Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

64.2. гр. Габрово /кв. Ябълка/-Бялата река-рид Копривата-вр. Хаджи Димитър-вр. Бузлуджа

Оценете
(0 гласа)

64.2. гр. Габрово /кв. Ябълка/-Бялата река-рид Копривата-вр. Хаджи Димитър-вр. Бузлуджа - качване

Денивелация – 850 м., време на движение 3.30-4.00 часа, разстояние – 10.6 км.

Маркировка: от вр. Бузлуджа до седловина Варниците – немаркиран, от седловина Варниците до разклона за Езерото-бяло-синьо-бяло, от разклона за Езерото до седловина Копривата – бяло-жълто-бяло, от седловина Копривата до седловина Златева бахчия – бяло-зелено-бяло, от седловина Златева бахчия до кв. Ябълка – немаркиран

 2013-10-29 103329

    Изтегли: GPS трак

   

         От връх Бузлуджа към габровския кв. Ябълка се спускат два дълги и ясно изразени рида. И двата рида са удобни за слизане, като по билата им има маркирани пътеки. Първият рид е безименен и се отделя от върха в североизточна посока. Този рид разделя реките Бялата река от запад и Янтра от изток. По-изявен връх по този рид е вр. Курвина могила /1286 м./. Вторият рид се нарича Копривата и се отделя от главното било на планината северозападно от вр. Бузлуджа. Този рид разделя реките Сивяк от запад и Бялата река от изток. Ако за слизане се избере ридът Копривата, то от върха до началото на рида може да се стигне по два начина. Единият е като се върви по асфалтовия път за вр. Шипка, а другият е по главното било на планината. Много по-интересно и обзорно е поне в началото да се върви по билото на планината. За целта от вр. Бузлуджа първо трябва да се изкачи съседният връх Хаджи Димитър /1440 м./. Връх Хаджи Димитър е всъщност истинският вр. Бузлуджа докато върха с паметника е Малка Бузлуджа /1410 м./. От южната си страна вр. Хаджи Димитър е оголен и към него води широка и добре утъпкана пътека. От вр. Малка Бузлуджа се слиза до седловината между двата върха и започва изкачване на вр. Хаджи Димитър. Денивелацията е малка и от единия до другия връх се стига за по-малко от 20 мин. На вр. Хаджи Димитър има голяма каменна пирамида и метален кръст. Самият връх е оголен и много обзорен във всички посоки. В миналото на вр. Хаджи Димитър имало укрепление с размери 100 на 120 м. и наблюдателна кула от която бил наблюдаван римския път Верейски друм. В миналото античният път Верейски друм минавал западно от вр. Хаджи Димитър, заобикалял го от север и продължавал по главното било на изток. От вр. Хаджи Димитър се продължава по главното било в западна посока. Билото след върха е тънко и покрито с хаотично разхвърляни от природата особен вид варовикови скали. Скалите са покрити с изкривени от студовете храстовидни дървета. В началото има някаква пътека, но между скалите и кривите дървета се върви бавно и трудно. Най-добре е да се слезе от южната страна на билото, където гората е букова и силно разредена. За 20 мин. от вр. Хаджи Димитър се излиза на асфалтовия път южно от местността Тъпана /40 мин. след началото/. Продължава се по асфалта в западна посока и след още 15 мин. се достига до седловина Варниците /55 мин./. Името на седловината е дадено, заради добиваната тук в миналото вар. Целият масив на вр. Бузлуджа е мраморен и някога се е ползвал за добиване на вар. Денивелацията от вр. Бузлуджа до седловина Варниците е 250 м.

    В повечето пътеводители седловината се нарича Варниците, защото някога там са правели вар от варовиковите скали по билото. Седловината си има и друго име и то е Ниския превал. Това име най-добре кореспондира с наименованията на околните местности и най-добре показва значението на седловината. Някога през тази седловина минавал римският път Мали друм, който бил алтернативен на пътищата през прохода Шипка на запад и Верейски друм на изток. Седловината е по-ниска от седловина Шипка и оттук идва името Ниския превал. На изток от Ниския превал е местността Тъпана. Край важните пътища в миналото имало наблюдателни кули, от които чрез удар по тъпан съобщавали на пътниците, че пътят е чист от разбойници. Най-вероятно такава наблюдателна кула имало и в местността Тъпана, откъдето идва и името му. Връх с име Тъпана, на който също е имало кула с тъпан, има и край близко разположения римски път Верейски друм. От западната страна на Ниския превал е връх Градищица /1318 м./, чието име ясно показва какво е имало на него. От южната страна пътят към Ниския превал е тръгвал от днешния гр. Шипка и се изкачвал към вр. Градишка могила /1140 м.//отново имаме градище/. Южно под вр. Градешка могила и под Градешката поляна има още едно съоръжение, свързано с прохода. Това е така наречената Преградна стена /нарича се още и Дема/, чрез която някога пътят  бил преграден. Пак от юг и най-вероятно пак свързан с пътя е и връх Петкова кула /763 м./. Пътят по рида Копривата бил и по-удобен от пътя през вр. Шипка, защото се изкачвал без завои и от юг и от север. За разлика от него пътят през вр. Шипка се изкачва чрез непрестанни завои и серпентини. Това че пътят през Ниския превал престанал масово да се ползва, най-вероятно е свързано със зачестилите нападения на разбойниците от габровските села по време на турското робство. От северната страна на планината пътят минавал през гъсти гори, което улеснявало нападенията на разбойниците. Освен Мали друм от седловина Враниците се отделят още две маркирани пътеки. Първата пътека започва от паметна плоча в източния край на седловината. Пътеката върви в североизточна посока, заобикаля вр. Бузлуджа от север и се изкачва на рида с главен вр. Курвина могила. Тази пътека се нарича Големият бук, заради вековната букова гора през която минава. По тази пътека са минали 14-те оцелели четници от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа след боя при вр. Бузлуджа. Втората маркирана пътека води към вр. Шипка. Пътеката се отделя от западния край на седловината, изкачва в западна посока вр. Градищица и съкращава част от завоите на асфалтовия път.

     От седловина Варниците към габровския кв. Ябълка се продължава по черен път на север по билото на рида Копривата. Минава се край Хайдушкото кладенче, което остава на 20 м. вдясно под пътя и 10 мин. след седловина Варниците се достига до нов разклон в местността Умата /ума, от думата хума – мазна глина използвана за сапун и за белосване на стаи/ /65 мин./ . Черният път се раздвоява, като в северозападна посока се отделя маркиран черен път към вр. Шипка. Този черен път заобикаля вр. Градищица от север и излиза на седловина Конака между върховете Градищица и Малък Търсовец /1355 м./. На разклона се продължава по черния път в североизточна посока. След 10 мин. се достига до нов разклон /75 мин./. От черния път на северозапад се отделя маркирана пътека, която през местността Женски долчини слиза към долината на река Сивяк. На разклона се продължава по черния път и след нови 10 мин. се достига южно от вр. Копривата /1161 м./ на седловина Копривата /85 мин./. Седловина Копривата представлява гола кръгла поляна с разклони от главния път наляво и надясно. Отклонението от главния път наляво е маркирано и по него през местността Копривата се слиза към габровските квартали Езерото и Поток. Отклонението надясно слиза в долината на Бялата река. Някога по долината на Бялата река имало маршрут, по който се стигало до вр. Бузлуджа. Сега това е невъзможно, защото при устието на Бялата река има вододайна зона с ограда и влизането зад нея е забранено. На седловина Копривата се продължава по основния път на север по билото на рида. Връх Копривата се заобикаля от изток и след 25 мин. се излиза на седловина Златева бахчия /бахчия от бахча – зеленчукова или овощна градина//110 мин./. Седловина Златева бахчия се намира между върховете Копривата от юг и ниския вр. Кота 1039 от север. Денивелацията от седловина Варниците до седловина Златева бахчия е около 200 м. Златева бахчия е обширна поляна, използвана в близкото минало за земеделие, което си личи и по името й. Следите от обработката на почвата още си личат. На седловината има разклон, като от главния черен път отново се отделят странични пътища наляво и надясно. Пътят наляво слиза в долината на р. Сивяк, а пътят надясно в долината на Бялата река. Основния черен път продължава на север по билото на рида през местността Сивешки грамади към вр. Пладнището /989 м./. При седловината ридът Копривата завива на северозапад и постепенно започва да се отдалечава от кв. Ябълка. За да се върви максимално бързо към кв. Ябълка, на седловината основният черен път трябва да се изостави и да се слезе по страничния път към долината на Бялата река. Проблемът е, че долината на Бялата река е затворена от север и черните пътища, слизащи към нея, са отдавна изоставени.

    От седловина Златева бахчия започва слизане към Бялата река, което е по-добре да стане не по черните пътища, а през гората встрани от тях. Слиза се в източна посока без пътека по страничния рид Струговете /думата струг, освен  обработваща метал и дърво машина, означава още и суходол/. Гората е гъста и теренът е труден за слизане. От седловина Златева бахчия до Бялата река се слиза за 35 мин. /145 мин./. Край реката има изоставен, но все още широк черен път. Продължава се по черния път в северна посока. След 30 мин. реката се пресича по мост и се излиза на поляна с бетонно водохващане вляво от пътя /175 мин./. Продължава се на север по черния път и след още 10 мин. се достига до микроязовир и телена ограда от северната му страна /185 мин./. Телената ограда е пробита и през нея свободно може да се премине. След още 5 мин. се излиза до дърводелска работилница при водослива на Бялата река с река Янтра /190 мин./. Зад работилницата река Янтра се пресича по мост и се излиза на асфалтов път. По асфалта се завива на изток и до центъра на кв. Ябълка се върви още 20 мин. /210 мин./. 

45

Върховете Бузлуджа и Хаджи Димитър

58

Главното било от вр. Бузлуджа към вр. Хаджи Димитър

61

Връх Хаджи Димитър

64

На вр. Хаджи Димитър

69

От вр. Хаджи Димитър към вр. Бузлуджа

70

От вр. Хаджи Димитър към рида Копривата 

75

От вр. Хаджи Димитър на запад към главното било на планината

76

Разклонът в източния край на седловина Варниците

77

Седловина Варниците

78

Маркировки и табелки в западния край на седловина Варниците

79

Разклонът в западния край на седловина Варниците

80

Разклонът в местността Умата

81

Маркировките на разклона

83

Седловина Копривата

84

И маркировките на седловина Копривата

89

Седловина Златева бахчия

90

Разклонът в северния край на седловина Златева бахчия

91

Пътят край Бялата река

93

Водохващането по Бялата река преди водослива и с река Янтра

96

Разклонъ при водослива на Бялата река с река Янтра

97

 Табелката при влизането в кв. Ябълка

 

2014-02-04 085508

Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1549 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм