Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

66.1. гр. Плачковци-Горски дом Българка-вр. Българка

Оценете
(0 гласа)

66.1. гр. Плачковци-Горски дом Българка-вр. Българка – качване

Денивелация – 950 м., време на движение – 4.30-5.00 часа, разстояние – 14.2 км.

Маркировка: от гр. Плачковци до с. Радевци – бяло-зелено-бяло, от с. Радевци до Дядо Тихолов чучур – бяло-синьо-бяло, от Дядо Тихолов чучур до вр. Българка – немаркиран

 2013-10-18 093322

    Изтегли: GPS трак

    

     От църквата в центъра на гр. Плачковци се тръгва по главната улица на града в югоизточна посока. От лявата източна страна на улицата остава река Плачковска. Още от самото начало по електрическите стълбове край пътя се появява зелена маркировка. До края на града при последните къщи на махала Нейковци се върви 15 мин. В началото на махала Нейковци има разклон. Левият път завива на изток към центъра на махала Нейковци. Продължава се по десния път към гара Кръстец, минава се през тунел и се излиза от града. След тунела пътят чрез няколко серпентини бързо набира височина и по-нагоре плавно завива на югоизток. 25 мин. след края на града се достига до разклона за село Радевци /40 мин. след началото/. При разклона главният път се изоставя и се продължава на юг към центъра на селото. По стълбовете край пътя, освен зелена, се появява и синя маркировка. От разклона към център на с. Радевци следва плавно слизане при което се губят около 50 м. височина. След центъра на селото река Плачковска се пресича по мост и се продължава плътно покрай нея, срещу течението й. В най-южния край на селото се минава покрай голям хотелски комплекс, който се нарича „Българка“. Името на хотела идва от местността на юг от селото, която също се нарича Българка. От разклона с главния път до края на селото се върви 25 мин. /65 мин. общо/. След  края на с. Радевци долината на реката за кратко се стеснява и след 10 мин. отново се разширява в началото на изоставеното минно селище Гръбчево /75 мин./.

       Гръбчево е известно с това, че там е отсядал писателят Иван Вазов при последната екскурзия в живота си. Първоначално мината и местността се наричали както и сега - Гръбчево. Управата на мините не харесвала името и нарекла местността Българка. Писателят Иван Вазов също го нарича Българка. По-късно селището си връща името Гръбчево, а мината става Принц Борис. Официално собственик на мината била френско-белгийска банка, но скритият й собственик бил известния банкер и политик Атанас Буров. Буров издействал да се построи теснолинейна ж.п. линия от гр. Плачковци до Гръбчево. Днес линията е все още запазена и по нея също може да се стигне от Плачковци до Гръбчево. Сега в Гръбчево от двете страни на пътя се виждат само няколко изоставени сгради, които скоро ще бъдат погълнати от растителността. Край централните сгради на мината реката два пъти се пресича по мостове и 10 мин. след първите къщи на Гръбчево се достига до бариера /85 мин./. На 50 м. зад бариерата, от дясната страна на пътя, се вижда масивна двуетажна къща с чешма до нея. Зад къщата е началото на пряката пътека към Горски дом Българка маркирано с табелки. Бариерата се заобикаля, въпреки предупредителните надписи, и се отива до къщата. Там асфалтовият път се напуска и се продължава по пряката пътека през гората. От гр. Плачковци до тук денивелацията е само 150 м. Бариерата и къщата се намират при водослива на Голямата река отляво и Малката река отдясно. След сливането си двете реки образуват река Плачковска. През 1875 г. по заповед на Митхад паша населението от околните села прокарало път оттук на югоизток по долината на Малката река до главното било при седловина Ябълките. Този път бил използван за извозване на въглища с каруци за нуждите на турския дунавски флот. Местността по онова време се наричала Бонюв копак.

    След изоставянето на асфалтовия път започва по-стръмно изкачване през гъста гора по вододелния рид между Голямата и Малката река. По-изявени върхове по този страничен вододелен рид са върховете Брамсберга /брамсберг - вид минно съоръжение//818 м./ и Принц Борис /913 м./ /на картите този връх е посочен само като вр. Принца/. Пътеката още в началото прераства в широк черен път, който е покрит с калдъръм и прилича на римски. Движението става от западната страна под билото на вододелния рид. Пътят заобикаля от запад вр. Брамсберга и 30 мин. след отделянето от асфалта достига до разклон /115 мин./. От черния път наляво и в югоизточна посока започва стръмна пътека, обезопасена с метално въже. От асфалта до стръмната пътека са изкачени около 200 м. височина. До трите ведомствени хижи Ивайло, Планинец и Армеец остава да се заобиколи от запад и връх Принц Борис с едно стръмно, но кратко изкачване. На разклона черният път се изоставя и се продължава по пътеката наляво. Връх Принц Борис се заобикаля от запад и от юг, като вляво от пътеката остават интересни скали. Непосредствено преди хижа Ивайло пътеката минава и през част от скалите, като мястото е обезопасено с метален парапет. Веднага след металния парапет се достига до хижа Ивайло отляво на пътеката. От черния път до хижата се върви 10 мин. /125 мин./. Хижа Ивайло се намира на малка горска полянка от югоизточната страна на вр. Принц Борис. Пред хижата има и хубава чешма с пейки. От х. Ивайло се продължава по черен път в югоизточна посока и след 100 м. се достига до другите две хижи - Планинец и Армеец. Те са разположени на няколко метра една от друга, като на х. Планинец в момента се прави основен ремонт, а х. Армеец изглежда отдавна изоставена. Малко след двете хижи се достига до разклон, при който от черния път вдясно се отделя маркирана пътека за Горски дом Българка. Продължава се по пътеката с по-стръмно изкачване през гората и 20 мин. след х. Ивайло се достига до изоставен черен път /145 мин./. Този черен път също прилича на римски път. Въпреки че е изоставен, все още е доста широк и изглежда, че някога е бил покрит с калдъръм. Това е трасето на Тревненския проход, което идва от южната страна на планината откъм гр. Мъглиж и се изкачва на главното било при седловина Виканата скала.

       След достигането до черният път се продължава по него в западна посока. Пътят е прокаран малко под главното било на планината от северната му страна. В началото има слабо изкачване, след което пътят става водоравен и 20 мин. след разклона извежда на седловина Виканата скала /165 мин./. Седловината представлява широка поляна, на която има кръстопът. От запад на изток седловината се пресича от пътеката Ком-Емине, която тук представлява широк черен път. От юг на север седловината се пресича от друг широк черен път - Тревненския проход. Седловина Виканата скала се явява превал на този проход. Най-вероятно пътят от трите хижи дотук е продължението на Тревненския проход от северната страна на билото. В североизточния край на седловината има няколко запазени бунгала, които са били част от старата х. Българка. В тези бунгала е отсядал писателят Иван Вазов при своята последна екскурзия. От северозападния край на седловината е местността Стружната. На сто метра от седловината в местността Стружната е скалният феномен Виканата скала. При Виканата скала главното било на планината е като отсечено от северната си страна. Образувала се е дълбока пропаст, над която има малка скална площадка, обезопасена с метален парапет. От скалната площадка се открива невероятна панорама към долината на Плачковската река и заобикалящите я ридове. Според легендата на седловината станало голямо сражение между българската и византийската армии. Българските войници притиснали византийците към пропастта. Войниците изпаднали в паника, започнали да викат за помощ и оттам дошло името на скалата. Отиването и връщането до Виканата скала става за 5 мин. и след това се отива до горски дом Българка /170 мин./.

       Горски дом Българка се намира на равна поляна от югозападната страна на седловина Виканата скала. От хижата към вр. Българка /1445 м./ се продължавав западна посока по пътеката Ком-Емине. Пътят навлиза в гъсти гори и след 5 мин. водоравен ход от хижата достига до разклон /175 мин./. От пътеката КЕ в южна посока се отделя равностоен черен път със синя маркировка и табелки, насочващи към село Енина. Маркировката и табелките са подновявани съвсем наскоро. На разклона се завива към с. Енина, върви се съвсем за кратко на юг до поляна с бетонна чешма, след което се завива на запад. Поляната с чешмата е приблизително мястото, при което пътят пресича билото на планината от север на юг и започва да се движи от южната му страна. Следва леко изкачване, като се пресичат няколко равностойни черни пътя. На разклоните трябва да се внимава за маркировката. Пътят за с. Енина използва трасето на древния римски път Енинската пътека. Характерното за този път е, че има два фалшиви превала, като и двата не се намират на главното било на планината. Когато Енинската пътека доближи главното било, от него излизат на север и на юг два дълги странични рида. Двата фалшиви превала на пътя се намират на билата на тези страничните ридове, които са по-високи от главното било на планината. Затова в близост до главното било, от двете му страни, има две местности с наименование Предела. Затова и от хижа Българка пътят вместо да слиза на югозапад към с. Енина непрекъснато се изкачва към южния Предел.

     От разклона с пътеката КЕ до южния Предел се върви 40 мин., като денивелацията е около 200 м. /215 мин./. Малко преди да се излезе на Южния предел Енинската пътека пресича главното било на планината и слиза на север към седловина Столища. Точно при това пресичане е истинският превал на пътя, защото превал означава най-високата точка, при която пътят пресича главното било на планина. Южният Предел е местност сред гъсти гори, която по нищо не се отличава от другите местности наоколо. По-скоро интуитивно се усеща, че пътят започва да слиза. Към вр. Българка би трябвало да има изкачване, затова загубата на височина води до неприятно усещане. Освен слизането надолу пътят все по-осезаемо завива на югозапад, докато върха остава на запад. 10 мин. след Предела се достига до разклон в местността Дядо Тихолов чучур /225 мин./. От маркирания черен път се отделя равностоен черен път в северна посока. В началото на пътя, водещ на север, има заключена бариера. Към вр. Българка се продължава по черния път на север. Пътят рязко набира височина и след 10 мин. извежда на гола седловина с ловна вишка на нея /235 мин./. При поляната с ловната вишка пътят завива рязко на запад и набирайки още височина след нови 10 мин. излиза над горския пояс /245 мин./. От края на гората на запад започва продълговата поляна, в края на която се вижда вр. Българка. По средата на поляната се достига до висока дървена ловна вишка, при която черния път свършва. От края на горския пояс до вр. Българка се върви със слабо изкачване още 15 мин. през открита местност /260 мин./. Връх Българка е горист от три страни, като гора липсва само от изток. Въпреки ниската надморска височина от върха се открива необятна панорама. Денивелацията от Енинската пътека до вр. Българка е 200 м.  

01

 Църквата в центъра на гр. Плачковци

 02

 Разклонът към Радевци и Гръбчево

 04

 Село Радевци

 06

 Основната сграда останала от мини Гръбчево

 08

 Назад към бариерата

 09

 И напред към разклона до къщата

 10

 Пътят от Гръбчево към трите хижи

 13

 Хижа Ивайло

 15

Хижа Планинец

17

Хижа Армеец

19

Седловина Виканата скала и бунгалата от старата хижа Българка

22

Седловина Виканата скала и Горски дом Българка зад нея

24

Табелата за защитена местност северозападно от седловината

25

Панорамата от Виканата скала на север към долината на река Плачковска

28

 От Виканата скала на североизток към рида по който се качих

29

Горски дом Българка

30

Разклонът към с. Енина

34

В източното подножие на вр. Българка

41

На вр. Българка

2014-02-04 084214

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 2764 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм