08.2. гр. Златица-вр. Главеш-вр. Кузу елеси-рид Бигюс-вр. Свищи плаз

Оценете
(1 глас)

08.2. гр. Златица-вр. Главеш-вр. Кузу елеси-рид Бигюс-вр. Свищи плаз - слизане

Денивелация - 1150 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 6.5 км.

Немаркиран

 

2014-01-30 101104

Изтегли: GPS-трак

          

    От връх Свищи плаз /1888 м./ към полето на юг се спускат два дълги и основни за тази част на планината странични рида, разделени от широката долина на река Балъм дере /Братев дол/. Западният рид носи името Мачешко било /от влашката дума мачеш - шипка/, а източния е Бигюс /Битгюс//от турските думи бик - бразда в нива за оттичане на вода и юс - гнездо/. В някои карти и пътеводители западния рид е наречен още и Златишката рътлина, а източния Салта алан. По гребена на Мачешкото било е трасирана широка и удобна за слизане пътека, подробно описана в маршрут 08.3. По тази пътека може да се слезе от вр. Свищи плаз на югозапад, към разположеното в тази посока село Църквище. По билото на другия рид - Бигюс, също извива пътека, но тя е по-тясна и на места в горната си част се губи сред високи треви и ниски хвойни. По тази пътека може да се слезе от върха на югоизток, към намиращия се в подножието на планината град ЗлатицаОт начало си при вр. Свищи плаз, до своя край при полето, ридът Бигюс е ясно изразен и отделен от съседните ридове чрез долините на реките Балъм дере на запад и Куру дере /Сух дол/ на изток.

   Слизането по билото на рида Бигюс от Свищи плаз към гр. Златица става, като от върха се тръгне без пътека на югоизток. В началото се върви по по-твърд терен, покрит с натрошени скали и ниски треви, а по-надолу - по мека, затревена почва, по която се пресича и тесен пояс от ниски хвойни. Най-забележителното в първата част от слизането са шеметните гледки към долината на р. Куру дере, която е толкова дълбока, че дори не й се вижда дъното. На голямо разстояние на югоизток от вр. Свищи плаз ридът Бигюс е напълно гол, като горната част от източните му склонове е покрита с три обширни и силно наклонени към долината на Куру дере пасища. Най-високо разположеното от тях е Писарков черджик /Високата ливада/, заемащо местността непосредствено под главното било на планината. Средното пасище се нарича Влъчите дупки, а най-отдолу е потъналото в склоновете на планината Сръпча алан /Дълбоката поляна/. Горната част от западните склонове на рида е заета от друго обширно пасище, носещо името Рошовица, заради високите треви в него.

   От вр. Свищи плаз се слиза за 10 мин. до безименно и слабо изпъкващо над тревите връхче, маркирано с невисока каменна пирамида. Оттук за първи път се вижда дъното на р. Куру дере, което остава някъде безкрайно надолу под ширналите се тревисти склонове на Бигюс. От това място следва по стръмно спускане на юг, като за 25 мин. се пресича гореспоменатия пояс от ниска хвойна и се достига до скалистия връх Кота 1478 /отбелязан неправилно на някои карти като вр. Орльова скала//35 мин. след началото/. От него се продължава с по плавно слизане на юг и след още няколко минути се достига до плитка седловина, разположена от северната страна на истинския връх Орльова скала /1440 м./. Седловината е първото възлово място по маршрута, като тук тясната пътечка, идваща откъм главното било, се пресича с по-широката и добре маркирана пътека Връвища, заобикаляща масива на вр. Свищи плаз от три страни и свързваща местните хижи Кашана и Свищи плаз. Мястото на пресичане на пътеките е маркирано със самотен кол от зимна колова маркировка /ЗКМ/. Местността тук също е гола, като на изток от нея остава още едно обширно пасище - Старата бачия /бачия - предводител на овчарите/. До Освобождението в нова пасище се намирала старата златишка мандра, а през 1867 г. по поляните му обединената чета на Панайот Хитов и Филип Тотю водила сражение с турска потеря, идваща откъм гр. Златица. От западната страна на седловината е разположено по-скромното по размери пасище Влашките колиби, в долният край на което се виждат останките от последната златишка мандра. 

   От разклона към гр. Златица се продължава по по-тънката пътечка на юг, като се следва билото на рида Бигюс. По него първоначално се подсича водоравно от изток облия и гол на темето си вр. Орльова скала, като пътеката се промушва през тясната пролука между първите дървета по маршрута вляво и група ниски скали вдясно. Заобикалянето на върха става за 5 мин., като под него се слиза до друга плитка седловина, на юг от която се извисява острия и причудливо разкривен купол на най-интересния връх над Златица - връх Кузу елеси /Агнешка грива//1442 м.//40 мин. общо/. Денивелацията от вр. Свищи плаз дотук е 450 м. Частта от рида Бигюс, заключена между върховете Орльова скала и Кузу елеси, е покрита от поредното голо пасище, носещо този път името Кър алан /Поляна в полето/. То заема главното билото на рида, спускайки се донякъде и по западните му склонове. Тук пътеката личи най-добре, като по нея Кър алан се пресича само за няколко минути. Под пасището се достига до северното подножие на вр. Кузу елеси, където пътеката се раздвоява - десният й край продължава към гр. Златица надолу, а левия се насочва към темето на върха нагоре. От разклона може да се продължи по десния край на пътеката направо към гр. Златица, без вр. Кузу елеси да се изкачва. Това, обаче, е добре да се направи, заради фантастичната панорама от върха. Темето на Кузу елеси е голо, остро и отвесно от три страни, като до върха може да се достигне по тънка пътечка само от север. Разстоянието от разклона до котата на Кузу елеси се изминава за около 15 мин. /55 мин./. 

   Когато се погледне от вр. Свищи плаз към гр. Златица, се вижда дългият и леко крив рид Бигюс, който изглежда монолитен и непрекъснат. От главното било на планината по нищо не личи, че ридът е разцепен на две от дълбоката пропаст Топал кая /Куцата скала/, разположена от южната страна на вр. Кузу елеси. Пропастта не се вижда от главното било, защото Кузу елеси е от северната й страна и я закрива. Едва след като се застане на темето на върха, пропастта изведнъж зейва под краката. От Кузу елеси в югоизточна посока рида Бигюс е като отрязан и стои така неестествено, сякаш част от него липсва. В посока към гр. Златица по билото му се извисява друг личен местен връх - Главеш /главеш - годеж//1268 м.//отбелязан на някои карти като вр. Венковия егрек/. Северна страна и на този връх е отвесна и скалиста и също е част от пропастта Топал кая. Между двата върха не се забелязва никаква връзка, поради което и слизането оттук към Златица изглежда невъзможно. За да се продължи от Кузу елеси към града, първо трябва да се слезе наобратно до седловината в северното подножие на върха. Оттам към Златица се поема по десния край на пътеката, който заобикаля за няколко минути вр. Кузу елеси от запад и достига до скална тереса, разположена от южната му странаМястото е изключително атрактивно, защото е разположено между двата върха и е надвесено над самия център на пропастта. Тук пътеката отново се раздвоява, като десния й край се спуска стръмно към долината на р. Балъм дере, заобикаля по дъното й вр. Главеш също от запад и продължава към гр. Златица, а левия й край слиза плавно на югоизток към видимо празното пространство между двата върха. 

 От панорамната площадка към гр. Златица е най-добре да се продължи по левия край на пътеката на югоизтокКолкото по надолу се слиза в тази посока, толкова по-ясно става, че между двата върха все пак има някаква връзка. Пътеката минава по тесен ръб над най-опасната част от пропастта Топал кая, провира се през гъста гора и джунгла от бодлива растителност и се спуска до много дълбока, тясна и къса седловина, свързваща върховете Кузу елеси и Главеш. От темето на първия връх тази ниска и къса връзка изобщо не се вижда. Свързващата върховете ивица земя е съвсем тънка, колкото по ръба й да мине само един човек, но е достатъчна, за да се пресече по нея пропастта и да се достигне за няколко минути до северното подножие на вр. Главеш. Там пътеката става по-широка и през разредена букова гора плавно заобикаля върха малко под темето му от запад. Разстоянието от вр. Кузу елеси до вр. Главеш се изминава за около 30 мин. /85 мин./. Връх Главеш също може да не се изкачва, но котата му е съвсем близо до пътеката, така че от нея е добре да се направи едно съвсем леко отклонение. На темето на Главеш е поставена голяма бетонна триангулачна точка, пропаднала в дълбок иманярски изкоп. 

   От вр. Главеш по права линия на юг се простира излъсканото до гладкост от стихиите пасище Венковия егрек, по средата на което се вижда продължението на пътеката. Кой знае защо, в тази й най-долна част, пътеката се нарича Влъчото връвище. По нея последната част от слизането към гр. Златица е леко и приятно. Под върха пътеката извива по няколко къси серпентини и след 20 мин. достига до равна и кръгла поляна, която вероятно е споменатата по-горе Салта алан /салта от личното мюсюлманско име Салтик, равнозначно на християнското Спас//105 мин./. Местност с името Салта алан е отбелязана на всички карти, касаещи планината над гр. Златица, но на тях поляната е поставена винаги на различно място. От трите си страни Салта алан е заобиколена от изкуствено засадена борова гора, в средата на която изпъква ниското връхче Кота 1076. При него пътеката завива на югоизток, минава край пресъхнала чешма и след по-малко от 10 мин. достига до долния край на поляната /115 мин./. На това място от основния рид Бигюс се отдeля късо странично разклонение, покрито с разредена борова гора и прошарено от многобройни пътеки. Оттук към гр. Златица е най-добре да продължи на югоизток, към най-ясно открояващия се ориентир, който в случая е дълбоката долина на р. Куру дере. Към нея се слиза по билото на страничния рид, като по някоя от многобройните пътеки прошарили гората се достига след 20 мин. до устието на реката и местния Златишки манастир „Св. Възнесение господне“ /135 мин./. Денивелацията от седловината северно от Орльова скала до манастира е 770 м. Оттук се продължава през Горната маала на югозапад и след 20 мин. се достига до центъра на Златица /155 мин./. 

 

45

                                                                      От вр. Свищи плаз към рида Бигюс                                                        

 

49

От горната част на рида Бигюс към вр. Свищи плаз назад

 

50

От рида Бигюс към съседния рид Мачешко било 

 

51

От безименното връхче с каменната пирамида към р. Балъм дере и рида Мачешко било на югозапад

 

61

От вр. Кузу елеси назад

 

58

На вр. Кузу елеси

 

64

От вр. Кузу елеси към градовете Златица и Пирдоп 

 

68

От вр. Главеш към вр. Кузу елеси и част от пропастта Топал кая

 

67

 На вр. Главеш 

 

72

От вр. Главеш към гр. Златица

 

174

От Салта алан към Венковия егрек и върховете Кузу елеси, Главеш и Свищи плаз

 

76

От Салта алан към гр. Златица се продължава, като се слиза до югоизточният край на поляната

 

2014-01-30 110306

Профил на маршрута

Прочетена 1012 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм