63.2. гр. Габрово /Соколовски манастир/-кв. Водици-Червения завой-вр. Узун укуш-вр. Шипка

Оценете
(1 глас)

63.2. гр. Габрово /Соколовски манастир/-кв. Водици-Червения завой-вр. Узун укуш-вр. Шипка - слизане

Денивелация – 650 м., време на движение  3.30-4.00 часа, разстояние – 12.1 км.

Маркировка: от седловина Шипка до м. Червен бряг - бяло-жълто-бяло, от м. Червен бряг до Соколски манастир – немаркиран

 2013-11-01 101412

  Изтегли: GPS трак

 

       От вр. Шипка /1329 м./ по стълбите до южния край на паркинга на седловина Шипка се слиза за 20 мин., като денивелацията е 200 м. От паркинга се тръгва вляво на седловината покрай ресторантите по стария път за град Габрово. Съвременното шосе остава вдясно. Ресторантите се подминават и се достига до северния край на седловината при хотел Шипка. Минава се покрай малък руски паметник и се излиза в подножието на вр. Волинска височина /1232 м./. Около върха има още няколко ниски могилести връхчета на които в гр. Шипка им викат Еврейските могили. В миналото пасищата около вр. Шипка били собственост на евреи, а до Еврейските могили имало овчарници. На седловина Шипка имало хан в който евреите-собственици от близката околност се срещали. В подножието на вр. Волинската височина от стария път за гр. Габрово в западна посока се отделя пътеката Ком-Емине към х. Узана. От южния край на седловина Шипка до северния се върви около 15 мин. /35 мин. след началото/. От разклона с пътеката КЕ се продължава на север по стария път за гр. Габрово, като още в самото начало се появява жълто-бяла маркировка. Ниският вр. Волинска височина се изкачва от западната му страна и се продължава по стария път на север по билото на рида Шипка. 10 мин. след разклона с пътеката КЕ се излиза до маркиран разклон на гола поляна /45 мин./. От старият път надясно се отделя маркирана пътека към истинският връх Шипка /1249 м./. На върха е бил разположен генералният щаб на руската армия начело с ген. Столетов, зимните землянки на войниците и т.нар. Кръгла батарея. Централната батарея била разположена на вр. Волинска височина. Вр. Шипка се заобикаля за 5 мин. от запад и се излиза на втори маркиран разклон към щаба на ген. Столетов /50 мин./. Разклонът се подминава и се продължава по черен път на север по билото на рида. Отминава се масивен трафопост вляво от пътя и започва по-стръмно спускане край бели ронливи скали. Местността се нарича Римския път, макар че от римски път няма никакви следи. Дори и в миналото оттук да е минавал римски път от него не е останало нищо. 10 мин. след трафопоста пътят заобикаля вр. Узун укуш /Оузан//1214 м./ от източната му страна, малко под котата на върха /60 мин./. Върхът е възлов, като от него може да бъде контролиран целия път на север до Габрово и на юг до билото на Стара планина. Това е причината в миналото на него да бъде изградена правоъгълна крепост с размери 150 на 180 м., която охранявала прохода Шипка. Крепостта се наричала Кабруа и най-вероятно именно тя е дала днешното име на гр. Габрово. Някога крепостта била огромна, но през годините камъните от нея постепенно били извадени, за да се укрепи пътя. Другото име на върха е Оузан и по време на турското робство прохода дълго време бил наричан - проход Оузан. След вр. Узун укуш ридът завива на северозапад. Пътят слиза леко под билото от западната му страна и след 15 мин. достига до паметник в местността Кадийска стена /75 мин./. 15 мин. по-надолу пътят излиза на гола седловина с обширни поляни северно от нея /90 мин./.      

     Още в началото на поляните има разклон надясно от пътя към шосето за Габрово. На разклона се продължава по билото и след 5 мин. се достига до два паметника източно от вр. Моравата /1000 м.//95 мин./. От седловина Шипка до поляните се спуснати още 200 м. денивелация. Двата руски паметника се намират на 50 м. вляво от черния път. В миналото около връх Моравата били изградени две крепости за охрана на пътя. По-малката крепост се намира на 400 м. югозападно от вр. Моравата. Крепостта е изградена на скална площадка на западния ръб на билото. Скалната площадка е с отвесни стени от три страни, като крепостта била достъпна само от изток. Втората крепост е изградена на самия връх Моравата и е много по-голяма от първата. Размерите и са приблизително 280 на 240 м. От север и изток крепостта била естествено защитена от отвесни скални стени. Според някои учени не крепостта на вр. Узун укуш, а именно крепостта на вр. Моравата е древната крепост Кабруа. Освен двете антични крепости за охрана на прохода през турското робство до вр. Моравата било изградено и турско беклеме. След паметниците слизането продължава по билото на рида. Шосето е съвсем близо до черния път и шума от автомобили постоянно се чува. 20 мин. след руските паметници се достига до местността Руските гробища, където черният път излиза на шосето /115 мин./. От м. Руските гробища на север може да се продължи в три варианта. Първият е да се следва маркирания черен път в северозападна посока. Пътят слиза стръмно през голите поляни на  местността Червен бряг от западната страна на рида към габровския квартал Радецки. Вторият е да се продължи по шосето от източната страна и малко под билото на рида. Третият вариант е да се продължи по стария път за Габрово, който следва билото на рида. Ако се избере варианта да се слиза по билото, от разклона с черния път се продължава на североизток и се навлиза в гъсти гори. Старият път е отдавна изоставен и затлачен с растителност и паднали дървета. В миналото пътят се провирал източно от връх Гулджяка /890 м./. На този връх били изградени съоръжения за охрана на пътя от типа дема - преградна стена. Тази преграда се наричала Малките прегради. След вр. Гулджяка /на някои карти неправилно отбелязан като вр. Рашейското/ пътят се спуска през местността Рашейското към връх Стръмна стража /859 м./. На този връх през турското робство имало стражарница за охрана на пътя откъдето идва и името му. Реката под върха също се нарича Стражка река. Според правоъгъбните очертания на терена с размери 60 на 90 м. е възможно през античността тук да е имало пътна станция. 20 мин. след местността Руските гробища се излиза на шосето от северната страна на вр. Стръмна стража /135 мин./. Някога върхът и околността били голи и обзорни, но сега са плътно покрити с гъсти гори. От разклона напред може да се продължи със слизане или по стария път или по шосето, като след нови 25 мин. се достига до местността Червения завой /160 мин./.

  Червеният завой представлява едно разширение на пътя на което има изоставена будка, паркинг и работеща чешма. Завоят се намира северно от връх Червения завой /821 м./. През античността и по време на турското робство тук била втората стражартица-беклеме от Габрово в посока вр. Шипка. Първата стражарница била долу в началото на прохода, до сегашния кв. Радецки. На вр. Червения завой се забелязва очертаниято на правоъгълна крепост с размери 70 на 80 м. От Червения завой към гр. Габрово се продължава по шосето на север. Към Соколския манастир трябва да се продължи на изток със слизане в долината на Стражка река и кв. Водици. От шосето на няколко метра северно от Червения завой се отделят черен път и пряка пътека към кв. Водици. Черният път доста заобикаля. Пряката пътека слиза право на изток, но за сметка на това минава през поляни, гъсто обрасли с бодливи храсти. В миналото черният път слизал към кв. Етъра и бил алтернативен на основния път по билото на рида Шипка. Къщите на кв. Водици се виждат още от Червения завой и изглеждат близо, но до тях се стига за 25 мин. /185 мин./. Денивелацията от поляните при вр. Моравата до кв. Водици е около 400 м. При слизането вляво и на север от пътеката остава ниския връх Орничката /665 м./ на който също има останки от правоъгълна антична крепост с размери 50 на 60 м. От центъра на кв. Водици се продължа по асфалтов път към Соколския манастир. Река Стражка се пресича по мост и се продължава с изкачване в източна посока. След 10 мин. се достига северното подножие на манастира в местността Соколова пещера /195 мин./. От северната страна на манастира има отвесна пропаст с меки варовикови скали. В скалите има многобройни дупки и пещери, които са дали името на местността. Пътят заобикаля с дълъг завой манастира от север и изток и след 10 мин. извежда на паркинга през него /205 мин./. От местността Соколова пещера има и пряка пътека към манастира. От северната страна на манастира шосето пресича мост с метални парапети и с малък водопад под него. Вдясно след моста от шосето се отделя пряка пътека, която съкращава заобикалянето по големия завой преди манастира.     

   

 21

Паметникът на свободата на вр. Шипка

37

От паметника на севере към седловина Шипка и истинския вр. Шипка 

40

От Волинската височина на юг към вр. Свети Никола /сега Шипка/

42

От Волинската височина 1 на запад към Волинската височина 2 

 

46

Табелата при вр. Шипка, където е бил командния пункт на руската армия

47

От вр. Шипка към вр. Свети Никола

50

Старият път за Габрово по билото на рида Шипка

52

Големият паметник в местността Руските гробища

53

И малкият паметник в местността Руските гробища 

55

Маркираният черен път през местността Червен бряг към габровския кв. Радецки

56

От местността Червеният завой на изток към долината на река Стражка, кв. Водици и Соколския манастир

62

Мястото от което се отделя пряката пътека към Соколския манастир в местността Соколова пещера

02

Соколският манастир

2014-02-04 090000

Профил на маршрута

Прочетена 1141 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм