Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

70.1. с. Дрента-седловина Сливката-заслон Караиваново хорище

Оценете
(0 гласа)

70.1. с. Дрента-седловина Сливката-заслон Караиваново хорище – качване

Денивелация – 650 м., време на движение – 4.00-4.30 часа, разстояние – 14.9 км.

Маркировка: от с. Дрента до седловина Сливката немаркиран, от седловинаСливката до заслон Караиваново хорище – бяло-червено-бяло и ЗКМ

 2013-10-04 092012

  Изтегли: GPS трак

      

     От центъра на с. Дрента се тръгва в югозападна посока. Река Веселина се пресича по мост, заобикаля се долната част на нисък рид и се слиза в долината на Божичка река. Скоро асфалтът свършва, пътят става черен и завива на югозапад срещу течението на Божичка река. Черният път използва трасето на стария римски път известен като Конарската пътека /Конарският път/. Началото на Конарската пътека от южната страна на планината е при с. Конаре, откъдето идва и името й. Римският път се изкачва на главното било южно от вр. Бутора /Буторски чукар//1115 м./ и слиза на седловина Сливката. При седловина Сливката пътят се раздвоява. Единият му край продължава по главното било на запад до вр. Турлата /750 м./ и оттам през вр. Еньов чукар /779 м./ завива на север към гр. Велико Търново. Другият край слиза на североизток към с. Дрента, където отново се раздвоява към гр. Елена и към Къпиновския манастир. Пътят бил охраняван от крепостта на вр. Калето /717 м./, който се намира непосредствено на югозапад над с. Дрента. В миналото пътят имал голямо икономическо значение. До края на 19-ти век на разклона при седловина Сливката имало въоръжена охрана, която давали селяните от с. Дрента. След като се поеме по пътя край Божичка река, първо се минава през махала Ливадките. От южната страна на реката е Ливадковски баир, а от северната вр. Калето. От центъра на селото до последните къщи при водослива на Божичка река и река Даянов дол се върви 20 мин. Пътят след последните къщи навлиза в гъсти гори и продължава на югозапад с леко изкачване и без панорамни гледки. 10 мин. след края на селото се пресича и първия мост над Божичка река /30 мин. след началото/. Веднага след моста вляво се вижда водохващане, към което води разклонение на черния път. Следва пресичане на реката по дървен мост, разклон надясно към вр. Калето и пресичане на реката по още един дървен мост. 10 мин. след първия мост се достига до четвърти мост - Шикилев мост /40 мин. общо/. След Шикилев мост пътят рязко завива на юг, излиза на широка поляна и се разклонява. На поляната към главното било на планината се продължава по лявоторазклонение по долината на Божичка река.

   Поляната, при която е разклонът, е образувана изкуствено от изсичането на гората. От тази поляна пътят започва да се изкачва по-стръмно. По-нагоре сечищата продължават, като от основния черен път се отделят вляво и вдясно няколко по-слабо използвани трупчийски пътя. 10 мин. след Шикилев мост от основния черен път се отделя наляво страничен черен път, който завива на юг по долината на един от притоците на Божичка река /50 мин./. Основният път продължава край реката и след нови 10 мин. излиза на широка поляна с порутена стара къща по средата /60 мин./. Пред къщата има разклон, като по-широкият черен път завива на изток. Към главното било се продължава по по-слабо използвания черен път надясно и на запад. Пътят напуска долината на Божичка река и продължава с изкачване по вододелния рид между река Веселина от запад и Божичка река от изток. Този вододелен рид се отделя от главното било на север при вр. Бутора. Пътят прави няколко резки завоя, достига над долината на един от притоците на река Веселина и при нова поляна рязко завива на юг. След завоя на юг пътят продължава по права линия през сечище. Склонът от дясната страна на пътя е напълно обезлесен, като са пощадени само няколко огромни вековни дървета. През оголените части на гората  се вижда в южна посока главното било с вр. Бутора. Пътят достига до северните склонове на Бутора в местността Божичка и прави няколко еднообразни завоя на югозапад следвайки извивките на рида. 50 мин. след поляната с къщата черния път извежда на главното било при седловина Сливката /110 мин./. Денивелацията от с. Дрента до седловина Сливката е 300 м.

    От седловина Сливката има два варианта за продължение към заслон Караиваново хорище. Първият вариант е по черен път в южна посока. По този път се върви около 15 мин. и се достига до разклон. На разклона се завива на изток и се достига до заслон Бутора. Вторият вариант е от седловина Сливката да се продължи на югоизток с рязко изкачване нагоре по пътеката Ком-Емине през поляната Каминката. При вторият вариант поляната Каминката се изкачва за около 20 мин. и над нея се достига до малка полянка в местността Нивата /130 мин./. В м. Нивата на юг се отделя слабо използван черен път, който също води към заслон Бутора. На североизток се отделя втори черен път към  местността Радишева чешма. Поляната около самата Радишева чешма е силно обрасла и чешмата трудно се намира. На поляната с разклона трябва да се продължи по пътеката КЕ в югоизточна посока. Пътеката се изкачва с по-слаб наклон по западната страна на вр. Бутора като минава над разрушения заслон Бутора. 25 мин. след разклона в м. Нивата пътеката КЕ достига до останки от стария римски път в местността Сечен камък /155 мин./. Пътеката е препречена от дълъг скален рид. Скалите по рида са изсечени, за да мине през тях римският път. Точно на това място, встрани от пътека, има напълно запазени останки от римски път. Пътят е идеално водоравен, като за да бъде изравнен, под ниската му страна са положени изсечените от скалите камъни. 5 мин. след м. Сечен камък пътеката излиза от югозападната страна на вр. Бутора на седловината Седлото /160 мин./. Седловината представлява равно място, покрито с разредена букова гора. На седловината римския път продължава на юг по билото на страничен рид към най-високия връх в района – вр. Оздрен /Хождрян/ /1204 м./, а пътеката КЕ завива на изток и излиза на черен път. Продължава се по черния път, който със завой на североизток се изкачва към вр. Бутора и малко под котата му го заобикаля от юг. 10 мин. след седловина Седлото се излиза от източната страна на вр. Бутора на седловина Корубата /170 мин./. Денивелацията от излизането на главното било при седловина Сливката до седловина Корубата е около 300 м. Оттук до заслон Караиваново хорище денивелацията е незначителна. Продължава се по главното било със завой на югоизток, излиза се на папратлива поляна в местността Разсадника и след поляната отново със завой на североизток се влиза в гъста и тъмна гора, която се нарича Малкия тунел. От седловина Корубата до Малкия тунел се върви 10 мин. /180 мин./. В края на Малкия тунел има леко изкачване до ниско връхче, при което вдясно от пътя се минава край една непресъхваща и през лятото локва - Червената локва. От м. Червената локва на голямо разстояние на изток голям участък от гората вдясно от пътеката е ограден с телена мрежа. След Червената локва се слиза леко надолу през разредената вековна букова гора, която този път се нариа Големия тунел. През Големия тунел се слиза до седловина на която отново има локва - Жълтата локва. От влизането в гората при Малкия тунел до Жълтата локва се върви около 20 мин. /200 мин./. След седловина Жълтата локва следват последователно три разклона. Първите два разклона са с отделящи се от главната пътеката КЕ странични пътеки наляво и на север към с. Дрента. Третият разклон е на ясно изразена тревиста седловина. При него от пътеката КЕ надясно и на югозапад се отделя изоставен черен път към гр. Гурково. От Жълтата локва до седловината при която се отделя черния път към гр. Гурково се върви 25 мин. /225 мин./. След седловината се продължава по пътеката КЕ в източна посока и след още 15 мин. се достига до голата седловина Караиваново хорище, на която е построен едноименният заслон /240 мин./. Седловина Караиваново хорище представлява слънчева поляна, заобиколена от всички страни с гъсти смесени гори. Някога селяните от разположената северно от билото махала Караиванци ходели на работа в южна България. Изкачвали се на главното било при поляната и на нея играели хоро. Сега заслон Караиваново хорище е изоставен. В него живеят прилепи, чешмата не работи, а наровете са изпочупени.

01

Началото на с. Дрента

02

Разклонът от главната улица към моста над река Веселина

06

От последните къщи на селото към вр. Буторски чукар

08

Разклонът в края на селото към Даянов дол

09

Шикилев мост

10

Поляната с изоставената стара къща

11

Пътят през сечището в местността Божичка

23

Седловина Сливката

15

Останките от дървената кошара на седловина Сливката и пътя към с. Дрента

17

Поляна Каминката

20

Разклонът в местността Нивата

21

Останки от римския път Конарската пътека в местността Сечения камък 

22

Сеченият камък

123

Отбивката от римския път на седловина Седлото

224

Поляната на седловина Корубата

25

Папратливите поляни в местността Разсадника

27

Малкият тунел

29

Маркировката в местноста Малкия тунел

30

Червената локва

31

Големият тунел

33

Седловина Караиваново хорище и заслона

35

Табелка със стопанина на заслона

40

Заслон Караиваново хорище отвътре

2014-02-03 222328

Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1544 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм