Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

65.1. гр. Трявна-седловина Сечен камък-рид Мъхченица-седловина Мъхченишки пряслоп-вр. Бедек

Оценете
(0 гласа)

65.1. гр. Трявна-седловина Сечен камък-рид Мъхченица-седловина Мъхченишки пряслоп-вр. Бедек – качване

Денивелация – 1000 м., време на движение – 6.30-7.00 часа, разстояние – 24 км.

Маркировка: от гр. Трявна до седловина Сечен Камък-немаркиран, от седловина Сечен камък до вр. Бедек – бяло-синьо-бяло

 2013-10-14 094032

   Изтегли: GPS трак

      

     Маршрутът започва от най-западния край на гр. Трявна при разклона за гр. Габрово. Тръгва се в западна посока по шосето за Габрово, като веднага след последните къщи на Трявна започва стръмно изкачване. Минава се през махалите Дончовци и Николаево и след 60 мин. се достига до седловина Сечен камък - превал на пътя Трявна-Габрово. Разстоянието от западния край на гр. Трявна до седловина Сечен камък е 3.4 км, а денивелацията е 250 м. От главното било на Стара планина при вр. Бедек в северна посока се отделя дълъг вододелен рид, разделящ водосборите на река Янтра от запад и Тревненска река от изток. В горната си част, от главното било на планината до седловина Мъхченишки пряслоп, този рид се нарича Карабогдан. От седловина Мъхченишки пряслоп на север рида се нарича рид Мъхченица. По билото на вододелния рид има останки от стар римски път, известен като Верейски друм. Пътят се нарича още и Големият друм за разлика от разположения на запад от него по долината на р. Янтра Малий друм. Седловина Сечен камък се намира на билото на този рид между върховете Овчаря /869 м./ от юг и безименния връх Кота 730 от север. На седловината има широк паркинг и голям паметник от южната страна. От седловина Сечен камък римският път продължава на север към старинното село Боженци. Маршрутът към вр. Бедек и главното било на Стара планина продължава от седловината на юг към вр. Овчаря. 

    Шосето за гр. Габрово се изоставя и се продължава от източната страна на паметника по черен път, който използва трасето на древния Верейски друм. Оттук до края на маршрута при връх Малък Бедек /1488 м./ се върви само по  билото на рида. Маркировката е бяло-синьо-бяло и вече е доста остаряла и рядка. След седловина Сечен камък пътят заобикаля вр. Овчаря водоравно от изток през местността Кашенската. Минава се край поляна, от която в източна посока се отделя по-слабо използван черен път към махалите Кашенци, Бангейци и гр. Трявна. 25 мин. след седловина Сечен камък се достига до Ловната чешма /Кашенската чешма/ вдясно от пътя /85 мин. общо/. При чешмата има кът за отдих с маса и пейки. Почти веднага след Ловната чешма се влиза в парк Българка, като мястото на влизане е маркирано с табели. Местността източно и югоизточно от вр. Овчаря е сечище, през което са прокарани множество трупчийски пътища. На разклоните няма маркировка, което силно затруднява ориентацията. За главен ориентир трябва да се използва вр. Овчаря, като се следи да се излезе от южната му страна. Пътят за кратко минава  през местност, покрита с млада борова гора, която е частично съборена от буря. Дърветата са паднали върху пътя и заобикалянето им става бавно и внимателно отстрани през гората. След падналата гора пътя извежда на голата седловина Калдъръма между връх Овчаря от север и връх Горни Маренци /850 м./ от юг. Седловината се нарича така, защото от нея на юг римският път е много добре запазен. Следва изкачване към вр. Горни Маренци, от който се открива панорама назад към вр. Овчаря, както и напред към главното било на планината. От Ловната чешма до вр. Горни Маренци се върви около 35 мин. /120 мин./. При вр. Горни Маренци пътят рязко завива на запад, слиза на също голата седловина Вельовото и след нея изкачва връх Вельовото /840 м./. Разстоянието от вр. Горни Маренци до вр. Вельовото се изминава за 25 мин. /145 мин./. След вр. Вельовото пътят отново завива на юг и слиза на трета гола седловина. Това е седловина Генчовски преслап /преслап - седловина/, на която има крътопът /150 мин./. От седловината на запад се отделя път към махалите Генчовци и Фърговци, а на изток към махалите Горни и Долни Маренци. Ако се продължи няколко минути в западна посока към махала Генчовци се достига до Генчовската чешма. В миналото пътят, който пресича рида Мъхченица през Генчовски преслап бил много популярен, защото по него се стигало от Трявна и Габрово до основният път Верески друм. По време на руско-турската война на Генчовски преслап бил един от становете на руската армия. Заради него седловината се нарича още и Лагера

      При седловина Генчовски преслап билото на рида извива леко на запад. Основният път продължава право на юг със стръмно изкачване по папратлив склон и след няколко минути  излиза отново на билото в местността Горна кория. Местността е покрита с млада гора, а от западната страна към основния път се влива черен път откъм махала Генчовци. В Горна кория ридът за пореден път завива, този път на югоизток, а изкачването продължава през местността Сечената скала /не трябва да се бърка със седловина Сечен камък/. В местността Сечената скала билото на рида е покрито със скали, които са изсечени отстрани и подравнени така, че пътят да може да мине през тях. От скалите се открива прекрасна панорама на запад към махала Генчовци и долината на река Моторски дол. На изток  панорамата е  към долината на Енчовска река. Откъм с. Енчовци на билото излиза и жълта маркировка на пътеката „По стъпките на капитан Дядо Никола“. По време на Кримската война през 1856 г. капитан Дядо Никола се опитва да вдигне въстание в Централна България, като повежда чета от Лясковец към Габрово. В миналото отбивката от Верейския друм по долината на Енчовска река към гр. Трявна също била много популярна. Пътникопотокът бил обслужван от построената в с. Енчовци огромна за времето си църква, която сега е паметник на културата с национално значение. Някога по този път минала известната Тревненска чета, затова този страничен път останал с името Път на Тревненската чета. След събирането на двете пътеки известно време се върви напред по двойна маркировка. От седловина Генчовски преслап до жълтата маркировка се стига за 15 мин. /165 мин./. На мястото, където излиза жълтата маркировка, пътят завива на юг, навлиза в букови гори и се насочва към изправения като стена напред горист връх Мъхченица /1157 м./. Горите оттук до подножието на вр. Мъхченица носят събирателното име Бранището /бранище - запазена от сеч гора/. Напред към вр. Мъхченица остава да се изкачат още няколко по-ниски връхчета. Първите  две са най-ниски и се подсичат по пътя отляво и отдясно. Следва местността Улеите в която има изкачване към малко по-високия връх Улеите /837 м./. От разклона със жълтата маркировка до вр. Улеите се върви 20 мин. /185 мин./. Някъде около вр. Улеите жълтата маркировка завива на югозапад и слиза към Габрово. От вр. Улеите се слиза към седловина Къси рът, където има отклонение вдясно от основния път на запад към габровския квартал Априлово. От седловината се изкачва още един нисък безименен връх - Кота 930 и се слиза на седловина Локвата. В най-южния й край се излиза на малка поляна, от която има отклонение отново на запад към кв. Априлово. След поляната се влиза в гората и се достига до важен разклон - от пътя се отделя маркирана пътека към вр. Мъхченица. От вр. Улеите до този разклон се върви 25 мин. /210 мин./. Римският Верейски друм заобикаля вр. Мъхченица от изток. Заобикалянето е водоравно, но пътят е изоставен отдавна, затлачил се е с растителност и по него се върви бавно и трудно. По-добрият вариант е да се продължи по маркираната пътека с изкачване на вр. Мъхченица. От седл. Сечен камък дотук са изкаченаи около 200 м. денивелация. От разклона до върха остават още около 200 м. височина.

    Изкачването в началото е по много стръмен склон, като по-нагоре наклонът постепенно намалява. Върви се в посока изток-югоизток, през вековна букова гора, по много широка пътека. Първо се излиза на едно по-ниско връхче, на темето на което има папратлива поляна. На картите връхчето с папратливата поляна е посочено като вр. Мъхченица. Това очевидно не е така, защото изкачването продължава. Интересното за това първо папратливо връхче е, че на него се намират останките на малка антична кула за наблюдение на Верейския друм. Следва него се пресичат още 4-5 пет ясно изразени върха, разположени близо един до друг. Най-южният от върховете е с поне 100 м. по-висок от най-северния. Под него се намира седловината Мъхченишки пряслоп, което показва, че именно този най-южен връх е Мъхченица. Изкачването от разклона с римския път до вр. Мъхченица става за 40 мин. /250 мин./. Малко преди вр. Мъхченица отдясно на пътя се излиза на поляни, от които в западна и южна посока се открива панорама към долината на река Янтра и главното било на планината. От вр. Мъхченица следва стръмно слизане към голата седловина Мъхченишки пряслоп, при което се губят около 150 м. денивелация.  Малко под върха на изток се отделя маркирана пътека към махала Йововци и гр. Плачковци. При разклона основната пътека отново завива на юг и се спуска в местността Папратлива поляна, която заема най-горната част на седловина Мъхченишки пряслоп. В тази местност се минава през сечище, под което старият римски път и маркираната пътека отново се събират. Източно от папратливата поляна е местността Руския лагер, в която е чешма Чучура. Местността се нарича Руския лагер или Лагера, защото през 1877 г. в нея лагеруват войските на генерал Николай Святополк-Мирски. Командваният от него отряд пресича Стара планина по Верейския друм, освобождава Казанлък и участва в боя при Шейново. От Папратливата поляна с малък наклон надолу за няколко минути се слиза на седловина Мъхченишки пряслоп. Седловината представлява обширна поляна по средата на която има паметник и кръстопът. От вр. Мъхченица до паметника и кръстопътя се слиза за 25 мин. /275 мин./. Паметникът е в чест на победата на Цар Асен I през 1190 г. над византийците, които са разгромени североизточно от седловината. От кръстопътя се отделят пътища на североизток към махала Йововци, на запад към габровския квартал Ябълка и на изток към гр. Плачковци. Пътят към гр. Плачковци също е римски и е разклонение от главния римски път Верейски друм. 

   От седловина Мъхченишки пряслоп маршрутът продължава на юг по римския път към главното било на планината. Маркировката е двойна - синя за хижа Бузлуджа и зелена за Горски дом Българка. Започва стръмно изкачване към вр. Турлата /турла – кошара с кръгла форма//1204 м./, като в северното му подножие от пътя към върха се отделя пряка маркирана пътека. В местността над разклона около пряката пътека е имало сеч. Маркировката и пътеката там се губят така, че е по-добре да се продължи по черния път. Пътят заобикаля вр. Турлата от изток през местността Ботевата кошара и 45 мин. след Мъхченишки пряслоп излиза от южната му страна на седловината между него и вр. Карабогдан /1230 м.//320 мин./. На тази седловина от север на пътя излиза пряката маркирана пътека от Мъхченишки пряслоп. От запад излиза още една маркирана пътека откъм габровския кв. Ябълка. След седловината се продължава с изкачване на юг към вр. Карабогдан, известен още и като връх Дядогенчова чешма. На този връх има останки от антична крепост с размери 40 на 50 м. за която учените предполагат, че е била пътна станция. На около 30 м. северно от крепостта се забелязват следи от съоръжение от типа дема - преградна стена. От вр. Карабогдан на юг билото на рида става тънко и скалисто, като пътят върви от източната му страна. Тази скалиста част от билото се нарича Канариците. От лявата страна на пътя на голямо разстояние на изток гората е грозно изсечена до последното дърво. Отворила се е панорама към долината на Самаринската река, както и далеч на североизток към градовете Плачковци и Трявна. По долината на Самаринска река към гр. Плачковци от римския път води пътека, наречена Бърдарската пътека /бърдар – човек, който прави бърда – зъбчата част на дървен тъкачен стан/. 20 мин. след седловината се достига до разклон /350 мин./. От черния път се отделя пряка маркирана пътека към хижа Бузлуджа. Продължава се по пътеката в югозападна посока и след няколко минути се достига до красивата чешма Деветте чушнара. Това е иззидана с камъни голяма продълговата чешма, като струята тече от 9 /девет/ чучура. От чешмата изкачването продължава през вековна букова гора, в която на места маркировката се губи и пътеката трудно се следва. Пътеката заобикаля вр. Малък Бедек /1488 м./ от север и от запад. Достига се до страничен рид, тръгва се по билото му нагоре и скоро се излиза над гората под вр. Малък Бедек. Маркировката за х. Бузлуджа се изоставя и без пътека се продължава към върха. От чешмата Деметте чушнара до вр. Малък Бедек се върви 20 мин. /270 мин./. Върховете Карабогдан, Малък Бедек, Голям Бедек и първенеца на Тревненска планина вр. Караджоолу кула носят събирателното име Бедеците. Денивелацията от седловина Мъхченишки пряслоп до вр. Малък Бедек е 450 м. По време на турското робство на вр. Малък Бедек имало наблюдателна кула и табия /укрепление/ от които бил наблюдаван и охраняван Верейския друм. Предполага се, че на това място имало охранителни и наблюдателни кули и от античността, но по време на боевете през руско-турската война и при строежа на ветрогенераторите всичко било унищожено.

01

Разклонът в най-източния край на гр. Трявна

02

Седловина Сечен камък

04

Продължението на римския път от седловина Сечен камък на север към с. Боженци

05

Ловната чешма

15

От вр. Вельовото назад към върховете Горни Маренци и Овчаря

17

От вр. Вельовото на юг към вр. Мъхченица

18

От вр. Вельовото към седловина Генчовски преслап

19

От местността Горна кория назад към върховете Вельовото, Горни Маренци и Овчаря

23

Разделянето на маркираните пътеки под вр. Улеите

26

Пътеката при изкачването на вр. Мъхченица

29

Седловина Мъхченишки пряслоп

30

Паметникът на седловината  

34

От Мъхченишки пряслоп на юг към вр. Бедек

38

Седловината между върховете Турлата и Карабогдан

39

Сечището под вр. Карабогдан

40

Долината на Самаринска река

43

Разклонът под вр. Бедек

44

Чешма Деветте чушнара

46

Началото на пътеката от чешмата към х. Бузлуджа

49

От вр. Бедек назад

48

Тук е вр. Бедек

 

2014-02-04 084743

Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 2297 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм