите скали /1772 м./. При седловина Белия кладенец от билото на планината в северна посока се отделя стръмна пътека, която се спуска по рида Солището и също води към с. Кръвеник. След поляната Белия кладенец пътеката се изкачва на вр. Пеещите скали. От вр. Росоватец до Пеещите скали се върви 30 мин. /380 мин./. Пеещите скали са ниско двуглаво скалисто връхче с опасни отвесни стени на юг към долината на река Габровница. От върха на изток главното било за кратко става тънко и отвесно от двете си страни. През зимата задължително трябва да се върви само по него, а през лятото има заобикаляща пътека от север. От вр. Пеещите скали за няколко минути се слиза на безименната седловината между него и следващия връх Безименния /1660 м./. От тази седловината се отделя водоравна пътека на северозапад, която също води към билото на рида Солището. Следва изкачване на продълговатия и плосък на темето си вр. Безименния и слизане на следващата седловина Дебиделска поляна. От вр. Пеещите скали до Дебиделска поляна се върви 20 мин. /400 мин./. На поляната има два разклона. В южния й край се отделя лятна маркирана пътека, която заобикаля билото от юг и излиза при х. Мазалат. В северния край на поляната се отделя втора маркирана пътека, която заобикаля билото от север и също води до х. Мазалат. През зимата от Дебиделска поляна към х. Мазалат се върви задължително по билото на планината. През лятото е все едно по коя от двете пътеки - северната или южната, ще се продължи към х. Мазалат. Ако се избере северната пътека, тогава от разклона се продължава със завой на североизток. Пътеката прехвърля нисък страничен рид и след 20 мин. достига до табела в северното подножие на вр. Куртбашица /Вълча глава/ /1660 м.//420 мин./. При табелата от основната пътека се отделят две странични пътеки – едната на юг към вр. Куртбашица и другата на север по билото на рида Ганьова  локва към м. Лъгът. След табелата пътеката с леко слизане прави нов завой на югоизток, влиза за кратко в гора и след 20 мин. излиза на седловина Мандрището, където е х. Мазалат /440 мин./. Денивелацията от вр. Росоватец до х. Мазалат е 470 м. 

    

01

 В центъра на махала Троенци

02

От центъра се тръгва на югоизток

PB020008

Първият разклон в долината на река Суха Бяла

PB020015

Седловина Стоките

PB020018

Чешма Чучура

PB020020

Пряката пътека вдясно от чушма Чучура

 

PB020024

Разклонът при ламаринената ограда

PB020027

Поляната с ловната вишка

PB020028

Обработената поляна на билото на рида Мусин дял

PB020032

От Стойчова поляна към главното било на планината

PB020043

Седловина Грохода и вр. Горната кукла

PB020048

Римският път Кръвенишката пътека

PB020053

Римският път е дълбоко вкопан в склона и е подпрян с камъни от ниската си страна

PB020064

Кръвенишката пътека излиза над гората

PB030235

Ридът Мусин дял сниман от изток

PB030211

"Куклите" по рида Мусин дял

PB020068

От главното било назад и надолу към рида Мусин дял

PB020078

Седловина Мандрата

PB020099

От вр.  Устриката на изток към вр. Росоватец

PB020101

 От вр. Устриката към седловина Мандрата и върховете Плочата и Зелениковец

PB020102

 Към началото на рида Мусин дял северно от вр. Устриката

PB020105

 Към вр. Росоватец

PB020110

 Седловина Жабата

PB020114

 Кръста

PB020117

Гроба

PB020127

 От седловина Чим колиба на изток 

PB020135

 От вр. Росоватец към масива Триглав  

PB020136

 И назад към вр. Устриката

PB020139

 На вр. Росоватец

PB020142

 От Росоватец на изток към х. Мазалат

PB020162

 На вр. Пеещите скали

PB020156

 Пеещите скали

PB020167

 Още пеещи скали

PB030185

 От седловина Дебиделска поляна назад към вр. Росоватец

PB030188

 Началото на лятната южна пътека от Дебиделска поляна към х. Мазалат

PB020177

Хижа Мазалат

2014-02-04 091023

 Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1830 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм