Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

56.5. с. Черни Осъм /местност Смесите/-Зелениковски манастир-рид Осинак-вр. Млечен чал

Оценете
(2 гласа)

56.5. с. Черни Осъм /местност Смесите/-Зелениковски манастир-рид Осинак-вр. Млечен чал – качване

Денивелация – 1650 м., време на движение – 8.30-9.00 часа, разстояние – 25.4 км.

Маркировка: от м. Смесите до Зелениковски манастир-бяло-синьо-бяло, от Зелениковски манастир до м. Манастирски ливади – немаркиран, от м. Манастирски ливади до м. Горни Поляници - бяло-синьо-бяло, от м. Горни Поляници до вр. Костенурката - бяло-зелено бяло и ЗКМ, от вр. Костенурката до вр. Млечен чал – бяло-чернено-бяло и ЗКМ

 2013-11-29 112955

   Изтегли: GPS трак

       

   От местността Смесите започват два маршрута в югоизточна посока към хижа Плевен. И при двата маршрута трябва да се изкачи рида Осинак, препречил пътя между хижата и Смесите. Ридът Осинак се отделя от главното било на планината на север от вр. Саръкая /саръ кая - жълта скала/ /2227 м./. По-новото име на този връх е Жълтец. Ридът Осинак е основен за района рид, който разделя изворните области на реките Черни Осъм и Видима. Ридът е известен още и като Поляници или Новоселски Поляници. Всъщност Долни и Горни Поляници са само две местности в най-горната част на рида. Първият маршрут от м. Смесите към х. Плевен започва от най-южния край на местността, при водослива на реките Крайовица и Черни Осъм. При този водослив черният път се раздвоява, като към х. Плевен се продължава наляво, по долината на река Крайовица. Пътят минава край хижа Яворова лъка и след нея по страничния рид Бряза се изкачва на билото на главния рид Осинак. Вторият маршрут започва от ВЕЦ “Черни Осъм”, разположен в най-северния край на м. Смесите. Срещу входа на ВЕЦ-а, от източната срана на пътя, има няколко сгради. На една от тях е поставена маркировка, насочваща към Зелениковския манастир “Св. Йоан Кръстител”. Тук трябва да се уточни, че от Смесите до Зелениковския манастир също има два маршрута. При първия маршрут от м. Смесите се продължава по черния път през долината на река Крайовица. След 20-тина минути от пътя в източна посока се отделя маркирана пътека към манастира. Вторият маршрут към Зелениковския манастир започва от ВЕЦ “Черни Осъм”. От двете пътеки към манастира по-кратка и по-лека е първата, но нейното начало при черния път е лошо маркирано и трудно за намиране. Тук е описан вторият маршрут от м. Смесите до х. Плевен по рида Осинак.

    От най-северният край на м. Смесите се тръгва към Зелениковския манастир по пътеката, започваща от ВЕЦ “Черни Осъм”. Пътеката е широка и гъсто маркирана с табелки и лентова маркировка  - бяло-синьо-бяло. Още в началото се тръгва стръмно нагоре по страничния Лешнишки рид. Пътеката преодолява около 100 м. денивелация в източна посока и след 15 мин. достига до разклон. На разклона се завива на югоизток и се върви водоравно около 10 мин. до монолитна каменна чешма с дървено корито /25 мин. след началото/. Чешмата се намира в края на гората, под няколко огромни буки. След чешмата пътеката излиза от гората на поляни, засадени с плодни дръвчета и достига до рухналите къщи на изоставената махала Глушка /30 мин./. Пътеката пресича махалата в източна посока, като при последните къщи се пресича черен път. На разклона с черният път се продължава по пътеката и след 10 мин. отново се излиза на пътя /40 мин./. Тук отново трябва да се продължи по пътеката, но разклонът е лошо маркиран. На това място туристите редовно се губят. Табелката насочва към черния път, докато продължението е вдясно от пътя през поляна с овощни дървета. Под дърветата има високи треви, които пречат да се види продължението на пътеката. На разклона трябва да се продължи надясно към поляната. По нея стръмно се слиза по диагонал към река Лешнишки дол. От разклона до реката се върви около 20 мин. /60 мин./. Реката се пресича по брод и след нея започва изкачване по втори страничен рид, наречен Зелениковец. Ридът Зелениковец разделя реките Лешнишки дол от север и Зелениковски дол от юг. Първоначално изкачването става по изоставен черен път в южна посока, а по-нагоре по широка пътека на запад. Изкачването от реката до билото на рида Зелениковец става за 30 мин. /90 мин./. Пътеката се прехвърля от южната страна на рида и продължава водоравно на югоизток. Няколко минути след пресичането на билото на рида се излиза от гората на поляни, засадени с ябълкови дървета. Местността също се наричат Зелениковец, както и манастира, рида, върха отгоре и реката от юг. От поляните за пръв път се откриват гледки към главното било на планината, което оттук изглежда все още безкрайна далеч. Ябълковите поляни са отдавна изоставени, покрити са с високи треви и тръни и по тях маркировката трудно се следи. Трябва да се върви по долната част на поляните, малко над границата с гората. Пътеката пресича поляните за 10 мин., в източния им край за кратко влиза в букова гора и с леко спускане надолу достига до Зелениковския манастир /100 мин/.

      От манастира към билото на рида Осинак може да се продължи отново по два варианта. Първият варианте да се върви по пътека в източна посока със слизане към р. Зелениковски дол. От реката започва изкачване в същата посока към в. Гореляка /Голямото горле/ /1369 м./. Думата гореляк означава изгоряла гора. От реката нагоре към върха води много стръмен рид. Някога по този рид имало широка пътека, която сега не се ползва и е обрасла. Освен това терена между манастира и върха е силно пресечен. Около мястото, където пътеката слиза до р. Зелениковски дол, се събират общо 17 дерета. Вторият вариант е по-дълъг като разстояние, но много по-удобен от първия. Изкачването от манастира към  рида Осинак става по черен път, следващ билото на страничния рид Зелениковец. От Зелениковския манастир се тръгва по широка пътека на изток и след 10 мин. се достига черния път /110 мин./. Малко под черния път от източната му страна е Владишкият кладенец. На разклона се продължава по черния път наляво в северозападна посока с изкачване към билото на рида Зелениковец. Пътят за кратко преодолява около 220 м. денивелация и 25 мин. след разклона с пътеката извежда на билото на рида до вр. Зелениковец /1127 м./ /135 мин./. От вр. Зелениковец на изток по билото на рида и южно под него е голата местност Манастирски поляни. Някога по тези поляни са пасли овцете на манастира, които достигали до 1200 броя. Сега поляните са покрити почти изцяло с папрат. При вр. Зелениковец пътят завива на изток, излиза от гората и продължава през поляните. Приблизително по средата им се минава край руини на овчарник. На руините за пръв път след манастира се появява  отново синя маркировка. От това място до местността Горни Поляници има нова и сравнително гъста маркировка с цветове бяло-синьо-бяло. След руините се продължава по черния път на изток. 10 мин. след вр. Зелениковец се достига до източния край на поляните, където черният път свършва /145 мин./. Продължава се по широка пътека на югоизток с леко изкачване през гъсти гори. Пътеката достига до подножието на вр. Малкото Горле /1329 м./, заобикаля го от запад и се качва от южната му страна на билото на рида Осинак. От влизането в гората до билото на рида се върви 15 мин. /160 мин./. От източната страна на рида Осинак се открива панорама към долината на Зла река и цялата Новоселска /Априлска/ котловина с гр. Априлци.

     Оттук към планината се върви в южна и югоизточна посока само по билото на рида Осинак. 10 мин. след излизане на билото пътеката достига до седловина Манастирски поляни между върховете Малко и Голямо Горле /170 мин./. На 20 метра под седловината от изток между дърветата се виждат сечище и черен път. Напред се продължава по пътеката, която заобикаля от запад няколко скалисти връхчета. 10 мин. след седловината пътеката излиза на черен път в северното подножие на в. Гореляка /Голямото Горле/ /180 мин./. Единият край на пътя се спуска на запад към долината на река Зелениковски дол, а другият продължава на югоизток по билото. На разклона за кратко се продължава по черния път на юг, като вр. Гореляка се подсича малко под котата му от изток. По пътя се върви само 5 мин., защото той изведнъж рязко напуска билото и слиза надолу. Вдясно от мястото, при което пътят започва да слиза, се отделя широка пътека, която отново се качва на билото от южната страна на вр. Гореляка. От това място напред билото е покрито с продълговата тревиста поляна, наречена Дългия преслап /преслап - седловина/. Дългият преслап е седловината между вр. Гореляка от север и безименния връх Кота 1320 от юг. След поляната безименният връх се заобикаля от запад и се излиза от южната му страна на втора билна поляна, наречена Малкия преслап. От началото на черния път до Малкия преслап се върви 20 мин. /200 мин./. Малкият преслап също е седловина, заобиколена от два безименни върха. Характерни за седловина Малкия преслап са купчина интересни скали, която природата е струпала по средата на поляната. Пътеката се провира през скалите и заобикаля поредния безименен връх също от запад. Следва по-продължително слизане към трета билна поляна - седловина Велики преслап. От седловина Малкия преслап до седловина Велики преслап се слиза за 15 мин. /215 мин./

    Седловина Велики преслап е по-обширна в сравнение с другите билни поляни дотук и е най-ниското място по рида Осинак от вр. Малкото Горле до главното било на планината. При слизането към седловината се губят около 100 м. денивелация. В западния край на поляната има извори, от които води началото си река Велики дол, а в източния й край се виждат висока ловна вишка и черен път. Черният път идва от изток, откъм гр. Априлци и Зла река, пресича най-ниската точка на седловината и завива на юг, достигайки до горския пояс. От седловината започва продължително изкачване в югоизточна посока по билото на рида през гористата местност Мургина планина /мурга - красива/. До достигане на горния край на местността Мургина планина при вр. Родия камък /Рогачов камък/ /1490 м./ трябва да се изкачат около 250 м. височина. При вр. Родия камък рида Осинак завива на изток, достига до местността Долни Поляници и отново завива на юг, описвайки голям S-образен завой. От Велики преслап до м. Долни Поляници може да се отиде или по билото на рида, или по пряка пътека, която съкращава част от пътя по билото. Пряката пътека слиза източно от билото на рида, заобикаля вр. Родия камък от север през местността Сечището и достига до м. Долни Поляници. Маркираната пътека следва неотклонно билото на рида.

        В южния край на седловина Велики преслап пътеката влиза в гъсти гори и със стръмно и продължително изкачване за 40 мин. излиза над м. Мургина планина на гола седловина между върховете Вълчовец /1412 м./ от запад и Родия камък от изток /255 мин./. Тук гъстите гори свършват и на юг се върви почти изцяло през открити местности. На седловината ридът и пътеката завиват на изток. Пътеката заобикаля водоравно голия вр. Родия камък от юг, минава над изворите на река Бряза и 15 мин. след излизането над гората достига до втора гола седловина /270 мин./. Седловината се намира между вр. Родия камък от запад и вр. Поленици /1524 м./ от изток. При тази втора седловина билото на рида отново завива на юг. На седловината излиза и черен път от север, откъм кв. Видима на гр. Априлци. Южно от вр. Поляници са Марковите откоси - скали подредени от природата в няколко прави реда. Малко преди  разклона с пътя пътеката минава край малка тухлена сграда отляво. Надясно в дола под пътеката, при един от изворите на река Бряза, има голяма бетонна чешма за напояване на добитък. На разклона се продължава по черния път в южна посока през местността Долни Поляници. В тази местност билото на рида е тънко и голо и от него се откриват гледки във всички посоки. Вляво от рида се виждат долината на Стърна река с рида Бъзов дял зад нея и хижа Плевен на билото му. От местността Долни Поляници на голямо разстояние на юг билото на рида Осинак е почти изцяло равно и голо. Гора има само на темето на нисък заоблен връх - Чичовата могила /1540 м./. Местността Долни Поляници се пресича водоравно за 10 мин. и се достига до разклон в северното подножие на вр. Чичова могила /280 мин./. Върхът може да се изкачи или да се заобиколи водоравно от изток. При заобикалянето на върха се влиза за кратко в разредена букова гора и се излиза от южната му страна на просторни планински пасища в местността Горни Поляници. При Горните Поляници билото на рида силно се разширява и с пасящите по него животни прилича по-скоро на поле. В миналото турците наричали Поляниците с българското им име, но малко видоизменено по турски - Буланча. Зад голото и равно поле рязко, като стена, се изправя централното било с върховете Саръкая и Дюзчал /дюз - равен/ /2255 м./. По-новото име на Дюзчал е Млечен чал. В югоизточния край на местността се вижда отдалеч масивен двуетажен овчарник. Пътят навлиза навътре в Горни Поляници и 30 мин. след разклона северно от вр. Чичова могила достига до нов разклон /310 мин./. От северозапад на билото на рида излиза маркирана със ЗКМ пътека откъм х. Яворова лъка. До х. Плевен се върви по тази пътека и вече по жълта маркировка. От разклона пътеката към х. Плевен се насочва на югоизток към овчарника, докато черния път завива на югозапад към обзорния Зарешки връх /1575 м./. От западната страна на Зарешки връх има красив скален венец, който се нарича Зареда. Думата заред означава подредени в редица камъни, тоест скален венец. На разклона с черния път трябва да се продължи по пътеката към х. Плевен. Пътеката заобикаля Зарешки връх от изток, като извива по склона между него и овчарника. Някъде там, между върха и овчарника, пътеката за х. Плевен трябва да се изостави и да се продължи без маркировка по рида Осинак на юг. 25 мин. след разклона от северната страна на Зарешки връх се излиза от южната му страна на седловината с вр. Жълтец /335 мин./. Седловината се нарича Зарешка поляна. На тази седловина откъм долината на Кривинишка река на билото на рида Осинак се изкачва широка пътека, известна като Видимската пътека /Кривините/. Видимската пътека е маркирана с маркировка бяло-зелено бяло и ЗКМ.

      От разклона с Видимската пътека нагоре към главното било на планината ридът Осинака е много стръмен и покрит с огромни скали наречени Троновете. Тази част на рида се нарича Гребеня и не трябва да се бърка с големия рид Гребена, спускащ се от вр. Кръстец на север. От разклона с Видимската пътека има два начина да се стигне до главното било. Първият е да се продължи право на юг по рида Гребеня. Пътеката е широка, но немаркирана и минава през труден за изкачване терен. Освен това от седловината до вр. Жълтец остават повече от 600 м. височина. Ако все пак се тръгне по тази пътека, трябва да се знае нещо интересно. При изкачването от лявата източна страна на пътеката остава Симова река. Високо горе при изворите на Симова река има древни рудници още от времето на траките. Вторият и по-лесен начин е вр. Жълтец постепенно да се заобиколи по Видимската пътека от север и запад и да се излезе на главното било на седловината между него и вр. Костенурката /2035 м./. Видимската пътека се изкачва към седловината по североизточните склонове на вр. Жълтец известни като Брусовете. Тези склонове са разсечени от лавинни улеи и потоци, даващи началото на река Гребещница. Потоците разделят няколко малки странични рида, спускащи се от вр. Жълтец. От изток на запад тези ридове са Кривините, Малкия Брус и Големия Брус.

      Достигайки до северното подножие на вр. Жълтец и до началото на рида Гребеня, Видимската пътека завива на югозапад и започва плавно да слиза към потока разделящ ридовете Гребеня и Кривините. Върви се почти водоравно през гориста и камениста местност над долината на река Гребещница. Пътеката постоянно криволичи наляво-надясно и нагоре-надолу, откъдето идва и името Кривините. 15 мин. след разклона с Видимската пътека се достига до потока разделящ двата рида /350 мин./. При потока е иззидана каменна чешма, от която водата излиза по ръждясала метална тръба. От това място се открива удивителна панорама на север към долината на река Гребещница и на юг към надвесени отгоре скали. Ридът Кривините е покрит със скали също като рида Гребеня и представлява негово умалено копие. След чешмата пътеката пресича и рида Кривините и излиза на напълно голата му западна страна. Местността между върховете Жълтец и Кръстците буди силно удивление със суровата си красота. Стръмните, почти отвесни, склонове на планината са изгладени от лавини и са дълбоко разсечени от няколко огромни улея, разположени близо един до друг. Местността около тях се нарича разбира се Улеите. Между два от улеите е тънкия, къс и изцяло гол рид Малкия Брус. Пътеката слиза стръмно към него и 30 мин. след първата чешма достига до втора чешма от източната страна и близо до основата на рида /380 мин./. Водата от втората чешма блика от гумен маркуч. Пътеката завива на запад, бързо пресича късия рид Малкия Брус и се качва на рида Големия Брус. Ридът Големия Брус е гол също като Малкия, но е значително по-висок, по-широк и по-дълъг от него. При потока разделящ Големия и Малкия Брус пътеката се разделя на две, като единия и край продължава водоравно с обхождане на Големия Брус водоравно от север. Другият й край с маркировката рязко завива нагоре и 20 мин. след втората чешма се изкачва на билото на рида Големия Брус /400 мин./. Големият Брус е изцяло покрит с треви и ниска хвойна и е много удобен за ходене. Пътеката отново завива на юг и продължава да се изкачва към главното било първоначално с по-лек, а по-нагоре с все по-голям наклон. Малко след като се качва на Големия Брус пътеката отново се разделя. Лятната Видимска пътека завива на югозапад и се изкачва на седловината между върховете Кръстците и Костенурката. Зимната пътека продължава на юг с изкачване по билото на рида към седловината между Костенурката и Жълтец. В края на изкачването от зимната пътека се отделят още две преки пътеки, този път на югоизток към вр. Жълтец. От излизането на билото на рида Големия Брус до главното било се върви около 30 мин., като се преодоляват около 250 м. денивелация /430 мин./. На главното било зимната Видимска пътека излиза на седловината между върховете Костенурката от запад и Жълтец от изток. През тази седловина минава границата между Троянска планина и Калоферска планина. На седловината Видимската пътека завива по главното било на запад, достига до седловината между върховете Костенурката и Кръстците и слиза на юг към местността Топалица.

 

     От седловината към вр. Жълтец се продължава по главното било на изток по пътеката Ком-Емине. През зимата вр. Жълтец задължително трябва да се изкачи по ЗКМ. През лятото върхът може да се заобиколи от юг. По лятната пътека от седловината следва плавно изкачване към върха, като след 30 мин. се излиза при чешма от южната му страна /460 мин./. От седловината до чешмата неусетно са изкачени още 200 м. височина. От чешмата може да се продължи по пътеката на изток, да се достигне до маркираната със ЗКМ пътека откъм х. Левски и върхът да се изкачи по нея. Другият вариант е от чешмата да се тръгне без пътека направо към върха по напълно голите му южни склонове. От чешмата до върха с леко и непродължително изкачване в североизточна се стига за 20 мин. /480 мин./. От юг вр. Жълтец е напълно гол и затревен, също както и съседният вр. Млечен чал. Двата върха са разделени само от едно съвсем плитко дере. От вр. Жълтец се продължава по главното било на североизток и след 15 мин. се достига до вр. Млечен чал /495 мин./.

 

P9210014

Каменният орел в северния край на с. Черни Осъм

P9210019

 Началото на пътеката към Зелениковския манастир северно от вроха на ВЕЦ "Черни Осъм"

 P9210021

 Каменната чешма с дървеното корито малко преди махала Глушка

 P9210023

 Маркировката сред къщите на махала Глушка

P9210025

Разклонът на който трябва да се продължи надясно през поляната

 

P9210032

Задната част на Зелениковския манастир

P9210035

От местността Манастирски поляни назад към вр. Зелениковец

P9210039

От Манастирски поляни към рида Осинак

P9210045

Седловина Дългия преслап

P9210048

Седловина Малкия преслап

P9210054

Седловина Велики преслап

P9210068

От върха на Мургина планина на изток към местността Долни Поляници

P9210069

Местността Долни Поляници и вр. Чичова могила

P9210063

От Мургина планина на юг към м. Горни Поляници и главното било 

P9210074

Местност Горни Поляници

P9210078

От м. Горни Поляници към х. Плевен

P9210083

От м. Зарешка поляна назад към Зарешки връх и Чичова могила

P9210087

И напред към главното било

P9210095

Чешмата между ридовете Гребеня и Кривините

P9210105

От чешмата назад към рида Осинак

P9210106

На север към долината на река Гребешница

P9210116

И на юг към местността Улеите

P9210117

И към рида Големия Брус 

P9210122

От рида Големия Брус назад

P9210123

От рида Големия Брус към местността Улеите

P9210126

От билото на рида Големия Брус на юг към главното било

P9210133

От главното било на планината на север към долината на река Гребешница 

P9210135

От главното било на изток към вр. Жълтец в облаците 

P9210140

От западния склон на вр. Жълтец към седловината с вр. Костенурката 

P9210162

От главното било на северозапад към рида Осинак

P9210151

Каменната пирамида на вр. Жълтец

P9210153

На вр. Млечен чал

2014-02-04 102144

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 2216 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм